Р Е Ш Е Н И Е
№
335
гр.
Пловдив, 20.02.2023 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, ХХIII състав, в открито съдебно заседание
на деветнадесети януари през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
секретаря Румяна Агаларева и участието на прокурора Бойка Лулчева, като
разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 3200 по описа за 2022 год. на Административен съд- Пловдив, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл.63в, ал.1 ЗАНН,
вр. чл. 208 -
чл.228 АПК.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от ТД на НАП – гр. Пловдив, депозирана чрез
юрисконсулт Ш. против Решение № 2022 от 27.10.2022г.,
постановено по АНД № 20225330205000/2022год. по описа на Районен съд -Пловдив, 20
н.с., с което е отменено Наказателно постановление № 634616-F647745 от 10.05.2022г., издадено от
Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на ЕТ СИМ ИНОКС-С.С. с ЕИК *********,
седалище в гр.Пловдив на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500лева за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС.
Касационният жалбоподател моли съдебното решение да
бъде отменено като незаконосъобразно като изразява несъгласие с извода на
районния съд относно това, че неподаването на справка-декларация и отчетни
регистри по ЗДДС за един данъчен период осъществява състав на едно единно
нарушение, в която връзка са изложени конкретни съображения. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Редовно
призован, в съдебно заседание не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – ЕТ“СИМ Инокс – С.С.”,
редовно призован, се представлява от С.С. – собственик на ЕТ, като излага
становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на Районен
съд - Пловдив да бъде оставено в сила.
Контролиращата
страна чрез участвалия представител на Окръжна прокуратура -Пловдив застъпва
становището, че жалбата е неоснователна и необоснована и предлага да се остави
решението на Районния съд като правилно и законосъобразно.
Касационния
състав, като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е възприел от
фактическа страна, че обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № F647745 от
06.04.2022г., съставен от свидетеля С.К., заемаща длъжността „главен
инспектор по приходите“ в ТД на НАП-Пловдив, с който е вменено във връзка с
извършена служебна проверка на дейността на ЕТ“СИМ Инокс – С.С.” административно нарушение на
чл.125 ал.5 вр. ал.3 ЗДДС. Обстоятелствата по това нарушение са се изразили в това,
че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице не е подало отчетните регистри по
чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП – гр. Пловдив за данъчен период 01.02.2022г. - 28.02.2022г.
в законоустановения срок до 14.03.2022г., включително. Актът е съставен в
присъствието на нарушителя и на свидетел. Подадено е възражение вх.№70-00-3386/06.04.22г.
против съставения акт, в което е посочено, че данъчнозадълженото лице не
осъществява дейност. Последвало е издаването на Наказателно постановление от
Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив, с което на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5,
вр. ал. 1 от ЗДДС.
За да отмени атакуваното пред него НП районният
съд е приел, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални
нарушения, свързани с прилагане на разпоредбата на чл.18 ЗАНН. По отношение на вмененото
нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС той е приел, че се касае за съставно
нарушение, при което няма кумулативни деяния, а е налице състав на едно и също
изпълнително деяние, изразено чрез две форми на едно и също противоправно
бездействие. По тези съображение е приел, че е налице на чл.18 ЗАНН, който не
предвижда възможно за едно и също нарушение да се налагат две отделни
административни наказания. В съдебното решение е посочено, че при извършена
проверка е установил, че е образувано и друго административно – наказателно
производство, по което е издадено НП № 634614-F647744 от 10.05.2022г. на
Директор Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив, с което същият субект е
наказан за неподаване на справка- декларация за същия данъчен период м.02.2022г..
В тази връзка е направен извод, че административно – наказателната отговорност
на наказания субект е незаконосъобразно мултиплицирана, като за едно и също
нарушение, макар и в две алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му
наложени две отделни санкции, в две отделни производства. Налице е нарушение на
материалния закон и по-конкретно императивната норма на чл. 18 от ЗАНН,
съгласно която за едно нарушение се налага едно наказание.
Решението на първоинстанционният съд е
правилно, но не и по мотивите, изложени в него.
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, посочена
като основание за издаване на процесното НП, лице, което, като е длъжно, не
подаде СД по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри
по чл. 124 (дневник за покупките, дневник за продажбите) или не ги подаде в
предвидените срокове, се наказва с глоба за физическите лица, които не са
търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични
търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. Според разпоредбата на чл. 125, ал. 3
от ЗДДС, заедно със СД по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри
по чл. 124 за съответния данъчен период. Според разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, декларациите и
отчетните регистри следва да бъдат подадени до 14-о число включително на
месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. А според разпоредбата на
чл. 125, ал. 7 от ЗДДС, декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3
се подават по електронен път при условията и по реда на ДОПК, освен в случаите на ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.
Според
настоящия състав на съда, формулирана по посочения начин, разпоредбата на чл.
179, ал. 1 от ЗДДС очертава множество състави на административни нарушения,
като за всяко съставомерно деяние, представляващо неизпълнение на което и да е
от посочените задължения на задължено лице, както и изпълнението на което и да
е от тези задължения след изтичане на установения от закона срок (какъвто е
настоящият случай, тъй като отчетните регистри за месец 02. 2022г. не
са подадени и към момента на
съставяне на АУАН), е предвидена
санкция. Следователно, всяко самостоятелно нарушение е наказуемо със самостоятелно
наказание. Обстоятелствата, че ответното данъчнозадължено лице е регистрирано лице по смисъла на ЗДДС към датата на
инкриминиране на разглежданото нарушение и в това си качество е длъжно да
подаде отчетните регистри и СД за периода месец 02. 2022г. най-късно до 14.03.2022 г., което обаче не е
направено и за това спор между страните не същества. Съответно, налице е от обективна страна проявление на
признаците на административното
нарушение, за чието извършване е наказано ответното данъчнозадължено
лице, а административнонаказателното производство,
приключило с издаването на процесното НП, е проведено от компетентни за целта
органи и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Независимо от
посоченото обаче, съгласно легалното определение, съдържащо се в § 1, т. 4 от ДР
на ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.), "маловажен случай" е този, при
който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение
от съответния вид.
В
конкретният случай, обстоятелството, че СД и
отчетните регистри за периода месец 02.2022г. не са били
подадени в необходимият се данъчен период и преди съставянето на процесния АУАН
на 06.04.2022г., сами по себе
си не касаят съществено нарушение на данъчното законодателства, което да е с по- висока степен на обществена
опасност в сравнение с други подобни случай. Установено
е, че нарушението е извършено за първи път,
данъчнозадълженото лице не осъществява никаква дейност и не е начислявало ДДС, от бездействието му не са настъпили реални вреди за бюджета, което позволяват формирането на извод за наличието на "маловажен
случай" на административно нарушение. Още повече, че
издаденото НП№ 634614-F647744 от 10.05.2022г. на Директор
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив, с което същият субект е наказан за
неподаване на справка- декларация за същия данъчен период м.02.2022г. е
оставено в сила с решение №69/12.01.2023г.,
постановено по КАНД №2867/2022г по опис на Административен съд-Пловдив. Всчики тези
обстоятелства обуславят наличието на маловажен случай, което като не е било законосъобразно съобразено от административнонаказващия орган, поради което
процесното НП е издадено при неправилно прилагане на закона и е незаконосъобразно. По тези съображения и
първоинстанционният съд, като е отменил неправилното НП, макар и по различни съображения, районният съд
постановява правилно решение. Също така, решението на районния съд е валидно и
допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед
очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на НАП е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран
и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2022
от 27.10.2022г., постановено по АНД № 20225330205000/2022год. по описа на Районен
съд -Пловдив, 20 н.с..
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ................
ЧЛЕНОВЕ: 1..................
2..................