№ /14.05.2021 год., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Деница Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
382 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от АПК вр.чл.38в ал.4 и чл.38а ал.1 от ЗЗЛД и е образувано по
жалба от Н.А.Н., ЕГН **********,***, срещу Решение №ЛДЖ-20-8/2020г от
09.02.2021г на инспектор С.М. в Инспектората към ВСС, с което е отхвърлена като
неоснователна жалба №ЛДЖ-20-08/03.11.2020г на Н. с твърдяно нарушение на ЗЗЛД
при обработване на личните му данни по пр.пр.№4967/2020г на РП-Варна, ДП
№540/2020г на Трето РУ при ОДМВР-Варна. Жалбоподателят оспорва извода на
административния орган за наличието на пострадали лица от престъплението по
чл.325 ал.3 от НК, за което е водено ДП № 540/20г на ІІІ РУ – ОДМВР-Варна, и
твърди, че тази преценка следва да бъде извършена към 06.10.2020г – датата на
прекратителното постановление на ВРП, а не след този момент; твърди също, че
инспекторът при ВСС не се е произнесъл по жалбата му за изтичане на личните му
данни в хода на предварителната проверка от полицията, с които е разполагало
лицето С. Д., за да заведе жалба против Н. ***. Аргументът за липса на
пострадало лице от престъпление по чл.325 от НК се поддържа с поредица от
последващи становища, молби, уточняващи молби и т.н. Претендира се отмяна на
оспореното Решение и налагане на глоба на виновните лица, или връщане на
преписката на Инспектората за ново разглеждане със задължителни указания. С
молба с.д. №5456/12.04.2021г Н. изразява становище за основателност на жалбата
си и настоява за уважаването й чрез налагане на глоба на прокуратурата на РБ;
моли на осн.чл.78 ал.6 от ГПК ДТ в размер на 10лв, от чието заплащане е
освободен, да бъде възложена на прокуратурата, и възразява за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, евентуално претендирано от ИВСС.
С определение
№569/09.03.2021г по делото по искане на жалбоподателя е допуснато предоставяне
на правна помощ, а с определение №696/19.03.2021г адв.Д.М. ***, определена от Бюрото
за правна помощ, е назначена за осъществяване на правна помощ на Н. в
производството по настоящото дело. В съдебно заседание по същество, позовавайки
се на събраните множество писмени доказателства по делото, адв.М. настоява за
уважаване на жалбата на Н. и за отмяна на обжалваното Решение.
Ответната страна –
инспектор М. в ИВСС чрез процесуалния си преставител ю.к.М.С с молба
с.д.№5447/12.04.2021г моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователно.
Позовава се на факта, че лицата К. и Д.
са били разпитани в качеството им на пострадали лица в ДП №540/20г. след
запознаването им с правата им, произтичащи от това качество, поради което на
осн.чл.243 ал.4 от НПК прокурорът при ВРП им е изпратил препис от
прекратителното постановление, като това действие по обработка на лични данни е
законосъобразно, тъй като е било необходимо за упражняване правомощията на
компетентен орган за целите на разследване на престъпления съгл.чл.49 от ЗЗЛД;
самото постановление пък съдържа данни за здравословното състояние на Н. в обем,
необходим както за обосноваване тезата на прокурора, така и за информиране на
пострадалите от престъпното деяние лица с оглед гарантиране на правото им на
защита. Претендира и присъждане на юрисконкултско възнаграждение. В съдебно
заседание по същество, редовно призована, ответната страна не се явява и не се
представлява.
След преценка на
събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Началото на
производството по чл.38б от ЗЗЛД е поставено с жалба рег.№ЛДЖ-20-8/02.11.2020г
от Н.Н. до ИВСС. В нея той е изложил три оплаквания – неоснователно забавяне по
преписка №4967/20г на РП – Варна от 12.03.3030г до 06.10.2020г; фактът, че от
жалбоподател той става извършител по преписката;
и изтичане на личните му данни и диагнози по епикризи и експертизи към лица,
които нямат качеството на пострадали от престъпление по чл.325 ал.3 от НК чрез
връчване на прокурорското постановление за прекратяване на ДП (за което е
изразил мнение, че се следва дисциплинарна отговорност за съответния прокурор при
РП-Варна).
По повод постъпилата
жалба с писмо изх.№ЛДЖ-20-8/18.11.2020г инспектор С.М. – определена по реда на
чл.38в ал.1 от ЗЗЛД, е изискала от административния ръководител на РП-Варна на
осн.ал.2 на същия текст да й бъде изпратена информация във връзка с посочената
преписка №4967/20г на РП-Варна (ДП №540/20г на Трето РУ), като е предоставила и
възможност за изразяване на становище по твърденията в жалбата. Със становището
си от 15.12.2020г административният ръководител на РП-Варна е описал
извършените в хода на ДП №540/20г процесуално –следствени действия по
разследването на престъпление по чл.325 ал.3 от НК; изложил е установената въз
основа на тях фактология; посочил е, че в хода му са разпитани като свидетели
лицата К.К. и С. Д., които са уведомени и за правата си като пострадали от
нанесените им леки телесни повреди (удари) от Н.Н.; цитирано е заключението на
СПЕ в хода на ДП, според което към момента на извършване на деянието Н. е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, и решението от 20.05.2020г по ЧНД №1332/20г на ВРС, потвърдено с
решение по ВЧНД №557/20г на ВОС, с което на осн.чл.162 ал.2 от ЗЗ Н. бил
настанен на задължително лечение в ДПБ – Карвуна за срок от 3 месеца.
По-нататък е цитирал постановлението от 02.10.2020г, с което наблюдаващият
прокурор прекратил наказателното производство поради липса на доказателства за
извършено престъпление от общ характер, копие от което било изпратено на К. и Д., както и отмяната му с постановление от
10.12.2020г от прокурор в ОП-Варна и връщане за продължаване на наказателното
производство. По същество администраторът посочил, че наблюдаващият прокурор е
обработил личните данни на Н. правомерно – на осн.чл.243 ал.4 от НПК и в
изпълнение на задължението си за изпрати препис от постановлението за
прекратяване на наказателното производство на пострадалите физически лица. В
този смисъл е посочил, че в случая е налице обработване чрез предоставяне на
лични данни за реализиране законните интереси на трети лица, които имат правен
интерес – право на жалба на осн.чл.243 ал.4 от НПК.
С писмо
изх.№ЛДЖ-20-8/13.01.2021г на осн.чл.28в ал.3 от ЗЗЛД инспектор М. е уведомила
жалбоподателя Н. за извършените действия.
След преценка на
събраната информация, с проверяваното си понастоящем Решение №ЛДЖ-20-8/09.02.2021г (погрешно изписана като 09.05.2021г) инспектор М. описала
оплакването на жалбоподателя – че изпращането на препис от прекратителното
постановление по ДП №540/20г на други лица представлява „изтичане на личните му
данни“; извършила проверка и достигнала до извод за редовност, допустимост на
жалбата и депозирането й пред компетентен орган съгл.чл.78 ал.2 вр.чл.38б от
ЗЗЛД. По-нататък описала и установената фактическа обстановка въз основа на
прегледа на получената от РП-Варна информация, конкретно – за възникнали на
12.03.2020г конфликти първоначално между Н.Н. и К.К., при който първият нанесъл
удар в лицето на втория, а в последствие – внезапни и непредизвикани удари от Н.Н.
на С. Д. в областта на лицето и гърдите. Още на 12.03.2020г Н. подал жалба в Трето
РУ за „спречкване с пенсионер“, по която била образувана проверка и били снети писмени
сведения от тримата, като
били приобщени и медицинските удостоверения за нанесени леки телесни повреди,
съставени на всеки един от тях. При тези данни на 15.04.2020г материалите били
изпратени на РП-Варна с мнение за образуване на досъдебно производство срещу Н.
за престъпление по чл.325 ал.3 от НК, като на същата дата била образувана
пр.пр.№4967/20г, а в последствие – ДП №540/20г, възложено на разследващ полицай
от Трето РУ -ОДМВР – Варна. В хода на ДП като свидетели били разпитани К.К. и С.
Д., които при това били запознати и с правата на пострадали от престъпление
лица. Според заключението на назначената по ДП съдебно-психиатрична експертиза,
към момента на извършване на деянието 12.03.2020г Н. е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
т.е. да носи наказателна отговорност. По същото време – през м.04.2020г по
искане на РП–Варна по друга прокурорска преписка в РС – Варна било образувано
ЧНД за настаняване на Н. за задължително лечение по Закона за здравето, по което
с решение от 20.05.2002г, потвърдено с решение на ОС – Варна, Н. бил настанен
на задължително лечение в специализирано здравно заведение за срок от три
месеца. В хода на ДП №540/20г Н.Н. не бил разпитван в качеството на свидетел,
нито бил привлечен като обвиняем. С постановление от 02.10.2020г наблюдаващият
прокурор се позовал на решението на ОС–Варна в производството по настаняване на
задължително лечение, според което на 12.03.2020г в състояние на невменяемост Н.
е извършил обществено опасно деяние, което не представлява престъпление поради
наличие на изключващото отговорността му обстоятелство. Преписи от
постановлението били изпратени на К.К. и С. Д. с указание, че могат да обжалват
прокурорския акт пред РС – Варна, но те не се възползвали от тази възможност;
подадената от самия Н. жалба против същото постановление била квалифицирана от
РС – Варна като процесуално недопустима и оставена без разглеждане на
осн.чл.243 ал.4 от НПК, предвид липсата на възможност прекратяването на
наказателното производство да се обжалва от лица, които не са били привлечени в
качеството на обвиняеми или не са пострадали от престъплението. Междувременно
по подаден от Н. сигнал с постановление от 10.12.2020г прокурор при ОП-Варна
отменил постановлението от 02.10.2020г на прокурор при РП-Варна за прекратяване
на наказателното производство. В отменителното постановление е посочено, че по
ДП №540/20г са събрани доказателства за извършени от Н. престъпления по чл.325 ал.3
пр.1 от НК и по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК с пострадали К. и Д., като от извършената в хода на
разследването СПЕ не е установено Н. да е извършил деянията в състояние на
невменяемост, което да обуславя приложението на чл.24 ал.1 т.1 от НК (липса на
престъпление). Посочено е изрично, че такъв извод е недопустимо да почива на
доказателства, събрани в различни от воденото наказателно производство
процедури, каквато е тази по Закона за здравето. Делото било изпратено на
РП-Варна за продължаване на разследването с подборни указания за извършване на
конкретни процесуално – следствени действия. Към момента на настоящото
произнасяне това наказателно производство не е приключило.
При тази фактология
инспектор М. приела, че макар редовна и допустима, жалбата на Н. за
неправомерното представяне на личните му данни на К. и Д. е неоснователна. Така на първо място е
прието, че в случая безспорно е налице обработване на личните данни по см.чл.4
т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679, към който препраща §1 т.1 от ДР на ЗЗЛД, по
отношение на Н.Н., извършено от администратор на лични данни по см.Регламент
(ЕС) 2016/679 и на ЗЗЛД – прокуратурата на РБ (съгл.Заповед
№РД-02-13/19.06.2018г на гл.прокурор на РБ), като конкретно структурните й
звена, вкл. и РП – Варна, са структури с право на достъп до лични данни,
действащи под ръководството на администратора. Техните задължения при
обработването на личните данни са уредени в чл.45 от ЗЗЛД, а съгл.чл.49 от
Закона обработването на личните данни е законосъобразно, когато е необходимо за
упражняване на правомощия от компетентен орган за целите на предотвратяване,
разследване, разкриване, наказателно преследване на престъпления и изпълнение
на наказания. По-нататък е прието, че в случая изпращането на постановлението
за прекратяване на наказателното производство по ДП №540/20г на К. и Д. представлява действие по обработване на
личните данни на Н., което е извършено правомерно от Прокуратурата на РБ, тъй
като е свързано с изпълнение на нейно нормативно установено задължение – това
по чл.234 ал.4 от НПК на прокурора да изпрати препис от постановлението за
прекратяване на наказателното производство на пострадалия, който може да го
обжалва пред съответния първоинстанционен съд. Инспекторът е приел, че при
разпитите им като свидетели по ДП К. и Д.
са придобили качеството на пострадали лица, въпреки че в постановлението за
прекратяване не са обсъдени подробно престъпленията, които евентуално са били
извършени спрямо тях, и в тази насока се е позовал на постановлението на
ОП-Варна от 10.12.2020г, в което е посочено, че Н. е извършил и престъпления по
чл.131 ал.1 т.12 от НК. Така е достигнат извод, че наличното в случая
обработване чрез предоставяне на лични данни има за цел да осигури
упражняването на правото на жалба на лица от кръга на предвидените в закона,
т.е. за реализиране на законните интереси на тези лица, поради което е в
съответствие с принципите по чл.45 от ЗЗЛД. На следващо място е посочено, че в
производството пред ИВСС не е установено на К. и Д. да са били предоставяни копия от
документи, съдържащи данни за здравословното състояние на Н. – напротив,
пострадалите са заявили, че не желаят да им бъде предявявано разследването (при
което биха имали достъп и възможност за запознаване с всички съдържащи се по ДП
материали), а в изпратеното им постановление за прекратяване на наказателното
производство се съдържа само такъв обем данни, какъвто е изискуем по НПК и е
необходим както за обосноваване тезата на прокурора, така и за информиране на
пострадалите с оглед реализиране правото им на жалба. С тези съображения на
осн.чл.79 ал.1 т.5 вр.чл.38в ал.1 4 ал.4 от ЗЗЛД инспекторът отхвърлил като
неоснователна жалбата на Н. с твърдяно нарушение при обработване на личните му
данни по пр.пр.№ 4967/2020г на РП-Варна, ДП №540/20г на ІІІ РУ при ОДМВР –
Варна.
В хода на настоящото съдебно
дирене като доказателства са приобщени заверени копия на всички доказателства и
материали, събрани в хода на горецитираното наказателно производство по ДП №540/20г, въз основа на които съдът в
този си състав приема за установено, че същото е водено за престъпление по
чл.325 ал.3 от НК; че към 02.10.2020г (датата на постановлението за
прекратяването му), както и към момента на приключване на съдебното дирене през
м.04.20201г не е привлечено като обвиняемо конкретно лице, а Н. е разпитван
като свидетел през м.01.2021г; че постановлението от 02.10.2020г за
прекратяване на наказателното производство е връчено на 08.10.2020г и на двете
посочени в него лица – С. Д. и К.К. (чрез съпругите им според отбелязванията в
известията за доставяне по пр.пр.№4967/20г на ВРП); че в постановлението за
прекратяване на наказателното производство от 02.10.2020г се съдържат двете
имена на жалбоподателя – Н.Н., описание на инцидента с негово участие на
12.03.2020г, цитирани са съдебните производства по настаняването му на
задължително лечение по ЗЗ и диагнозата, поставена му със заключението на
изготвената комплексна СППЕ.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по
административната преписка, въз основа на която е издадено оспореното решение
на инспектор при ИВСС, и тези, приобщени в хода на съдебното дирене по
настоящото дело, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви,
и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената
фактология съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана
от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес
и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество се преценява и като основателна.
В изпълнение на
задължението си по чл.168 ал.1 от АПК съдът на първо място констатира, че
оспореното решение е издадено от компетентен орган по см.чл.38в ал.1 от ЗЗЛД –
инспектор в инспектората на ВСС. Компетентността на последния е предвидена с
чл.38б ал.1 от Закона като изключение от общата компетентност на КЗЛД и на
съда, и е свързана с разглеждането на жалба, съдържащи оплаквания във връзка с
работата на прокуратурата
при изпълнение на функциите й на орган на съдебната власт за целите на предотвратяването,
разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или
изпълнението на наказания.
Решението е
постановено в предвидената от АПК писмена форма и съдържа регламентираните в
чл.59 ал.2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания.
В производството по
постановяването му е спазена и предвидената в ЗЗЛД процедура. Жалбата е
подадена до ИВСС в електронна форма съгл. възможността, предвидена с чл.38а
ал.2 от ЗЗЛД. Жалбата съдържа оплаквания за нарушаване на правата на подалия
сигнала по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД при обработване на личните му
данни от прокурора при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт
(чл.38б от ЗЗЛД), поради което подлежи на разглеждане по реда на процедурата,
разписана в глава седма от ЗЗЛД. В съответствие с разпоредбата на чл.38в ал.2
от Закона с оглед разглеждането и произнасянето по жалбата са събрани данни и
доказателства, относими към твърдяното нарушение, включително и информация от обработващия
лични данни – административния ръководител на РП –Варна. На осн.чл.38в ал.3 от
Закона жалбоподателят е информиран за напредъка при разглеждането на жалбата, а
решението е постановено от инспектора в рамките на предвидения в този текст
тримесечен срок. При тези констатации съдът намира, че в хода на производството
пред административния орган не са допуснати съществени процесуални нарушения
като самостоятелни отменителни основания – такива, чието избягване би
резултирало в различно произнасяне по същество.
По приложението на
материалния закон съдът намира следното:
Между страните по
делото няма спор по фактите, а именно – че връчването на постановлението от
02.10.2020г за прекратяване на наказателното производство по ДП №540/20г на
Трето РУ на посочените в него лица К.К. и С. Д., представлява обработване по
см.§1 т.4 от ДР на ЗЗЛД вр.чл.4 т.2 от Регламент (ЕС) 2016/679 под формата на
разкриване чрез предаване, на личните данни по см.§1 т.1 от ДР на ЗЗЛД вр.чл.4
т.1 от Регламента на жалб.Н.Н., и по –конкретно – двете имена на идентифицирано
физическо лице (участник в инцидента на 12.03.2020г с двете лица, по повод на
който е образувано ДП), и данни за психическата му идентичност (диагнозата,
поставена му със заключението на изготвената комплексна СППЕ). В тази им част
съдът преценява като обосновани и законосъобразни изводите на решаващият
инспектор при ИВСС и изцяло ги споделя.
Така спорът между
страните в конкретния казус е концентриран по въпроса дали процесното
обработване на личните данни на жалбоподателя в качеството му на субект на
данни от прокурора е законосъобразно. Както правилно е посочил и решаващият
орган, този въпрос подлежи на изследване съобразно общите принципи, залегнали в
разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗЗЛД, и специалните такива по чл.49 ал.1 и чл.51
от ЗЗЛД. Според първият текст при обработването на личните данни
администраторът е длъжен да спазва принципите на законност, добросъвестност,
прозрачност, ограничение на целите, за които се събират и обработват, свеждане
на данните до минимум, точност, ограничение на съхранението, цялостност,
поверителност и отчетност. Съгл.чл.49
ал.1 от Закона (нов, ДВ бр.17 от 2019г) обработването на лични данни е
законосъобразно, когато е необходимо за упражняване на правомощия от
компетентен орган за целите по чл.42 ал.1 (за предотвратяването, разследването, разкриването или
наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, вкл. предпазването от заплахи за
обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване) и е предвидено в правото
на Европейския съюз или в нормативен акт, в който са определени целите на
обработването и категориите лични данни, които се обработват. Според чл.51 ал.1 от ЗЗЛД (нов, ДВ бр. 17 от
2019г) обработването на лични данни, разкриващо данни, свързани със
здравословното състояние на лицето, е разрешено когато това е абсолютно
необходимо, съществуват подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на
данни и е предвидено в правото на Европейския съюз или в законодателството на
Република България. Вторите две разпоредби съдържат две кумулативни изисквания за
допустимост на обработването на лични данни – при необходимост за упражняване
на правомощията на компетентен орган по за целите по чл.42 ал.1 или когато това
е абсолютно необходимо, и е
предвидено в правото на ЕС.
Решаващият инспектор
при ИВСС е приел, че в случая тези принципи са спазени, и конкретно – че са
били налице и двете предпоставки по чл.49 ал.1 от ЗЗЛД, понеже обработването на
личните данни на жалбоподателя от администратора на лични данни - прокуратурата
на РБ, е извършено в изпълнение на нейно нормативно установено задължение –
това по чл.243 ал.4 от НПК. Текстът гласи, че препис от постановлението за прекратяване
на наказателното производство се изпраща от прокурора на обвиняемия, на пострадалия или неговите
наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват
постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от
получаването на преписа. Административният орган е приел на първо място, че още с
разпитите им като свидетели по ДП №540/20г К. и Д. са придобили качеството на пострадали
лица, въпреки че в постановлението за прекратяване не са обсъдени евентуално
извършените против тях престъпления, каквито се сочат в постановлението от
10.12.2020г на прокурор при ОП – Варна; на следващо място – че изпратеното им
постановление от 02.10.2020г е съответно и на общите принципи по чл.45 ал.1 от
ЗЗЛД, понеже съдържа необходимия и изискуем от НПК обем лични данни на Н.,
необходим за обосноваване тезата на прокурора за прекратяване на наказателното
производство и за информиране на пострадалите лица с оглед реализиране правото
им на жалба, т.е. на законните им интереси съобразно предвиждането на чл.45
ал.1; и на трето място – че в
производството по ДП №540/20г на К. и Д.
не са били предоставяни копия от документи, съдържащи данни за здравословното
състояние на Н., и дори не са имали възможност да се запознаят с такива поради
отказа им от предявяване на разследването.
Така достигнатите
правни изводи на решаващият орган при ИВСС биха били законосъобразни и
обосновани при едно условие – наличие на пострадали от престъплението лица,
каквито според настоящия съдебен състав в случая липсват.
Фигурата на
пострадалия в процеса възниква за първи път в досъдебната фаза на наказателното
производство с правата, изброени в чл.75 от НПК, при наличието на определени
предпоставки, легитимиращи го като потенциален участник, т.е. като страна в съдебната
фаза на производството. Основното изискване за съществуването на посочената
фигура е лицето (респективно – неговите наследници) да е претърпяло вреди от
разследваното престъпление – абсолютна предпоставка за участие в наказателно
производство от общ характер като частен обвинител и/или граждански ищец.
Тълкуването на легалната дефиниция на чл.74 от НПК ясно сочи, че пострадали
могат да бъдат лица (или техни наследници), претърпели съставомерни вреди, т.е.
такива, които са елемент от обективния състав на престъпление от особената част
на НК. Само при причинени, респективно – претърпени съставомерни вреди засегнатото
от тях лице може да се конституира и като страна в процеса. С мотивите си по
пункт 1 от ТР №2/2002г на ОСНК ВКС приема, че качеството „пострадал“ в НПК не е
процесуално, защото такъв участник със самостоятелни права няма, а се използва
от законодателя като материалноправно понятие, за да посочи кое лице може да се
конституира като граждански ищец и частен обвинител по наказателни от общ
характер дела и частен тъжител по наказателни от частен характер дела. В
допълнение – ал.3 на чл.75 от НПК изрично предвижда, че правата на пострадалия
възникват, ако той изрично поиска да участва в досъдебното производство и
посочи адрес за призоваване в страната.
Както вече беше
посочено, наказателното производство по ДП №540/20г на Трето РУ е водено с
оглед престъпление по чл.325 ал.3 от НК –
за извършени на 12.03.2020г в
гр.Варна непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото (хулиганство) при управление на моторно превозно
средство. Това престъпление се намира в Глава десета от Особената част на
Наказателния кодекс, озаглавена „Престъпления против реда и общественото
спокойствие“. С ТР №1/28.09.2017г по т.д.№1/2017г на ОСНК на ВКС е прието
следното: „С оглед насоките на ППВС № 2/1974 г. може да се
направи извод, че когато непристойното поведение на дееца, грубо нарушаващо
обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото, се осъществява
чрез действия, насочени срещу орган на властта при или по повод изпълнение на
службата му, деянието следва да се квалифицира по основния състав на чл.325
ал.1 от НК. Обектът на престъпно посегателство, съответно на законодателна
защита, при тази хипотеза, са обществените отношения, свързани с установения в
страната ред и общественото спокойствие, а не отношенията, засягащи дейността
на държавни органи, обществени организации или лица, изпълняващи властнически
функции, включително и такива по опазване на обществения ред“. Според цитираното ТР престъплението по чл.325 ал.1 от НК има за непосредствен
обект на защита обществените отношения, свързани с реда и общественото
спокойствие, а качеството на субекта, спрямо когото са осъществени хулиганските
действия, дори когато той е орган на властта
при или по повод изпълнение на службата му, не е елемент от престъпния състав. От изложеното следва, че във фактическия състав на престъплението по
чл.325 ал.3 от НК не се включват вреди за конкретен правен субект, поради което
дори К.К. и С. Д. да са косвено засегнати от неговото извършване (евентуално от
жалбоподателя), те нямат качеството на пострадали лица по см.легалната
дефиниция по чл.74 ал.1 от НПК, и не могат да се възползват от правата по чл.75
ал.1 от НПК, вкл. да бъдат конституирани като частни обвинители/граждански
ищци, каквото искане при това (макар недопустимо) е направил само С. Д., не и К.К.,
както и от това по чл.243 ал.4 от НПК.
Поради изложеното несподеляеми са доводите на решаващият инспектор при
ИВСС, че Д. и К. са конституирани като
пострадали лица в производството по ДП №540/20г единствено чрез разпита им като
свидетели, уведомени за правата си на пострадали – от една страна те не могат
правнорелевантно да бъдат квалифицирани като такива с оглед характера на
обществени отношения, срещу които е насочено престъплението по чл.325 ал.3 от НК, а от друга – и поради липсата на направени изрични изявления и произнасяне
за конституирането им в такова качество от водещия разследването. При това е
очевидно, че при прекратяването на производството в хипотезата на чл.243 ал.1
т.1 вр.чл.24 ал.1 т.5 от НПК прокурорът не е бил длъжен и не е следвало да им
изпраща преписи от постановлението си от 02.10.2020г на осн.чл.243 ал.3 от НПК,
тъй като за тях не съществува и право да обжалват същото пред съда. С
изпращането на постановлението на двамата свидетели прокуратурата е
разпространила личните данни на Н.Н. в нарушение на чл.49 ал.1 от ЗЗЛД, тъй
като в случая то не е било необходимо за упражняване на
правомощията му като компетентен
орган за целите по чл.42 ал.1 от НК. В този смисъл възраженията на
жалбоподателя (направени още пред водещия разследването полицейски инспектор),
че пострадали физически лица няма, т.е. че не следва да им се изпраща
постановлението от 02.10.2020г за прекратяване на ДП №540/20г, са основателни.
Като е приел, че в конкретния случай не е извършено соченото от Н.
нарушение при обработването на личните му данни от прокуратурата чрез изпращане
на прокурорски акт, съдържащ личните му данни, на лица, които не е следвало да
имат достъп до тях, инспекторът при ИВСС е постановил незаконосъобразно поради
неправилно приложение на материалния закон решение, което налага отмяната му.
Делото следва да бъде върнато като преписка на решаващия орган със задължителни
указания по приложението на материалния закон в горецитирания смисъл, и за
изпълнение на правомощията му по чл.38в и чл.38г от ЗЗЛД.
Оспорването е неоснователно в частта, с която Н. твърди, че инспекторът при ВСС не се
е произнесъл по жалбата му за изтичане на личните му данни в хода на предварителната
проверка от полицията, с които е разполагало лицето С. Д., за да заведе жалба
против Н. ***. Разпоредбата на чл.38б ал.1 от ЗЗЛД ограничава правомощията на
ИВСС до нарушения по Регламент (ЕС) 2016/679, извършени от съд, прокуратура и
следствени органи, към които полицейските служители не спадат.
При този изход на делото претенцията
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответната страна е
неоснователно, а жалбоподателят е освободен от заплащане на държавни такси и
разноски. На осн.чл.78 ал.6 от ГПК, приложима по препращането на чл.144 от АПК,
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на Административен
съд – Варна следващата от жалбоподателя ДТ от 10лв.
Така мотивиран и на осн.чл.173 ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение №ЛДЖ-20-8/2020г
от 09.02.2021г на инспектор С.М. в Инспектората към ВСС, с което е отхвърлена
като неоснователна жалба №ЛДЖ-20-08/03.11.2020г на Н. с твърдяно нарушение на
ЗЗЛД при обработване на личните му данни по пр.пр.№4967/2020г на РП-Варна, ДП
№540/2020г на Трето РУ при ОДМВР-Варна, и
ВРЪЩА делото като преписка на Инспектора
на ВСС за ново разглеждане при спазване на задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.
ОСЪЖДА Инспектората на ВСС да заплати по
сметката на Административен съд – Варна държавна такса от 10 (десет) лв. за
образуване на настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд на РБ.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
СЪДИЯ: