№ 353
гр. Русе, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20224500500472 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Г. Ю. Н. – С. чрез упълномощен адвокат В. Т. е обжалвала
решението на Районен съд - Русе, постановено по гр. д. № 137/2022 г. в
частта, с което е уважен предявеният срещу нея иск от УМБАЛ „Канев“ АД
по чл.234, ал.3, т.2 от КТ във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и
жалбоподателката е осъдена да заплати на ищеца сумата от 8297.87 лв.,
представляваща неустойка по допълнително споразумение №70 от 02.02.2015
г. към трудов договор между страните, ведно със законната лихва от
12.01.2022 г. до изплащане на вземането, както и 310.50 лв. разноски по
делото след насрещна компенсация. Счита обжалваното решение за
незаконосъобразно, необосновано, противоречиво и неправилно поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че правните
изводи на първата инстанция не съответстват на събраните по делото
доказателства и не са обсъдени в тяхната взаимна връзка. Иска отмяна на
решението от въззивния съд и вместо него постановяване на друго, с което да
се отхвърли като неоснователен и недоказан предявеният иск в пълен размер.
Претендират се разноските по делото пред двете съдебни инстанции.
1
Ответникът по жалбата УМБАЛ „Канев“ АД, представляван от
изпълнителния директор И.И., чрез процесуалния представител адвокат Е. Н.
изразява становище за нейната неоснователност, счита първоинстанционното
решение за правилно и обосновано и иска въззивната инстанция да го остави
в сила. Претендира разноски.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и
провери събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество
е основателна.
Между страните няма спор по отношение на установената по
делото фактическа обстановка. Въз основа на събраните в производството
писмени доказателства е безспорно установено, че между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което УМБАЛ
„КАНЕВ“ АД е поело задължение да осигури на Г. Ю. Н. – С. условия за
практическо обучение за придобиване на квалификация по професията лекар
по специалността „Очни болести“, специализантът се е задължил да завърши
специализацията си и да придобие специалността в срок от една година от
допускането до държавен изпит, след което да работи в УМБАЛ „КАНЕВ“
АД, а работодателят да осигури условия за работа по специалността за срок,
равен на срока на проведеното обучение. При неизпълнение на последното
задължение на специализанта страните са уговорили неустойка в полза на
работодателя в размер на 20 000 лева пропорционално за периода на
неспазения срок. Безспорно е между страните, че Г. Н. - С. е придобила
специалност „Очни болести“ считано от 01.01.2019 г. и е изпълнявала
задълженията си по трудовия договор. Със заповеди на изпълнителния
директор на УМБАЛ „КАНЕВ“ АД от 19.11.2020 г., 29.03.2021 г. и 01.04.2021
г. е разпоредено разпределение на болничните легла в 17 отделения на
болничното заведение, включително в отделение „Очни болести“ за лечение
на болни с COVID-19. Не е спорно между страните, че разпределяйки легла за
лечение на болни от COVID-19 в отделението, в което е работела
жалбоподателката, работодателят практически й е възложил да участва в
лечението на болни с COVID-19. Със заповед № 67 от 15.04.2021г. на
2
изпълнителния директор на УМБАЛ „КАНЕВ“ АД е прекратено трудовото й
правоотношение на осн. чл.327, ал.1, т.3 от КТ, въз основа на едностранно
писмено заявление от служителя с вх. № 1959/15.04.2021г. без предизвестие
/когато „работодателят промени мястото или характера на работа освен в
случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не
изпълни други задължения уговорени с трудовия договор“/. Претенцията на
работодателя за заплащане на неустойка е основана на неизпълнено от страна
на специализанта задължение да работи в УМБАЛ „КАНЕВ“ АД за срок,
равен на срока на обучение.
Въз основа на установените и неоспорени от страните
фактически положения, Окръжният съд достига до различни правни
изводи от тези на първата инстанция относно наличието на
предпоставки за ангажиране отговорността на служителя за
неизпълнение на договорни задължения.
Между страните е сключено допълнително споразумение към
трудов договор, което има характер на договор по чл.234 от КТ. Макар и
същото да е сключено по реда на Кодекса на труда, по отношение на
въпросите, свързани с неговото изпълнение и последиците от това са
приложими общите правила за договорите и изпълнението, поради което във
връзка с отговорността при неизпълнение следва да се приложи ЗЗД.
Съгласно т.7.2.9. от допълнителното споразумение, на задължението на
специализанта да работи при работодателя след придобиване на правата по
специалност „Очни болести“ кореспондира задължението на работодателя да
осигури на специализанта условия за работа по придобитата специалност. По
делото не са представени доказателства, удостоверяващи, че след
извършеното разпределение на легла в отделенията работодателят е осигурил
условия специализантът да продължи да изпълнява задълженията си по
договора, работейки по новопридобитата специалност. От писмените
доказателства по делото, включително от посочените правни основания в
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се установява, че
договорът е прекратен с едностранно волеизявление на служителя поради
неизпълнение на задължението на работодателя да осигури на специализанта
условия за работа по придобитата специалност. Основанието за прекратяване
на трудовото правоотношение не се оспорва от страните, като процесуалният
представител на работодателя посочва, че са били налице форсмажорни
3
обстоятелства, но не отрича, че към датата на издаване на заповедта за
прекратяването на трудовия договор обективно са отсъствали условия
жалбоподателката да извършва трудова дейност по придобитата специалност
„Очни болести“ поради реорганизация на отделението по очни болести като
такова за прием на болни с COVID-19. В конкретния случай не е приложима
разпоредбата на чл.120 от КТ за наличие на производствена необходимост.
Издадените заповеди от изпълнителния директор на УМБАЛ „КАНЕВ“ АД от
19.11.2020 г., 29.03.2021 г. и 01.04.2021 г. не са с правно основание чл.120 от
КТ и не са издадени по предвидения в тази разпоредба ред.
От съдържанието на разпоредбата на т.7.2.10.1. от допълнителното
споразумение е видно, че специализантът дължи на работодателя неустойка,
ако не изпълни задължението си да работи по новопридобитата специалност
за срок, равен на срока на обучението. Според т.7.2.10.3. от допълнителното
споразумение в случай, че работодателят не изпълни задължението си по
т.7.2.9., договорът се прекратява, без никоя от страните да дължи
обезщетение. На общо основание, право да търси неустойка има само
изправната страна по договора. Изправният кредитор, който е изпълнил
своето задължение, има право да иска изпълнение на насрещното задължение,
поето спрямо него или заместващата облага, каквато се явява
компенсаторната неустойка, дължима вместо изпълнението. Обезщетение за
неизпълнение на договорно задължение, както и неустойка, се дължат само
ако неизпълнението е резултат от виновно поведение на длъжника. В
конкретния случай жалбоподателката е била поставена в невъзможност да
изпълнява задълженията си по договора да престира труд по новопридобитата
специалност „Очни болести“, поради което не може да се приеме, че е
неизправна страна и че дължи заплащане на неустойка. Налице е
неизпълнение на задължението на работодателя по т.7.2.9. от допълнителното
споразумение, с оглед на което жалбоподателката правомерно е упражнила
потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение на осн.
чл.327, ал.1, т.3 от КТ. Договорът е прекратен при условията на т.7.2.10.3. от
допълнителното споразумение и според тази клауза никоя от страните не
дължи обезщетение. Съгласно съдебната практика виновната страна за
неизпълнението на уговорено задължение по чл.234, ал.3, т.2 от КТ не може
да търси обезщетение поради неспазено обещание на работника за работа за
определен срок /в този смисъл е Решение №227/19.04.2011 г. на ВКС по гр.
4
дело №1861/2010 г./. Неправилен се явява изводът на районния съд, че
задължението на ответницата да работи в УМБАЛ „КАНЕВ“ АД не е
погасено окончателно, а действието му е било спряно за времето, в което
болничното заведение не е имало възможност да й осигури работа по
специалност „Очни болести“ поради големия прием на болни с COVID-19.
Ищецът в първоинстанционното производство не е навел подобни твърдения,
а от писмените доказателства по делото е видно, че трудовият договор е
прекратен считано от 16.04.2021 г., като съответно са погасени и уговорените
между страните задължения. С оглед на прекратеното правоотношение,
настоящата инстанция счита за неправилна констатацията на
първоинстанционния съд, че неприемането от страна на жалбоподателката на
отправената от УМБАЛ „Канев“ АД покана за сключване на нов трудов
договор представлява нарушение на т.7.2.9 от споразумението.
По изложените съображения, въззивният съд намира, че
обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78 от ГПК,
въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателката направените
разноски за държавна такса в размер на 166 лв. и 1500 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции /по 750 лв. за всяка
инстанция/.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 717/27.05.2022 г., постановено по гр. д. №
137/2022 г. по описа на Русенския районен съд и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на УМБАЛ „КАНЕВ“ АД против Г. Ю. Н. – С.
по чл.234, ал.3, т.2 от КТ във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА УМБАЛ Канев“ АД, с ЕИК *********, със седалище
гр. Русе, ул. „Независимост“ № 2, да заплати на Г. Ю. Н. – С., с ЕГН
********** с адрес гр. Русе, ул. „*********** деловодни разноски в размер
на 166 лв., представляващи заплатена държавна такса и 1500 лв., разноски за
адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции /по 750 лв. за всяка
5
инстанция/.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6