№ 74
гр. Сливен, 25.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно частно
наказателно дело № 20222200600079 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXII от НПК, във вр. с чл. 377, ал.2
от НПК.
С разпореждане № 168 от 24.01.2022г. на основание чл. 377, ал. 1 от
НПК съдията – докладчик е прекратил съдебното производство по АНД №
7/2022г. на СлРС и върнал делото на РП – Сливен за продължаване на
наказателното производство по надлежния процесуален ред, като приел, че
посочените от Прокуратурата аргументи не обуславят маловажност на случая
на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което на
обв. П. Д. Г. е повдигнато обвинение и това обвинение срещу него не
следвало да бъде преквалифицирано по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 4, т. 2, вр. ал.
2, вр. ал. 1 от НК, респ. в районния съд да бъде внесено за разглеждане
постановление по чл. 375 от НПК..
Срещу разпореждането са подадени частен протест от РП – Сливен и
частна жалба от обв. Г. чрез упълномощения му защитник.
В протеста се твърди, че формираният от съда извод е неоснователен и
незаконосъобразен. В протестирания акт СлРС посочил, че деянието на
обвиняемия следвало да бъде квалифицирано като престъпление по чл.316,
вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК и върнал делото на Прокуратурата, за да води
наказателно преследване за това престъпление. Така на практика съдът
посочил на Прокуратурата за кое престъпление да повдигне окончателно
обвинение спрямо обвиняемия, а това било в пряко противоречие както с
1
трайната съдебна практика, така и с нормативните разпоредби. Изключително
конституционно правомощие на Прокуратурата било да повдига и поддържа
обвинение. С протестирания съдебен акт СлРС посочвал на наблюдаващия
прокурор за кое престъпление да повдигне и поддържа обвинение,
нарушавайки по този начин чл. 46, ал. 1 от НПК и чл. 127, т. 3 от
Конституцията и изземвайки правомощия на прокурора. Това правело
разпореждането на съда незаконосъобразно и неоснователно, поради което
следвало да бъде отменено. Освен това, в мотивите си съдът излагал
аргументи, касаещи въпроси по същество на делото, които следвало да се
решават от съда с окончателния му акт, а не в настоящата фаза и по този
начин изказвал становище по същество предварително, което също било
незаконосъобразно и следвало да доведе до отмяна на протестираното
разпореждане. Съдебният акт бил неправилен и незаконосъобразен, тъй като
противоречал на процесуалните правила и на материалния закон. В протеста
се твърди още, че внесеното на основание чл. 375 от НПК Постановление от
Районна прокуратура – Сливен било правилно и законосъобразно, поради
което следвало да бъде разгледано по същество от Районен съд Сливен.
Искането е въззивният съд да отмени протестирания съдебен акт и да
постанови производството да се гледа в открито съдебно заседание по
същество.
В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане за
прекратяване на съдебното производство и връщане делото на РП - Сливен за
продължаване на наказателното производство по надлежния процесуален ред
било неправилно, а изложените от съда мотиви - несъстоятелни.
Жалбоподателят счита, че прокурорът правилно приел, че са налице
законовите основания за приложението на чл. 78а от НК - за престъплението
се предвиждало наказание лишаване от свобода до три години, когато е
умишлено, обвиняемият не бил осъждан за престъпление от общ характер, не
бил освобождаван от наказателна отговорност по този ред, с деянието не били
причинени имуществени вреди, както и не били налице отрицателните
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, при наличие
на които се изключвало приложението на този текст. С Разпореждането си
районният съд без да обсъди наличието на предпоставките за приложение на
чл.78а от НК приел, че не била налице по-ниска степен на обществена
опасност и деянието не се отличавало от обикновените случаи на
2
престъпление от този вид - по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С
оглед данните за личността на обвиняемия, които сочели за ниска степен на
обществена опасност; чистото му съдебно минало; не бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и липсата на други
общественоопасни прояви, като смекчаващи вината му обстоятелства
следвало да бъдат възприети и обстоятелството, че разпитан, в хода на
досъдебното производство се признавал за виновен и давал подробни
обяснения за начина и мотивите, подтикнали го да извърши деянието, като
същевременно изразявал съжаление и дълбоко разкаяние за извършеното. В
жалбата се твърди, че съобразявайки изложените обстоятелства, личността на
обвиняемия и тежестта на извършеното деяние, прокурорът правилно
преквалифицирал деянието и изложил мотиви за неговата маловажност. Моли
окръжния съд да отмени обжалваното разпореждане като неправилно и да
върне делото на РС – Сливен с указание за разглеждане на му съгласно
мотивираното Постановление на РП – Сливен.
Частната жалба и частният протест са подадени в законния срок от
надлежни страни срещу съдебен акт подлежащ на въззивен контрол, поради
което са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни по
следните СЪОБРАЖЕНИЯ:
По досъдебно производство № 131 ИП / 2021г. по описа на ОД на МВР
– Сливен, вх. № 4110 / 2021г. на РП – Сливен П. Д. Г. е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от
НК – за това, че на 04.06.2021г. в гр. Сливен, пред Х.Г.М. – служител на
сектор „Пътна полиция“ при ОД – МВР – Сливен съзнателно се ползвал от
неистински официален документ за завършено образование – Свидетелство за
основно образование, серия Е – 02, № 026987, рег. № 149 / 16.06.202г.,
посочено като издадено от ОУ „Св.св. Кирил и Методий“ – гр. Сливен на
лицето П. Д. Г., за да се докаже придобита образователна степен, като от него
за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Приемайки
че се касае за маловажен случай на това престъпление, прокурорът внесъл в
СлРС за разглеждане постановление по чл. 375 от НПК с предложение за
освобождаване на обв. Г. от наказателна отговорност за престъпление по чл.
316, вр. чл. 308, ал. 4, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК с налагане на
административно наказание. В случая не е необходим изричен акт на
прокурора за изменение на обвинението по по - леко наказуемия престъпен
3
състав. Въз основа на постановлението е образувано АНД № 7 / 2022г. по
описа на СлРС, а с атакуваното разпореждане, на основание чл. 377, ал. 1 от
НПК съдията – докладчик е прекратил съдебното производство по делото и го
върнал на Сливенската районна прокуратура за продължаване на
наказателното производство по надлежния процесуален ред.
За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд изразил
несъгласие с аргументите на прокурора за наличието на маловажен случай по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, за което на обв. П. Д. Г. е повдигнато обвинение на
досъдебното производство и приел, че те не сочели на по – ниска степен на
обществена опасност и не отличавали деянието от обикновените случаи на
престъпление от този вид.
По реда на чл. 377, ал. 1 от НПК обаче, съдът може да прекрати
съдебното производство и да върне делото на прокурора само когато не са
налице основанията на чл. 78а от НК (за престъплението да се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години, когато е умишлено;
обвиняемият да не е бил осъждан за престъпление от общ характер и да не е
бил освобождаван от наказателна отговорност по този ред; от престъплението
да не са били причинени имуществени вреди, както и да не са налице
отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК)
или когато е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия по
чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, но не и да се произнася по въпроси, касаещи
обвинението по същество, а именно дали случаят е маловажен или не. Освен
това, съдът не разполага с правомощия както по Конституция, така и съгласно
НПК да указва на Прокуратурата срещу кое лице да повдига обвинение и за
какво престъпление. Затова, в конкретния случай не съществуват пречки за
разглеждане делото по реда на Глава XXVIII от НПК по отношение на обв. Г.
за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 4, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Предвид гореизложеното, разпореждането, предмет на въззивен
контрол, следва да бъде отменено, а делото върнато на първата инстанция за
разглеждане и решаване по същество, по реда на глава Глава XXVIII от НПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 377, ал.2, вр. чл. 345, ал.2 от
НПК Сливенският окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 168 от 24.01.2022г. по АНД № 7 / 2022г. на
Сливенския районен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждането му
по същество по реда на глава XXVIII от НПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5