Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 14.08.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното
заседание на трети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА
ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 11333 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- 273 ГПК.
С решение № 134122
от 05.06.2019 г. по гр. д. № 55458/2018 г., Софийски районен съд, І ГО, 40 - и
състав, е осъдил на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД Г.И.К., ЕГН **********, и Ц.И.К., двамата с адрес: ***, ж. к. „******, да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, при
условията на разделност по равно следните суми: 319,16 лв., представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.07.2015 г. до 30.04.2016
г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******, абонатен №
123519, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.08.2018 г. до
окончателното й плащане, 47,40 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
всяко просрочие до 02.03.2018 г., 15,70 лв. - такса за извършена услуга дялово
разпределение за период от м. 07.2015 г. до м. 04.2016
г., и 3,12 лв. - мораторна лихва върху таксата за извършена услуга дялово
разпределение, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в
размер на 180 лв., като са отхвърлени предявените искове за стойността на
ползвана топлинна енергия за разликата над присъдената сума от 319,16 лв. до
пълния предявен размер от 1025,67 лв. и за периода от 01.05.2014 г. до
30.06.2015 г., за мораторна лихва за разликата над присъдената сума от 47,40
лв. до пълния предявен размер от 219,21 лв., за такса за извършена услуга
дялово разпределение за разликата над присъдената сума от 15,70 лв. до пълния
предявен размер от 36,08 лв. и за периода от м. 05.2015 г. до м. 06.2015 г., и
за мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за разликата над
присъдената сума от 3,12 лв. до пълния предявен размер от 8,53 лв., като
погасени по давност.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, подадена чрез юрисконсулт Р.С.,
с която се обжалва първоинстанционното решение
в отхвърлителната му част. Твърди се, че същото е неправилно и постановено при
нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че вземанията за периода преди м. 06.2015 г. са погасени по
давност. Общата фактура № **********/31.07.2015 г. за топлинна енергия за
отоплителен сезон от м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г. е публикувана на 15.08.2015
г., за което са съставени констативни протоколи на основание чл. 593 ГПК, в
съответствие с действащите Общи условия на дружеството. Твърди се, че
счетоводният падеж на общата фактура настъпва на 15.09.2015 г., като с
предявения на 17.08.2018 г. иск давността е прекъсната. Предвид изложеното, се
моли въззивният съд да отмени решението
в обжалваната му част и да уважи изцяло предявените искове. Претендира се присъждане
на направените във въззивното производство разноски.
Въззиваемата страна - Г.И.К. и Ц.И.К., не подава
отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Третото лице - помагач „Т.с.“ ЕООД не
взема становище по въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ответниците Г.И.К.
и Ц.И.К. в частта, с която осъдителните искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени до посочените по - горе
размери, поради което решението в тези части
е влязло в законна сила.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Въззивната жалба
е подадена в законоустановения срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Във връзка
с доводите за неправилност на решението в
обжалваната част, настоящият състав намира следното:
Предявени за разглеждане са осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените
от законодателя в чл.
153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на
доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично
известни общи условия, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си
качество те са клиенти на топлинна енергия
и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат
заплащане на цената на
доставената топлинна енергия.
Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия
за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими
по ГПК доказателствени средства /в този
смисъл ТР № 2 от 17.05.2018
г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС/.
Между страните
не е спорно, а и от представените по делото доказателства /договор за продажба
на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни
жилища от 26.10.1979 г./ се установява, че ответниците са собственици на
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост“, бл. 209А, вх. 5. От договор
от 01.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Т.С.“
ЕАД и „Т.с.“ ЕООД, както и от заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза се установява, че процесният имот е топлофициран и че сградата - етажна собственост,
в която се намира, е присъединена към топлопреносната мрежа.
Поради
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответниците е налице договорно правоотношение по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.
От изслушаната в хода на производството пред районния съд съдебно - техническа
експертиза, неоспорена от страните,
която въззивният съд
възприема за обективна и компетентно изготвена, се установява, че дяловото разпределение през
процесния период е извършвано от фирма „Т.с.“ ЕООД. Всички отоплителни тела са били
демонтирани, поради което топлинна енергия /ТЕ/ за отопление на имота от
радиатори не е начислявана. Вещото лице е посочило, че топлата вода е
начислявана по реален отчет съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., за
което са съставени протоколи, подписани от абоната. Показанията от протокола са
нанесени правилно в изравнителните сметки. ТЕ от сградната инсталация е
разпределяна на база пълен отопляем обем на имота - 207 кв. м. В заключението е
прието, че заложената в изравнителните сметки ТЕ за разпределение напълно
съответства на отчетената по общия топломер. Отчитането на топлинната енергия в
абонатната станция става чрез топломер, преминал метрологични проверки със
заключение за съответствие с одобрения тип.
Според
експерта общо дължимата сума по изравнителни сметки е 1025,97 лв., сумата по
фактури е 1087,71 лв., т. е. налице е сума за получаване в размер на 61,76 лв.
За процесния период остойностяването на потребената ТЕ се е извършвало от „Т.С.“
ЕАД на база прогнозни стойности с годишно изравняване по реален отчет на
монтираните в имота уреди от фирмата за дялово разпределение. Разпределението е
извършвано в съответствие с действащата нормативна уредба.
От изслушаната съдебно - счетоводна
експертиза, която не е оспорена от страните и съдът възприема за обективно и компетентно изготвена, се установява, че размерът на неплатените от
ответниците суми за топлинна енергия за абонатен № 123519 за процесния период
01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. възлиза на 1025,67 лв., размерът на лихвата за
забава върху всяка от неплатените суми по общите фактури е изчислен за период
от падежа на фактурата до 02.03.2018 г. в размер на 219,25 лв., начислени суми
за дялово разпределение за периода от 05.2015 г. до 04.2016 г. включително -
36,08 лв. и лихва за забава върху всяка от главниците за период от дата на
изискуемост до 02.03.2018 г. - 8,53 лв. Според вещото лице непогасени по
давност са задълженията след 17.08.2015 г. Размерът на непогасените по давност
задължения са както следва: размер на неплатените от ответниците суми за
топлинна енергия за абонатен номер 123519 за период от 01.07.2015 г. до
30.04.2016 г. - 319,16 лв. Размерът на лихвата за забава по чл. 86 ЗЗД за
период от дата на изискуемост до 02.03.2018 г. е 47,40 лв.
С
оглед така изложените обстоятелства и факта, че решението
на районния съд е влязло в сила в частта срещу ответниците Г.И.К. и Ц.И.К. в
посочените по - горе части, то основанието на предявените искове е установено
със сила на присъдено нещо, поради което спорът по настоящото дело се съсредоточава
върху обстоятелството погасени ли са претендираните вземания за процесния
период по давност, като в тази насока настоящият състав намира следното:
Съгласно разясненията на ТР № 3 от 18.05.2012
г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Вземанията на „Т.С.“ ЕАД съдържат всички
гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и се погасяват с три годишна давност.
По отношение на оплакването във въззивната
жалба, касаещо изтеклата погасителна давност и твърденията на въззивника, че общата
фактура № **********/31.07.2015 г. за топлинна енергия за отоплителен сезон м. 05.2014
г. - м. 04.2015 г. е публикувана на 15.08.2015 г., съответно счетоводният падеж
е настъпил на 15.09.2015 г. и към момента на подаване на исковата молба /17.08.2018
г./ не е изтекла тригодишната давност за
претендираните вземания, следва да се посочи, че
в случаите на чл.
155, ал. 1, т. 1 или т.
2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски /равни или прогнозни/
не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат, съответно
издадената в тази връзка фактура, не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а единствено до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това
дали начислените прогнозни месечни вноски са в по - голям или по - малък размер
от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено
в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги
е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за
месечни вноски /равни или прогнозни/,
а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
За процесния период м. 05.2014 г. -
30.04.2016 г. са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014
г. на ДКЕВР, влезли в сила от
14.03.2014 г., според които клиентите заплащат топлинната
енергия по един от следните начини: т. 1 - на десет равни месечни вноски и две изравнителни вноски; т. 2 - на месечни вноски, определени
по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т. 3 - по
реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна
собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал. 1, т. 2, месечната
консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от
консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 от Общите условия, месечната дължима сума за доставена топлинна
енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от
топлината топлоенергия за разпределение в сградата етажна
собственост и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 /т.
е. за месечната дължима сума/ и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че
клиентът е заплатил сума, по - голяма от сумата по фактурата, и ако
клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се
приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се
възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи,
че клиентът е заплатил сума, по - голяма от сумата по фактурата и клиентът
има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши
прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от
Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните
суми по ежемесечните фактури, в 30 - дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е. общата фактура за реално
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30 - дневен
срок дневен срок от датата на публикуването й на
интернет страницата на продавача. С
публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има
характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД когато е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало, т. е. за процесните главници, по отношение на които се прилагат общите условия,
приети през месец февруари 2014 г., давността тече от деня, следващ изтичането на
съответния месец. Издаването на изравнителна сметка не променя срока, в който
месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да
тече погасителната давност за тях.
В случая вземанията
за цената на доставената топлинна енергия за периода м. 05.2014
г. - м. 07.2015 г.
са погасени по давност, тъй от датата на настъпване на изискуемостта им до
датата на подаване на исковата молба -
17.08.2018 г. е изтекъл тригодишният срок по чл. 111 б. „в“ ЗЗД.
За вземанията за периода 01.08.2015 г. - 30.04.2016 г., чиято изискуемост е настъпила след 17.08.2015 г.,
погасителната давност не е изтекла. Техният размер възлиза на сумата от 281
лв., съгласно изчисленията на приетите по делото експертизи, които съдът
кредитира изцяло. Поради това до размер на сумата от 281 лв. и за периода м. 08.2015
г. - 30.04.2016 г. предявеният иск за заплащане стойността на потребена
топлинна енергия следва да бъде уважен, а за разликата над този размер до
пълния предявен от 1025,67 лв. и за периода м. 05.2014
г. - м. 07.2015 г., искът следва да бъде отхвърлен, поради погасяване на вземанията по
давност.
Незисимо от частичното несъвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на районния, който е приел, че вземането за м. 07.2015 г.
не е погасено по давност, съответно е присъдил главница в по - голям размер
/319,16 лв./, съобразно забраната за влошаване положението на жалбоподателя -
арг. чл. 271, ал. 1, изр. второ ГПК, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в тази част.
Съгласно процесните Общи условия месечната дължима от купувача сума за топлинна
енергия се състои от два компонента -
сума, формирана по цена за потребена топлинна енергия и сума, формирана по
цената за услугата „дялово разпределение“.
В конкретния случай услугата „дялово
разпределение“ безспорно е извършена /по
делото са събрани доказателства, че за имота са
съставени изравнителни сметки на база извършените от фирмата за дялово разпределение отчети на уредите/. При определяне дължимия размер на
таксата за дялово разпределение съдът намира, че по давност са погасени
вземанията, начислени до юли
2015 г. вкл., при съображенията изложени и относими
за погасяване на вземанията за топлинна енергия за същия период, за отчитането
на които са направени разходите за дялово разпределение. Съгласно приетата
съдебно - счетоводна експертиза размерът на таксата за дялово
разпределение, която е погасена по давност за периода м. 05.2015 г. - м. 07.2015
г. е 21,95 лв. За
непогасения по давност период м. 08.2015
г. - м. 04.2016 г. таксата за извършена услуга дялово разпределение възлиза на 14,13 лв., т.
е. по - малко от присъдената от районния съд в размер на 15,70 лв. Предвид
изложените обаче по - горе съображения и при липса на подадена въззивна жалба
или насрещна въззивна жалба от ответната страна, решението и в тази част следва
да бъде потвърдено.
Вземанията за лихви са акцесорни спрямо
главните вземания, поради което с погасяването на последните се погасяват и
добавъчните вземания - чл. 119 ЗЗД. Поради това претенциите за лихви върху
погасените по давност вземания за периода м. 05.2014 г. - м. 07.2015
г. следва да бъдат отхвърлени. За вземанията от 01.08.2015
г. до 30.04.2016 г. в отношенията между страните са приложими общите условия от
2014 г. Предвид разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от тях, цитирана по - горе,
следва да се приеме, че забавата на длъжника е поставена в зависимост от
публикуването на дължимите суми на интернет страницата на дружеството. Съгласно
чл. 33, ал. 5 обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 /по
общата фактура/, ако не са заплатени в срока по ал. 2
на чл. 33 - в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на купувача. От страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест за
това съгласно правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК, не са ангажирани доказателства за
датата на публикуване на фактурите на интернет страницата му, поради което не
може да се установи дали ответникът е изпаднал в забава, респ. от кой момент. Поради това искът за присъждане на лихви за забава върху вземанията
за периода от 01.08.2015
г. до 30.04.2016 г. също подлежи
на отхвърляне.
Вземанията за мораторна
лихва върху таксата за дялово разпределение за периода м. 08.2015
г. - м. 04.2016 г., съгласно приетото
заключение на съдебно - счетоводната
експертиза, възлизат общо на сумата от 2,75
лв. Доколкото обаче липсва предвиден срок за плащане на дължимите такси за
дялово разпределение и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за
изпадането в забава от страна на длъжника е необходимо отправяне на покана, за
каквато липсват представени доказателства. Поради това претенциите за заплащане
на лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за
периода 01.08.2015 г. до 30.04.2016 г. следва да бъдат
отхвърлени.
Независимо от този извод на
въззивната инстанция, с оглед забраната за влошаване положението на
жалбоподателя - чл. 271, ал. 1, изр. второ ГПК, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено и в частта, с която ответниците са
осъдени да заплатят сумата от 47,40 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата, считано от
датата на всяко просрочие до 02.03.2018 г. и 3,12 лв. - мораторна лихва върху
таксата за извършена услуга дялово разпределение за
период от м. 07.2015 г. до м. 04.2016 г.
Поради изложеното, решението на Софийски районен съд следва да бъде потвърдено изцяло на
основание чл. 271, ал. 1 ГПК,
в обжалваната част.
По
разноските:
При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, разноски се
дължат на въззиваемата страна, която обаче не е подала отговор на въззивната
жалба и не е била представлявана
процесуално в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд, поради
което съдът намира, че разноски не следва да й се присъждат.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 134122 от 05.06.2019 г. по гр. д. №
55458/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, І ГО, 40 - и състав, в обжалваната
част.
Решението в частта, с
която са
уважени предявените
искове, е влязло в законна сила
като необжалвано.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца „Т.с.“ ЕООД.
Решението е
окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.