РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Пловдив, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300502609 по описа за 2021 година
Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№11833/08.10.2021г. депозирана от
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, чрез процесуалния представител адв. В.Г.
срещу Решение № 260522/19.02.2021 год., постановено по гр. дело №5052/2020год. по
описа на Районен съд - Пловдив, шести гр. състав, в частта с която са отхвърлени
предявените по реда на чл.422 ал.1 ГПК искове от „Теленор България“ ЕАД против П. Й. Ч.
с ЕГН-********** с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.342 ал.1 ТЗ за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 97.27лв,
представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 16.01.2017г. и Договор за мобилни
услуги от 24.12.2017г. с абонатен номер №*** за периода от 18.04.2018г. до 17.08.2018г.,
както и сумата в размер но 175.89лв, представляваща неизплатени лизингови вноски, както
следва: 137.53лв по договор за лизинг от 24.12.2017г. дължими по мобилно устройство
NOKIA модел 2 Black за периода от 08.2018г. до 08.2019г. и сумата в размер на 38.36лв по
договор за лизинг от 28.09.2017г. за мобилно устройство LENOVO модел Moto C 4G Gold за
периода от 08.2017г. до 08.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК – 21.10.2019г. до окончателното им изплащане, за които суми
е издадена Заповед №10044/15.11.2019г. по ч.гр.д.№17003/2019г. по описа на ПРС..
Навеждат се доводи, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, неправилно и
1
необосновано, противоречащо на материалния закон и събраните по делото доказателства,
по съображения подробно изложени в жалбата. Жалбоподателят моли, въззивният съд да
отмени първоинстанционния акт в обжалваната част, като вместо това уважи предявените
искове.Претендира разноски, съгласно представения списък с направени такива.
Въззиваемата страна П. Й. Ч. с ЕГН-********** не взима становище по
жалбата.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК. Ищецът
твърди, че е сключил с ответника Договор за мобилни услуги от 16.01.2017г. с клиенски
номер №*** и титуляр по с предпочетен номер + *** с избрана абонаментна програма
Нонстоп 30.99, с уговорен срок на действие 24 месеца до 16.01.2019г..Абонатът се е
възползвал от предоставената му възможност да ползва повече от една услуга и на
24.12.2017г. е взел втори абонаментен план с предпочетен мобилен номер 0896/721280
избрана абонаментна програма Тотал 10.99 с уговорен срок на действие 24 месеца до
24.12.2019г. При възползване от преференциалните условия на Оператора, ответникът е
сключил и договор за лизинг от дата 28.09.2017г. ,по силата на които дружеството-
лизингодател е предоставило за временно и възмездно ползване на лизингополучателя
устройство LENOVO модел Moto C 4G Gold за период от 23 месеца срещу заплащане на
месечна лизингова вноска в размер на 2.74лв, както и с правото на абоната след изтичане на
23 месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителната сума от 2.74лв да
придобие собствеността върху лизинговата вещ и Договор за лизинг от 24.12.2017г., по
силата на които дружеството- лизингодател е предоставило за временно и възмездно
ползване на лизингополучателя устройство NOKIA модел 2 Black за период от 23 месеца
срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 8.09лв, както и с правото на
абоната след изтичане на 23 месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителната
сума от 8.09лв да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Потреблението въз основа
на посочените договори е фактурирано под клиенски номер на абоната №***. Твърди се, че
абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 97.24лв,
фактурирани за месец май 2018 и м.юни 2018г., за което са издадени съответните фактури.
Поради неизпълнение на абоната да заплати в указаните срокове дължимите към оператора
месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване на индивидуалния абонамент за
ползвания мобилен номер, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски,
дължими от м.август 2018г., за което е издадена крайна фактура №**********, съгласно
уговорения погасителен план за мобилно устройство NOKIA модел 2 Black сумата в размер
на 137.53лв, представляващи предсрочно изискуеми лизингови вноски от м.август 2018г. до
ноември 2019г. и за мобилно устройство LENOVO модел Moto C 4G Gold сумата в размер
на 38.36лв, представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски от м.април 2018г. до
м.август 2019г.
2
С оглед неизпълнение на задълженията на потребителя, дружеството „Теленор
България“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по
повод на което е образувано ч.гр.д.№17003/2019г. по описа на ПРС и е издадена Заповед
№10044/15.11.2019г. по ч.гр.д.№17003/2019г. по описа на ПРС. Тъй като заповедта е била
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
за ищцовото дружество е възникнал правен интерес от предявяването на установителен иск
за процесните суми.
Ответникът не взема становище по иска.
Районният съд е приел, че ищецът не е доказал, че е предоставил услуги по
договора за мобилни услуги на ответника в обем съответен на начислените му абонаментни
такси и услуги, поради което е отхвърлил иска за сумата от 97.27лв, представляващи
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
Договор за мобилни услуги от 16.01.2017г. и Договор за мобилни услуги от 24.12.2017г. с
абонатен номер №*** за периода от 18.04.2018г. до 17.08.2018г. Фактурите и счетоводните
отразявания, съдът е приел, че не доказват реално предоставените и ползвани услуги по
договора за мобилни услуги, доколкото счетоводните записвания не доказват
предоставянето, респективно ползването на услугата, нито коректното и таксуване, а
отразяват единствено финансовата отчетност на ищеца. Посочил е, че доколкото
документите не носят подпис на ответника, то същите не го обвързват като негово
изявление. Отделно от това, първоинстанционният съд е отбелязал, че липсват
доказателства СИМ- картите да са били активни в рамките на исковия период. Що се касае
до вземанията за лизингови вноски, първоинстанционният съд е приел, че при прекратяване
на договорът за лизинг, лизинговите вноски до края на срока не се дължат, доколкото
развалянето на договора няма обратно действие, лизинговата вещ подлежи на връщане, а
лизингополучателят не дължи плащане на лизинговите вноски занапред от развалянето.
При служебна проверка на решението съобразно правомощията на
въззивния съд по чл. 269, изр. първо от ГПК, настоящата инстанция намира решението, в
обжалваната му част за валидно и допустимо.
На основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността
на решението в обжалваната част, единствено по изложените във въззивната жалба
съображения:
Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред
настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания
доказателствен материал пред първата инстанция. От същите може да бъде направен
обоснован извод, че страните се намират в договорни отношения по силата на договори за
мобилни услуги от 16.01.2017г. и от 24.12.2017г., както и Договори за лизинг от
24.12.2017г. и от 28.09.2017г. Съгласно сключените договори за мобилни услуги, страните
са се договорили, че операторът ще предостави на абоната – мобилен номер, сим – карта и
право на достъп до мобилната мрежа за срок от 24 месеца срещу насрещно задължение на
абоната да заплаща ежемесечна абонаментна такса за срока на договора. Установено е, че
3
ответникът е разполагал с активни Сим - карти, годни за употреба, поради което се явява
без значение обстоятелството, дали последният е ползвал или не мобилните услуги, тъй
като абонатът съгласно условията на договора дължи заплащането на уговорената такса в
договора всеки месец. За прецизност следва да бъде отбелязано, че няма оспорване от
ответникът в тази насока, нито от последния са оспорени сумите, които се дължат на
договорно основание.
Установява се, че абонатът е потребил и не е заплатил услуги на обща
стойност 97.24лв, фактурирани за м.май 2018г. и за м. юни 2018г. Съгласно общите условия
/чл.27/, дължимите месечни суми са платими в указаните във фактурите срокове, но не по-
късно от 18 дни от издаването на месечната фактура, като след изтичането на този срок
сумата е станала изискуема. В конкретният случай страните са договорили дата на
фактуриране на ползваните услуги пето число на месеца. Доколкото липсват
доказателства, абонатът да е заплатил сумите по фактурите, то същият е изпаднал в
забава, с оглед на което дължи претендираната от оператора сума. Ето защо предявения иск
за сумата от 97.27лв, представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 16.01.2017г. и
Договор за мобилни услуги от 24.12.2017г. с абонатен номер №*** за периода от
18.04.2018г. до 17.08.2018г., се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Доколкото първоинстанционния съд е достигнал до незаконосъобразен извод
касаещо претенцията за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси, обжалваното
решение в тази част, следва да бъде отменено.
Що са касае до вземанията за лизингови вноски, дължими на основание
сключени между страните Договори за лизинг, съдът споделя крайния извод на
първоинстанционния съд, че същите не са дължат.
В тежест на ищеца е провеждане главно и пълно доказване легитимацията си
на кредитор-изправна страна по процесните договори за лизинг от дата 28.09.2017г. , по
силата на които дружеството- лизингодател е предоставило за временно и възмездно
ползване на лизингополучателя устройство LENOVO модел Moto C 4G Gold и Договор за
лизинг от 24.12.2017г., по силата на които дружеството- лизингодател е предоставило за
временно и възмездно ползване на лизингополучателя устройство NOKIA модел 2 Black –
чл. 154, ал. 1, ГПК и чл. 11 и сл., ЗПК. Това двустранно съглашение и приложимите общи
условия към него следва да отговарят на императивните изисквания за закона за форма и
съдържание – чл. 5, ал. 4, чл. 10 и 11, ЗПК. Представените по делото преписи от договори за
лизинг са съставени с размер на шрифта, по-малък от 12, което е нарушение на повелята на
чл. 10, ал. 1, предл. осмо, ЗПК. Разпоредбата приема, че всички елементи на договора
следва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Такова изискване гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, а
дребният шрифт би могъл да породи опасност важна информация да бъде пропусната от
съответния потребител. Ето защо предвид така констатирания факт, че процесните договори
за лизинг са с размер на шрифта по-малък от 12, съдът приема, че същите са недействителни
4
по смисъла на чл. 22, ЗПК, поради което ответникът не дължи претендираните от ищеца
вземания за лизингови вноски.
Доколкото първоинстанционият съд е достигнал до правилен и
законосъобразен краен извод и е отхвърлил претендираните от ищеца вземания за лизингови
вноски макар и с различни мотиви, решението на районния съд в тази част следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемата страна се дължат разноски,
съобразно уважената част от жалбата, а именно в размер на 127.50лв .
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260522/19.02.2021 год., постановено по гр. дело
№5052/2020год. по описа на Районен съд - Пловдив, шести гр. състав, в частта с която са
отхвърлени предявените по реда на чл.422 ал.1 ГПК искове от „Теленор България“ ЕАД
против П. Й. Ч. с ЕГН-********** с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД и
чл.342 ал.1 ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
97.27лв, представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 16.01.2017г. и Договор
за мобилни услуги от 24.12.2017г. с абонатен номер №*** за периода от 18.04.2018г. до
17.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 21.10.2019г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена
Заповед №10044/15.11.2019г. по ч.гр.д.№17003/2019г. по описа на ПРС., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. Й. Ч. с
ЕГН-********** дължи на „Теленор България“ ЕАД сумата в сумата в размер на 97.27лв/
деветдесет и седем лева, и двадесет и седем стотинки/, представляващи дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за
мобилни услуги от 16.01.2017г. и Договор за мобилни услуги от 24.12.2017г. с абонатен
номер №*** за периода от 18.04.2018г. до 17.08.2018г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 21.10.2019г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена Заповед №10044/15.11.2019г. по ч.гр.д.№17003/2019г.
по описа на ПРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260522/19.02.2021 год., постановено по гр. дело
5
№5052/2020год. по описа на Районен съд - Пловдив, шести гр. състав, в частта с която са
отхвърлени предявените по реда на чл.422 ал.1 ГПК искове от „Теленор България“ ЕАД
против П. Й. Ч. с ЕГН-********** с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД и
чл.342 ал.1 ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер
но 175.89лв/ сто седемдесет и пет лева, и осемдесет и девет стотинки/, представляваща
неизплатени лизингови вноски, както следва: 137.53лв по договор за лизинг от 24.12.2017г.
дължими по мобилно устройство NOKIA модел 2 Black за периода от 08.2018г. до
08.2019г. и сумата в размер на 38.36лв по договор за лизинг от 28.09.2017г. за мобилно
устройство LENOVO модел Moto C 4G Gold за периода от 08.2017г. до 08.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 21.10.2019г.
до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед №10044/15.11.2019г. по
ч.гр.д.№17003/2019г. по описа на ПРС..
ОСЪЖДА П. Й. Ч. с ЕГН-**********, от гр.Пловдив, ул.*** да заплати на
„Теленор България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда №6 направени в настоящата инстанция разноски в размер на
127.50лв/ сто двадесет и седем лева, и петдесет стотинки/.
В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6