РЕШЕНИЕ
№ 13244
......................, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:............................
при участието на секретаря ......................
като разгледа докладваното от ............................ Гражданско дело №
20231110148403 по описа за 2023 година
обективно съединени искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за времето, през което
работникът е останал без работа поради уволнението с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2
и 3 от Кодекса на труда във връзка с чл. 225, ал. 1 от същия кодекс, разгледани по реда на
БЪРЗОТО ИСКОВО ПРОИЗВОДСТВО, уредено в глава ХХV от Гражданския процесуален
кодекс на основание чл. 310, ал. 1, т. 1 от същия кодекс.
1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Ищцата В. Д. М. с ЕГН**********, живееща в ...................... на ......................., с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в ...................... на ................... чрез
пълномощниците адвокат ...................... и адвокат Г. Г. Ф. сочи, че заемала длъжността
“.....................” в ответната ............................ със седалище и адрес на управление в ...................... на
......................., представлявано от директорката ...................., с адрес за призоваване и връчване
на съобщения и книжа в ...................... на ....................... чрез пълномощницата адвокат Л. Г. С.
за времето от .................. Трудовото правоотношение било прекратено с предизвестие, считано от
б
посочената дата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда - защото възникнало, след
като ищцата придобила и упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ищцата
твърди, че не е спазен срокът на предизвестието. Освен това, издаването на заповедта за
прекратяването на трудовото правоотношение представлявала пряка дискриминация на основание
възраст, образование, лично положение и убеждения, както и непряка дискриминация чрез
умишлено създаване на враждебна среда. С молба, постъпила в съда на 23. Х. 2023 година, ищцата
уточнява, че е дискриминирана, защото има II професионална квалификационна степен и висок
авторитет сред колегите си, понеже живее и преподава в ....................... Създадена била враждебна
1
среда, като името на ищцата било често споменавано на педагогическите съвети, понеже създавала
здравословна работна среда.
Искането е съдът да постанови решение, с което:
уволнението на ищцата да бъде признато за незаконно и да бъде отменено;
ищцата да бъде възстановена на предишната работа;
да бъде присъдена сумата от 5 322.00 лева обезщетение за времето, през което е останала
без работа поради уволнението, а именно от 03. VII. 2023 година до 28. VІII. 2023 година.
Процедурата по чл. 311, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена, като
едномесечният срок за отговор изтича на 14. ХІІ. 2023 година. В този срок работодателят представя
отговор и оспорва предявените искове. Ответникът отрича неравно третиране на ищцата и
създаване на враждебна среда.
2. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. По сключването на трудовия договор:
На 01. IХ. 2021 година в ...................... страните в настоящото производство сключват трудов
договор №.................... По силата на договора ищцата заема в ответната гимназия длъжността
..................... страните сключват допълнително споразумение .......................... към трудовия
договор, с който срокът му е продължен до 30. VI. 2023 година. Договорът и допълнителното
споразумение са представени по делото с отговора на исковата молба. Горните обстоятелства
не се спорни между страните.
В открито съдебно заседание, проведено на 05. II. 2024 година след изслушване на страните
съдът обявява за безспорно обстоятелството, че към момента на сключване на трудовия договор
ищцата е придобила и упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по реда на
чл. 146, ал. 1, т. т. 3 и 4 от Гражданския процесуален кодекс.
2. По прекратяването на трудовия договор:
На 30. VІ. 2023 година Директорката на ответната гимназия издава Заповед №......................
б
с която прекратява трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от
Кодекса на труда – след предизвестие до работница, чието трудовото правоотношение е
възникнало, след като е придобила и упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Заповедта е представена по делото с исковата молба.
3. Данни, установени от свидетелските показания:
По делото са разпитани като свидетели следните лица:
.................. с ЕГН**********, живееща в ................;
.................... с ЕГН**********, живееща в ...................... на ......................
................. с ЕГН**********, живееща в ...................... на ул. ........................
.................. с ЕГН**********, живеещ в ...................... в жилищен квартал ........................
и .................... с ЕГН**********, живееща в ...................... на ул. .....................
Свидетелите са бивши и настоящи преподаватели в ответната гимназия, някои от които в
близки отношения с ищцата или с директорката на гимназията, затова съдът преценява показанията
им съобразно чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс.
2
Свидетелите депозират показания, че директорката на гимназията била в лоши отношения
със свой колега – ......................... Самата ищца полагала редовно труд, без да има конфликти с
ръководството на гимназията или с учениците.
Свидетелката ................. с ЕГН**********, живееща в ...................... на ул.
........................ заявява в показанията си, че по-младите колеги в гимназията били често хвалени и
успехите им били изтъквани, макар да били „хора, които никога няма да изразят собствено
мнение“.
4. Данни, установени от експертното заключение:
На 04. I. 2024 година вещото лице Е. В. Ж. представя по заключение на допусната по делото
съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението последното дължимото обезщетение по чл.
225 от Кодекса на труда за шест месеца възлиза на 13 992.00 лева.
3. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И
ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:
1. По спазването на срока за предявяването на иска :
Според чл. 358, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда във връзка с чл. 358, ал. 2, т. 1 от същия кодекс
исковете по трудови спорове за прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в
двумесечен срок, който тече от деня на прекратяването. Съдът следи за спазването на срока
служебно.
В настоящия случай трудовият договор е прекратен със заповед, връчена на ищцата на 30.
VI. 2023 година, затова съдът приема, че срокът изтича на 30. VІII. 2023 година по силата на чл. 60,
ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Исковата молба постъпва в съда в последния ден от
срока.
2. По иска за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на заповедта, с която
трудовото правоотношение е прекратено, предявен на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от
Кодекса на труда:
Настоящият съдебен състав приема, че предметът на спора по исковете за отмяна на
заповед, с която работодателят прекратява трудово правоотношение, се очертава от изложените в
исковата молба възражения. В настоящия случай страните не спорят, че посоченото в заповедта
основание за прекратяване на трудовото правоотношение е налице – ищцата действително е
придобила и упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди се обаче, че
истинската причина за прекратяване на трудовото правоотношение е с дискриминационен
характер: ищцата била дискриминирана, защото има II професионална квалификационна степен и
висок авторитет сред колегите си, понеже живее и преподава в ....................... Дискриминационното
отношение било изразено косвено чрез създадена враждебна среда, като името на ищцата било
често споменавано на педагогическите съвети, и пряко – чрез прекратяване на трудовия договор.
Водим от твърденията, изложени в исковата молба, съдът намира, че следва да обсъди дали
при прекратяването на трудовия договор на ищцата е спазена разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Кодекса
на труда. Според нея при осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или
непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят
на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други
обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически
3
или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на
работното време. Дискриминацията е забранена и по силата на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от
дискриминацията. Според втората и третата алинеи на същата разпоредба пряка дискриминация е
всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се
третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а
непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на
лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко
благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от
привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или
практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са
подходящи и необходими.
Анализирайки цитираните разпоредби граматически, логически и систематично, съдът
стига до извод, че за уважаването на иска е необходимо ищцата да докаже, че е третирана по-
различно от хората, които нямат II професионална квалификационна степен, имат нисък авторитет
сред колегите си и не живеят в ......................, защото именно тези са признаците, посочени от
самата ищца. За установяването на посочените факти са събрани гласни доказателства. Повечето от
разпитаните свидетели обаче не депозират никакви показания, според които ищцата да е била
третирана по-различно от своите колеги. Дори и отношенията между преподавателите в гимназията
да са били обтегнати, не се установи от показанията на никой свидетел това напрежение да е било
насочено изрично към ищцата. Твърдения, че името на ищцата често се споменавало в
педагогическите съвети, изобщо не се установиха от свидетелските показания. Единствено
свидетелката ................. с ЕГН**********, живееща в ...................... на ул. .................... заявява в
показанията си, че по-младите колеги в гимназията били често хвалени и успехите им били
изтъквани. Това само по себе си не е лошо третиране на хората, които са хвалени по-рядко.
Поради горното съдът не счита, че в случая се установи ищцата да е била третирана по-
различно от колегите си. За да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 от Кодекса на труда, съдът не
преценява доколко работодателят има обективен интерес от прекратяването на трудовия договор, а
фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право. За да е
допустимо тяхното изследване, те трябва да са въведени в предмета на спора по надлежен ред. В
случаите, когато ищецът - работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е
незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни
факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи с предявяването на исковата
молба. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Кодекса на труда се презумира, че работодателят е действал
добросъвестно при извършеното уволнение, така че оборването на презумпцията е изцяло в тежест
на ищцата. в такъв смисъл е и съдебната практика - Решение №83, постановено на 08. IV. 2021
година от IV гражданско отделение на гражданската колегия на Върховния касационен съд на
Република България по гражданско дело №2947 по описа за 2020 година с докладчик съдията
......................
Обстоятелството, че други работници, по-млади от ищцата, били хвалени по-често от нея,
не оборва горната презумпция. Що се отнася до образованието и местожителството на ищцата,
свидетелите изобщо не ги споменават в показанията си.
Затова съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
3. По иска за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност,
4
предявен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда:
Основателността на този иск се предпоставя от основателността на предходния иск,
предявен на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Съдът не признава уволнението за
незаконно и не го отменя, затова следва да отхвърли и иска за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност “.....................” в ответната гимназия.
4. По иска за присъждане на обезщетение, предявен на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от
Кодекса на труда във връзка с чл. 225, ал. 1 от същия кодекс:
Искът е осъдителен и с него ищцата претендира обезщетение за вредите и загубите, които е
претърпяла от оставането без работа поради незаконното уволнение. В настоящия процес не се
установи поне една от предпоставките на този осъдителен иск, а именно незаконност на
уволнението.
Ето защо предявеният иск за присъждане на обезщетение за оставане без работа с правно
основание чл. 225 от Кодекса на труда е също основателен и следва да бъде отхвърлен.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Според представен списък за разноските по реда на чл. 80 от Гражданския процесуален
кодекс ответникът е направил разноски от 1 600.00 лева за адвокатско възнаграждение. По силата
на третата алинея от чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и съобразно с изхода на
производството, съдът следва да осъди насрещната страна да му възстанови посочената сума
изцяло.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ОТХВЪРЛЯ иска за ПРИЗНАВАНЕ на уволнението на В. Д. М. с ЕГН**********, живееща
в ...................... на ..................... с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа
в ...................... на ................... чрез пълномощниците адвокат ...................... и адвокат Г. Г.
Ф. за незаконно и за ОТМЯНА на Заповед №...................... издадена на ...................... година
от Директорката на ............................ със седалище и адрес на управление в ...................... на
......................., представлявано от директорката ...................., с адрес за призоваване и
връчване на съобщения и книжа в ...................... на ....................... чрез пълномощницата
адвокат Л. Г. С. като незаконосъобразна.
2. ОТХВЪРЛЯ иска за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на В. Д. М. с ЕГН**********, живееща в
...................... на ......................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа
в ...................... на ................... чрез пълномощниците адвокат ...................... и адвокат Г. Г.
Ф. на длъжността “.....................” в ............................ със седалище и адрес на управление в
...................... на ......................., представлявано от директорката ...................., с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в ...................... на ...................... чрез
пълномощницата адвокат Л. Г. С..
3. ОТХВЪРЛЯ иска за ОСЪЖДАНЕ на ............................ със седалище и адрес на управление
в ...................... на ......................., представлявано от директорката ...................., с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в ...................... на ....................... чрез
пълномощницата адвокат Л. Г. С. да плати на В. Д. М. с ЕГН**********, живееща в
5
...................... на ......................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа
в ...................... на ................... чрез пълномощниците адвокат ...................... и адвокат Г. Г.
Ф. сумата от 5 322.00 лева обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
уволнението, а именно от ..................
4. ОСЪЖДА В. Д. М. с ЕГН**********, живееща в ...................... на ......................., с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в ...................... на ................... чрез
пълномощниците адвокат ...................... и адвокат Г. Г. Ф. да плати на ............................
със седалище и адрес на управление в ...................... на ......................., представлявано от
директорката ...................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в
...................... на ...................... чрез пълномощницата адвокат Л. Г. С. 1 600.00 лева
разноски по делото.
5. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
6. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по общия ред на ищцата по следния начин:
Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ най-напред чрез пълномощниците адвокат ...................... и
адвокат Г. Г. Ф. по реда на чл. 39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс по следния начин:
Връчването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на всяко място, където адвокатите се намират по служба по
реда на чл. 51, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Ако се съберат данни, че някой от пълномощниците не живее или не пребивава на адреса
след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено
място или по друг начин, събраните данни ДА СЕ УДОСТОВЕРЯТ с посочване на
източника на тези данни в разписката;
Ако някой от пълномощниците не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее
или не пребивава там от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното
населено място или по друг начин, ДА СЕ ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец
най-малко три пъти, с интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като най-
малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
Ако никой от адвокатите не се открие или и двамата откажат да получат съобщението,
разписката ДА СЕ ПРИЛОЖИ по делото, а съобщаването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на
физическия адрес на ищцата.
Ако се наложи връчване на съобщението на физическия адрес на ищцата, то ДА СЕ
ИЗВЪРШИ на адреса, посочен в исковата молба.
Ако лицето не се открие на адреса, нито се открие друго лице, съгласно да получи
съобщението, ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че лицето не живее на адреса след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, това ДА СЕ
УДОСТОВЕРИ с посочване на източника на тези данни в съобщението;
ако лицето не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее там от управителя на
етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ
ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне една
седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен
ден;
и в двата случая ДА ЗАЛЕПИ уведомление на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс, в което уведомление да е посочено, че книжата се намират в
канцеларията на съда и че могат да се получат в двуседмичен срок от залепването съгласно
чл. 47, ал. 2 от същия кодекс.
6
7. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по общия ред на ответника по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ най-напред чрез пълномощницата адвокат Л. Г. С. по реда на
чл. 39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс по следния начин:
Връчването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на всяко място, където адвокатът се намира по служба по
реда на чл. 51, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Ако се съберат данни, че пълномощницата не живее или не пребивава на адреса след справка
от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин, събраните данни ДА СЕ УДОСТОВЕРЯТ с посочване на източника на тези данни в
разписката;
Ако пълномощницата не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее или не
пребивава там от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено
място или по друг начин, ДА СЕ ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко
три пъти, с интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно
от посещенията е в неприсъствен ден.
Ако адвокатът не се открие или откаже да получи съобщението, разписката ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото, а съобщаването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на физическия адрес на
ответната гимназия.
2. Ако се наложи връчване на съобщението на физическия адрес на ответната гимназия, то ДА
СЕ ИЗВЪРШИ на адреса, посочен в отговора на исковата молба.
На основание чл. 315, ал. 2 във връзка с чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс,
решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7