№ 227
гр. Варна, 23.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско
дело № 20233001000174 по описа за 2023 година
Производството е реда на чл.274 и следв. ГПК и е образувано по частна жалба на А.
Х. М. и Т. Ф. А., двете от с.********, обл.****** против определение №37/27.01.2023 г., с
което е прекратено производството по т.дело №141/2022 г. по описа на ДОС.
Жалбоподателите излагат, че определението е незаконосъобразно, тъй като в хода на
производството са уточнили, че ответници по предявенте от тях искове са чуждестранните
застрахователни дружества Allianz Versicherungs-AG P KR-S и евентуално Cosmodirekt, а
„А.анц България“ АД и „ДженерА. застраховане“ АД, имат качеството на кореспонденти и
представители на чуждестранните застрахователи.
Молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени определението за
прекратяване и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Насрещните страни „А.анц България“ АД и „ДженерА. застраховане“ АД са подА.
писмени отговор, в които оспорват жалбата и молят съда да я остави без уважение.
Частната жалба е подадени в срока по чл. 275 от ГПК срещу определение, което
подлежи на обжалване, от легитимиран субект, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради следните
съображения:
Производството пред ОС – ****** е образувано по искове с правно основание чл.432
от КЗ, предявени от А. Х. М. и Т. Ф. А., двете от с.********, област ****** срещу „А.анц
България“ АД, а в условията на евентуалност срещу „ДженерА. застраховане“ АД, за
заплащане на сумата от 180 000 лева, претендирана от А. Х. М. като обезщетение за
прететърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг Ф. А. М., настъпила при
на ********* г. при ПТП на територията на Румъния, както и сумата от 160 000 лева,
претендирана от Т. Ф. А. като обезщетение за прететърпени неимуществени вреди от
смъртта на нейния баща Ф. А. М., настъпила при на ********* г. при ПТП на територията
на Румъния.
С разпореждане от 27.07.2022 г., първоинстанцинният съд е постановил преписи от
исковата молба и приложенията да се изпратят на ответниците „А.анц България“ АД и
„ДженерА. застраховане“ АД, които свовременно са депозирА. писмени отговори, излагайки
доводи за недопустимост на заявените срещу тях претенции.
1
С молба от 10.10.2022 г., ищците са посочили, че е допусната техническа грешка при
изписване на ответниците като са заявили, че исковете са предявени в условията на
евентуалност срещу чуждестранните застрахователни дружества Allianz Versicherungs-AG P
KR-S и евентуално срещу Cosmodirekt.
С разпореждане от 11.10.2022 г., първоинстанцинният съд е постановил преписи от
допълнителната искова молба да се изпратят на ответниците „А.анц България“ АД и
„ДженерА. застраховане“ АД, които са депозирА. допълнителни писмени отговори, в които
поддържат становището за недопустимост на исковете.
Едва след приключване на двойната размяна на книжа, с разпореждания от
25.11.2022 г. и от 15.12.2022 г., първоинстанцинният съд е оставил без движение исковата
молба, като е задължил ищците да представят искови молби с посочване на чуждестранните
застрахователи като ответници и преписи от приложенията, с оглед връчването имна новите
ответници.
С молба от 24.01.2023 г., ищците са изпълнили указанията на съда, като са
представили искови молби за новите ответници – чуждестранни застрахователи.
За да прекрати изцяло производството по делото, първоинстанционният съд е приел,
че липсва пасивна процесуална легитимация по отношение на ответниците в качеството им
на кореспонденти на чуждестранни застрахователи.
Въпреки, че още в първоначалната искова молба е нА.це противоречие между
обстоятелствата, отправеното искане към съда и лицата посочени като ответници по делото,
съдът е предприел действия по двустранна размяна на книжа, в която като ответници са
участвА. посочените в адресната част на исковата молба „А.анц България“ АД и „ДженерА.
застраховане“ АД. Възникналото процесуално правоотношение не може да бъде зА.чено по
реда на предприетите от съда след приключване на двустранната размяна на книжа действия
по отстраняване на нередовности на исковата молба.
Подадената от ищците молба от 10.10.2022 г., в която са посочили, че е допусната
техническа грешка при изписване на ответниците като са заявили, че исковете са предявени
в условията на евентуалност срещу чуждестранните застрахователни дружества, може да се
квА.фицира единствено като молба по чл.228, ал.3 от ГПК, с която ищците са насочили
своите искове и срещу нови ответници, по отношение на които са изложили обстоятелства,
че имат качеството на застрахователи на деликвента причинил транспотрното
произшествие.
Ето защо, съдът намира, че считано от 10.10.2022 г., исковете са насочени и срещу
чуждестранните застрахователни дружваства Allianz Versicherungs-AG P KR-S и евентуално
Cosmodirekt.
Основният релевантен въпрос, по който се е произнесъл първоинстанционният съд е
за допустимостта на предявените искове и процесуалната легитимация на ответниците, по
който е формирана практика на ВКС в смисъл, че процесуалната легитимация се обуславя от
заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или
отричано от него право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение
на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за
титулярството на гражданското правоотношение – кой е носител на правото и кой е носител
на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва
не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното
твърдение, когато съдът проверява дА. искът е предявен от и срещу надлежна страна, той
трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба.
Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос
по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не
и допустимостта на иска.
В настоящия случай, ищците както в обстоятелствената част на исковата така и в
допълнителната искова молба са изложили, че качеството на застрахователи на деликвента
2
причинил транспотното произшествие имат чуждестранните застрахователни дружества
Allianz Versicherungs-AG P KR-S и евентуално Cosmodirekt, а „А.анц България“ АД и
„ДженерА. застраховане“ АД, имат качеството на кореспонденти и представители на
чуждестранните застрахователи, чрез които следва да се призовават чуждестранните
застрахователи.
Доколкото не са изложени твърдения, че „А.анц България“ АД и „ДженерА.
застраховане“ АД, имат качеството на застрахователи на деликвента по застраховка
„Гражданса отговорност“ и спрямо тях не е отправено искане към съда да бъдат осъдени да
заплатят претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът намира, че същите са
ненадлежни страни, съответно не са пасивно процесуално легитимирани да участват в
производството, поради което правилно спрямо тях същото е било прекратено.
По отношение на чуждестранните застрахователни дружества Allianz Versicherungs-
AG P KR-S и евентуално Cosmodirekt, с оглед изложените в исковата молба твърдения
относно обстоятелството, че едно от двете има качество на застраховател на деликвента,
съдът намира, че същите са процесулно легитимирани по предявените искове, поради което
производството спрямо тях следва да продължи.
Следва да се посочи, че назначаването от страна на чуждестранния застраховател на
представител за уреждане на претенции по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите на основание чл.503 КЗ не представлява откриване на клон в съответната
държава членка и не ограничава правото на увреденото лице да предяви претенциите си
направо пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на виновния водач,
какъвто е процесния случай /чл.503, ал.6 от КЗ/. Представителят разполага с правата,
посочени в чл.503. ал.5 КЗ и то само в рамките на извънсъдебното удовлетворяване на
претенцията, т.е. същият нито може да получва съдебни книжа от името на чуждестранния
застраховател, нито да бъде негов съдебен адресат при предявен съдебн иск.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че определението на ДОС следва да бъде
отменено в частта, с която производството по делото е прекратено по отношение на
чуждестранните застрахователни дружества Allianz Versicherungs-AG P KR-S и евентуално
Cosmodirekt и делото бъде върнато на ДОС, за продължаване на съдопроизводствените
действия спрямо тези ответници.
След връщане на делото, съдът следва да събере доказателства за правосубектността
на двамата ответници, адресите им на управление и предприеме действия по призоваване.
С оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на „А.анц България“
АД, следва да се присъдят направените по делото разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение, в размер на 600 лева, а в полза на „ДженерА. застраховане“ АД, следва да
се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 50 лева.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №37/27.01.2023 г., в частта, с която производството по
т.дело №141/2022 г. по описа на ДОС е прекратено по отношение на чуждестранните
застрахователни дружества Allianz Versicherungs-AG P KR-S и Cosmodirekt и ВРЪЩА
делото на Окръжен съд - ******, за продължаване на съдопроизводствените действия
спрямо тези ответници.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. Х. М. и Т. Ф. А., двете от
с.********, обл.****** против определение №37/27.01.2023 г., в частта с която е прекратено
производството по т.дело №141/2022 г. по описа на ДОС по отношение на „А.анц България“
АД и „ДженерА. застраховане“ АД.
ОСЪЖДА А. Х. М. ЕГН ********** от с.********, ул.„***********“ № 20, общ.
3
Генерал Тошево, област ****** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „А.АНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК
*********, със седА.ще гр.София и адрес на управление ул.“Сребърна“ 16, сумата от 600
(шестстотин) лева, представляваща направените по делото разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА А. Х. М., с ЕГН ********** и Т. Ф. А., с ЕГН **********, двете от
с.********, ул. „***********“ № 20, област ****** ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗАД „А.АНЦ
БЪЛГАРИЯ“, ЕИК *********, със седА.ще гр.София и адрес на управление ул.“Сребърна“
16, сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща направените по делото разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА А. Х. М., с ЕГН ********** и Т. Ф. А., с ЕГН **********, двете от
с.********, ул. „***********“ № 20, област ****** ДА ЗАПЛАТЯТ на „ДЖЕНЕРА.
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седА.ще гр.София и адрес на управление
бул.»Княз Ал.Дондуков» 68, сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща възнаграждение
за защита от юрисконсулт, на осн. чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която частната жалба е оставена без уважение
подлежи на обжалване пред ВКС, при нА.чие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4