Решение по дело №16277/2013 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 

 

гр.София, 18 декември 2014год.

 

 

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

 

    Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 6 състав,  в публично съдебно заседание на 02 декември две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ

 

   При секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдия Гигов гр.дело №16277/2013год., за да се произнесе взе предвид следното:

   Предявени са от Н.Л.С. и Х.Л.С. против З.”Л.И.”АД искове с правно основание чл.226,ал.1 КЗ сумата от по 100 000лв. за всеки един от ищците представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания получени,като пряка и непосредствена последица от ПТП настъпило на 31.07.2011год.,ведно със законната лихва от 01.08.2011год. до окончателното изплащане на сумата.Претендират се направените в хода на делото разноски.

   Ответникът – З.”Л.И.”АД оспорва наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на МПС,както и настъпването на твърдяните от ищците неимуществени вреди.Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на ПТП.Заявява възражение за наличие на иЗ.лючителен принос от страна на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат.Евентуално оспорва претендираното обезщетение по размер, като прекомерно и несъобразено с чл.52 ЗЗД.Оспорва и претенцията за законна лихва за забава.

   Третото лице-помагач на страната на З.”Л.и.”АД, *** – Н.С.И. моли да се отхвърлят исковете.

   След преценка доводите на страните и доказателствата по делото, с оглед разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

    С присъда от 14 март 2012год. ОС-М. по нохд №16/2012год. признал подсъдимия Н.С.И. за виновен в това,че на 31 юли 2011год., около 20ч. в с.П., обл.М., на ул.”Г.Д.” при управление на л.а.”Ф.П.” с  С ******** нарушил правилата за движение по пътищата регламентирани в чл.5,ал.1,т.1,чл.20,ал.2,чл.21,ал.1 от ЗДвП. При избиране на скоростта на движение на водача на ППС е  забранено да превишава за категория „В” в населено място 50 км/ч.,като Н.И. сее движил със скорост 151.46км/ч.,чл.123,ал.1 ЗДвП водачът на ППС,който е участник в ПТП, е длъжен.1 без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.2когато при произшествието са пострадали хора,да уведоми компетентната служба на МВР, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на представител на МВР или на следствието,до пристигането на представител на МВР, съобразно необходимостта да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него,да не премества превозното средство,ако то не пречи на движението,както и да не променя състоянието му до идване на представител на МВР, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите,след което е  длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието,да вземе мерки следите от ПТП да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби,в резултат, на което предизвикал ПТП и причинил по непредпазливост смъртта на И.Е. С. и избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343,ал.3,б.”б” във вр. с чл.342, ал.1 НК във вр. с чл.58а НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години,като на основание чл.66,ал.1 НК отложил изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от четири години,който започва да тече от влизане на присъдата в сила.

       С решение №122 от 31 май 2012год. на САС, 4 състав, наказ.отд.,по внохд №365/2012год. изменява присъда от 14 март 2012год. на ОС-М. по нохд №6/2012год.,като частично оправдава деецът Н.С.И. да е извършил престъплението  по чл.343, ал.3,б.”Б”  във вр. с чл.342,ал.1 НК  с нарушение на правилата за движение по чл.5,ал.1,т.1,чл.20,ал.1 и ал.2 и по чл.123,ал.1 ЗДвП. Отменя приложението по чл.66,ал.1 НК с изпитателен срок от четири години,като вместо това постановява наказанието от три години лишаване от свобода подс.Н.С.И. да изтърпява при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип съгласно чл.61,т.3 вр.чл.59,ал.1 ЗИ.З,като увеличава наказанието лишаване от право да управлява МПС от две години на 4 години и потвърждава присъдата в останалата и част.

   С решение №455 от 30.10.2012год. ВКС по д.№1366/2012год. оставя в сила решение №182 от 30 май 2012год. постановено по внохд №365/2012год. на АС-гр.София.

    Съгласно заключението на вещото лице-инж.Г. по извършената съдебна авто-техническа експертиза/САТЕ/ ПТП е настъпило на 31.07.2011год., около  19.30 часа, в с.П. на ул.”Г. Д.”,обл.М./част от пътя гр.М.-гр.лом/ между л.а.”Ф.П.” с рег.№ ********, управляван от Н.С.И. и пешеходката И.Е. С. на 85 години. При произшествието е починала пешеходката. Участъкът от пътното платно, на което е настъпило произшествието е прав, хоризонтален, предназначен за двупосочно движение с по една пътна лента за всяка посока с широчина по 4.50м.,всяка и положена единична  прекъсната разделителна линия между тях. След пътното платно следват бордюри и тревисти банкети.пътната настилка е от асфалт,суха към момента на ПТП. Произшествието е настъпило при светло и сухо време с бора видимост от атмосферните условия.Произшествието е запазено до извършване на огледа.

    Водачът на лекия автомобил е имал много добра видимост от часа на денонощието и метеорологичните условия.Пътното платно е било без други препятствия – движещи се други МПС или пътни ограничения, като стеснения,пътни съоръжения и други.Лекият автомобил се е движил по ул.”Г.Д.” на с.П. в посока към гр.Л. със скорост от порядъка на 132 км/час.

    Предвид предприетото аварийно спиране преди мястото на удара,скоростта му на движение в момента на удара е била от порядъка на 70 км/час. В протокола за оглед не е обозначено/описано наличието на пешеходна пътека в участъка на ПТП и такова не се наблюдава на приложените снимки по ДП.

    В протокола за оглед от 01.08.2011год. е показан  пътен знак Д 17”пешеходна пътека” с обяснение „Знак за пешеходна пътека в населено място”/л.27 от ДП/.От това обяснение не може да се твърди,че към момента на процесното ПТП е имало поставен пътен знак Д 17  с валидност за участъка на произшествието и мястото на предприетото пресичане от пешеходката. Видимостта в пътния участък е двупосочна.

    Пешеходката е имала същата обективна възможност да възприеме приближаващия се лек автомобил, както и водача нея. Възможността на пешеходката за избягване на удара д л.а. се свежда до това, същата да не навлиза в пътното платно в момента,когато там се е движил автомобил.

     При скоростта му на движение в пътния участък/132 км/ч/ или с разрешената скорост за населени места/50 км/ч/ и при двата начина на придвижване на пешеходката ,бърз ход и бавно бягане, ударът за водача на автомобила е бил предотвратим с аварийно спиране. Следователно,водачът на л.а. е отреагирал на появилата се опасност- навлизането на пешеходката в пътното платно със закъснение от 1.35 сек.,което е техническа причина за настъпване на процесното ПТП.

     Най-вероятният механизъм на ПТП се изразява в това,че л.а. ”Ф.П.” с рег.№ ********,управляван от Н.С.И. на 31.07.2011год.,около 19.30 часа се е движел по пътя гр.М.-гр.Л. в с.П., обл.М.,по ул.”Г. Д.” с посока към гр.Л. със скорост от порядъка на 132 км/ч., като приближавал кръстовището с ул.”Н.Й.В.”.Пешеходката И. Е. С. на 85 години е предприела пресичане на пътното платно на улицата с посока от левия тротоар на дясно,считано за посоката на движение на автомобила с начин на придвижване от „бърз ход” до „бързо бягане”. Водачът на автомобила е възприел пешеходката, но реагирал на появилата се опасност със закъснение за аварийно спиране от около 1.25 сек.на около 40 метра преди мястото на удара, автомобилът е бил приведен в режим на ефективно спиране и отлагал спирачни следи по пътната настилка. Независимо от предприетото спиране е настъпил удар в място с координати, определено,като място на удара с предна дясна част на автомобила на преден десен фар и предната част на преден десен калник по дясната част на тялото на пешеходката.След инициалния удар,пешеходката/ с ръст 153см./ е повдигната и с плъзгане по десния габарит на автомобила е достигнала до челното стъкло и го счупила и до дясното странично огледало и го откъртила.Т ялото на пешеходката, под действие на удара с автомобила и собствената й скорост на движение към десния тротоар, е отхвърлено на около 10-12 метра и е паднало извън пътно платно върху тревна площ на десния тротоар. От получените травми, описани в СМЕ,пешеходката почива на място.Съдът възприема заключението не вещото лице по САТЕ за изготвено компетентно.

  По делото са изслушани свидетелски показания.Свидетелката К. Х.  К.- първа братовчедка на ищците посочва,че леля й живеела С Н..Х. ги посещавал  много често  и той също се грижел за леля й, обичали се и се уважавали. Почитали майка си  за имен ден,рожден ден,били иЗ.лючително задружно семейство .Смъртта на леля й бил шок и за двамата.Леля й била една здрава жизнена жена, дейна, нямала оплаквания.За възрастта си тя била много здрава жена.Свидетелката М. Е. Д.а-леля на ищците посочва,че децата на сестра й много скърбят за майка си,уважавали я и  много им липсвала.

      Ищците – Н.Л.С.-дъщеря и Х.Л.С.-син на  починалото лице - тяхната майка-  И. Е. С. са легитимирани да претендират обезщетения за неимуществени вреди/ препис-извлечение от акт за смърт №004/ 01.08.2011год. Община М., област М. и удостоверение за наследници №001061/15.08.2011год. на СО-район” Н./.

   Ответното дружество следва да носи отговорност по предявените искови претенции предвид на това,че по време на настъпване на процесното ПТП – на 31 юли 2011год.,увреждащото МПС- л.а.”Ф.П.” с ДКН № ******** е имала задължителна застраховка”ГО” при З.”Л.И.”АД,видно от справка за сключване застраховка”ГО”,че към дата 31.07.2011год. МПС с ДКН № ******.,като и от представената застрахователна полица.

      Налице са фактическите състави, от които произтичат предявените искови претенции, а именно:настъпване на  застрахователно събитие и причинени от това вреди по вина на водач на МПС,чийто риск от осъществяване на деликт, от който са произлезли вреди на трето лице е обезпечен от ответното дружество по силата на сключен договор.Следователно следва да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество за настъпилите неимуществени вреди.

     Водачът на увреждащото МПС-л.а.”Ф.П.” с ДКН № ******** -  Н.С.И.  е нарушил правилата за движение по пътищата и виновно по непредпазливост е причинил смъртта на майката на ищците – И.Е. С., което се установява с влязла в сила присъда на ОС-М.,частично отменена и потвърдена в останалата част от САС, което решение е потвърдено от ВКС.

     Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това,дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.

      Съдът взима предвид мотивите на САС,4 състав наказ.отд., по внохд №365/2012год.,че с оглед годишното време и часът-около 20.00 часа, видимостта е била добра и практически пред дееца-неограничена, деянието е извършено в населено място, участъкът от пътя е прав и подсъдимият е можел да забележи и предвиди всяко едно препятствие пред себе си,като при движение със скорост от 151.46 км/час деецът е имал  виновно поведение,граничещо с евентуален умисъл.

    Гражданският съд в настоящото производство отчита обстоятелството, че  вещото лице по САТЕ е приело скорост от порядъка на 132 км/час, като това  е грубо нарушение  на правилата за движение в населено място, от страна на водача на увреждащото МПС, който се  е движил със скорост значително превишаваща регламентираната и разрешената скорост в населено място – 50 км/час /чл.21,ал, .1 ЗдвП/ и при тази  крайно рискова скорост ограничаващо възможностите за реакции  на водача на  МПС  се е стигнало до процесното ПТП вследствие на което е причинена смъртта на наследодателката на ищците.

    В  тази насока е неоснователен довода на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, с оглед позоваването на чл.113,ал.1т.1 ЗДвП, предвид на това,че в протокола за оглед е показан пътен знак Д 17”Пешеходна пътека” с обяснение „Знак за пешеходна пътека в населено място”/л.27 по ДП/., както и че   техническата причина за настъпване на ПТП е това, че водачът на л.а. е отреагирал със закъснение от 1.25 сек. на появилата се опасност – навлизането на пешеходката в пътното плато, както и че при предприетото аварийно спиране преди мястото на удара скоростта на движение на увреждащото МПС в момента на удара е била от порядъка – на 70 км/ч, съгласно САТЕ.

  Налице са фактическите състави на чл.226,ал.1 КЗ и ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищците обезщетения за неимуществени вреди,които да бъдат съобразени с критерия за справедливост визиран в чл.52 ЗЗД – принципът за справедливо обезщетявания на страданията основано на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства.

     Съдът,кредитира за достоверни показанията на свидетелките К. К. и М. Д.а, от които се установява,че на  ищците са причинени страдания в резултат на причиненото им увреждане – загубата на тяхната майка.

     Съдът се съобразява с показанията на разпитаните свидетелки,като взима предвид  съществувалите отношения на  взаимна обич, уважение и привързаност между родител и деца,най-блиЗ.ата степен на родство между ищците и тяхната майка/отношение на родител-деца/, като съдът отчита и обстоятелството, въпреки напредналата възраст на майката на ищците – 85 години, тя е била здрава, жизнена, дейна жена, видно от показанията на свидетелката К. Христова и като отчита невъзвратимостта на загубата съдът   приема да уважи исковете изцяло в предявените  размери на сумите от по 100 000лв.

    Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на всеки един от ищците сумата от по 100 000лв.,обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законите лихви от датата посочена от ищците денят след процесното събитие- от 01.08..2011год., до окончателното им изплащане.

     Съгласно чл.226,ал.1 КЗ отговорността на застрахователя е обусловено от отговорността на прекия причинител на увреждането и застрахователят се смята в забава  по правилата на непозволеното увреждане.

   Иска за присъждане на разноски по чл.78,ал.1 ГПК на ищците следва да се отхвърли, предвид на това,че в пълномощното за адвокат Б. няма посочено договорено и реално заплатено възнаграждение нито е отразено,че се предоставя безплатна правна помощ.

   На основание чл.786,ал.6 ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати  сумата 8000лв., държавна такса по сметка на СГС.

    Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р   Е   Ш   И  :

 

   ОСЪЖДА  на основание чл.226,ал.1 КЗ ЗК”Л.И.”*** да заплати на Н.Л.С., ЕГН-**********,*** и на Х.Л.С., ЕГН-**********,*** на всеки един от тях сумата от по 100 000лв.,обезщетение за причинени неимуществени вреди  в резултат на загубата – смъртта на тяхната майка И.Е. С. вследствие на ПТП настъпило на 31   юли 2011год.,ведно със законните лихви върху сумите,считано от 01.  август 2011год. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ  иска по чл.78,ал.1 ГПК за присъждане на направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,като неоснователен и недоказан.

   ОСЪЖДА  на основание чл.78,ал.6 ГПК ЗК”Л.И.”АД, *** да заплати сумата  8000лв.,държавна такса по сметка на Софийски градски съд.

   Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ЗК”Л.И.”АД,гр.С.- Н.С.И.,***-З..

  Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщенията от страните.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: