Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 -
ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 14476/ 2019 година
на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от И.И. срещу „Т.С.И
В.“ ЕАД, *** обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно
основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ за отмяна като незаконно уволнението,
извършено със заповед № РД – 0991/15.07.2019г. на работодателя, за
възстановяване заеманата преди уволнението длъжност Ръководител отдел „M.А.” в
ДП „***“, Поделение - Варна, за заплащане на сумата от 12 868, 59 лв., претендирана като обезщетение за оставяне без
работа за времето от 16.07.2019г., но за неповече от шест месеца и иск по чл.
224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 3 250,
82 лв. за неизползван платен годишен отпуск от 17 дни за 2018г. и 14 дни за
2019г. след допуснато изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК и частично прекратяване,
поради оттегляне със съгласието на ответника и в условие на евентуалност при
отхвърляне на искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ,
искове с правно осн. чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане
на сумата от 2 410, 70 лв., претендирана като обезщетение за неспазено
предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение, иск по чл. 222, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 3 977, 65 лв., претендирано
като обезщетение при уволнение поради съкращаване на щата за срока по чл. 52,
ал. 3 от колективния трудов договор.
В обстоятелствената
част на исковата молба ищецът И.И. твърди, че със
заповед № РД – 0991/15.07.2019г., работодателят е прекратил съществуващото
между страните трудово правоотношение, поради съкращаване на щата, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, по силата на което е заемал в
ДП „***“, Поделение – Варна длъжността Ръководител отдел „M.А.”, след
преобразуване на предприятието в „Т.С.И В.“ ЕАД, извършено с решение на
Министерски съвет.
Твърди се, че
уволнителната заповед е незаконосъобразна, тъй като работодателят е следвало да
извърши подбор, което той не е сторил. Длъжността, заемана от ищеца ръководител
отдел „M.А.” реално не е съкратена, като трудовите функции продължават да се
изпълняват от лицето, заемащо новосъздадената длъжност „Експерт M.А.”. Към деня
на уволнението не е било утвърдено ново щатно разписание. В случай, че такова е
било утвърдено, това не е извършено от оправомощено
лице и при спазване на предвидения в закона ред.
Преди уволнението
работодателят не е поискал съгласие на синдикалната организация – СТСБ – Варна,
чиито член е ищецът, с което е нарушена императивната разпоредба на чл. 333,
ал. 4 КТ.
При издаване на
уволнителната заповед, работодателят не е изпълнил вменените с колективния
трудов договор /КТД/ от 05.07.2018г. задължения по чл. 11, ал. 1, а именно да
разработи нова структура и програма за трудова заетост, предоставяйки ги на
синдикатите, в случаите, в които е пристъпил към закриване на дейност,
намаляване обема на работа или други структурни промени.
Отделно е релевирано
възражение за злоупотреба с право по чл. 8 КТ от страна на работодателя, чиято
цел е била прекратяване на трудовия договор с ищеца, а не действие, предприето
в интерес на предприятието. Ответникът не е изпълнил и задълженията си по чл.
11, ал. 2 и ал. 3 и чл. 13, ал. 1, т. 2 КТД, тъй като не е пристъпил към
прекратяване на трудовите договори с работници и служители, след освобождаване
на работещи пенсионери и не е взел мерки за устройване и пренасочване на
освобождаващите се със съответната квалификация на незаети работни места.
Работодателят е бил длъжен да предложи на уволнения служител незаето място
преди да предприеме съкращения, което не е сторил.
Работодателят е
допуснал прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца и лицето, с което
същият живее на съпружески фактически начала, за да назначи своята съпруга,
неправомерно променяйки и разпоредба от КТД, въвеждаща забрана за едновременно
освобождаване на фактически съжителстващи лица. Лицето, с което ищецът
съжителства на съпружески начала е освободена от заеманата от нея длъжност, за
да бъде назначена на същата длъжност съпругата на управителя на клона. Това е
довело до пререкания между управителя на клона и ищеца, имащо за последица
прекратяване на трудовите правоотношения на И.И. и Е.К..
Искът по чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ е основан на твърдения, че след прекратяване на трудовото
правоотношение ищецът е останал без работа, в резултат на незаконното
уволнение, поради което се настоява за присъждане на обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение, но за не повече от шест месеца. Наред с обезщетението,
работодателят дължи и нетния размер на трудовото възнаграждение за положения от
ищеца труд за релевирания период.
В условията на
евентуалност, в случай на отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 3 КТ, се настоява за присъждане на обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл.
222 КТ.
В срока по чл.131 ГПК,
ответникът „Т.С.И В.“ ЕАД, ***, оспорва предявените искове и настоява за
тяхното отхвърляне.
Твърди че, уволнението
е законосъобразно, извършено при спазване на всички императивни изисквания на
закона и устава на предприятието. Така, преди уволнението е утвърдено ново
щатно разписание от Съвета на директорите на дружеството, с което единствената
длъжност, която ищецът е заемал е реално съкратена, като в този случай,
работодателят не е бил задължен да извършва подбор. С новото щатно разписание
реално са съкратени всички длъжности в Отдел „M.А.”.
Новосъздадената
длъжност „Експерт M.А.” не е идентична на реално съкратената. Новата длъжност
обхваща трудови функции, които са различни от тези, изпълнявани от ищеца. Кодът
на длъжността по НКПД е различен, както са различни и изискванията за заемане
на всяка една от тях. Управителните функции на съкратената длъжност са
преминали към управителя на клона на държавното предприятие.
Преди уволнението
работодателя е изпълнил задълженията си по чл. 11, както и чл. 333, ал. 4 КТ,
снабдявайки се със съгласието от синдикалния орган и уведомявайки СО – Варна за
новата структура и програма за трудова заетост. Към деня на уволнението в
предприятието не са съществували незаети щатни бройки, нито са работили лица,
които вече са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Оспорват се твърденията
в КТД да е извършена промяна, касаеща лицата живеещи на съпружески фактически
начала в насоката посочена от ищеца. Дори и клаузите на договора да са били
изменени, то това е станало също по предвидения в закона ред.
Оспорват се
твърденията, че работодателят е злоупотребил с правата си. Поддържа се, че
съпругата на управителя на „***” ЕАД – клон Варна полага труд в предприятието,
считано от месец февруари 2019г., заемайки длъжността „тарифьор”
още от преди утвърждаване на длъжностното щатно разписание от 15.07.2019г.
Жената, с която ищецът е съжителствал на съпружески фактически начала - Е.К. е
заемала длъжността „Експерт ГСМ, гуми, резервни части, доставка и отчет”, която
изисква друго образование и квалификация от тази, заета от съпругата на
управителя на клона.
При определяне на
обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ
следва да се съобрази брутното трудово възнаграждение за месец юни 2019г., тъй
като „социалните разходи” и „допълнителни трудови възнаграждения за ангажирано
време”, които са получени от ищеца през месец април 2019г. нямат постоянен
характер.
Релевирано е правопогасяващо възражение за плащане, както на трудовите
възнаграждения, така и на дължимите обезщетения.
В условията на
евентуалност е направено правопогасяващо възражение,
ако искането на ищеца за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ в претендирания размер за времето от
16.07.2019г., но за не повече от шест месеца се окаже основателно, да бъде
прихванато с платеното обезщетение при уволнение поради съкращаване на щата за
срока по чл. 52, ал. 3 от колективния трудов договор по чл. 222, ал. 1 КТ или
за периода от 16.07.2019г. до 29.08.2019г. /вкл./.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Между страните е
безспорно, че ищецът И.И. е заемал в ответното
дружество длъжността „Ръководител отдел „M.А.”, която длъжност е съкратена с
приемане на ново длъжностно щатно разписание от Съвета на директорите на „ТСБ”
ЕАД с решение по протокол № 5 /л. 67/, считано от 15.07.2019г.
Трудовото
правоотношение между страните по делото е прекратено, на осн.
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, което изисква отправяне на предизвестие, сторено на
15.07.2019г. /л. 9/.
Работодателят не е
спазил тридесетдневния срок на предизвестието, връчвайки на служителя заповед №
РД – 0991/15.07.2019г., в която е
обективирано изявление за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
16.07.2019г. /л. 144/.
В този случай заповедта
за уволнение има конститутивно действие и
прекратяването на правоотношението настъпва с връчването ѝ на
15.07.2019г., освен ако в нея не е отбелязана по-късна дата. В уволнителната заповед
е посочено, че уволнението е от датата, следваща датата на връчването й или
считано от 16.07.2019г. Именно от тази дата трудовото правоотношение следва да
се счита прекратено.
Безспорно е, че И.И. е член на синдикалната организация на „ТСБ” ЕАД, клон
Варна при СТСБ – КНСБ и се ползва от предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ вр. чл. 11, ал. 4 от действащия към този момент
колективен трудов договор /КТД/, изискващ съгласие на ръководството на
съответната синдикална организация.
В исковата молба е релевиран довод за незаконност на уволнението, поради
непреодоляна закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, изискваща предварително съгласие,
което се поддържа, че не е дадено.
С отговора на исковата
молба работодателят не е оспорил качеството синдикален член на И.И., нито обстоятелството, че КТД изрично предвижда, че
уволнение поради съкращаване на щата следва да се извърши със съгласие на
ръководството на съответната синдикална организация. Поддържал е, че закрилата
по чл. 333, ал. 4 КТ е преодоляна, тъй като е
изискано и получено предварително съгласие от синдикалния орган.
В първото съдебно
заседание, по реда на 143, ал. 2 ГПК, процесуалният представител на ищеца е
посочил, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение,
предварително съгласие на синдикалната организация не е дадено, тъй като един
от членовете ѝ е бил в командировка, а друг в отпуск. Следователно,
решение на синдикалната организация, не е взето към 15.07.2019г.
По делото е представен протокол
от 15.07.2019г. /л. 80/, с който членовете на синдикалния комитет – А.А., Н.Ш., Й.Й. и Р.С., са
постигнали единодушно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение
поради съкращаване на щата на определени служители, измежду които и И.И., полагайки подписи в него.
Председателят на
синдикалното ръководство е удостоверил взетото от колективния синдикален орган
решение за даване на съгласие за уволнението /л. 79/.
Към 15.07.2019г., Председател
на синдикалното ръководство, е А.А.. а негови членове
са: Р.С. и Й.Й.. Касиер на ръководството е Е.М. /л.
215/.
В тълкувателно
решение № 4/17.12.2013г. по тълк. д. № 4/2013г. на
ОСГК на ВКС е прието, че решението за даване на съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ се взема от колективния
синдикален орган по предвиден с устава на синдикалната организация ред.
Уставът на синдикат „ТСБ” /л. 200/ предвижда, че синдикалният комитет е
изпълнителен орган, който ръководи дейността на синдикалната организация /чл.
16, ал. 2/ и осъществява други предвидени в него правомощия.
Уставът не регламентира реда по който синдикалният комитет взема решения,
поради което приложение следва да намери ЗЮЛНЦ, доколкото синдикалната
организация представлява юридическо лице с нестопанска цел, от кръга на
сдруженията.
Съгласно чл. 32, ал. 4 ЗЮЛНЦ, решенията на управителния съвет се вземат с
мнозинство от присъстващите. Следователно, за да е налице взето от колективния
орган решение за даване на съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ, е необходимо предварителното
съгласие да е взето с мнозинство от присъстващите.
За установяване твърденията на ищеца за неспазване реда на вземане на
решение на синдикалния комитет, са ангажирани специални знания на експерт и
гласни доказателства, които установяват следните релевантни за делото факти:
Й.Й., явяващ се член на синдикалния комитет и
изпълняващ в предприятието длъжността „Ревизор вагони” е бил командирован за
времето от 14.07.2019г. до 21.07.2019г.
до Радомир – Долни Раковец и Гълъбник, съобразно неоспореното и кредитирано от
съда заключение на ССчЕ.
От показанията на г-н Й. се установява, че същият е положил подпис в
протокола с дата 15.07.2019г. на 20.07.2019г. на ж.п.гарата след завръщането си
от командировка. Към момента на полагането му, документът е бил подписан само и
единствено от А.А. и Н.Ш., но не и от Р.С..
Доколкото служителят е бил командирован към 15.07.2019г., то същият не е
запознат дали на посочената дата се е състояло заседание на синдикалния
комитет.
Показанията на водения от ответната страна свидетел Виктор Игнатов
установяват, че по време на командировката в Долни Раковец, Председателят на
синдикалното ръководство А.А. поискал работникът Й.Й. да се прибере във връзка със събранието на синдикалния
комитет свързано с уволнение на служители в предприятието, но ръководителят му
не е позволил това. Все пак, по телефона при включен високоговорител, Й.Й. изразил съгласие служителите в предприятието, измежду
които и И.И. да бъдат уволнени, факт, възприет от
свидетеля лично.
Фактът, че Й.Й. е положил подпис след
15.07.2019г., съдът приема за установен не само от ангажираните гласни
доказателства и заключението на ССчЕ, но и от
признанието на процесуалният представител на ответника в съдебно заседание,
проведено на 07.07.2020г.
От заключение на ССчЕ се установява, че Р.С. е
ползвал платен годишен отпуск в периода от 22.07.2019г.
до 02.08.2019г.
От показанията на Р.С. се установява, че на 15.07.2019г. е бил на работното
си място. Не е участвал в събранието на синдикалния комитет, което се твърди да
е проведено на 15.07.2019г. Положил е подпис по време на ползван платен годишен
отпуск по молба на г-н А. след работно време на капака на собствения автомобил
на председателя на синдикалния комитет, паркиран пред дома му. Г-н А. обяснил,
че е необходимо да подпише двата протокола – единият, касаещ
уволнението на И.И., а другият на жената, с която
фактически живее Е.К.. Счита, че е бил подведен от г-н А..
От показанията на Н.С., също уволнена на 15.07.2019г. по време на
оперативка и заемала при ответника длъжността „юрисконсулт” се установява, че в
деня на връчване на предизвестията и заповедите за уволнение, работодателят не
е връчил на нито един от служителите протокола от решението на синдикалния
комитет.
Преценени в съвкупност, ангажираните гласни доказателства установяват по
безсъмнен начин, че към деня на прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца И.И., не е дадено предварително съгласие на
синдикалния орган в предприятието, тъй като отсъства валидно взето решение на
синдикалния комитет с мнозинство от присъстващите.
Следва да се приеме, че към 16.07.2019г.
формално само двама от общо четиримата членове на синдикалния комитет са
изразили съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на служители в
предприятието измежду които и на И.И.. По-късното
полагане на подписи в протокола от членовете Й.Й. и Р.С.
не може да санира отсъствието на решение на
синдикалния комитет, което да изразява волята на синдикалния орган, тъй като
моментът към който следва да се прецени наличието на предварително съгласие за
уволнение е датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 16.07.2019г.
Обстоятелството, че г-н Й. е изразил съгласие по телефона служители при
работодателя да бъдат уволнени, не променя извода на съда за липса на решение,
тъй като от една страна показанията на Виктор Игнатов не установяват деня на
провеждането му, а от друга, гласуването, чрез двустранна телефонна връзка
следва да е удостоверено в съставения протокол, съгласно чл. 32, ал. 3 ЗЮЛНЦ,
каквото липсва.
Отделно от изложеното, ангажираните доказателства не установяват, че Н.Ш. е
била член на синдикалния комитет, поради което позитивен извод, че същата е
имала правомощие да гласува на събранието, не може да бъде направен.
Неполучаването
на предварителното съгласие на синдикалното ръководство за уволнението на
служителя И.И. – синдикален член, поради съкращение в
щата, прави уволнението незаконно само на това основание, съгласно чл. 344, ал.
3 КТ. В случая закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ е приложима и не е спазена,
поради което уволнението подлежи на отмяна като незаконно само на това
основание, без да се разглежда трудовия спор по същество.
С оглед
извода за незаконосъобразност на уволнението следва да се приеме, че са
основателни обективно съединените искове по чл. 344 ал.1 т. 1-3 КТ.
По исковете по чл. 344,
ал.1, т. 3 КТ
В многобройни решение
на ВКС е застъпена тезата, че обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ следва да се
определи въз основа на брутното трудово възнаграждение, получено за последния
пълен отработен месец преди уволнението. Така даденото разрешение намира опора
в разпоредбата на чл. 228, ал.1 КТ, според която брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетението е полученото от работника или
служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, прехождащ месеца, в който е
възникнало основанието за обезщетението или последното получено от работника
или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
При определяне на
размера на обезщетенията по чл. 228 КТ следва да се съобрази и разпоредбата на
чл. 17 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.
Според чл. 17, ал. 1
НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за
платен годишен отпуск по чл. 177 КТ или на обезщетенията по чл. 228 КТ се
включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната
заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда,
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с
наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов
договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в
КТ и други изрично изброени възнаграждения.
От заключението на
допуснатата ССчЕ, последният пълен отработен месец,
предхождащ този, в който е прекратеното трудовото правоотношение, е месец април
2019г., през който служителят е получил възнаграждение в размер на 2 196
лв., включващо основно трудово възнаграждение от 1 800 лв. и допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 396 лв., а размерът на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ от 13 176 лв.
В случай, че към БТВ се
прибавят и получени средства „за ангажирано време и социални разходи”, то
размерът му възлиза на 2 410, 70 лв., а размерът на обезщетението по чл.
225, ал. 1 КТ от 14 464, 20 лв.
От заключението се
установява още, че ежемесечно, считано от месец януари 2019г. служителят е
получавал наред с основното си трудово възнаграждение и допълнителното
възнаграждение за придобит трудов стаж и опит и средства за „социални разходи
поевтиняване на храна” и за „ангажирано време”.
Единствено през месец
януари 2019г. И.И. е получил наред с посочените
средства и такива за заета длъжност от 1 101 лв.
Съобразявайки, че
ежемесечно на служителя са изплащани средства за „социални разходи поевтиняване
на храна” и за „ангажирано време” с полагащото се за съответния период основно
възнаграждение, то следва да се приеме, че тези средства съставляват
допълнителни възнаграждения, които имат постоянен характер - предвидими и
сигурни и са в зависимост от отработеното време по смисъла на осн. чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, уговорени в КТД и чл. 16, ал. 4 от
Вътрешните правила за организацията на работната заплата, съставляващи
приложение към заключението на ССчЕ, поради което
съдът приема, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, е в размер на 14 464,
20 лв.
В съдебно заседание,
проведено на 28.07.2020г., е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо
се от доказване, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, че на 02.12.2019г. И.И. е започнал работа в ДП
„Национална компания Железопътна инфраструктура”, факт, потвърждаващ се и от
представения трудов договор от същата дата /л. 244/.
Полученото от ищеца
брутно трудово възнаграждение за времето от 02.12.2019г. до 15.01.2020г. /вкл./
е 1 595, 61 лв. и е в по-малък размер, от това, което би получил, ако
полагаше труд в ответното дружество.
От неоспореното
допълнително заключение по допуснатата ССчЕ, размерът
на обезщетението по чл. 225 КТ при съобразяване с обстоятелството, че ищецът е
започнал работа при друг работодател на по-ниско платена длъжност за времето от
02.12.2019г. до 15.01.2020г. /вкл./, възлиза на 12 868, 59 лв.
Когато през време на 6
месечния период на незаконно уволнение, работникът или служителят е работил на
по-ниско платена работа, какъвто е настоящия случай, той има право на разликата
в заплатите, съобразно чл. 225, ал. 2 ГПК, която възлиза на сумата от 12 868, 59 лв. /14 464, 20 лв. –
1 595, 61 лв./, до който размер
предявеният иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.
225 КТ, е основателен и следва да бъде уважен до претендирания размер.
Законна лихва върху
сумата от датата на исковата молба – 09.09.2019г. не е претендирана и такава не
следва да се присъжда.
По възражението за
прихващане
Пред първата съдебна
инстанция ответникът - работодател е противопоставил правопогасяващо
възражение, ако искането на ищеца за присъждане на обезщетение по чл. 344,
ал.1, т.3 КТ вр. чл. 225 КТ се окаже основателно да
се прихване срещу негово насрещно вземане – в случая изплатеното на И.И. обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ възлизащо на 3 705, 90 лв., чиито размер е
уточнен с молба от 29.11.2019г. /л. 141/.
Предвид сбъдване на
условието под което е направено, съдът дължи произнасяне по правопогасяващото
възражение за прихващане.
В чл. 222, ал. 1 КТ е
предвидено, че работодателят дължи на работника обезщетение при уволнение
поради съкращаване на щата в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец, като с
колективен трудов договор може да бъде предвиден по-дълъг срок.
В конкретния случай, такъв
по-дълъг срок от един месец и половина е уговорен в чл. 52, ал. 3 от
колективния трудов договор за заетите в основната дейност.
Безспорно е, че И.И. е зает в основната дейност на предприятието, факт, който
се признава в исковата молба.
Съгласно заключението
на допълнително допуснатата ССчЕ, размерът на
обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ за един месец и половина възлиза на 3 977, 65 лв. /л. 363/ при БТВ,
включващо основното трудово възнаграждение, допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и опит, както и с допълнителните възнаграждения, които
имат постоянен характер – „ангажирано време” и „соц. разходи поевтиняване храна.”
Работодателят е
заплатил обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер, по-нисък от дължимия или
сумата от 3 705, 90 лв.,
съгласно първоначално изготвеното заключение по ССчЕ,
който извод на съда се подкрепя и от представените извлечения от банкови сметки
на работодателя, съставляващи приложения към него.
Възражението за прихващане
между обезщетението за незаконно уволнение по чл. 225, ал.1 КТ и обезщетението
при уволнение поради неспазено предизвестие по чл. 220, ал.1 КТ е основателно и
следва да бъде уважено.
Обезщетението по чл. 220,
ал.1 КТ в размер на 3 705, 90 лв. за периода от 16.07.2019г. до
29.08.2019г. /вкл./ е платено на ищеца, а присъденото обезщетение по чл. 225,
ал.1 КТ за оставането му без работа поради незаконното уволнение за шестмесечен
период, считано от 16.07.2019 г., е в размер на 12 868, 59 лв.
В такъв случай, искът
по чл. 344, ал.1, т.3 КТ следва да бъде уважен до размера на сумата от 9 162,
69 лв. и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 12 868, 59
лв., като погасен, чрез прихващане.
По иска по чл. 224 КТ
Съобразно отправеното
до съда искане в последното съдебно заседание, съдът следва да се произнесе по
кумулативно предявения иск по чл. 224 КТ, заявен първоначално в исковата молба в
условие на евентуалност.
В конкретния случай,
ищецът И.И. разполага с 17 дни неплатен годишен
отпуск за 2018г. и 14 дни за 2019г. Размерът на обезщетението по чл. 224 КТ за
общо 31 дни неплатен годишен отпуск възлиза на 3 250, 82 лв. /31 дни *
104, 865/, изчислено по реда на чл. 177, ал. 1 КТ, видно от допълнително
даденото заключение на ССчЕ, от който работодателят е
заплатил сумата от 2 984, 73 лв. /л. 298/.
В решение на СЕС от
25.06.2020г., C‑762/18
и C‑37/19, ECLI:EU:C:2020:504 т. 78 и т. 79, е прието, че работник, който е
уволнен незаконно, а по-късно възстановен на работа в съответствие с
националното право вследствие на уволнението му със съдебно решение, има право
да иска платен годишен отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на
незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа вследствие на тази
отмяна. Ако работникът е работил на друга работа през периода от датата на
незаконното уволнение до датата на възстановяването му на първата работа, той
не може да претендира по отношение на първия си работодател право на годишен
отпуск за периода, през който е работил на друго място.
Съобразявайки приетото
в решението на СЕС по повод преюдициални запитвания,
съдът приема, че ищецът И.И. има право да получи
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, вкл. и за времето от датата
на незаконното уволнение до деня на започване на работа при друг работодател –
01.12.2019г. /вкл./, което възлиза на 3 145,
95 лв. /30 дни * 104, 865/ за 17 дни от 2018г. и 13 дни от 2019г.
От датата на започване
на работа при друг работодател, ищецът има право или да ползва 1 ден платен
годишен отпуск за 2019г., или да иска плащане на обезщетение по чл. 224 КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение.
Извършеното в хода на
производството погасяване чрез плащане на сумата от 2 984, 73 лв.
съставлява нов факт по чл. 235, ал. 3 ГПК, който следва да бъде съобразен и
който има за последица отхвърляне на претенцията в посочения размер.
В полза на ищеца следва
да се присъди сумата от 161, 22 лв., представляваща остатък от неизплатено обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 17 дни за времето от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. и за 13 дни за периода от 01.01.2019г. до 01.12.2019г. /вкл./, в който период се включва
и времето от датата на незаконното уволнение до деня на започване на работа при
друг работодател – 01.12.2019г. /вкл./ в размер на разликата между дължимото от
3 145, 95 лв. и платеното от 2 984, 73 лв. в хода на производството
до който размер предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
За разликата над
присъдената сума до претендираната от 3 250, 82 лв., от която 2 984,
73 лв. за времето от 01.01.2018г. до 01.12.2019г.
/вкл./, искът следва да бъде отхвърлен поради погасяване чрез плащане в хода на
производството, както и за 1 ден за периода от 02.12.2019г. до 31.12.2019г.,
поради неоснователност.
Законна лихва върху
сумата от датата на исковата молба – 09.09.2019г. не е претендирана и такава не
следва да се присъжда.
Предвид несбъдване на
условията, под които са предявени, съдът не дължи произнасяне по евентуално
съединените искове по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ.
По
разноските
Всяка от
страните в производството е депозирала списък по чл. 80 ГПК, обективиращ разноски за адвокатски възнаграждения и депозит
за изготвяне на ССчЕ и доказателства за тяхното
извършване.
В полза на
ищеца И.И. за уважените искове по чл. 344, ал.1, т.1,
т.2, т.3 КТ и чл. 224 КТ, вкл. и за сумата платена от ответника в хода на
производството, следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни
разноски за адвокатски хонорар.
В договора
за правна защита и съдействие, размерът на заплатения в брой и уговорен общо по
всички искове адвокатски хонорар, е 3 500 лв.
В списъка по чл. 80 ГПК, процесуалният представител на ищеца, е посочил, че сумата от 3 500
лв. включва 1 120 лв. по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, 930
лв. по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ,
638 лв. по иска по чл. 242, ал. 1 вр. чл. 128, ал. 1,
т. 2 КТ и 812 лв. по исковете по чл. 220 КТ, чл. 222 КТ и чл. 224 КТ.
В конкретния случай,
съдът не следва да съобразява отразеното в списъка по чл. 80 ГПК, тъй като по
посочените размери на възнаграждения по отделните искове, не е постигнато
съгласие между адвоката и неговия клиент.
Следва да съобрази
направеното, на основание чл. 78 ал. 5 ГПК, възражение на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Преценявайки изключителната
фактическа и правна сложност на настоящия правен спор, обстоятелството, че
доказателства са събирани в четири съдебни заседания по множеството възражения
на страните, както и минималните размери по чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от
Наредба № 1/2004 за минималния размер на адвокатските възнаграждение,
настоящият съдебен състав намира, че уговореният и заплатен адвокатски хонорар
от 3 500 лв., не следва да бъде намаляван.
Предвид изложеното, в
полза на ищеца И.И. следва да се присъдят разноски за
уважената част от претенциите и платената сума по чл. 224 КТ в размер на 2 672,
57 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
В полза на „Т.С.И В.“
ЕАД, следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от претенцията за
обезщетение по чл. 225, ал. 1 ГПК и тази
по чл. 224 КТ, възлизащи на 154, 85 лв., на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК.
Работодателят
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
дължимите за производството държавни такси за предявяване на двата неоценяеми иска и на претенциите по чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 224 КТ в уважените
им размер, възлизащи на 576, 51 лв., както и 35, 46 лв. за депозит за изготвяне
счетоводна експертиза, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – варна сумата от 128, 10 лв.,
представляваща остатък от окончателно определения депозит за изготвяне на
първоначална и допълнителна ССчЕ, който не е внесен в
определения от съда срок, изтекъл на 08.09.2020г., на осн.
чл. 77 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на И.И.И., ЕГН **********,***,
извършено със Заповед № РД – 0991/15.07.2019г. на Управителя на „Т.С.И В.” ЕАД ***
инж. Д.С., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради
съкращаване на щата И ГО ОТМЕНЯ, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА И.И.И., ЕГН **********,*** на
заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител отдел „M.А.”
в ДП „***“, Поделение – Варна, на осн. чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА „Т.С.И В.“ ЕАД, ***
ДА ЗАПЛАТИ на И.И.И., ЕГН **********,*** сумата
от 9 162, 69 лв. /девет хиляди сто
шестдесет и два лева и шестдесет и девет ст./, представляваща обезщетение
за оставяне без работа поради незаконно уволнение за не повече от 6 месеца, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 и ал. 2 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.И.И., ЕГН **********,*** срещу „Т.С.И В.“ ЕАД, *** иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 и ал. 2 КТ за разликата над присъдената сума от 9 162, 69 лв.
до претендирания размер от 12 868, 59 лв., представляваща обезщетение за
оставяне без работа поради незаконно уволнение за не повече от 6 месеца, като погасен чрез прихващане със
насрещно вземане на
„Т.С.И В.“ ЕАД, *** срещу И.И.И.,
ЕГН **********,***,
предявено по реда на чл. 298, ал.
4 ГПК за връщане на получено на отпаднало основание обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 3 705,
90 лв. за времето, през което служителят е останал без работа за срок от един
месец и половина, уговорен в чл. 52, ал. 3 от колективния трудов договор за
заетите в основната дейност.
ОСЪЖДА „Т.С.И В.“ ЕАД, ***
ДА ЗАПЛАТИ на И.И.И., ЕГН **********,*** сумата
от 161, 22 лв. /сто шестдесет и
един лева и двадесет и две ст./, представляваща остатък от неизплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 17 дни за времето от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. и 13 дни за времето от 01.01.2019г. до 01.12.2019г. /вкл./, включващо и времето от
датата на незаконното уволнение – 16.07.2019г. до деня на започване на работа
при друг работодател – 01.12.2019г. /вкл./, явяваща се разлика между дължимото
от 3 145, 95 лв. и платеното в хода
на производството от 2 984, 73 лв., на осн. чл.
224 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.И.И., ЕГН **********,*** срещу „Т.С.И
В.“ ЕАД, *** иск за заплащане на сумата от 2 984,
73 лв. /две хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и седемдесет и три ст./,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 17 дни за
времето от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. и 13 дни за
времето от 01.01.2019г. до 01.12.2019г. /вкл./,
включващо и времето от датата на незаконното уволнение – 16.07.2019г. до деня
на започване на работа при друг работодател – 01.12.2019г. /вкл./, поради погасяване на вземането чрез плащане
в хода на производството, на осн. чл. 224 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.И.И., ЕГН **********,*** срещу „Т.С.И
В.“ ЕАД, *** иск за заплащане на сумата от 104,
87 лв. /сто и четири лева и осемдесет и седем ст./, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 1 ден за периода от
02.12.2019г. до 31.12.2019г., на осн. чл. 224 КТ.
ОСЪЖДА „Т.С.И В.“ ЕАД, ***
ДА ЗАПЛАТИ на И.И.И., ЕГН **********,*** сумата
от 2 672, 57 лв. /две хиляди
шестстотин седемдесет и два лева и петдесет и седем ст./, представляваща сторени
по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.И В.“ ЕАД, ***
сумата от 154, 85 лв. /сто петдесет и
четири лева и осемдесет и пет ст./, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.И В.“ ЕАД, ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 611, 97 лв. /шестстотин и единадесет лева и деветдесет и седем ст./,
представляваща дължими разноски за държавни такси и първоначален депозит за
изготвяне на заключение по допусната ССчЕ, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.И В.“ ЕАД, ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 128, 10 лв. /сто двадесет и осем лева и десет ст./, представляваща
разноски за изготвяне на заключение по първоначална и допълнителна ССчЕ, за които страната е останала задължена, на осн. чл. 77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО, в частта имаща характер
на определение по реда на чл. 77 ГПК подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Варна в едноседмичен срок, а в останалата част в двуседмичен срок от връчването
на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: