МОТИВИ към
присъда №32/22.03.2018 г. по НОХД №677/2017 г. по описа на Пловдивски окръжен съд
Срещу подсъдимия Ю.М.А. са внесени обвинения както
следва:
-
по
чл.354А, ал.2, пр.2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4,
вр. ал.1 от НК, за това, че в периода от 07.04.2014 г. до 08.04.2014 г., в
условията на продължавано престъпление, от гр. Истанбул, Република Турция, до
с. Поповица, област Пловдивска, както следва: 1а. на 07.04.2014 г. в гр.
Истанбул, Република Турция, в съучастие, като подбудител и помагач, с лицата Х.С.Р.,
ЕГН **********, К.Я.Д., ЕГН **********, М.Н.К., ЕГН **********, и А.М.И., ЕГН **********,
като извършители, умишлено е склонил и улеснил чрез даването на съвети,
разяснения, отстраняване на спънки и набавянето на средства гореизброените лица
без надлежно разрешително да придобият с цел разпространение високорисково
наркотично вещество, а именно: 236.77 грама хероин със съдържание на активен
компонент диацетилморфин 67.9% тегловни на стойност 37883.20 лв. по цени за
нуждите на съдопроизводството, и 251.40 грама хероин, със съдържание на активен
компонент диацетилморфин 45.1% тегловни на стойност 22 626 лв. по цени за
нуждите на съдопроизводството, всичко хероин на обща стойност 60509.20 лв. по
цени за нуждите на съдопроизводството; 1б. В периода от 07.04.2014 г. до
08.04.2014 г. от гр. Истанбул, Република Турция, до с. Поповица, обл.
Пловдивска, в съучастие като подбудител и помагач с лицата К.Я.Д., ЕГН **********,
М.Н.К., ЕГН **********, и Х.С.Р., ЕГН **********, и тримата като извършители,
умишлено е склонил и улеснил чрез даването на съвети, разяснения, отстраняване
на спънки и набавянето на средства горепосочените лица без надлежно
разрешително да държат с цел разпространение високорисково наркотично вещество,
а именно посоченото в т.1а наркотично вещество, като наркотичното вещество е в
особено големи размери;
-
по
чл.242, ал.2, вр. чл.20, ал.3 и ал.4, вр. ал. 1 от НК – за това, че на
07.04.2014 г. в съучастие като подбудител и помагач с лицата К.Я.Д., ЕГН **********,
и Х.С.Р., ЕГН **********, като извършители, умишлено е склонил и улеснил чрез
даването на съвети, разяснения, отстраняване на спънки и набавянето на средства
гореизброените лица без надлежно разрешително да пренесат през границата на
страната – през ГКПП „Капитан Андреево", от Република Турция в Република
България високорискови наркотични вещества, а именно 236.77 грама хероин със
съдържание на активен компонент диацетилморфин 67.9% тегловни на стойност 37 883.20
лв. по цени за нуждите на съдопроизводството и 251.40 грама хероин със
съдържание на активен компонент диацетилморфин 45.1% тегловни, на стойност 22 626
лв. по цени за нуждите на съдопроизводството, всичко хероин на обща стойност 60
509.20 лв. по цени за нуждите на съдопроизводството.
Срещу
подсъдимия А.М.И. е внесено обвинение
по чл.354А, ал.2, пр.2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК - за
това, че на 07.04.2014 г. в гр. Истанбул, Република Турция, в съучастие като
извършител с лицата Х.С.Р., ЕГН **********, К.Я.Д., ЕГН **********, М.Н.К., ЕГН
**********, като извършители, и Ю.М.А., ЕГН **********, като подбудител и
помагач, без надлежно разрешително е придобил с цел разпространение
високорисково наркотично вещество, а именно: 236.77 грама хероин със съдържание
на активен компонент диацетилморфин 67.9% тегловни на стойност 37 883.20 лв. по
цени за нуждите на съдопроизводството и 251.40 грама хероин със съдържание на
активен компонент диацетилморфин 45.1% тегловни, на стойност 22 626 лв. по
цени за нуждите на съдопроизводството, всичко хероин на обща стойност 60 509.20
лв. по цени за нуждите на съдопроизводството, като наркотичното вещество е в
особено големи размери.
Срещу
подсъдимата К.Я.Д. са внесени
обвинения както следва:
-
по чл.354А, ал.2, пр.2, вр. ал.1, пр.1, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК - за това, че в периода от
07.04.2014 г. до 08.04.2014 г., в условията на продължавано престъпление, от
гр. Истанбул, Република Турция, до с. Поповица, област Пловдивска, както
следва: 1а. На 07.04.2014 г. в гр. Истанбул, Република Турция, в съучастие,
като извършител с лицата Х.С.Р., ЕГН **********, М.Н.К., ЕГН **********, А.М.И.,
ЕГН **********, като извършители, и Ю.М.А., ЕГН **********, като подбудител и
помагач, без надлежно разрешително е придобила и държала с цел разпространение
високорисково наркотично вещество, а именно: 236.77 грама хероин със съдържание
на активен компонент диацетилморфин 67.9% тегловни на стойност 37 883.20 лв. по
цени за нуждите на съдопроизводството и 251.40 грама хероин със съдържание на
активен компонент диацетилморфин 45.1% тегловни на стойност 22 626 лв. по цени
за нуждите на съдопроизводството, всичко хероин на обща стойност 60509.20 лв.
по цени за нуждите на съдопроизводството; 1б. В периода от 07.04.2014 г. до
08.04.2014 г., от гр. Истанбул до с. Поповица, област Пловдивска, в съучастие
като извършител с лицата Х.С.Р., ЕГН **********, М.Н.К., ЕГН **********, като
извършители, и Ю.М.А., ЕГН **********, като подбудител и помагач, без надлежно
разрешително е държала с цел разпространение високорисково наркотично вещество,
а именно посоченото в т.1а наркотично вещество, като наркотичното вещество е в
особено големи размери;
-
По
чл.242, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК - за това, че на 07.04.2014 г., в
съучастие като извършител с лицата Х.С.Р., ЕГН **********, като извършител, и Ю.М.А.,
ЕГН **********, като подбудител и помагач, без надлежно разрешително е пренесла
през границата на страната - през ГКПП „Капитан Андреево”, от Република Турция
в Република България, високорискови наркотични вещества, а именно: 236.77 грама
хероин със съдържание на активен компонент диацетилморфин 67.9 % тегловни на
стойност 37 883.20 лв. по цени за нуждите на съдопроизводството и 251.40 грама
хероин, със съдържание на активен компонент диацетилморфин 45.1% тегловни на
стойност 22 626 лв. по цени за нуждите на съдопроизводството, всичко хероин на
обща стойност 60 509.20 лв. по цени за нуждите на съдопроизводството.
Срещу
подсъдимия Х.С.Р. са внесени
обвинения както следва:
-
по
чл.354А, ал.2, пр.2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1
от НК - за това, че в периода от 07.04.2014 г. до 08.04.2014 г., в условията на
продължавано престъпление, от гр. Истанбул, Република Турция, до с. Поповица,
област Пловдивска, както следва: 1а. На 07.04.2014 г. в гр. Истанбул, Република
Турция, в съучастие, като извършител, с лицата К.Я.Д., ЕГН **********, М.Н.К., ЕГН
**********, и А.М.И., ЕГН **********, като извършители, и Ю.М.А., ЕГН **********,
като подбудител и помагач, без надлежно разрешително е придобил и държал с цел
разпространение високорисково наркотично вещество, а именно: 236.77 грама
хероин със съдържание на активен компонент диацетилморфин 67.9% тегловни на
стойност 37 883.20 лв. по цени за нуждите на съдопроизводството и 251.40 грама
хероин със съдържание на активен компонент диацетилморфин 45.1% тегловни на
стойност 22 626 лв. по цени за нуждите на съдопроизводството, всичко
хероин на обща стойност 60 509.20 лв. по цени за нуждите на съдопроизводството,
1б. В периода от 07.04.2014 г. до 08.04.2014 г. от гр. Истанбул до с. Поповица,
област Пловдивска, в съучастие, като извършител, с лицата К.Я.Д., ЕГН **********,
и М.Н.К., ЕГН **********, като извършители, и Ю.М.А., ЕГН **********, като
подбудител и помагач, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение
високорисково наркотично вещество, а именно посоченото в т.1а наркотично
вещество, като наркотичното вещество е в особено големи размери;
-
по
чл.242, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК - за това, че на 07.04.2014 г., в
съучастие, като извършител, с лицата К.Я.Д., ЕГН **********, като извършител, и
Ю.М.А., ЕГН **********, като подбудител и помагач, без надлежно разрешително е
пренесъл през границата на страната – през ГКПП „Капитан Андреево", от
Република Турция в Република България високорискови наркотични вещества, а
именно: 236.77 грама хероин със съдържание на активен компонент диацетилморфин
67.9% тегловни на стойност 37 883.20 лв. по цени за нуждите на
съдопроизводството и 251.40 грама хероин, със съдържание на активен компонент
диацетилморфин 45.1% тегловни на стойност 22 626 лв. по цени за нуждите на
съдопроизводството, всичко хероин на обща стойност 60 509.20 лв. по цени за
нуждите на съдопроизводството.
Срещу
подсъдимия М.Н.К. е внесено
обвинение по чл.354А, ал.2, пр.2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. ал.1 от НК - за това, че в периода от 07.04.2014 г. до 08.04.2014 г.,
в условията на продължавано престъпление, от гр. Истанбул, Република Турция, до
с. Поповица, област Пловдивска, както следва: 1а. На 07.04.2014 г. в гр.
Истанбул, Република Турция, в съучастие, като извършител, с лицата Х.С.Р., ЕГН **********,
К.Я.Д., ЕГН **********, и А.М.И., ЕГН **********, като извършители, и Ю.М.А.,
ЕГН **********, като подбудител и помагач, без надлежно разрешително е придобил
и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество, а именно:
236.77 грама хероин със съдържание на активен компонент диацетилморфин 67.9%
тегловни на стойност 37 883,20 лв. по цени за нуждите на съдопроизводството и
251.40 грама хероин, със съдържание на активен компонент диацетилморфин 45.1%
тегловни на стойност 22 626 лв. по цени за нуждите на съдопроизводството,
всичко хероин на обща стойност 60509,20 лв. по цени за нуждите на съдопроизводството;
1б. В периода от 07.04.2014 г. до 08.04.2014 г. от гр. Истанбул, до с.
Поповица, обл. Пловдивска, в съучастие, като извършител, с лицата Х.С.Р., ЕГН **********,
и К.Я.Д., ЕГН **********, като извършители, и Ю.М.А., ЕГН **********, като
подбудител и помагач, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение
високорисково наркотично вещество, а именно посоченото в т.1а наркотично
вещество, като наркотичното вещество е в особено големи размери.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Пловдив поддържа обвиненията спрямо петимата подсъдими при същата
правна кв***фикация и
фактите, описани в обвинителния акт. Излага съображения, че обвинението е
доказано по безспорен и несъмнен начин, както и участието в извършване на
деянията. Счита, че наказанията следва да се наложат в размера, определен при
първото разглеждане на делото, с изключение на подс. А. и Р., за които следва
да се завиши, тъй като обществената им опасност вече е завишена с оглед
допълнителни осъждания. Поддържа становището си по отношение на веществените
доказателства и разноските. Счита, че следва да се зачете времето, през което
подсъдимите са били задържани.
От защитниците се излагат
подробни съображения, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен
начин, като спрямо подсъдимите следва да се постанови оправдателна присъда.
Акцентира се на допуснати нарушения при претърсване и изземване от автомобила,
в който е намерено инкриминираното вещество, както и на нередовности на
обвинителния акт – липсват факти, а голяма част от изложените не могат да бъдат
проверени.
Адв. М. излага съображения,
че не става ясно по какъв начин и какви действия са извършени от подзащитния
ú, с какво е подпомогнал, уговорил, премахнал пречки, спънки и как е
набавял средства за извършване на престъплението. Неоснователни са и доводите
на обвинението, че следва да се наложи по – тежко наказание, тъй като не е
установена идентичност на деянията, а и няма връзка между тях. Моли да се вземат
предвид и доводите ú при предходно разглеждане на делото. Няма доказателства
за извършване на деянието, като следва да се постанови оправдателна присъда.
Защитникът А. поддържа
изложеното от адв. М..
Подсъдимият А. се
солидаризира с доводите на защитниците си и моли да бъде признат за невинен и
оправдан.
От адв. В. – защитник на
подс. И. – се излагат съображения, че освен преки, липсват и косвени
доказателства, които да свързват този подсъдим с извършено деяние. Не е ясно
как точно две торби се предават на четири лица, каквото е твърдението в
обвинителния акт. Показанията на св. Г. представляват негова интерпретация на
разговорите, отразени във ВДС от използвани СРС. Прави се опит за заобикаляне
на закона чрез заместване на предвидения в НПК ред за събиране и проверка на
доказателства със свидетелски показания. Възразява и относно проведената
беседа, тъй като подсъдимият към онзи момент е бил задържан.
Подс. И. поддържа изложеното
от защитника си, като предоставя на съда да се произнесе.
Адв. Ч. – защитник на подс. Д.,
също акцентира, че твърденията в обвинителния акт са голословни и не
кореспондират със събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Посочен е период, който е значително по – дълъг от инкриминирания. Неясна е и
ролята на подсъдимата, тъй като, от една страна, се приема, че е „муле“, а
същевременно е придобила и държала с цел разпространение наркотичното вещество.
Неясно е как е станало задружното придобиване в град Истанбул. Задържан е
наркотик, но не е ясно как е придобит, а и къде. Поддържа, че подсъдимата
следва да бъде призната за невинна и оправдана, тъй като липсват и действия, и
комуникация от нейна страна.
Подс. Д. се солидаризира с
изнесеното от защитника си и моли да бъде оправдана.
От адв. С. – защитник на
подс. Р., се навеждат доводи за н***чието на предположения, а не - на
доказателства в подкрепа на обвинението. Няма как този подсъдим да е оставил
лично наркотичното вещество под седалката си, шофирайки. При извършената
проверка на границата наркотик не е открит. Присъдата не може да почива на
предположения, нито да се основава само на самопризнанията на подсъдим или само на
данните от СРС.
Защитникът С.Р. поддържа
изложеното от адв. С..
Подс. Р. е съгласен с
казаното от упълномощения адвокат и желае наказание да се наложи в размера, в
който е търпял мярка за неотклонение задържане под стража. Изразява и съжаление
за извършеното.
Според адв. А. единственото,
което е безспорно, е, че е намерено наркотично вещество, но не е ясно как е
придобито. Допуснато е и нарушение на правилата на НПК при извършеното
претърсване и изземване.
Подс. К. поддържа аргументите
на защитника си и моли за оправдателна присъда.
Пловдивският окръжен съд,
като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съобразено и със становищата на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият
Ю.М.А. е роден на *** *** и живее в
същия град. Той е българин, български гражданин. Завършил е основно
образование. Женен е и е осъждан, като понастоящем изтърпява наказание лишаване
от свобода. ЕГН **********.
Подсъдимият
А.М.И. е роден на *** *** и живее в
същия град. Той е българин, български гражданин, с основно образование. Не е
женен, но има семейство - живее на семейни начала. Работи и не е осъждан. ЕГН **********.
Подсъдимата
К.Я.Д. е родена на *** *** и живее в същия град. Тя е българка, българска
гражданка. Не е омъжена, но живее на семейни начала с подс. Р., като имат и
дете. Работи и не е осъждана. ЕГН **********.
Подсъдимият
Х.С.Р. е роден на *** *** и живее в същия град. Той е българин, български
гражданин. С основно образование е и е безработен. Не е женен, но живее на
семейни начала с подс. Д., като двамата имат дете. Осъждан е. ЕГН **********.
Подсъдимият
М.Н.К. е роден на *** ***. И той е
българин, български гражданин, с начално образование. Не е женен, но има дете, работи
и не е осъждан. ЕГН **********.
От
началото на 2014 г. в отдел «Криминална полиция» при ОДМВР гр. Пловдив
започнала да постъпва информация, че подс. А. /с прякор ***/ е организирал
канал за внос на хероин от Република Турция. Подсъдимият живеел в гр. П, кв.
И., ул. С.**, където следвало да изпълнява мярка за неотклонение домашен арест
по наказателно дело /по което понастоящем търпи наложено наказание лишаване от
свобода/. Това го мотивирало да ползва други лица за доставката.
*******,
натоварени с оперативното дело, констатирали връзката на А. с четири други лица
– подсъдимите А.И. /с прякор ***/, Х.Р. /наричан още ***/, К.Д., живееща на
съпружески начала с Р. и притежаваща лек автомобил „Мерцедес 200” с рег.№ ****,
и М.К. /с прякор ****или ****/.
Р.
и Д. закупували битови стоки от Република Турция и ги продавали в България,
като изпълнявали доставки и за А., който стопанисвал със семейството си магазин
в кв. Изгрев.
Според
приложените справки за задгранични пътувания /л.77 – 81, т.2 от ДП/, за периода
от 07.03.2014 г. до 07.04.2014 г., ползвайки посоченото превозно средство,
собственост на подс. Д., са налице три пътувания до Република Турция,
осъществени от Р., Д. и И., в два от случаите – придружени и от подс. К., а на
последната дата с тях бил и св. К.. Преди, по време и след пътуванията имало
активна комуникация между подсъдимите – Р. и А., от една страна, и К. и А. – от
друга /приложена информация в т.3, л.6 – 107 ДП/, а от ВДС от използвани СРС се
установява и активна комуникация между подс. А. и подс. И..
Вечерта
на 06.04.2014 г. между подсъдимите отново е проведена комуникация във връзка с
предстоящото пътуване, като се уговорили кога и от къде да тръгнат.
Към
19 часа на същата дата св. К. бил уведомен от зет си – подс. К. /който към онзи
момент живеел с дъщерята на свидетеля и имали дете/, че ще пътува през нощта за
Турция. К. изявил желание да отиде, като получил съгласие – имало място за
пътуването.
В
ранните часове на 07.04.2014 г. К. и К. се намирали пред блока, като очаквали да
бъдат взети от останалите пътуващи. Подс. Р. и Д. *** след гостуване на
родителите на подсъдимата в с. Трилистник, като автомобила управлявал Р., макар
и с отнетото свидетелство за управление на МПС. Качили подс. И., а след това –
и останалите две лица. През нощта отново са водени активно телефонни разговори
с подс. А..
Пристигнали
в Република Турция сутринта на същия ден.
Вече
в Истанбул водачът Р. паркирал автомобила на платен паркинг, като заедно с
останалите четирима пътници слезли от превозното средство. На подс. И. се обадили по телефона и той тръгнал сам на някъде.
Малко по – късно и останалите се разделили - Д. и Р. обикаляли магазини, а подс.
К. и свидетелят говорили с други лица за работа.
Следобеда
Д. и Р. се върналикато носели покупки – дрехи - в
малки торбички, а по – късно пристигнал и подс. И.. Той предложил на жената и
шофьора да отидат някъде, като останалите двама мъже ги изчакали на паркинга.
След завръщането подс. К. и св. К. се качили в автомобила. Подс. И. заявил, че
няма да пътува за България, а ще остане в Турция.
Същият
ден групата достигнала границата на ГКПП Капитан Андреево. Там на място се
разделили – подс. Р. и Д. преминали през границата с автомобила, а св. К. и подс.
К. - пеша. Уговорили се да се изчакат на бензиностанцията на територията на
България.
Превозното
средство е огледано повърхностно от гранични служители, Р. - изведен от колата
и обискиран по – късно – при проверка на документите, но Д., която в онзи
момент била бременна и не се чувствала добре, стояла в купето.
На
бензиностанцията, непосредствено след граничния контрол, Р. паркирал, за да
изчака К. и К.. След като се събрали започнали пътуването си на българска
територия по същия начин, както и до този момент – автомобилът управлявал подс.
Р., до него седяла подс. Д., зад нея – св. К., а вляво на задната седалка –
подс. К.. 15 – 20 минути след като минали границата, подс.
Д. подала на подс. К. найлонова торба, като подс. Р. му казал да я остави отдолу,
под седалката, което и било направено от К.. Малко след това уведомил по
телефона подс. А., че всичко е готово и пътуват към Пловдив.
В
това време в отдел „КП“ ОДМВР Пловдив непрекъснато се обработвала постъпилата
информация от разговорите между подсъдимите, като се взело решение за
задържането им. Това следвало да стане на КПП на входа на с. Поповица. ******* от
отдел „КП“ си съдействали при осъществяване на операцията със служители от
отдел „ПП“ – св. Н. и Б., както и от отдел „СПС“.
Вече
на 08.04.2014 г. автомобилът на подсъдимите бил забелязан от св. Г. и К., които
уведомили чрез колегите си, намиращи се на КПП, служителите на „Пътна полиция“.
При
приближаване на контролния пункт и след подаден сигнал, подс. Р. се опитал да осуети
проверката, като заобиколи - подкарал към намиращата се в близост бензиностанция,
сменяйки маршрута си в последния момент. Навлязъл през изхода на
бензиностанцията и се насочил към пътя, минаващ от другата страна на КПП.
Тъй
като обаче се касаело за У-образно кръстовище, двата пътя се съединявали в
един, а КПП се намирал между тях, на практика служителите на „ПП“ преминали от
другата страна на пункта и отново подали сигнал със стоп – палка. Същевременно
служебен автомобил препречил пътя на превозното средство, с което се придвижвали
подсъдимите и свидетелят К., а автомобила със св. Г. и К. спрял зад тях. Всички
подсъдими и св. К. са изведени от превозното средство и са разделени.
По
това време пъхнатият в кора над задната седалка телефон на подс. К. започнал да
звъни. Бил подс. А., който направил общо четири опита да се свърже. След като
никой не му отговорил, се отказал, разбирайки, че има проблем.
Както
се установи от показанията на св. Г., приобщени по реда на чл.281 НПК, към
инкриминираната дата подс. А. е ползвал телефонни №№****и ****, а подс. И. - №****, както и турска симкарта
с №****.
Част
от служителите на отдел „КП“ – св. Г., К. и Х., заедно със служители от „СПС“,
се отправили към дома на подс. А., където той също е задържан и е извършено
претърсване и изземване. Подс.А. обяснил интензивното
звънене с притесненията на съпругата на подс. К. и настояване от нейна страна.
На Р. е съставен АУАН от св. Б. за
управление на МПС без надлежно свидетелство за това.
При
осъщественото претърсване /л.163, т.1/, в лекия автомобил „Мерцедес” с ДК № ****,
собственост на Д., са намерени и иззети два полиетиленови плика, прозрачни,
съдържащи светлокафяво прахообразно вещество, завързани в горния си край на
възел, пъхнати под седалката на шофьора.
Видно
от заключението на химическата експертиза /л.2, т.2 ДП/, светлокафявото
вещество е хероин както следва: 236.77 г със съдържание на активен компонент
диацетилморфин 67.9 тегловни % и 251.40
г със съдържание на активен компонент диацетилморфин 45.1 % тегловни.
Стойността
на съответното количество, определено според постановление №23/29.01.1998 г. на
МС за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,
е съответно 160 лв. за грам и 90 лв. за грам /според процентното съдържание на
активното вещество в хероина/, или 37883.20 лв. за първото количество и 22626
лв. за второто количество, като общо възлиза на 60 509.20 лв., и надхвърля
140 минимални работни заплати. Към момента на деянието /а и за цялата 2014 г./
минималната работна заплата за страната е 340 лв., а стойността на
инкриминираното наркотично вещество я надвишава близо 178 пъти.
В
сградата на отдел „КП“ гр.Пловдив е установено, че един от телефоните на подс. А.
при транспортирането от дома му до полицейското учреждение е изпаднал в
служебния автомобил, където е и намерен. Същият е предаден от св. Г. с протокол
за доброволно предаване /т.1, л.176 ДП/.
При
задържането на К. били иззети връзки за
обувки, колан, лични карти - българска и белгийска, кутия цигари „Парламент“ и
бяла шапка. Извършилият полицейски обиск св. Д. не обърнал внимание на други
вещи, които К. държал в себе си, тъй като не представлявали опасни предмети и
не ги описал в протокола.
Вечерта
на 08.04.2014 г. подсъдимите били конвоирани в Ареста гр.Пловдив, като им било
забранено да разменят информация и предмети. При приемането там отново били
обискирани, но парченцето от цигарена кутия отново не направило впечатление на
служителите. Подсъдимият К. не си го поискал и то останало сред другите му вещи,
съхранявани в нарочно помещение в отделен плик, без да е описано.
Впрочем показанията на свидетелите относно
това, описват ли се бележки, хартийки и други подобни при постъпването на лице
в Ареста и какво се случва с такива предмети, са противоречиви. Настоящият
състав прие, че, макар и да не се описват, същите се съхраняват, тъй като
лицата не могат да бъдат принудени да изхвърлят свои вещи, колкото и
незначителни да са според служителите. Респективно – ако лицето не желае да му
бъде върната бележка, на която държи, а иска да бъде съхранявана при личните му
вещи, не може да му бъде отказано и да е принуден да я вземе у себе си или да я
изхвърли.
При
анализ на разговорите от 07.04.2014 г. между подс. А. и И., се стигнало до
извода, че е изпратена бележка с данни за първия от тях по „приятелите“. Св. Г.
съобщил за информацията на наблюдаващия прокурор, който разпоредил на младши
инструктор по охраната в Ареста към онзи момент - св. Б.Д. – да извърши допълнителна
проверка на личните вещи на подсъдимите, за да установи дали сред тях е налична
саморъчно написана бележка. След осъществения преглед, сред вещите на подс. К.
е намерена част от цигарена кутия от марка „Парламент”, върху която били
записани думи с латински букви и арабски цифри.
С
протокол от 09.04.2014 г. за доброволно предаване /т.1, л.174 ДП/, св. Б.Д.
предал на разследващия полицай парчето от кутия.
По
време на транспортиране за съдебно заседание пред АС Пловдив на 17.04.2014 г. за
производство по реда на чл.64 ал.7 и 8 от НПК, подс. К. заплашил подс. Р. с
физическа саморазправа спрямо близките му, но предложил и 5000 лв., ако поеме
вината. Заплахите и обещанията били чути от подс. Д., намираща се в
непосредствена близост. Уплашен и притеснен, подс. Р. заявил пред състава на
ПАС, че наркотикът му го дал ***, но на бензиностанцията след границата.
Впоследствие, след като бил върнат в Ареста, подс. Р. пред св. Г. и разследващия
полицай разказал за упражненото му насилие.
На
15.02.15 г., за проверка на версията на подсъдимите, че са били в Турция за
закупуване на вещи за продан, е извършен допълнителен оглед на лекия автомобил
/т.1, л.172 ДП/, при който са намерени дрехи - черен дамски употребяван
панталон, бял дамски панталон и бяла дамска блуза с къс ръкав.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин частично
от обясненията на подс. А., Д., Р. и И., от показания на свидетелите К.
/частично/, Х., Г., Г., К., Б., К., Н., Г., Ш., А., Б.Д.,
Н., И., П., Д., Ж., П., З. /за последните четирима – частично/ и И.Д., от
приложените писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за
претърсване и изземване /л.163 и сл. от ДП/, протокол за обиск на подс. А.
/т.1, л.168 ДП/, одобрени от съдия от ПОС, протоколи за оглед на веществени
доказателства /л.170 и л.172, т.1 ДП/, протоколи за доброволно предаване
/л.174, л.176, т.1 ДП/, протоколи за вземане образци за сравнително изследване
/л.35, л.39, л.42, л.45, л.48, т.2 ДП/, експертни справки, справки съдимост
/л.62, 56, 53, 60, 58 и 69, т.4 от досъдебното производство, като такива има и
в том 1, но с по – голяма давност/, характеристични справки /л.157, 154,
156,153 и 155, т.1 ДП/, заповед за задържане на лице /л.94, 91,87,100, 103, т.2
ДП/, протоколи за полицейски обиск, медицински документи за подс. А., справка
за нарушител от региона за подс. Р., наказателно постановление /т.2, л.119 и сл./,
справки за задгранични пътувания /т.2, л.77 – 81/, документи за МПС, писмо до
ЦМУ и приемателно – предавателен протокол /л.85, т.2 от ДП/, справки от
„Теленор“, от заключенията на химическата, техническа, почеркови, трасологична
и съдебномедицинска експертизи, от веществените доказателства по делото.
Относно св. К. – настоящият състав се
довери на показанията, дадени от него в хода на досъдебното производство при
проведения разпит пред съдия, доколкото същият е проведен на 08.04.2014 г., като спомените му са най –
актуални. Не се даде вяра на последващите промени относно това, по какъв начин
са разполагали с времето си в Истанбул, кой е подал торбата, тъй като целят
облекчаване положението на подсъдими. Същевременно единствено той е очевидец,
който е длъжен, под страх от наказателна отговорност, да говори истината, за
разлика от останалите очевидци, които могат да преценяват дали да дадат обяснения
и какви да бъдат те, с оглед упражняване правото им на защита по най – добрия
за тях начин.
Подсъдимият К. се възползва от правото
си да не дава обяснения – както в хода на досъдебното, така и на съдебното
производство.
Относно обясненията на подс. А.
– макар и в съдебно заседание на 07.12.2017 г. да изяви желание да даде
обяснения, посочи, че поддържа обясненията, които е дал и няма нищо общо с
инкриминираното деяние, като всъщност е обект на полицейски произвол от св. Г.
и К.. Позвъняванията към К. са по искане на съпругата му, която стояла у тях, а
разговорите с подс. И. обяснява с искането си да разбере дали ще остане на
работа в Турция. Такива всъщност са и обясненията, които е дал и в хода на
досъдебното производство.
Твърденията, че не познава
другите подсъдими, не отговарят на обективната действителност – Р. и Д. са му
доставяли стоки за магазина, безспорно се познава и с подс. И. и К., с които
активно е комуникирал.
Нещо повече – разговорите с
подсъдимите К. и Р. са били изключително чести, той е бил информиран къде се
намират, като са нелогични твърденията, че е търсел К. по искане на жената, с
която е живеел на семейни начала. Още повече, че е бил уведомен от него за
преминаване на границата и е било въпрос на време прибирането в Пловдив. Съпругата
не е и открита в дома му при извършваните процесуално – следствени действия,
въпреки че по думите му била у тях. Същевременно тя е могла да помоли и друго
лице, което живее по – близо до дома ú да се обади на съпруга ú,
като не е ясно какво е наложило именно подс. А. да му се обажда.
Колкото до твърденията, че
св. Г. и К. имат лично отношение към него – и това твърдение не отговаря на
истината, тъй като се опровергава от приложените ВДС от използвани СРС – след
като са се познавали и те са имали лично отношение към него, не би имало
необходимост от представянето им, което обаче е отразено в проведената беседа.
Колкото до липсата на
причастност към деянията – тя напълно се опровергава от съдържанието на
разговорите, отразени в приложените ВДС от използвани СРС – „кажи, ако е така,
с вас няма да работя“; „това не са тайни, скрити, връщане няма“ /разговор от
05.04.2014 г., 18.40 часа/, както и от разговорите на 07.04.2014 г., свързани с
преминаване на границата. Не е ясно по какви причини, ако не се касае за нещо
незаконно, се притеснява и осведомява за това, как различни лица преминават
държавната граница, респективно – преминали ли са я успешно.
Ето защо настоящата инстанция
прие, че по всички тези факти изложеното не отразява обективната
действителност, касае се за защитна позиция, като не се даде вяра на
обясненията на подс. А. в тази насока.
Относно обясненията на подс. И.
– същият отказа да депозира такива, като се приобщиха дадените от него пред
друг състав на съда. И този подсъдим отрича причастност към деянието, в
извършване на което е обвинен, както и да е казвал факти, отразени в
осъществената „беседа“. Според твърденията му е пътувал един път до Турция – факт,
който се опровергава от приложената справка за задграничните му пътувания,
където заедно с подс. Р. и Д. е пътувал общо три пъти, а с К. – два пъти.
Изнесеният от него начин на
протичане на събеседването противоречи на отразеното в протокола, както и не
отговаря на обективната действителност твърдението, че не е казвал по телефона
да е изпращал бележка – видно от отразеното във ВДС от използвани СРС, изрично
е посочил „аз ти изпратих нещо написано, вземи го“, което е повторено два пъти
дори по време на проведената комуникация на 07.04.2014 г. в 18.34 часа /л.32 от
тома, съхраняван в РКИ/. Същевременно е посочил, че и „дълга“ е „петстотин“.
Що се отнася до твърдението,
че е бил принуден с насилие от полицаите К. и Г. да направи признанието, че е
пренасял наркотици срещу възнаграждение - и това не отговаря на
действителността – противоречи както на показанията на двамата, така и на
отразеното в протокола.
Ето защо се прие, че има
отношение към извършваната от другите подсъдими дейност, като не се даде вяра
на обясненията му в посочените части.
За подс. Д. – и за нея с
оглед отказа ú да дава обяснения се приобщиха дадените пред друг състав
на съда. Причина за пътуването била да се вземат пари за продадена преди ракия на
лице, посочено от нея като „Мурад“, без обаче да са имали предварителна
уговорка, а и среща не се твърди да е осъществена или лицето да е търсено.
Категорична е, че тогава за
първи път е видяла подс. К., което обаче противоречи на обективни данни – справка,
отразяваща предходно пътуване с него до Турция няколко дни преди
инкриминираната дата.
Не се даде вяра по същата
причина и на твърдението ú, че и на отиване /както на връщане/ К. и К.
са преминали границата пеша.
Съдът не се довери и на
твърдението, че не е присъствала при предаване на торба в колата, доколкото
противоречи на показанията на св. К..
По отношение на всички тези
твърдения на Д. обясненията не се ползват с доверие.
За подс. Р.: той дава противоречиви
обяснения – след приобщаване на дадените обяснения пред друг състав на съда се
възползва от правото си да даде такива.
Не се възприе твърдението, че
не е правил опити да бяга от *******, тъй като противоречи на свидетелските
показания на очевидците, включително и К..
Не отговаря на обективната
истина и твърдението, че не е подавана торба в автомобила, а и какви са
причините за пътуването до Турция. В първата част е налице противоречие с
показанията на св. К., а във втората са нелогични, като съображенията да не се
даде вяра са същите като за подс. Д..
Както вече се посочи, даде се
вяра на обясненията в частта, в която посочва, че подс. К. е упражнил натиск. В
този смисъл допълнително дадените обяснения пред настоящия състав, че е получил
наркотичното вещество /без обаче да знае, че е такова/, мислейки, че ще занесе
до Пловдив „прах за позлатяване“, предоставен му от неустановено лице, което да
предаде на неизвестно лице, без да знае кое е то, като знае само мястото, а и
щели да бъдат изпратени данните на колата му, като за това щели да му заплатят
100 евро, е най – малкото нелогично. Тази версия, впрочем, кореспондира с изнесената
пред съда по време на производството по чл.64, ал.7-8 НПК, за която се твърди
да е дадена под натиск и да не отговаря на случилото се в действителност.
За свидетелските показания – настоящият
състав прие, че ******* Х., Г., Г., К. и И.Д. обективно,
логично и последователно пресъздават фактите относно получената информация,
начина, по който се е пристъпило към реализация на операцията, опитите за
бягство от КПП на автомобила, кои са били пътниците и какво е установено. В
последната част изнесеното от тях кореспондира и с показанията на св. Б. и Н.. В
тази част твърдяното се ползва с доверие, доколкото отразява обективни факти в
първата част, и пресъздават възприето лично от тях.
Въпреки че добросъвестно Г. и
К. възпроизведоха изявленията на подс. А. и И. при проведените беседи, те
всъщност установяват какво са разказали, но не и достоверност на изнесените
факти. Относно това, следва ли да се ползва беседата, са изложени съображения по
– долу.
В останалата част, макар и да
съществуват разминавания, същите не касаят правнорелевантни факти, като не
следва да се обсъждат. Това са и съображенията показанията на тази група
свидетели се възприеме от съда.
Показанията на св. К., Н., Г.,
Ш. и А., служители на ОД „***“ Пловдив, установяват по какъв начин се
осъществява конвоя на задържаните лица, св. Д., Ж., П. и З. – как се
осъществява обиск на лицата и как се подхожда към вещите им, в частност –
бележки. Същите като цяло не допринасят за изясняване на правнорелевантни
факти, разминаванията между твърденията им не са съществени, поради което и не
се обсъждат.
Макар и показанията на св. Б.Д.,***,
понастоящем – служител на ОД „***“ Пловдив, да изясняват факти като втората
група свидетели, същите се подлагат на самостоятелен анализ с оглед на това, че
свидетелят установява по какъв начин сред веществените доказателства е
попаднало парче от цигарена кутия. Както вече се посочи, настоящият състав се
довери на изнесеното от този свидетел, доколкото, в крайна сметка, не
съществува механизъм, по който задържаните лица да бъдат принудени да изхвърлят
свои вещи /бележки/ - такава законова регламентация няма. В този смисъл не се
дава вяра на показанията на четиримата служители на Ареста, че всички бележки,
които задържаните не държат у себе си, се изхвърлят.
Не се обсъждат показанията на
св. М., тъй като не допринася за изясняване на обективната истина – не е
присъствал при осъществяване на задържането или други действия по делото.
Изнесеното от св. П. и И. се
ползва с доверието на съда – относно присъствието им при извършване на
процесуално – следственото действие претърсване и изземване и откритото в
автомобила.
Съдът възприема
и кредитира в присъдата си заключенията на всички експертизи – химическата,
техническа, почеркови, трасологична и съдебномедицинска, като изготвени
обстойно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област,
кореспондиращи на приложените по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, а изводите са обосновани и логични. Заключенията не
са оспорени и от страните.
Съдът се довери и на
писмените доказателства и доказателствени средства, доколкото същите съдържат отразени
обективни данни.
От адв. А. се направиха
възражения за негодност на протокола за извършено претърсване и изземване в
превозното средство, с което са пътували подсъдимите, тъй като е местено. Доводите
не се споделят от съдебния състав.
Единствените, които с
категоричност твърдят, че автомобилът е местен, са поемните лица. Същите
посочват, че са били на работа, не са могли да напуснат работното си място, за
това е докаран пред заведението, в което са се намирали, за да присъстват при
извършване на процесуално следствените действия. Това кореспондира с показанията
на св. Г. и И.Д. местено ли е превозното средство. И двамата не са категорични,
а само допускат такава възможност, тъй като е било тъмно, а според втория
мястото на спиране е представлявало опасност и за движението, и за
присъстващите лица. Това противоречи на показанията на св. Н., че мястото е
осветено. Следва да се има предвид, че свидетелят много по – често посещава
конкретното КПП, като впечатленията му са много по – ясни. Той обаче говори за
осветеност около самото КПП, а не на мястото, където е установен автомобила. Как
обаче е станало придвижването не се установи по делото.
В самия протокол за
претърсване и изземване е отбелязано /т.1, л.163 ДП/, че лекия автомобил е
„паркиран на паркинг пред ресторант „Димета“, намиращ се в с. Поповица, на
главен път I – 8“. Никой от подсъдимите не твърди, че превозното
средство е местено от *******. Не се възприе, че, след като някой е влизал в
превозното средство и го е привел в движение, преместил го е от мястото, където
е било установено, до посочения ресторант, е манипулирано вещественото
доказателство - торбата с наркотика е подхвърлена – поставена е под седалката
на водача, където по – късно – при извършване на процесуално – следственото
действие - е открита и иззета. На практика наркотика се е намирал именно там,
където е и открит при извършеното процесуално следствено действие, като в този
смисъл са показанията на очевидците, включително и К., а и не се оспорва от
подсъдимите. Поемните лица действително казват, че не са присъствали при
задържането на автомобила и на първоначалния непротоколиран оглед, при който хероинът
е открит в купето. Факт е, че се е намирал в превозното средство и преди
спирането му от полицейските служители.
Според решение № 1162 от 1.03.2007 г. на ВКС по н. д. № 690/2006 г., III н. о.,
протоколите за
извършените процесуално-следствени действия по събиране на доказателствата са
също доказателствени средства, но за извършването на съответните действия, за
реда, по който са извършени и за събраните чрез тях доказателства. По правната
им характеристика те са актове на самия процес.
Самото
изземване е изпълнено при спазване на всички процесуални правила – поемните
лица, както и собственикът на автомобила са присъствали от началото до края на
действието, видели са от къде е извадена торбата с наркотик, същата е поставена
в плик, запечатан и подписан надлежно от поемните лица, своевременно е поискана
и получена съдебна санкция; присъствали са и останалите подсъдими, въпреки че това
не се е изисквало. Нещо повече – никой от присъстващите не е направил каквото и
да е възражение срещу отразеното в изготвения протокол. Самите подсъдими са
знаели къде се намира наркотика. Нещо повече – има обяснения и в насока придобиването
му /от подс. Р./, макар и да се твърди, че се касае за „прах за позлатяване“.
Относно
намереното сред личните вещи на подс. К. парченце от кутия цигари „Парламент”,
с изписани на него думи с букви на латиница и цифри - у настоящия състав не
съществуват съмнения относно това, че е било в държане на този подсъдим до
задържането му, както и, че е приобщено като веществено доказателство по реда,
предвиден в НПК – чрез протокол за доброволно предаване. Безспорно се установи
от свидетелските показания, че след извършване на личен обиск при постъпване на
лице в Ареста, вещите му се поставят в плик, който се предава на младши
инструктор по охрана, като именно той е лицето, което има достъп и съхранява
вещите. Тези вещи обаче вече са минали през преглед на длъжностни лица, не се
ползват от закрилата на Конституцията и законите, доколкото се прави преценка
могат ли да бъдат държани в пенитенциарното заведение
от задържания или той, до момента, в който търпи мярка за процесуална принуда,
следва да бъде лишен от достъп /но не и собственост!/ до конкретната вещ. Тук вече
преглед на вещите /“претърсване“/ е направен в предходен момент – при
постъпване на К. в Ареста, като не е необходима санкция на компетентния съд. Нещо
повече – проверка е извършена на всички вещи, като бележка е открита именно при
тези на К.. Самият преглед е осъществен от компетентно лице, което, в
съответствие с чл.159, ал.1 от НПК, е изпълнило задължението си да предаде на
органите на досъдебното производство намиращите се у него предмети, които имат
значение по делото. Посочената норма не изисква присъствие на друго лице – нито
при потърсване на интересуващата процеса вещ, нито при предаването ú на
поискалия я орган. Както изрично е посочено в решение №445/18.11.14 г. по н.д.
№1266/14 г., ВКС на РБ, ІІІ н.о., приобщаването на веществени доказателства към
делото може да става не само чрез принудителното изземване на вещите
/претърсване или обиск/, чрез оглед, но и чрез тяхното доброволно предаване на
органа по разследването. Съгласно чл.159, ал.1
от НПК всяко лице има задължение да запази и предаде на съда или на
органите на досъдебното производство намиращите се у него предмети, които могат
да имат значение за делото. Процесуалният закон не изключва от кръга на тези
лица органите на полицията. Когато във връзка с работата им един предмет се е
оказал в тяхна фактическа власт, няма причина той да не бъде приобщен към
доказателствената съвкупност чрез неговото доброволно предаване, като в
протокола, оформен за това действие, се опишат обстоятелствата, при които е
станало това. На практика св. Д. е бил към онзи момент служител на Ареста
Пловдив, който е осъществявал съхранение на вещите на задържаните и само той ги
е съхранявал в касата. На 09.04.14 г. свидетелят е получил разпореждане от
прокурора да предаде една от тях, като е
изпълнил вмененото му задължение – отделил я е от другите вещи на подс. К.,
съхранявани в плика, и я е предал на разследващия полицай, като е съставен
надлежен протокол. Впрочем, по същия начин е станало предаването на телефона на
подс. А., изпаднал в полицейския автомобил при транспортирането му, и открит от
св. Г..
Относно
изразеното съмнение дали наистина бележката се е намирала сред вещите на подс. К.:
От мястото на задържане до с. Поповица и последващото транспортиране – до отдел
„КП”, а след това - от отдел „КП” до Ареста Пловдив, подс. К. е бил лишен от
контакт с подсъдимите Р. и Д., както и със св. К.. Нещо повече – както се
посочи, проверка е извършена на вещите на всички задържани. Липсват дори и
твърдения, че св. Д. има някакви отношения конкретно с този подсъдим, за да се
„намери“ бележката именно при неговите, а не при вещите на друг от подсъдимите
или св. К..
Същевременно
св. Б.Д., Ж., П. и З. са категорични, че освен първия от тях, никой друг не е
имал достъп до касата, в която се съхранявали вещите на задържаните в Ареста лица.
На практика, ако някой е недобросъвестен, то това може да бъде само св. Д.,
който единствен е отговарял за вещите в касата. Той обаче не е заинтересован по
никакъв начин от делото; както вече се посочи, у настоящия състав не съществува
каквото и да е съмнение в неговата обективност, добросъвестност и
безпристрастност. Нещо повече – самата бележка кореспондира и с отразеното в
разговорите между подс. А. и И. – за наличие на такава.
Без
да се навлиза в разсъждения какво по своята същност представлява беседата, за
което съдебната практика е категорична, а в конкретния случай това, което е
проведено с двамата подсъдими – А. и И., е именно такава беседа със задържано
лице, без разяснени права и осигурен защитник, съдът ги ползва единствено
относно проверка показанията на св. Г. и К. и обясненията на подсъдимите.
Именно това е причината да се отхвърли защитната позиция на подсъдимите за наличието
на лични отношения или упражнен натиск, доколкото от приложения протокол се
установява, че А. не се е познавал със св. Г. и е било необходимо същия да му
се представи, а и в протокола е отразено отношението към И. и липсата на натиск.
Ползват се беседите и до толкова, доколкото се установява обвързаност между подсъдимите,
за което са налични и други доказателства.
Безспорно
свидетелите Г. и К. са полицейски служители, които не са ангажирани с
процесуално - следствени действия и поради липса на пречката по чл.118 от НПК
могат да бъдат разпитвани като свидетели за извънпроцесуални
изявления, включително на лица, които в рамките на конкретния наказателен
процес са придобили процесуалното качеството обвиняем. Недопустима е обаче подмяната
на първични фактически данни с производни доказателствени факти, освен в
хипотезата на обективна невъзможност за приобщаване по делото на първични
доказателства. Няма съмнение, че коментираните показания на полицаите Г. и К.
са производни, защото те не са очевидци - възпроизвеждат не непосредствено,
пряко възприети от тях факти (относно извършено престъпление), а чуто,
разказано им от очевидец, възприел тези факти. Ако се използват свидетелските
показания, ще се стигне до подмяна на първичните доказателства, каквито се
извличат от обясненията на подсъдимия, с посочените производни.
Настоящият
състав счита, че показанията на полицейските служители присъствали при
извършване на „беседа“ и разкриващи извънпроцесуални
самопризнания, могат да се ползват само когато са потвърдени в извършен по реда
на НПК разпит на подсъдимия, респективно – когато кореспондират и с други
доказателства по делото, но не и когато само и единствено те възпроизвеждат
факти, предадени им от другиго.
Няма
спор, че въпросните специалните разузнавателни средства при осъществяване на
беседите са законосъобразно експлоатирани, осъществен е сложният фактически
състав по тяхното разрешаване и е спазен срока за прилагането им. Друг въпрос е
допустимостта да бъдат използвани в процеса на доказване фактите, които
произтичат от съдържанието им, доколкото отразяват разговор на подс. И.,
респективно – подс. А. /всеки от тях към онзи момент задържан, намиращ се в
полицейско управление/, с полицейски служители, водещи „разработка” относно
участието му в разследвано престъпление. В случая по естеството си подслушаната
и документирана посредством ВДС беседа е разпит, без на И. /съответно – А./ да
са разяснени правата, без да са осигурени минимално изискуемите гаранции за
защита. Подсъдимите са били в уязвимото положение на задържани лица, без да разполагат
с процесуалната защита на обвиняемо лице при снемане на негови „обяснения”.
Въпреки че използването на специалните разузнавателни средства е било
законосъобразно разрешено, при спазването на правилата на НПК и на ЗСРС,
възпроизведените посредством тях „обяснения” нямат процесуална годност. Задържаното
лице няма процесуално качество и поради това нито има пълния обем права по НПК,
нито разпитващите имат задължение да го информират за правата му, включително правото
му да запази мълчание. Такова е и становището, изразено от проф. Ч. в
монографията ú „Досъдебното производство по НПК, теория и практика” /стр.526/
- „запис на извънпроцесуални признания, направен без
знанието на лицето от друго лице, не може да се използва в наказателния процес.
Записаните изявления обаче чрез използване на специални разузнавателни средства
са веществени доказателствени средства и трябва да се проверяват и оценяват
именно като такива, а не по правилата за обясненията на обвиняем като устно
доказателствено средство“.
Основателни са доводите на защитата, че
много от фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не
могат да бъдат проверени по какъвто и да е начин. От настоящия състав се
положиха усилия за изясняване на фактическата обстановка, но единствените,
които могат да посочат какви са уговорките при пътуванията, как е следвало да
се получи наркотичното вещество, от кого, къде и кога /извън отразеното във ВДС
от използване на СРС, където обаче могат да се правят различни интерпретации, и
възпроизвеждащите ги показания на *******/, са само петимата подсъдими и св. К..
Ето защо, както вече се посочи, доколкото свидетелят е единствения, който е
предупреден за наказателната отговорност за лъжесвидетелстване – само той е
длъжен да говори истината, за разлика от подсъдимите, които имат право да дават
обяснения, каквито намерят за добре, съдът постави в основата на приетата
фактическа обстановка изнесеното от него.
Въпреки това обаче не се установи
наркотичното вещество да е придобито именно в Истанбул, не се установи кой и
кога се е снабдил с него, било ли е в автомобила или у подс. Д. при преминаване
на границата. Могат да се правят предположения в тази насока, но присъдата,
съгласно чл.303, ал.1 НПК, не може да почива на такива. Не се доказа и категорично
хероинът да е придобит в Турция и да е пренесен през границата, още по – малко
– от кого – от двамата пешеходци или от лицата в автомобила. Първите сведения
за торбата, в която впоследствие е установено наркотичното вещество, е след
бензиностанцията – в този смисъл са обясненията на подс. Р. относно придобиването
ú /макар и да не се даде вяра в тази част/, а и показанията на св. К.,
че я е видял в автомобила, подадена от Д..
Налице
са косвени доказателства - в Истанбул никой от подсъдимите И., Р., Д. и К. не е
имал конкретна задача, заради която да направи разходи по траещото часове
пътуване, а никой не твърди, че целта е била разходка; подс. А. инициирал
пътуването, като започнал да организира групата следобед на 06.04.14 г., а
четири часа след полунощ, на следващия ден, бил буден, грижел се за събирането
ú, координирал потеглянето, правел забележки на И., че закъснява и
другите го чакат; без причина на връщане подсъдимият К., придружен от св. К., преминали
границата пеша; след преминаване на граничния контрол подс. К. провел по
телефона си няколко разговора с подс. А., като го информирал, че преминават, да
не се притеснява, колата е тръгнала към граничната линия, а накрая го успокоил,
че „всичко е готово”; четвърт час по-късно и подс. Р. уведомил по телефона подс.
А., че е преминал – нещо, което не е било необходимо при твърдяната липса на
уговорки; в колата подс. Д. предала торба, в която св. К. впоследствие (при
изземването) разбрал, че е инкриминирания наркотик, на седящия зад водача подс.
К., а той прибрал торбата под седалката пред себе си без въпроси; при
приближаването на колата до КПП – Поповица и виждайки подаването на сигнал със
стоп-палка от страна на **** Б., шофиращият колата Р. свърнал към близката
бензиностанция; отваряйки вратите на колата, полицаите видели зад волана подс. Р.,
зад него – подс. К., до последния – св. К., а пред последния – подс. Д.;
торбата с наркотика намерили, където я пъхнал подс. К. - под шофьорската
седалка; че е там, видели и Р., и Д., както и св. К., а и поемните лица при
последвалото претърсване и изземване на колата; непосредствено след задържането
на колата подс. А. телефонирал на подс. К., но не получил отговор, което предизвикало
настойчивото му звънене; „нещото написано”, което подс. И. при разговора му с подс.
А. в 18.32 часа го уведомил, че изпраща заедно с „приятелите”, е открито сред
лични вещи на К., като представлява бележка върху парченце от цигарена кутия
„Парламент”.
Преки
доказателства няма, няма обаче и косвени такива, въз
основа на които да се направи единствен възможен извод относно придобиването на
наркотика, от кого, кога и къде е направено, както и за пренасянето през
границата. Налице са телефонни разговори, отразени в протоколите в тома,
съхраняван в РКИ, чието съдържание не може да се възприеме еднозначно, беседи,
които не могат да се ползват за изнесените от подсъдимите в тях факти, които ги
уличават, всички те се мултиплицират чрез показанията на полицейските служители,
които, обаче, нямат лични възприятия, а изнесеното в беседите не е потвърдено
от подсъдимите пред съда. Посочените косвени доказателства не водят до единствен
възможен извод, а до предположения за придобиване на наркотика в Турция,
съмнение, че е пренесен през границата, без да е ясно от коя от двете групи,
като без съмнение е единствено държането на територията на Република България,
тъй като не се твърди да е спирано по пътя или да е получавано нещо по време на
пътуването на наша територия.
При
липсата на категорични доказателства за виновността им – че деянието е
извършено от тях, всички подсъдими в съответствие с чл.304 от НПК бяха признати
за невинни в това, деянието по чл.354а, ал.2 от НК да е осъществено при
условията на продължавано престъпление - във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК; както
и за това, на 07.04.2014 г. в гр. Истанбул, Република Турция, за подс. А. - като
подбудител и помагач - умишлено да е склонил и улеснил чрез даването на съвети,
разяснения, отстраняване на спънки и набавянето на средства, в съучастие с останалите
подсъдими Х.Р., К.Д., М.К. и А.И., всички като извършители, без надлежно
разрешително да са придобили с цел разпространение високорисково наркотично
вещество, а именно 236.77 грама хероин, със съдържание на активен компонент
диацетилморфин 67.9 тегловни процента на стойност 37883.20 лева и 251.40 грама
хероин, със съдържание на активен компонент диацетилморфин 45.1 тегловни
процента на стойност 22626 лева, всичко хероин на обща стойност 60509.20 лева
по цени за нуждите на съдопроизводството; както и за това, от гр. Истанбул,
Република Турция до границата на Република България - ГКПП Капитан Андреево,
подс. А. като подбудител и помагач - умишлено да е склонил и улеснил чрез
даването на съвети, разяснения, отстраняване на спънки и набавянето на средства,
в съучастие с подсъдимите К.Д., М.К. и Х.Р., и тримата като извършители, без
надлежно разрешително да са държали с
цел разпространение високорисково наркотично вещество, както и за това, последващата на територията на Република България
помагаческата дейност на подс. А. да се е изразявала в даване на съвети,
разяснения и отстраняване на спънки пред извършителите, като всички подсъдими бяха
оправдани по първоначално повдигнатите им обвинения в този смисъл.
Това
е и единственото обвинение спрямо подс. И., като по отношение на него се
постанови изцяло оправдателен съдебен акт.
Същите
са и съображенията – обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин
- подсъдимите А., Д. и Р. да бъдат признати за невинни в това, на 07.04.2014
год., подс. А. като подбудител и помагач умишлено да е склонил и улеснил чрез
даването на съвети, разяснения, отстраняване на спънки и набавянето на средства
подсъдимите Д. и Р., като извършители, без надлежно разрешително да пренесат
през границата на страната – през ГКПП „Капитан Андреево” от Република Турция в
Република България високорискови наркотични вещества, а именно 236,77 грама хероин,
със съдържание на активен компонент диацетилморфин 67,9 тегловни процента, на
стойност 37883,20 лева и 251,40
грама хероин, със съдържание на активен компонент
диацетилморфин 45,1 тегловни процента, на стойност 22626 лева, всичко хероин на
обща стойност 60509,20 лева по цени за нуждите на съдопроизводството, като на
основание чл. 304 от НПК бяха оправдани по повдигнатото им обвинение по чл.
242, ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 за подс. А. и ал.2 – за останалите двама
подсъдими, във вр. с ал. 1 от НК.
Колкото
до участието на подс. А. – същият отрича да има нещо общо с наркотичното
вещество. Това обаче не отговаря на обективни данни по делото – съдържанието на
проведените разговори, отразени във ВДС от използвани СРС. В 19.08 часа на
06.04.14 г. подс. Р. се е обадил на А., за да се увери, че със сигурност ще се
пътува на следващия ден, като получил потвърждение и указание в колко часа да е
на разположение. Този факт не отговаря на твърдението, че целта на пътуването
на Р. и Д. до Турция е да се вземат пари, които им се дължат от лице за
продадена му ракия. В 21.40 часа на същата дата Р. пак телефонира на А. и
поискал да се уточнят в колко часа ще се тръгва. Нещо повече – при потеглянето
на групата за Турция именно подс. А. има ролята на координатор – той се обажда
на подс. И., че закъснява, организира вземането на подс. К.. Тези разговори късно
през нощта нямат друго логично обяснение, освен инициативата на А. – подбуждане
на останалите подсъдими за извършване на деянието. Именно този подсъдим ги е
организирал – кои лица кога и с кого да пътуват, осигурил е и средствата, с
които да се заплати наркотичното вещество. Не се установи обаче да е давал
съвети, разяснения или по някакъв начин да е съдействал за отстраняване на
спънки във връзка с извършване на деянието. Ето защо по отношение на тази част
от обвинението подс. А., както бе посочено, бе признат за невинен и оправдан.
Относно
подсъдимите К., Р. и Д. след преминаването на турско-българската граница:
Според
приобщените към доказателствения материал показания на св. К. в хода на
досъдебното производство, минути след потеглянето на колата от бензиностанцията
Д. подала торбата (същата, в която едва при изземването ú видял, че има
наркотик), на М.К., който я взел и прибрал под седалката на водача. В
показанията си, дадени пред съдебния състав, поддържа, че торбата, която е видял
за първи път в бензиностанцията на територията на Република България, е
предадена на К., но от подс. Р.. Както вече се посочи, се кредитират
показанията, дадени в хода на досъдебното производство, тъй като към онзи
момент спомените са били най – ясни, а и по този начин се цели оневиняване на
подс. Д. и К..
В НК към настоящия момент няма
легална дефиниция на това, кои вещества са наркотични. Ето защо намират
приложение разпоредбите на ЗКВНВП. В §1, т.11 от същия закон е посочено, че
"наркотично вещество" означава всяко упойващо и
психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2,
т. 1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и
синтетично вещество, включено в списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3, което може
да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно
въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или
нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията
и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм.
Редът за класифициране на растенията и веществата като наркотични става с
наредба, като хероинът има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и
производство и е поставен под контрол /забрана/ - включен е в приложение №1 към
същата наредба - списък I – Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина.
Касае се за наркотично
вещество в особено големи размери – с оглед стойността – 60509.20 лева, сума,
която близо 178 пъти надхвърля размера на минималната работна заплата.
За вида на наркотичното
вещество се съди от заключението на химическата експертиза, къде и как е
установено – от протокола за претърсване и изземване и свидетелските показания.
При така установената по категоричен и
несъмнен начин фактическа обстановка по делото съдът прие, че подсъдимите са осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на деянието по чл. 354А, ал. 2, пр. 2, във вр. с ал. 1,
пр. 1 НК, за подс. А. - във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК,
а за подс. Д., Р. и К. – във вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че в
периода от 07.04.2014 год. до 08.04.2014 год. на територията на Република
България - от държавната граница - от ГКПП Капитан Андреево до с. Поповица,
област Пловдивска, подс. А. - като подбудител и помагач - умишлено е склонил и
улеснил чрез набавянето на средства, в съучастие с подсъдимите Д., К. и Р., и
тримата като извършители, без надлежно разрешително са държали с цел
разпространение високорисково наркотично вещество, а именно 236,77 грама хероин
със съдържание на активен компонент диацетилморфин 67,9 тегловни процента, на
стойност 37883,20 лева и 251,40
грама хероин, със съдържание на активен компонент
диацетилморфин 45,1 тегловни процента, на стойност 22626 лева, всичко хероин на
обща стойност 60509,20 лева по цени за нуждите на съдопроизводството, като
наркотичното вещество е в особено големи размери.
Безспорно, както вече се
посочи, е установено авторството на подсъдимите по отношение на деянието –
предмет на производството.
От обективна страна
престъплението е насочено срещу обществените отношения, свързани със здравето
на населението, чрез действия – държане /упражняване на фактическа власт/ върху
хероин, което е наркотично вещество с висока степен на риск за общественото
здраве.
Подсъдимите са осъществили
това изпълнително деяние в нарушение на установения ред и без надлежно
разрешение за инкриминираното действие.
Нещо повече – държейки това
наркотично вещество, те са имали за цел разпространяването му /предаването му/ на
трети лица, доколкото не е установена и наркотична зависимост на някого от
подсъдимите, а и количеството е голямо.
Предмет на престъплението са
наркотични вещества в особено големи размери с оглед тяхната стойност, което е
и основание за квалифициране на деянието по по – тежко наказуем състав.
От субективна страна
престъплението е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено -
опасни последици. Подсъдимите са съзнавали, че държането на инкриминираното
наркотично вещество е забранено от закона при липсата на съответно разрешение,
както и, че разпространението на такова вещество също не може да се осъществява
без разрешение, нямали са такова, но, въпреки това, са осъществили
изпълнителното деяние на вмененото им във вина престъпление.
Същевременно всеки от тях /Д.,
Р. и К./ е съзнавал, че заедно с него в осъществяване на изпълнителното деяние
участват и други лица, като и тримата са били мотивирани да предприемат
извършване на престъплението в резултат от активните действия на подс. А., като
са подпомогнати от него и чрез предоставяне на средства. Целта е била
набелязана – хероинът, който са придобили, да се разпространи на трети лица,
макар и да не е престъпено към осъществяването ú.
Относно наказанието:
Деянията в конкретния случай
се характеризират с висока степен на обществена опасност с оглед на конкретното
количество наркотично вещество и стойността му. От своя страна подсъдимите Д. и
К. са личности с ниска степен на обществена опасност, докато А. и Р. са със
завишена такава.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало за първите двама, оказаното
съдействие от Д. още от досъдебното производство, тежкото материално състояние.
Липсват отегчаващи такива. Относно последните двама подсъдими – както вече се
посочи, и двамата са личности с висока обществена опасност, която се определя
от лошите характеристични данни – наличие на осъждания – както преди, така и
след извършване на деянието.
След преценка на всички тези
обстоятелства настоящия състав обаче не може да приеме, че и най – лекото
наказание, предвидено за конкретния вид престъпление, е несъразмерно тежко с
оглед обществената опасност на деянията и дееца за подс. Д. и К., като не са налице
предпоставките за определяне на наказанието по реда на чл.55 НК. Ето защо
наказанията се наложиха на всеки от подс. К. и Д. при условията на чл.54 от НК,
но в минималния предвиден размер – пет години лишаване от свобода и глоба в
размер на 20 000 лева.
За
подсъдимите А. и Р. наказанието се наложи в размер на шест години лишаване от
свобода и глоба в размер на 30 000 лева. Както се отбеляза, при тях са налице
отегчаващи вината обстоятелства, което определя и по – високия размер на
наложената санкция.
Съгласно
чл.21, ал.2 от НК, подбудителят и помагачът отговарят само за онова, за което
умишлено са подбудили или подпомогнали извършителя. В конкретния случай подс. А.
се явява и подбудител, и помагач на останалите подсъдими при извършване на
деянието. Освен това неговото участие при извършване на деянието не е само
мотивиране да извършат престъплението, а и координиране на действията – именно
той има ръководната роля, макар и да е изтърпявал мярка за неотклонение домашен
арест към момента на извършване на деянието. Неговата активна роля се изразява
и в набавяне на средства – нещо, с което другите подсъдими не са разполагали.
Именно това са съображенията наказанието на подс. А. да е в същия размер като
на извършителя с обременено съдебно минало Р..
Наложеното
наказание лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален строг режим от подс. А. - на основание чл.
57, ал. 1 т. 2, б. А от ЗИНЗС, и подс. Р. – на основание чл.57, ал.1, т.2, б.а
и б.Б от ЗИНЗС, а за подс. Д. и К. – на основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС
при първоначален общ режим.
На основание чл.59, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 от НК се приспадна от така
наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимите времето, през което всички
те са били задържани, а именно по ЗМВР и с постановление на прокурор от ОП
Пловдив - от 08.04.2014 г. до 11.04.2014 г., както и периода, през който са
търпели мярка за неотклонение задържане под стража - от 11.04.2014 г. до 17.02.2015 г. за подс. А. и Р., до 20.02.2015
г. за подс. Д., и до 09.02.2015 г. за подс. К., като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода.
Наказанието глоба, което за К. и Д. е в
минималния предвиден размер, а за другите двама подсъдими – близо до него, също
се съобрази със семейното и имотното състояние.
Именно с така определеното наказание
настоящият състав счита, че най – пълно ще се осъществят целите на наказанието,
визирани в чл.36 НК – да се въздейства предупредително – възпиращо и
възпитателно както върху дееца, така и върху обществото.
На основание чл. 301, ал.1 т.11
от НПК съдът се произнесе и относно веществените доказателства, които попадат
под различен режим.
На основание чл.354а, ал.6 от НК остатъка от
наркотичните вещества, предадени на съхранение в ЦМУ – гр. София с
приемо-предавателен протокол №32011/15.05.14 г. - 236.42 г хероин със
съдържание на активен компонент 67.9% тегловни и 251.13 г хероин със съдържание
на активен компонент диацетилморфин 45.1% тегловни се отне в полза на Държавата.
На
основание чл.53, ал.1, б.А от НК за част от веществените доказателства,
приложени по делото, а именно мобилен телефон марка „Самсунг", с ИМЕИ № *******,
активиран със симкарта на „Глобул“; мобилен телефон марка „Самсунг",
с ИМЕИ №*******, активиран със симкарта на Глобул;
мобилен телефон марка „Нокиа" с ИМЕИ № *******, активиран със симкарта на Глобул; мобилен телефон марка „Самсунг", с
ИМЕИ № 352292051332606, активиран със симкарта на „Глобул", за които се
прие, че са вещи, принадлежащи на подсъдимите, които са послужили за извършване
на умишленото престъпление, се постанови да се отнемат в полза на държавата
след влизане на присъдата в сила.
Вещественото
доказателство, представляващо парче картон от кутия за цигари „Парламент",
предадено с протокол за доброволно предаване от св. Д., се постанови да остане
по делото.
За
част от веществените доказателства, приложени по делото, а именно:
полиетиленова торба, два бр. симкарти на „Глобул"; четири бр. пластмасови
държачи за симкарти с изписани в дъното на всеки от тях, под бар кода, серийни
номера; два броя картонени опаковки от симкарта, четири броя полиетиленови
пликчета от симкарти с изписани на тях телефонни номера и един бр. двоен лист
от тетрадка на редове, с изписани ръкописни надписи, се прие, че са вещи без стойност
и след влизане на присъдата в сила следва да се унищожат.
Веществените
доказателства - задграничен паспорт, издаден на 07.01.2014 г. от МВР Пловдив на
името на К.Я.Д., и пълномощно за управляване и ползване на МПС от 04.04.2014 г.,
заедно с два бр. декларации, както и лек автомобил „Мерцедес“ модел „С 200“ с
рег. № ****, след влизане на присъдата в сила следва да се върнат на правоимащата - подсъдимата К.Я.Д..
Веществените
доказателства - задграничен паспорт, издаден на 25.06.2013 г. от МВР Пловдив на
името на Х.С.Р., 2 бр. отрязъци от призовки заедно с придружаващи документи,
след влизане на присъдата в сила да се върнат на правоимащия
- подсъдимия Х.С.Р..
Веществените
доказателствени средства, изготвени въз основа на експлоатираните специални
разузнавателни средства, приложени по делото, да се съхраняват в ОС Пловдив до
изтичане на предвидения срок в ЗЗКИ, след което да се върнат на органа, който
ги е изготвил, за унищожаване.
Причините
за извършване на престъплението са незачитане на законовите разпоредби и
установения в страната правов ред, както и желанието на подсъдимите да набавят
средства, за да задоволят собствените си потребности, макар и по забранен от
закона начин, резултат на слабите им морално - волеви задръжки.
С
оглед постановената осъдителна присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
осъди всеки от подсъдимите А., Д., Р. и К. да заплати в полза на държавата по
сметка на ОД на МВР гр. Пловдив направени разноски в хода на досъдебното
производство в размер на по 102.30 лв. за всеки от тях, представляваща
съответна част от общия размер на разноските от 409.20 лв., а подсъдимият Ю.А.
- и сумата от 470 лева разноски за СМЕ. Всеки от подсъдимите на същото
основание - чл. 189, ал. 3 от НПК – бе осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Пловдивския
окръжен съд по 159.61 лв., представляваща съответна част от направените
разноски в хода на съдебното производство в размер на 638.44 лева.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: