№ 21519
гр. София, 24.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110123373 по описа за 2022 година
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявения иск е процесуално допустим, отводът за сила на пресъдено нещо на ответната
страна е неоснователен – сила на пресъдено нещо по иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД,
се формира върху следните обстоятелства: съществуването или несъществуването на
потестативното право на страната да иска обявяване на предварителния договор за
окончателен, като когато искът е отхвърлен, правото е отречено, по останалите въпроси,
сила на пресъдено нещо не се формира, нито съдът е обвързан от мотивите по делото /
решение на ВКС по гр.д.№ 6043/2014г,., постановено по чл.290 ГПК/;”Обективните
предели на силата на пресъдено нещо обхващат съществуването или несъществуването на
правоотношението, което е предмет на делото. Те не обхващат правоотношенията, които
обуславят съществуването на спорното право – т. нар. преюдициални правоотношения. Тези
правоотношения се установяват със сила на пресъдено нещо, ако са включени в предмета на
делото с инцидентен установителен иск. По предмета на делото съдът се произнася в
диспозитива на решението, а по преюдициалните правоотношения – в мотивите и затова
мотивите на решението не се ползват със сила на пресъдено нещо. Определящо за това, дали
произнасянето по определено правоотношение се ползува със сила на пресъдено нещо е не
мястото в решението, където съдът се е произнесъл по съществуването на
правоотношението, а дали то е включено в предмета на делото. „ /решение на ВКС по
грд.0810/2016г./ В същото решение се приема, че ако преюдициално е разгледан въпросът за
валидността на договора, то и този предмет е обхванат от силата на пресъдено нещо. На
съда е служебно известно, че между страните е развито производство по иск на настоящия
ищец против ответницата и другия продавач по предварителния договор, за обявяването му
за окончателен. С решение по гр.д.№ 4602/2019г. на СГС, потвърдено от САС по дело №
2857/2020г., съдът не е разгледал иск за връщане на даденото от купувача по
предварителния договор, следователно, въпросите, повдигнати от ответната страна, касаят
сила на пресъдено нещо между страните, а не забрана за пререшаване на вече решен спор;
изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл.
146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отвода на ответника за сила на пресъдено нещо по
правния спор.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че сключили с ответника и неучастващо лице М. Н.
предварителен договор от 9.11.2018г., с който продавачите се задължили да му прехвърлят
имот в срок до 21.3.2019г., като при сключването, ищецът твърди да е заплатил на
ответницата сумата 6500евро, уговорен задатък. Сочи, че съгласно чл.13 от договора,
задатъкът може да бъде задържан само при наличие на предвидените в договора основания –
купувачът да не се яви да сключи окончателен договор или се яви, но се откаже от договора
по причина, която не е свързана с продавачите или заяви, че не е готов за сделка; както и ако
договорът се развали с тридневно предизвестие. Ищецът твърди, че на среща на 28.2.2019г.
страните се споразумели да отложат сключването на договора за 21.3.2019г., на която дата
ищецът изразил готовност за сключване на окончателен договор за ½ ид.ч. от 2 – ри 3 – ти
етаж на сграда 806.1 /приращенията в имота/ за срок до 20.6.2019г., за който срок
продавачите да се снабдят с необходимите документи, като предлага да покрие разноските
от 5000евро и кани ответника и другия продавач в 3- дневен срок да сключат анекс към
предварителния договор. Твръди, че продавачите предложили сключване на договор за
сграда 806.1, на 25.3.2019г., като заявили, че ако ищецът откаже подписване на н.а. за
имотите от предварителния договор, то продавачите считат това за отказ от ПД. Сочи, че на
21.3.2019г. окончателен договор не е сключен, нито към исковата молба.
Ищецът счита, че нито едно от предвидените в чл.13 условия за задържане на
задатъка от продавачите не е налице, с оглед на което предявява иск за връщане на дадения
задатък от 6500 евро.
Ответникът в писмения си отговор, подаден в срока по чл.131 ГПК, оспорва иска
като недопустим, като сочи, че твърденията за следните факти: дали купувачът е уведомен
от продавачите, че развалят договора на основание чл.13 от договора; както и че
продавачите са изпълнили задълженията си, а договорът е развален по вина на ищеца и
оттам, че продавачите са в правото си да задържат задатъка, са били обсъдени в мотивите на
решенията по иск по чл.19,ал.3 ЗЗД, предявен от ищеца против двамата продавачи.
Ответницата сочи, че в решение на САС, съдът изрично приема, че дори да се приеме
обратното, в отговора на ИМ по делото, ответниците правят изявление, че развалят
договора. По това възражение, СРС, въз основа достъпните публикувани съдебни актове,
установи, че предмет на гр.д.№ 4602/2019г. на СГС, е предявен от ищеца иск с правно
основание чл.19,3 ЗЗД, отхвърлен от СГС, чието решение е потвърдено от САС по гр.д.№
2857/2020г. , недопуснато до касационно обжалване с определение от 18.2.2022г. на ВКС по
дело № 2380/2021г., като въпросите, обсъдени по това производство с оглед приетото по –
горе за обективните предели на СПН, касаят именно СПН, а не забраната за пререшаване на
вече решен спор – предмет на настоящия иск е различен от разгледания по това дело.
По основателността на иска, ответницата счита иска за неоснователен. Твърди се, че
ответницата и другият продавач са изпълнили точно разпоредбата на чл.13 от договора, тъй
като купувачът се явил на определената дата, поставил допълнителни условия и отказал
сключването на окончателен договор. С оглед изложеното, ответницата счита, че това й е
дало право да заяви, че разваля договора и съответно, да задържи задатъка, което със
съсобственика й са заявили писмено на 21.3.2019г. , като купувачът е уведомен затова
изявление. Твърди, че заплатената допълнително погрешно сума от ищеца е върната, като се
твърди ответницата да е получила реално само капарото, което е задържала на валидно
2
правно основани.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е иск с правно основание чл.55,ал.ал.1, пр.3 ЗЗД обективно съединен с иск с
правно основание чл.93,ал.2 ЗЗД.
Факти, които не се нуждаят от доказване.
Съдът намира, че със сила на пресъдено нещо по гр.д.№ 4602/2019г. на СГС между
страните е установено, че на 9.11.2018г между ищеца, ответницата и М. Н. е сключен
предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, че ищецът не притежава
потестативно право да иска обявяване на окончателен на този договор, тъй като с изявления
на продавачите, обективирани в протокол от нотариус от 21.03.2019 г. в присъствието на
представител на ищеца, последните са изразили изрично волята си, че поради
неизпълнение на задължението на купувача да сключи окончателен договор на уговорената
между тях последна възможна дата, упражняват правото си да развалят предварителния
договор, който е бил развален на 21.3.2019г.
Съдът е приел, че за продавачите е възникнало правото едностранно да развалят
договора. Безспорно по делото е твърдението, че на 9.11.2018г. ищецът е заплатил по банков
път на ответницата сумата 6500 евро, задатък по предварителния договор, а на 27.2.2019г –
сумата 13500 евро.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно
и главно съществуването на валиден договор със съдържанието, посочено в исковата молба,
твърдението си, че е заплатил на ответника при сключването на договора сумата 6500 евро,
като задатък.
УКАЗВА на ответника, че носи тежестта да докаже твърдението си, че към 21.3.2019г.
ответницата и другият продавач са изпълнили точно разпоредбата на чл.13 от договора, тъй
като купувачът се явил на определената дата, поставил допълнителни условия и отказал
сключването на окончателен договор; твърдението си, че с изявление на двамата продавачи,
достигнало до ищеца, договорът е развален по причина, която не стои в поведението на
продавачите; както и твърдението си, че допълнително платената сума е върната на ищеца.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства по делото.
С оглед изявлението на ищеца, че претендира разноски в производство по чл.390 ГПК
и липса на доказателства такова производство да е проведено ,УКАЗВА на ищеца, че не
сочи доказателства за претенцията си във връзка с разноски по проведено производство по
чл.390 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за прилагане на цялото
производство по гр.д.№ гр.д.№ 4602/2019г. на СГС- същото е ненужно.
ПРЕПИС от отговора за се връчи на ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.10.2022 г., от
10.30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
3
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4