Р Е Ш
Е Н И Е
№ .......................
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д
възивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРАКОРДОЛОВСКА
мл. съдия КАЛИНА
СТАНЧЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от младши
съдия К. Станчева въззивно гражданско дело № 273 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 29787
от 31.01.2020 г., постановено по гр. д. № 33926 по описа за 2015 г. на СРС, Гражданско
отделение, 69 състав, е изнесен на публична продан, на основание чл. 348 ГПК,
следният недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 68134.1611.6014 по
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед №
РД-18-38/10.07.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот в гр. София, район „******, с площ от 771 кв.м., стар идентификатор
68134.1611.230, номер по предходен план: 3479б, квартал 132, парцел XIX., при съседи по скица: поземлени имоти с
идентификатори 68134.1611.6013, 68134.1611.238, 68134.1611.237, 68134.1611.6015,
68134.1611.4619, допуснат до делба между Р.С.К., ЕГН **********, с квота 1/4 ид.ч., Е.Р.Т.,
ЕГН **********, с квота 1/2 ид.ч. и И.Т.Т., ЕГН **********, с квота 1/4 ид.ч.
Съобразно квотите
в собствеността съдът разпределил отговорността за разноски по делото, като на
основание чл. 355 ГПК осъдил всеки от съделителите да заплати държавна такса по
сметка на Софийски районен съд в размер, съответстващ на стойността на дяловете
им.
Срещу така постановеното
решение е постъпила въззивна жалба от Е.Р.Т., чрез адв. Б.М., с която последната заявява
несъгласието си имотът да бъде изнаесен на публична продан, тъй като според
жалбоподателя съществува възможност имотът да бъде разделен съобразно приетата
пред СРС СТЕ на два дяла. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Подаден е отговор
на въззивната жалба в срока и по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК от Р.С.К., с който
въззиваемият моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Излага съображения, че иницииращата въззивна жалба
е бланкетна. Поради липсата на възможност за постигане на съгласие между
съделителите за извършване на делбата по друг ред, моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение, с което делбеният имот е изнесен на публична
продан. Прави искане за присъждане на разноски за въззивното производство, за
което прилага списък по чл. 80 от ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд.
С решение № 418416 от 30.05.2018
г., постановено по гр.д. № 33926 по описа за 2015 г. е допуснато извършването
на съдебна делба между съделителите по отношение на процения поземлен имот с
идентификатор 68134.1611.6014 по кадастрална карта и кадастралните регистри на
гр. София, одобрени със заповед № РД-18-38/10.07.2012г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот в гр. София, район „******, с площ
от 771 кв.м., стар идентификатор 68134.1611.230, номер по предходен план:
3479б, квартал 132, парцел XIX,
при съседи по скица: поземлени имоти с идентификатори 68134.1611.6013,
68134.1611.238, 68134.1611.237, 68134.1611.6015, 68134.1611.4619 при квоти,
както следва:
– 1/4 ид.ч. – за Р.С.К.;
– 1/2 ид.ч. – за Е.Р.Т.;
– 1/4 ид.ч. – за И.Т.Т..
Решението е влязло в сила
на 04.10.2018 г.
В хода на съдебното
дирене пред първоинстанционния съд е прието заключението на допуснатата
съдебно-техническа експертиза, съгласно което процесният поземлен имот е
неподеляем за тримата съделители, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 19,
ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ЗУТ. Уточнено е още, че имотът може да се раздели на две
еднакви части съгласно чл. 81, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ и чл. 200, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Вещото
лице е определило средната пазарна стойност на имота, като е посочило, че
същата възлиза на сумата от 101 250,50 лв. за ½ идеална част и на
50 625,25 лв. за ¼ ид.ч.
Пред
настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл. 266 ГПК, които да променят така установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка.
При възприемане на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По същество решението е
правилно, като съображенията за това са следните:
Правилно районният съд е приел, че единственият способ за
ликвидиране на съществуващата между страните съсобственост и извършването на
делбата е изнасянето на имота на публична продан по арг. от разпоредбата на чл.
348 ГПК. Това е така, доколкото в случая, за да бъде извършена делбата
посредством разпределяне на обособените два дяла на процесния имот е нужно
съделителите да са представели инвестиционен проект за разделяне на имота,
който да бъде одобрен от главния архитект, а наред с това и съгласно квотите на всеки от тях в съсобствеността, да са
заявили искане за поставяне в общ дял.
Доколкото такава процедура не е се е развила пред делбения съд, и
най-вече предвид обстоятелството, че броят на дяловете не съответства на броя
на съделителите, както и на квотите им в съсобствеността, обосновано СРС е
приел, че не е налице друг правен способ за прекратяване на съществуващата съсобственост,
освен по реда на чл. 348 ГПК чрез изнасянето недвижимия имот на публична
продан.
Първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено, включително и в частта за разноските, като с оглед липсата на
оплаквания в тази връзка въззивният съд приема, че са правилно определени и
възложени.
По разноските за въззивната инстанция:
При този изход
от спора - неоснователност на подадената въззивна жалба, правото на присъждане
на разноски принадлежи на въззиваемата страна Р.С.К. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е заявено още
с отговора на въззивната жалба от 17.08.2020 г., към която е приложен договор
за правна помощ с вписан размер на изплатения адвокатски хонорар, в която част договорът
има характер на разписка, поради което в
полза на въззиваемата страна Р.С.К. се следва сумата от 2 200 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Решение № 29787 от 31.01.2020 г.,
постановено по гр. д. № 33926 по описа за 2015 г. на СРС, Гражданско отделение,
69 състав.
ОСЪЖДА Е.Р.Т., ЕГН **********, с адрес: ***№ 10, да заплати
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Р.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 2 200 лева, представляваща сторените разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.