О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е-120
Гр.В.
27.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – В. гражданско ОТДЕЛЕНИЕ
на
................................................................. две хиляди и деветнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.
М.
ЧЛЕНОВЕ: С. С.
Г. Й.
Секретар
..........................................
като
разгледа докладваното от съдията Й. Ч.гр.д № 192
по описа за 2019 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Чл.413 ал.1 ГПК
във връзка с Глава 21 ГПК.
Делото е образувано по частната жалба на „А. за
к. за п. з. "ООД, ЕИК…, със седалище и адрес на управление: гр. С., срещу
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 634/25.03.2019 г.
по ч.гр.д. № 783/2019 г. на Районен съд – В. с което е отхвърлено Заявлението
му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта относно
претендираното вземане за разходи и такса за извънсъдебно събиране на вземането
в размер на 200 лв.
Поддържа се, че атакуваното разпореждане е неправилно.
Излагат се съображения, че в заповедното
производство съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите
реквизити на Заявлението по чл.410 от ГПК. Споровете по обективираните в него
материални субективни права, като този относно претендираното вземане за
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения следвало да
се решат по исков ред при положение, че длъжникът възрази по реда на чл. 414 ГПК.
По отношение претендираната със заявлението сума за
разходи и такси счита, че неправилно първоинстанционният съд е обвързал сумата,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране с чл. 33, ал. 1 от ЗПК,
като от неправилното квалифициране на правното основание бил достигнал до
правни изводи, чрез които е счел процесната клауза за нищожна като
противоречаща на закона. Съдът се позовавал
на чл.10, ал.4 от Закона за потребителские кредит ,в която законодателят
бил предвидил, че видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит, което изискване било
изпълнено. На следващо място се цитира и разпоредбата на чл.19, ал.З от ЗПК,
според която при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се
включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията
си по договора за потребителски кредит . Твърди, че в Заявлението ясно и точно
бил посочен начинът, по която е формирана процесната сума, за да може длъжникът
да прецени дали ще оспори или ще плати задължението си.
Изразяват се подробни доводи и относно това ,че съдът не следвало да прави
проверка за наличието на неравноправни клаузи в процедури ,в които не се
използват доказателства.Не била налице очевидност на незаконността на
искането.Поддържа се ,че съдът не можел да направи преценка за неравноправност
поради непредставянето на самия
договор.Изразяват се подробни доводи относно това ,че разходите и таксите за
извънсъдебно събиране били изрично договорени и следвало да се платят поради
недобросъвестното поведение на длъжника.Обобщава се ,че заповедният съд бил
превишил своите правомощия по преценка ,като бил обсъдил по същество
обстоятелство ,което били извън предмета на проверка в настоящото производство
.
Моли да бъде отменено разпореждането на Районен съд В.
като бъде издадена Заповед за изпълнение за отхвърлените разходи и такси за
извънсъдебно събиране , претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК
от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено отчасти заявлението,
поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество неоснователна
поради
следното :
С обжалваната заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК Районен съд-В. в закрито разпоредително заседание по ч. гр.
дело №783 по описа на съда за 2019г.
разпоредил длъжникът Д.В.Д., с
ЕГН: ********** и адрес *** да заплати на „А.ЗА К Н. П. З." ЕООД с ЕИК..
със седалище и адрес на управление гр. С., ул.., п.к. със законен представител Т. Я. К. -Управител .
представлявано от юрисконсулт Д. А., сумата от 600.00 лева главница до
погасяване на кредита , ведно със законната лихва, считано от получаване на
заявлението на 19.03.2019г.до окончателното издължаване , 44.28 лева договорна
лихва за периода 04.04.2018 до 06.06.2018г., 120.00 лева неустойка за
неизпълнение на задължение за периода 06.05.2018- 06.06.2018г.,46.62 лева лихва
от 07.06.2018г.-13.03.2019г. и разноските по делото в размер на 25.00 лева ДТ и
65.00 лева юрисконсулско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК,
вр.чл.37 НЗПП, вр. с чл. 13, т.2 и чл.26 от НЗПП.
Вземането произтича от следните
обстоятелства: Задължение по договор за кредит№ 539812/03.04.2018г ., сключен
между длъжника и А. Ф. ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя
съгласно Приложение 1 от 16.10.2018г. към Договор за цесия от 11.11.2016г.
Съдът отхвърлил искането за разноски за юрисконсултско
възнаграждение в останалата част.
Отхвърлил и заявлението
в частите му относно присъждане на сумата 200.00 лева разходи и такси за
извънсъдебно събиране с мотива ,че съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2
от ГПК, съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона и добрите нрави и че в настоящия случай искането в тези
части противоречи на Закона за защита на потребителите, тъй като нарушава
забраната за прекомерно обременяване на потребителя. На следващо място делото
не било с фактическа и правна сложност.
Разпореждането в обжалваната му част е законосъобразно
поради следното :
В заповедното производство съдът въз
основа твърдението на заявителя е длъжен да провери дали заявлението е редовно,
т.е. дали заявителят е индивидуализирал вземането си по основание и размер.
Точното определяне на вземането осигурява на длъжника възможността да се
ориентира какво точно вземане се претендира от него, за да прецени дали да
изпълни доброволно или да го оспори изцяло или отчасти, като подаде възражение
по чл.414 ГПК срещу заповедта.
Доколкото договорът за потребителски
кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му
следва да бъдат съобразени служебно от съда. В нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е
дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава
такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във
връзка с договора. Разходите и таксите за извънсъдебно събиране на задължението
като връчването на писма, изпращане на покани за доброволно изпълнение,
използването на специализирани дружества за събиране на вземания и др. не
представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя
във връзка с договора, а са действия, целящи осигуряване на изпълнението, включително
по принудителен път и са действия по
управляване на кредита . Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично забранява
събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на
кредита. Посочените дейности –
извънсъдебно събиране на вземането, са свързани с управлението на кредита и
попадат под забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
На следващо
място с оглед твърденията на заявителя тези суми са уговорени като фиксиран
размер и независимо от реалните разходи, които биха били направени за събиране
на задълженията на кредитополучателя. Следователно те не представляват разходи,
а предварително уговорени задължения на потребителя, с което по същество се
цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33 ал.1 от ЗПК,по силата на която при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата и въвеждане
на допълнителни плащания. Поради това тези клаузи не пораждат права и
задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от тях вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК правилно е
отхвърлено от районния съд като противоречащо на закона.
Механизмът на формирането на
претенцията обосновава извода на съда, че се касае до заобикаляне на закона-
чл. 33 от ЗКП и на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК не следва да се зачете
действието на договора в тези му части.
Уговореното възнаграждение за извънсъдебно
съдиране на вземането заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не представлява заплащане на
услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита и би се довело до
надвхърляне на ограниченията на закона по максимален размер на ГПР
Ето защо въззивният съд намира, че изложените в частната
жалба възражения са неоснователни. Районен
съд В. е
постановил в обжалваната част
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден
Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. В. в
настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА З за и. на п. з. по чл.410 ГПК № 634/25.03.2019 г. по ч.гр.д. № 783/2019 г. на Районен съд – В.с което е
отхвърлено Заявлението на „А. за к. за п.
з. "ООД, ЕИК.., със седалище и адрес на управление: гр. С. за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта относно претендираното
вземане за разходи и такса за извънсъдебно събиране на вземането в размер на
200 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: