Р Е Ш Е Н И Е
№ 188
09.02.2021 г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас,
осемнадесети състав, в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИНА НИКОЛОВА
при
секретаря Гергана Славова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура -
гр. Бургас – Х. K.
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 520 по
описа за 2020 г. на Административен съд - гр. Бургас
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба с вх. № 2150 от 28.02.2020
година, с
допълнително уточнение на претенциите в молба вх.№ 2647/18.03.2020 год. по описа на Административен съд - Бургас, подадени от Р.М.А.,
роден на *** г. в Руска Федерация, с адрес: ***, чрез адв. П.Г. от АК - Бургас,
с които са предявени два обективно съединени иска срещу Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) гр.Бургас - иск за обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 850 (осемстотин и петдесет) лева - заплатено
адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва от 02.03.2017 год. до
окончателното им изплащане, във връзка с процесуално представителство по НАХД №
302/2016 год. по описа на РС-Поморие, както и КНАХД № 2438/2016 год. по описа
на Административен съд - Бургас по повод обжалване на наказателно постановление
№ 16-0320-000463/08.07.2016 г., издадено от Началник Група към ОДМВР гр.Бургас,
РУ-Поморие и иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
1200 /хиляда и двеста/ лева, изразяващи се в причинен стрес, неприятни
емоционални изживявания, неудобства, затруднения при упражняване на трудовата
дейност, засягане на репутацията, срам и страдания, ведно със законната лихва
от 02.03.2017 год. до окончателното им изплащане за периода от 08.07.2016 год.
до 02.03.2017 год., причинени от неоснователно издаденото наказателно
постановление № 16-0320-000463/08.07.2016 г. на Началник Група към ОДМВР гр.
Бургас, РУ-Поморие. Претендират се и направените по настоящото административно
дело разноски.
В съдебно заседание ищецът Р.М., редовно призован, се
представлява от адв. Г., който поддържа исковата молба, но не ангажира гласни
доказателства, въпреки предоставената му многократна възможност за това. Адв. Г. претендира разноски и депозира
писмени бележки.
В съдебно заседание, ответникът - Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - Бургас, чрез
процесуален представител, оспорва исковете като недоказани по основание
и размер и моли за отхвърлянето им от съда. Алтернативно прави възражение
за прекомерност, при уважаването на иска в частта за претърпените имуществени
вреди, както и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Бургас счита предявената
искова претенция по отношение на причинените на ищеца имуществени вреди в
размер на 850 лева, за основателна и доказана, а тази за претърпените
неимуществени вреди за недоказана.
Административен
съд Бургас, осемнадесети състав, като взе предвид доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено
следното:
С наказателно постановление № 16-0320-000463/08.07.2016г.,
издадено от началник Група към ОДМВР гр.Бургас, РУ-Поморие на Р.М.А. за извършено от него нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
Наказателното постановление е оспорено
пред Районен съд - Поморие, за което е образувано НАХД № 302/2016 г. поописа на съда. С решение № 102/04.11.2016
г. по НАХД № 302/2016 г. по описа на Районен съд - Поморие наказателното постановление е било
потвърдено. Решението на Районния съд е обжалвано пред Административен съд –
Бургас като е образувано КАНХД № 2438/2016 г. по описа на Административен съд –
Бургас. С решение № 361/02.03.2017г. по КАНХД № 2438/2016 г. по описа на
Административен съд – Бургас е отменено решението на районния съд и е отменено
наказателното постановление, с което е санкциониран Р.М.А.. В образуваното
административнонаказателно дело при разглеждането му пред Районния съд, както и
в производството по КАНХД № 2438/2016г. по описа на Административен съд –
Бургас Р.М.А. е представляван от надлежно упълномощен процесуален представител
– адвокат П.Г., който е изготвил жалбите до Районния и до Административния съд и
се е явил на заседанията по делата. По тях са представени и договори за правна
защита и съдействие, сключени между адвоката и Р.А.. В договора от
12.07.2016г., представен по НАХД № 302/2016 г. по описа на
Районен съд - Поморие, е
отбелязано, че уговореното между страните възнаграждение в размер на 450 лева е
платено изцяло в брой. В договора от 20.12.2016г., представен по КАНХД №
2438/2016 г. по описа на Административен съд – Бургас, е посочено, че
уговореното между страните възнаграждение в размер на 400 лева е платено изцяло
в брой.
В хода на съдебното следствие,
въпреки предоставената многократна възможност на ищеца и процесуалния му
представител, същите не ангажираха гласни доказателства за доказване на
претърпените неимуществени вреди.
При така изяснената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Налице е отменено наказателно
постановление, с което на ищеца е наложена глоба и лишаване от право на
управление на МПС. На основание т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г.
на ВАС и ВКС, исковете са допустими и подсъдни за разглеждане от
административните съдилища.
Съобразно
чл.7
от ЗОДОВ, искът за
обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
местожителството на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от
чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът
твърди, че увреждането е настъпило от издадено наказателно постановление от ОДМВР
гр. Бургас, т.е. при спазване правилата за
родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е
Административен съд - гр. Бургас.
Областна
дирекции на МВР - Бургас е юридическо лице, съгласно чл.37,
ал.2 от ЗМВР.
Съобразно чл.
205 от АПК, исковете
са предявени срещу надлежен ответник.
Отмяната
на наказателното постановление, с което е наложена глоба в размер на 2000 лева
и лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца, като
властнически акт на административен орган, представлява материалноправно
основание по смисъла на чл.1
от ЗОДОВ за
търсене и възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените
разноски за процесуално представителство.
Съгласно
диспозитива на приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело №
2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните
съдилища искове по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.
4 от ЗОДОВ.
Съгласно
мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016
г., безспорно, потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар е
пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган.
За
да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. Да е налице
отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление; 2. Да са претърпени
реално имуществени вреди, съответно неимуществени вреди, от които да са
настъпили обективно негативни последици за ищеца и 3. Да е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото
обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи
наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността
на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по този ред.
В производството по ЗОДОВ за
обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско
възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това
възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално
представителство.
В случая отношенията между адвокат и
клиент са уредени от два броя договори, плащането по които се претендират като
обезщетение от ищеца. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г.
на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва
да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Ответната страна, в проведеното
съдебно заседание е направила възражения, че делата не са се отличавали с
фактическа и правна сложност, поради което обезщетението в размер на 850 лева
се явява прекомерно. Тези възражения съдът намира за неоснователни. Видно от
договорите за правна помощ, уговорената сума за адвокатското възнаграждение е в
общ размер на 850 лв., като изрично е записано, че възнаграждението по тях е
изплатено в брой. От приложеното по настоящото производство КАНХД № 2438/2016г.
по описа на Административен съд - Бургас, се установява по безспорен
начин, че наказателното постановление е било
отменено с влязло в сила съдебно решение. Предвид изложеното, настоящият състав
приема за доказано, че ищецът е заплатил уговорените в договорите за правна
помощ адвокатски възнаграждения, като адвокатът не само е изготвил жалбите до
съда, но и е участвал в проведените по делата съдебни заседания.
Съдът приема, че отмененото
наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по
смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него
могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г. Ето защо е
налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази
отговорност. С влязло в сила съдебно решение е било отменено издаденото срещу
ищеца наказателно постановление. От този незаконосъобразен акт – отменено
незаконосъобразно наказателно постановление, ищецът е претърпял вреди,
изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалването му пред районния съд и в образуваното
производство пред касационната инстанция, в размер общо на 850 лева. Според
правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това
основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено
наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Ищецът
е ангажирал адвокатска защита, за която е понесъл разходи с цел да обезпечи
успешния изход на спора по обжалване на издаденото наказателно постановление,
поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт - НП. От това следва, че е налице и втората
материалноправна предпоставка за основателността на иска за обезщетение за
причинени имуществени вреди.
Налице е и третата материалноправна
предпоставка, чието кумулативно наличие е изискуемо от закона, а именно:
причинна връзка между издаденото НП, отменено като незаконосъобразно по
съответния ред и заплатеното във връзка с неговото оспорване адвокатско
възнаграждение. Пак според Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по
т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно
постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и
непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената
адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар е пряка и непосредствена
последица от издаденото НП, тъй като обжалването на този акт е регламентирано от
закона и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е
виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административнонаказващия
орган.
Изложеното мотивира съдът да приеме,
че исковата претенция за обезщетение за претърпени имуществени вреди е основателна
и доказана по размер, поради което следва да бъде уважена.
По отношение на исковата претенция
за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът намира, че не е
доказано настъпването им вследствие на отмененото НП като една от материалноправните
предпоставки за основателността на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. По делото не
бяха ангажирани доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, че
ищецът е преживял твърдения от него емоционален шок, стрес, както и негативното
отношение на неговите контрагенти и клиенти като пряка и непосредствена
последица от това, че е бил лишен от право да управлява МПС. Не се ангажираха и
доказателства, за това, че в периода на изтърпяване на това наказание се е
наложило ищецът да направи нова организация на пътуванията си, да използва
услугите на свои приятели и познати шофьори, както и обществения транспорт, като
от това пряко да е пострадала репутацията му като бизнесмен или работата му, както
и да са му причинени каквито и да е емоционални страдания.
По изложените съображения, съдът
намира, че искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В
тежест на ищеца е при пълно главно доказване да установи настъпването на реални
неимуществени вреди. За да бъде ангажирана отговорността на държавата не е
достатъчно лицето да посочи принципно някаква сума, с която да определи
настъпилите за него неимуществени вреди, а да докаже по несъмнен начин, че за
него в действителност са настъпили вреди и техния размер. В случая ищецът не се
справи с тази доказателствена тежест.
С оглед основателността на иска за обезщетение за имуществени
вреди за сумата от 850 лева се явява основателна и акцесорната претенция за
законната лихва за забава върху главницата, считано от 02.03.2017 год. - датата
на отмяна на НП /влизане в сила на Решението на Административен съд – Бургас/
до окончателното изплащане на сумата. В този смисъл е т.4 на Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК.
По отношение на претендираните
съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част
от иска.
Ищецът е внесъл
дължимата държавна такса за образуване на настоящото производство в размер на 20
лева /по 10 лева за всеки от исковете/, ето защо и при този резултат на
настоящото дело, тези разноски следва да му бъдат заплатени от ответника.
Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение не са представени.
Мотивиран от това, Административен
съд - Бургас, осемнадесети състав,
ОСЪЖДА Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи гр. Бургас, ул.„Хр.Ботев“ №46, да заплати на Р.М.А., роден на *** г. в Руска Федерация, с адрес: ***, обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 850.00
(осемстотин и петдесет) лева - заплатено адвокатско възнаграждение, ведно
със законната лихва от 02.03.2017 год. до окончателното им изплащане, във
връзка с процесуално представителство по НАХД № 302/2016 год. по описа на
РС-Поморие, както и КНАХД № 2438/2016 год. по описа на Административен съд -
Бургас по повод обжалване на наказателно постановление №
16-0320-000463/08.07.2016 г., издадено от Началник Група към ОДМВР гр. Бургас,
РУ - Поморие.
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.М.А., роден на *** г. в Руска Федерация, с адрес: ***, против Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Бургас, да бъде осъдена
ответната страна да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, изразяващи се в
причинен стрес, неприятни емоционални изживявания, неудобства, затруднения при
упражняване на трудовата дейност, засягане на репутацията, срам и страдания,
ведно със законната лихва от 02.03.2017 год. до окончателното им изплащане за
периода от 08.07.2016 год. до 02.03.2017 год., причинени от неоснователно
издаденото наказателно постановление № 16-0320-000463/08.07.2016 г. на Началник
Група към ОДМВР гр. Бургас, РУ-Поморие.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи ***, да заплати на
Р.М.А., роден на *** г. в Руска Федерация, с адрес: ***, съдебни
разноски в общ размер на 20 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република
България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: