№ 1967
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20221100506494 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 вр. чл.274 - 279 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 46511/26.05.2022 г. на длъжника по
изпълнението ЗАД "ОЗК-З." АД срещу Постановление за разноски изх.№
23654 от 04.05.2022 г. по изпълнително дело № 20228510400862 на ЧСИ М.П.
рег. № 851 на Камарата на ЧСИ, Район на действие СГС, с което съдебният
изпълнител е отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско
възнаграждение, тъй като същото е в минималните размери по чл. 10, т. 1 и 2
вр. чл. 7, ал. 2 от НМРАВ.
Жалбоподателят ЗАД "ОЗК-З." АД счита, че присъденото в полза на
взискателя по изпълнителното делото адвокатско възнаграждение е
прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Поддържа, че единствено се дължи адв.възнаграждение по чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. в размер на 200 лв. за образуване на изпълнителното
дело, като в случая е неприложима разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата,
доколкото липсва активно процесуално поведение на процесуалния
представител на взискателя по изпълнителното дело. Възразява срещу
размера на определената от ЧСИ такса по т.26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ. Искането към съда е да отмени обжалваното
Постановление. Иска се и съдът да преизчисли таксата т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ.
1
Взискателят К.К.Г. е депозирал отговор на частната жалба, в който
същата се оспорва като неправилна и неоснователна и моли същата да бъде
оставена без уважение по изложените във отговора основания.
Частният съдебен изпълнител М.П., чийто действия се обжалват, е
изложил мотиви съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, които са в смисъл, че разноските
се дължат в определения от него размер, поради което не са налице
основания за отмяна на обжалваното Постановление.
Жалбата е депозирана в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е и основателна, като съображенията на настоящия състав
са следните:
Изпълнително дело № 20228510400862 на ЧСИ М.П. рег. № 851 на
Камарата на ЧСИ, Район на действие СГС, е образувано по изпълнителен лист
от 21.03.2022 г., издаден въз основа на съдебно решение по гр. д. № 16/2021 г.
на ОС – гр. Габрово и т.д.№ 99/2021 г. на Велико Търновски Апелативен съд,
по което длъжникът ЗАД „ОЗК-З.“ АД е осъден да заплати на адв. К.К.Г.
сумата от 5 150,36 лв., адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от
ЗАдв.
С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е
поискал образуване на изпълнително дело и събиране на сумата по
изпълнителния лист. Като изпълнителни способи е посочил – справка за
движими вещи на длъжника и опис на същите. Поискал е и събиране на
разноските в изпълнителното производство в размер, вкл. на 592,51 лв.
адв.възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.
Длъжникът ЗАД "ОЗК-З." АД е узнал за размера на претендираното
адвокатско възнаграждение, прието за събиране в изпълнителното
производство, с получаване на Поканата за доброволно изпълнение на
08.04.2022 г.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Въпросът за разноските се поставя във всяко производство по ГПК,
поради което и уредбата му е в част първа "Общи правила"- чл. 79 ГПК, в
която е уредено и задължението на длъжника за разноски в изпълнителното
производство. Определянето на разноските по изпълнението от съдебния
изпълнител не е изпълнително действие, тъй като не е насочено към
осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация
на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за възмездяване на
неоснователно причинени имуществени вреди. Поради това и на длъжника е
нормативно признато правото да обжалва акта на съдебния изпълнител за
начисляване на такси и разноски по изпълнението, които се определят и
събират еднолично от последния /в този смисъл Определение № 403 от
01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V г.о./.
Сега възможността на длъжника да обжалва Постановлението на
2
съдебиня изпълнител по разноските е изрично предвидена в чл. 435, ал. 2, т. 7
от ГПК.
По общите правила за възлагане на разноските, както в исковото, така и
в изпълнителното производство, заплатените от ищеца / взискателя такси,
други разноски и възнаграждение за един адвокат, респ. за юрисконсулт, се
заплащат от ответника, съответно от длъжника по изпълнението - чл. 78, ал. 1
ГПК и чл. 79 ал. 1 и 2 от ГПК. По общите правила, посочени по-горе, щом
длъжникът е допуснал срещу него да се образува изпълнително дело, той
дължи и разноските, свързани с това. Ето защо, при плащане, направено след
започване на изпълнителното производство, длъжникът не се освобождава от
заплащане на дължимите разноски по изпълнението. А те включват както
разноски за адвокатско /юрисконсултско/ възнаграждение, така и
съответните такси по Тарифата за таксите и разноските към закона за
частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ). Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК,
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, при
които изпълнителното производство бъде прекратено на някое от основанията
по чл. 433 ГПК, с изключение на хипотезата на прекратяване поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство.
В разглеждания случай обжалваният акт на съдебния изпълнител, с
който на длъжника са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 592,51 лв., следва да бъде отменен като неправилен в ЧАСТТА за
горницата над сумата 200 лв.- дължими на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение. Въззивният състав намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от
Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от НМРАВ, няма да
намери приложение, защото в настоящото изпълнително производство,
след връчване на Поканата за доброволно изпълнение не са
предприемани други действия от процесуалния представител на
взискателите за удовлетворяване на паричното вземане, поради което не
е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.
10, т. 2 от НМРАВ. В изпълнителното дело е депозирана единствено молба за
образуването му, която е задължителна предпоставка за предприемане на
последващи изпълнителни действия от ЧСИ. Други действия от страна на
адвоката с цел удовлетворяване на паричните вземания на взискателите не са
предприемани.
Като последица от това, ЧСИ дължи и съответната съразмерна корекция
на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Доколкото обаче по искането в Жалбата за преизчисляване на
дължимата по т.26 от ТТРЗЧСИ такса , в обжалваното Постановление за
разноски от 04.05.2022 г. ЧСИ въобще не се е произнесъл по възражението
на длъжника за преизчисляване на определената в ПДИ такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ от 14.04.2022 г., настоящият съдебен състав намира, че не може
3
съдът за първи път да се произнесе в съдебното производство. Това налага
делото да бъде ВЪРНАТО на ЧСИ за произнясяне по възражението на
длъжника за преизчисляване на определената в ПДИ такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ от 14.04.2022 г., и постановяване на отделен акт.
Разноски за производството пред въззивната инстанция не следва да се
присъждат, тъй като производството по жалбата не е образувано във връзка с
процесуално поведение на другата страна, поради което и разноските за него
не следва да му се възлагат.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на ЗАД "ОЗК-З." АД - длъжник по
изпълнението, Постановлението за разноските от 04.05.2022 г. по
изпълнително дело № 20228510400862 на ЧСИ М.П. рег. № 851 на Камарата
на ЧСИ, Район на действие СГС, за горницата над сумата 200 лв. - дължими
на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, до 592,51 лв.
ВРЪЩА изпълнително дело № 20228510400862 на ЧСИ М.П. рег. №
851 на Камарата на ЧСИ, Район на действие СГС, за преизчисляване на
дължимата по т. 26 от ТТРЗЧСИ такса.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4