№ 1066
гр. София, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100500798 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 08.04.2019 г., гр.д. 51851/16 г., СРС, 43 с-в признава за
установено по предявения от С. Д. Я. срещу Н. ГР. ГР. иск с правно основание
чл.439, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 5 880
лева, представляваща обезщетение за ползване без основание за периода от
07.05.2007 г. до 28.07.2008 г. на следния недвижим имот: апартамент 130,
находящ се в гр. София, „Зона Б.19“, м. „******* състоящ се от две стаи и
кухня-столова, със застроена площ от 73,42 кв.м., при съседи: ап. 129, двор,
ап. 131, коридор, заедно с мазе 49, ведно със законната лихва върху
главницата от 5 880 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба
– 28.07.2008 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 890,20 лева –
разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, за които има издаден изпълнителен
лист от 19.10.2009 г. по гр.д. № 21442/2008 г. по описа на СРС, ГО, 29-ти
състав и е образувано изпълнително дело № 20108510400222 по описа на ЧСИ
М.П., рег.№ 851, с район на действие СГС, поради погасено по давност право
на принудително изпълнение, като осъжда ответницата да заплати на ищеца
1
сумата от 285,20 лева - разноски и на адвокат Е.М. Г., САК сумата от 941,60
лева - адвокатско възнаграждение за безплатна адвокатска помощ на
основание чл.38, ал.2 ЗА.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответницата по исковете
Н. ГР. ГР.. Намира решението за недопустимо, като постановено по
непредявен иск и при липса на правен интерес. Иска се обезсилване на
решението и връщане на делото за ново разглеждане в СРС или прекратяване
на производството.
Въззиваемият – ищецът С. Д. Я. оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното
решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не
са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по
съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния
съд в частта им, оспорена в жалбата.
Предявени са искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК.
Във връзка с оплакванията по въззивната жалба за недопустимост на
производството е налице произнасяне с влязло в сила решение от 19.01.2022
г., гр .д. 903/21 г., ВКС, III г.о. С него се отменя въззивно решение № 260015
от 11.09.2020г. по в.гр.д. № 13560 по описа за 2018г. на Софийски градски
съд, с което е обезсилено решение № 86803 от 8.04.2019г. по гр.д. №
51851/2016г. на Районен съд София и е прекратено производството по делото,
като се връща делото на друг състав на Софийски градски съд за произнасяне
2
по иска. Изложени са мотиви, че следва да бъде споделена практика,
съдържаща се в определение по ч.т.д.№ 1660/2016г. на І т.о. и цитираното в
него решение по гр.д.№ 1812/2015г.на ІV г.о., съгласно които длъжникът -
ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на
погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание
/влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен
лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес.
Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който
той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя
интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност.
Това е така, защото само давността може да изключи принудителното
изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на
нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемцията, на която в
случая се позовава ответницата по иска, не изключва принудителното
изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов
способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
поискания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращия
се у него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата
перемция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като
номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона.
/виж. В този смисъл и решение по гр.д.№ 1747/2020г. на ІV г.о./.
След като с влязлото в сила решение, обвързващо със сила на пресъдено
нещо настоящите страни съгласно чл.298, ал.1 ГПК, Върховният касационен
съд се произнася по допустимостта на исковете, като предявени при наличие
на правен интерес, същият въпрос не може да бъде пререшаван – чл.299, ал.1
ГПК.
Противно на оплакванията в жалбата, първоинстанционният съд се
произнася с диспозитив и излага подробни мотиви, изцяло по предявявените
отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за
признаване недължимост на вземане, погасено по давност, изтекла след
снабдяване на кредитора-ответник с изпълнителен лист на съдебно
изпълнително основание, при липса на висящо изпълнително производство за
събирането му. Именно в този смисъл са релевираните от ищеца твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба, както и формулираният петитум. В
този смисъл, първоинстанционното решение е допустимо, като постановено в
3
съответствие със сезирането.
В останалата част на въззивната жалба, извън оплакванията за
недопустимост на решението, отсъстват доводи за неговата неправилност.
При липсата на други конкретни оплаквания в жалбата, включително срещу
формираните в решението фактически и доказателствени изводи по
съществото на спора и след съобразяване на чл.269, изр.2 ГПК, съдът при
условията на ограничен въззив не дължи служебна проверка за правилност на
решението в тази част. Поради невъзможност за осъществяване на
инстанционен контрол, същото следва да се приеме за правилно.
Ищецът пред въззивна истанция претендира, но не установява
реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
Пред касационна инстанция установява разноски за 166 лв. – д.т., които
следва да се присъдят.
Същият представя договори за правна защита и съдействие с вписана
уговорка за осъществяване на безплатно представителството на конкретно
основание - чл.38, ал.1, т.2 (материално затруднено лице). Затова и съгласно
чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.7, ал.2, т.1 и т.3 вр. чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004г.
МРАВ, пълномощникът има право на суми от по 941,60 лв. – възнаграждения
за безплатно представителство поотделно пред въззивна и пред касационна
инстанция.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва да се потвърди.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.04.2019 г., гр.д. 51851/16 г., СРС, 43 с-в.
ОСЪЖДА Н. Г.Г. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*******“ №
******* да заплати на С. Д. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
******* сумата 166 лв. – разноски за касационна инстанция.
ОСЪЖДА Н. Г.Г. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*******“ №
4
******* да заплати на адвокат Е.М. Г., САК, със служебен адрес: гр. София,
бул. ******* на основание чл.38, ал.2 ЗА суми от по 941,60 лв. –
възнаграждения за безплатно представителство поотделно пред въззивна и
пред касационна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5