Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 21.08.2018
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
секретаря В. Илиева, като разгледа т.д.
№ 1839/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1
и 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД вр. чл. 121, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
Ищецът
Б.П.Б. АД твърди, че по силата на договор от 11.10.2007 г. предоставил на В.
ООД паричен кредит срещу задължение за връщане на усвоените
средства ведно с възнаградителна лихва. Поддържа, че в дълга встъпили първоначалните
поръчители В.М.М. и Н.А.М.. Поддържа, че изискуемостта на всички задължения по
договора е настъпила, като към настоящия момент кредитополучателят и
солидарните с него дължат следните суми: 82 774,02 евро – главница,
10 049,81 евро - възнаградителна лихва за периода 28.02.2013 г. – 30.10.2014
г., 20 033,33 евро - неустойка за забава за периода 30.08.2013 г. – 21.01.2016
г., както и разноски по кредита в размер от 240,68 евро (застрахователна
премия). За посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата на
заема, считано от 21.01.2016 г., е издадена заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д. № 3465/2016 г. на СРС, 126 състав. След постъпили възражения са
предявени настоящите установителни искове за установяване съществуването на оспорените
задължения. Ищецът претендира и присъждане на разноските, направени в
заповедното и в исковото производство.
Ответниците
В. ООД, В.М.М. и Н.А.М. оспорват размера на дължимите по договора суми, като
твърдят погасяване чрез служебно инкасиране от банката на средствата по
поддържаните при нея сметки на кредитополучателя и на солидарните длъжници
(вкл. чрез постъпления от вземания по договор за наем, върху които е учреден
особен залог), както и погасяване в хода на процеса – в резултат на продажба на
недвижим имот. Поддържат, че при осчетоводяване на погашенията ищецът е нарушил
разпоредбата на чл. 76 ЗЗД, като е приел, че дължимото обезщетение за забава
съставлява лихва по смисъла на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Оспорват да е изпращано и
получавано уведомление за предсрочна изискуемост на кредита. Възразяват за
погасяване на вземанията и по давност. Претендират разноски.
Съдът, като
съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Безспорно между страните
е, че 1). на 11.10.2007 г. между ищеца и В. ООД като кредитополучател е сключен
договор за банков кредит, по силата на който банката се е задължила да
предостави в заем парична сума в размер до 110 340 евро, а кредитополучателят
– да върне заетата сума и да заплати възнаградителна лихва и разходи по
кредита, вкл. такса за застраховане; 2). договорът е подписан от В.М.М. и Н.А.М.
като поръчители, а с Анекс 3/19.04.2011 г. те са встъпили в дълга като
съдлъжници; 3). кредитът е усвоен.
Възражението
за ненадлежно обявяване на кредита за предсрочно изискуем е неотносимо, тъй
като предмет на исковете са вземания с настъпил съобразно договора падеж –
съгласно чл. 6, ал. 4 от договора, крайният момент на погасяване на
задълженията е 30.10.2014 г. и няма данни същият да е договорно изменен.
С
допълнителното заключение на ССчЕ е направено изчисление на размера на
задълженията към момента на подаване на заявлението при отчитане на извършените реструктурирания по договора и анексите
(вариант 3). Видно е, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
размерът на непогасените задължения е както следва: 73 817,44 евро –
главница, 15 984,87 евро – възнаградителна лихва, 18 181,35 евро – неустойка
за забава и 1741,98 евро – такси. Този размер е определен при зачитане на
погасяването в периода 07.11.2007 г. – 11.11.2014 г. със сумата от
76 364,81 евро, и погасяването със сумата от 826,91 евро, постъпила на
20.11.2014 г.
На
29.06.2016 г. банката е осчетоводила погасяване със сума в размер на
34 999,04 евро и 13 777,83 лв., постъпила в резултат от продажба на
собствен на кредитополучателя недвижим имот, извършена с Нотариален акт от
28.06.2016 г., а на 23.10.2017 г. – погасяване със сумата от 20 930,97
евро.
Съобразно
мотивите на т. 9 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при установяване размера на
дълга в настоящото производство съдът следва да съобрази всички погашения,
извършени преди образуване на
изпълнителното производство („съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване
на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес.“). Според неоспорените от ищеца твърдения в
отговора, изпълнителното производство за процесните вземания е започнало на
15.09.2016 г. Ето защо размерът на процесните задължения следва да се установи
при зачитане на плащанията, извършени до
29.06.2016 г. включително, а не следва да се отчита погасяването със сумата
от 20 930,97 евро, което е извършено на 23.10.2017 г., т.е. след
образуване на изпълнителното производство. Тази сума подлежи на приспадане в изпълнителното производство от размера на
установените с настоящото решение задължения.
Спорен е въпросът, в
погашение на какво е следвало да бъде отнесена сумата, постъпила от продажбата
на недвижимия имот. Видно от таблица 4 и 5 на основното заключение на ССчЕ (л.
214), със сумата от 34 999,04 евро банката е погасила задължения за
законна лихва, такса за застрахователна премия, неустойка за забава,
възнаградителна лихва и главница, а със сумата от 13 777,83 лв. –
разноски. Това погасяване не е съответно на закона. На първо място, част от погасените
от банката задължения за разноски, посочени в таблица 5, към момента на
погасяването не са възникнали, тъй като
съставляват разноски по издадена, но невлязла в сила заповед за изпълнение.
Правото да се погасяват тези разноски е само в рамките на допуснатото
предварително принудително изпълнение (именно защото ако вземането бъде
отречено, длъжникът ще има право на обратен изпълнителен лист). При
доброволното плащане обаче банката може да погаси само възникнали и
съществуващи към този момент вземания, каквито не са разноските по невлязлата
заповед. На следващо място, част от сумата е отнесена за разноски, чието
извършване нито е признато в заповедта за изпълнение, нито е доказано в хода на настоящия процес (напр. изготвяне на
експертна оценка, възнаграждение по договор за правна помощ, повторно
начисление на държавна такса).
Ето
защо при определяне размера на задълженията съдът не зачита извършеното
осчетоводяване от банката. Тъй като липсват доказателства за уговаряне на нещо
различно или за посочване от длъжника на подлежащия на погасяване дълг, съдът
следва да определи размера на задълженията, като изходи от правилото на чл. 76 ЗЗД и го приложи към сумите, определени като дължими по вариант 3 на
допълнителното заключение на ССчЕ. С постъпилата от продажбата сума в размер на
42 043,53 евро (34 999,04 евро + 7044,49 евро), която е недостатъчна
да погаси всички задължения, следва да се погаси задължението за разноски по кредита
(1741,98 евро), за възнаградителна лихва (15 984,87 евро) и частично – за
главница (със сумата от 24 316,68 евро) – т.е. по правилото на чл. 76, ал.
2 ЗЗД следва да се погаси лихвата като възнаграждение за ползване на кредита, а
не обезщетението за забава (Решение № 111/27.10.2009 г. на ВКС, І Т.О., по т.д.
№ 296/2009 г. – „погасяването по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД настъпва при
задължение за лихва, възникнало наред с главния дълг, произтичащо от договора
или от закона и имащо характер на възнаграждение.“).
Следователно
в полза на ищеца без отчитане на постъпилата след образуване на изпълнителното
производство сума в размер на 20 930,97 евро съществува вземане за
главница в размер на 49 500.76 евро, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението, и вземане за неустойка за забава в размер на 18 181,35
евро. Възражението за погасяване по давност е неоснователно с оглед спиране
течението на давностния срок с подаване на заявлението.
До
горепосочените суми следва да бъдат уважени установителните искове.
По разноските:
Ответниците
следва да заплатят на ищеца разноски за заповедното производство в размер на 4951,60
лв., както и разноски за държавна такса за исковото производство в размер на 2648,19
лв. (адвокатско възнаграждение не се дължи, тъй като в исковото производство
няма данни да е уговорено и платено отделно възнаграждение; депозит за вещо
лице, посочен в списъка, не се дължи, тъй като такъв нито е определян в тежест
на ищеца, нито е заплащан такъв).
Ищецът
следва да заплати на ответника-търговско дружество разноски за адвокат в размер
на 602,10 лв., на ответника В.М. – разноски за адвокат в размер на 301,05 лв.,
а на ответника Н.М. – разноски за адвокат и депозит за вещо лице в размер на 561,96
лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1
и 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД вр. чл. 121, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, че В. ООД, ЕИК ********, В.М.М.,
ЕГН **********, и Н.А.М., ЕГН **********,
дължат солидарно на Б.П.Б. ЕАД, ЕИК********, сумите, както
следва: 49 500,76 евро – главница
по договор за кредит от 11.10.2007 г., ведно със законната лихва от 22.01.2016 г. до погасяването, и 18 181,35 евро – неустойка за
забава за периода 30.08.2013 г. – 21.01.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за установяване съществуването на вземане за
главница до пълния предявен размер от 82 774,02 евро и за такса по кредита
в размер на 240,68 евро, иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на
вземане за възнаградителна лихва за периода 28.02.2013 г. – 30.10.2014 г. в размер
на 10 049,81 евро, и иска с правно основание чл. 92 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за неустойка за забава над 18 181,35 евро до
пълния предявен размер от 20 033,23 евро.
ОСЪЖДА В. ООД, ЕИК ********, В.М.М., ЕГН **********, и Н.А.М., ЕГН **********, да заплатят
солидарно на Б.П.Б. ЕАД, ЕИК********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4951,60 лв. разноски за заповедното
производство и 2648,19 лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА Б.П.Б.
ЕАД,
ЕИК********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на В. ООД, ЕИК ********, сумата от 602,10 лв. разноски, на В.М.М., ЕГН **********, сумата от
301,05 лв. разноски и на Н.А.М., ЕГН
**********, сумата от 561,96 лв. разноски.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
СЪДИЯ: