Р Е
Ш Е Н
И Е №260063/ 20.5.2021г.
гр.Ямбол........20.05........2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На...................................единадесети...май……........................................
През две хиляди
двадесет и първа година,..........в състав:
Председател: Росица Стоева
Членове: Н. Иванов
Галина Вълчанова
като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова.....възз.гр.д.№ 17
по описа за 2021 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба от К.К.М.
*** – ответник в първоинстанционното производство, чрез адв.М.Х. от ЯАК, срещу
решение № 428/10.06.2019 г. по гр.д.№ 3956/2018 г. по описа на ЯРС в частта, с
която ЯРС ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.К.М. с ЕГН **********, че Н.С.
Д.с ЕГН **********
е собственик на прилежащо към жилище - апартамент, разположен на целия втори
етаж на сграда, находяща се в гр.Ямбол, ул."Жорж Папазов" № 38,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 87374.531.397.1.2 с площ
93,34 кв.м, мазе с площ 6,70 кв.м,
находящо се в приземния етаж по северната страна на сграда с идентификатор №
87374.531.1 и ОСЪЖДА същата да му предаде собствеността и владението върху
обекта.
Решението в обжалваната част се
счита за неправилно, незаконосъобразно и необосновано и се иска ЯОС да го
отмени в тази част. Неправилни са изводите на ЯРС като приема за установено, че
по нотариален акт от 23.11.2017 г. ищецът е станал собственик на процесното
мазе от 6,70 кв.м, прилежащо към жилище-апартамент, находящо се на етаж две от
жилищната сграда, разположено според съда на северната стена на сградата извън
площта собственост на ответницата, както и че същото е преустроено в баня.
Съдът е кредитирал заключението на вещото лице в тази връзка без да е отчел
обстоятелството, че същото било оспорено от ответницата. Съобразно същото
заключение, съдът не е съобразил, че е установена разлика в площта на банята от
6 кв.м и претендираната площ на мазето, съответно обстоятелството, че такова не
съществува. Незаконосъобразен е извода на районния съд и за това, че
ответницата е собственик на друг самостоятелен обект в сграда, а притежавания
от нея обект е преустроен още в 2005 г. още преди тя да го придобие. Иска се
присъждане на разноските по делото.
В срока за отговор на въззивната
жалба е постъпил писмен отговор от Н.С.Д. чрез адв.Д.С., в който се изразява
становище, че жалбата е неоснователна, а решението на ЯРС е правилно и
законосъобразно. Моли окръжният съд да остави без уважение въззивната жалба и
му присъди направените пред въззивната инстанция разноски.
Понастоящем въззивното производство
е във фаза след връщане на делото от ВКС с решение № 121/13.01.2021 г. по
гр.д.№ 936/2020 г. ВКС за ново разглеждане, тъй като въззивният се е произнесъл
без да даде указания на ищеца за индивидуализиране на обекта на спорното право
с оглед установените по делото данни за преустройство на мазето в приземния
етаж в баня като по този начин е постановил решение за предаване на обект,
който вече не съществува.
В изпълнение на дадените от
настоящия въззивен състав указания, въззиваемият – ищец в първоинстанционното
производство уточни претенцията си в заявения петитум и искът по чл.108 от ЗС
се счита предявен това да бъде признато за установено по отношение на
ответницата, че ищецът въз основа на
Нотариален акт № 86, том VI, рег.№8446, дело № 678 от 23.11.2017 г. на нотариус
М.Д., с
рег.№453 е собственик на МАЗЕ с площ по документ 6,70 кв.м, находящо се в ет.0
от сграда с идентификатор
№87374.531.397.1, прилежащо към
собственото му ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор №87374.531.397.1.2, което МАЗЕ съставлява реална част от ет.0
/партерния етаж/ на сграда с идентификатор №87374.531.397.1, с административен
адрес гр.Ямбол, ул. „Жорж Папазов" №38, отразено като Баня/WC в скица
/приложение № 3/ от съдебно-техническа експертиза вх.№26911/29.04.2021 г. по
възз.гр.д. №17/2021 г. по описа на ЯОС, разположена в североизточната част от етаж,
със светла площ 3,04 кв.м, при граници: на север - вътрешен двор от ПИ с
идентификатор №87374.531.397; на запад - стълбищна площадка, на
изток-помещение, на юг-коридор, както и да бъде осъдена ответницата да му
предаде владението върху това мазе.
В съдебно заседание страните,
редовно призовани не се явяват, а чрез пълномощниците си поддържат заявените
претенции и възражения.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Производството пред ЯРс е образувано
по искова молба от Н.С.Д. против К.К.М., с която са предявени искове с правно
основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС, като последният е отхвърлен и не е предмет на
въззивно обжалване. Твърденията на ищеца са за това, че заедно със съпругата си
по силата на покупко – продажба, обективирана в нотариален акт от 23.11.2017 г.
са придобили недвижим имот в едно с прилежащото му избено помещение с площ 6,70 кв.м. По нотариален акт от
30.06.2017 г. ответницата придобила собствеността върху друг вид самостоятелен
обект в същата сграда с площ 40,75 кв.м, който по първоначален проект на
сградата включвал две избени помещения, едното от които прилежащо към имота на
ищеца. Праводателят на ответницата преди тя да придобие обекта, преустроил приземния
етаж, за което строителство нямало разрешение и строителни книжа. Складовото
помещение като принадлежност към главната вещ било собственост на ищеца, но
било включено в площта на самостоятелния обект, собственост на ответницата,
поради което се желае да бъде прието за установено по отношение на нея, че ищецът
е негов собственик, като бъде осъдена да предаде владението.
В срока за отговор ответницата е
депозирала такъв, с който счита исковете са неоснователни и недоказани. Твърди,
че е собственик на процесното мазе, обектът бил преустроен и било променено
предназначението му още преди покупко – продажбата. Помещението не е складово и
не принадлежи към притежавания от ищеца апартамент. Направено е и възражение за
придобиване на обекта по давност – за периода 4.07.2017 г. ответницата,
присъединявайки владението си към своя праводател „Роуз Гардън“ ООД е
единствената, която владее и ползва
имота необезпокоявано и манифестирайки своенето по отношение на всички, т.е. е
единствен собственик на обекта. Претендирано е отхвърляне на исковете.
Съгласно нотариален акт № 86 т.VI д.№ 678/23.11.2017 г.
ищецът Д. и съпругата му са придобили чрез покупко-продажба от С. И.Д. собствеността върху
недвижим имот, представляващ 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор 87374.531.397,
целият с площ 461 кв.м, заедно със собствеността върху жилище – апартамент,
разположено на целия втори етаж от построената в имота сграда с идентификатор
87374.531.397.1.2 с площ 93,34 кв.м, заедно с прилежащото му мазе от 6,70 кв.м
и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху ПИ. Така закупения недвижим имот праводателката на ищеца Стойка Д. е
придобила на публична продан, видно от нотариален акт № 31 т.III д.№ 1021/01.03.1975 г.
по силата на който е придобила собствеността върху върху 1/4 ид.ч. от дворно място, заедно с
втори етаж – жилище от масивната жилищна сграда с площ 93,34 кв.м и мазе с площ
6,70 кв.м, при посочени граници.
За установяване правото на
собственост на отвеницата К.К.М. е представен нотариален акт № 122 т. III д.№ 449/30.06.2017 г. за покупко – продажба на
недвижим имот за това, че е придобила от „РОУЗ ГАРДЪН“ ЕООД собствеността върху
110,25/461 ид.ч. от ПИ с идентификатор 87374.531.397, заедно с друг вид
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.531.397.1.4, със застроена
площ 40,75 кв.м, разположен на етаж нула от построената в ПИ триетажна масивна
жилищна сграда, ведно със съответните идеалните части от общите части на
сградата.
Праводателят на М. - „РОУЗ ГАРДЪН“
ЕООД, съгласно нотариален акт № 94 т.VII д.№ 1049/4.07.2017 г. е придобило по силата на
покупко – продажба 10/461 ид.ч. от
дворно място, представляващо ПИ с идентификатор 87374.531.397, заедно с друг
вид самостоятелен обект в сграда със застроена площ 40,75 кв.м с идентификатор
87374.531.397.1.4, находящ се на етаж нула от построената в имота триетажна
масивна жилищна сграда. Видно от нотариален акт № 49 т.XII д.№ 1900/02.10.2007 г. „РОУЗ ГАРДЪН“ ЕООД е
придобило по силата на покупко – продажба и 100,25/461 ид.ч. от същата дворно
място, съставляващо ПИ с идентификатор 87374.531.397, заедно с таванско
помещение от 7,5 кв.м, прилежащо към самостоятелен обект в сграда №
87374.531.397.1.1, със застроена площ 88,60 кв.м от построената в ПИ масивна
триетажна жилищна сграда с идентификатор № 87374.531.397.1, със застроена площ 79
кв.м.
В първата инстанция са събрани
гласни доказателства в лицето на разпитани и на двете страни свидетели. Свидетелката С. Д. е бившия собственик на имота – праводателя на ищеца. Свидетелката
заявява, че била собственик на жилище от близо 94 кв.м в имота, както и на мазе
в приземния етаж на сградата около 6 и нещо кв.м. Къщата имала два входа и
мазето се намирало в ляво от стълбите. Свидетелката ползвала мазето от 1975 г.
до 2007 г., когато М. Р.,
купила 40 кв.м от приземния етаж, които също били мазе и ги преустроила в
жилище като завзела и нейното мазе, зазидала вратата, за да си направи
баня.Това свидетелката установила през 2007 г. при едно от посещенията си в
имота, защото не живеела в него.Тогава се разбрали Р. да й построи мазе, но нищо не направила. Свидетелката посочва, че не е
давала съгласието си за това преустройство. Когато продала имота миналата
година, свидетелката Д. казала на новите собственици за проблема. Посочва още,
че след 2007 г. подавала 3-4 жалби в общината, но все й отговаряли, че няма
такова мазе. В сградата имало общо 4 мазета.
Свидетелката Н. И. е управител на агенция
за недвижими имоти и знае за процесния. Имотът бил на приземния етаж от
сградата и преди да се обяви за продажба през 2016 г., се давал под наем като
бил в едно и също състояние. За самата къща имало вход от към улицата, през
който се влизало на втори етаж и таван. Имало портална врата, където бил входа
за първи и приземен етаж. Достъпът до двора бил свободен. Банята в имота на К. се
намирала като влезеш в коридора – отсреща.
Разпитана е като свидетел бившата
общинска служителка М. С.,
която работила в Община Ямбол като главен експерт ПГС и контрол на
строителството. Преди Нова година колегите й я разпитвали за подобен случай,
направила справка в Общината. Кореспонденции по жалби на граждани се пазели 3
години. Спомняла си, че на „Жорж Папазов“ имало жалба от някаква жена, която от
години живеела на морето, идвала, вдигала скандали и си търсела мазето. Свидетелката
си спомня си, че са посещавали обекта за проверка, но не са констатирали
незаконно строителство, защото в противен случай щели да съставят актове.
Нямала спомен да й бил предоставен одобрен план за тази къща, за да констатира
на място, че има отклонения.
Пред районния съд е назначена и
изготвена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице след извършен
оглед на имота и справки в Община Ямбол и СГКК- Ямбол е установило, че в Община
Ямбол липсва строителна документация за строителството на сградата относно етаж
0 /приземния етаж/. За извършеното по-късно преустройство също липсвали
строителни книжа. От извършения оглед вещото лице е преценило, че под
стълбището за втори и трети жилищни етажи в посока приземен етаж е съществувала
врата към коридора /сега зазидана/, който обслужва мазетата и излаза към
незастроената част от имота. В СГКК съществува схема на самостоятелен обект в
сградата, разположен на приземния етаж с площ 40,75 кв.м, която представлява
1/2 ид.ч от застроената площ на сградата в приземния етаж. На място в приземния
етаж е изградено жилище с височина 2,13 м като усвоените помещения са с контура
на външните зидове на сградата - освен площта от 40,75 кв.м е усвоена и
останалата площ, която видно представлявала две мазета и коридор, който е
свързвал втори и трети жилищен етаж с мазето и незастроеното дворно място. В
тази част е обособено и перилно помещение, където се намират водомерите на трите
жилищни етажа. Към момента в обект с идентификатор № 87374.531.397.1.4 не съществува
помещение с площ 6,70 кв.м.
След работа по поставени
допълнителни задачи, вещото лице дава заключение, че процесното мазе е включено
в общата площ на сутеренната част на обекта - на имота и то е преустроено като
баня, която е отразена на скицата. С това присъединяване на мазето в сутеренния
етаж е направено пълно преустройство така, че да заеме цялата площ от този
сутеренен етаж. Площта на целия сутеренен етаж е 54.80 кв.м, а притежавания от
ответницата самостоятелен обект по кадастралната карта е с площ 40.75 кв.м. Изводът
на вещото лице е, че мазето с площ 6.70 кв.м е включено в площта на сутеренния
етаж, която се владее от ответницата К.М..
Пред въззивната инстанция също бе
назначена съдебно-техническа експертиза по искане на въззиваемия – ищец с оглед
уточняване и конкретизация на петитума в изпълнение на указанията на ЯОС. Вещото
лице след извършено измерване с
ролетка на партерен
етаж на сграда
с ид. 87374.531.397.1, находяща се в гр.Ямбол ул.“Жорж Папазов“ № 38 е
установило, че площта на жилищна сграда с ид. 87374.531.397.1 е 89 кв.м,
каквато е площта на сградата и по скица. Установено е, че на партерния етаж са
обособени: вътрешно стълбище, осигуряващо достъп до втори и трети етаж от
сградата със застроена площ 13 кв.м и друг вид самостоятелен обект в сграда с
ид.87374.531.397.1.4 със застроена площ 76 кв.м, собственост на К.М.. При извършеното измерване и заснемане е установено
следното, че помещение „баня“ се намира в северната част на партерния етаж.
Външната северна стена на жилищната сграда е стена на помещение баня, а
границите на помещение „баня“ са на север - вътрешен двор от ПИ с
ид.87374.531.397, на запад - стълбищна площадка на общото вътрешно стълбище,
осигуряващо достъп до втори и трети етаж на жилищната сграда, на изток –
помещение /стая №1/ от самостоятелен обект в сграда с ид.87374.531.397.1.4, на
юг – помещение /коридор/ от самостоятелен обект в сграда с ид.87374.531.397.1.4
При извършеното измерване е определена
площта на помещение „баня“ –светла /чиста/ площ - 3.04 кв.м като вещото лице е
нанесло размерите и местоположението на помещение „баня“ на Приложение № 3.
Обособените на етаж 0 помещения са: баня –
светла /чиста/ площ 3.04 кв.м, Стая 1 – светла /чиста/ площ 11.40 кв.м, Стая 2 –
светла /чиста/ площ 11.80 кв.м, Стая 3 – светла /чиста/ площ 10.94 кв.м, Кухня –
светла /чиста/ площ 6.12 кв.м и коридор – светла /чиста/ площ 5.60 кв.м. Тъй
като помещенията са били мазета, същите се отразяват със светла /чиста/ площ, а
не със застроена площ. Възможно е
процесното мазе да е било с по-малка площ, т.е. с площта на помещение „баня“
преди да бъде облицована с гипскартон и фаянс. Помещението „баня“ граничи със
стени и помещения, които няма как да са премествани, за да се постигне площ
4.11 кв.м от мазе с площ 6.70 кв.м, а именно: на изток банята се огражда с
носеща стена, граница със стая № 1, която не е измествана при извършените
ремонти; на север се огражда с външна северна стена на жилищната сграда,
граница с вътрешен двор, която също не е измествана; на запад се огражда със
стена на стълбището, граница със стълбището, стената на което не е изместена; на
юг с помещение коридор, през което се осигурява достъп до стая № 1, която е
съществувала като мазе и преди извършване на ремонта. Към
момента помещение „баня“
е част от
самостоятелен обект с ид.87374.531.397.1.4
и достъп до него имат само собствениците на обекта.
След
преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима,
подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен
интерес от обжалването. В съответствие с правомощията си при проверка на
валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че
последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното
решение прецени за неправилно.
Предявеният иск, както и в първата
инстанция е квалифициран правилно с правно основание чл.108 от ЗС. Съгласно този
текст ревандикационният иск следва да бъде уважен, ако ищецът докаже, че е
собственик на претендирания имот, че имота се владее от ответника и последния
упражнява това владение не на правно основание и тези предпоставки следва да са
кумулативно установени.
В настоящото производство съдът
намира за безспорно установено, че ищецът е установил правото си на собственост
върху претендираното от него мазе от 6,70 кв.м, което с тази площ е закупил по
силата на договор за покупко-продажба по нотариален акт № 86 т.VI д.№ 678/23.11.2017 г.
Установи се също, че неговата праводателка С. Д. от 1975 г. е била собственик на продаденото от нея мазе със същата площ,
което е придобила тогава при публична продан от съдия изпълнител. Не са
представени доказателства за разпореждане с правото на собственост върху мазето
от страна на Д. преди да го продаде на ищеца през 2017 г., за да е налице
хипотезата на разпореждане с нещо, което не се притежава от продавача. Не са
налице доказателства за разпореждане с процесното мазе и от страна на ищеца
след закупуването му, т.е. липсват представени доказателства, които да отричат
правото на собственост на Н.С. Д.по отношение на същото.
Притежаването на правото на
собственост от страна на ищеца Д. не се опровергава /нито същото е загубено/ и от
обстоятелството, че мазе с площ 6,70 кв.м към момента не съществува в приземния
етаж от сградата с идентификатор 87374.531.397.1, находяща се
в гр.Ямбол ул.“Жорж Папазов“ № 38. От назначените пред районния и окръжния съд
съдебно-технически експертизи се установява, че в приземния етаж е изградено
жилище с височина 2,13 м като усвоените помещения са с контура на външните
зидове на сградата и включват освен площта от 40,75 кв.м, собствена на
ответницата и останалата площ, която видно е представлявала две мазета и
коридор, който е свързвал втори и трети жилищен етаж с мазето и незастроеното
дворно място. Процесното мазе е включено в общата площ на сутеренната част на
обекта - на имота и то е преустроено като баня. От експертизата пред въззивния
съд се идентифицира при извършеното измерване и заснемане, че помещение „баня“
се намира в северната част на партерния етаж. Външната северна стена на
жилищната сграда е стена на помещение баня, а границите на помещение „баня“ са на
север - вътрешен двор от ПИ с ид.87374.531.397, на запад - стълбищна площадка
на общото вътрешно стълбище, осигуряващо достъп до втори и трити етаж на
жилищната сграда, на изток – помещение /стая №1/ от самостоятелен обект в сграда
с ид.87374.531.397.1.4, на юг – помещение /коридор/ от самостоятелен обект в
сграда с ид.87374.531.397.1.4. Светла /чиста/ площ на сега съществуващи обект
„баня“ е определена от вещото лице на 3.04 кв.м.
С оглед на посочените писмени
доказателства и експертизи, съдът приема за установена първата от
предпоставките за уважаване на иска – че ищецът е собственик на претендирания
обект по документи мазе от 6,70 кв.м, представляващо понастоящем баня със
светла площ 3,04 кв.м. Не е спорен въпроса, че ответницата владее целия
приземен етаж, преустроен в жилище, това са и нейните твърдения.
Ответницата М., която е въззивник в
настоящото производство не представи доказателства да е собственик на частта от
приземния етаж, в която се намира процесния обект. Придобитата от М. част от
приземния етаж, който е със застроена площ 76 кв.м без площта от 13 кв.м на
стълбището, е в размер 40,75 кв.м, съгласно нотариален акт № 122 т. III д.№ 449/30.06.2017 г. за покупко – продажба на
недвижим имот. На кадастралната схема за друг вид самостоятелен обект в сграда
със застроена площ 40,75 кв.м с идентификатор 87374.531.397.1.4, вещото лице е
очертало местоположението на обекта „баня“ и то е извън площта на самостоятелен
обект в сграда със застроена площ 40,75 кв.м. Не се представиха от М., а и
вещите лица са заявили, че не са намерили строителни книжа относно извършеното
преустройство на приземния етаж в процесната сграда, но пък при
непосредствените огледи е установено, че целият приземен етаж е преустроен и
представлява жилище.
Твърденията на ответницата за
придобиване на мазето по давност са недоказани и неоснователни. Установено е,
че през 2017 г., когато е придобила от праводателя си „РОУЗ ГАРДЪН“ ЕООД
собствеността върху друг вид самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.531.397.1.4,
със застроена площ 40,75 кв.м, разположен на етаж нула от построената в ПИ
триетажна масивна жилищна сграда, преустройството на приземния етаж в жилищен е
било извършено. Свидетелката Н. И., която е управител на агенция за недвижими имоти
заявява, че имотът бил на приземния етаж от сградата и преди да се обяви за
продажба през 2016 г., се давал под наем като бил в едно и също състояние. Съдът споделя изводите на районния съд за това, че
съгласно съдебната практика изграденият без строителни
книжа обект може да бъде годен обект на извършване на прехвърлителни сделки, както и за придобиване право на собственост
по давност едва след издаването на удостоверението за търпимост по реда на §16
ПР ЗУТ. При липсата
на строителни книжа за извършеното преустройство на приземния етаж и липсата на
удостоверение за търпимост, не може да се приеме, че е възможно да започне да
тече придобивна давност по отношение на същия в полза на праводателя на
ответницата, към която изтекла давност същата да присъедини и своята, каквито
са нейните твърдения.
При тези обстоятелства съдът намира
за доказано обстоятелството, че ответницата не е собственик и владее без правно
основание частта от приземния етаж, в която част се намира процесното мазе,
преустроено в баня.
След направената надлежна
конкретизация на петитума на исковата молба от страна на ищеца-въззиваем и
кумулативно установените предпоставки за уважаване на иска по чл.108 от ЗС,
въззивният съд счита, че искът е основателен и следва да се уважи. Въпреки, че
е районният съд достигнал до същото решение, то следва да бъде отменено, тъй
като с уточняване обекта на иска пред въззивния съд, същият е различен от този,
който е бил предмет на разглеждане от районния съд.
Въпреки изхода на въззивното
производство – отмяна на първоинстанционното решение, това е резултат не от
основателността на въззивната жалба, а поради допуснати процесуални нарушения
от районния съд и изпълнение на задължителните указания на ВКС, поради което на
въззивницата разноски не следва да се дължат. На въззиваемия ищец Н. Д. следва да бъдат
присъдени разноските пред всички инстанции поради уважаване на претенцията му,
които са общо в размер 1425 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №
428/10.06.2019 г. по гр.д.№ 3956/2018 г. по описа на ЯРС в частта, с която ЯРС
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.К.М. с ЕГН **********, че Н.С.Д. с ЕГН
********** е собственик на прилежащо към жилище - апартамент, разположен на
целия втори етаж на сграда, находяща се в гр.Ямбол, ул."Жорж Папазов"
№ 38, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 87374.531.397.1.2 с
площ 93,34 кв.м, мазе с площ 6,70 кв.м, находящо се в приземния етаж по
северната страна на сграда с идентификатор № 87374.531.1 и ОСЪЖДА същата да му
предаде собствеността и владението върху обекта, както и в частта на
присъдените разноски в полза на Н.С.Д..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на К.К.М. с ЕГН ********** ***, че Н.С.Д. с ЕГН ********** *** е
собственик на МАЗЕ с площ по документ 6,70 кв.м, находящо се в ет.0 от сграда с
идентификатор №87374.531.397.1, прилежащо
към собственото му
ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №87374.531.397.1.2,
което МАЗЕ съставлява реална част от ет.0 /партерния етаж/ на сграда с
идентификатор №87374.531.397.1, с административен адрес гр.Ямбол, ул. „Жорж
Папазов" №38, отразено като Баня/WC в скица /приложение № 3/ от
съдебно-техническа експертиза вх.№26911/29.04.2021 г. по възз.гр.д. №17/2021 г.
по описа на ЯОС, разположена в североизточната част от етаж, със светла площ 3,04
кв.м, при граници: на север - вътрешен двор от ПИ с идентификатор
№87374.531.397; на запад - стълбищна площадка, на изток-помещение, на
юг-коридор.
ОСЪЖДА К.К.М. с ЕГН **********
да предаде на Н.С.Д. с ЕГН ********** собствеността и владението върху следния
недвижим имот МАЗЕ с площ по документ 6,70 кв.м, находящо се в ет.0 от сграда с
идентификатор №87374.531.397.1, прилежащо
към собственото му
ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №87374.531.397.1.2,
което МАЗЕ съставлява реална част от ет.0 /партерния етаж/ на сграда с
идентификатор №87374.531.397.1, с административен адрес гр.Ямбол, ул. „Жорж
Папазов" №38, отразено като Баня/WC в скица /приложение № 3/ от
съдебно-техническа експертиза вх.№26911/29.04.2021 г. по възз.гр.д. №17/2021 г.
по описа на ЯОС, разположена в североизточната част от етаж, със светла площ
3,04 кв.м, при граници: на север - вътрешен двор от ПИ с идентификатор
№87374.531.397; на запад - стълбищна площадка, на изток-помещение, на
юг-коридор.
Скица /приложение № 3/ от съдебно-техническа експертиза
вх.№26911/29.04.2021 г. по възз.гр.д. №17/2021 г. по описа на ЯОС да се счита
неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА К.К.М. с ЕГН **********
да заплати на Н.С.Д. с ЕГН ********** направените разноски пред всички
инстанции общо в размер 1425 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението
на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.