Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
Normal;за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.435 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. Делото е образувано по подадена от "З.", - гр.С., длъжник по изп.д. № 622 /2012 година на Частен съдебен изпълнител С К, вписана под № 809 на Камарата на Частните съдебни изпълнители в Република България, с район на действие района на ВТОС, против издаденото от съдебния изпълнител по делото постановление за разноските. В жалбата си "З.", развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за нищожност, респективно - неправилност и незаконосъобразност на атакуваното от дружеството постановление. Твърди, че постановлението е нищожно, тъй като изпълнителните действия, за извършването на които са определени разноските, са нищожни, съответно - към датата на изпращане на запорните съобщения , както и към момента на подаване на жалбата, на дружеството не е изпратена покана за доброволно изпълнение, поради което извършените от съдебния изпълнител действия до подаването на жалбата са недействителни спрямо него като длъжник. Твърди, че заплатеното и присъдено на взискателя адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Посочва, че липсва правно основание за заплащане на определените 1230,02 лева такси и разноски на съдебния изпълнител, при което от последния не са събрани каквито и да било суми по делото, тъй като дружеството е заплатило дължимите от него суми в срока за доброволно изпълнение.Моли обжалваното постановление, като порочно, да бъде прогласено за нищожно, респективно - отменено като неправилно и незаконосъобразно. Взискателят по изп.д. № 622/2012 година на ЧСИ С К К. Д. Т. заема становище, че жалбата на "З.", е неоснователна и недоказана. Посочва, че дължимото от нея на адв.М С минимално адвокатско възнаграждение,изчислено съобразно методиката, посочена в чл.10,т.2, във връзка с чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 на ВАС за определяне минималните размери на адвокатските възнаграждение, е в размер на 425 лева, при което и съгласно §2 от ДР на Наредбата договореното адвокатско възнаграждение не може да бъде намалявано под трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение, който в конкретния случай е 1275 лева, при заплатено от нея в размер на 1000 лева. Посочва, че по делото са извършвани действия с цел удовлетворяването й като взискател - правени са проучвания и са искани по надлежния процесуален ред нови изпълнителни действия, които да бъдат предприети от ЧСИ, т.е. договореният и заплатен от нея адвокатски хонорар е съответен както на интереса й като взискател, така и на предприетите действия и извършената по делото дейност.Твърди, че дължимите от длъжника на ЧСИ такси са правилно определени, при което от значение в тази връзка е обстоятелството, че дължимата й по делото сума е заплатена от "З.", след образуване на делото, поради което и на основание чл.79,ал.1,т.1 ГПК дружеството следва да заплати и направените в изпълнителното производство разноски ,включително и тези за дължимата на ЧСИ пропорционална такса. Моли жалбата на ЗМБХ", да бъде оставена без уважение. Частен съдебен изпълнител С Кизлага мотиви към обжалваното от "З." - гр.С. постановление. Посочва, че липсва законово основание за редуциране размера на разноските по делото - адвокатски хонорар и таксите на ЧСИ, при което плащането в срока за доброволно изпълнение не е основание за недължимост на пропорционалната такса по т.26 ТТЗЧСИ. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата на "З.", - гр.С. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на изпълнение по изп.д. № 622 /2012 година на Частен съдебен изпълнител С К, вписана под № 809 на Камарата на Частните съдебни изпълнители в Република България, с район на действие района на ВТОС, е издаден в полза на К. Д. Т. от Районен съд - гр.Г О на 09.07.2012 година по гр.д. № 478/2009 година изпълнителен лист, с който "З.",ЕАД е осъдено да й заплати общо сумата 10669,50 лева. Видно от данните по делото, с платежно нареждане от 18.07.2012 година / л.32 от изпълнителното дело/, длъжникът е заплатил по делото по сметката на ЧСИ С Кобщо сумата 12959,52 лева, в това число за взискателя 11729,50лева, от които 1000 лева договорено и заплатено на адв.М С адвокатско възнаграждение и 1230,02 лева разноски на съдебния изпълнител съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ, изчислени към 27.07.2012 година , от които 1114,52 лева пропорционална такса по т.26 от тарифата и 120 лева допълнително направени в производство разноски. Поканата за доброволно изпълнение до длъжника "З.",ЕАД / л.67 от изпълнителното дело/, в това число и за посочените по-горе разноски, е изпратена от съдебния изпълнител на 13.07.2012 година и е получена от дружеството на 20.07.2012 година. С постъпила по делото на 18.07.2012 година молба / л.26 от изпълнителното дело/ З.", е възразило против поисканите от взискателя и начислените за ЧСИ разноски, като е поискало същите да бъдат намалени с 50%. Частен съдебен изпълнител на същата дата е отказала да намали разноските " ... поради липсата на правно основание." В тази връзка и във връзка с възражението за прекомерност на заплатеното на адв.М С от взискателя К. Т адвокатско възнаграждение, следва да се има предвид следното: Съгласно чл.78,ал.5 ГПК, приложима и в изпълнителното производство, "Ако заплатеното от страната възнаграждениÕ за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата." , като фактическата и правна сложност следва да се преценяват за всяко едно производство самостоятелно. В конкретния случай минималното адвокатско възнаграждение по делото следва да бъде определено при условията на чл.10, във връзка с чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След като длъжникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя по делото, същото не би могло да бъде определено от съдебния изпълнител в размер, по-малък именно от посочения по-горе минимален такъв , като се отчете действителната правна и фактическа сложност на делото, при което конкретното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. По делото от взискателя, представляван от адв.М С , са подадени молба за образуване на делото, молби /л.22, л.24 и л. 33/ за налагане на запор съответно на вземането на длъжника от Столична община , на притежаваните от него ППС и на вземането му от община С.Видно от данните по делото ,последните две молби са подадени от адв.Мария Стоянова съответно на 20.07. и на 23.07.2012 година, след като длъжникът е представил платежното нареждане за заплатените от него по делото суми. Това налага извода, че заплатеното от взискателя на адв.Мария Стоянова по делото адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно правната и фактическа сложност на делото, поради което, след като длъжникът е направил искане в тази насока , съдебният изпълнител е следвало да коригира възнаграждението при условията на чл.78,ал.5 ГПК. Неправилно и в противоречие със закона Частният съдебен изпълнител е приел, че липсва правно основание за това. Вярно е в тази връзка, че съгласно §2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение по делото не може да бъде по-малко от трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.10, във връзка с чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата.Тази наредба обаче е издадена от Висшия адвокатски съвет въз основа на законова делегация, регламентираща правото на органите на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските възнаграждения. Законова делегация същите органи да определят размер на възнагражденията в хипотезата на чл.78,ал.5 ГПК няма. Ето защо правилото на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е издадено извън законовата делегация, поради което не може и не следва да се прилага. Висшият адвокатски съвет може да определи само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и тези в случаите на чл.78,ал.5 ГПК. Изложеното по категоричен начин налага извода, че при прилагането на чл.78,ал.5 ГПК съдът, съответно - съдебният изпълнител не е ограничен с намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния минимален размер, а до минималния такъв според Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Основателна е жалбата и в частта и за определените и дължими от жалбоподателя на Частния съдебен изпълнител разноски. Макар твърдението на "З.", , че не се дължи от него пропорционална такса по т.26 от ТТЗЧСИ да не намира опора в закона, допълнителните разноски не са определени при условията и реда на ТТЗЧСИ. Видно от издадената от ЧСИ Силвия Косева фактура № * от 26.07.2012 година и сметка към нея / л.61 и л.62/ не всички от посочените суми са допълнителни разноски по смисъла на т.31 от Тарифата. Посочените суми,с изключение на тази по т.31 от Тарифата, представляват обикновени такси по т.т.9, 4 ,5, 8а, и само 19,50 лева представляват допълнителни разноски по т.31. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.80 ЗЧСИ, съгласно която дължимата на Частния съдебен изпълнител такса се внася авансово от взискателя съгласно чл.29 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ , като съгласно чл.79,ал.1 от този закон , " За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице.". Съгласно правилото на чл.79,ал.1 ГПК, чл.33 и чл.34 от Тарифата към ЗЧСИ , таксите, предвидени в нея, се плащат о‗ взискателя при образуване на делото и преди извършване на съответното изпълнително действие, и са за сметка на длъжника. Изложеното до тук по категоричен начин налага извода, че в конкретния случай Частен съдебен изпълнител С К неправилно е определила допълнителни разноски по изпълнението в размер на 120 лева, тъй като по делото липсват данни , че такива в посочения размер съгласно т.31 от Тарифата са направени. Липсват и данни, че обикновените такси са заплатени предварително от взискателя. Вярно е, че съгласно чл.79,ал.2 ГПК " Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника.” .Посочената разпоредба има предвид обаче дължимост на таксите от длъжника, когато не са заплатени от взискателя в случаите на субсидирани такси. Случаят не е такъв. Недопустимо е таксите по изпълнението да се начисляват и събират в полза на ЧСИ направо от длъжника при разпределение на постъпилите суми, както в случая е постъпила Частен съдебен изпълнител С К. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС / решение № 225 от 18.06.2010 година по гр.д. № 362/2009 г., ІІІ г.о. , решение № 280 от 07.07.2010 г. по гр.д. № 359/2009 година , ІV г.о. и др./ По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че жалбата на "З.",ЕАД - гр.С. е основателна и доказана. Обжалваното от дружеството постановление на Частен съдебен изпълнител С К за разноските, като порочно, следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл.437,ал.4 ГПК,Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ издаденото от Частен съдебен изпълнител С К, вписана под № 809 на Камарата на Частните съдебни изпълнители в Република България, с район на действие района на ВТОС,по изп.д. № 622 /2012 година постановление за разноските. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |