Р Е Ш Е Н И Е
№260195
гр. Русе, 07.10.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански
състав в публично заседание на тридесети септември, две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 7721 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Н.С.С. заявява, че въз основа Трудов договор №3282р-2687/01.02.2017г.
изпълнявал длъжността „м. с………./д.“, ГПУ – Русе, сектор „Логистика/Териториални
звена“ към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Русе при Главна дирекция „Гранична полиция“ –
МВР с брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 1550 лева.
Със Заповед №3282з-3382/15.11.2019г. на представляващия работодателя,
трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.7 КТ.
Ищецът получил заповедта на 28.11.2019г.
Счита, че актът е незаконосъобразен, тъй като не са посочени обстоятелства,
послужили като основание за издаването му и не са отразени конкретни факти, въз
основа на които трудовият договор е прекратен. Пояснява, че са визирани
препратки към нормите на чл.107а, ал.1 и ал.3 от КТ. Поддържа, че с оглед
заеманата длъжност, не е адресат на нормата на чл.35, ал.1, т.1 от ЗПКОНПИ.
Моли съда да постанови решение, с което:
Да отмени като незаконосъобразна Заповед №3282з-3382/15.11.2019г. на
Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР за прекратяване на
трудовото правоотношение и да признае уволнението за незаконно;
Да го възстанови на длъжността, която е заемал преди уволнението;
Да осъди ответника да му заплати сумата 1127 лева – обезщетение по чл.225,
ал.1 КТ за времето, през което е останал без работа.
Претендира направените по делото разноски.
по отговора на
ответника
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът ГД „Гранична полиция“ – МВР е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Заявява, че служебния
статус на ищеца, като служител на МВР по чл.142, ал.1, т.3 ЗМВР, се урежда по
реда на КТ и ЗМВР. Поддържа, че спрямо него са приложими условията за
несъвместимост, предвидени в чл.153, ал.3, т.2 ЗМВР и чл.107а, ал.1, т.2 КТ.
Министърът на вътрешните работи издал Заповед №8121з-1423/05.11.2018г., с
която утвърдил Вътрешни правила за организацията и реда за извършване на
проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси в МВР. В
Приложение №1 към тях изчерпателно визирал длъжностите, за които не се изисква декларация
по чл.35, ал.1, т.1 ЗПКОНПИ.
Съобразно разпоредбата на чл.107а, ал.3 КТ Н.С.
депозирал декларация по чл.35, ал.1, т.1 ЗПКОНПИ, регистрирана под
№540ЗДКИ-3/08.05.2018г.
В изпълнение на
задълженията, произтичащи от Правилата, в РДГП – Русе била назначена комисия,
която извършила проверка на декларациите. Комисията констатирала, че на
11.07.2019г. ищецът е декларирал нотариално заверено съгласие да бъде
ликвидатор на търговско дружество „ВЕГА 2000“ ЕООД (в ликвидация), като
впоследствие изготвил и предоставил на адвокат пълномощно за представителство
пред Регистъра при АВ. Н.С. не оспорил този факт и предприел действия за
отстраняване на тази несъвместимост. С протокол от 09.10.2019г. управителят на
търговското дружество го освободил от длъжността.
Позовавайки се на
чл.126, т.12 от КТ, ответникът твърди, че служителят е бил длъжен да уведоми
работодателя за наличие на несъвместимост с изпълняваната работа, когато по
време на осъществяването й за него възникне някое от основанията за
недопустимост по чл.107а, ал.1 КТ. В случая, след предоставяне съгласието си да
встъпи в качеството на ликвидатор и вписването на това обстоятелство в
Регистъра – 22.07.2019г. ищецът следвало да подаде декларация за промяна на
декларираните през 2018г. обстоятелства. Като последица от неизпълнение на това
задължение, работодателят прекратил трудовото правоотношение на основание
чл.330, ал.2, т.7 КТ.
След
преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано на договор
№3282р-2687/01.02.2017г., по силата на който Н.С. изпълнявал длъжността „младши
специалист/домакин“, ГПУ – Русе, сектор „Логистика/Териториални звена“ към
Регионална дирекция „Гранична полиция“ -
Русе при Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР с брутно месечно
трудово възнаграждение в размер на 1550 лева.
Със Заповед №8121з-1423/05.11.2018г., Министъра на вътрешните работи
утвърдил Вътрешни правила за организацията и реда за извършване на проверка на
декларациите и за установяване конфликт на интереси в МВР. В Приложение №1 към
тях изчерпателно визирал длъжностите, за които не се изисква декларация по
чл.35, ал.1, т.1 ЗПКОНПИ.
На 08.05.2018г. Н.С.
депозирал декларация по чл.35, ал.1, т.1 ЗПКОНПИ, регистрирана под №540ЗДКИ-3.
В същата изрично е заявил, че е запознат с разпоредбата на чл.126, т.12 КТ,
съгласно която е задължен да уведоми работодателя за наличие на несъвместимост
с изпълняваната работа при възникване на някое от основанията за недопустимост
по чл.107а, ал.1 КТ и му е известно, че при неизпълнение на това задължение,
работодателят има право да прекрати трудовия договор едностранно без
предизвестие по реда на чл.330, ал.2, т.7 КТ.
Не се спори, че ищецът дал съгласие да встъпи в качеството на ликвидатор на
„ВЕГА 2000“ ЕООД и това обстоятелство е вписано в ТР на 22.07.2019г. На
12.07.2019г. упълномощил адв.Костадинова да го представлява пред ТРРЮЛНЦ при
АВ, като подава и подписва Заявление за обявяване на актове – образец Г1 за
вписване на покана до кредиторите по чл.272 ТЗ във връзка с ликвидацията на
„Вега 2000“ ЕООД. Приложена е „Покана до кредиторите“, изготвена от Н.С. в
качеството му на ликвидатор.
При извършена проверка от комисия, назначена със Заповед
№8121з-252/11.03.2019г. било установено, че ищецът е вписан като ликвидатор на
„ВЕГА 2000“ ЕООД. Към 02.10.2019г. дружеството било с прекратена търговска дейност.
На 09.10.2019г. А. К – едноличен
собственик на капитала на „Вега 2000“ ЕООД освободил като ликвидатор Н.С.С..
Заповед №3282з-3382/15.11.2019г. трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл.330, ал.2, т.7 КТ.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1,
т.2 и т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ.
Претенциите
са допустими, предявени от лице, на което принадлежи това право, при спазване
изискванията за надлежно упражняване на правото на иск и липса на процесуални
пречки за неговото разглеждане.
По иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Не се спори
по делото, а и от събраните в хода на производството писмени доказателства се
установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, основано
на договор №3282р-2687/01.02.2017г.,
по силата на който Н.С. изпълнявал длъжността „младши специалист/домакин“, ГПУ
– Русе, сектор „Логистика/Териториални звена“ към Регионална дирекция „Гранична
полиция“ - Русе при Главна дирекция
„Гранична полиция“ – МВР.
Със Заповед
№3282з-3382/15.11.2019г., издадена от представител на работодателя, трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.7 КТ,
считано от 28.11.2019г.
Прекратяването
на трудовото правоотношение от работодателя е негово субективно право, за
упражняването на което е необходимо наличието на съществуващо и валидно трудово
правоотношение, възникнали след сключване на трудовия договор законоустановени
предпоставки за уволнение и законосъобразност при процедирането от страна на
работодателя.
За да бъде уважен главният иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ, следва да се констатира незаконосъобразност на
уволнението, съобразно критериите за посоченото прекратително основание.
В процесния случай трудовото
правоотношение на Н.С. е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.7 КТ, поради „установена липса на
декларация за промяна на декларираните обстоятелства по чл.35, ал.1, т.1 от ЗПКОНПИ“. В хипотезата на чл.330, ал.2, т.7 КТ има субективен елемент, свързан
със знание за несъвместимостта у служителя или работника, както и
премълчаването й (не уведомяване на работодателя по чл.126, т.12 КТ).
Нормата е обусловена от разпоредбата
на чл.107а, ал.1 КТ, която е свързана със задължение на служителя по чл.126,
т.12 КТ да уведоми работодателя за наличието на несъвместимост с изпълняваната
работа, когато по време на осъществяването й за него възникне някое от
основанията по чл.107а, ал.1 КТ.
Разпоредбата
на чл.107а, ал.1, т.2 КТ въвежда забрана за сключване на трудов договор за
работа в държавната администрация с лице, което е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в
търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител,
прокурист, търговски посредник, ликвидатор
или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско
дружество или кооперация. Въпреки, че ищецът заемал длъжност в ГПУ – Русе,
то забраната на чл.107а, ал.1, т.2 КТ важи и за него, тъй като законодателят е
използвал общото понятие „държавна администрация“ за обозначаване на
централната и териториалната администрация на изпълнителната власт.
Знанието
на служителя, че не може да извършва дейност, несъвместима със заеманата от
него длъжност е манифестирано в декларация регистрирана под №540ЗДКИ-3/08.05.2018г. Релевираните в хода на производството
доказателства установяват по несъмнен начин, че ищецът не е изпълнил
задължението си по чл.126, т.12 КТ да уведоми ответника за възникналата
несъвместимост в продължение на три месеца от възникване на несъвместимото с
длъжността му основание – назначаване за ликвидатор на „Вега 2000“ ЕООД. Задължението
на служителя да уведоми работодателя е от датата на възникване на
несъвместимостта, в който смисъл е Решение № 471/ 28.06.2010 г. на
ВКС, по гр.д. № 679/ 2009 г., IV г.о. Налице
е несъответствие между фактическото осъществено поведение на бездействие и
правно дължимото от служителя поведение за действие.
Нормата
на чл.330, ал.2 КТ („Работодателят прекратява трудовия договор без
предизвестие, когато ….“) не
предоставя възможност на работодателя да извършва преценка, а сочи на
категоричност, което поставя ответника в положение да изпълни законовата
разпоредба.
В
титулната част на атакуваната заповед е посочено, че трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл.330, ал.2, т.7 КТ. От словесното описание се
установяват фактите, послужили като основание за прекратяване на трудовия
договор. Няма и законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват с цитиране
на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания,
нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на
законодателя, какъвто е случай с хипотезата на чл.330, ал.2, т.7 КТ (в този
смисъл Решение №46/04.07.2011г. по гр.дело №16/2010г., ВКС, ІV г.о.).
По
изложените съображения, съдът счита, че работодателят е упражнил
законосъобразно правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, поради
което не са налице предпоставки за отмяна на процесната заповед и искът по
чл.344, ал.1, т.1 КТ като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По претенциите с правно основание чл.344,
ал.1, т.2 и т.3 от КТ.
С оглед акцесорния на характер на
двата иска и предвид факта, че съдът не е уважил основния иск, същите, като
неоснователни подлежат на отхвърляне.
По разноските:
На основание чл.359 КТ ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса, но не и от заплащане на разноските
направени по делото от ответника, които са в размер на 465 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Н.С.С., ЕГН ********** срещу ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 КТ за: отмяна Заповед
№3282з-3382/15.11.2019г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ –
МВР, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено;
възстановяване ищеца на длъжността, заемана преди уволнението и заплащане
обезщетение в размер на 3030.75 лева за периода 28.11.2019г. – 18.12.2019г. и
3060 лева за периода 19.12.2019г. – 01.04.2020г.
ОСЪЖДА Н.С.С., ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ –
МВР направените по делото разноски в размер на 465 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: