№ 10861
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110103133 по описа за 2024 година
Ищецът „Д.О.З.“ е предявил срещу ответника З.Б.И.“ АД обективно съединени
осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 409,05лв.,
остатък заплатено регресно вземане по щета №4401212200595 в общ размер от 833,09лв,
ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата
молба до пълното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 10.02.2023 г. ПТП в *** е изплатил сумата
от 833,09лв. с включени ликвидационни разходи, представляваща застрахователно
обезщетение за щетите по л.а Рено мастер с рег. № ***, застрахован при него по застрахова
„Автокаско“. Виновен за процесното ПТП е водачът на л.а с рег. № ***, застрахован по
застраховка Гражданска отговорност при ответника валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Твърди, че ответникът е заплатил сумата от 424,04лв., като е
останал незаплатен остатък от 409,05лв., поради което претендира и лихва за забава върху
незаплатената сума. Претендира разноски. В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК,
ответникът З.Б.И.“АД недепозира писмен отговор.
С писмено становище, постъпило преди насроченото заседание, заявява, че не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за л.а „Фолксваген Ъп“ с рег. № ***. Заявява, че на ищцовото дружество е
заплатена сумата от 424,04лв. , тъй като приемат, че е налице съпричиняване от страна на
водача, на застрахования при ищеца автомобил. Не оспорва факта на заплащане на
обезщетение в размер на 818,09лв.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По силата на изричната разпоредба на чл. 133, във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК, с
изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя
възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. С оглед
горното, съображенията на ответното дружество за наличието на съпричиняване, които
намаляват отговорността му са преклудирани, а като такива не подлежат на разглеждане
1
Съдът приема, че ангажираните писмени доказателства, неоспорени от страните,
доказват пълно и главно всички правнорелевантни факти за възникване на правото на
парично вземане за ищеца - наличието на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата - чл.45, ал. 1 от ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение; към момента на настъпване на ПТП
между делинквента и ответника да е съществувало действително правоотношение по
застраховка “Гражданска отговорност”.,
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетние и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са
налице.
Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита
по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита
гражданската му отговорност.
Суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото
лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл.
411 КЗ – и от размера на застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка
“Гражданска отговорност”. Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната
стойност на увреденото МПС и не може да е по – малко от изчисленото по методиката.
Видно от заключението на вещото лице, че действителната стойност на автомобила е
стойността на причинените вреди по увредения автомобил е в размер на 818,09лв. След
приспадане на платената от ответника сума се дължи разлика в размер на 409,05лв., което
прави предявения иск основателен до пълния му размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцовата страна. Ищецът претендира
сумата от 50лв. – държавна такса, 480лв. –адвокатско възнаграждение. По изложените
съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати
на „Д.З., с ЕИК *** и адрес: *** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 409,05
лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка "Автокаско" за вреди на лек автомобил л.а Рено
мастер с рег. № ***, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
10.02.2023 г. в ***“ ведно със законната лихва от 17.01.2024г. до погасяване на
задължението, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 530лв. – разноски по делото.
2
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3