Р Е Ш Е Н И Е
№ 146
гр. Велико
Търново, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в открито заседание на шестнадесети
септември две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
при
секретаря С.Ф. и с участието на прокурора от Великотърновска Окръжна
прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10139/ 2022 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от *** Й.Х. от ВТАК, като пълномощник на И.Т.Д. с ЕГН **********,
адрес ***, срещу Решение № 216 от 28.05.2022 г. по АНД № 20214110201223/ 2021
г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено
Наказателно постановление № 21-1275-001362/ 21.07.2021 г. на началника на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, с което на И.Т.Д., за
нарушение на чл. 48 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/ и на основание
чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5, предл. четвърто от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. и същият е осъден да
заплати на ОД на МВР – Велико Търново, разноски в размер на 100,00 лева.
В касационната жалба се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, поради
постановяване му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на
процесуални правила - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Конкретните оплаквания са за несъответствие на изводите на районния съд
със събрания в него производство доказателствен материал и постановяване на
решението при неизяснен статут на кръстовището между ул. „Христо Ботев“ и ул.
„Цар Тодор Светослав“ в гр. Велико Търново, на което е настъпило
пътнотранспортното произшествие. По същество се поддържа недоказаност от
обективна и субективна страна, на деянието за което И.Д. е санкциониран, вкл.
относно конкретното поведение на водача, довело до настъпване на ПТП и неговата
вина. В тази връзка се развиват съображения, че посоченото кръстовище не е на
равнозначни пътища и ул. „Христо Ботев“ е път с предимство, това обстоятелство
е определило поведението на касатора като водач на МПС и същият не е причинил
настъпилото ПТП. С тези доводи от настоящата инстанция се иска да отмени
решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление,
претендира се присъждане на разноски за производствата пред двете съдебни
инстанции. В съдебно заседание ксасаторът, чрез пълномощника си по делото,
поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и
допълнителни такива, развити в хода на устните състезания, като се позовава и
на представените в касационното производство писмени доказателства. Представя
писмени доказателства, приети от съдебния състав.
Ответникът по
касационната жалба – началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Велико Търново, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в
съдебно заседание, не ангажира становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура –
В. Търново заема становище за основателност на касационната жалба. Счита, че
касаторът формално е извършил нарушението за което е санкциониран, тъй като към
момента на деянието на мястото не е бил поставен пътен знак, задължаващ водача,
движещ се по другата улица да спре преди навлизане в кръстовището. Намира за
безспорно обаче, че както преди ПТП, така и след него, въпросното кръстовище е
урегулирано, това е ноторно известно на жителите на града, а касаторът се е
движел по пътя с предимство. Поради това намира, че органът е следвало да
приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. С тези съображения предлага обжалваното
решение да бъде отменено и да бъде отменено наказателното постановление.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните доказателства,
РС – Велико Търново е установил следната фактическа обстановка:
По подаден сигнал на 10.05.2021 г.,
служители в сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново посетили местопроизшествие в
гр. Велико Търново. При извършен на място оглед те установили, че на посочената
дата в 19:00 часа в гр. Велико Търново, по ул. „Христо Ботев“ в посока към Южен
пътен възел, И.Т.Д. управлявал лек автомобил „Рено
Лагуна“ с peг. № ***,
собственост на Н.И.Х.с ЕГН **********.*** и ул. „Цар Тодор Светослав“ същият не
пропуснал движещият се от дясно спрямо него по улица „Цар Тодор Светослав“ лек
автомобил „Опел Астра“ с peг. № ***, извършващ маневра завиване наляво в посока
центъра на града. В следствие на това автомобилите се сблъскват и е допуснато
ПТП с леки материални щети по автомобилите. При така констатираното и след
изслушване обясненията на двамата водачи, от полицейските служители е бил
съставен протокол за ПТП с № 1735395/ 10.05.2021 г., а на И.Д. – и АУАН № GA364862/ 10.05.2021 г., за извършено нарушение на чл.
48, предл. първо от ЗДвП. Актът е връчен на нарушителя
срещу подпис, на датата на съставянето му, като последният не е вписал
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН /приложимата редакция/ от Д. са
подадени писмени възражения срещу АУАН, с твърдения, че кръстовището на
ул. „Христо Ботев“ и ул. „Цар Тодор Светослав“ е урегулирано, същото не е на
равнозначни пътища, ул. „Христо Ботев“ е път с предимство и за водачът, движещ
се по ул. „Цар Тодор Светослав“ е съществувало задължение да съобрази
поведението си с наличния на място пътен знак. Във
връзка с възражението пред административнонаказващия орган са представени
докладна записка, а след изискване от Община Велико Търново – скица на
хоризонталната маркировка и вертикалната пътна сигнализация на кръстовището,
актуална към 16.06.2021 г., и удостоверение от общината, че към дата 10.05.2021
г. това кръстовище не е било урегулирано с пътни знаци. При така установеното и
въз основа на съставения АУАН от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – гр. В. Търново, е издадено НП № 21-1275-001362/ 21.07.2021
г., с което за извършено нарушение на чл.
48 от ЗДвП с причинено ПТП, и на основание
чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5, предл. четвърто от ЗДвП, на И.Т.Д. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лева. Наказателното постановление е връчено на нарушителя на дата
13.08.2021 г. и е обжалвано от него пред ВТРС в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
В жалбата пред районния съд нарушителят оспорвайки от фактическа страна
констатациите в АУАН и НП, е навел твърдения идентични с тези във възражението
си срещу АУАН, както и че обективно не е могъл да възприеме автомобила,
навлизащ в кръстовището откъм ул. „Цар Тодор Светослав“, тъй като в
дясната част на ул. „Христо Ботев“ са обособени клетки в зона за платено
паркиране. Направени са и оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в административната фаза на производството. В
хода на съдебното дирене ВТРС е изискал от Община Велико Търново справка кога и
по какъв повод е било извършено изменение на вертикалната пътна сигнализация на
кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Цар Тодор Светослав“ в период
от 01.01.2021 г. и 16.06.2021 г., като с писмо рег. № 11-51-264#1/ 13.12.2021
г. кметът на общината е отговорил, че появата на нови пътни знаци в района на
това кръстовище след дата 10.05.2021 г,. е следствие на периодична актуализация
на знаковото стопанство на територията на гр. Велико Търново, изразяващо се във
възстановяване на липсващи или повредени пътни знаци. Били са изслушани и
свидетелските показания на М.А./актосъставител/ и
Анатоли Д., в които е потвърдена липсата на пътни знаци регулиращи кръстовището
към датата на настъпване на процесното ПТП. Въз основа на приобщените към
делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Николай Стойков
/актосъстевител/ и Цветалин Цонев, е приел за безспорно установено противоправното
деяние, вкл. времето и мястото на извършването му, и дееца. Въз основа на
приобщените към делото писмени и гласни доказателства съдът е приел за
безспорно установено противоправното деяние, вкл. времето и мястото на
извършването му, и дееца. Той е формирал извод за законосъобразност на
проведената процедура по издаването на АУАН и на НП, съответствие на същите с
установените в ЗАНН формални изисквания, правилност на
дадената от административнонаказващия орган квалификация на извършеното
нарушение и съответствие на наложеното наказание като вид и размер, с
предвиденото за нарушения от този вид. В производството по настоящото дело от
касатора са представени писмо с рег. № 94ЙЙ-3562-1#1/
22.08.2022 г. от Община Велико Търново и схеми на хоризонталната маркировка и
вертикалнатапътна сигнализация на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Цар Тодор
Светослав“. Съгласно извадката от схемата на обект „Частична актуализация на
организацията на движението на територията на гр. Велико Търново“, ул. „Христо
Ботев“ от № 15 до магазин мототехника /л. 36 от делото/, процесното кръстовище
е урегулирано чрез поставянето на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство!“, за водачите, навлизащи в кръстовището от ул. „Цар Тодор
Светослав“. Според отразеното в извадката от схемата, тази организация на
движението е одобрена на 21.07.2010 година. Съгласно посоченото в писмо с рег. № 94ЙЙ-3562-1#1/
22.08.2022 г. на Община Велико Търново, при извършена проверка от експерти при
общината е констатирано, че ул. „Христо Ботев“ в гр. Велико Търново е със
статут на районна артерия – III клас, а ул. „Цар Тодор
Светослав“ е със статут на второстепенна пътна мрежа – V
клас.
При установените релевантни за спора
факти, настоящата инстанция намира, че постановеното от ВТРС решение е
неправилно и като такова следва да бъде отменено. Касационната жалба е
основателна.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Съдът е формирал изводите си, след
като е обсъдил значимите обстоятелства по делото, както и наведените от
страните доводи и възражения, излагайки мотиви, относно тяхната преценка.
Същият е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез
приобщаването на допустими и относими доказателства. Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен
протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била
нарушена тайната на съвещанието.
Решението на районния съд е постановено
в нарушение на закона. Настоящата инстанция намира, че в хода на
административно наказателното производство не е установено виновно поведение на
касатора и по-конкретно, наличието у него на знание за всички
съставомерни елементи на вменяваното му деяние. Безспорно е установено по
делото, че към момента на настъпване на ПТП, на кръстовището сключено между ул.
„Христо Ботев“ и ул. „Цар Тодор Светослав“ не е имало поставени пътни знаци,
които да го регулират. Също така се установява обаче, че коментирана липса на
пътни знаци на кръстовището към дата 10.05.2021 г., е била инцидентна и се е
дължала на възстановяване на липсващи или повредени пътни знаци. Организацията
на движението на това кръстовище като неравнозначно, с определяне като път с
предимство на ул. „Христо Ботев“, е въведена най-късно през 2010 г. и е
актуална и към настоящия момент. Това обстоятелство се установява по безспорен
начин при съвкупната преценка на представените във въззивното и в касационното
производство скици на хоризонталната маркировка и
вертикалната пътна сигнализация на кръстовището, актуални към 21.07.2010
г. и към 16.06.2021 г., писмо рег. №
11-51-264#1/ 13.12.2021 г. и писмо с рег. № 94ЙЙ-3562-1#1/
22.08.2022 г. на Община Велико Търново. То обаче е било в достатъчна степен
изяснено и към момента на приключване на съдебното следствие пред въззивната
инстанция, посредством посочените схема на сигнализация, актуална към
16.06.2021 г. и писмо рег.
№ 11-51-264#1/ 13.12.2021 г. на Община Велико Търново. Индикация за това, че
липсата на пътен знак, регулиращ кръстовището е била по-скоро инцидентна,
представляват и показанията на свидетеля М.А.в частта им, в която последният е
заявил, че преди датата на процесното нарушение, кръстовището е било регулирано
с пътен знак Б2 и улица „Христо Ботев“ е била с предимство.
Обсъжданите обстоятелства оказват влияние
върху съставомерността на извършеното от И.Д. нарушение от обективна страна,
доколкото не променят факта, че на конкретната дата на кръстовището не е имало
пътен знак, който да го регулира, поради което водачите, навлизащи в това
кръстовище е следвало да съобразяват правилото на чл. 48, предл. първо от ЗДвП.
Те обаче са от съществено значение при преценка на субективния елемент на
деянието. Касае се за МПС, движещо се по път, който преди конкретната дата /а и
след нея/ е бил такъв с предимство, управлявано от водач, живеещ в гр. Велико
Търново и запознат с въпросното обстоятелство, за което сочи цялостното му
поведение в хода на административнонаказателното производство. Няма данни и не
се твърди промяната на регулацията на кръстовището където е допуснато ПТП, да е
била обявена чрез поставяне на съответен пътен знак или по друг общодостъпен
начин. Същевременно от представените схеми е видно, че липсата на пътния знак
Б2, поставен на ул. „Цар Тодор Светослав“ е трудно да бъде своевременно
установена от водачите, движещи се по ул. „Христо Ботев“, в посоката на
касатора, дори при завишено тяхно внимание, като се вземе предвид и
необходимостта да се следи пътната обстановка при интензивното движение по
улица, представляваща районна пътна артерия. Отделно от
това, видимостта на тези водачи към мястото на поставяне на знака на ул.
„Цар Тодор Светослав“ би била допълнително затруднена от паркирали автомобили в
дясната част на ул. „Христо Ботев“. Твърдения за наличието на такива са
направени от И.Д. пред районния съд и в тяхна подкрепа се явява
обстоятелството, че по протежението на ул. „Христо Ботев“ са обособени
паркоместа от зона за платено паркиране, видно от схемата за организация на
движението, одобрена на 21.07.2010 година. Или в крайна сметка се установява
ситуация, в която касаторът се е движел по път, който в продължителен предходен
времеви период е бил определен като такъв с предимство и това е било известно
на конкретния водач, навлизайки в кръстовище, обичайно регулирано с пътен знак
Б2 за водачите движещи се по ул. „Цар Тодор Светослав“. При липсата на данни
промяната да е била оповестена, водачът не е бил задължен да знае за временното
/или инцидентното/ премахване на посочения знак и е бил във фактическа
невъзможност своевременно да установи липсата му. Изброените обстоятелства
обективно предпоставят убеждение у който и да било водач на МПС, в ситуация
аналогична на описаната, че при навлизането в кръстовището именно той е с
предимство и това трябва да бъде съобразено от останалите участници в
движението.
Безспорно, водачите следва да се
съобразяват с конкретната пътна обстановка и въведените правила за движение към
момента, а не към предходен период, ако обаче тези нови правила за движение са
им известни или биха им били известни при нормално дължима опознавателна
дейност. Съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наказателния кодекс НК/, приложим
по силата на чл. 11 от ЗАНН, незнанието на фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това
престъпление, като тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния,
когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на
непредпазливост. Правилата на НК относно наличието на вина като задължителен
субективен елемент на обявеното за наказуемо деяние, се прилагат в
административно наказателното производство и това обстоятелство не се променя
от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, въвеждаща обща клауза на наказуемост,
независимо от формата на вината. Коментираните по-горе обстоятелства не сочат
на съзнание у водача, че кръстовището на ул.
„Христо Ботев“ и ул. „Цар Тодор Светослав“ към дата 10.05.2021 г. се явява
такова без регулация, съответно че навлизайки в него трябва да съобразява
поведението си правилата на чл. 48 от ЗДвП. При липсата на надлежно
оповестяване от пътната администрация на тази промяна в организацията на
движение /която не е несъществена/, не може да се възприеме и че незнанието на
водача за фактите се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на
небрежност. Липсата на знание за промяната в доскоро съществувалата регулация
на конкретното пътно кръстовище, вкл. и поради неизпълнение на задължения на
административен орган, води до липса на субективния елемент на процесното
деяние, поради което издаденото наказателно постановление се явява
незаконосъобразно. Районният съд е следвало
да констатира недоказаността по отношение субективния елемент на претендираното
наказуемо деяние и да отмени наказателното постановление, издадено от началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново.
По изложените съображения настоящият
състав намира, че въззивният съд е приложил неправилно закона, в хипотезата на
чл. 348, ал. 2, предл. първо от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН и решението му
следва да бъде отменено. Отстраняването на грешката на ВТРС не изисква нови процесуални действия
и може да бъде извършено от касационната инстанция. Настоящият съдебен състав намира, че е налице
приложното поле на разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от АПК и следва да реши
делото по същество, като отмени като
незаконосъобразно наказателното постановление, издадено от началника
на отдел сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново.
При този изход на делото основателно е
искането на касатора за присъждане на разноски. На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Областна дирекция на МВР – Велико Търново, като юридическо лице, в чиято
структура е АНО, следва да бъде осъдена да заплати на И.Т.Д. ***, разноски за
производствата пред въззивната и пред настоящата инстанция, в размер на по
100,00 лв. за всяка инстанция или общо 200,00 лв., представляващи заплатени
адвокатски възнаграждения за един адвокат, съгласно договори за правна защита и
съдействие от 16.08.2021 г. за въззивното дело и от 15.07.2022 г. за касационното
такова.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Отменя Решение № 216 от
28.05.2022 г. по АНД № 20214110201223/ 2021 г. по описа на Районен съд – Велико
Търново и вместо него
постановява:
Отменя Наказателно постановление №
21-1275-001362/ 21.07.2021 г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Велико Търново, с което на И.Т.Д. с ЕГН **********, адрес ***, за
извършено от него нарушение на чл. 48 от Закона за движението по пътищата и на
основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5, предл. четвърто от същия закон, му
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв., като
незаконосъобразно.
Осъжда Областна дирекция на МВР – Велико
Търново с адрес на гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7, да заплати на И.Т.Д.
с ЕГН **********, адрес ***, разноски по делото за две инстанция
в размер общо на 200,00 лв. /двеста лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.