Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

№ / 2016г., гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и седми април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА

КОНСТАНТИН ИВАНОВ

при участието на секретаря Г.С.,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

въззивно гражданско дело № 525 по описа за 2016г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно. Образувано е по жалба ВТОРО СОУ „НЕОФИТ БОЗВЕЛИ“ – ВАРНА, представлявано от директора Д.И., срещу Решение № 373/05,02,2016г. постановено по гр.д. № 13232/2015г. по описа на ХХІ-ви състав на Варненският районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на И.Г.Н. извършено със Заповед № РД-11-33/23.09.2015г. на Директора на ВТОРО СОУ „НЕОФИТ БОЗВЕЛИ”, на осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ, възстановена е И.Г.Н. на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „младши възпитател начален етап” при ВТОРО СОУ „НЕОФИТ БОЗВЕЛИ”, на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ, осъдено е ВТОРО СОУ „НЕОФИТ БОЗВЕЛИ” да заплати на И.Г.Н. сумата от 2369,45лв., представляваща обезщетение за времето през което И.Г.Н. е останала без работа поради уволнението за периода от 23.09.2015г. до 22.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 27.10.2015г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата 763,75лв., представляваща сторените в първоинстанционното производство разноски, както и е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 211,99 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Въззивникът инвокира доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Претендира отмяната му и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Въззиваемият И.Г.Н. изразява становище за неоснователност на жалбата

В исковата молба и последвалите уточнения ищеца И.Г.Н. твърди, че между него и ВТОРО СОУ „НЕОФИТ БОЗВЕЛИ“ – ВАРНА било налице трудово правоотношение, по което съгласно Трудов договор № РД-08-28/23.09.2009г. и допълнителни споразумения, последното от които № РД-11-1201/16,06,2014г., заемала длъжност „младши възпитател начален етап”, с неопределен срок на действие, прекратено на основание чл. 63, ал. 3 КТ – поради незаемане на длъжността „учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“.

Излага, че през месец юли 2015г. работодателят устно я попитал дали е съгласна да премине от досегашната си длъжност на длъжност „учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“. Тя се съгласила и подала заявление до работодателя, в което изразила желание за преминаване на новата длъжност.

На 15,09,2015г. работодателя и представил Допълнително споразумение към трудовия договор с новата длъжност „учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“, съгласно устната им уговорка. Когато го прегледала установила, че новото и правоотношение е на основание чл. 119, вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, с определен срок на действие - до 15,06,2016г. Т.к. между нея и работодателя не било постигнато споразумение за изменение на трудовото правоотношение в срочно отказала да подпише представеното и Допълнително споразумение за новата длъжност „учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“.

Излага, че впоследствие безпрепятствено упражнявала трудовата си функция за досегашната си длъжност „младши възпитател начален етап”.

На 24,09,2015г., след като се върнала от отпуск поради временна неработоспоробност предвид заболяване, не била допусната до работното си място. Тогава и била връчена процесната Заповед № РД-11-33/23.09.2015г. на директора, за прекратяване на трудовото правоотношение

Твърди, че уволнението е незаконосъобразно, т.к. трудовото правоотношение не може да бъде едностранно изменяно от работодателя на основание чл. 118 КТ. Изменението може да бъде извършено единствено по взаимно съгласие, на основание чл. 119 КТ, каквото не е постигано. Съгласие е постигано само за преминаване на новата длъжност - „учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“.

Твърди, че след уволнението за период от шест месеца останала без работа поради извършването му.

Претендира да бъде признато за незаконно и отменено уволнението извършено със Заповед № РД-11-33/23.09.2015г., да бъде възстановена на заеманата преди извършването му длъжност длъжност „младши възпитател начален етап”, както и да и бъде заплатена сумата 3597,00лв. /след изменение на иска/, представляваща обезщетение за шест месечния период от уволнението.

Ответникът ВТОРО СОУ „НЕОФИТ БОЗВЕЛИ“ – ВАРНА не оспорва, че между него и ищеца е било налице трудово правоотношение с твърдяните параметри, по което ищцата заемала длъжност „младши възпитател начален етап”, прекратено на основание чл. 63, ал. 3 КТ – поради незаемане на длъжността „учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“.

Възразява, че ищцата отказала да подпише връченото и на 15,06,2016г. допълнително споразумение за длъжността „учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“, коет влиза в противоречие с изразеното от нея писмено съгласие и желание в нарочно заявление, поради което работодателят приел, че правоотношението за тази длъжност се явява невъзникнало, което е основание за прекратяването му предвид чл. 63, ал. 3 КТ.

Съдът след като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани с въззивната жалба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:

В тежест на работодателя по предявеният иск с правно основание чл. 344 ал. 1 КТ е да установи главно и пълно, че уволнението извършено със Заповед № РД-11-33/23.09.2015г. е законосъобразно.

В тежест на въззиваемия И.Г.Н. е да установи главно наличието на трудово правоотношение между нея и въззивника, прекратено на соченото основание.

Не е спорно съдът въз основа събраните доказателства съдът приема за установено, че между И.Г.Н. и ВТОРО СОУ „НЕОФИТ БОЗВЕЛИ“ – ВАРНА, като работотел, е било налице валидно трудово правоотношение, по което съгласно Трудов договор № РД-08-28/23.09.2009г. и допълнителни споразумения, последното от които Допълнително споразумение № РД-11-1201/16,06,2014г., въззиваемата заемала длъжност „младши възпитател начален етап”, с неопределен срок на действие.

Безспорно е и въз основа събраните доказателства съдът приема за установено и, че трудовот правоотношение съществуващо между страните е прекратено със Заповед № РД-11-33/23.09.2015г. на работодателя, на основание чл. 63, ал. 3 КТ – поради незаемане на длъжността „учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“.

Като безспорно съдът приема за установено и, че между И.Г.Н. и работодателя са проведени към месец юли 2015г. предварителни разговори и е постигнато устно съгласие работникът да премине от досегашната си длъжност - „младши възпитател начален етап”, на длъжност - „учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“. В израз на постигнатото съгласие въззиваемата депозирала при работодателя приетото като доказателство Заявление вх. № 1417/10,09,2015г., с което поискала да бъде назначена от длъжност „възпитател“ на длъжност „общообразователен предмет“. Видно от заявлението върху същото работодателят е поставил разпореждане, с което е приел, че трудовото правоотношение следва да бъде променено, като въззиваемата заеме длъжност „учител по изобразително изкуство“, за срок от една година, до 16,06,2016г., по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ.

Видно от Допълнително споразумение към трудов договор № РД-11-17/15,09,2015г., на въззиваемата е предложено да заеме считано от 15,09,2015г. вместо заеманата до момента длъжност - „младши възпитател начален етап”, длъжност - „учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“, с образователен предмет – изобразително изкуство, с обпределен срок на действие – до 15,06,2016г. Видно от отбелязването извършено върху допълнителното споразумение, въззиваемата е отказала да го подпише, което е удостоверено с подписите на двама свидетели – М.Д. и И. М.

За да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 63, ал. 3 КТ и трудовото правоотношение се счита невъзникнало, между страните следва да е възникнало валидно трудово правоотношение, респ. следва да е установено валидно изменение на такова. В случая, между страните е налице валидно трудово правоотношение с неопределен срок на действие, по което въззиваемата е заемала длъжност „младши възпитател начален етап”. Същото не е валидно изменено. Допълнително споразумение към трудов договор № РД-11-17/15,09,2015г., с което на въззиваемата е предложено да заеме считано от 15,09,2015г. вместо заеманата до момента длъжност - „младши възпитател начален етап”, длъжност - „учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“, с образователен предмет – изобразително изкуство, с определен срок на действие – до 15,06,2016г., не е подписано от последната. Т.к. това са свободни договорни отношения е недопустимо отказът и да го подпише да се удостоверява с подписи на свидетели и това волеизявление да има стойност на съгласие за изменение на трудовото правоотношение. По правната си природа промяната в съдържанието на трудовот правоотношение по взаимно съгласие на страните представлява договор между същите, с който те изменят определени елементи от договорното съдържание на трудовото правоотношение. От момента на постигане на съгласието трудовото правоотношение продължава да съществува между страните с измененията в някои елементи според съгласието, което страните са постигнали. Допълнително споразумение към трудов договор № РД-11-17/15,09,2015г. – неподписано то въззиваемата има характер на едностранно изменение на трудовото правоотношение от страна на работодателя, което е в нарушение на чл. 118 КТ. Промяната в трудовото правоотношение може да се извърши само по взаимно, писмено съгласие, на основание чл. 119 КТ. Съгласието в писмена форма е продължение на изискването за писмена форма за валидност при възникване на трудовото правоотношение. Щом първоначално трудовото правоотношение е учредено в писмена форма, то естествено е и неговата промяна да се извършва писмено.

Т.к. между страните не е установено валидно изменение на трудовото правоотношение, предпоставките на чл. 63, ал. 3 КТ за да се счита то за невъзникнало няма как да са налице. Не са налице и предпоставките за прекратяване на установеното вече между страните трудово правоотношение, по което въззиваемата е заемала длъжност „младши възпитател начален етап”.

Следва да се отбележи, че със Заявление вх. № 1417/10,09,2015г. въззиваемата е поискала единствено да бъде назначена от длъжност „възпитател“ на длъжност „общообразователен предмет“. Искания във връзка с изменение на срока на действие на трудовото правоотношение, респ. за промяната му от безсрочно в срочно не е правила. Тк. Въззиваемата не е подписала Допълнително споразумение към трудов договор № РД-11-17/15,09,2015г., без значение е дали е знаела или не за разпореждането на работодателя поставено върху заявлението, с което е приел, че трудовото правоотношение следва да бъде променено, като въззиваемата заеме длъжност „учител по изобразително изкуство“, за срок от една година, до 16,06,2016г., по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ.

При това положение следва да се приеме, че искът за отмяна на уволнението е основателен и следва да бъде уважен. Уволнението извършено със Заповед № РД-11-33/23.09.2015г. подлежи на отмяна.

Предвид изхода от спора по иска за отмяна на Заповед № РД-11-33/23.09.2015г., следва да бъде уважен и иска за възстановяване на заеманата от въззиваемата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност – „младши възпитател начален етап”.

Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено, че след прекратяване на трудовото правоотношение считано от 23.09.2015г. до 22.01.2016г., когато е проведено последното открито съдебно заседание пред ВРС, въззиваемата не е била заета по друго трудово правоотношение.

От заключението по приетата ССчЕ, което съдът намира за обективно и компетентно дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра изцяло се установява, че размера на брутното трудово възнаграждение на въззиваемата за последния пълно отработен месец предхождащ уволнението възлиза на 599,50 лева. ТПО е прекратено на 23.09.2015г., а устните състезания са приключили на 22.01.2016г., от което следва че за този период на ищцата следва да й се присъди обезщетение за оставане без работа. От заключението на в.л. Павлова се установява, че посоченото БТВ за предхождащия уволнението месец е изчислено на база 21 р.д., при което дължимото обезщетение за един ден оставане без работа възлиза в размер на 28,55 лева, при което доколкото устните състезания са приключили ден преди изтичане на пълни четири месеца от постановяване на уволнението, то на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на 2369,45 лева (599,5 лв.х4м.-28,55лв./р.д.). Върху присъдената главница се дължи законна лихва считано от депозиране на ИМ в съда до окончателно изплащане на задължението.

Предвид изхода от спора и направеното искане в полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, които възлизат на 775,86лв.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 373/05,02,2016г. постановено по гр.д. № 13232/2015г. по описа на ХХІ-ви състав на Варненският районен съд.

ОСЪЖДА ВТОРО СОУ „НЕОФИТ БОЗВЕЛИ” с административен адрес гр. Варна, ул. „Любчо Патронов“ №3, представлявано от Д.И. да заплати на И.Г.Н., ЕГН ********** ***, сумата 775,86 /седемстотин седемдесет и пет, 0.86/лв., представляващи сторените в производството пред въззивният съд съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок считано от единадесети май, през две хиляди и шестнадесета година, с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - СОФИЯ.