Р Е Ш
Е Н И Е
№
…………../………………2020г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на шести август 2020г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ
МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря Галина Владимирова
и прокурора Нина Величкова,
като разгледа докладваното
от съдия Милачков КАНД № 1372/2020г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
жалба от Областна дирекция на МВР-Варна срещу Решение № 564/09.04.2020г. по
НАХД № 5790/2019г. на Районен съд–Варна, с което се ОТМЕНЯ електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, серия Г, № 0010753, издаден от ОД МВР Варна, с който на „А.2013” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от И.С.Ш., с който за извършено нарушение
по чл. 483, ал.1,т.1 от КЗ, вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1,т.2,
вр.чл.461,т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер от 2000 лв.
Касаторът
твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено при
неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Оспорва изводите
на въззивния съд, че процесния ел.фиш е издаден при нарушаване на процесуалните норми и на материалния
закон. Твърди, че нарушението е безспорно установено. На
основание гореизложеното, касаторът претендира отмяна на решението на ВРС и постановяване
на друго по съществото на спора, с което да се потвърди Ел.фиш. В съдебно заседание не изпраща представител. Депозирани са писмени бележки в
подкрепа на жалбата.
Ответникът
чрез депозирани писмени бележки, оспорва жалбата и
моли решението да бъда потвърдено.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено от фактическа страна следното:
Съставен е електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
Серия Г № 0010753, издаден от ОД МВР Варна,
с който на А.2013 ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от И.С.Ш. за извършено нарушение на чл.483,ал.1,т.1 от КЗ, вр.
чл.638,ал.4,вр.чл.638,ал.1,т.2,вр.чл.461,т.1 от КЗ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв..
Същия е издаден затова, че на
07.10.2019 год. в 08.23 часа във Варна, по бул.” Сливница” на място с GPS
координати: 43.224601,27.891886 е установено управление на МПС, регистрирано в
Р България и не е спряно от движение, за
което, няма сключен действащ договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите с МПС „ ПЕЖО ПАРТНЕР” вид товарен автомобил с
рег. № ***, което в
обжалвания фиш е фрмулирано като „установено нарушение на Кодекса на застраховането,
заснето с автоматизирано техническо средство/система № SD2D0013.“
За да отмени
електронния фиш, въззивния съд е приел, че е допусната неправилна квалификация
на деянието довела, до неяснота на обвинението, респективно до нарушаване
правото на защита на нарушителя.
Настоящата инстанция приема
от правна страна за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211,
ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен
контрол пред настоящия съд съдебен акт. Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Настоящата инстанция
намира за правилен извода на въззивния съд за незаконосъобразност на атакувания
фиш, макар и на друго основание.
Съгласно нормата на чл.647 ал.4 от КЗ, правилата за
издаване на електронен фиш при установено с АТСС нарушение на КЗ са тези по
ЗДвП, а нормата на чл.189 ал.4, изр.2 от ЗДвП предвижда същия да съдържа описание на нарушението, посочване на
нарушените разпоредби. Действително същата не изисква детайлно и подробно описание на нарушението, предвид наличието
електронен запис. Последното обаче не означава изобщо липса на описание,
каквото настоящия състав констатира. Наказващият
орган и в хипотезата на издаден електронен фиш за установено с АТТС нарушение
на КЗ е длъжен да сочи конкретните обективни признаци на вмененото нарушение, а
не само цифрово да изписва нарушената материалноправна норма. В обжалвания ЕФ
описание на конкретното нарушение от обективна страна не се съдържа - липсва конкретизация
на изпълнителното деяние, на съставомерните от обективна страна елементи на
нарушението. С посочването в ЕФ на административнонаказателната разпоредба на
чл.638 ал.1 т.1 от КЗ, не може да се замества изискуемото от закона описание на нарушението, нито с посочването на
нарушената законова норма /чл.483 ал.1 т.1 от КЗ/ може
да санира липсата на фактическо описание на нарушението.
Формулировката, обективирана
в процесния електронен фиш „... установено нарушение
на Кодекса за застраховането...“, очевидно не води до яснота на повдигнатото
обвинение и не може да бъде
приета като описание на деянието, което според административнонаказващия орган
съставлява административно нарушение. В този контекст, едно описание в смисъл „управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите“ би било достатъчно, за да се приеме, че
изискването на закона е надлежно изпълнено от административнонаказващия орган.
Такова или подобно описание обаче, не се съдържа в процесния електронен фиш.
Това представлява нарушение на особените
процесуални правила, предвидени в ЗДвП, към който приложимият КЗ препраща. То е
съществено по своя характер, доколкото липсата на описание на обективните
признаци на нарушението винаги /дори и при изрично и вярно посочване на нарушените норми/ води до нарушение на правото на защита на
наказаното лице, респективно до отмяна на санкциониращия го акт. Със спазване изискването на чл.189 ал.4 от ЗДвП за
описание на съставомерните факти се изпълнява не само гаранционната функция на
разпоредбата за осигуряване правото на защита, но и за спазване на законността
при ангажиране на административнонаказателната отговорност по отношение
забраните за повторни наказателни преследвания.
С оглед горното, решението на ВРС следва
да бъде оставено в сила.
Само
за яснота, настоящият състав, като касационна инстанция намира за необходимо да
отбележи, че не споделя мотивите на въззивния съд касаещи фактическия състав на
нарушението на чл.483 от КЗ, както и тълкуването дадено на санкционната
разпоредба на чл.638, ал.4 от КЗ, още повече на текста на чл.647 от КЗ.
С оглед изхода на спора и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143 ал.1 от АПК, като основателно се преценява
искането на касатора за присъждане на съдебно-деловодни разноски сторени пред
касационната инстанция. Същите са доказани в размер на 444 лв. – договорено и платено
адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна
защита и съдействие от 05.08.2020г., с данни, че същото е внесено. Неоснователна
се явява претенцията на касатора относно прекомерността на адвокатското
възнаграждение. Същото е уговорено в минималния размер чл.8, ал.1 т.2 от
Наредба №1/2004 г., който е 370 лв., но с ДДС /370+74=444/.
Поради същата причина се явява
неоснователно възражението срещу въззивното решение и в частта за разноските.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН вр. чл.221 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 564/09.04.2020г. по
НАХД № 5790/2019г. на Районен съд–Варна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна да
заплати на „А.2013” ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от И.С.Ш., сумата в размер на 444 лв. (четиристотин
четиридесет и четири лева),
представляваща платено адвокатско възнаграждение по КАНД № 1372/2020 г. на АдмС – Варна.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.