№ 140
гр. С., 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20235400500007 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 110/24.11.2022 г. по гр.дело № 142/2022 г.
Д.ският районен съд ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта
относно иска на С. Л. против Ю. Г. и Т. С. за признаване за установено на
основание чл.108 вр. чл.111 от ЗС, във вр. чл.56 от ЗС, че и Б. Ю.ов Г. е
носител на пожизнено, безвъзмездно право на ползване, учредено по силата
на Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 200, том I,
нотариално дело № 724/1997 г. по описа на Районен съд-Д., с който са
надарили сина им Ю. Б. Г., като процесуално недопустимо.
Със същото решение на следващо място Д.ският
районен съд ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на С. С. Л. против Ю. Б. Г. и Т. С. С. за
признаване за установено, че ищцата е носител на пожизнено, безвъзмездно
право на ползване, учредено й по силата на Договор за дарение, обективиран
в Нотариален акт № 200, том I, нотариално дело № 724/1997 г. по описа на
Районен съд-Д., с който са дарили на сина им Ю. Б. Г. следния недвижим
1
имот: Втория жилищен етаж, със застроена площ от 99 кв.м., състоящ се от
кухня, спалня, хол, коридор, детска стая, баня, тоалетна и тераса от двуетажна
жилищна сграда, построена въз основа на ОПС върху парцел ХХ, в кв.15 по
ЗРП на гр. Д., при граници на парцела: изток - улица С.К., запад - улица Ш.А.,
север - улица, юг - М.К., идентичен с поземлен имот с идентификатор
20465.503.817, с площ от 510 кв. м., която жилищна сграда е с идентификатор
20465.503.817.1, със застроена площ от 110 кв.м., при съседи на имота: имоти
с идентификатори 20465.503.816, 20465.503.5114, 20465.503.5080 и
20465.503.1670, одобрен със Заповед № РД[1]18-90/18.12.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, по кадастралната карта на гр. Д.; и за
осъждане на Ю. Б. Г. и Т. С. С. да предадат с опис на С. С. Л. държането
върху същия втори жилищен етаж, подробно описан, като неоснователен,
погасен по давност, респ. неоснователен и недоказан.
Също така, С. Л. е осъдена да плати на Ю. Г. и на Т. С. по 450
лева на всеки един разноски за адвокатски хонорар.
Срещу това решение в частта, с която са отхвърлени
исковете и тя е осъдена да плаща разноски, е постъпила допустима въззивна
жалба от С. С. Л., чрез пълномощника и адв.Ж.Ч. Иска се отмяна в тези части,
уважаване на исковете и присъждане разноските за двете инстанции, като се
определи на осн.чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗАдв минимално възнаграждение, което
ответниците да бъдат осъдени да платят на адвоката-пълномощник на
жалбоподателката.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована,
се явява лично и с пълномощника си адв.Ж.Ч. и поддържа жалбата.
Въззиваемите Ю. Б. Г. и Т. С. С., чрез пълномощника им
адв.Е.С., с отговор по чл.263, ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят решението
в обжалваните части да се потвърди, като им се присъдят и разноските за
въззивното производство.
В съдебно заседание въззиваемите, редовно призовани, не се
явяват. За тях пълномощникът им адв.Е.С. продължава да оспорва жалбата.
Съдът установява следното:
Съдебната практика приема, че вещното право на ползване
следва да се разбира не само като постоянно обитаване на жилището от самия
2
ползвател, а като всяка форма на фактическо и правно използване на имота –
за постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи,
за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и
др.
Съгласно решение № 14/20.03.205 г. по гр.дело №
5426/2014 г., ІІ г.о. на ВКС, „Запазеното право на ползване изключва изцяло
или отчасти възможността на новия собственик да упражнява правомощието
си да ползва собствеността и предполага от страна на новия собственик
/съгласил се да сключи сделката при тези условия/ поведение, с което да се
съобрази с онези форми на ползване на имота, които не влизат в противоречие
със закона и добрите нрави.“ В същото решение е прието, че защитата на
ограниченото вещно право на ползване с ревандикационен иск предпоставя
безусловното установяване: 1/ че страната-ищец е титуляр на вещното право,
чиято защита се търси по делото; че 2 /фактическата власт по отношение на
вещта, обект на ограниченото вещно право, и неговото съдържание на
ограничено вещно право/, в това по чл.56, ал.1 ЗС се упражнява от лицето-
ответник и 3/ че тази фактическа власт и упражняване съдържането на
вещното право е без наличие на правно основание за това.“ В случая са
налице и трите предпоставки.
С нотариален акт № 200, том I, дело № 724/26.11.1997г. по
описа на РС-Д., Б. Ю.ов Г. и ищцата С. С. К., даряват на дъщеря си К. Б.а Г.а и
на сина си Ю. Б. Г. собствения си недвижим имот, представляващ двуетажна
жилищна сграда, построена въз основа на ОПС върху парцел ХХ, в кв.15 по
ЗРП на гр.Д., като на дъщеря си К. Г.а даряват първия етаж, а на сина си –
първия ответник Ю. Г., даряват втория етаж със застроена площ от 99 кв.м.,
състоящ се от кухня, спалня, хол, коридор, детска стая, баня, тоалетна и
тераса. Дарителите Б. Г. и ищцата С. К. /сега с фамилия Л./ си запазват
правото на ползване на дарените етажи, докато са живи, както и правото на
надстрояване на жилищната сграда с трети и четвърти етажи, като надарените
К. Б.а Г.а и Ю. Б. Г. нямат право да продават, даряват, заменят, ипотекират
дарения им имот, без съгласието на двамата дарители, докато са живи.
Ищцата и настояща жалбоподателка, заедно с втория и
съпруг Радул Лимонов, обитават първия етаж от жилищната сграда, който е
собственост на дъщерята на ищцата - К. И., разпитана като свидетел.
3
Ответниците живеят в част от спорния втори етаж в същата
жилищна сграда, правото на собственост върху който етаж принадлежи на
ответника Ю. Г.. Част от същия втори етаж е обособена като отделно жилище
и в него живее бившият съпруг на ищцата, дарител и също носител на
вещното право на ползване - Б. Г.. След направеното пред въззивния съд
уточнение, придружено с оцветена схема, явяваща се неразделна част от
настоящото решение, е видно и няма спор между страните, че Б. Г. обитава
оцветената с червен контур югозападна част от втория жилищен етаж, а
ответниците – оградената със син контур североизточна част от втория
жилищен етаж, която се състои от хол, кухня, кухня-ниша, баня, тоалетна,
коридор и тераса.
В исковата молба се твърди, че от май 2019 г. ответникът
заживява с ответницата, от когато отношенията между ищцата и съпруга и, от
една страна, и ответниците – от друга, постепенно се влошават силно, като от
30 май 2019 г. ищцата вече няма никакъв достъп до етажа.
От изявленията на страните и показанията на разпитаните
свидетели става ясно, че ищцата е в силно влошени отношения с ответниците.
Служебно известно на настоящия състав и видно от документите по делото е,
че между С. Л. и ответниците е водено и гр.дело № 288/2021 г. по описа на
Д.ския районен съд по Закона за защита от домашното насилие. Молбата на
С. Л. по него е отхвърлена и решението на ДРС е потвърдено от настоящия
съдебен състав с решение от 10.06.2022 г. по В.гр.дело № 135/2022 г. на
С.ския окръжен съд.
От анализа в съвкупност на събраните доказателства се
налага извод, че исковете на Л. не са погасени по давност по реда на чл.59,
ал.3, пр.2 ЗС – поради неупражняването му в продължение на пет години,
каквото възражение с отговора на исковата молба противопоставят голият
собственик – ответникът Ю. Г. и ответницана Т. С..
В молбата за защита срещу домашно насилие, по
която е образувано гр.дело № 288/2021 г. на ДРС, и в декларацията по чл.9,
ал.2 ЗЗДН, Л. сочи, че след 30 май 2019 г., след като синът и заживява с
ответницата на спорния етаж, последните превръщат хола на същия етаж в
шивашки цех, като поставят три професионални шевни машини, на които Т.
С. работи и които вдигат непоносим шум. В същата молба се твърди и че
4
недопускането на молителката С. Л. да ползва втория етаж е от 30 май 2019 г.
и до момента на подаване на молбата, който е 17.08.2021 г. От данните в
описаните дела по ЗЗДН обаче може да се заключи, че, в резултат на
влошаване отношенията между ищцата, от една страна, и сина и фактическата
му съпруга, от друга, ищцата е лишена от достъп до етажа дори по-късно от
твърдяната от нея дата 30 май 2019 г. - към пролетта на 2020 г. Дори да се
приеме, че от най-неизгодната /най-ранната/ за ищцата дата - 30 май 2019 г.,
тя е лишена от достъп до етажа, това означава, че предявяването на
настоящите искове, което е на 31.05.2022 г., става в рамките на петгодишния
давностен срок.
Началото на този срок е не моментът на учредяване правото
на ползване или друг по-късен такъв, а именно моментът, от който ищцата
вече не може да упражнява вещното си право на ползване върху етажа. Както
се посочи, дори това да е най-неизгодната за Л. дата - 30 май 2019 г., малко
след като на етажа се настанява да живее със собственика Ю. Г. и ответницата
Т. С., исковете не са погасени по давност. Свидетелките Л.С. и М.С., без
родствени връзки със страните и приятелки на ищцата, сочат, че през 2019 г.
С. идва от Кричим и заживява на спорния етаж със сина на ответницата, като
поставя три шевни машини, на които работи, и сменя и патроните на бравите
на врати на етажа, за да не може ищцата да влиза, и се забранява също така на
ищцата да влиза там. Шумът, който вдигат машините, е много силен и
нетърпим за ищцата, която допълнително страда от него заради множество
операции на главата.
Ю. Г. обитава етажа по силата на договор за заем за
послужване още от 1997 г. между него и майка му, която го допуска да живее
на етажа, когато е в Д., и по този начин, чрез него, упражнява правото си на
ползване. Преди Ю. Г. живее в с. Ягодово, в Испания; а от 2019 г. - в Д. с
ответницата.
Тези две свидетелки разказват, че до идването на С. ищцата
има пълен достъп до етажа в частта, която е извън преградената за обитаване
от бившия и съпруг, даже често използва помещенията по времето, когато
отглежда внучката си Д. – голямата дъщеря на Ю. Г. от друга жена. Д. живее
в Д. с баба си и втория и съпруг Р.Л., в същата къща до 2018 г., когато се
омъжва и се премества със съпруга си в Ирландия. С. Л. ползва не само
5
първия етаж, а и горния етаж, където простира дрехи, посреща гости в хола, а
когато синът и се прибере в Д., той ползва една от стаите на втория етаж.
Тези изводи не се опровергават от показанията на св.К. И.,
дъщеря на ищцата и сестра на ответника, тъй като тя е в много лоши
отношения с майка си и с втория и съпруг, а и е прекъснала отношенията с
майка си преди около 3-4 години, още преди ответницата С. да заживее с брат
и в Д.. Освен това, разказът на тази свидетелка не разкрива факти, от които да
се заключи, че ищцата не е упражнявала вещното си право на ползване,
защото то не се изчерпва само с фактическото пребиваване на самата С. Л. в
етажа.
Така от момента на учредяване на правото на ползване през
1997 г. ищцата не е живяла на втория етаж в смисъл на постоянно обитаване,
но е имала е достъп до етажа, като няма данни да го е губила преди 2019 г.,
упражнявала е правото си и чрез сина си/голия собственик/, когото /и членове
на семейството му – напр. дъщеря му Д./ е допуснала на втория етаж в
оцветената в синьо част и му го е предоставила за послужване.
Ответникът от своя страна е допуснал от 2019 г. в имота
трето лице – ответницата Т. С., срещу което ищцата първоначално не се е
противопоставила, което сочи, че и С. в началото се намира на етажа по
силата на предоставянето му за послужване от С. Л.. След май 2019 г. насетне
обаче ответниците показват, чрез лишаването на ищцата от пълен достъп до
етажа и отказа да премахнат шевните машини или да спрат работата с тях, че
променят намерението, с което държат очертаната в синьо част от етажа и
така променят самоволно основанието, на което го обитават – вече не на
основание договора за послужване между тях и ищцата, а в изпълнение на
едно от собственическите правомощия – правото на ползване като елемент от
правото на собственост на Ю. Г. върху етажа, който като собственик
продължава да държи вътре и Т. С.. Това обаче е недопустимо, защото
„запазеното право на ползване изключва изцяло или отчасти възможността
новият собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността“.
Това означава, че ответниците вече нямат правно основание, което да
оправдава присъствието им в спорната част от етажа, и сочи, че е налице и
третата изисквана предпоставка за основателност на иска по чл.108 във вр. с
чл.56 и чл.111 ЗС. С предявяването на иска С. Л. прекъсва погасителната
6
давност по чл.59, ал.3, пр.2 ЗС.
Съгласно чл.57, ал.1 пр.1 ЗС, ползувателят е длъжен да
плаща разноските, свързани с ползуването, включително данъците и другите
такси; както и да застрахова вещта в полза на собственика и да плаща
премиите за застраховката, ако не е постановено или уговорено друго - ал.4
на същия член. Собственикът може да иска от съда да прекрати правото на
ползуване, ако ползувателят, освен друго, нарушава и своите съществени
задължения, които включват и плащането на данъците и другите такси, които
са разноски за ползването, и премиите за застраховката, ако не е постановено
или уговорено друго – чл.61 ЗС. За да се прекрати правото на ползване на
тези основания обаче, трябва собственикът да предяви съответния иск по
чл.61 ЗС. Прекратяването не може да се постигне само по силата на
направено от него възражение в отговора на исковата молба по иск на
ползвателя срещу собственика по чл.108 във вр. с чл.56 и 111 ЗС, както е в
настоящия случай. Затова изтъкнатият в отговора на исковата молба довод на
Ю. Г. и Т. С., че С. Л. никога не е плащала данъци, такси и застрахователни
премии за имота, не променя изложените дотук изводи - неплащането не
означава, че ответниците имат основание да владеят имота; или непременно,
че правото на ползване не е упражнявано и затова – погасено по давност,
предвид останалите събрани доказателства.
В обобщение, обжалваното решение следва да се отмени, да
се признае за установено, че ищцата притежава вещното право на ползване
върху втория етаж, като ответниците бъдат осъдени да и предадат владението
върху вещното право на ползване върху обитаваната от тях част от спорния
етаж, оградена със син контур на схемата към настоящото решение.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК те следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищцата направените от нея разноски пред двете инстанции за
държавни такси в размер на 75 лв. На осн.чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т. 2 от
ЗАдв и чл.7, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, Г. и С. следва да бъдат осъдени да платят на
адв.Ж.Ч. пълномощник на ищцата С. Л., възнаграждение от общо 2 100 лв. за
двете инстанции /600 лв. за първата инстанция при предходната редакция на
същата алинея-към 26.01.2022 г. плюс 1 500 лв. – за въззивната, при новата
редакция на разпоредбата/.
7
По изложените съображения С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 110/24.11.2022 г. по гр.дело №
142/2022 г. на Д.ския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на С. Л.
по чл.108 във вр. с чл.56 и 111 ЗС против Ю. Г. и Т. С. за признаване за
установено, че тя е носител на вещното право на ползване върху втория
жилищен етаж от сграда с идентификатор 20465.503.817.1, с административен
адрес: гр.Д., ул. С.К. № 18, и за осъждането им да и предадат владението
върху обитаваната от тях част от втория етаж; и С. Л. е осъдена да заплати на
всеки от тях по 450 лв. разноски; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. по чл.108 във вр. с
чл.56 и 111 ЗС, спрямо Ю. Б. Г., ЕГН **********, и Т. С. С., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. Д., обл. С., ул. С.К. № 18, че С. С. Л., ЕГН **********, е
носител на пожизнено, безвъзмездно право на ползване, учредено й по силата
на Договор за дарение по нотариален акт № 200, том I, нотариално дело №
724/1997 г. по описа на Районен съд-Д., върху втория жилищен етаж от
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 20465.503.817.1, построена въз
основа на отстъпено право на строеж върху парцел ХХ, в кв.15 по ЗРП на гр.
Д., при граници на парцела: изток-улица С.К., запад-улица Ш.А., север-улица,
юг-М.К., при съседи на поземления имот, в който е построена сградата: имоти
с идентификатори 20465.503.816, 20465.503.5114, 20465.503.5080 и
20465.503.1670, по кадастралната карта и регистри на гр.Д., одобрени със
Заповед № РД[1]18-90/18.12.2009 г. на изп.директор на АГКК ; и ОСЪЖДА
Ю. Б. Г., ЕГН **********, и Т. С. С., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.
Д., обл. С., ул. С.К. № 18, да предадат на С. С. Л., ЕГН **********,
владението върху обитаваната от Ю. Г. и Т. С. североизточна част от същия
втори жилищен етаж от сграда с идентификатор 20465.503.817.1, оградена със
син контур на схемата, която е неразделна част от настоящото решение, и
която част от етажа се състои от хол, кухня, кухня-ниша, коридор, баня,
8
тоалетна и тераса.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 110/24.11.2022 г. по гр.дело
№ 142/2022 г. на Д.ския районен съд в останалата обжалвана част, с която са
отхвърлени исковете по чл.108 във вр. с чл.56 и 111 ЗС на С. Л. за осъждане
на Ю. Г. и Т. С. да и предадат владението върху останалата част от втория
жилищен етаж, оградена с червен контур на схемата-неразделна част от
настоящото решение, от двуетажна жилищна сграда с идентификатор
20465.503.817.1, която част се ползва от бившия съпруг на С. Л. – Б. Ю.ов Г..
ОСЪЖДА Ю. Б. Г., ЕГН **********, и Т. С. С., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. Д., обл. С., ул. С.К. № 18, да заплатят на С.
С. Л., ЕГН **********, направените от нея разноски пред двете инстанции за
държавни такси в размер общо на 75 лв./седемдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА Ю. Б. Г., ЕГН **********, и Т. С. С., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. Д., обл. С., ул. С.К. № 18, на осн.чл.38, ал.2
във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв и чл.7, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, да заплатят на адвокат Ж.Ч. ЕГН
**********, от С.ската адвокатска колегия, възнаграждение за осъществената
от него защита на С. Л. пред двете инстанции в размер общо на 2 100 лв./две
хиляди и сто лева/.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните чрез
техните пълномощници.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9