РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр. София, 23.12.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на шести декември две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 2557/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с
вх. № 283951/24.02.2021 г.,
предявена от П.Д.У., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, и П.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*******
В исковата молба се твърди, че ищецът П.Д.У. е
юрист, бивш директор на ОД МВР-Пловдив, бивш министър на вътрешните работи в
служебния кабинет от 2017 г., а от януари 2017 г. - секретар по правни въпроси
и антикорупция на П. на Р.Б.Р.Р.
Ищецът твърди, че на 18.06.2020 г. е било образувано
досъдебно производство № 97/2020 г. по описа на Следствения отдел на
Специализираната прокуратура чрез разделяне на материали от досъдебно
производство № 78/2020 г. по описа на Следствения отдел на Специализираната
прокуратура. На същата дата, в телефонен разговор, ищецът бил поканен да се яви
на следващия ден в сградата на Специализираната прокуратура на ул. „********.
На 19.06.2020 г.,
П.Д.У. се явил в същата, като му
било обяснено, че е поканен във връзка с необходимост от извършване на
процесуално-следствени действия и му е било представено предварително
разрешение от съдия от Специализирания наказателен съд за извършване на
претърсване и изземване в настоящото му жилище в гр. София и семейното му
жилище в гр. Пловдив. По настояване на разследващия орган, с цел процесуална
бързина, първият ищец разговарял със съпругата си и я помолил да окаже пълно
съдействие на следствените органи, като осигури достъп до дома им в град
Пловдив.
Непосредствено след това, на ищеца У. бил извършен личен обиск, при който бил иззет
служебният му мобилен телефон, ведно със СИМ-карта, а по-късно, с протокол за
доброволно предаване, същият предал на разследващите органи личния си мобилен
телефон, заедно със СИМ-карта и код за достъп.
Пред сградата на дома на първия ищец в гр. София,
бул. „*****№ ***, при извършването на претърсване на жилището били разположени
значителен брой полицейски служители и специализирана техника пред сградата на
дома му – 2 специализирани полицейски микробуса, 2 полицейски мотоциклета, 1
патрулен полицейски автомобил, около 10 полицейски служители. Във входа имало
струпване на полицейски сили, а пред вратата на апартамента на П.Д.У. –
полицейски пост. Струпали се и множество представители на медиите – около 15-20
репортери и оператори, които разполагали камерите си в посока към жилищната
сграда. От там разследващите органи иззели стар апарат за мобилен телефон и
една флаш памет.
След това, в сградата на Националната следствена
служба, бил проведен разпит на първия ищец. При напускането ѝ го чакали
множество журналисти. Впоследствие разбрал от медиите, че през деня, докато е
оказвал съдействие на разследващите органи, Специализираната прокуратура е
разпространила информация по разследването, което провежда. През това време в
медиите се разпространявала противоречива информация – че ищецът е бил задържан
и обвинен, че са били проведени претърсвания на адресите, на които пребивава.
Кадри от домовете му в град София и град Пловдив били основна новина в
информационните блокове на водещите телевизии.
На същия ден (19.06.2020 г.) е било извършено и
претърсване и изземване в жилището на П. ***, от където, съгласно протокола за
претърсване и изземване, не били открити и иззети вещи и предмети от значение
за делото.
Отново на 19.06.2020 г., на официалния сайт на П.НА
Р.Б., било разпространено съобщение, според което Специализираната прокуратура
е привлякла като обвиняем един от крупните индустриалци в България – П.Б.
(вторият ищец), за участие в организирана престъпна група, създадена с користна
цел и с участието на длъжностни лица. В прессъобщението се твърдяло, че видно
от данните от мобилните телефони на бизнесмена, той е осъществявал комуникация
с висши държавни служители, в това число и със секретаря по правни въпроси и
антикорупция на П. на Р.Б.- П.Д.У.. Позовавайки се на обществения интерес, към
прессъобщението била публикувана и извадка от телефонна комуникация, която се
твърди да е била осъществена между двамата ищци. Съобщението на П.НА Р.Б.
съдържало и интерпретация на доказателства, според която П.У. е съдействал на П.Б.
да получи предварително съдържание на съдебно решение, преди то да бъде
официално оповестено. Прессъобщението на П.НА Р.Б., както и съдържанието на
телефонната комуникация били отразени и анализирани от множество национални
медии.
На 22.06.2020 г., П.НА Р.Б. отново публикувала
прессъобщение, в което се твърдяло, че е констатирана допълнителна комуникация
между двамата ищци, свързана с отказ да бъде предоставено българско
гражданство, данни за полицейски регистрации на либийски гражданин и искане за
съдействие за установяване собствеността на МПС. Прессъобщението на П.НА Р.Б.,
както и съдържанието на телефонната комуникация били отразени и анализирани от
множество национални медии.
На 23.06.2020 г., на брифинг в град Сандански,
главният прокурор коментирал комуникацията между двамата ищци по следния начин:
„дали съветникът по правни въпроси, корупция и лобизъм, извинете, мисля, че
грешка допуснах, лапсус, много се извинявам за определянето на длъжността му,
ще бъде обвинен, решават наблюдаващите прокурори“. Тонът на изказването,
съпроводен с многозначителна усмивка, оставили у първия ищец впечатлението, че
не става дума за езикова грешка, а за съзнателна реч.
На 24.06.2020 г., П.НА Р.Б. публикувала извадки от
електронна кореспонденция, в която се твърдяло, че е между двамата ищци и била
свързана с външната политика на Република България, в т.ч. кандидатури за
български посланици в страни извън Европейския съюз. Прессъобщението на П.НА
Р.Б., както и съдържанието на телефонната комуникация били отразени и
анализирани от множество национални медии.
На 29.06.2020 г., президентът на Р.Б.Р.Р.направил
следното изявление пред медии, в отговор на въпрос дали ще отстрани П.У. от
поста му в президентството: „Но както виждате аз не бързам със своите
действия и по отношение на П.У., защото ако вярвах в безпристрастността на
прокуратурата, аз щях много бързо да взема най-лесното решение за неговото
отстраняване, но сами виждате, че при тази очевидна тенденциозност на
прокуратурата и то с нарушение на закона и вземане на страна в политическите
игри, това за мен е недопустимо. Такова едно заиграване е несъвместимо с
демокрацията. И точно този казус е много по-важен отколкото действията на самия
П.У., които може да реши само и единствено съдът".
На същата дата (29.06.2020 г.), П.НА Р.Б.
публикувала на уеб страницата си част от електронна кореспонденция, евентуално
осъществено между двамата ищци, като според анализа на държавното обвинение тя
се отнасяла за танкера „Бадр“. Изнесени били и комуникации между втория ищец – П.Б.,
и лице, означено като „МВР-Р.П.“.
На 05.07.2020 г., с определение, постановено по НЧД
№ 1863/2020 г. Специализираният наказателен съд разрешил на орган на
досъдебното производство да извърши претърсване и изземване в служебния кабинет
на П.У. в сградата на Президентството на Република България, като съдът дал и
разрешение за разкриване съдържанието на кореспонденция от електронната
пощенска кутия, използвана от първия ищец.
На 09.07.2020 г. Прокуратурата извършила
безпрецедентна акция в сградата, ползвана от П. на Р.Б.– влезнали множество
прокурори, полицаи и служители на Бюрото за защита към главния прокурор.
Служителите на Бюрото за защита към главния прокурор били оборудвани с екипировка,
включваща маски, специални ръкавици, огнестрелни оръжия, ножове, палки,
комплекти за оказване на първа помощ. Извършили претърсвания и изземвания на
кабинети в сградата, в т.ч. и кабинетът на първия ищец, като с помощта на
служител по компютърната поддръжка бил отключен компютъра на П.У. и
съдържанието му било изтеглено. Във връзка с това били съставени протокол за
задържане и изземване на кореспонденция и протокол за претърсване и изземване,
с който са иззети документи и електронни носители на информация. Акцията била
предварително обявена на медиите и проведена в тяхно присъствие. Съобщенията в
медиите изобилствали от снимки на служителите на Бюрото за защита към главния
прокурор. Било съобщено, че П.У. е арестуван, както и информация за
производството, във връзка с което се извършило претърсването и изземването.
На същата дата (09.07.2020 г.) било извършено и
претърсване и изземване в къщата на родителите на П. ***, Пловдивска област.
След като първият ищец се явил там, повикан от майка си, е бил откаран с
полицейски автомобил в Трето районно управление на полицията в град Пловдив.
Там му била представена заповед за полицейско задържане за срок от 24 часа, с
основание: „…във връзка с образувано ДП № 97/2020 г. по описа на Следствен
отдел към Специализираната прокуратура относно установено престъпление по чл.
321, ал. 6 от НК“, и цитиран текст на нормата на чл. 321, ал. 6 от НК. Тъй
като У. по същото време бил в болнични и с влошено здравословно състояние, след
преглед от екип на „Спешна помощ“ е установено високо кръвно налягане и нарушен
сърдечен ритъм у ищеца, поради което е откаран с полицейска кола в град София.
На същата дата (09.07.2020 г.), било съставено
постановление за привличането му като обвиняем по ДП № 97/2020 г. по описа на
Следствен отдел към Специализираната прокуратура за 21 деяния, извършени при
условията на продължавано престъпление, изразяващи се в изпращане на електронни
съобщения, съдържащи публично достъпна информация и квалифицирани като
престъпление по чл. 282, ал. 2 от НК, както и престъплението престъпен сговор
по чл. 321, ал. 6 от НК с втория ищец – П.Б., за извършване в страната на
престъпления по чл. 304б и чл. 282 от НК.
На 10.07.2020 г., във връзка с проведената акция,
била прочетена позиция на П.НА Р.Б. срещу П. Р.Р.
На 10.07.2020 г. било връчено постановлението за
привличане на обвиняем на П.У., заедно с постановление на Специализираната
прокуратура от същата дата за задържане за 72 часа, което било оспорено пред
Специализирания наказателен съд относно законността му. На същия ден
Специализираната прокуратура се отказала от намерението си да го задържа за 72
часа и му определила мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер от
20 000 лева, след което бил
освободен.
С ново постановление, отново от 10.07.2020 г.,
обвиненията срещу П.У. били преповторени. Постановлението му било връчено на същия ден.
С друго постановление на Специализираната
прокуратура от 10.07.2020 г., на първия ищец била наложена мярка за
процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България“.
На 16.07.2020 г., с определение на Специализирания
наказателен съд гаранцията била намалена на 10 000 лева.
На 17.07.2020 г., с определение на Специализирания
наказателен съд, била оставена без разглеждане жалбата на П.У. против
задържането му за 72 часа, тъй като към момента на разглеждане на жалбата вече
бил освободен.
На 07.08.2020 г., с решение Пловдивският районен съд
била отменена заповедта за полицейско задържане от 09.07.2020 г. Решението не
било влязло в сила към момента на подаване на исковата молба, тъй като
полицейският орган го обжалвал пред Административен съд – Пловдив.
На 16.10.2020 г., П.У. бил разпитан в Следствения
отдел на Специализираната прокуратура относно документи, иззети по време на
претърсването и изземването в служебния му кабинет. Ищецът не могъл да отговори
на зададените му въпроси, тъй като не притежавал копие от протокола за претърсване
и изземване в неговия кабинет поради следствена тайна.
Към датата на подаване на исковата молба, на П.У. не
била предоставена възможността, визирана в чл. 55 от НПК и чл. 5, т. 2 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Ищецът твърди,
че не се е запознал с доказателствата, въз основа на които е бил привлечен като
обвиняем, нито с наказателното дело, не му е било съобщено дали е събирана
информация чрез прилагане на СРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът П.С.Б. е юрист
и индустриалец.
На 28.05.2020 г., вторият ищец бил привлечен като
обвиняем по прокурорска преписка № 20/2020 г. по описа на Специализираната
прокуратура, ДП № 78/2020 по описа на Следствен отдел към Специализираната
прокуратура за участие в организирана престъпна група. Бил иззет мобилният му
телефон.
На 19.06.2020 г., 23.06.2020 г. и 02.07.2020 г.
прокуратурата разпространила
съдържанието на съдържаща се в мобилния му апарат кореспонденция, без това да е
имало връзка с обвинението срещу него. Част от съобщенията били между двамата
ищци.
Специализираната прокуратура образувала досъдебно
производство № 97/2020 г. по описа на Следствения отдел на
Специализираната прокуратура, пр.пр. № 1223/2020 г. по отделени материали от
пр.пр. № 20/2020 г. по описа на Специализираната прокуратура (ДП № 78/2020 г.
по описа на СО на СП“).
На 19.06.2020 г., Специализираната прокуратура
разпространила прессъобщение, че според разпечатки от мобилния телефон на
втория ищец, той е осъществявал контакти с висши държавни служители,
включително и П.У., като последния му бил съдействал да получи копие от съдебно
решение преди официалното му обявяване. Информацията била отразена в множество медии.
На 22.06.2020 г. и 07.07.2020 г., във връзка с ДП
№ 97/2020 г. по описа на Следствения отдел на Специализираната прокуратура
П.Б. бил призоваван за разпит в качеството на свидетел, което е било обявявано
в медиите.
На 22.06.2020 г., Прокуратура публикувала
прессъобщение относно комуникация между двамата ищци във връзка с предоставяне
на българско гражданско, полицейската регистрация на либийски гражданин и
информация за собствеността на автомобили. Информацията била отразена в
множество медии.
На 23.06.2020 г., Специализираната прокуратура
разпространила прессъобщение за комуникация между двамата ищци по повод „множество
журналистически въпроси и с оглед установяването на обективната истина по
досъдебното производство за престъпно сдружение с цел търговия с влияние“.
На 24.06.2020 г., Прокуратура публикувала извадки от
електронна кореспонденция между двамата ищци с твърдението, че те многократно
са обменяли информация относно външната политика на България, включително и
назначаването на посланици. Било оповестено и че се извършват действия по
претърсване и изземване на четири адреса в страната, ползвани от търговски
дружества, представлявани от П.Б.. Информацията е била отразена в множество
медии.
На 25.06.2020 г., Специализираната прокуратура
оповестила в сайта си, че във връзка с досъдебното производства за престъпно
сдружаване с цел търговия с влияние е възложено на ДАНС да анализира
комуникацията на двамата ищци с още едно лице.
На 30.06.2020 г., Прокуратура публикувала в сайта си
част от електронна комуникация между двамата ищци относно евентуална процедура
по помилване на български гражданин, осъден в Румъния.
На 09.07.2020 г., успоредно с извършената акция в
сградата на Президентството на Република България, П.Б. бил задържан със
заповед на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В заповедта било посочено, че
задържането е във връзка с ДП № 97/2020 г. по описа на Следствения отдел на
Специализираната прокуратура, пр.пр. № 1223/2020 г. на Специализираната
прокуратура, водено по чл. 321, ал. 6 от НК. Заповедта била обжалвана пред СРС, който с решение по
адм.д. № 8807/2020 г. я е обявил за незаконосъобразна.
На същата дата (09.07.2020 г.), Специализираната
прокуратура публикувала официално съобщение за ареста на двамата ищци, като
посочила, че разследването е за „престъпен сговор за извършване на
длъжностни престъпления и търговия с влияние“, като „предстои
наблюдаващите прокурори да направят анализ на събраните доказателства и
преценят дали същите са достатъчни за предявяване на обвинение“.
На 10.07.2020 г., П.Б. бил привлечен като обвиняем и
с постановление на Специализираната прокуратура било разпоредено задържането му
за до 72 часа на основание чл. 62, ал. 2 от НПК. На същия ден, вторият ищец
оспорил пред Специализирания наказателен съд законността на задържането му, но
към предявяване на исковата молба, не му било известно по жалбата да има
произнасяне.
С постановление от 10.07.2020 г., е била определена
мярка за неотклонение „гаранция“ в пари в размер на 1 000 000 лв. по
отношение на П.Б.. Гаранцията била обжалвана пред Специализирания наказателен
съд и с определение от 15.07.2020 г. била намалена на 10 000 лв.
С друго постановление на Специализираната
прокуратура от 10.07.2020 г. и на втория ищец била наложена мярка за
процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България“.
От привличането му като обвиняем до момента на
подаване на исковата молба, П.Б. бил призоваван веднъж за разпит като обвиняем
през месец октомври 2020 г.
По подадени искания да му бъде разрешено да напусне
пределите на страната, ответникът му отказвал. На него, също както на първия
ищец, не му била давана възможност да
упражни правата си по чл. 55 от НПК и чл. 5, т. 2 от Конвенцията за защита
на правата на човека и основните свободи.
Предвид изложеното, ищците твърдят, че задължението
на прокурора и разследващите органи да осигурят провеждането на производството
в предвидените в НПК срокове не е спазено, за което отговорност следва да носи П.НА
Р.Б., съгласно чл. 46 от НПК и качеството на прокурора на dominus litis.
Началото на воденото против П.У. производство било на 19.06.2020 г., когато
били предприети действия по личен обиск и претърсване и изземване в жилищата
му. Наказателното производство срещу П.Б. започнало на 09.07.2020 г.
Ищците твърдят, че са оказвали пълно съдействие на
разследващите органи и не са ставали причина за забавяне на производството. От
друга страна, действията на ответника били показни, тъй като били неоправдано
разгласявани чрез медиите.
Относно претърпените от ищците вреди:
Ищецът П.У. твърди, че непрекъснатото очакване на
развой на производството срещу него – прекратяване или внасяне на обвинителен
акт, го поставя в положение на постоянна несигурност. Този факт предизвиквал у
него тежки отрицателни емоции, повишен стрес и загуба на доверие в
обективността на прокуратурата и справедливостта на воденото наказателно
производство. Разследването било забавяно и разгласявано чрез медиите с цел да
бъде дискредитиран в очите на обществото, без съдът да се е произнесъл по
въпроса за вината му.
Ищецът П.Б. излага същите твърдения, като сочи и че
ответникът цели освен злепоставянето му и увреждане на бизнеса му.
Предвид изложеното, ищците молят да бъде постановено
решение, с което ответникът да бъде осъден да им заплати сумата от по 26 000
лева на всеки от ищците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът – П.НА Р.Б., е
депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва изцяло исковете с
възражението, че са неоснователни. Твърди, че наказателното производство не
продължава извън разумния срок, дори да се приеме твърдението на ищеца П.У., че
началото на воденото против него производство е 19.06.2020 г. Заявява, че по
делото не са ангажирани доказателства нито за твърдените неимуществени вреди,
нито за наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдените
неимуществени вреди и незаконното обвинение. Ответникът твърди, че претенцията
за неимуществени вреди е прекомерно завишена и е в противоречие с принципа на
справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД, както и с практиката на Върховния съд
и Върховния касационен съд.
Оспорва и претенцията за лихви.
Моли исковете да бъдат отхвърлени. Прави възражение
за прекомерност на евентуално претендираното адвокатско възнаграждение, ако то
надхвърля минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не
се спори, че е било образувано досъдебно производство № 97/2020 г. по описа на
СО-СП, пр. пр. № 1223/2020 г. на СП (този факт е отделен за безспорен –
определението от 22.04.2021 г.)
На
19.06.2020 г., по ДП № 97/2020 г. на СО-СП, пр. пр. № 1223/2020 г. на СП, П.Д.У. и П.С.Б. са предали доброволно мобилни телефони, ведно със
СИМ-карти – видно от Протокол за обиск и изземване от 19.06.2020 г. (л. 138 и
сл.,) и Протокол за доброволно предаване от 19.06.2020 г. (л. 140).
На
19.06.2020 г., по ДП № 97/2020 г. на СО-СП, пр. пр. № 1223/2020 г. на СП, е
извършено претърсване и изземване в жилището на П.Д.У., находящо се в гр. Пловдив, бул. „**********– видно от
Протокол за претърсване и изземване от 19.06.2020 г. (л. 144 и сл.).
На
22.06.2020 г. и на 07.07.2020 г. П.С.Б. е призован да се яви като свидетел по
ДП-пр.пр. № 1273/2020 г. по описа на Специализирана прокуратура, ДП № 97/2020
г. по описа на СП-СО (л. 40 и л. 80).
На
04.07.2020 г., прокурори при Специализираната прокуратура са депозирали две
искания до СпНС да се разреши извършване на претърсване и изземване по ДП №
97/2020 г. по описа на СП-СО, пр.пр. № 1223/2020 г. по описа на СП (л. 168 и
сл.).
С
определение от 05.07.2020 г. по ЧНД № 1863/2020 г. по описа на Специализирания
наказателен съд, е разрешено на орган на досъдебното производство да извърши
претърсване и изземване в недвижим имот – служебен кабинет на П.Д.У. – секретар
по правни въпроси и антикорупция към П. на Република България, находящ се в гр. София, бул. ****** ет**********,
ползван от П.У..
С
определение от 05.07.2020 г. по ЧНД № 1864/2020 г. по описа на Специализирания
наказателен съд, е разрешено разкриване на съдържанието на кореспонденция
(съответно задържането и изземването на налична кореспонденция) от електронна
пощенска кутия, ползвана от П.Д.У. с потребителско име ….. от съответен сървър
към Президентството на Република България, за периода от датата на назначаване
на Пл. У. – 10.05.2017 г. до 04.07.2020 г.
На
09.07.2020 г., П.Д.У. е задържан за 24 часа по ДП № 97/2020 г. по описа на СП,
на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР – видно от Заповед за задържане на лице
от 09.07.2020 г. на полицейски инспектор при Трето РУ – Пловдив (л. 185 и сл.).
Тази заповед е отменена – с решение №
13/07.08.2020 г. по адм.д. № 24/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд (л.
225 и сл.).
На
09.07.2020 г., П.С.Б. е задържан за 24 часа по ДП № 97/2020 г. по описа на СП,
на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР – видно от Заповед за задържане на лице
от 09.07.2020 г. на мл.разузнавач при 03 с-р ОПКП-СДВР (л. 85).
С
Постановление от 09.07.2020 г. по ДП № 97/2020 г. по описа на СП-СО, пр.пр. №
1223/2020 г. по описа на СП, на прокурори при Специализираната прокуратура,
ищецът П.С.Б. е бил привлечен като обвиняем:
1.
За
това, че за времето от началото на месец януари 2019 г. до края на месец май
2020 г., в гр. София, се сговорил с лицето П.Д.У., да вършат в страната
престъпления по чл. 304б НК и чл. 282 НК, за които са предвидени наказания
повече от три години лишаване от свобода и чрез които се цели да се набави
имотна облага – престъпление по чл. 321, ал. 6 НК;
2.
За
това, че в периода от 08.05.2019 г. до 28.08.2019 г., в условията на
продължавано престъпления, чрез 21 деяния – всяко едно осъществено чрез
изпращане на съобщение в приложението „whatsapp“, в съучастие, като подбудител,
умишлено склонил другиго – П.Д.У. …… , да наруши служебните си задължения …..,
сцел да набави за другиго - П.С.Б., облага, изразяваща се в своевременно
получаване на достоверна информация за случващото се в политическия живот на Либия
и Украйна и за развоя на военните действия в Либия …. И от това настъпили
значителни вредни последици ….. . – престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
С
Постановление от 09.07.2020 г. (л. 187 и сл.) и с постановление от 10.07.2020
г. (л. 197 и сл.), и двете по ДП № 97/2020 г. по описа на СП-СО, пр.пр. №
1223/2020 г. по описа на СП, на прокурори при Специализираната прокуратура,
ищецът П.Д.У. е бил привлечен като обвиняем за същите престъпления по чл. 321,
ал. 6 НК и по чл. 321, ал. 6 НК.
С
Постановление от 10.07.2020 г. (л. 206 и сл.) на прокурори при СпП, П.Д.У. е
задържан под стража за срок от 72 часа. С определение от 17.07.2020 г. по НЧД №
1945/2020 г. на СпНС, е оставена без разглеждане жалбата на защитника на П.Д.У. за разглеждане на законособразността
на 72-часовото задържане по чл. 64, ал. 2 НПК, като недопустимо (л. 223).
С
Постановление от 10.07.2020 г. по ДП № 97/2020 г. по описа на СП-СО, пр.пр. №
1223/2020 г. по описа на СП, на прокурори при Специализираната прокуратура, на П.Д.У.
е наложена процесуална мярка „Забрана да напуска пределите на Република
България“ (л. 217 и сл.).
С
Постановление от 10.07.2020 г. по ДП № 97/2020 г. по описа на СП-СО, пр.пр. №
1223/2020 г. по описа на СП, на прокурори при Специализираната прокуратура,
спрямо П.Д.У. е определена мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на
20 0000 лева, вносима по банковата сметка на Специализираната прокуратура (л.
213 и сл.).
П.Д.У.
е обжалвал размера на определената гаранция и е било образувано ч.н.д. №
1930/2020 г. по описа на СпНС. С
определение от 16.07.2020 г. по ч.н.д. № 1930/2020 г.на СпНС, размерът на
гаранцията на намален на 10 0000 лева (л. 220 и сл.).
С
Постановление от 10.07.2020 г. по ДП № 97/2020 г. по описа на СП-СО, пр.пр. №
1223/2020 г. по описа на СП, на прокурори при Специализираната прокуратура, на П.С.Б.
е наложена процесуална мярка „Забрана да напуска пределите на Република
България“ (л. 106 и сл.).
С
Постановление от 10.07.2020 г. по ДП № 97/2020 г. по описа на СП-СО, пр.пр. №
1223/2020 г. по описа на СП, на прокурори при Специализираната прокуратура,
спрямо П.С.Б. е определена мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на
1 000 0000 лева, вносима по банковата сметка на Специализираната
прокуратура (л. 108 и сл.).
П.С.Б.
е обжалвал размера на определената гаранция и е било образувано ч.н.д. №
1919/2020 г. по описа на СпНС. С
определение от 15.07.2020 г. по ч.н.д. № 1919/2020 г.на СпНС, размерът на
гаранцията на намален на 10 0000 лева (л. 133 и сл.).
На
19.06.2020 г. на сайта на Специализираната прокуратура е публикувана новина със
заглавие „Специализираната прокуратура разследва висши длъжностни лица и
магистрати за престъпно сдружение с цел търговия с влияние“, в която е
посочено, че П.Б. е привлечен като обвиняем по досъдебно производство за
участие в организирана престъпна група, че в хода на разследването е назначена
и изготвена компютърно-техническа експертиза на иззети мобилни телефони и
таблети, че е установена комуникацията и е публикувана част от нея.
На
22.06.2020 г. на сайта на Специализираната прокуратура е публикувана новина със
заглавие „Продължават активните действия по разследването, свързани с
досъдебното производство за престъпно сдружение с цел търговия с влияние“, в
която е посочено, че П.Б. е призован за разпит. Посочено е също, че с оглед на
оповестената информация, събрана след анализ на изготвената
компютърно-техническа експертиза, от председателя на Върховния административен
съд е изискано за послужване адм. дело, справка за движението му, както и
информация за магистратите и служителите, дейността на които е била свързана с
неговото разглеждане. Посочено е, че с оглед високия обществен интерес и след
разрешение на наблюдаващите прокурори по реда на НПК, Специализирана прокуратура
публикува снимков материал от осъществена комуникация между П.Б. и Prezident-P..U.,
отнасящи се до случая.
На
23.06.2020 г. на сайта на Специализираната прокуратура е публикувана новина със
заглавие „Съобщение на Специализираната прокуратура“, в която е посочено, че по
повод на отправените множество журналистически въпроси, Специализираната
прокуратура информира обществеността, че анализът на информацията от
изготвената компютърно-техническа експертиза на мобилни устройства, ползвани от
П.Б. установи, че активната комуникация на същия с П.У., секретар по правните
въпроси и антикорупция на П., по хода на адм.д. № 11413/2018 г., стартира
непосредствено след неговото образуване във Върховния административен съд.
Публикувана е и кореспонденция чрез мобилно приложение.
На
24.06.2020 г. на сайта на Специализираната прокуратура е публикувана новина със
заглавие „Претърсвания и изземвания в търговски дружества по досъдебно
производство за престъпно сдружение с цел търговия с влияние“, в която е посочено,
че се провеждат действия по разследването и е оповестена допълнителна информация, съдържаща се в компютърно-техническата експертиза.
На
29.06.2020 г. на сайта на Специализираната прокуратура е публикувана новина със
заглавие „Специализираната прокуратура възложи на ДАНС извършване на детайлен и
задълбочен анализ на комуникацията на П.Б. с MVR-R. P. и с Prezident-Pl.U.“. В
публикацията е посочено, че на ДАНС е възложен анализ, както и какво се
установява от компютърно-техническата експертиза.
На
30.06.2020 г. на сайта на Специализираната прокуратура е публикувана новина със
заглавие „Съобщение на Специализираната прокуратура“, в която е посочено, че
при продължаващия анализ на заключенията от компютърно-техническата експертиза
на мобилен телефон, ползван от П.Б., са установени нови обстоятелства: на
различни дати през м.април и м.май 2020 г., П.Б. обменя текстови съобщения с
различни лиа и др.
На
05.07.2020 г. на сайта на Специализираната прокуратура е публикувана новина със
заглавие „Специализираната прокуратура извършва действия по разследване в
кабинета на секретар на П. на Република България“, в която е посочено, че днес
05.07.2020 г., след получено разрешение от съдия от Специализирания наказателен
съд, се извършват претърсвания и изземване на два адреса в гр. София и гр.
Пловдив. Две лица – П.Б. и П.У. са задържани за срок до 24 часа по ЗМВР.
Разследването се води по чл. 321, ал. 1 НК – за престъпен сговор за извършване
на длъжностни престъпления и търговия с влияние.
На
10.07.2020 г. на сайта на Специализираната прокуратура е публикувана новина със
заглавие „Съобщение на Специализираната прокуратура“, в която е посочено, че
П.Б. и П.У. са обвинени в извършване на престъпление по служба, в съучастие … и
спрямо тях са взети мерки за неотклонение „Гаранция в пари“.
Представени
са извлечения от интернет издания на различни средства за масово осведомяване
(„Медиапул“, „Сега“, БНР, „Факти“, „Монитор“, БНТ, DW, Темида, 24 Часа, Марица,
youtube), съдържащи статии, свързани с въпросните обвинения на ищците, както и
кореспонденция по електронни приложения, която се твърди, че е между тях.
Ответникът
е представил 2 бр. справки (л. 244 и сл. и л.273 и сл.), съставена от прокурор
при Специализираната прокуратура, в която са описани действията по разследване
по ДП № 97/2020 г. по описа на СП-СО, пр.пр. № 1223/2020 г. по описа на
СП. Според втората справка (в която са
посочени и дати), по делото са извършени голям обем действия по разследването,
както следва:
-
Претърсвания
и изземвания – в периода от 19.06.2020 г. до 09.07.2020 г.
-
Разпити
на обвиняеми, свидетели, обиск и претърсване - в периода от 19.06.2020 г. до
28.09.2020 г., като повечето разпити са през м.юли 2020 г., на 28.09.2020 г. е
проведен 1 бр. разпит;
-
Разпит
на свидетели – в периода от м.април 2021 г. до м. юли 2021 г.
-
Експертизи - възложени през м. юни 2020 г. и през м. юли
2020 г.
-
Извършени
огледи на ВД и вещи - през м. юни 2020
г. и през м. юли 2020 г.;
-
С
писма е изискана и предоставяне информация от различни органи (НАП, ОДМВР)
-
„изготвени
писма към 21.12.2020 г. до мобилните оператори за установяване на абонатът
използвал конкретен абонатен номер. В постъпилите отговори от доставчиците на
мобилни услуги е посочено, че в търсения период няма активации с този абонатен
номер“;
-
През
2021 г. е изискана информация от СП на МВР, разпитан е като свидетел
адм.секретар на МВР, на 08.01.2021 г. е постъпил от ВКП доклад на ОЛАФ, на
26.03.2021 г. са разпечатани документи, предоставени от ОЛАФ, през м.април, май
и юни 2021 г. е изискана информация и са изпратени писма до различни държавни
органи.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Х.Н.Б.и А.Д.У..
Свидетелката
Х.Н.Б.е съпруга на ищеца П.С.Б.. Свидетелката сочи,че в края на м. май 2020 г.,
на съпруга й и брат му било повдигнато обвинение. Били извършени обиски в дома
им, на които свидетелката присъствала. По време на тези обиски, съпругът на
свидетелката предал мобилните устройства и паролите за тях, тъй като считал, че
няма какво да го притеснява. Неочаквано, около месец и половина след това, на
09.07.2020 г., на П.С.Б. било повдигнато ново обвинение, което било доста
неочаквано и стресиращо. На 09.07.2020 г., в дома на свидетелките дошли
„някакви лица“, които извикали съпруга й да даде справка в районно управление. Той
отишъл с тях и след това, свидетелката разбрала, че там са го задържали. От
медиите, Х.Б.разбрала, че на съпруга й са повдигнали обвинение. Най-стресиращото за ищеца Б. и за семейството
му било това, че тази ситуация била медийно оповестена.
Свидетелката
сочи, че съпругът й е преживял всичко това изключително зле, бил много
стресиран, защото не беше предполагал, че по такъв начин ще бъде уронен
авторитетът му, който с години е изграждал като бизнесмен, виден общественик,
човек със златна значка като почетен гражданин на гр. Русе. П.Б. бил подтиснат,
но най-много го потискало очакването нещо да се случи в това обвинение. В
медиите, от време на време, имало „медийни подгрявания“ какво се случва, но той
не получавал обвинителен акт. Тази ситуация на очакване му подействала много
зле психически. Бил и ограничен да пътува и не можел да извършва качествено
бизнес делата си.
Свидетелят
А.Д.У. е брат на ищеца П.Д.У.. Свидетелят заявява, че знае, че в началото на
миналата година (разпитът е проведен на 04.10.2021 г.), срещу брат му е
образувано производство за търговия с влияние. Впоследствие на 09 юни 2020 г.,
в 7.30 часа, около 30 полицаи блокирали къщата на У. в с. Първенец. След като
извършили обиск на къщата, арестували и П.У.. Свидетелят също бил призован и
дал показания в Специализираната прокуратура. Разследването все още било на етап дознание, а
състоянието на брат му физически и психически не било добро. Свидетелят сочи,
че П.У. бил морална личност, през последните 10 - 15 години, заемал ръководни
длъжности в гр. Пловдив, бил директор на две районни управления, бил известна
личност в гр. Пловдив и познавал много хора. „Сега“ избягвал контакт с тях,
тежко изживявал ситуацията. Допреди да се случат „тези неща“, ищецът У. нямал
здравословни проблеми, а след задържането му, лежал около 10 дена в болница.
Случаят бил отразен в медиите. Сайтът на прокуратурата също давал информация. Всичко
това много го потиснало. Поведението му много се променило, спрял да контактува
с хора, в семейството му постоянно се коментирало това. След задържането му, П.У. бил викан само един
път във връзка с това дело, но все още обвинението не било внесено. След
обвинението, много хора започнали да го отбягват, много бивши служители на
полицията мислели, че той не е служител в президентството. Било им внушено, че той
е извършил престъпление. Всичко излизало от прокуратурата и нейните сайтове.
По
делото е прието заключението по съдебно-психологичната експертиза. В
заключението е посочено, че при П.У. се наблюдава засилена тревожност и
намаляване на интереса към работата. При проведения разговор, той споделил, че
е станал апатичен и без желание за по-нататъшно развитие на кариерата си,
каквото е имал преди обиските, показния арест и широкия отзвук в медиите. Често
изпадал в депресия, нямал желание за нищо, изгубил всякаква активност, бил
обладан от негативни мисли. Чувствал се
уморен и унижен. Винаги се радвал на общественото доверие и изказванията в
медиите разрушили репутацията му. Разрушил се авторитетът му в чужбина, където
различни организации го познавали като честен, принципен и компетентен
професионалист. В резултат на това, той вдигнал високо кръвно налягане и пиел
хапчета. Чувствал се зле, не ходел дори до магазина, защото хората го гледали с
подозрение и обвинително. Чувствал се така, сякаш е предал доверието на тези,
които са вярвали, че е честен човек с принципи. Страдал от хронично безсъние.
Много хора от приятелския му кръг се отдръпнали от него и контактите му се
ограничили. Особено зле тези събития били приети от баща му, който изпаднал в
тежко депресивно състояние и отключвал паник-атаки. Благодарение на
медикаментозното лечение бил по-добре, но не излизал от дома си. Семейството му
също страдало от неприятната ситуация. Съпругата му била в шок от обиските и
започнала да вдига високо кръвно налягане. Чувствала се много унижена и
засрамена от отразените коментари в медиите. Всичко това допълнително потискало
ищеца У. и той се чувствал виновен за ситуацията, в която са попаднали. Децата
му разбирали ситуацията, но били много притеснени. Образът на баща им до този
момент бил съвсем различен. Срамували се от приятелите си, защото всичко се
отразявало в медиите. ВЛ е посочило, че травматичните събития са разрушили
конструкцията на Аз-а, формиран и поддържан във взаимоотношенията с другите. П.У.
станал нервен, все по-трудно му било да води активен живот. Това довело до
затваряне в себе си, което не било полезно за неговото психическо здраве.
По
отношение на ищеца П.Б., в експертизата е посочено, че при проведеното
изследване е споделил, че най-много го тормози неопределеността на ситуацията и
несправедливото обвинение, което оставя негативен отпечатък върху името му. Той
бил познат в много страни и това обвинение влияело зле на името му. Цялата
ситуация довела до психическо натоварване. Стресът довел до различни
заболявания. Страдал от безсъние, непрекъсната тревожност. Споделял за проблеми
д нервната система, два пъти бил в санаториум. Кръвното му налягане било
високо, видимо остарял. До момента, в който бил обвинение, ищецът Б. бил
спортен тип, а след това се чувствал зле и нямал желание за спорт. Имал здраво
и сплотено семейство, което било потресено от случващото се. Съпругата му се
чувствала много зле, децата му били подтиснати и се срамували, защото в училище
им задавали неудобно въпроси и ги гледали с не доро око. Преживели страшно
унижение, което оказало негативно влияние на детската им психика. Ограничили
кръга на приятелите си, но това било свързано с много негативни емоции. В дома,
настроените било тягостно, очакването тежало на всички. Ищецът Б. вече не бил
уверен в справедливостта, но все пак се надявал, че тя ще възтържествува.
Видно
от СПЕ, психологическото състояние на двамата ищци говори за продължителен
стрес, който преминава в дистрес, който предизвиква психосоматични реакции на
организма. В този случай е необходима сериозна психологическа работа, за да
може да се преработи преживяното и да се овладее състоянието на тревожност и
стрес.
Заключението
е изготвено от вещо в съответната област на науката лице, което е
висококвалифициран експерт, за чиято професионална компетентност и
добросъвестност не са налице основания за поставянето им под съмнение, поради
което и съдът не намира основание да се
съмнява в неговата правилност и го кредитира.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2б от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Преди
да пристъпи към произнасяне по същество на спора, съдът е длъжен и служебно да
съобрази допустимостта на производството, в която връзка са и изричните
възраженията на ответника. Извършвайки проверка в тази насока, съдът намира
предявените искове за допустими. Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, гражданите и юридическите лица могат да
предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е
изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета
"а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато
споразумение. Следователно, и доколкото в настоящия случай наказателното
производство не е приключило, допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение за вредите от нарушение на
правото по чл. 6§ 1 ЗОДОВ по висящо производство не е обусловена от
абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, а именно: да е изчерпана административната
процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета "а"
от ЗСВ, и да няма постигнато споразумение.
По неприключили дела, които продължават да са висящи и при които е
налице забавяне, нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, следва да се търси обезщетение по реда за ЗОДОВ директно пред съда. Аргумент в този смисъл е и
разпоредбата на чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ, предвиждаща, че предявяването на иск за
обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и
след приключване на производството.
По същество на спора, съдът намира следното:
Отговорността
на П.НА Р.Б. се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от НПК
и чл. 52, ал. 3 от НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа
обвинението за престъпление от общ характер и осъществяващо ръководство и
надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство.
Следователно П.НА Р.Б. (като
централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря
по предявения иск, тъй като осъществява ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК), включително и върху действията по повдигане на обвинение и по разследване
на същото (чл. 219, ал. 1 НПК).
Съгласно чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, пар. 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим
на 4 ноември 1950г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992г.) (обн., ДВ,
бр. 80 от 1992г.; изм., бр. 137 от 1998г.; попр., бр. 97 от 1999г. и бр. 38 от
2010г. (наричана „Конвенцията“ – чл. 2, т. 1 ЗОДОВ).
Целта
на разпоредбата на чл. 2 „б” от ЗОДОВ е да създаде ефективен механизъм на
вътрешното право за адекватно обезщетяване на засегнатите от нарушения на
правото да се гледа делото в разумен срок по стандартите на Конвенцията за
правата на човека и практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в
Страсбург. Самата Конвенция определя широко правото
на разглеждане и решаване на делата в разумен срок, като основно човешко право.
Неговата основна уредба се намира в чл. 6, пар. 1.
Нито в Конвенцията, нито в ЗОДОВ има легална дефиниция на
понятието „разумен срок“. Това се дължи на обстоятелството, че не е възможно
изначално да се определи единен „разумен срок“ за всички видове дела. Поради
това, кой срок е „разумен“ се определя за всеки конкретен случай, като липсата
на легална дефиниция на понятието не означава липса на критерии за извеждането
на неговите параметри. Според
практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС, при преценката за
разумност на релевантния период, съдът прилага три критерия: фактическа и
правна сложност на делото, поведението на компетентните органи и поведението на
самия носител на правото (Решение от 15.07.1982 г. на ЕСПЧ по делото Екле срещу
Германия, Серия А № 51; Решение от 13.07.1983 г. на ЕСПЧ по делото Цимерман и
Щайнер срещу Швейцария, Серия А № 66; Решение от 26.07.2001 г. на ЕСПЧ по
делото Крепс срещу Полшар). Разумният характер на продължителността на
производството трябва да бъде преценен в светлината на конкретните
обстоятелства по всяко дело и с оглед на следните критерии: сложността на
делото, поведението на жалбоподателя и съответните органи и на какво е бил
изложен жалбоподателят в процеса. Именно тези
критерии са заложени в Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди, като в чл. 2б, ал. 2 е посочено, че при преценка относно наличието на
необосновано забавяне при разглеждане и решаване на делото, съдът взема предвид
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални
или законни представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
В настоящия случай, досъдебно производство № 97/2020 г. по описа на СО-СП,
пр. пр. № 1223/2020 г. на СП е започнало на 18.06.2020 г. (след отделяне на
материали по друго досъдебно производство). Съдът намира, че
относимият срок, е започнал да тече от
19.06.2020 г., когато е извършено
претърсване и изземване в жилището на П.Д.У.,
и на адресите в гр. Русе, и когато е извършен обиск и изземване, и П.Д.У. и П.С.Б.
са предали доброволно мобилни телефони, ведно със СИМ-карти - л. 138 и сл., л.
140 (в решение № 187/13.06.2012 г. по гр.д. № 1215/2011 г., ІІІ г.о., ВКС и в
решение № 341/05.10.2012 г. по гр.д. №1310/2011 г., IV г.о., ВКС е прието, че
употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на
престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния
деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл). Краят на срока е
моментът, в който се слага край на несигурността в
правното положение на лицето (в случая - лицата). Към датата на приключване на
устните състезания по настоящото дело – 06.12.2021
г., този момент не е настъпил, като съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 3 ГПК, изтеклият
период от време след образуване на делото, съдът не само може да вземе
предвид, но е длъжен да го прецени в решението си по същество, тъй като
доводите и възраженията във връзка с него ще бъдат преклудирани с влизането на
съдебното решение по настоящото дело. Поради това и съдът приема, че следва да
се прецени дали периодът от 19.06.2020 г. до 06.12.2021 г., т.е почти 1
година и 6 месеца, представлява „разумен срок“ за разглеждане и решаване на въпросното
досъдебното производство, по смисъла на чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС и чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ.
Съгласно чл. 192 от Наказателно-процесуалния кодекс
(НПК), досъдебното производство включва разследване и действия на прокурора
след приключване на разследването. Съгласно чл. 193 НПК, органи на досъдебното
производство са прокурорът и разследващите органи, които са посочени в чл. 52,
ал. 1 НПК (следователите, служителите от МВР, назначени на длъжност
"разследващ полицай" и служителите от Агенция "Митници",
назначени на длъжност "разследващ митнически инспектор", и в изрично
предвидените случаи - полицейските органи в МВР и митническите органи в Агенция
"Митници"). Разследващите органи действат под ръководството и надзора
на прокурор - чл. 52, ал. 3 НПК.
Съгласно чл. 22, ал. 2 НПК, прокурорът и
разследващите органи са длъжни да осигурят провеждането на досъдебното
производство в предвидените в този кодекс срокове. Чл. 203, ал. 1 НПК изрично
предвижда, че разследващият орган взема всички мерки за осигуряване на
своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването, а според
ал. 2, разследващият орган е длъжен в най-кратък срок да събере необходимите
доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона,
вътрешното си убеждение и указанията на прокурора.
По силата на чл. 234, ал. 1 НПК, разследването се
извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня
на образуването му. Прокурорът може да определи по-кратък срок. Ако този срок
се окаже недостатъчен, той може да го продължи до изтичане на срока по ал. 1
(ал. 2 на чл. 234 НПК). При фактическа и правна сложност на делото
прокурорът може да удължи срока по ал. 1 до 4 месеца (ал. 3 на чл. 234 НПК). Ако и този срок се
окаже недостатъчен, административният ръководител на съответната прокуратура
или оправомощен от него прокурор може да го удължава по искане на наблюдаващия
прокурор. Срокът на всяко удължаване не може да бъде повече от два месеца.
Мотивираното искане за удължаване
на срока се изпраща преди изтичането на сроковете по ал. 1 – 3 (ал. 4 на чл.
234 НПК). Действия по разследването, извършени извън сроковете по ал. 1 - 3, не
пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват
пред съда при постановяване на присъдата (ал. 7 на чл. 234 НПК)
Цитираните разпоредби сочат, че действащият НПК
предвижда
стриктни правила относно спазването на сроковете за извършване на досъдебното
разследване, като гаранция за разглеждане на делото в разумен срок.
Разглежданото ДП № 97/2020 г. по описа на
СО-СП продължава 1 година и 6 месеца, което е далеч над предвидените
в цитираните разпоредби срокове. При
това положение следва да се прецени, дали са били налице (и продължават да са
налице) критерии, които да обосноват провеждането на досъдебното производство в
посочения период от време.
Предмет
на наказателното производството е било
установяване съставомерността и авторството на престъпления, чийто
непосредствен обект на въздействие са обществените отношения, свързани с реда и общественото спокойствие (чл. 321, ал.
6 НК) и нарушаване на служебни
задължение (чл. 282, ал. 2 НК), като се твърди деянията да са извършени в
съучастие между двамата ищци.
Относно
първия критерий – сложността на делото, следва да се направи преценка съобразно
естеството на събраните по делото факти, броя на обвиняемите и свидетелите,
нуждата да се получат документи по делото, съединяването на делото с други
дела, встъпването на други лица в процеса и всички други релевантни
обстоятелства. При преценката за разумния характер на времетраене на производството
следва да се съобрази, на първо място, квалификацията на деянията.
В
процесния случай, против ищците е водено наказателно производство за извършени
деяния, квалифицирани като престъпления по
чл. 321, ал. 6 НК и чл. 282, ал. 2 НК. Обвинението за второто престъпление
е, че е осъществено чрез 21 деяния, които са идентични - изпращане на съобщения в приложението
„whatsapp“. Още на 19.06.2020 г., П.Д.У.
и П.С.Б. са предали доброволно мобилните
си телефони, ведно със СИМ-карти (видно от Протокол за обиск и изземване
от 19.06.2020 г., л. 138 и сл., и
Протокол за доброволно предаване от 19.06.2020 г., л. 140). Ответникът
признава, че още през м. юни 2020 г. и през м. юли 2020 г. са възложени и
извършени множество компютърни технически експертизи, както и че повечето
свидетели и обвиняеми са разпита през
м.юни - м.юли 2020 г.
Според Тълкувателно решение №
35/06.11.1990 г. по н.д. № 26/90 г. на
ОСНК на ВКС (на което и ответникът се позовава), фактическата сложност
ще е налице, когато делото съдържа значителен по обем фактически материал,
многообразие на инкриминираната дейност, броя на подсъдимите и други
обстоятелства, които налагат разглеждането на делото в разширен съдебен състав
за правилно установяване на фактите и разкриване на обективната истина.
Правната сложност е свързана с точно спазване и правилно прилагане на
материалния и процесуален закон. С оглед на тези изисквания правна сложност ще
е налице, когато има многообразие на обвиненията, усложнени форми на съучастническа
дейност, квалифициращи белези на деянието.
В настоящия случай, в
разглежданото досъдебно производство обвиняемите са двама, без да са налице
многообразие на обвиненията, усложнени форми на съучастническа дейност. Не се
установява и делото да съдържа значителен по обем фактически материал.
Досежно
следващия критерий - поведението на страните, в частност това на ищците,
привлечени като обвиняеми по досъдебното производство, съдът отчита, че същите
са съдействали на органите на досъдебното производство, доколкото са се явявали,
без изключение, когато са били призовавани, предали са доброволно
мобилните си телефони, ведно със
СИМ-карти и липсват и каквито и да е данни, че с поведението си са допринесли
за увеличаване на продължителността на досъдебното производство.
Относно
поведението на органите на досъдебното производство, по делото не се
установява, поради какви причини е увеличена продължителността на съдебното
производство извън предвидения в чл. 234, ал. 1 НПК, двумесечен срок от деня на образуването му. Тук
следва да се съобрази, че още на 09.07.2020 г., П.Д.У. и П.С.Б. са
били привлечени като обвиняеми, което означа, че органите на досъдебното
производство са приели, че към тази дата
са събрани достатъчно доказателства за виновността в извършване на
престъпленията, за които им е повдигнато обвинение (чл. 291, ал. 1 НПК).
Дори
да се приемем, че за изясняване на фактите по наказателното производство и за
провеждането на пълно, всестранно и обективно разследване е било необходимо
извършването и на други процесуално – следствени действия, не се установят нито причините за
неритмичното им извършвани, нито причините за продължителността на досъдебното
производство. В
тежест на ответника е било да докаже, че досъдебното производство е проведено в
предвидените в процесуалния закон срокове - чл. 22, ал. 2 НПК, както и че разследващите органи са взели мерки за осигуряване
на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването - чл. 203, ал.
1 НПК (което му е изрично указано – с определението от 22.04.2021 г.).
Такива доказателства по делото не са ангажирани. Не се установява, че
разследващите орган са взели всички мерки за осигуряване на своевременното,
законосъобразно и успешно извършване на разследването, както и че в най-кратък
срок са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина.
Всъщност представената справка, съставена от ответника, съдържа извънсъдебно
признание, че след интензивните процесуално-следствени действия през м.юни и м.
юли 2020 г., в продължителен период от време не е извършвано никакво
разследване, до м.април и м. май 2021 г. (след получаване на книжата по
настоящото дело), когато са разпитвани свидетели, изпращани са писма и е
изискана информация от различни органи.
Съвсем друг е въпросът, че нито се установява защо тази информация (от
държавни органи) не е изискана преди 1 година, респ. защо свидетелите не са
били разпитани през 2020 г., нито до колко относима и необходима за
разследването е евентуално събраната информация.
Не
на последно място, при преценката за отговорността на ответника за нарушаване
на изискванията за разглеждане на производството в разумен срок следва да се
съобрази и значението на делото за ищците и вида на правата, за които се търси
защита. Според практиката на ЕСПЧ значението на делото за лицето не следва да
се преценява единствено с оглед крайния резултат от производството.
Съдът
приема, че от събраните по делото доказателства и доказателствени средства се
установи, че воденото наказателно производство срещу ищците им се е отразило
изключително неблагоприятно. Това се
установява от разпита на свидетелите и заключението по съдебно-психологическата
експертиза. Съдът приема, че негативните последици върху личността и психиката
на обвинено в извършване на престъпление лице се подразбират от естеството на
упражнената спрямо ищците наказателна репресия. В случая за процесния период,
ищците са имали неблагоприятни психични
изживявания, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на репариране от
държавата.
Изложеното
дотук сочи, че правото на ищците в настоящото производство, за разглеждане на
делото в разумен срок, е било накърнено, поради което и предявените от тях
искове са основателни. Исковете са доказани по основание по отношение на
неимуществените вреди, които съдът установи, че ищците са търпели във връзка с
образуваното срещу него наказателно производство. Възраженията на ответника за
липсата на връзка между обвиненията против ищците и претърпените от тях
неимуществени вреди са неоснователни.
При
това положение съдът приема, че са налице са предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника по чл. 2б от ЗОДОВ за причинените на ищците вреди от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС.
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 ЗЗД, приложим предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Понятието „справедливост” като морално-етично понятие включва
„съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото
възнаграждаване, правата и задълженията”. Осъждането, само по себе си, има
ефекта на овъзмездяване, а като база за паричния еквивалент на причинената
неимуществена вреда служи още и икономическия растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на деликта. Съгласно ППВС № 4/68г., т. 8, при преценка за
справедливост на обезщетение съдът следва да отчете и конкретните
обстоятелства, включително характер на увреждането, състоянието, причинителят и
др. Т.е. критериите за определяне на
този размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените вреди, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните
последици за ищците, като се вземат предвид конкретните обстоятелства по
делото, в каквато насока е константната
съдебна практика на всички съдилища в Република България.
При
отчитане на всички тези критерии съдът приема, че справедливото обезщетение е в
размер на по 3 000 лева. Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е
съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който включва освен
обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост,
произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната
практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема,
че сумата от по 3 000 лева в пълна
степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за
претъпените от ищците неимуществени вреди.
Сумите
са дължими, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба
– 24.02.2021 г. до окончателното плащане.
Относно
разноските:
Ищците са направили своевременно искане за присъждане на
разноски и са представили доказателства за извършени такива. Неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на заплатените от ищците адвокатски
възнаграждения, тъй като същите са в минималния размер, предвиден в чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, а
именно: 1310 лева + 20 % ДДС, или 1572 лева, с вкл. ДДС.
На П.Д.У. следва да се присъди: на основание чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ, сумата от 13.50 лева - платена държавна такса и
банкова комисионна, и на основание чл.
10, ал. 3, изр. второ ЗОДОВ, сумата от 188.64
лева (1572 лв. х 0.12) - адвокатско възнаграждение.
На П.С.Б.
следва да се присъди: на основание чл.
10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ, сумата от 14.50
лева - платена държавна такса и банкова комисионна, и на основание чл. 10, ал. 3, изр. второ ЗОДОВ,
сумата от 188.64 лева (1572 лв. х 0.12) - адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, ответникът
следва да бъде осъден, да заплати в полза на Софийски градски съд, сумата от 400 лева - разноски по делото (депозит
за експертиза).
Така мотивиран,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „********, да заплати
на П.Д.У., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, основание чл.
2б, ал. 1 ЗОДОВ, сумата от 3 000 лева – главница, представляваща
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от П.Д.У. от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на ДП № 97/2020 г. на СО-СП, пр. пр. № 1223/2020 г. на СП в разумен срок, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 24.02.2021
г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ, сумата от 13.50 лева - платена държавна такса и
банкова комисионна, и на основание чл.
10, ал. 3, изр. второ ЗОДОВ, сумата от 188.64
лева - адвокатско възнаграждение, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3 000 лева до пълния предявен
размер от 26 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „********, да заплати
на П.С.Б., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ,
сумата от 3 000 лева –
главница, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от П.С.Б. от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на ДП № 97/2020 г. на СО-СП, пр. пр. № 1223/2020 г. на СП в разумен срок, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 24.02.2021
г. до окончателното изплащане, сумата от 14.50 лева - платена държавна такса и банкова комисионна, и на основание чл. 10, ал. 3, изр. Второ ЗОДОВ,
сумата от 188.64 лева - адвокатско
възнаграждение, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3 000 лева до пълния предявен
размер от 26 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „********, да заплати
на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на
основание чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ, сумата от 400 лева – разноски по делото,
представляващи депозит за експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: