Решение по дело №2017/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63а ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е във връзка с постъпила касационна жалба на Й.М.М. чрез адв. М.П. срещу решение № 1148/27.07.2023г., постановено по а.н.х.д. № 20233110200747/2023г. по описа на Варненския районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление № 442а-188/22 от 18.01.2023г., с което на касаторката е наложена глоба от 1000 лева на основание чл.30 ал.3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ за нарушение на чл.17а ал.2 от същия закон.

Касаторката прави оплакване, че въззивният съд не се е произнесъл по възражението  относно неспазване на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, които според нея са изтекли, към момента на съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Смята, че няма съответствие между правната квалификация и извършеното деяние, тъй като в административно-наказващия орган е отбелязал в нарушителката е спряла върху крайбрежната ивица, като е квалифицирал деянието по чл.17а ал.2 от ЗУЧК, чиято разпоредба се отнася да паркиране на моторни превозни средства върху плажната ивица. Счита, че наказващият орган не е установил по категоричен начин къде е бил паркиран автомобила, поради което е останало недоказано и самото нарушение. Иска отмяна на решение и отмяна на наказателното постановление. Същите доводи са изразени и в писмено становище с.д. № 15028/24.10.2023г.

Ответникът по касация – началника на ІV РУ на ОД на МВР гр.Варна в писмени бележки с.д. № 15053/24.10.2023г. чрез юрисконсулт К.Л.-А. оспорва касационната жалба, като я намира за неоснователна и касационните доводи за несъстоятелни. Изтъква неприложимостта на чл.28 от ЗАНН. Счита, че обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на материалните правила и закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.63д ал.4 от ЗАНН.

Представителят на контролиращата страна – ВОП иска решението на Варненския районен съд да бъде оставено в сила като правилно с оглед приложението на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от страна в административно-наказателното производство, за която е налице правен интерес от оспорване на въззивното решение, доколкото същото се явява неблагоприятно за нея. Изложеното сочи за допустимост на жалбата, поради което съдът следва да я разгледа по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд-Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт със санкционен характер.

Административен съд-Варна в настоящия си състав, като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвиди посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Нарушението е било установено на 9 август 2022г. На 7 ноември 2022г. в писмени сведения, Й.М. признава, че на 09.08.2022г. тя е управлявала лек автомобил Хюндай Теракан с рег.№ В **** ВМ, който е собственост на баща . Следователно, наказващият орган е разбрал кой е извършителя на нарушението на 07.11.2022г. и е съставил на 22.11.2022г. акт за установяване на административно нарушение в тримесечния срок от откриване на нарушителя и в едногодишния срок от извършване на нарушението, както изисква нормата на чл.34 ал.1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Макар и въззивния съд да не е обсъдил това оплакване, наведено в жалбата пред него, пропускът не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид спазването на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН в административно-наказателното производство.

Неоснователен е довода на касаторката, че има несъответствие между описанието на деянието и посочената правна квалификация. Както в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, така и в наказателното постановление /НП/ е посочено, че нарушителят е паркирал на 09.08.2022г. върху крайбрежната плажна ивица и дюни в границите на морски плаж „Шкорпиловци – север“ в поземлени имоти с идентификатори 83404.502.7 и 83404.502.36 в землището на с.Шкорпиловци.

Следователно, паркирането върху дюни е едно от изпълнителните деяния изброени в чл.17а ал.2 от ЗУЧК, което потвърждава пълното и точно съответствие между извършеното от Й.М. и обективните и субективни признаци на нарушението по посочената законова разпоредба. Макар, че е описано съставомерното деяние „паркирал“, а не „спрял“, както твърди касаторката, действието „спиране“ върху дюни също представлява нарушение по чл.17а ал.2 от ЗУЧК предвид забраната за престой върху дюни.

Касационната инстанция намира за неоснователен и довода в касационната жалба, че не е било установено по категоричен начин мястото на забраненото паркиране и съответно нарушението е останало недоказано по несъмнен начин. Както в АУАН, така и в НП имотите, върху които има образувани дюни и съответно наказаното лице незаконосъобразно е паркирало лек автомобил на 09.08.2022г., са вписани с идентификаторите им по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Шкорпиловци. Самото наличие на дюни в границите на крайбрежната ивица на плаж „Шкорпиловци-север“ в землището на с.Шкорпиловци също е установено по безспорен начин видно от констативен протокол №016314/09.08.2022г. съставен от експерти от Регионалната инспекция по околната среда и водите гр.Варна към Министерството на околната среда и водите и писмо на министъра на туризма с УРИ № 365000-47584/24.10.2022г.

С оглед на гореизложеното, наказващият орган е издал законосъобразно наказателно постановление при спазване на условията по чл.53 ал.1 от ЗАНН, като е установил по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, при липса на основания за прекратяване на производството и неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. Глобата наложена на Й.М. е в минималния размер по чл.30 ал.3 от ЗУЧК.

Потвърждавайки наказателното постановление като законосъобразно, Варненският районен съд е постановил правилно решение в съответствие с материалния закон и при спазване на съдобпроизводствените правила. Настоящият състав на касационната инстанция напълно споделя изводите на въззивния съд, поради което на основание чл.221, ал. 2, изр. ІІ-ро от АПК препраща към тях.

Предвид неоснователността на касационната жалба, ответникът има право да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което своевременно е поискал. Размерът следва да бъде определен по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения, на основание чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63д ал.4 от ЗАНН, Шести тричленен състав на Административен съд-Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1148/27.07.2023г., постановено по а.н.х.д. № 20233110200747/2023г. по описа на Варненския районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление № 442а-188/22 от 18.01.2023г., с което на Й.М.М. е наложена глоба от 1000 лева на основание чл.30 ал.3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие за нарушение на чл.17а ал.2 от същия закон.

ОСЪЖДА Й.М.М. с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: