Р Е Ш Е Н И
Е
№ 41 20.02.2020
година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, четвърти състав
на …………трети
февруари……..………….две хиляди и двадесета година
в публично съдебно
заседание, в следния състав :
СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА
С
участието на секретаря………Петя Делчева…....…….…………………..….
И прокурора ……………………………………….…………..…………………...
като разгледа докладваното от съдия
Петкова….………...…………………………..
гражданско дело …….№
676 по описа за 2018 година……………..………..……,
За да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Н.“ ЕООД - С., с която се предявяват
субективно съединени искове с правно основание чл. 135 ЗЗД срещу ответниците „Т.
С. Б.“ (в несъстоятелност) ЕООД – С. и И.Д.Ш., действащ като ЕТ „И. Д.“ – град С..
Ищецът твърди, че е кредитор на първия ответник, като вземанията срещу
него произтичали от Договор за наем на недвижим имот от 21.02.2011 година. Този
договор действал и обвързвал валидно страните до 02.05.2017 година. Съгласно договора, дружеството-ищец в качеството на
наемодател предоставило за временно и възмездно ползване на ответника
собствения си недвижим имот, подробно описан в т. 1 от Договора за наем срещу
заплащане на месечен наем. Размерът на наема съгласно т.7 от Договора бил в
размер на 1 288, 98 евро без ДДС или в
лева - 3 025, 24 лева с ДДС. Съгласно т.7.4. от наемния договор, наемателят
„Т. С. Б.“ ЕООД се задължил да заплаща месечен наем до пето число на текущия
месец срещу издадена фактура. Считано
от м.януари 2014 година „Т. С. Б.“ ЕООД натрупало задължения по договора
- както за заплащане на наемните вноски, така и на дължимите режийни разноски,
което довело до подписване на нотариално заверено споразумение по чл. 17, т. 3
от ГПК от 31.10.2014 година. Поканено изрично, „Т. С. Б.“ ЕООД продължило да не изпълнява задълженията си
доброволно, поради което дружеството-ищец провело успешно искови производства.
Така, предмет на търг.д. № 9580/2016
година по описа на СГС били искове за обща сума 31 818, 40 лева, от които: 3 025, 24 лева с ДДС - неплатена към 30
декември 2016 година наемна вноска по фактура № 2898/01.12.2016 година за
дължимия наем за месец декември 2016 година и 28 793, 16 лева - общ размер на
претендираната неустойка за забава, начислена върху всяка просрочена фактура за
целия период на забавата: 12.01.2014 година - 30.12.2016 година съгласно т. 12
от договора за наем. В рамките на исковото производство била извършена ССЕ,
която установила, че общият размер на неустойката за забава, дължима за целия
период на забавата от 12.01.2014 година до 30.12.2016 година възлиза на 24 451, 93 лева. Постановеното по
делото Решение № 2140/16.11.2017 година влязло в законна сила на 14.12.2017
година за сумата от 7 033, 68 лева, ведно със законната лихва за забава върху
главницата (от които неплатен наем за м. 12.2016 година - 3025,24 лева с ДДС и
част от претендираните неустойки за забава - 4 008,44 лева). В останалата част
решението било обжалвано и производството по иска не било приключено. Освен това, по т.д. № 9580/2016
година на СГС било допуснато обезпечение на иска и издадена обезпечителна заповед.
Въз основа на заповедта било образувано изпълнително дело №
20177900400209 по описа на ЧСИ Р. М. и наложен запор върху банковите сметки на първия
ищец в две банки. Една седмица след уведомяването на длъжника „Т. С. Б.“ ЕООД за запора, а именно на 10.02.2017 година, дружеството-ответник
извършило атакуваното с настоящия иск разпореждане със своите недвижими имоти:
с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 51, том I,
per. № 567, дело №
23/2017г. по описа на нотариус В. В., рег. № 354, с р-н на действие
Свиленградски районен съд, (вписан в Служба по вписванията под №
315/10.02.2017г., акт № 93, том 1, дело 71) прехвърлило собствеността върху
описаните в н.а. имоти на втория ответник.
Освен
това, по силата на решение Решение № 2140 от 16.11.2017г. по т.д. № 9580 по
описа на СГС, ищецът се снабдил с изпълнителен лист от 26.02.2018 година за
сума в общ размер на 7 033, 68 лева. Било образувано изп.дело № 20187900400314 по описа на ЧСИ Р. М. и
до „Т. С. Б.“ ЕООД била изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 6231
от 01.03.2018 година. Въпреки поканата, длъжникът не изпълнил задълженията си и
до настоящия момент. Освен това, в изпълнителното производство били установени
задължения на длъжника към Държавата чрез НАП за сумата 208 553, 49 лева.
Участието на Държавата като привилегирован взискател довело до това, че при
извършеното по изпълнителното дело разпределение „Н.“ ЕООД получил единствено
разноски по изпълнителното производство.
„Н.“ ЕООД образувало още едно исково производство
срещу първия ответник - по гражданско дело
№ 24732/2017 година по описа на СРС, за заплащане на останалите
вземания, произтичащи от договора за наем за периода от януари до април.2017г.
- сумата от 16 127, 64 лева с ДДС,
от които: 12 100, 96 лева с ДДС - общ размер на неплатени към 20 април 2017
година наемни вноски по приети и неоспорени от ответника фактури: фактура №
********** от 04.01.2017г. за дължимия наем за месец януари 2017г. - сума в
размер на 3 025, 24 лева с ДДС; фактура № ********** от 01.02.2017г. за
дължимия наем за месец февруари 2017г. - сума в размер на 3 025, 24 лева с ДДС;
фактура № ********** от 01.03.2017г. за дължимия наем за месец март 2017г.-
сума в размер на 3 025, 24 лева с ДДС; фактура № ********** от 03.04.2017г. за
дължимия наем за месец април 2017г. - сума в размер на 3 025, 24 лева с ДДС; 643,15
лева с ДДС - общ размер на неплатени към 20 април 2017 година режийни разноски
/за електроенергия/ съгласно следните връчени, приети и неоспорени от ответника
дебитни известия, описани подробно в ИМ.; 3 383, 53 лева - общ размер на неустойка
за забава, начислена върху всяка просрочена фактура за целия период на
забавата: 12.01.2017г. - 20.04.2017г. съгласно т.12 от договора за наем (като е
взет предвид гратисният 7-дневен срок от датата на получаване на всяка фактура
съгласно т.12 от договора).
По гр.дело № 24732/2017г. по описа на СРС било постановено
Решение № 435265 от 22.06.2018 година, с което „Т.
С. Б.“ ЕООД било осъдено да заплати всички претендирани суми, ведно със
законната лихва върху главниците до окончателно изплащане и 1881, 94 лева – разноски
по делото: заплатена държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско
възнаграждение. Според ищеца, това решение не било влязло в законна сила, но и
след влизането му в сила кредиторът „Н.“ ЕООД щял да бъде изправен пред същата
невъзможност да събере вземането си, както вече се било случило по другото
изпълнително дело.
С тези фактически доводи ищецът твърди, че е кредитор на
първия ответник по смисъла на чл. 135 от ЗЗД, за сумите в общ размер на 47 946, 04 лева.
На следващо място ищецът
твърди, че неговият длъжник „Т. С. Б.“ ЕООД извършило увреждащи него действия,
при това със знанието на лицето, с което е договарял – вторият ответник И.Д.Ш.
в качеството му на ЕТ „И. Д.“. Така, на 10.02.2017 година, първият ответник продал на
втория ответник, с нотариален акт за покупко-продажба № 51, том I, рег. № 567, дело №
23/2017г. по описа на нотариус В. В., следните недвижими имоти: 1)ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. Капитан Андреево, Хасковска област,
с адрес : п.к. 6530, Капитан Андреево, ул.
„Бяло море“ № 3, съгласно
Кадастралната карта на с. Капитан Андреево, Хасковска област, одобрена със
Заповед № РД-18-106/13.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК и съгласно
Скица на имота № 15-44060-02.02.2017г., издадена от СГКК-гр.Хасково, имот с идентификатор № 36110.501.125, с площ по скица 720 кв.м. /а
по документ за собственост — 740
кв.м./, с трайно предназначение на територията : урбанизирана, с начин
на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план:
УПИ 1-125, в кв. 27, при съседи на имота: 36110.501.9046., 36110.501.432,
36110.501.1125, 36110.501.9038, ведно с
построението в поземления имот СГРАДИ съгласно скица на сграда №
15-48763-07.02.2017г., скица на сграда № 15-48769- 07.02.2017г. и скицана
сграда № 15-48777-07.02.2017г., а именно: ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА, на един етаж, с идентификатор № 36110.501.125.1, със
застроена площ от 80 кв.м.; СГРАДА НА
СЪОБЩЕНИЯТА на един етаж, с идентификатор
№ 36110.501.125.2, със застроена площ от 63 кв.м.; СГРАДА НА СЪОБЩЕНИЯТА, на един етаж, изградена в груб строеж, с идентификатор № 36110.501.125.3, със застроена площ от 288 кв.м.; 2) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ
се в с. Капитан Андреево, Хасковска област, с адрес: п.к. 6530, с . Капитан Андреево, ул. „Бяло море“ №
3, съставляващ съгласно
Кадастралната карта на с. Капитан Андреево, Хасковска област, одобрена със
Заповед № РД-18- 106/13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК и съгласно Скица на
имота № 15.44058- 02.02.2017г., издадена от СГКК-гр.Хасково, имот с идентификатор № 36110.501.1125, с площ
по скица 760 кв.м. /а по документ за
събственост - 740 кв.м./, с трайно предназначение на територията-
урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, ,
НЕЗАСТРОЕН, с номер по предподен план : УПИ II-125, в кв. 27, при съседи на
имота: 36110.501.432, 36110.501.1432, 36110.501.288, 36110.501.287, 36110.501.9038, 36110.501.125; 3) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ , находящ се в с. Капитан Андреево, Хасковска област,
с адрес: п.к. 6530, Капитан
Андреево, Хасковска област, ул.
„Комунига“ № 14, съгласно Кадастралната карта на с. Капитан Андреево,
одобрена със Заповед № РД-18-106/13.12.2016г. на Изп.директор на АГКК и
съгласно Скица на имота № 15-44051-02.02.2017г., издадена от СГКК-гр. Хасково,
имот с идентификатор № 36110.501.1031, с площ по скица 327 кв.м., /а по документ за собственост 300 кв.м./, с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план УПИ П-31, в кв. 55, при
съседи на имота: 36110.501.9018, 36110.501.9020,
36110.501.31, ведно с построената в
поземления имот сграда, а именно:
ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА-ГАРАЖ, съгласно Скица на сграда №
15-48760-07.02.2017г., издадена от СГКК гр. Хасково, с идентификатор № 36110.501.1031.1, със застроена площ 41 кв.м.
Ищецът
настоява, че длъжникът му извършил тези разпореждания с имуществото си не
просто след възникване на процесните вземанията, а непосредствено след като е
разбрал за предприетите действия за съдебно събиране на сумите и наложените
обезпечителни мерки. С тези свои действия длъжникът умишлено се бил лишил от
недвижимото си имущество, с което причинил увреждане на кредитора, като го поставил в невъзможност да събере
принудително вземанията си. По отношение на втория ответник и купувач,
ищецът твърди, че са налице предпоставките
за прилагане на презумпцията на чл. 135, ал.2 от ЗЗД. Позовава се на факта, че
управител на „Т. С. Б.“ ЕООД в процесния период била съпругата на И. Ш. – Д. А.
Ш.. Освен това, самият И. Ш. бил служител на ръководна длъжност в
дружеството-ответник - през целия период от сключване на договора за наем през
2011 година до прекратяването му през май 2017 година. От там – И. Ш. бил
запознат в детайли с договорните отношения между двете дружества и несъмнено
знаел за увреждането на кредитора-ищец с извършеното в полза на ЕТ прехвърляне
на имуществото.
С тези и останалите доводи, изложени в исковата
молба, дружеството-ищец моли съда да постанови решение, с което да обяви за недействителни спрямо него
извършените от „Т. С. Б.“ ЕООД в полза на И.Д.Ш., действащ като едноличен
търговец „И. Д.“, разпореждания с недвижими имоти с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 10.02.2017г.,
№ 51, том I, рег. № 567, дело № 23/2017г. по описа на нотариус В. В..
Претендира сторените в настоящото исково производство деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Т. С. Б.“
(в несъстоятелност) ЕООД подава отговор на исковата молба. Оспорва предявения
срещу него иск изцяло. На първо място твърди, че доколкото спрямо него е
открито производство по несъстоятелност, то обстоятелството – дали ищецът има
качеството на негов кредитор или не, следва да се провери в рамките на т.д. 1070/2018г. по описа на Софийски
градски съд (СГС). В тази насока заема становище за недопустимост на предявения
индивидуален иск по чл. 135 ЗЗД. Следващото възражение на ответника е за
неоснователност на иска. Настоява, че ищецът не доказва качеството си на негов
кредитор за част от
твърдените вземания. Така,
действително с решението САС № 2248 от 23.08.2018г. по в.т.д. №
1104/2018г. по описа на САС исковете били уважени изцяло, но за безспорната
част от тази сума - 7033,68 лв. задължението било погасено (в хода на
принудителното изпълнение), а в останалата част до пълния предявен размер
28 793,16 лева съдебното производство продължавало да бъде висящо пред ВКС
поради оспорването му от „Т. С. Б.“ ЕООД. Гр.д. № 24732/2017г. 138 с-в по описа на СРС било приключило с решение,
с което „Т. С. Б.“ ЕООД било осъдено да заплати на „Н.“ ЕООД процесната сума,
но това дело подлежало на спиране поради открито спрямо „Т. С. Б.“ ЕООД
производство по несъстоятелност. На следващо място дружеството-ответник твърди,
че с извършеното разпореждане с недвижими имоти по силата на нотариален акт №
51, том. I, per. №
567, дело № 23/2017г. не били увредени интересите на „Н.“ ЕООД. Сделката била
възмездна и по банковите сметки на „Т. С. Б.“ ЕООД била постъпила парична сума,
която представлява продажната цена на прехвърленото имущество. Тази сума била
запорирана в полза на „Н.“ ЕООД и тя покривала пълния размер на вземанията на
дружеството-ищец. Освен това, дружеството-ответник било собственик и на други
недвижими имоти, от които ищецът би могъл да се удовлетвори, в случай ако
докаже качеството си на кредитор и размера на вземанията си. Посочва тези имоти
както следва: Имот № 341086, находящ
се е землището на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, област Хасково, ЕКАТТЕ
36110, в местността Беберлика, с площ от 5 020 кв. м. и съседи имоти с номера
341089 - общински път, 046001, 000600 и 341085 и Имот N° 017050, находящ се е землището на с. Капитан Андреево, общ.
Свиленград, област Хасково, ЕКАТТЕ 36110, в местността Фондовото, с площ от 3
198 кв. м. и съседи имоти с номера 017062, 017063, 017051, 017071 и 017049.
Оспорва се знание у прехвърлителя за увреждане на кредитора: Действията по
прехвърляне на имотите били започнали доста преди част от вземанията да
съществуват, както и преди „Н.“ ЕООД да предяви вземанията си по съдебен ред.
Така, т.д. № 9580 / 2016 година по описа на СГС било образувано с искова молба,
подадена до съда на 30.12.2016 година. Исковата молба била оставена без
движение и на 01.02.2017 година СГС издал разпореждане за връчване на книжата
на „Т. С. Б.“. Молбата била получена от дружеството-ответник едва на
23.02.2017г., т.е. след датата на атакуваната продажба. В подкрепа на това
твърдение ответникът се позовава на онлайн справка, от която било видно, че
отговорът на Т. С. Б. е подаден в законовия 14-дневен срок за отговор по
търговски дела на 09.03.2017г., като СГС бил приел, че 14-дневен срок е спазен.
Ответникът „Т. С. Б.“ ЕООД оспорва ищцовото твърдение за наличие на знание у
втория ответник И.Д.Ш. за увреждащия характер на сделката. Твърди, че решението
за продажбата на процесните имоти било взето от едноличния собственик на Т. С. Б.
на 22.08.2016година. В тази насока се
позовава на представеното с отговора решение на едноличния собственик на
капитала на дружеството-ответник и пълномощно от представляващия Едноличния
собственик на Т. С. Б. до управителя на Т. С. Б. да извърши продажбата. Според
ответника, решението за продажбата било взето през август 2016г. от надлежен
орган, несвързан с купувача ЕТ И. Д., т.е. знанието нямало как да се
предполага. Действията на Д. Тонева - управител на Т. С. Б. - по време на продажбата
на недвижимите имоти, не включвали в себе си решение за продажба, още по-малко
решение за увреждане на Н., като те били единствено действия по изпълнение на
взето решение на Едноличния собственик на Т. С. Б. за продажба на имотите.
Обяснява сравнително дългия период между взимане на решенията за извършване на
продажбата и приключването на продажбата с фактори извън контрола на дружеството-ответник
- влизане в сила на кадастрална карта за района на с. Капитан Андреево, Област
Хасково и необходимостта от по-дълъг срок за снабдяване с кадастрални скици и
схеми за продадените имоти. С тези и останалите доводи ответникът моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Претендира деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И.Д.Ш.,
действащ като едноличен търговец с фирма „И. Д.“ - С. подава отговор на
исковата молба. Заема становище за неоснователност на предявения иск. Настоява,
че ЕТ И. Д. е трето добросъвестно лице,
придобило правото на собственост върху недвижими имоти, в резултат на валидна,
възмездна и сключена в изискуемата от закона форма сделка - покупко-продажба.
Присъединява се към доводите на дружеството-ответник за недоказаност на
по-голямата част от вземания, на които ищецът се позовава, обосновавайки
качеството си на кредитор. В тази част
доводите на този ответник са аналогични на тези на „Т. С. Б.“ ЕООД. Оспорва
ищцовото твърдение за знание за увреждащия характер на сделката у
прехвърлителя. Акцентува на възмездния характер на сделката и наличие на
достатъчно друго имущество на дружеството-ответник, от което ищецът да се
удовлетвори, като и в тази част отговорът на ответника И. Д. преповтаря
фактическите и правните твърдения, изложени в отговора на „Т. С. Б.“ ЕООД. В
допълнение добавя, че преговорите за покупката на имотите, предмет на договора
между „Т. С. Б.“ ЕООД и ЕТ И. Д., както и съгласието за осъществяване на сделката
били договорени значително по-рано - през лятото на 2016г, като забавяне
реализирането ѝ се дължало на обективни фактори. Моли за отхвърляне на
иска и за присъждане на деловодни разноски.
Хасковският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
С Решение №
2140/16.11.2017 година, постановено по т.д. №
9580/2016 година по описа на Софийски градски съд, VI-1 състав, влязло в законна
сила на 14.12.2017 година, „Т. С. Б.“
ЕООД е осъдено да заплати на „Н.“ ЕООД сумата 3 025, 24 лева с ДДС -
неплатена наемна вноска за м.декември.2016 година, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 30.12.2016 година, както и 4 008,44 лева - дължима
неустойка за забава за периода от 31.10.2014 година до 30.12.2016 година, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 30.12.2016 година. В останалата част до пълния предявени размер
от 28793,16 лева и за периода 12.01.2014 година до 30.10.2014 година искът за
неустойката е отхвърлен. Решението в отхвърлителната му част е било обжалвано и
с решение № 2248/23.08.2018 година, постановено по т.д. № 1104/2018 година по
описа на АС-С., е частично отменено, като „Т. С. Б.“ ЕООД е осъдено да заплати
на настоящия ищец още 20443,40 лева, представляваща неустойка по чл. 12 от
договора за наем, за периода 12.01.2014 година до 31.10.2014 година, ведно със
законната лихва от 30.12.2016 година до окончателното изпълнение на
задълженията. С двете съдебни решения, направените от „Н.“ ЕООД, деловодни
разноски са възложени в тежест на „Т. С. Б.“ ЕООД – сумите 664, 78 лева и 2975
лева. Решението на САС не е влязло в законна сила, тъй като е обжалвано пред
ВКС, но производството по к.т.д. № 3033/2018 година на ВКС е спряно поради
откритото производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „Т. С. Б.“
ЕООД.
С решение № 435265/22.06.2018 година, постановено по гр.д. № 24732/2017
година по описа на Софийски районен съд, „Т. С. Б.“
ЕООД е осъдено да заплати на „Н.“ ООД сумата 12 100,96 лева - неплатени наемни
вноски, 643,15лева - неплатени режийни разноски и 3 383.53 лева - дължима
неустойка за забава, ведно със законната лихва върху главниците от 21.04.2017 година
до окончателното им заплащане. Няма спор по делото, че това решение е влязло в
законна сила на 12.09.2018 година.
Посочените
по-горе вземания на ищеца произтичат от договор
за наем на недвижим имот, сключен на 21.02.2011 година и продължил
действието си до 02.05.2017 година. В т. 7 от Договора е определен размерът на
месечния наем - 3025,24 лева с ДДС, дължим до 5-то число на месеца. В чл. 12 е
посочен размерът на неустойката за забава за просрочени плащания на наемни
вноски и режийни разходи /ток и вода/ - 0,5 % върху неизплатените суми за всеки
просрочен ден. Ищецът твърди, че считано от м.януари 2014 година наемателят „Т.
С. Б.“ е започнал системно да просрочва заплащането на месечните наемни вноски
и режийни разходи, като към м. октомври 2014 година е дължал заплащане и е бил
в реално просрочие на общо 10 поредни месечни наемни вноски (м.януари-м.октомври
2014 година/, както и на режийни разноски. Поради това между ищеца и първия
ответник е било подписано нотариално заверено споразумение от 31.10.2014 година. Споразумението се представя и от него
следва, че „Т. С. Б.“ ЕООД е признал съществуването на задълженията по договора
за наем, в полза на „Н.“ ЕООД, в общ размер 28169,19 лева, като страните са се
договорили за начина на разсрочването им.
В
подкрепа на твърденията си за неплащането на ежемесечните наемни вноски и
режийни разходи, продължило системно и след споразумението, дружеството-ищец
представя две нотариални покани: Видно от нотариална покана от 24.10.2016г.
/рег. № 34148, т.9, акт 143 по описа на нотариус Румен Д., per. № 274 на НК/,
получена от първия ответник на 26.10.2016 година, първият ответник е поканен да
заплати просрочените си задължения и е предупреден,
че при неплащане ще бъдат предприети действия за събиране на вземанията по
съдебен ред. Ведно с поканата на длъжника е връчена и справка за начислени
неустойки за забава и проформа - фактура № *********/24.10.2016 година за
начислени неустойка за забава. Втората нотариална покана от 03.11.2016 година (рег.
№ 35423, т.9, акт 199 по описа на нотариус Румен Д., рег. № 274 на НК) е
получена от „Т. С. Б.“ ЕООД на 07.11.2016 година. Ведно с поканата на длъжника
е връчена справка за начислени неустойка за забава и проформа - фактура №
**********/02.11.2016 година за тези неустойки. И с тази покана първият
ответник е бил предупреден, че при неплащане ще бъдат предприети действия за събиране
на вземанията по съдебен ред.
Поради
продължаващото неизпълнение, ищецът е предявил вземанията си по съдебен ред -
първоначално пред Софийски градски съд (т.д. № 9580/2016 година), а
впоследствие и пред Софийски районен съд (гр.д. № 24732/2017 година). Във
връзка с образуваните искови производства са допуснати обезпечения на исковете
и издадени обезпечителни заповеди от 11.05.2017 година и от 02.02.2017 година,
въз основа на които са образувани изп. д. № 20177900400984 от 2017 година и изп.
д. № 20177900400209/2017 година по описа на ЧСИ Р. М., като сметките на длъжника са запорирани. За наложените
запори длъжникът е уведомен на 03.02.2017 година.
След
влизане в сила на решението по т.д. № 9580/2016
година е издаден изпълнителен лист от
26.02.2018година, въз основа на който е образувано изп. д. №
20187900400314 по описа на ЧСИ Р. М.. До длъжника е изпратена покана за
доброволно изпълнение, като няма спор, че такова не е последвало и до момента.
В рамките на изпълнителното дело като присъединен по право взискател е
конституирана НАП с вземане в размер на 208 553.49 лева. С протокол № 1043 от
27.03.2018 година е извършено разпределение на събраните по изпълнителното дело
суми, при което „Н.“ ЕООД е получило само сума в размер на 696 лева — разноски
по изп.дело и адв. хононар.
С решение
№ 1960/02.10.2018 година, постановено по т.д. № 1070/2018 година по описа на
СГС е обявена неплатежоспособността на „Т. С. Б.“ ЕООД, открито е производство
по несъстоятелност, обявено е дружеството в несъстоятелност и производството е
спряно на основание чл. 632 ал. 1 от ТЗ. По делото е представен и приет като
доказателство доклад на временния синдик, изслушан от събранието на кредиторите
- вх. № 9693/27.01.2020 година, депозиран по т.д. 1070/2018 година. На стр. 4 и
стр. 5 от Доклада се съдържа информация за парични преводи, извършени от сметките на „Т. С. Б.“ ЕООД към свързани с
дружеството лица. Свързаните лица, както и сумите, които са им
превеждани, са описани в приложената към доклада справка за „Плащания към свързани лица за периода
02.10.2016- 24.10.2019 година“, подписана
от управителя М. М.. Според тази справка, свързаните с първия ответник лица са: И.Д.Ш.; „ТСБГ Хостинг“
ЕООД с ЕИК *********, чийто едноличен
собственик на капитала е ЕТ И. Д. с ЕИК***** - през периода 05.09.2014 година до 10.10.2019
година, а след последната дата - И.Д.Ш. като физическо лице. Дружеството се
управлява и представлява от И.Д.Ш.; ЕТ „И. Д.“ с ЕИК *****; „Т. С. Б. Електро“ ЕООД с ЕИК *********.
Видно от писмо на „Уникредит Булбанк“ АД изх. № 0890-49-009299/03.02.2017
година, банката е изпълнила запорното съобщение, от което следва, че запорът е
бил наложен и длъжникът „Т. С. Б.“ АД е узнал за него на 03.02.2017 година. А
на 10.02.2017 година е извършена атакуваната сделка: с нотариален акт за покупко-продажба № 51, том I,
рег. № 567, дело № 23/2017г. по описа на нотариус В. В., „Т. С. Б.“ ЕООД,
представлявано от управителя си Д. А. Ш. е продало на И.Д.Ш., действащ като ЕТ
„И. Д.“ следните недвижими имоти:
1)ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с.
Капитан Андреево, Хасковска област, с адрес : п.к. 6530, Капитан
Андреево, ул. „Бяло море“ № 3, съгласно Кадастралната карта на с.
Капитан Андреево, Хасковска област, одобрена със Заповед № РД-18-106/13.12.2016г.
на изпълнителния директор на АГКК и съгласно Скица на имота №
15-44060-02.02.2017г., издадена от СГКК-гр.Хасково, имот с идентификатор № 36110.501.125, с площ по скица 720 кв.м. /а
по документ за собственост — 740
кв.м./, с трайно предназначение на територията : урбанизирана, с начин
на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план:
УПИ 1-125, в кв. 27, при съседи на имота: 36110.501.9046., 36110.501.432,
36110.501.1125, 36110.501.9038, ведно с
построението в поземления имот СГРАДИ съгласно скица на сграда №
15-48763-07.02.2017г., скица на сграда № 15-48769- 07.02.2017г. и скицана
сграда № 15-48777-07.02.2017г., а именно: ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА, на един етаж, с идентификатор № 36110.501.125.1, със
застроена площ от 80 кв.м.; СГРАДА НА
СЪОБЩЕНИЯТА на един етаж, с идентификатор
№ 36110.501.125.2, със застроена площ от 63 кв.м.; СГРАДА НА СЪОБЩЕНИЯТА, на един етаж, изградена в груб строеж, с идентификатор № 36110.501.125.3, със застроена площ от 288 кв.м.; 2) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ
се в с. Капитан Андреево, Хасковска област, с адрес: п.к. 6530, с . Капитан Андреево, ул. „Бяло море“ №
3, съставляващ съгласно
Кадастралната карта на с. Капитан Андреево, Хасковска област, одобрена със
Заповед № РД-18- 106/13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК и съгласно Скица на
имота № 15.44058- 02.02.2017г., издадена от СГКК-гр.Хасково, имот с идентификатор № 36110.501.1125, с площ
по скица 760 кв.м. /а по документ за
събственост - 740 кв.м./, с трайно предназначение на територията-
урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, ,
НЕЗАСТРОЕН, с номер по предподен план : УПИ II-125, в кв. 27, при съседи на
имота: 36110.501.432, 36110.501.1432, 36110.501.288, 36110.501.287, 36110.501.9038, 36110.501.125; 3) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ , находящ се в с. Капитан Андреево, Хасковска област,
с адрес: п.к. 6530, Капитан
Андреево, Хасковска област, ул.
„Комунига“ № 14, съгласно Кадастралната карта на с. Капитан Андреево,
одобрена със Заповед № РД-18-106/13.12.2016г. на Изп.директор на АГКК и
съгласно Скица на имота № 15-44051-02.02.2017г., издадена от СГКК-гр. Хасково,
имот с идентификатор № 36110.501.1031, с площ по скица 327 кв.м., /а по документ за собственост 300 кв.м./, с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план УПИ П-31, в кв. 55, при
съседи на имота: 36110.501.9018, 36110.501.9020,
36110.501.31, ведно с построената в
поземления имот сграда, а именно:
ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА-ГАРАЖ, съгласно Скица на сграда №
15-48760-07.02.2017г., издадена от СГКК гр. Хасково, с идентификатор № 36110.501.1031.1, със застроена площ 41 кв.м.
От доклада
на синдика и приложенията към него (Приложение 5-1 Движения по сметка на „Т. С.
Б.“ в „Уникредит Булбанк“ АД - относно плащания от/към ТСБГ Хостинг ЕООД) и
Приложение 5-2 - относно плащания от/ към ЕТ „И. Д.“ ) става ясно, че ЕТ „И. Д.“ е извършил банкови преводи по
сметка на „Т. С. Б.“ ЕООД както следва: на 10.02.2017 година в 14:46
часа е преведена сумата 14 000 лева; на 13.02.2017 година в 10:14 часа е
преведена сумата 20 500 лева; на 13.02.2017 година в 10:51 часа е преведена
сумата 10 500 лева. Или общо 45 000 лева. В същото време, незабавно след така
извършените плащания, ЕТ „И. Д.“ е направил парични преводи към „ТСБГ Хостинг“
ЕООД, контролирано от ЕТ „И. Д.“, а именно: на 10.02.2017 година в 14:47
часа е преведена сумата 20 500 лева; на
13.02.2017година в 10:24 часа е преведена сумата 23 500 лева; на 13.02.2017
година в 17:19 часа е преведена сумата 3 000 лева. Или общо 47 000 лева.
Освен
това, в хода на проверката (стр. 5 от доклада), синдикът е добил информация от
обслужващата „Т. С. Б.“ ЕООД банка относно лицата, които са оперирали със
сметките на дружеството посредством услугата „булбанк он лайн (с електронен подпис) и това са били лицата Д. Ш. и И. Ш..
Видно от представените и приети по
делото Удостоверение за семейно положение, съпруг и деца
изх. № 11557/20.05.2019 година, акт за граждански брак № 462/13.11.2016 година,
удостоверение изх. № 20190509092133/09.05.2019
година и удостоверение изх. № 20190509090535/09.05.2019 година, издадени от
Агенция по вписванията, справка за актуалното състояние на действащите трудови
договори за И.Д.Ш., ЕГН **********, издадена от НАП-ТД С. и придружително писмо
изх. № 10-53-06- 794/23.05.2019 година, към 10.02.2017 година лицата,
представляващи двете ответни дружества са били в семейноправна и трудовоправна
обвързаност. Това е така, защото Д. Ш. и И. Ш. са съпрузи, а И. Ш. е заемал в „Т.
С. Б.“ ЕООД длъжността „директор информационни системи и системи
за управление“. Относно тези обстоятелства спор няма.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Предявени са субективно съединени
искове с правно основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД
за обявяване относителна недействителност на договор от 10.02.2017 година за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 51 том 1 рег.
№ 567 дело № 23/2017 година по описа на нотариус В. В. с район на действие
РС-Свиленград. Ищецът цели да
упражни предоставеното от закона на кредитора
потестативно право да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда. В случая това е възмездна
разпоредителна сделка от 10.02.2017 година, чиято отмяна се претендира.
Ответниците не заявяват насрещни права, които да могат да се обособят със самостоятелен
предмет и правна квалификация. Въведените от тях възражения са против
твърденията на ищеца по елементите от фактическия състав на Павловия иск.
За
да възникне материалното преобразуващо право на ищеца да иска обявяване за
недействително спрямо него действие на ответника, следва да се установи
кумулативната даденост на следните предпоставки: ищецът да има качеството
кредитор по отношение на ответника, без значение дали вземането му е ликвидно и
изискуемо, парично или непарично; да е налице правно или фактическо действие на
длъжника, с което се уврежда кредиторът; длъжникът да е знаел за увреждането на
кредитора към момента на атакуваното действие; когато се касае за възмездна сделка, третото лице, с което
длъжникът е договарял, също да е знаело за увреждането на кредитора.
Съдът
счита, че по делото бяха установени всички горепосочени предпоставки.
Качеството
кредитор има правен субект с действително вземане спрямо ответника, което не е
погасено чрез някой от предвидените в закона способи. Не е необходимо вземането
да е изискуемо и ликвидно. Възникването на правото по чл. 135 ЗЗД не се
обуславя от установяването на вземането с влязло в сила съдебно решение,
снабдяването на кредитора с изпълнителен лист или наличието на безуспешни опити
за принудително удовлетворяване. Тежестта на доказване в процеса на факта на
притежаване на вземането и на момента на неговото възникване - дали преди или
след извършване на действието, чието обявяване за недействителност се иска -
съгласно чл. 154 ГПК
лежи върху кредитора. Доказването се извършва с всички доказателствени
средства. В настоящия случай безспорно се установява наличието на вземане на дружеството-ищец.
Данните по делото сочат, че тези вземания са възникнали преди атакуваните
разпореждания и не са удовлетворени чрез някой от установените в договора и
закона способи, което мотивира извода, че те съществуват към момента на
извършване на оспорените разпореждания с недвижимите имоти. Качеството на
кредитор на ищеца се явява доказано по безспорен начин от обстоятелството, че вземането
в общ размер 23161,32 лева вече е съдебно признато с влезли в законна сила
решения. Пред ВКС е спорно само вземането за неустойка в размер на
20 443,40 лева, произтичащо от същия юридически факт – процесния договор
за наем. Както вече бе посочено по-горе, обстоятелството, че спорът относно част
от тези вземания е разрешен със сила на присъдено нещо след извършване на
твърдените увреждащи действия, е без правно значение. По тези съображения
настоящият състав приема, че ищецът е доказал по категоричен начин вземанията
си към първия ответник, което е елемент от фактическия състав на правото по чл. 135 ЗЗД.
Вторият
елемент от фактическия състав е извършването на действие, което да уврежда
кредитора и съдът счита, че той също е доказан. Разпореждането по чл. 135 ЗЗД
следва да е увреждащо за кредитора. Увреждащо е това действие, с което се
затруднява удовлетворяването на кредитора, включително ако разпореждането е възмездно и срещу него длъжникът е получил
други имуществено благо или пари. В практиката на ВКС е възприето изцяло
становището на правната доктрина, че увреждащо действие е всеки правен или
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяването на правата на кредитора. В случая, договорът за покупко-продажба
на процесните недвижими имоти, чиято относителна недействителност ищецът иска
да бъде обявена, е възмездна сделка и
макар и да е такава затруднява удовлетворяването на кредитора, още повече, че паричната
престация срещу получената собственост – лесно осребрим дълготраен материален
актив, от който да се удовлетворят кредиторите, не е налице. Освен това, цената,
на която е извършено прехвърлянето, би имала значение за евентуалната преценка
относно намерението за увреждане на страните по сделката, в случай, че
извършването й е преди възникване на задължението, какъвто не е настоящият
случай.
За
основателността на предявения иск по чл. 135 ЗЗД
от значение е знанието на длъжника за увреждането на кредитора, а знанието на
третото лице - съконтрагент на длъжника - ако увреждането произтича от
двустранна възмездна сделка. Процесният
договор от 10.02.2017 година безспорно е двустранна възмездна сделка, поради което от значение за основателността на
предявения иск е установяване на знанието за увреждането и за ответника И.Д.Ш.,
действащ като ЕТ „И. Д.“.
Съгласно
решение № 639/06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г. на IV ГО на ВКС, решение №
45/01.06.2011 г. по гр.д. № 450/2010 г. на III ГО на ВКС, решение №
200/17.03.2010 г. по гр.д. № 1417/2009 г. на III ГО на ВКС знанието на длъжника
за увреждането е съзнание, че с извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен
или че длъжникът създава или увеличава платежната си неспособност или
предприетото действие ще затрудни удовлетворението на кредитора, т.е. длъжникът
знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и действието му уврежда
кредитора.
Както
вече бе посочено по-горе, не е необходимо кредиторовото вземане да бъде
изискуемо и ликвидно, за да бъде налице първият елемент от фактическия състав
на Павловия иск. Ирелевантни са доводите за липса на изискуемост и ликвидност и
при преценка на знанието у длъжника за увреждащия характер на сделката. От
събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че споровете
между ищеца и първия ответник датират още от 26.10.2016 година, когато ищецът е
отправил до „Т. С. Б.“ ЕООД първата нотариална покана и е предупредил последния,
че в случай на неизпълнение на
задължението по договора за наем и последващото споразумение, ще потърси
вземането си по съдебен ред. А на 03.02.2017 година първият ответник е бил
уведомен за наложения запор върху авоарите му по банковите сметки като обезпечителна
мярка по предявения срещу него от „Н.“ ЕООД иск по т.д. № 9580/2016 година на
СГС. Т.е. дружеството „Т. С. Б.“ ЕООД при всички случаи, по недвусмислен начин е
било уведомено за характера и размера на имуществената претенция срещу него (за
31818,40 лева). Съдът приема, че предявяването на претенцията по исков ред и
образуването на делото не само указва на знанието у длъжника, но и му е
послужило за мотивация за извършване на процесната увреждаща сделка. Събраните
по делото доказателства разкриват усилия, насочени от страна на „Т. С. Б.“ ЕООД
за разпореждане с личното му имущество и то именно по начин, който да направи
невъзможно удовлетворяването на претенциите на ищеца. Така, от представения
протокол за разпределение става ясно, че въпреки предприетото принудително
изпълнение за събиране на процесните вземания, досега са реализирани само
незначителни суми. Лесно осребримите ДМА, които биха могли да бъдат продадени и
така реализирани суми за покрИ.е на задължението към ищеца, са прехвърлени в
патримониума на ЕТ „И. Д.“ и то в един кратък срок от узнаването от страна на
длъжника „Т. С. Б.“ ЕООД за образуваното исково производство. Прехвърлянето е
станало между свързани лица, което следва от доклада на синдика на „Т. С. Б.“
ЕООД (в несъстоятелност) и обсъдените по-горе писмени доказателства. При това,
незабавно след постъпването на продажната цена по сметката на последното
дружество, то се е разпоредило с всичките суми в полза на друго търговско
дружество – „ТСБГ Хостинг“ ЕООД, което обаче също следва да се счита свързано с
първия и втория ответник, тъй като е под контрола на ЕТ „И. Д.“. Практическият
резултат от тези операция е връщането на цялата заплатена продажна цена за
имота, макар и не директно на купувача ЕТ „И. Д.“, а на контролираното от него
дружество. От тук ясно прозира целта както на прехвърлителя, така и на
приобретателя – свързани лица, а именно – да се декапитализира „Т. С. Б.“ ЕООД
и в максимална степен да се затрудни изпълнението на задължението. Повече от
това: имотите - предмет на сделката от 10.02.2017 година, са продадени на цена,
равна на данъчната оценка. Предвид характеристиките и локацията на недвижимите
имоти, действителната им пазарна цена при всички случаи превишава посочената в
нотариалния акт данъчна оценка и продажна цена. А в съдебната практика е
константно разбирането, че затруднение за удовлетворяването на кредитора е
налице дори при продажба на имот по действителната му цена. Отделен е въпросът,
че съгласно трайната съдебна практика неравностойността на двете уговорени
насрещни престации води до нищожност на договора, поради накърняване на добрите
нрави, на каквато нищожност страните не са се позовали по делото.
Разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД
урежда презумпцията за знание на третото лице за увреждането на кредитора,
което се намира в определена родствена връзка с длъжника. Както беше посочено
по - горе за длъжника, то и за това трето лице трябва да е налице знание, че с
извършеното разпореждане ще се затрудни удовлетворението на кредитора, т.е.
третото лице ще знае за увреждането, когато знае, че съконтрагента му има
кредитор и действието го уврежда. Предвид това, настоящият съд намира, че
качеството на лицата, между които следва да се разпростре презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД
е от значение и се преценява към момента на поемане на задължението от длъжника
към кредитора - ищец, тъй като при такова знание за наличие на дълг в третото
лице ще се обоснове логичния извод и за знание за увреждане, в случай, че
третото лице участва в разпореждането.
Правната
сделка на длъжника може да бъде обявена за недействителна спрямо длъжниковия
контрагент само ако той е бил недобросъвестен. Знанието на третото лице-контрагент
на длъжника - има същото съдържание, каквото има знанието на самия длъжник. В
същото време съдът споделя застъпеното в практиката становище, че за наличие на
знание за увреждащия характер на сделката е достатъчно приобретателите по
транслативните сделки да са съзнавали, че съществува възможност да се
възпрепятства кредиторът да се удовлетвори от стойността на продадения актив,
който е част от имуществото на длъжника. Принципно, ответникът ЕТ „И. Д.“ не е
от кръга на посочените в чл. 135, ал. 2 ЗЗД
лица, т.е. няма законовоустановена презумпция за знание за увреждането. В
същото време, обаче, налице е такава свързаност между двамата ответници, която
предполага знание и намерение за съдействие, сходно с това между лица, визирани
в чл. 135 ал. 2 ЗЗД. Така, атакуваното имуществено разпореждане е извършено от
„Т. С. Б.“ ЕООД чрез Д. А. Ш. – управител. Д. Ш. е съпруга на И.Д.Ш. - лице, което действа като едноличен търговец
ЕТ „И. Д.“. Освен това, към 10.02.2017 година И.Д.Ш. е бил в трудовоправни
отношения с „Т. С. Б.“ ЕООД, като е заемал мениджърска позиция „директор
информационни системи и системи за управление“. Това обстоятелство, на фона на
описаните по-горе платежни операции по заплащането на продажната цена и
незабавното прехвърляне на нейната равностойност на друго контролирано от И.Д.Ш.
юридическо лице, както и съобщеното от синдика обстоятелство, че Д. Ш. и И. Ш.
са лицата, оторизирани да осъществяват онлайн банкирането по сметките на първия
ответник, дава основание за категоричния извод, че обсъжданото знание за
увреждане на кредитора е било налице и у приобретателя и неговия овластен
представител – И.Д.Ш., действащ като ЕТ „И. Д.“.
Неоснователно
е и поддържаното от първия ответник в смисъл, че предпоставка за успешното
провеждане на Павловия иск е длъжникът да няма друго имущество, от което
кредиторът да се удовлетвори. Цялото имущество на длъжника служи за
удовлетворяването на неговите кредитори, а и по делото не е установено по
несъмнен и категоричен начин – длъжникът да разполага с друго такова, достатъчно
за удовлетворяване вземането на ищеца. По въпросите,
свързани с изследване на имуществото на длъжника и възможността да удовлетвори
кредитора по друг начин е формирана трайна съдебна практика. Според тази
практика за уважаване на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД
е достатъчно посредством атакуваната сделка да се намалява имуществото на
длъжника и е правно ирелевантно дали длъжникът притежава достатъчно друго
имущество, с което да погаси задължението си. В този смисъл са решение № 322 от
29.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2761/2015 г., IV Г.О., № 320 по гр. д. №
1379/2012 г., IV Г.О., № 261 от 25.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5981/2014 г.,
IV Г.О., № 7 от 26.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 456/2011 г., III Г.О, № 292 от
14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1220/2010 г., IV Г.О на ВКС, № 224 от
30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2310/2014 г., III Г.О на ВКС. В последното решение е добавено също, че
оспорената сделка страда само от относителна недействителност, която лесно може
да се преодолее, ако длъжникът изплати задължението си към кредитора.
Следователно, недобросъвестен е длъжникът, който бездейства, в продължителен
период от време не изпълнява задължението си и затруднява с действието си
изпълнението върху своето имущество. Ако „Т. С. Б.“ ЕООД бе платило
задълженията си, покупко-продажбите биха се валидирали и спрямо ищеца.
По
така изложените съображения съдът намира, че предявените субективно съединени
искове са основателни и доказани - ищецът като кредитор е увреден от
извършеното разпореждане, с което първият ответник е прехвърлил собствеността
върху процесните седем недвижими имота, като и прехвърлителят-длъжник и
неговият съконтрагент-трето лице са знаели за увреждането. Искът за обявяване
недействителността на възмездното
разпореждане следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78 ал. 1 ГПК, ответниците следва да понесат тежестта от сторените от ищеца
деловодни разноски за защита пред тази инстанция в размер на 2493,34 лева,
съобразно представения от ищеца списък на разноски.
По изложените съображения, съдът
Р е ш и:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „Н.“ ЕООД с ЕИК ****, обективирания в нотариален акт за покупко-продажба № 51, том I, рег.
№ 567, дело № 23/2017г. по описа на нотариус В. В. 10.02.2017 година, договор
за покупно продажба, по силата на който „Т. С. Б.“ ЕООД (в несъстоятелност) с
ЕИК ********* е продал на И.Д.Ш. с ЕГН **********, действащ като ЕТ „И. Д.“ с
ЕИК *****,
следните недвижими имоти: 1)ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, находящ се в с. Капитан
Андреево, Хасковска област, с адрес : п.к. 6530, Капитан Андреево, ул. „Бяло море“ № 3, съгласно Кадастралната карта на с.
Капитан Андреево, Хасковска област, одобрена със Заповед №
РД-18-106/13.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК и съгласно Скица на
имота № 15-44060-02.02.2017г., издадена от СГКК-гр.Хасково, имот с идентификатор № 36110.501.125, с площ по скица 720 кв.м. /а
по документ за собственост — 740
кв.м./, с трайно предназначение на територията : урбанизирана, с начин
на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план:
УПИ 1-125, в кв. 27, при съседи на имота: 36110.501.9046., 36110.501.432,
36110.501.1125, 36110.501.9038, ведно с
построението в поземления имот СГРАДИ съгласно скица на сграда №
15-48763-07.02.2017г., скица на сграда № 15-48769- 07.02.2017г. и скицана
сграда № 15-48777-07.02.2017г., а именно: ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА, на един етаж, с идентификатор № 36110.501.125.1, със
застроена площ от 80 кв.м.; СГРАДА НА
СЪОБЩЕНИЯТА на един етаж, с идентификатор
№ 36110.501.125.2, със застроена площ от 63 кв.м.; СГРАДА НА СЪОБЩЕНИЯТА, на един етаж, изградена в груб строеж, с идентификатор № 36110.501.125.3, със застроена площ от 288 кв.м.; 2) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ
се в с. Капитан Андреево, Хасковска област, с адрес: п.к. 6530, с . Капитан Андреево, ул. „Бяло море“ №
3, съставляващ съгласно
Кадастралната карта на с. Капитан Андреево, Хасковска област, одобрена със
Заповед № РД-18- 106/13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК и съгласно Скица на
имота № 15.44058- 02.02.2017г., издадена от СГКК-гр.Хасково, имот с идентификатор № 36110.501.1125, с площ
по скица 760 кв.м. /а по документ за
събственост - 740 кв.м./, с трайно предназначение на територията-
урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, , НЕЗАСТРОЕН,
с номер по предподен план : УПИ II-125, в кв. 27, при съседи на имота:
36110.501.432, 36110.501.1432, 36110.501.288, 36110.501.287,
36110.501.9038, 36110.501.125; 3) ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ , находящ се в с. Капитан
Андреево, Хасковска област, с адрес: п.к. 6530, Капитан Андреево, Хасковска област, ул. „Комунига“ № 14, съгласно
Кадастралната карта на с. Капитан Андреево, одобрена със Заповед №
РД-18-106/13.12.2016г. на Изп.директор на АГКК и съгласно Скица на имота №
15-44051-02.02.2017г., издадена от СГКК-гр. Хасково, имот с идентификатор №
36110.501.1031, с площ по скица 327
кв.м., /а по документ за собственост 300 кв.м./, с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м./, с номер по предходен план УПИ П-31, в кв. 55, при съседи на имота:
36110.501.9018, 36110.501.9020, 36110.501.31,
ведно с построената в поземления имот
сграда, а именно: ЕДНОЕТАЖНА
СГРАДА-ГАРАЖ, съгласно Скица на сграда № 15-48760-07.02.2017г., издадена
от СГКК гр. Хасково, с идентификатор №
36110.501.1031.1, със застроена площ 41 кв.м.
ОСЪЖДА „Т. С. Б.“ ЕООД (в несъстоятелност) с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град С., р-н Красно село, бул. „Едуард
И.Тотлебен“ № 2 вх. Г ет. 1 ап. 2, представлявано от синдика А. И. Т., със
съдебен адрес:*** и И.Д.Ш. с ЕГН **********,***, район Средец, ул. „Рачо
Димчев“ № 8 ет. 1, действащ като ЕТ „И. Д.“ с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление град С., район Средец, ул. „Рачо Димчев“ № 8 ет. 1, със съдебен
адрес ***, Адвокатско дружество Делчев и партньори, чрез адв. Б. П., да заплатят на „Н.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в град С., квартал „Горубляне“, ул. „Инж. Георги Белов“ №
5г, представлявано от управителя Иво Борисов Горанов, със съдебен адрес ***,
чрез адв. И.И.Т., направените по делото разноски в
общ размер 2493,34 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
` СЪДИЯ: