Решение по дело №1729/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        04.02.2021г., град Дупница

 

IV, г.о.

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	19.01.		2021

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Юлия Вукова

          2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		1729		2020

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:          

 

           Производството е образувано по искова молба, предявена от И.И.Д., ЕГН ********** и Е.И.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: *** срещу С.К.Т., ЕГН ********** с адрес: ***.

           Ищците твърдят, че с ответника са съсобственици на недвижим имот, представляващ жилищна сграда, находяща се гр. Дупница, с административен адрес: ул. „Дренски рид” № 17. вътрешното стълбище дълги години било без парапет. Липсата на ограда станало проблем за част от тях, заради напредването на възрастта и съпътстващи „болежки”, а имало и малки деца, затова било необходимо да поставят парапет. Говорили със С.Т., като му казали за необходимостта от поставянето на парапет, за да не стане инцидент и че като съсобственик трябва да участва поне с пари за поставянето му. Отговора на ответника бил, че не го интересува и няма да дава пари за каквото и да било, да си гледат работата и да не го занимават с глупости. Те поели всички дейности, свързани със замерване, поръчка, доставка, помощ при монтирането на парапета и плащане на цената, а като съсобственик С.Т. дължи 1/3 от стойността на парапета в размер на 400,00 лева, които той отказвал да възстанови. Пред ДнРС подали заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, образувано било ч.гр.д. № 939/2020 г. и съдът уважил искането, но срещу издадената заповед е постъпило възражение, поради което молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че им дължи сумата от 400, 00 лева за изграждане на алуминиев парапет от първи до трети етаж, на стойност 1200, 00 лева съгласно фактура № **********/28.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 06.07.2020 г. до изплащане на вземането. Претендират разноски.

           В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск с твърдение, че не се касае за неотложен ремонт от една страна, а от друга, че не е проведено общо събрание съобразно изискванията на ЗУЕС, оспорва се и размера на исковата претенция.

           Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхна съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено следното от фактическа страна:

           Безспорно е по делото, че страните в настоящото производство са съсобственици на недвижим имот, представляващ триетажна жилищна сграда, с административен адрес: гр. Дупница, ул. „Дренски рид” № 17.

           Видно от фактура № **********/28.11.2019 г.,  в която за получател е посочен ищецът И.И.Д., е заплатена сумата от 1 200, 00 лв. за монтиране на алуминиев парапет.

           От Експертно решение № 2162 от 05.11.2020 на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД – гр. Дупница на  Христина Емилова Димитрова – съпруга на първия ответника, се установява, че същата е с 80 % ТНР.

           Приложено  е  към настоящото гр. дело № 1729/2020г. по описа на РС – Дупница ч.гр.д. № 939/2020 г. по описа на ДнРС, по което е е издадената заповед за изпълнение на парично задължение с № 505/07.07.2020 г. по чл. 410 от ГПК срещу ответника в настоящото производство за сума в размер на 400, 00 лв. ведно със законната лихва считано от 06.07.2020 г., до изплащане на вземането и за разноски в размер на 25, 00 лв., направени по заповедното производство за платена държавна такса. В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК, ответникът е подал възражение срещу заповедта, като заявил, че не дължи нищо.

           При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи : 

           Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 30, ал. 3 ЗС чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

           Исковете са допустими – подадени в срока, указан на ищците от съда на основание чл. 415 ГПК.

           На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, съдът е указал на ищците в доклада си по чл. 146 ГПК доколкото ответникът не оспорва съсобствеността му с ищците  по отношение процесната вещ, те трябва да докажат правата на съсобствениците и понасянето на тежестта от вещта от страна на ищците.

           Oтношенията между етажните собственици във връзка с поддържането, възстановяването и подобряването на общите части на сградата, се уреждат от разпоредбата на чл. 41 ЗС, регламентираща задължението на всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. В настоящият казус съгласно разпоредбата на чл. 3 ЗУЕС за управлението на общите части в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат повече от един съсобственик се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 ЗС. В тези случаи всеки от съсобствениците е длъжен да участва в тежестите на общата вещ и в разноските по поддържането й. По делото категорично е установено, че се касае за извършване на необходим, неотложен ремонт на стълбите, които по чл. 38 ЗС служат за общо ползване от всички съсобственици.  Извършеният ремонт, респ. сторените по него разноски представляват необходими разноски, доколкото са извършени, за да се запази здравето и безопасността на придвижването на собствениците по стълбите. Установява се, че закупения парапет е поставен и заплатен от ищците. Предвид горното, съдът намира предявените искове за основателни с оглед  посочените в исковата молба обстоятелства и приетите писмени доказателства, поради което следва да бъдат уважени.  Изложените в отговора на исковата молба обстоятелства от ответника, касаещи трудовата му ангажираност и упражняване на родителски права и задължения по отношение детето на същия са ирелевантни към предмета на настоящия правен спор и отговорността му по отношение разноските за съсобствената му с ищците недвижима вещ. Предвид акцесорния характер на предявения от ищците иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, последният се явява основателен с оглед основателността на главния иск.

           По разноските:

           Предвид изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците на основание чл. 78, ал.1 ГПК направените по делото разноски в настоящото производство в общ размер на 325, 00 лв., представляващи  за държавна такса - 25, 00 лв., и за адвокатско възнаграждение - 300,00 лв., както и направените от ищците разноски в заповедното производство - по ч.гр.д. № 939/2020 г. по описа на ДнРС в размер на 25, 00 лв. за държавна такса.

           Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.К.Т., ЕГН ********** с адрес: ***,че дължи на И.И.Д., ЕГН ********** и Е.И.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: *** сумата в размер на 400, 00 лв. на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 939/ 2020г. по описа на ДнРС, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

           ОСЪЖДА С.К.Т., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на И.И.Д., ЕГН ********** и Е.И.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: ***  направените по делото разноски в общ размер на 325, 00 лв., както и направените разноски по ч.гр.д. № 939/2020 г. по описа на ДнРС в размер на 25, 00 лв.

           Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен съд, в двуседмичен срок от  получаване на препис от него от страните.     

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: