О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 98
гр. Перник, 29.05.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в
закрито заседание, проведено на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН БАТАЛСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ПЕТРОВ
2. мл.с. КРИСТИНА
КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ………… и прокурора ………….., като
разгледа докладваното от мл. съдия К. Костадинова В.Ч.Н.Д. № 150 по описа на
ОС-Перник за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
Двадесет и първа от НПК.
С
определение № 49 от 30.04.2019 г. по Н.О.Х.Д. № 65/2018 г. по описа на Районен
съд – гр. Брезник, постановено в открито заседание, съдът на основание чл. 382,
ал. 8 от НПК е отказал да одобри споразумение, сключено между държавното
обвинение, подсъдимия В.К.С. и неговия защитник адв. Х.У., прекратил е съдебното
производство и е върнал делото на Районна прокуратура – гр. Перник.
В
мотивите на обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че предложеното
от страните по делото споразумение не може да бъде одобрено, доколкото не е
изпълнено изискването на чл. 381, ал. 3 от НПК. В тази връзка решаваният състав
е посочил, че обвинението е за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро и т. 4, предл. 2-ро, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК като от същото са причинени
имуществени вреди. Като е анализирал представените към споразумението два броя
разписки обаче районният съд е достигнал до извод, че липсват доказателства
причинените от деянието имуществени вреди да са възстановени в пълен размер. С
тези аргументи същият е постановил отказ да одобри споразумението. В тази
връзка е прекратил съдебното производство и е върнал делото на РП – гр.
Перник.
Срещу
определението е постъпил протест от РП – гр. Перник с вх. № 878/02.05.2019 г.
Посочва се, че производството по делото е образувано по внесен в съда
обвинителен акт срещу подсъдимия В.К.С.. Твърди се, че в съответствие със
законовите разпоредби делото е било насрочено за разглеждане в разпоредително
заседание. В хода на същото обаче подсъдимият е изявил желание за сключване на
споразумение. Излагат се твърдения, че страните по делото са предприели
съответните стъпки в тази насока като между прокурора, подсъдимия и неговия
защитник е било сключено споразумение. Посочва се, че доколкото от
представените по делото доказателства не можело да се установи с категоричност
дали причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени изцяло е
направено искане делото да се отложи за друга дата. Навеждат се твърдения, че
въпреки това съдът е отказал да одобри споразумението и е върнал делото на
прокуратурата. което било незаконосъобразно.
Иска се обжалваното определение да бъде отменено, а делото да бъде
върнато на РС – гр. Брезник за разглеждане по същество.
Със
заявление с вх. № 890/03.05.2019 г. представителят на държавното обвинение на
основание чл. 324, ал. 1 от НПК е оттеглил протест с вх. № 878/02.05.2019 г.
Впоследствие
срещу определение № 49 от 30.04.2019 г. по Н.О.Х.Д. № 65/2018 г. по описа на
Районен съд – гр. Брезник от държавното обвинение е депозиран втори протест с
вх. № 898/07.05.2019 г. като последният е с напълно идентично съдържание с
оттегления протест с вх. № 878/02.05.2019 г.
По протест с вх. № 898/07.05.2019
г.:
С
оглед задължителните разяснения, дадени в т.
1 от Тълкувателно решение № 5 от 21.05.2018 г. по тълк.
д. № 5/2017 г. на ОСНК на ВКС настоящият състав намира повторно подадения
протест за допустим.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите в протест
с вх. № 898/07.05.2019 г. и след като в съответствие с чл. 345 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде отменено поради следните
съображения:
Производството
по Н.О.Х.Д. № 65/2018 г. по описа на РС – гр. Брезник е образувано по внесен в
съда обвинителен акт срещу подсъдимия В.К.С., с ЕГН: ********** за престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро и т. 4, предл. 2-ро, вр. с чл. 194, ал. 1
от НК. Видно от протокол от о.с.з., проведено на 26.02.2019 г., в насроченото
по реда на глава 19 от НПК разпоредително заседание подсъдимият С. е заявил
желание за решаване на делото със споразумение. По тези съображения последното
е било отложено за друга дата, с оглед задължителното изискване за осигуряване
на участие на защитник. В о.с.з., проведено на 30.04.2019 г. на подсъдимия е
бил осигурен защитник като страните по делото са представили пред съда сключено
по между им споразумение. Решаващият състав обаче е достигнал до извод, че
същото не отговаря на изискването на чл. 381, ал. 3 от НПК, доколкото липсват
доказателства от които да се установява по безспорен начин, че имуществените
вреди от престъплението са възстановени. В тази връзка с нарочно определение
районният съд е отказал одобряване на споразумението, прекратил е съдебното
производство и е върнал делото на РП – гр. Перник.
При така приетото за установено
от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира от правна страна
следното:
Сключването на споразумение в
наказателното производство е уредено в глава 29 от НПК. Въз основа на
цитираната законова регламентация в правната теория и съдебната практика се
разграничават две хипотези на сключване на споразумение – споразумение за
решаване на делото в досъдебното производство и споразумение за решаване на
делото в съдебното производство.
В първата хипотеза страните
сключват споразумението още докато наказателното производство е във фазата на
досъдебното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 382 от НПК по така
сключеното споразумение следва да се произнесе съд. В тази връзка
споразумението се внася в съда, където същото се образува в наказателно дело,
което се разглежда по реда на цитирания чл. 382 от НПК. След анализ на
споразумението и изслушване на страните решаващият състав преценява дали да
одобри или не споразумението. В последния случай съдът отказва одобряване на
споразумението като прекратява производството по делото и връща същото на прокуратурата.
Втората хипотеза урежда
сключване на споразумение в хода на съдебното производство. В този случай
последното е образувано въз основа на обвинителен документ като споразумение е
внесено в хода на същото, но преди приключване на съдебното следствие. В тази
хипотеза съдът отново разполага с право на преценка дали да одобри или не
споразумението. Ако обаче решаващият състав откаже да одобри споразумението,
той не разполага с правомощието да прекрати съдебното производство и да върне
делото на прокурора, уредено при първия вид споразумение в разпоредбата на чл.
382, ал. 8 от НПК. Посоченият извод следва от обстоятелството, че при
хипотезата на споразумение, сключено в досъдебното производство, съдебното
производство за неговото разглеждане се образува именно въз основа на самото
споразумение. Ако споразумението не бъде одобрено съдебното производство остава
практически без документ, който да обективира неговия предмет, съответно няма
рамка, в която да се развие. По тези съображения е предвидено и връщане на
делото на прокуратурата, която да продължи своята дейност по същото като
включително има възможност да внесе ново споразумение.
Напротив, във втората хипотеза
– на споразумение, сключено в хода на съдебното производство, която е налице и
в настоящия случай, самото съдебно производство е образувано въз основа на
обвинителен документ. Именно повдигнатото с този обвинителен акт престъпление е
предмет на делото като обвинителният документ задава рамките, в които да се
развие съдебното производство. Обстоятелството, че съдът отказва да одобри
внесеното споразумение не се отразява по никакъв начин на годността,
допустимостта или валидността на обвинителния документ като делото може да се
развие и да приключи въз основа на него независимо от това дали страните ще се
възползват от възможността да сключат споразумение. В тази връзка отказът да се
одобри това споразумение не представлява основание за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокуратурата. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че държавното обвинение в последна сметка ще сезира съда като
внесе повторно същия обвинителен акт, което разрешение от процесуална гл.т. е
неоправдано. По тези съображения следва да се приеме, че при отказ на съда да
одобри внесено по реда на чл. 384 от НПК в хода на съдебното производство
споразумение, след постановяване на отказа следва да се продължи разглеждането
на делото, а не същото да се връща на прокуратурата, както в случая неправилно
е подходил районният съд.
За яснота следва да се
отбележи, че самата преценка на решаващия състав дали да одобри или не
споразумението не подлежи на обжалване.
По тези съображения обжалваното
определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на районния съд
за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на разпоредителното
заседание.
Доколкото при разглеждане на
внесеното споразумение решаващият състав е взел отношение по съществото на
делото и в частност по представения доказателствен материал, то след връщане на
същото следва да се направи преценка дали спрямо определения съдебен състав не
е налице основание за отвод. Посочената хипотеза са обосновава в последна
сметка и с разпоредбата на чл. 384 а от НПК, която урежда произнасяне от
различен състав по споразумение, предложено само спрямо част от инкриминираните
деяния или само относно част от подсъдимите именно за да не възникне основание
за отвод спрямо основния състав по съдебното производство.
Така мотивиран и на
основание чл. 341, ал. 1 от НПК, Пернишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ по
протест с вх. № 898/07.05.2019 г., подаден от Районна прокуратура – гр. Перник, определение № 49 от 30.04.2019 г. по
Н.О.Х.Д. № 65/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Брезник, в частта му с
която производството по делото е прекратено и същото е върнато на Районна
прокуратура – гр. Перник.
ВРЪЩА делото
на Районен съд – гр. Брезник за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно изложеното в мотивната
част на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.