Решение по дело №1940/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 260086
Дата: 11 ноември 2020 г. (в сила от 8 декември 2020 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20195320101940
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                   Година 11.11.2020                   Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                                        втори граждански състав

На десети октомври                                                             две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: Цветана Чакърова 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1940 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

  

Съдът е сезиран с искова молба, с която са предявени кумулативно съединени искове от „T. Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Б. П. С., сграда ** със законен представител – Д. К. К. – изпълнителен директор, действащ заедно с М. С. – член на Съвета на директорите, чрез адв. З.Ц. против Р. С. К. – Н., ЕГН **********, с адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено от заявителя „Т.“ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Р. С. К.. – Н. било образувано ч. гр. д №430/2019 г. III-ти с-в по описа на PC К.. Против длъжника била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 2502.55 лв. Ищецът заявява, че на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК предявява иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение до размера на 2502.55 лв., която сума представлявала цена на потребени и незаплатени мобилни услуги.

Твърди се, че между Ф. В.С. и „Т. Б.“ ЕАД (с предишно наименование „К. Б. М.“ ЕАД) били сключени следните договори за предоставяне на услуги:

1.        Договор за мобилни услуги № 80201745 от 26.11.2009 г. Съгласно Договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ******* и мобилен телефонен апарат N. ****.

2.        Договор за мобилни услуги № ********* от 31.01.2013 г. Съгласно Договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер **************и мобилен телефонен апарат N. *****.

3.        Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № ********* от 31.01.2013 г. Съгласно Сертификата мобилни номера *************, **********, *********** и ******** се включват в пакет, спрямо който се прилагат търговски отстъпки, а срокът за ползване на услугите за посочените номера, предоставени от оператора на потребителя, се продължава до 31.05.2015 г.

4.        Допълнително споразумение № ********* от 31.08.2016 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса 8.99 лв. с вкл. ДДС или 7.49 лв. без вкл. ДДС.

5.        Допълнително споразумение № ********* от 01.09.2016 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 01.09.2016 г. Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер ********* влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса 29.99 лв. с вкл. ДДС или 24.99 без вкл. ДДС, а на клиента е предоставено мобилно устройство S. G. *** *********. Предоставянето на устройството е уговорено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 1301.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 56.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.

6.        Договор за мобилни услуги № ********* от 06.04.2017 г. и Договор за лизинг от 06.04.2017 г. Съгласно Договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер *************със стандартна месечна абонаментна такса 25.99 лв. с вкл. ДДС или 21.65 лв. без вкл., ДДС и мобилно устройство A. i. ** *****.. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 1393.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването ѝ, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 60.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.

Към периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от Р. С. Н. мобилни номера и устройства на лизинг се прилагали следните условия:

-          за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № 80201745 от 26.11.2009 г., изменен с Допълнително споразумение № ********* от 01.09.2016 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги;

-          за мобилен номер *********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 31.01.2013 г., изменен с Допълнително споразумение № ********* от 31.08.2016 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги;

-          за мобилен номер *********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 06.04.2017 г.

-          за мобилно устройство A. i. ********** - условията, договорени в Договор за лизинг от 06.04.2017 г.

-          за мобилно устройство S. G.* **** E. ********* - условията, договорени в Договор за лизинг от 01.09.2016 г.

Ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 10 бр. фактури, издадени в периода м. юни 2017 г. - м. октомври 2017 г.: фактура № **********/05.06.2017 г., фактура № **********/20.06.2017 г., фактура № **********/05.07.2017 г., фактура № **********/20.07.2017 г., фактура № **********/05.08.2017 г., фактура № **********/20.08.2017 г., фактура № **********/05.09.2017 г., фактура № **********/20.09.2017 г., фактура № **********/05.10.2017 г. и фактура № **********/20.10.2017 г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента.

Фактура **********/05.06.2017 г. била издадена за отчетния период 05/05/2017 - 04/06/2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ***********: месечна абонаментна такса 7.49 лв., както и ползвани услуги 1.29 лв. (от които Международни разговори 1.29 лв.), които са в общ размер на 8.78 лв. без ДДС - 10.53 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ***********: месечна абонаментна такса 20.82 лв., както и ползвани услуги 4,62 лв. (от които други услуги 0.54 лв., други услуги с добавена стойност 2.00 лв., разговори към „ Грижа за клиента “0.08 лв. и услуги с добавена стойност (SMS) 2.00 лв.), които са в общ размер на 25.44 лв. без ДДС - 30.53 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство S. G. *** E. ********** - 56.59 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 97.65 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 0.04 лв., претендираната сума по фактурата е 97.61 лв.

Фактура **********/20.06.2017 г. била издадена за отчетния период 20/05/2017 - 19/06/2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ************: месечна абонаментна такса 21.66 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв., както и ползвани услуги 1.24 лв. (от които Други услуги 1.08 лв., Кратки текстови съобщения (SMS) 0.16лв.), които са в общ размер на 23.65 лв. без ДДС - 28.38 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство A. i. ** ********* - 60.59 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 88.97 лв.

Фактура **********/05.07.2017 г. била издадена за отчетния период 05/06/2017 - 04/07/2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ************* : месечна абонаментна такса 7.49 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв., които са в общ размер на 8.24 лв. без ДДС - 9.89 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** : месечна абонаментна такса 20.82 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв., както и ползвани услуги 0,84 лв. (от които други услуги с добавена стойност 0.50 лв., разговори къмГрижа за клиента“ 0.02 лв., ироуминг таксуване (общо) 0.32 лв.), които са в общ размер на 22.41 лв. без ДДС - 26.89 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство S. G. ** E. ******** - 56.59 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 93.37 лв.

Фактура № **********/20.07.2017 г. била издадена за отчетния период 20/06/2017 - 19/07/2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер *************: месечна абонаментна такса 21.66 лв. без ДДС - 25.99 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство A. i. ** ****** - 60.59 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 86.58 лв.

Фактура № **********/05.08.2017 г. била издадена за отчетния период 05/07/2017 - 04/08/2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер *********: месечна абонаментна такса 7.49 лв., както и ползвани услуги 0.02 лв. (от които Разговори към „Грижа за клиента “ 0,02 лв.), които са в общ размер на 7,51 лв. без ДДС – 9,01 лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер ************ : месечна абонаментна такса 20.82 лв. без ДДС - 24.99 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство S. G. ************ - 56.59 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 90.59 лв.

Фактура № **********/20.08.2017 г. била издадена за отчетния период 20/07/2017- 19/08/2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер *********: месечна абонаментна такса 21.66 лв. без ДДС - 25.99 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилен телефонен апарат A. i. ********** - 60.59 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 86.58 лв.

Фактура № **********/05.09.2017 г. била издадена за отчетния период 05/08/2017- 04/09/2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер *********** : месечна абонаментна такса (-2.66) лв. без ДДС - (-3.19) лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ************ : месечна абонаментна такса (-7.39) лв. без ДДС - (-8.87) лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство S. G. *** E. ********** - 56.59 лв. c вкл. ДДС. (Отрицателната стойност на месечните абонаментни такси във фактурата са се формирали в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период.) Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 44.53 лв.

Фактура **********/20.09.2017 г. е издадена за отчетния период 20/08/2017- 19/09/2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********: месечна абонаментна такса (-18.17) лв. без Д ДС - (-21.80) лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство A. i. ******** - 60.59 лв. c вкл. ДДС. (Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период.) Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 38.79 лв.

След предсрочното прекратяване на договорите между „Т. Б.“ ЕАД и ответника Р. С. Н. по нейна вина, поради изпадането ѝ в забава, на потребителя била издадена Фактура № **********/05.10.2017 г., която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги чрез процесиите номера ******** и ********** в размер на 402.40 лв. и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилно устройство S. G. *** ************* в общ размер на 622.49 лв.

Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за номер ******** били уредени в раздел IV, т. 4 от Допълнително споразумение № ********* от 01.09.2016 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, за мобилен номер *********** - в раздел III, т. 4 от Допълнително споразумение № ********* от 31.08.2016 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно посочените клаузи, които имали идентично съдържание, в случай на предсрочно (за номер ********** - преди 01.09.2018 г.; за номер ************ - преди 31.08.2018 г.) прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието му.

Въз основа на уговореното между страните задължението за неустойка за номер *********** е в размер на 309.80 лв., което вземане в настоящото производство се претендира частично. Претендираната неустойка за номера е размер на 74,97лв,

Въз основа на уговореното между страните задължението за неустойка за номер *************** е в размер на 92.60 лв., което вземане в настоящото производство се претендира частично. Претендираната неустойка за номера е в размер на 22,47лв.

Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно устройство S. G. **************, чието ползване било предоставено с Договор за лизинг от 01.09.2016 г., предсрочно изискуемият остатък бил в размер на 622.49 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на единадесет неначислени лизингови вноски.

Претендираната сума по фактурата била в общ размер на 719.93 лв.

След предсрочното прекратяване на договорите между „Т. Б. ЕАД и ответника Р. С. Н. по нейна вина, поради изпадането ѝ в забава, на потребителя била издадена и Фактура № **********/20.10.2017 г., която включвала задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги чрез процесния номер ************* в размер на 425.19 лв. и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилно устройство A. i. **************** в общ размер на 1090.62 лв.

Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за номер ***************** били уредени в чл. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 06.04.2017 г. Съгласно посочената клауза, в случай на предсрочно (за номер ************ - преди 06.04.2019 г.) прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието му.

Въз основа на уговореното между страните задължението за неустойка за номер ************** било в размер на 425.19 лв., което вземане в настоящото производство се претендира частично. Претендираната неустойка за номера е размер на 64,98 лв.

Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно устройство A. i. ***********, чието ползване било предоставено с Договор за лизинг от 06.04.2017 г., предсрочно изискуемият остатък бил в размер на 1090.62 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на осемнадесет неначислени лизингови вноски.

Претендираната сума по фактурата била в общ размер на 1,155.60 лв.

Предвид гореизложеното, общата стойност на неизплатените парични задължения на Р. С. Н. спрямо „Т. Б.“ ЕАД по издадените фактури към сключените между тях Договори, описани по-горе, била в размер на 2502.55 лв. (две хиляди петстотин и два лева и петдесет и пет стотинки).

Изискуемостта на вземанията на „Т. Б.“ ЕАД по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването ѝ. В периода след издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не били погасени.

С оглед дадените от съда указания в заповедното производство, за ищцовото дружество бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

„Т. Б.“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи следните суми, за които по ч. гр. д. №430/2019 г. по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

- сумата: 2502.55 лв. (две хиляди петстотин и два лева и петдесет и пет стотинки), представляваща задължение по Договор за мобилни услуги № 80201745 от 26.11.2009 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 31.01.2013 г., Сертификат за пакетни услуги G. C. + № ********* от 31.01.2013 г., Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 31.08.2016 г., Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 01.09.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 06.04.2017 г., за което са издадени фактура № **********/05.06.2017 г., фактура № **********/20.06.2017 г., фактура № **********/05.07.2017 г., фактура № **********/20.07.2017 г., фактура № **********/05.08.2017 г., фактура № **********/20.08.2017 г., фактура № **********/05.09.2017 г., фактура № **********/20.09.2017 г., фактура № **********/05.10.2017 г. и фактура № **********/20.10.2017 г.

- законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –  22.03.2019 г., до окончателното плащане;

Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.

Ответницата, представлявана от назначения особен представител адв. Р. Г. моли съда да постанови съдебен акт съобразно събраните по делото доказателства.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12, ал. 1 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с кумуативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, вр. с чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. с чл.342, ал.1 от ТЗ, вр. с чл.92 ЗЗД.

От приложеното ч. гр. д. №1430/2019 г. по описа на РС Карлово се установява, че по заявление на „Т. Б.“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено на длъжника Р. С. К. – Н. да заплати на заявителя:

- сумата: 2502.55 лв. (две хиляди петстотин и два лева и петдесет и пет стотинки), представляваща задължение по Договор за мобилни услуги № 80201745 от 26.11.2009 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 31.01.2013 г., Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № ********* от 31.01.2013 г., Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 31.08.2016 г., Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 01.09.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 06.04.2017 г. Неудовлетворените вземания на заявителя са индивидуализирани по размер и основание в издадени от него фактури с № ********** от 05.06.2017г., № ********** от 20.06.2017 г., № ********** от 05.07.2017 г., № ********** от 20.07.2017 г., № ********** от 05.08.2017 г., № ********** от 20.08.2017г., № ********** от 05.09.2017г., № ********** от 20.09.2017 г., № ********** от 05.10.2017 г. и № ********** от 20.10.2017 г.;

- законната лихва върху главницата по посочената крайна фактура, считано от подаване на заявлението – 22.03.2019 г. до окончателното плащане на дължимата сума;

- сумата 50.05 лева (петдесет лева и пет стотинки), представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса;

- сумата 360.00 лева (триста и шестдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу нея. Искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК.

Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът е поел задължение да предоставя на Р. С. К. – Н. далекосъобщителни услуги, срещу насрещната престация – парично възнаграждение съгласно тарифите на оператора, посочени в подписаните договори и приложенията към него.

Безспорно е, че между страните са сключени Договор за мобилни услуги № 80201745 от 26.11.2009 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 31.01.2013 г., Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № ********* от 31.01.2013 г., Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 31.08.2016 г., Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 01.09.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 06.04.2017 г. Въз основа на посочените договори и споразумения ответницата е станала титуляр по мобилни телефонни номера *********, ************* и **************, като са ѝ предоставени мобилни телефонни апарати N. ****, A. i. **** ***** и S. G. ************.

Не е спорно също, че въз основа на посочените договори ответницата е ползвала предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението е било фактурирано заедно с дължимите месечни сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги.

Представени са като писмени доказателства фактура № **********/05.06.2017 г., фактура № **********/20.06.2017 г., фактура № **********/05.07.2017 г., фактура № **********/20.07.2017 г., фактура № **********/05.08.2017 г., фактура № **********/20.08.2017 г., фактура № **********/05.09.2017 г., фактура № **********/20.09.2017 г., фактура № **********/05.10.2017 г. и фактура № **********/20.10.2017 г. Във фактурите са описани задължения на ответницата за посочения период, включващи месечна абонаментна такса, ползвани услуги и лизингова вноска за мобилни устройства.

Във фактура № **********/05.10.2017 г., е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги за номера ********** и ************* в размер на 402.40 лв., което вземане в настоящото производство се претендира частично – в размер на 97.44 лева.

Във фактура № **********/20.10.2017 г. е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за номер *********** в размер на 425.19 лв., което вземане в настоящото производство се претендира частично – в размер на 64.98 лева.

По делото не се спори, че ответницата не е заплатила задълженията си по сключените с ищцовото дружество договори и издадените фактури.

Въз основа на обсъдените доказателства искът се явява частично основателен и доказан и следва да бъде уважен до размер от 2340.13 лева, като за претендираната неустойка от 162.42 лева до пълния размер на исковата претенция от 2502.55 лева, искът следва да се отхвърли. Настоящият съдебен състав намира за нищожни неустоечните клаузи по процесните договори, като съображенията за това са следните:

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Клауза за неустойка предвиждаща задължение за длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуга абонаментни такси, независимо от момента на разваляне на същия, несъмнено се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В този смисъл са решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т.о. и решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, І т.о.

Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма компесаторен характер. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Целта и начина на формиране на уговорената в случая компенсаторна неустойка излиза извън присъщите ѝ функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна, съгласно задължителните разяснения на т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Уговорката за неустойка при прекратяване /разваляне/ на договора, определена в размер на дължимите до края на договора месечни абонаментни такси за предоставения телефонен номер до края на този срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза обаче е да дoведе до неоснователно обогатяване на оператора спрямо потребителя, който да получи престация в пълен обем за срока на договора, без да престира насрещната услуга, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона.

Освен това така уговорената клауза във връзка с гореизложените съображения се явява неравноправна и на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. Р. С. К. – Н. има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Уговорката за дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния срок на договора при прекратяването му по вина на потребителя, обуславя необосновано висока неустойка, тъй като предварително дава възможност на ищеца да получи насрещната престация по договора, дори при прекратяването му по вина на потребителя.

Без значение е обстоятелството, че ищецът претендира само част от неустойката. В случая съдът не обсъжда прекомерна ли е неустоечната клауза или не. Клаузата е нищожна  още при сключването на договора, поради което следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер.

Ето защо претендираните суми за неустойка в размер на общо 162.42 лева не се дължат и искът за тази сума следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца следва да присъдят и сторените деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът доказва разноски в размер на 1221.27 лева за платени държавни такси, депозит за особен представител и адвокатско възнаграждение, от които 410.05 лева в заповедното производство и 811.22 лева в исковото производство. Съразмерно с уважената част от иска  в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски в размер на общо 1142.01 лева, от които 383.44 лева в заповедното производство и 758.57 лева в исковото производство.

Ответникът не претендира разноски и такива не следва да му се присъждат съразмерно с отхвърлената част от иска. На особения представител адв. Р. Г. следва да се издаде разходен касов ордер за определеното възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Р. С. К. – Н., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „T.Б.“ ЕАД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление ***, Б. П. С., сграда *** със законен представител – Д. К. К. – изпълнителен директор, действащ заедно с М. С. – член на Съвета на директорите следните суми, за които по ч. гр. д. №430/2019 г. по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно: сумата: 2502.55 лв. (две хиляди петстотин и два лева и петдесет и пет стотинки), представляваща задължение по Договор за мобилни услуги № 80201745 от 26.11.2009 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 31.01.2013 г., Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № ********* от 31.01.2013 г., Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 31.08.2016 г., Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 01.09.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 06.04.2017 г., за което са издадени фактура № **********/05.06.2017 г., фактура № **********/20.06.2017 г., фактура № **********/05.07.2017 г., фактура № **********/20.07.2017 г., фактура № **********/05.08.2017 г., фактура № **********/20.08.2017 г., фактура № **********/05.09.2017 г., фактура № **********/20.09.2017 г., фактура № **********/05.10.2017 г. и фактура № **********/20.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –  22.03.2019 г., до окончателното плащане като до пълния претендиран размер от 2502.55 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

  ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р. С. К. – Н., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „T. Б.“ ЕАД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление ***, Б. П. С., сграда * със законен представител – Д. К.К. – изпълнителен директор, действащ заедно с М. С. – член на Съвета на директорите сумата от 1142.01 лв. (хиляда сто четиридесет и два лева и една стотинка), представляваща разноски по делото съразмерно уважената част от исковете, от които 383.44 лева – разноски в заповедното производство и 758.57 лева – разноски в исковото производство

ДА СЕ ИЗДАДЕ на назначения на ответника Р. С. К. – Н. особен представител – адв. Р. Г. ***, РКО за сумата от 300.00 лв. (триста лева).

ПРИСЪДЕНИТЕ суми могат да бъдат платени по банкова сметка: ***: ***, BIC: *** „С. Е.“ АД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване от страните пред О. с. – П. в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.

 

Ц.Ч.                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: