О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………../….....11.2019 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание проведено на двадесет и пети
ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдията Маркова
в.т.д. № 1722/2019 г., по
описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх. № 59009/12.08.2019 г.
на „ФАКТОРЪТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ЖК „Левски“, ул. „Кдп Георги Боев“, № 4, ет. 2, ап. 17 срещу Решение № 3241/15.07.2019
г., изменено с Определение № 10205/08.08.2019 г., постановени по гр.д. № 3625/2018
г., на ВРС, XXV с., в
частта, с която е отхвърлен
предявения иск за осъждането на „ЕР ДЖИ ПРОДЖЕКТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Д-р Железкова“, №
42, вх. Б, ет. 1, офис 1, до размера
на сумата 6541.64 лв. представляваща
дължимо възнаграждение по Договор от 2013 г. за извършени СМР, сключен между
„Аква Виа“ ЕООД и „Ер Джи Проджект Мениджмънт“ ООД, обективирано в издадени
фактури №№ **********/20.06.2013 г. и
**********/24.10.2013 г и до размер на
сумата 1992.76 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода 12.03.2015 г. - 12.03.2018 г., което вземане е
прехвърлено с Договор за цесия от 21.11.2017 г., в полза на ищеца, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 12.03.2018 г.,
до окончателното изплащане, на осн. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въззивникът счита възприетият от първоинстанционния
съд извод за погасяване на задълженията по двете фактури, предмет на въззивната
жалба за неправилен като заключението на ССЕ в тази насока не следва да бъде
кредитирано. Счита, че по делото са налице достатъчно доказателства, а и
заключение на повторна ССЕ, от които се установявало, че задълженията по тези
две фактури не са погасени и са съществуващи към момента на сключването на
договорът за цесия. Счита, че ВРС е приложил неправилно материалния закон, тъй
като въззиваемият се бил съгласил с конклудентни действия и счетоводни
записвания с прехвърляне на вземането, поради което не можел да прихваща
вземането на въззивника със своето вземане срещу цедента, предвид разпоредбата на чл. 103, ал.
3 ЗЗД. По същество отравя искане за отмяна на решението в атакуваната му част.
Претендира разноски.
В срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Ер Джи Проджект Мениджмънт“ ООД депозира писмен
отговор, в който счита оплакванията изложени във въззивната жалба за
неоснователни, а първоинстанционния съдебен акт в атакуваната му част за
правилен и законосъобразен. Излага коментар на заключенията на допуснатите по
делото първоначална и повторна ССЕ и прави извод, че всъщност заключенията се
допълват, а не си противоречат. Счита, че посочената от въззивника хипотеза на
чл. 103, ал. 3 ЗЗД не е налице, доколкото липсва яснота, кое е лицето Желева,
на което е връчено уведомлението за цедиране на вземането. Прави извод, че
действително съобщаване на цедирането е извършено с връчване на исковата молба,
поради което и правото на ответника да противопостави възражение за прихващане
не е било погасено. По съществото на спора, отправя искане за потвърждаване на
атакуваната част от решението. Претендира разноски.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирани лица, чрез
надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания
на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните
не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се
констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя
възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради
релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не
са направени.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
за разглеждане като допустима и
редовна въззивна жалба вх. № 59009/12.08.2019 г. на „ФАКТОРЪТ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ЖК „Левски“, ул. „Кдп Георги Боев“,
№ 4, ет. 2, ап. 17 срещу Решение № 3241/15.07.2019 г., изменено с Определение №
10205/08.08.2019 г., постановени по гр.д. № 3625/2018 г., на ВРС, XXV с.,
в частта, с която е отхвърлен предявения иск за
осъждането на „ЕР ДЖИ ПРОДЖЕКТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Д-р Железкова“, № 42, вх. Б, ет. 1, офис 1,
до размера на сумата 6541.64 лв. представляваща дължимо
възнаграждение по Договор от 2013 г. за извършени СМР, сключен между „Аква Виа“
ЕООД и „Ер Джи Проджект Мениджмънт“ ООД, обективирано в издадени фактури №№ **********/20.06.2013 г. и
**********/24.10.2013 г и до размер на
сумата 1992.76 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода 12.03.2015 г. - 12.03.2018 г., което вземане е
прехвърлено с Договор за цесия от 21.11.2017 г., в полза на ищеца, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 12.03.2018 г.,
до окончателното изплащане, на осн. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
НАСРОЧВА в съдебно заседание на 18.12.2019 г., 13.30 ч., за която дата
и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители като им се
връчи препис от настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.