Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска колегия,
Х – ти граждански състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Маринела Маринова-Стоева
При
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното гр. д. № 00279 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на Т.Й.Т. срещу К.В.В., с която се иска осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 12000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди-болки и страдания от нанесен
вечерта на 28.12.2016г. в гр. П., на стадиона на кв. „Д.М.“ удар с ръка в
областта на дясната лицева половина, причинил счупване в областта на ъгъла на
долната челюст в дясно и наложил оперативна интервенция, изразяваща се в
поставяне на 4 броя винтове между корените на 2 и 3 зъб на двете челюсти на
ищеца двустранно за фиксиране на оклузията, посредством ластици, опънати между
винтовете и наложил 3 – месечен период на възстановяване, ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 4 969,98 лв. –
лихва за забава, считано от 28.12.2016г. до 26.01.2021г.
В исковата молба се посочва, че
така описаното увреждане е получено при провеждането на приятелска футболна
среща между отбора на ищеца ФК „ Легия“ с. Р. и ФК „Сдружение на ветерани-П.“,
започнала около 19 часа на 28.12.2016 г. Описва се, че по време на второто
полувреме от срещата във връзка с отсъдена засада, възникнали разногласия между
участниците от противните отбори и тогава ответникът се приближил до ищеца и
без причина му нанесъл силен удар в дясната част от лицето. При направена
по-късно същия ден снимка в Центъра за спешна медицинска помощ се установило
счупване на челюстта на ищеца, което наложило извършване на операция и
поставяне на винтове в устата с ластици. Такава била извършена на 30.12.2016 г.
в УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов“. Ищецът твърди, че ластиците са били поставени в
устата му 35-40 дни, през които той отслабнал 15-17 кг, не могъл да се храни,
приемал само детски каши. През тримесечния период на възстановяване бил
възпрепятстван да помага на съпругата си в грижите за дъщеря им, която била на
две години към онзи момент. За описаното увреждане е повдигнато обвинение на
ответника по чл. 129, ал.2,вр. с ал. 1 от НК и образувано н.о.х.д. № *** г. по
описа на РС-П., като с присъда от 10.03.2020г. ответникът е признат за виновен
за извършване на деянието, с което е причинил средна телесна повреда на ищеца.
Присъдата е обжалвана пред ОС-П., пред който е образувано в.н.о.х.д. № 160,
което към момента на подаване на исковата молба не е приключило.
Назначеният на ответника особен
представител – адв. М.В., счита за завишен и несъответен на принципа за
справедливост претендираният размер на обезщетението.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
В настоящото производство са приложени като доказателства материалите съдържащи се по НОХД № 763 по описа за 2019 г. на Районен съд – гр. П., от които се установява, че с присъда № 23 от 10.03.2020 г. К.В.В. е признат за виновен в това, че на 28.12.2016 г. в град П., кв. “Д.М.” , чрез нанасяне на удар с ръка в областта на дясната лицева половина, причинил на Т.Й.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване в областта на ъгъла на долната челюст в дясно, при което се затруднява дъвченето и говоренето за период, по –голям от един месец, поради което на осн. чл. 129, ал.1, вр. с ал. 2, вр. с чл. 54 ЗН му наложил наказание четири месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл. 66 НК е отложено за изпълнение за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. С окончателно решение № 15 от 10.03.2021г., постановено по в.н.о.х.д. № 160/21 г. Окръжен съд – гр. П. е потвърдил присъдата на районния съд.
От
приложената по делото медицинска документация (епикриза, болничен лист и съдебно-медицинско
удостоверение), съдът достига до извода, че в резултат на горепосоченото деяние
ищецът се намирал във временна неработоспособност за периода от от 33 дни. Извършена му е операция на 30.12.2016 г., на
която са му поставени 4 броя винтове между корените на 2 и 3 зъб на двете
челюсти двустранно и посредством ластици, опънати между тях се виксирала
охлузията.
От показанията на разпитаните свидетели Н.
Й. и Е.Т., преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, които съдът
кредитира като последователни, непротиворечиви, пресъздаващи непосредствени
впечатления, се потвърждава установеното, че в резултат на нанесения удар по време на
мач, в който ищецът участвал, на същия му е направена операция и поставени 4
болта и ластици, с които ченето му било събрано, едва след 3-4 дни можел да
приема храна със сламка. Продължителен период от време, около 3-4 месеца, приемал
течна храна и отстлабнал 15-17 кг. Периодът на възстановяване на дъвкателната
му способност бил 5- 6 месеца. Според тях ищецът не можел да говори, което
налагало да си пишат, за да могат да общуват, докато не свалил ластиците - след
месец и половина, а също така изпитвал силна болка. По време на
възстановителния период бил в невъзможност да участва в грижите за малката си
дъщеря, която била на 1 година и 6 месеца. Към настоящия момент при разваляне
на времето ищецът усеща болки.
Съдът намира, че счупването на челюстта на ищеца се дължи на горепосоченото деяние, което е извършено от ответника (нанасянето на удар с ръка в областта на дясната лицева половина). До този извод се достига от съвкупния анализ на постановената присъда по НОХД № 763 по описа за 2019 г. на Районен съд – гр. П., на медицинската документация и свидетелските показания.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от получена на 28.12.2016 г. средна телесна повреда, причинена от ответника, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението и иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 4969,98 лв. за периода от 28.12.2016 г. до 26.01.2021г.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 45 ЗЗД ищецът следва да докаже: 1). наличието на деяние, извършено от ответника; 2). противоправност на деянието; 3). наличието на вреда; 4). причинна връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда, като не е необходимо да се доказва петия елемент на фактическия състав, а именно – вината, тъй като съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
Както по - горе се отбеляза с постановената присъда по НОХД № 763 по описа за 2019 г. на Районен съд – гр. П., се установява, че на 28.12.2016 г. ответникът е нанесъл на ищеца удар в областта на дясната лицева половина, с което му причинил средна телесна повреда. В този смисъл и с оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК съдът намира, че е доказано наличието на противоправно деяние, извършено от ответника, което е извършено виновно, както и настъпилите вреди – счупване на долна челюст.
Отчитайки данните от приложената епикриза и свидетелските показания,
съдът приема, че вследствие на удара ищецът е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се във физически и психически болки и страдания. Първоначално
болките са били със значителна сила и интензитет, а по-късно физическите болки
отшумели, но психическите страдания
останали по-продължителен период. Ищецът значително намалил теглото си, бил в
невъзможност да общува не малък период от време, както и да е полезен на
семейството си. Същевременно към настоящия момент няма трайни последици от
увреждането.
Причинените на ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания следва да се преценяват с оглед на комплексен критерий,
включващ обстоятелства като характер на увреждането, причинените морални
страдания, неудобствата в нормалната деятелност и т. н. В този смисъл и т. 2 на
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, който изяснява, че понятието
"справедливост" по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а се определя
конкретно според обстоятелствата по делото.
Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищеца
вследствие на нанесеното му травматично увреждане, установени по вид,
интензитет и продължителност, при
съобразяване с младата възраст на ищеца и
социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
увреждането, съдът счита, че на ищеца се дължи обезщетение в размер на претендирания
от 12 000 лева за причинените неимуществени вреди. Принципът за справедливост
включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие, релевантни към реално претърпените от увреденото лице
морални вреди (болки и страдания), поради което и така определеният размер на
обезщетение е в съответствие с принципа за справедливост.
Предвид изложеното съдът намира, че предявената искова претенция е
основателна в пълен размер и следва да се уважи.
В полза на ищеца като законна последица от уважаване на иска се
дължи и законна лихва върху определеното обезщетение, като последното е дължимо
от датата на настъпване на деликта - 28.12.2016 г. (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД) до окончателното й заплащане.
В случая обезщетението за забава до предявяване на иска е
заявено като самостоятелен иск, който с оглед уважаването на главния иск се
явява основателен. Обезщетението за забава от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата се явява законна последица от уважаване на
иска.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца всички
направени от него разноски по делото, които са в общ размер на 1560 лева (520
лева – възнаграждение за особен представител
и 1040 лева – адвокатски хонорар).
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.В.В., ЕГН **********, с адрес *** на осн. чл. 45, ал.1 ЗЗД да
заплати на Т.Й.Т., ЕГН **********, с адрес *** сумата в
размер на 12 000 /дванадесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, претърпени от ищеца в резултат от получена на 28.12.2016
г. телесна повреда - счупване в областта на дясната лицева половина, причинена
от ответника, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2021 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, както и на осн. чл. 86 ЗЗД сумата от 4969,98 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от
28.12.2016 г. до предявяване на иска – 26.01.2021 г.
ОСЪЖДА
К.В.В., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на Т.Й.Т., ЕГН **********,
с адрес *** сумата
в размер 1560 /хиляда петстотин и
шестдесет/ лева, представляваща направени разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След приключване на производството н.о.х.д. № *** г. по описа на РС-П. да се върне на съответния състав.
Съдия:
Вярно с оргинала. С А