РЕШЕНИЕ
гр.София,
26.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на девети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена И.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с. Светлана
Петкова
при
секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на
прокурора .................... като разгледа докладваното от съдията-докладчик в.гр.дело
N: 2 593 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 182970 от 28.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 80 425/2015 г. по описа
на СРС, ІІІ ГО, 82 състав е признато за установено на основание чл.415, ал.1 ГПК
във връзка с чл.415 ГПК, чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД
и чл.149 ЗЕ и на основание чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД,
че М.Т.И., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********сумата 70,39 лева, представляваща
главница за потребена топлинна енергия за периода
м.11.2012 г. - м.04.2013 г. в имот, находящ се в гр.София, ул.”********аб.№ 396283, ведно със законната лихва върху нея,
считано 05.06.2015 г. – датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК по
гр.д.№ 31 868/2015
г. на СРС, 82 със-тав, до
окончателното й заплащане, както и сумата 17,17 лева – представляваща
обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода: 01.01.2013 г. –
26.05.2015 г., като главният иск за разликата над уважената сума от 70,39 лева
до пълния предявен размер от 563,67 лева, ак-цесорния
иск над уважената сума от 17,17 лева до пълния претендиран
размер от 162,30 лева, както и исковете от 24,24 лева – сума за разпределение
на топлинна енергия за процесния период и 5,63 лева,
представляваща законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за времето от 10.08.2012 г. до 26.05.2015 г. са отхвърлени като неоснователни.
Със същия съдебен акт М.Т.И. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата
67,50 лева – разноски за исковото производство и сумата 32,50 лева – разноски
за заповедното производство, а „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на М.Т.И. на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 630,00 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач на страната на ищеца „Б.” ООД, ***.
С
определение № 443976 от 04.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 80 425/2015 г. по
описа на СРС, ІІІ ГО, 82 състав, е изменено решение № 182970 от 28.07.2017 г. в
частта за разноските по реда на чл.248, ал.1 ГПК, като „Т.С.“ ЕАД е осъдена да
заплати на М.Т.И. на основание чл.78, ал.3 ГПК и сумата 132,00 лева – разноски
за заповедното производство по гр.д.№ 31 868/2015 г. на СРС, ІІІ ГО, 82 състав.
Така постановеното съдебно решение в частта, в която е
отхвърлена претенцията за сумата над 70,39 лева до пълния предявен размер
относно главницата
за доставена и незап-латена топлинна енергия за
периода: м.11.2012 г. – м.04.2013 г. и за мораторна
лихва върху това главно вземане за сумата над 17,17 лева до пълния заявен
размер от 162,30 лева, е обжалвано от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ***., като
се поддържа, че в тази му решението е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и неоснователно. Изложени са доводи, че съдът не е взел
предвид обстоятелството, че съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с решение № ОУ-021/22.04.2002
г. и решение № ОУ-026/ 11.05.2002 г. на ДКЕВР, месечната дължима сума на
купувача се формира въз основа на определената от него прогнозна месечна
консумация и действащата за периода цена на топ-линната
енергия, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на На-редбата за топлоснабдяване.
Отразено е и че с оглед чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се
начисляват от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон се изготвят изравнителни сметки на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение, както и че съобразно съгласно Общите условия от 2008
г. купувачите заплащат топлинната
енергия /ТЕ/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите в
сградата и една изравнителна сметка, като в случай, че резултатът от
направената корекция е сума за възстановяване, с нея се погасяват неплатени
задължения. Според нормата на чл.20а, ал.1 ЗЗД договорите имат силата на закон
за тези, които са ги сключили, като изменения могат бъдат постигнати само по
взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона; че
възможността да се осъществи погасяване на стари задължения със сумата в повече
от изравнителните сметки е установена с чл.32, ал.3 от ОУ от 2008 г., която е
приложима за всички възникнали след влизането им в сила вземания от
изравнителния резултат, както и че в една от хипотезите на визираната клауза е
предвидена възможност клиентите да искат възстановяване на суми, но само в
случай, че същите са заплатени и не желаят с тях да бъдат погасени задължения
за следващ период. При положение, че не са заплатени, абсурдно би било искане
за „възстановяване” на суми, които не са постъпили по сметката на дружеството,
като в този смисъл чл.32, ал.2 от ОУ предоставя въз-можност
за сторниране на суми, предхождащи изравнителната
сметка, като не е необходимо изрично съгласие на длъжника за извършването му,
като хипотезата на чл.105 ЗЗД е неотно-сима в
конкретната хипотеза.
Моли въззивния съд да отмени решението
на СРС в обжалваната част и да уважи исковете му, въведени като предмет инстанционен контрол с въззивната
жалба. Претендира присъждането на направените разноски за настоящото
производство, както и юрисконсултско
възнаграждение.
В
депозирания в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор насрещната страна по тези жалба
– М.Т.И., са обосновани съображения, че общите условия на дружеството не са
приложими по отношение на нея, тъй като тя никога не е подавала заявление към „Т.С.”
ЕАД и респективно не е приемала общите им условия; че е налице разминаване
между заявлението по чл.410 ГПК, исковата молба и жалбата и на това основание
делото трябва да бъде прекратено, тъй като трябва да съществува абсолютно
съответствие между исковото и заповедното производство. Инвокират
се доводи, че в конкретния случай няма как да бъде извършено прихващане, тъй
като то е възможно когато две лица взаимно си дължат суми, а в периода:
м.11.2012 г. – м.04.2013 г. „Т.С.” ЕАД не е получа-вала плащания от ответницата
и тя няма вземане от дружеството за тази сума, както и че ответницата никога не
е искала възстановяване на суми, които не са постъпили по сметка на
дружеството, както твърди жалбоподателят, а твърденията им са че ищецът се
опитва да включи суми от предходни отоплителни периоди, които са погасени по
давност.
Моли
въззивния съд да прекрати производството по делото,
тъй като в срока за поправка на констатираната нередовност на исковата молба не
е поправена, а при условията на евентуалност – да се остави без уважение
жалбата на „Т.С.” ЕАД. Претен-дира присъждането на
разноски по делото.
Така постановеното съдебно решение в осъдителната му част
е обжалвано от ответни-цата М.Т.И.,*** – чрез
процесуални й представител адв.И.. В жалбата се
поддържа, че решението на СРС е частично недопустимо, неправилно, тъй като
съдът не е прекратил
производството по делото при наличието на предпоставки за това, тъй като съдът
не е следвало да предоставя още една възможност на промяна на становището на
ищеца по време на откритото съдебно заседания на 20.03.2017 г. след
депозираната молба от „Т.С.” ЕАД във връзка с периода, а е следвало да прекрати
делото, като от тези действия може да се направи обоснован извод за
пристрастност на решаващият състав към едната от страните и нарушение на
принципа на равнопоставеност. Наведени са оплак-вания,
че първоинстанционният съд не е обсъдил всички
изложени от ответницата доводи, което е в противоречие с трайната съдебна
практика; че след придобиването на правото на собственост върху недвижимия
имот, находящ се в гр.София, ул.”********същата никога не е подавала искане за
предоставяне на топлинна енергия в недвижимия имот, като всички фактури са
издадени на името на предишния собственик, а договорните отношения при общи
условия възникнат от момента на подаване на молба за откриване на партида, като
до откриване на партида на името на новия собственик задължено лице остава
стария такъв, макар вече да не е потребител на топлинна енергия и ако има потребена топлин-на енергия
лицето, което е отговорно за нея, е титулярът на партидата, с оглед на което
тъй като ответницата никога не е искала от ищеца да й предоставя топлинна
енергия и не е приемала общите му условия, последните не са приложими за нея и
следователно тя не е активно легитимирана да отговаря по иска.
Моли
въззивния съд да прекрати производството по делото,
тъй като в срока за поп-равка на констатираната
нередовност на исковата молба не е поправена, а при условията на евентуалност –
да се отмени решението в атакуваната от нея част и да постанови
ново, с което да отхвърли изцяло предявените срещу жалбоподателката
искове. Претендира присъждането на разноски.
Ответникът по тази жалбата
– „Т.С.“ ЕАД,
*** в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подал отговор на същата. В хода на въззивното производство е реле-вирал
становище за неоснователност на жалбата.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Б.” ООД не е
взело становище по жалбите.
Първоинстанционното решение в
частта, с която са отхвърлени исковете с правно осно-вание
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за установяване съществуването
на вземането на „Т.С.“ ЕАД за цена на доставена топлинна енергия за сумата
24,24 лева за периода: м.11.2012 г. – м.04.2013 г. и с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане
за лихва за забава на пла-щането на това главно
вземане за сумата 5,63 лева за периода: 10.08.2012 г. – 26.05.2015 г., не е
обжалвано и е влязло в сила.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото до-казателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивните жалби са допустими
– същите са подадени от легитимирани страни в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валид-ността на решението, а
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в
обжалвана част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани
изключения в ТР на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно е наведеното в жалбата и отговора по чл.263, ал.1 ГПК от
ответницата М.Т.И. възражение за недопустимост на атакувания съдебен акт. Предметът на
делото е спорното материално субективно право – претендирано
или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума
на иска. В исковата молба Периодът на глав-ните
вземания: м.11.2012 г. до м.04.2013 г., е посочен конкретно и ясно в исковата
молба, като не е налице противоречие по този въпрос между изложеното в обстоятелствената
част и пети-тума на същата, който период от друга
страна е абсолютно идентичен с посоченият такъв в подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Указания за
отстраняване на такъв недостатък на исковата молба по реда на чл.129, ал.2 ГПК не са дава-ни на първоинстанционния
съд на „Т.С.“
ЕАД, поради което не са налице и предвидените в чл.129, ал.3 ГПК предпоставки за
нейното връщане на това основание.
Налице е била нередовност относно цената на
вземанията, която е отстранена с депо-зирана в срока
по чл.129, ал.2 ГПК молба от 26.01.2016 г. При редовно подадена, съотв. надлежно поправена искова молба, законодателят е
предоставил на ищеца процесуалната възможност да измени своите претенции при регламентираните
в чл.214 ГПК условия, което искане принципно може да има за предмет и периода
на исковете. При наличието на последва-щи предявяването на исковете молби, в
които е отразена по-ранна начална дата /м.06.2012 г./ на периода на главниците от
този в исковата молба, но без изрично формулирано изявление за изменение на
претенциите, правилно съставът на СРС в откритото съдебно заседание от 20.03. 2017
г. е указал на ищцовото дружество да конкретизира
дали е инвокирал искане за изме-нение
на периодите на главните му вземания. В изпълнение на тези указания процесуалният
представител на „Т.С.“ ЕАД е уточнил, че не са искали изменение на исковете, а е
допусната техническа грешка при изписването на част от периодите в допълни-телните молби, както и че периодите на вземанията им
са такива, каквито са заявени с исковата молба, в рамките на които се е
произнесъл и първоинстанционният съд. Действията на СРС
са съобразени с изискванията на чл.100, ал.1 ГПК и чл.145, ал.2 ГПК във връзка
с чл.214, ал.1 ГПК и същите не водят до нарушаване на принципа на равенство на
страните, въведен в чл.9 ГПК.
Като е разгледал претенциите на заявените основания за посочените в
исковата молба периоди СРС се е произнесъл по искания, с които надлежно е бил
сезиран, поради което решението му не се явява недопустимо.
Предвид изложеното съдът следва да се произнесе по правилността на
съдебен акт в обжалваната част с оглед релевираните от
жалбоподателя доводи.
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно и субективно, кумулативно съедине-ни
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, напълно
споделя изводите на първоинстанционния съд, с които е
обоснована дължимостта на претендираните
от ответницата М.Т.И. вземания за цена на доставена топлинна
енергия за процесния период: м.11.2012 г. – м.04.2013 г., и на
обезщетението за забава за времето от 01.01.2013 г. до 26.05.2015 г. в присъдените размери, съответно от 70,39
лева и 17,17 лева, изведени
при правилно установена по делото фактическа обстановка и приложение на
релевантните правни норми, поради което на основание чл.272 ГПК, препраща към тях. В допълнение към същите
съдът намира, че следва да бъдат добавени и следните съображения:
Отношенията между доставчиците
и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в
Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия пра-вила, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлоп-реносно предприятие при публично известни общи
условия, същото следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди.
Съгласно
нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., „пот-ребители на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоя-телно
отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в §1, т.42 от ДР
/отм./ на ЗЕ, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител го-реща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. След отмяната на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Съгласно новата редакция на чл. 153, ал.1 ЗЕ, действаща в исковия
период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна-та енергия.
Следователно,
за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за
битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде устано-вено, че същото е собственик или носител на вещно
право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение. В производството не е спорно обстоятелството, че ответницата
е собственик на процесния имот, което се
потвър-ждава и от ангажираното от ищеца писмено доказателство: нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 189 от 24.09.2008 г., том ІІ, рег.№ 3440, дело № 391/2008 г. на
нотариус с рег.№ 052 на Нот.камара /неоспорен в
процеса/. Пред първоинстанционния съд ответницата
нито е поддържала, нито е ангажирала доказателства, че след закупуването на
имота същата се е разпоредила с него или че валидно е учредила ограничено вещно
право на ползване в полза на трето лице със срок на действия в исковия период
от м.11.2012 г. – м.04.2013 г. Като собственик на процесния имот: апартамент № 15, находящ се в гр.София, ул****№ ****в този период М.Т.И. има качеството на клиент на топлинна енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на
топлинна енергия от топло-
преносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топ-лопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
/сега КЕВР/, в които се урежда съдържа-нието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за про-цесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при пуб-лично известни общи
условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с решение №
ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01. 2008
г., в сила от 13.02.2008 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за пот-ребителите/клиентите, които не са съгласни с
предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заяв-ление, в което да предложат специални условия, които
се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответницата
не твърди и не установява да е упражнила това нейно право срещу Общите условия
на „Т.С.“ ЕАД от 2008 г., поради което настоящият съдебен състав намира, че същата
ги е приела.
Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя/клиента, по силата
на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител,
вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и задължителната
съдебна практика, обекти-вирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановеното по реда
на чл.290 ГПК.
Изложените
обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за иско-вия период от време между главните страни в процеса е
съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на
топлинна енергия за битови нужди относно процес-ния апартамент.
Неоснователни
са наведените от жалбоподателката-ответница аргументи
за липсата на договор между нея и „Т.С.“ ЕАД, поради липсата на подадена молба
за откриване на партида. С оглед действащата нормативна
уредба във връзка с топлоснабдя-ването, за възникването
на облигационно отношение между доставчика на топлинна енергия и собственика на
топлоснабден имот в качеството му на потребител/клиент
на топлинна енергия не е необходимо подаване на молба-декларация за откриване
на партида от страна на послед-ния.
Не могат да
бъдат споделени и твърденията на М.И. във връзка с непоиска-ната
услуга. Нормата на чл.62 ЗЗП е материално-правна и има
действие само за в бъдеще – от момента на влизането й в сила, а именно: от
25.07.2014 г., която дата е последваща процесния период, за който се претендира цената на
доставената топлинна енергия, поради което и е неприложима.
От
друга страна, съгласно задължителните разяснения,
дадени в Тълкувателно реше-ние № 2/2016 от 25.05.2017
г. по тълк.дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собстве-ност, се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпо-редбата на чл.62 във връзка с § 1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потре-бителите.
На последно място, неизпълнението на
задължението на бившия собственик на имота да закрие партидата си /чл.61 общите
условия/ може да породи само вземане за ищеца за обезщетение на вреди. Това
неизпълнение не квалифицира бившия собственик на имота като длъжник на
вземането за цената на доставената в имота топлинна енергия след продажбата му.
След изгубването на собствеността, тази доставка обективно не обслужва
„собствените битови нужди“ на бившия собственик, а тези на новия. Разглеждания
вид правоотношение е възник-нало на основание Закона
за енергетиката, а Законът го обвързва с титулярството
на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване.
Неоснователни са и наведените от жалбоподателя-ищец оплаквания в
депозираната от същия въззивна жалба. Присъдената от първоинстанционния съд главница е съобразена из-цяло с
приетото заключение на СТЕ, неоспорено в производството,
изготвено на база стой-ността на реално потребената топлинна енергия от клиента за исковия период.
Доказателства, че „Т.С.“ ЕАД е извършила доставка на топлинна енергия в периода:
м.11.2012 г. - м.04.2013 г. на по-голяма стойност – не са ангажирани в процеса
от това дру-жество в съответствие с нормата на чл.154,
ал.1 ГПК.
Дължимост
на търсената сума в отхвърлителната част за претенцията
за главницата за топлинна енергия не може да се обоснове и с клаузата на чл.32,
ал.3 от приложимите за иско-вия период от време Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София”
АД на потребителите в гр.София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-001/07.01.2008
г. Същата е неприложима по отношение на обсъжданото задължение, но дори и да
беше налице противоположната хипотеза настоящата инстанция намира
следното:
Действително в чл.32,
ал.3 от общите условия е предвидено, че когато при изравни-телната сметка се установи, че начислената на
купувача сума е по-голяма от сумата за реално потребената
от него енергия, сумата в повече се приспада от дължимата сума за следващия
период или по желание на купувача се възстановява от продавача. При просрочени
от купувача задължения със сумата в повече се погасяват най-старите задължения.
За
да настъпи обаче действието на прихващането, регламентирано от цитираната клауза
от Общите условия, следва да са налице и останалите законоустановени
предпоставки, регламентирани от нормите на чл.103, ал.1 ЗЗД и чл.104, ал.1 ЗЗД.
От ищеца не е доказано съществуването на вземане на ответницата спрямо топлопреносното дружество за надплатени от нея суми за
исковия период, както и наличието на предпоставката ликвидност на две насрещни
вземания на тези страни, съгласно изискването на чл.103, ал.1 ЗЗД, за да може
да се приеме, че е настъпило прихва-щане. По делото
не е доказано от ищовото дружество-жалбоподател да е
извършено и надлеж-но изявление за извършване на извънсъдебно
прихващане, което да е достигнало до ответника в съответствие с изискването на чл.104,
ал.1 ЗЗД.
При приетия изход на спора по
отношение на търсената разлика относно главница за топлинна енергия за сумата
над 70,39 лева до предявения размер от 536,67 лева, като неосно-вателна
следва да се отхвърли и претенцията по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86,
ал.1 ЗЗД по отношение на тази главница за разликата над 17,17
лева до пълния заявен размер от 162,30 лева за
исковия период, тъй като това задължение е акцесорно
и се обуславя от съществува-нето на валидно, ликвидно и изискуемо главно вземане
на кредитора, по отношение на чието изпълнение длъжникът да е изпаднал в
забава, каквото в настоящата хипотеза не е налице.
Поради съвпадане на изводите на
настоящата съдебна инстанция с тези на първоинс-танционният
съд относно изхода от разглеждането на спора, атакуваното решение в обжалва-ната му част като правилно, следва да бъде потвърдено.
С
оглед приетия изход на спора пред въззивния съд, а именно:
неоснователност на жалбите и на двете главни страни, разноски по делото
на същите не се дължат.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 182970 от 28.07.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 80 425/
2015 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 82
състав в обжалваните части.
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на страната на ище-ца: „Б.” ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.