№ 265
гр. Варна, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20243001000296 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 9269/10.04.2024 г. на „Технокар“
ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез адв. М. Ц. от ВАК, срещу решение №
118/13.03.2024 г., постановено по търг. дело № 696/2022 г. по описа на
Окръжен съд - Варна, с което са отхвърлени предявените искове за осъждане
на „Застрахователна компания Лев Инс“АД да заплати сумите в размер на
12461,22 лева, представляващи заплатено в полза на пострадалото лице А А Н
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вкл. и присъдена законна
лихва върху същото; 980,00 лева - заплатено в полза на мл. адв. Г И
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за представителство на
пострадалото лице в производството по гр.д. 13917/2020 г. по описа на ВРС;
737,57 лева - заплатени такси и разноски в полза на ВРС по гр.д. 13917/2020 г.;
16706,83 лева - заплатено в полза на пострадалото лице - С С З, обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, вкл. законна лихва върху същото;
1295,00 лева - заплатено в полза на адв. А. Д, адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал.2 ЗА за представителство на пострадалото лице в производството по
гр.д. 1391/2020 г., по описа на ВРС; 977,06 лева, представляваща заплатени
такси и разноски в полза на ВРС, по гр.д. 13918/2020 г., по описа на ВРС,
ведно със законната лихва върху посочената по-горе сума от 33157,68 лева, от
датата на предявяване на ИМ в съда до окончателното й плащане, както и
сумата от 1038,44 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху
заплатената в полза на А А Н сума от 12461,22 лева, изчислена за периода от
29.12.2021 г. до 24.10.2022 г.; сумата от 81,67 лева, представляваща мораторна
1
лихва за забава върху заплатеното в полза на адв. Г И адвокатско
възнаграждение в размер на 980,00 лева по чл. 38, ал.2 ЗА, за 1 осъщественото
представителство на А А Н, в качеството му на ищец по гр.д. 13917/2020г. по
описа на ВРС, изчислена за периода от 29.12.2021 г. до 24.10.2022 г.; сумата от
61,45 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху заплатената в
полза на ВРС държавна такса в размер на 737,50 лева, по гр.д. 13917/2020 г.,
по описа на ВРС, изчислена за периода от 29.12.2021 г. до 24.10.2022 г.; сумата
от 1392,24 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху заплатената
в полза на С С З сума от 16706,83 лева, изчислена за периода от 29.12.2021 г.
до 24.10.2022 г.; сумата от 107,92 лева, представляваща мораторна лихва за
забава върху заплатеното в полза на адв. А. Д адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал.2 ЗА за осъщественото представителство на С С З, в качеството му
на ищец по гр.д. 13918/2020 г., по описа на ВРС, от 980,00 лева, изчислена за
периода от 29.12.2021 г. до 24.10.2022 г.; сумата от 81,41 лева, представляваща
мораторна лихва за забава върху заплатената в полза на ВРС държавна такса
по гр.д. 13918/2020г. по описа на ВРС в размер на 737,50 лева, изчислена за
периода от 29.12.2021 г. до 24.10.2022 г., на основание чл. 435 КЗ във вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Във въззивната жалба се излага становище за незаконосъобразност на
обжалваното решение поради противоречие с процесуалните правила,
неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. На първо
място въззивникът счита, че безспорно се установява механизмът на
настъпилото произшествие и са налице всички обстоятелства за търсене на
регресната отговорност на застрахователя. В подкрепа на този извод счита, че
следва да се зачете доказателствената сила на съставения от компетентните
органи констативен протокол за ПТП, от който става ясно, че застрахованият
при ответното дружество водач е нарушил правилата на ЗДвП. Относно
противоправното поведение на водача на застрахования автомобил се позовава
на обвързващата сила на мотивите на постановеното в предходно
производство решение с участието на застрахователното дружество като трето
лице – помагач. Изтъква липсата на дадени указания от първоинстанционния
съд по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК като причина за недоказване на релевантни
за спорния предмет на делото факти. Отделно от горното въвежда твърдения,
че застрахователният риск е свързан не само с личното виновно деяние на
застрахования, а и с вредите, причинени от трети лица, на които той е
възложил изпълнение на определена работа, или в качеството си на
собственик на вещ, отговарящ за вредите причинени от нея на трети лица.
Аргументира извода си със съдържанието на разпоредбата на чл. 477, ал. 1 КЗ.
Позовава се на относима съдебна практика. Претендира отмяна на
първоинстанционното решение и присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД не е подала писмен отговор.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно
упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване
2
съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално
допустима.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В производството пред въззивната инстанция не се оспорва приетата от
ВОС фактическа обстановка:
На 19.03.2020 г., около 16.30 часа на главен път № 2008 в района на
Община Девня, е настъпило ПТП, в резултат на което А А Н, ЕГН: **********
и С С З, ЕГН: **********, и двамата като пътници в ППС с per. №
ХХХХХХХ, пострадали и получили травматични увреждания.
С определение в о.с.з. на 28.09.2023 год. съдът е приел за безспорно
между страните, че настъпването на ПТП е осъществено при механизъм,
обективиран в констативен протокол № 253-3682/19.03.2020 год., а именно:
водачът на ППС с per. № ХХХХХХХ, управляван от П Д П не се движел на
безопасно разстояние от движещия се пред него товарен автомобил „Скания Р
410“ с рег.№ ХХ ХХХХХХХ. Когато товарният автомобил намалил скоростта
си почти до спряло състояние, движещият се зад него автомобил, управляван
от П.П, се ударил в задната част на полуремаркето.
Към датата на настъпване на описаното по-горе ПТП, за МПС с per. №
ХХХХХХХ е бил сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите с ответника ЗК „Лев инс" АД.
Не се спори още, че пострадалите лица А А Н и С С З са били в трудови
правоотношения с „ТЕХНОКАР" ЕООД, както и че злополуките били
признати за трудови.
По исковата молба на А А Н е образувано гр.д. 13917/2020 г., по описа на
Районен съд - Варна, по което ЗК „Лев инс" АД е конституирана като трето
лице - помагач на „Технокар“ ЕООД. С решение № 262092/28.06.2021 г.,
влязло в законна сила на 28.10.2021г., „Технокар" ЕООД е осъдено да заплати
на А А Н сумата от 12000,00 лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, ведно със
законната лихва върху горната сума от 30.10.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 753,33 лева, представляваща законна лихва
върху посочената по-горе главница от датата на настъпване на злополуката -
19.03.2020 г. до датата на предявяване ИМ в съда - 30.10.2020 г. Със същото
решение „Технокар“ ЕООД е осъдено да заплати в полза на мл. адв. Г И
разноски в размер на 980,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение
за представителство, съобразно чл. 38, ал.2 ЗА, както и държавна такса и
разноски в полза на ВРС в общ размер от 737,57 лева.
По исковата молба на С С З е образувано гр.д. 13918/2020г. по описа на
районен съд - Варна, по което ЗК „Лев инс" АД е конституирано като трето
лице - помагач на „Технокар“ ЕООД. С решение № 261663/18.15.2021г., влязло
в законна сила на 08.09.2021г., „Технокар" ЕООД е осъдено да заплати на С С
3
З сумата от 15500,00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания, ведно със законната лихва върху горната
сума от 30.10.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 968,83
лева, представляваща законна лихва върху посочената по-горе главница от
датата на настъпване на злополуката - 19.03.2020 г. до датата на предявяване
ИМ в съда - 30.10.2020г. Със същото решение „Технокар" ЕООД е осъдено да
заплати в полза на адв. А. Д разноски в размер на 1295,00 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за представителство, съобразно
чл. 38, ал.2 ЗА, както и държавна такса и разноски в полза на ВРС в общ
размер от 977,06 лева.
На 23.08.2021г., „Технокар" ЕООД е заплатило на А А Н сумата в размер
на 12461,22 лева, представляваща сбор от присъдените в негова полза суми -
главница и лихви към датата на плащането, намалени с разноските, които А А
Н е осъден да заплати на „Технокар" ЕООД съобразно същото решение. На
същата дата „Технокар" ЕООД е заплатило в полза на мл. адв. Г И адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА, за представителство по гр.д. 13917/2020 г.
ВРС, в размер на 980,00 лева, както и държавна такса и разноски в полза на
ВРС в общ размер от 737,57 лева.
На 23.08.2021 г. „Технокар" ЕООД е заплатило на С С З сумата в размер
на 16706,83 лева, представляваща сбор от присъдените в негова полза суми -
главница и лихви към датата на плащането, намалени с разноските, които С С
З е осъден да заплати на „Технокар" ЕООД съобразно същото решение. На
същата дата „Технокар" ЕООД е заплатило в полза на адв. А. Д адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА, за представителство по гр.д. 13918/2020 г.
ВРС, в размер на 1295,00 лева, както и държавна такса и разноски в полза на
ВРС в общ размер от 977,06 лева.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Трайна е съдебната практика, постановена както при приложението на
отменения КЗ, така и по действащия, според която няма пречка и
работодателят, който чрез заплащане на обезщетение по чл. 200 от КТ вече е
удовлетворил пострадалия работник или служител, респ. неговите
наследници, да насочи регресните си претенции за връщане в патримониума
си на платеното, не срещу деликвента, причинил трудовата злополука и
увреждането, а направо срещу неговия застраховател по застраховката
"гражданска отговорност". /решение № 395/10.10.2012 г. по г.д.№ 1538/2011 г.
на ВКС, 4-то г.о.; решение № 72/29.06.2022 г. по т.д.№ 1191/2021 год. на ВКС,
1-во т.о./. Това следва както от систематичното място на чл. 435 КЗ, така и от
основната идея при застраховането - именно застрахователят, извършващ
застрахователна дейност по занятие, да поеме риска от настъпването на
застрахователното събитие. При условие, че работодателят разполага с
призната регресна претенция срещу виновните работници или служители по
чл. 202 КТ, няма правна пречка такава да бъде призната и срещу
4
застрахователя на тяфната гражданска отговорност.
Предпоставките за възникване отговорността на застрахователя включват
наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина;
наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;
настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя. Основният спорен въпрос пред настоящата
инстанция е свързан с това налице ли е виновно поведение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС, от което произтича и правото
на иск на ищеца.
В решаващите си мотиви ВОС е приел, че ищецът не е ангажирал
доказателства за наличието на виновно и противоправно деяние от страна на
застрахованото при ответника лице като водач на МПС, поради което следва
да се приемат за недоказани посочените елементи от фактическия състав на
чл.435 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Изводът е неправилен. В производството е безспорно, че увредените лица
са пътували в товарен автомобил, управляван от П.П и че са увредени в
резултат на настъпило ПТП. На основание чл. 45, ал.2 ЗЗД вината на водача се
предполата до доказване на противното. Ответникът не твърди и не ангажира
доказателства, опровергаващи законовата презумпция на чл. 45, ал.2 ЗЗД.
При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на застрахователя,
на основание чл. 435 КЗ.
Обхватът на регресното право по чл. 435 КЗ включва обезщетението за
претърпените вреди, платените лихви за забава /чл. 429, ал.4 КЗ/, както и
разноските, присъдени по съдебните дела /чл. 429, ал.5 КЗ/. Във величината
на разноските са включват и заплатените държавни такси по чл. 78, ал.6 ГПК,
както и дължимото възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА в полза на процесуалния
представител на насрещната страна. По делото са представени доказателства
за възникването на задължение и надлежното заплащане на претендираните
суми.
Върху заплатените суми се дължи обезщетение за забавено плащане,
считано от поканата /арг. чл. 84, ал.2 ЗЗД/.
Ответникът не е навел самостоятелни възражения против размера на
главните и акцесорни претенции.
На посоченото основание предявените искове са изцяло основателни.
Разноски: В полза на ищеца следва да бъдат заплатени сторените при
първоинстанционното разглеждане на спора разноски съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК в размер на 4 981, 84 лева. Насрещната страна е навела
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение само
в случай, че същото надхвърля минималния размер по Наредба № 1/2004 год.
/така молба вх.№ 3871/13.02.2024 год./. Претендираното възнаграждение от
5
3530 лева е под минималните размери по Наредбата при отчитане на чл.2, ал.5
за съобразяване на броя и вида на предявените искове.
В полза на ищеца - въззивник следва да бъдат заплатени сторените при
въззивното разглеждане на спора разноски съобразно представен списък по
чл. 80 ГПК в размер на 4367,10 лева. По съображения, идентични с тези,
изложени за разноските пред ВОС, договореното и заплатено възнаграждение
от 3530 лева не подлежи на намаляване като прекомерно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 118/13.03.2024 г., постановено по търг.
дело № 696/2022 г. по описа на Окръжен съд - Варна и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД ДА ЗАПЛАТИ на
„ТЕХНОКАР" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна сумите, както следва: 12461,22 лева, представляващи заплатено в
полза на пострадалото лице А А Н обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вкл. и присъдена законна лихва върху същото; 980,00 лева - заплатено
в полза на мл. адв. Г И адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за
представителство на пострадалото лице в производството по гр.д. 13917/2020
г. по описа на ВРС; 737,57 лева - заплатени такси и разноски в полза на ВРС
по гр.д. 13917/2020 г.; 16706,83 лева - заплатено в полза на пострадалото лице
- С С З, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вкл. законна лихва
върху същото; 1295,00 лева - заплатено в полза на адв. А. Д, адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за представителство на пострадалото лице в
производството по гр.д. 1391/2020 г., по описа на ВРС; 977,06 лева,
представляваща заплатени такси и разноски в полза на ВРС, по гр.д.
13918/2020 г., по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху посочената
по-горе суми от датата на предявяване на ИМ в съда до окончателното й
плащане, както и сумата от 2763, 13 лева, съставляваща обезщетение за
забавено плащане върху сбора на посочените по-горе суми за периода от
29.12.2021 год. /датата на отправената покана за доброволно плащане/ до
24.10.2023 год. /датата на депозиране на исковата молба в съда/, на основание
чл. 435 КЗ във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД ДА ЗАПЛАТИ на
„ТЕХНОКАР" ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 4 981, 84 лева – разноски за
първоинстанционното разглеждане на спора, както и сумата от 4367,10 лева –
разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване на
страните пред ВКС.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7