№ 73
гр. Велико Търново, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН Г.
Членове:СЛАВКА Д.А
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора К. Й. Л.
като разгледа докладваното от СЛАВКА Д.А Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20244000600292 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С Присъда № 10 от 20.10.2023г., постановена по НОХД № 149/2023г.
по описа на Окръжен съд-Габрово подсъдимият Н. Ц. Н. е признат за виновен
в това, че на 25.11.2021г., около 10.00ч., в района на вр.“Зелениковец“ в м.
„Кръвнишки дол“, землище на с.Кръвеник, общ. Севлиево противозаконно/в
нарушение на чл.38, ал.1, т.1 пр.2 от ЗБР/, унищожил/ умъртвил чрез обстрел с
дългоцевно ловно оръжие/ застрашено диво гръбначно животно- дива коза от
разред „Чифтокопитни“, сем. „Кухороги“, означен със знак (*) от вид по
приложение №3 към чл.37 от ЗБР, поради което и на основание чл.278д пр.1 от
НК вр. чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в
размер на шест хиляди лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК са отнети в полза на държавата
вещите, принадлежащи на подсъдимия, послужили за извършване на
престъплението- един бр. дългоцевно оръжие/карабина/ м.“ TIKKА“, модел
„Тх3 Varmint“, кал. 7мм REM Mag с фабр. № N180088, с монтирана оптика с
1
надпис „NIGHTFORCE“ с № Y00882, един брой синя кутия, съдържаща 14бр.
патрони кал. кал. 7мм REM Mag и един бр. супресор.
Съдът се е произнесъл с веществените доказателства и разноските по
делото.
Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимият Н., който
чрез защитника си адв.Д. Ц., я обжалва с оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност.Изтъкват се доводи за недоказаност на обвиненинето от
обективна и от субективна страна и по-конкретно липса на преки и необорими
доказателства досежно авторството на деянието.В допълнителната въззивна
жалба се правят оплаквания, че окръжният съд неправилно е подценил
показанията на свидетелите С. П. и М. П.,които,според защитника,
кореспондират по между си и необосновано са игнорирани тези на
св.М.П..Излагат се подробни и аргументирани доводи, с които се настоява,че
по делото няма категорични и непосредствени доказателства установяващи
по несъмнен и категоричен начин, че на инкриминираната дата и в посочената
от обвинението местност подсъдимият е умъртвил чрез обстрел с дългоцевно
ловно оръжие –карабина дивата коза,с което се претендира нарушение на
чл.303, ал.1 и ал.2 от НПК.Според защитата,обвинителната теза е изградена
изцяло въз основа на оперативната беседа, проведена с подсъдимия на
26.11.2021г. от свидетелите Х. Д. и П. Б.,при която били направени
извънпроцесуални признания и правилно окръжният съд не е кредитирал
показанията на тези двама свидетели в тези им части.От друга страна се
отправя упрек към първия съд, който неправилно е приел, че няма пречка да
се ползват показанията на тези свидетели в останалата им част, като са
изложени подробни доводи в подкрепа на това виждане.Твърди се, че не
следва да се ценят и кредитират показанията на разпитаните в качеството на
свидетели поемни лица К. С. и В. В.,защото първият от тях е участвал в
мероприятията от 26.11.21г., а вторият- в събитията предходния ден,когато е
ходил да търси дееца и евентуално отстреляното животно.Сочи се,че тези
двама свидетели са служители на съответните институции,които пряко са
заинтересовани от изхода на делото.Развиват се доводи, че те са имали друго
процесуално качество в конкретното производство и като се е позовал на
информацията съдържаща се в тези гласни доказателства съдът е допуснал
абсолютно процесуално нарушение, по аргумент на чл.137 ал.2 от
НПК.Според адв.Ц., заявеното от свидетелите С. и В. следва да се кридитира
единствено и само досежно установените факти при извършения оглед на
местопроизшествието.
На следващо място се сочи, че огледът на местопроизшествие е
извършен в нарушение на чл.2, т.3 от Директива 2013/48 на ЕС,гарантираща
правото да запази мълчание и правото на адвокат на уличеното лице,какъвто
Н. не е имал по време на провеждането му.По отношение на останалите
свидетели се правят оплаквания, че думите им били преиначени, наслагани
били фрази, изказвани от едни свидетели, но не на база на техните лични
възприятия,а с оглед на това,което е обсъждано по между им.Сочи се,че
2
показанията на тези свидетели са косвени и по делото не са събрани преки
такива, които да ги подкрепят.Излагат се доводи, че няма преки доказателства
в подкрепа на фактическите изводи относно това подсъдимият Н. да е бил
около 10.00ч. на посоченото от обвинението място, както и че именно той да е
умъртвил процесното животно с неговото оръжие.Защитата акцентира и на
това,че от събраните по делото доказателства не е установено, животното да е
умъртвено по начина инкриминиран от обвинението-чрез обстрел и то с
процесната карабина.Според защитата, обвиненинето страда от сериозен
доказателствен дефицит и по отношение на факта дали намереното месо е
именно от отстреляно животно или то е починало от собствената си смърт.В
подкрепа на тезата за недоказаност на авторството на деянието защитата сочи,
че никой от разпитаните по делото свидетели не е разпознал подсъдимия като
пряк извършител и окръжният съд не е отчел противоречията в показанията на
свидетелите Ц. В. и В. К. относно цвета на кучето, как е влачено животното,
разстоянието от което са го наблюдавали, описанието на облеклото на
лицето,което са видели.Оправя се упрек към първия съд,че не е взел предвид
намиращата се в района растителност и дали е можело от нея да се види
животното е не е било отчетено наличието на други човешки следи в снега,
които не били на подсъдимия.Аргументират се доводи, че обясненията на
подсъдимия са последователни и логични относно това какво точно се е
случило на процесната дата и същите не са опровергани от други първични
доказателства.Изложените са и оплаквания за явна несправедливост на
наложеното на подсъдимия наказание.Прави се искане въззивният съд да
отмени атакуваната присъда като се произнесе с нова – оправдателна,поради
недоказаност на обвинението или алтернативно да я измени, като намали
размера на наложеното наказание към минимума визиран в закона.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Н. Н. – адв.Д. Ц.
поддържа подадената жалба с изложените в нея доводи и искане.Счита,че не
са събрани преки и годни доказателства, дори и косвени такива, от които да се
направи извод,че подсъдимият е стрелял по животното,което е пречка да се
постанови една обоснована осъдителна присъда.
Подсъдимият Н.,редовно призован не се явява пред въззивния съд и не
взема становище.
Представителят на Апелативна прокуратура-Велико Търново счита
подадената въззивна жалба за неоснователна.Изтъква доводи,че присъдата на
окръжния съд е правилна,законосъобразна и обоснована със събраните по
делото доказателства.Според прокурора първоинстнационният съд е изяснил
подробно и задълбочено фактическата обстановка по делото,подложил е на
подробен анализ всички събрани доказателства и е изложил убедителни и
аргументирани съображения в мотивите си на кои дава вяра и на кои не,като е
отговорил и на всички възражения на защитата.Излага доводи, че и от
проведеното съдебно следствие пред въззивния съд авторството на деянието
се явява доказано като акцентира на назначената тройната
съдебномедицинска,биологическа и химическа експертиза,обследвала
приобщените по делото веществени доказателства,от която е установено,че по
острието на ножа са открити следи от кръв и при извършения ДНК анализ е
3
установено,че принадлежат на животно от рода на дива коза.Счита, че е
налице верига от множество косвени доказателства,които обосновават
авторството на деянието и пледира присъдата да бъде изцяло потвърдена.
Великотърновският апелативен съд,като въззивна инстанция,
проверявайки изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания
съдебен акт, във връзка с направените оплаквания във въззивната жалба и
служебно, съобразно правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК,
намира за установено следното:
Въззивното производство е второ по ред.
С Решение № 50 от 25.04.2024г., постановено по ВНОХД№12/24г. по
описа на ВТАС е потвърдена Присъда №10 от 20.10.2023г. по НОХД№149/23г.
по описа на Окръжен съд-Габрово.По жалба на подсъдимия Н. срещу
въззивния съдебен акт е било образувано КНД№514/24г. по описа на
Върховния касационен съд.С Решение №452 от 24.07.2024г. ВКС е отменил
решението на Великотърновския апелативен съд,поради допуснати
съществени процесуални нарушения и е върнал делото за ново разглеждане от
друг състав на същия съд.В отменителното решение Върховният съд е дал
указания при новото разглеждане на делото въззивният съд да установи, дали
е възможно дивата коза да е била умъртвена по друг начин освен чрез обстрел,
дали свидетелите В. е К. са успели да идентифицират подсъдимия, като
лицето, което са наблюдавали по-рано с биноклите си,както и дали по време
на вероятната стрелба в местността е имало и други лица.
Габровският окръжен съд е установил от фактическа страна по делото,
че подсъдимият Н. Н. е от гр. Карлово и имал придобито право на лов,след
положени по съответния ред теоретични и практически изпити.Подсъдимият
притежавал разрешително за съхранение, носене и употреба на три
огнестрелни оръжия: ловна гладкостенна пушка „ИЖ-27 ЕМ“, кал. 12х76, сер.
№ *********; ловна нарезна пушка „Блазер R93“, кал. 30-06, сер. № 9/223474;
както и ловна нарезна пушка марка „ТIККА“, калибър 7 rem/mag, сер. №
N18088. Разрешителното му било със срок на валидност до 17.06.2023г.
Подсъдимият често предприемал планински излети, при които отсядал
в хижа „Тъжа“, стопанисвана ТД“Приста“- Русе. Поради тази причина той бил
добре запознат с района и територията на Средна (Централна) Стара
планина.Хижа „Тъжа“ била разположена почти на билото на Средна Стара
планина, в близост до черен и достъпен само за високопроходими автомобили
път на Русалийския проход, който свързвал с. Тъжа, общ. Павел баня (от
южната страна на планината) с кв. Острец на гр. Априлци (от северната
страна). На разстояние около 800-1000 метра от хижа „Тъжа“ по посока
северния склон на прохода била разположена хижа (хотел) „Табите“, която
към инкриминирания период се стопанисвала от св. М. Г. П.. От престоите си
в хижа „Тъжа“ подсъдимият се познавал със св. С. П./хижар/ и бил в добри
отношения с него.Той имал възможност да се запознае и със св. М. П., с
когото също се намирал в добри отношения.
На 24.11.2021 г., след обяд, с товарен автомобил марка „Тойота“,модел
„Хайлукс“ с рег. № РВ47****,собственост на Х. Т. от гр. Карлово,
4
подсъдимият Н. достигнал до хижа „Тъжа“, където се настанил за два-три
дни.Водел със себе си ловно куче порода „кръвоследник“.В багажа на
автомобила,освен обичайните дрехи и принадлежности,необходими за
туризъм в планината,носел и ловната си пушка марка „ТIККА“,която била
снаражена с оптика и супресор,както и раница с принадлежности за лов –
патрони за пушката, нож и точило за ножове, метеорологична станция,
радиостанция, въже за почистване и др. Вечерта на 24.11.2021 г. в хижата били
само подсъдимия и хижаря-св.П..Подсъдимият споделил пред него,че има
намерение на следващия ден да се разходи до връх „Марагидик“.
На 25.11.2021г.,сутринта,в 08.30 часа,съгласно утвърден график,
свидетелят С. П. подал дължимата информация за времето към
метеорологичната станция на връх Ботев.След това,за около 10 минути
разговарял с подсъдимия Н. пред хижата и после се отправил към
водохващането,за да го провери.След като останал сам,подсъдимият облякъл
камуфлажни дрехи, взел раницата си с принадлежности за лов, ловната си
пушка марка „ТIККА“ и кучето си и напуснал хижата.Тръгнал на поход в
планината,като се движел на територията на Национален парк „Централен
Балкан“ по направление от запад на изток в посока към района на парков
участък „Стоките“,охранителен участък „Зелениковец“, разположен в
землището на с. Кръвеник, общ. Севлиево.
В местността „Смесите“, намираща се на територията на НПЦБ, над гр.
Априлци, Дирекцията на националния парк разполагала с база, която се
ползвала от служителите при изпълнение на задължения им.
На 25.11.2021 г. свидетелите В. К. и Ц. В. – двамата специалисти в
отдел „Контрол и охрана“ към Дирекцията на НПЦБ, планирали проверка на
сечище в местността „Пожардере“, намираща се в района на парков участък
„Стоките“,охранителен участък „Зелениковец“. Сутринта двамата потеглили
със служебен автомобил от кв. Острец на гр. Априлци, като около 09.30-10.00
часа достигнали до местността „Смесите“.При навлизане в местността
двамата забелязали движещ се обект на билото на извисяващия се пред тях
връх „Зелениковец“. Проявили любопитство и през служебните си бинокли
наблюдавали единичен екземпляр на пасящо на билото на върха животно от
вида „дива коза“.Двамата не успели да преценят пола му, но съобразно
телосложението му определили,че е млад екземпляр. След това продължили
към разположената в близост местност „Пожардере“, където оставили
служебния автомобил и се заели с изпълнение на задълженията си.Около
10.00-10.30 часа на същата дата подсъдимият Н. достигнал подножието на
връх „Зелениковец“ в района на местността „Кръвенишки дол“ в землището
на с. Кръвеник, общ. Севлиево. От мястото, където се намирал, забелязал
пасящата на билото на посочения връх дива коза и въпреки, че я разпознал
като защитен животински вид, решил да я простреля. С носената карабина
марка „ТIККА“ с монтирани на нея оптика и супресор, подсъдимият произвел
един изстрел с патрон с калибър 7 rem/mag по посока на пасящото диво
животно,като го уцелил и го умъртвил. След това, заедно с ловното си куче,
подсъдимият се отправил към мястото, където паднала отстреляната дива
коза.Достигайки до същото се убедил, че е успял да умъртви животното.
5
Прибрал гилзата с ударената капсула в кутията с патрони. С въже завързал
животното за краката по начин позволяващ му да го влачи, след което поел
пеша от връх „Зелениковец“ в южна посока към местността „Пожардере“.
Около 10.30-11.00 часа, след като приключили проверките в поверения
им парков участък, свидетелите К. и В. излезли в началото на гората в
местността „Пожардере“ и със служебния автомобил потеглили обратно към
местността „Смесите“.Когато достигнали последно посочената местност,
погледнали с биноклите си отново към билото на връх „Зелениковец“, за да
проверят дали по-рано забелязаното от тях диво животно все още се намира на
посоченото място.Тогава двамата забелязали вървящ по билото в посока към
местността „Кръвенишки дол“ мъж, който държи в ръка въже, с което влачи
завързано в другия край на въжето животно от вида „дива коза“. Наблюдавали
движението му докато навлязъл в гората, разположена под връх
„Зелениковец“ и в посока към местността „Кръвенишки дол“. На свидетелите
К. и В. направило впечатление, че мъжът е облечен с дрехи в преобладаващ
зелен цвят и на главата си е поставил шапка с козирка в същата тоналност,
както и, че на гърба си носи раница, а на дясното си рамо има окачено оръжие
с монтиран супресор. Свидетелят К. забелязал също,че в близост до мъжа
обикаля неголямо като размер куче с окраски, които той възприел, че са в
черна и сива/бяла тоналност.Двамата свидетели се отправили към служебната
база, намиращата се в местността „Смесите“,от която имали възможност да
осъществят връзка.От там те незабавно съобщили за констатираното на
прекия си началник.
В 11.06ч. св. К. подал сигнал и на тел. 112, като за случилото се били
сигнализирани и органите на МВР.След получаване на сигнала, към базата в
местността „Смесите“ тръгнали свидетелят В. Б. – ръководител звено
„Подвижна паркова охрана“ в НПЦБ, и свидетелите Ю. Ч. и П. Т. – двамата
работещи като подвижна охрана в НПЦБ. При изкачването си със служебния
автомобил по Русалийския проход към билото на планината, тримата
служители на НПЦБ спрели автомобил, в който в обратна на тяхната посока
пътували няколко лица, сред които и лице на име И. К., който имал вилна
постройка в местността „Смесите“, в близост до служебната база на НПЦБ.
На място била извършена проверка на лицето К. и на автомобила, в който
пътувал, като не били открити следи или обекти, свързани със случая, за който
по спешност трябвало да се качат в планината. На мястото в м. „Смесите“
пристигнали и служители на НПЦБ от гр. Карлово. Петте лица от парковата
охрана се разделили в две групи – в едната били свидетелите В., К. и Ч., а в
другата свидетелите Б. и Т.. В продължение на няколко часа в следобедните
часове на 25.11.2021 г. те извършвали обход на района, за да търсят лицето, за
което вече имали данни, че е убило дива коза, както и за да намерят следи от
убитото животно. В един участък, върху прясно навалял сняг, свидетелите В.,
К. и Ч. наблюдавали пътека от човешки стъпки, които обаче се губели в
топящия се сняг и не било възможно да се проследи понататъшното им
направление. След като не успели да открият нищо и тъй като започнало да се
смрачава и да се влошават условията в планината, около 16.30-17.00 часа,
поетапно, служителите от парковата охрана преустановили издирването и
6
отишли в хижа „Тъжа“. Там вече били пристигнали служители на МВР, сред
които бил свидетелят Х. Д.. Била установена самоличността на лицето, което
предния ден пристигнало на хижата с паркирания пред нея товарен автомобил
„Тойота“.Били извършени съответни справки,при които било установено,че
подсъдимият Н. притежава разрешително за съхранение и носене на няколко
огнестрелни оръжия, поради което било наредено да се запечата касата му за
съхранение на оръжията, намираща се в гр. Карлово.
Междувременно,влачейки убитото животно,подсъдимият Н. слязъл от
билото на връх „Зелениковец“. На неустановено място в подножието на върха
одрал и обезкостил трупа на дивата коза, като взел само месо от нея, което
поставил в черен чувал, който носел. Тъй като забелязал присъствието в
района на служители на НПЦБ той поставил оръжието си и
принадлежностите за лов в друг такъв черен чувал.Чувалите пренесъл и укрил
в горист участък в местността „Кръвенишки дол“. Костите, кожата и главата
на умъртвеното животно останали на неустановено по делото място. След това
подсъдимият се отправил към хижа „Тъжа“. Достигнал до нея около 17:30
часа, като носел със себе си само раницата. С него било и ловното му куче.
След като пристигнал в хижата, свидетелите К. и В. констатирали, че
по телосложение и по преобладаващия зелен цвят на дрехите, с които е
облечен, Н. прилича на мъжа, който по-рано през деня наблюдавали през
биноклите си как влачи убита дива коза от билото на връх „Зелениковец“.
Свидетелят К. установил сходство и на придружаващото подсъдимия куче с
това, което било до мъжа на връх „Зелениковец“. Н. бил уведомен от
намиращите се в хижата служители на МВР за извършваната проверка, като
отрекъл съпричастност към умъртвяването чрез прострелване на дивата коза.
Предоставил раницата си за проверка, като в нея не били намерени оръжие,
месо или следи от кръв, косми и други подобни белези. Биологични следи не
били забелязани и по дрехите и по обувките му. За да установи самоличността
му, свидетелят Х. Д. поискал от Н. документ за самоличност.Подсъдимият
отговорил,че документите му се намират в автомобила. След като
паркираният пред хижата л.а. „Тойота“ бил отключен, свидетелят Д. го
претърсил, при което в подлакътника намерил пистолет и патрони.Към този
момент служителят на МВР имал информация за законно притежаваните от
подсъдимия оръжия и тъй като сред тях нямало пистолет, информирал
дежурния в РУ на МВР – Троян за незаконно държано оръжие и изготвил
заповед за задържането на Н. Н. по реда на ЗМВР, считано от 17:30 часа на
25.11.2021 г.
Същата вечер, след като на място пристигнал друг екип на
полицейското управление в Троян, било извършено претърсване и изземване
по реда на НПК в автомобила на подсъдимия. С посоченото следствено
действие било образувано наказателно производство за престъпление по чл.
339, ал. 1 от НК. След приключването на претърсването Н. бил откаран в
полицейското управление в гр. Троян, където останал задържан до 12:28 часа
на 26.11.2021г.
На 26.11.2021 г., в сградата на РУ на МВР - Троян, докато все още бил
задържан, свидетелите Х. Д. и П. Б. провели оперативна беседа с подсъдимия
7
Н.. Била му дадена възможност да се консултира с адвокат. При проведените
разговори подсъдимият представил различни версии по отношение на това
къде в този момент се намират оръжията, за които има
разрешение.Първоначално твърдял, че са в касата в дома му. След като
разбрал,че тя е запечатана от органите заявил,че едно от оръжията му било
откраднато. Впоследствие, след като направил и консултация с адвокат, Н.
обяснил, че е укрил карабината си, като е заявил готовност да заведе
полицейските служители до мястото, където сторил това предния ден.
На 26.11.2021г., след обяд, със служебен автомобил на ТП ДЛС
„Русалка“ - Априлци, управляван от св. В. В., подсъдимият Н. и свидетелите
Д. и Б. потеглили към хижа „Тъжа“, където вече ги чакали служители на
НПЦБ и ДЛС „Русалка“. С друг служебен автомобил пътували още служители
на МВР.След като стигнали до хижата, подсъдимият Н. поел управлението на
ползвания от него товарен автомобил „Тойота Хайлукс“. При него се качил св.
Д., след което подсъдимият поел водачеството на групата.Той завел
придружаващите го до местността „Смесите“, където паркирали
автомобилите.Продължили да се движат пеша по горски път и след около 20-
30 минути стигнали до местността „Кръвенишки дол“ в землището на с.
Кръвеник, общ. Севлиево. Подсъдимият посочил, че това е мястото, където е
укрил оръжието.За времето от 16:25 часа до 16:50 часа, бил извършен оглед на
гористо място в местността „Кръвнишки дол“, намиращ се в землището на с.
Кръвеник, за което бил съставен съответен протокол за оглед на
местопроизшествие с приложен към него фотоалбум (л. 101-111 от ДП).
Огледът бил проведен в присъствието на поемни лица – свидетелите В. В. и К.
С..При извършване на следственото действие в гора в посочената местност на
територията на НПЦБ били намерени заровени в шумата два черни найлонови
чували. В единия от чувалите били намерени и иззети дългоцевно оръжие
/карабина/ марка „ТIККА“ с монтирана на нея оптика и двуног, синя на цвят
пластмасова кутия, съдържаща 18 броя патрони и един брой гилза с ударена
капсула, нож в черен калъф с черна дръжка, супресор, метеорологична
станция, точило за ножове, въже за почистване на цев, въже, радиостанция
марка „Сепура“ с № STP9000. В друг чувал е намерено обезкостено трупно
месо.
На 26.11.2021 г., в сградата на полицейското управление в гр. Троян,
подсъдимият Н. предал за нуждите на разследването синьо горнище тип
„поло“ с цип в горната част и избродирано лого от лявата страна, за което бил
изготвен протокол за доброволно предаване (л. 136 от ДП).
На 02.12.2021 г. бил извършен оглед на веществените доказателства –
черна найлонова чанта, съдържаща обезкостено месо и черен найлонов чувал,
съдържащ предадената от подсъдимия Н. дреха, за което бил съставен
протокол за оглед на веществени доказателства с фотоалбум (л. 119-121 от
ДП).
При близък оглед в предната средна част на дрехата били намерени
два влакнообразни обекта със светъл цвят с дължина около 3-4 см, които били
иззети и опаковани като отделно веществено доказателства.
8
При огледа на чувала с месото се установило, че същото е нарязано на
дребни парчета, червено е на цвят и видимо прясно.В горната част на месото
са установени много на брой влакнообразни обекти, като около 10-15 от тях
били иззети и опаковани като отделни веществени доказателства.
На същата дата,с участието на специалист-технически помощник, от
месото било иззето парче за експертно изследване, за което процесуално
действие бил съставен съответен протокол за вземане на представителни
проби с фотоалбум (л. 122-124 от ДП). Останалото количество от месото било
предадена за отговорно пазене в Общински приют за животни в гр. Троян,
съгласно протокол за оставяне на веществени доказателства на отговорно
пазене (л. 137 от ДП).
На 18.11.2022 г. бил извършен оглед на веществени доказателства, за
което бил съставен протокол с фотоалбум (л. 112-118 от ДП). При огледа били
установени и описани съществените външни характеристики на част от
намерените при огледа на местопроизшествието вещи и приобщени като
веществени доказателства супресор, точило за ножове, метеорологична
станция, радиостанция, въже за почистване и въже.
От заключението на назначената на досъдебното производство
биологическа и химическа експертиза е установено, че генетичният анализ
относно произхода на изследваната представителна проба, иззета от
намереното трупно месо, определя същата като проба от дива коза (Rupicapra,
Rupicapra).Дивата коза попада в обозначените със звезда видове в раздел
„Чифтокопитни“ на Приложение № 3 към чл. 37 от Закон за биологичното
разнообразие, които животински и растителни видове са обявени за защитени
на територията на цялата страна.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза е установено,че
двете влакна (косми), иззети на 02.12.2021 г. от приобщената по делото дреха
на подсъдимия Н. Н., са от животински произход.Едното влакно (косъм) е от
чифтокопитно животно от вида „Дива коза“ (Rupicapra, Rupicapra), както е
определено иззетото месо. Няма определеност за втория по-къс косъм, който е
животински и може да принадлежи на лисица, но данните са несигурни
поради качеството на обекта. По отношение на иззетите на 02.12.2021 г. от
чувала с месото влакнообразни обекти, вещото лице е достигнало до
заключението, че по морфологични (микроскопски) белези същите
принадлежат на един вид чифтокопитно животно, съответстващ на вида „Дива
коза“ (Rupicapra, Rupicapra).
От заключението на комплексната дактилоскопна и балистическа
експертиза е установено, че иззетото при огледа на местопроизшествие, като
веществено доказателство дългоцевно оръжие /карабина/ марка „ТIККА“,
модел „ТЗх Varmint“, калибър „7 мм Rem. Mag.“, с фабричен № N18088 и с
монтирана на нея оптика с надпис „NIGHTFORCE“, представлява фабрична
ловна нарезна карабина, предназначена за стрелба с боеприпаси калибър „7
мм Rem. Mag.“. Същата е технически изправна, годна да произведе изстрел с
патрони калибър „7 мм Rem. Mag.“ и по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗОБВВПИ
представлява огнестрелно оръжие. При изследването на цевния канал на
9
карабината е установено, че с нея са произвеждани изстрели след последното
почистване и смазване. Предоставените за изследване 19 патрона се
определят като ловни патрони калибър „7 мм Rem. Mag.“, същите са годни да
произведат изстрели и по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ представляват
боеприпаси за огнестрелно оръжие. Бутилкообразната месингово-жълта гилза
с ударена капсула по своята форма, размери и маркировка се определя като
гилза от ловен патрон с калибър „7 мм Rem. Mag.“.
От заключението на техническата експертиза,е установено,че иззетите
вещи: супресор, точило за ножове, ловджийски нож в кания, въже за
почистване на цев и въже, са технически годни и предназначени за ловни
цели.
На подсъдимия Н. Н. не е издавано разрешение за придобиване,
съхранение, носене и употреба на супресор, включително и от марката и вида
като намерения при огледа на местопроизшествието.
Гореописаната фактическа обстановка е приета за установена от
окръжния съд след подробен и задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства и се споделя напълно от настоящата инстанция.Същата остава
непроменена и от проведеното въззивно съдебно следствие пред апелативния
съд.
От заключението на назначената във въззивното производство тройна
съдебномедицинска, биологическа и химическа експертиза се установява, че
по намереното месо, иззето като веществено доказателство по делото /трупни
останки/ няма травми и следи от стрелба с огнестрелно оръжие.Тъй като
месото представлява разфасовани парчета без кости и вътрешни органи и без
кожа/добре почистено/ дори да е имало травми и следи от въздействие на
огнестрелно оръжие, напълно е възможно такива да не се установяват, т.е.
изследването не може да е изцяло потвърдително или отрицателно по
зададения въпрос.След рентгеново изследване не се намират частици с
метална плътност или други плътни частици в месото.От вида на месото може
да се направи заключение, че същото е било прясно преди замразяването, т.е.
без следи от трупно разложение /под 24 часа от смъртта/. Не може по такъв
материал /парчета месо/ да се установи причина за смърт нито конкретно
давност на смъртта.
Следи с вид на кръв са установени по острието на ножа, а косми са
намерени по дрехата и по дръжката на точилото за ножове.Генетичният
анализ относно произхода на предоставените за изследване
материали,определи зацапванията с кръв от острието на ножа като проби от
дива коза.
Окръжният съд изчерпателно е посочил доказателствените
източници,въз основа на които е извел описаните фактически
положения.Правилна е оценката на доказателствената съвкупност по
делото.Служебният контрол върху атакуваната присъда показва, че окръжният
съд не е допуснал съществени нарушения на изискванията на чл.13, чл.14,
чл.107 ал.5 от НПК.
Законосъобразни и в съгласие с трайната съдебна практика са изводите на
10
окръжния съд, с които е изключил от доказателствената съвкупност по делото
показанията на свидетелите Х. Д. и П. Б. в частите,в които възпроизвеждат
извънпроцесуалните признания на подсъдимия, съдържащи уличаваща го
информация при проведената с него оперативна беседа по време, когато е бил
задържан в полицейското управление, поставен в контролирана среда, без
участие на защитник.
Правилно окръжният съд е приел, че следва да бъдат изключени от
доказателствата по делото и показанията на свидетелите Ц. В., В. В. и К. С.,в
частта им, в които възпроизвеждат споделени им от подсъдимия Н. детайли за
стореното от него- начина на умъртвяване на дивата коза, разстоянието от
което я е отстрелял, мястото където я е разфасовал и на което останали части
от тялото и др., по време на пътуването към мястото на огледа и по време на
самия оглед на местопроизшествие.Показанията на тези свидетели,в
посочената част,както правилно е приел окръжният съд,имат изцяло
производен характер и могат да бъдат използвани в доказателствения процес
като средство за разкриване на първични доказателства,за проверка на
първичните доказателства и за замяна на първичните доказателства, ако
последните се окажат недостъпни.В конкретния случай подсъдимият в
обясненията си е отрекъл да е заявявал такива факти, или първичните
доказателства не са недостъпни и е недопустимо да се използват
производните доказателствени източници, тъй като това би означавало чрез
тях да се подменят обясненията на подсъдимия.Правилно показанията на
посочените свидетели са ценени в останалите им части като годно
доказателство.
Неоснователни са възраженията на защитата,с които се настоява,че
неправилно окръжният съд е ценил като годни доказателства показанията на
свидетелите Д. и Б. и в останалите им части.В подкрепа на това възражение не
са изложени конкретни доводи,като единствено се твърди, че показанията им
следва да се преценят дали са възприели пряко факти и обстоятелства от
извършеното деяние или такива след това, за да могат да бъдат ползвани
наред с останалите доказателства и да отговарят на критериите за
достоверност,логичност и да се подкрепят от първични
доказателства.Очевидно е,че защитата настоява да се изключат тези гласни
доказателства с неясни аргументи,доколкото се оспорва
информацията,съдържаща се в казаното от тези свидетели.Споделими и
правилни са изводите на окръжния съд, с които е приел, че не е налице
законова пречка показанията на свидетелите,в останалата им част, да бъдат
ценени като годно доказателствено средство.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че не следва да се
ценят като годно доказателство изцяло показанията на свидетелите К.С. и
В.В., участвали като поемни лица при огледа.В подкрепа на това възражение
са изложени аргументи, че на първо място тези свидетели могат да дават
показания само за обстоятелствата свързани с огледа и на второ – показанията
им следва изцяло да бъдат изключени от доказателствената маса, тъй като
служители на съответните институции са заинтересовани от изхода на делото.
От събраните по делото материали не може да се направи положителен
11
извод, че поемните лица са участвали в производството в друго процесуално
качество,както се настоява от защитника. Свидетелят С. е участвал само като
поемно лице при извършване на огледа на местопроизшествието.Св. В., по
разпореждане на прекия си ръководител, е превозил хора със служебен
автомобил до хижа „Тъжа“ на 25.11.21г., а на следващия ден е участвал като
поемно лице при огледа.Обстоятелството, че предния ден е бил на хижата,
като е възприел и обстоятелства относими към предмета на делото,не го прави
участник в производството в друго процесуално качество.Нещо повече,както и
върховният съд е посочил в отменителното си решение, липсва законова
забрана поемните лица да свидетелстват за обстоятелства, които са възприели
по друго време и на друго място и подобно ограничение би било в
противоречие с изискването за изясняване на обективната истина чрез
използването на всички относими и допустими доказателства.Не са налице и
каквито и да е данни,даващи основание да се приеме, че и двамата свидетели
са заинтересовани или предубедени от изхода на делото само по силата на
заеманото от тях служебно положение като служители в Държавно ловно
стопанство „Русалка“ към Изпълнителна агенция по горите към
Министерството на земеделието.
Неоснователни са и оплакванията във въззивната жалба на подсъдимия,
с които се оспорва законосъобразността на извършения оглед на
местопроизшествие от 26.11.2022г., като се твърди, че е в нарушение на чл.2,
т.3 от Директива 2013/48 ЕС на Европейския парламент и на
Съвета,гарантираща правото да запази мълчание и правото на адвокат на
уличеното лице.В тази връзка се настоява да не се използват придобитите от
него резултати,както и протокола за оглед.Това възражение е било направено
и пред първоинстанционния съд, който е изложил достатъчно обосновани и
задълбочени съображения защо приема, че огледът е извършен в съответствие
с разпоредбите предвидени в НПК.Споделими са изводите на първия съд, че
протоколът за оглед на местопроизшествие е изготвен в съответствие с
предписанията на чл.156 от НПК, извършен е през деня, в присъствието на
помени лица.Извършеното действие е обективирано в писмен документ в
изискуемата форма и съдържа всички реквизити – дата,място на процесуално-
следственото действие,имената,личните данни и подписите на участващите,
както и подробно описание на намерените вещи,поради което и протоколът се
явява годно доказателствено средство.Правилни са изводите на
първоинстанционния съд,че обстоятелството,че по време на огледа
подсъдимият не е имал защитник, не е довело до опорочаване на процесуално-
следственото действие,тъй като към този момент не се е касаело до действие
по разследването насочено към Н.. Подсъдимият сам е посочил местността,
където преди това е казал, че е укрил оръжието си.На това място е бил
извършен оглед,при който са били открити и иззети описаните по-горе вещи.
Подсъдимият само е присъствал при огледа и спрямо него не са били
извършвани процесуални действия,което да е налагало да му се разясняват
параметри на обвинение, както и на останалите права, включително и правото
на адвокатска защита. Следва да се посочи, че към този момент Н. не е бил
задържан.Нещо повече,била му е предоставена възможност да се консултира с
12
адвокат, като именно след това е заявил готовност да посочи мястото, където
е укрил оръжието си.
Окръжният съд е подложил на внимателен и задълбочен анализ
обясненията на подсъдимия Н.,съпоставил ги е с другите събрани по делото
доказателства и е направил верни и обосновани изводи, че същите се явяват
опровергани от доказателствената съвкупност и са израз на защитна негова
позиция.Според обясненията му решил да отседне в хижа „Тъжа“ за няколко
дни, а след това да ходи на групов лов в района на гр.Априлци, гр.Ловеч или
Ново Село и затова взел със себе си ловното оръжие, принадлежностите за лов
и ловното си куче порода „кръвоследник“.Същевременно сочи,че не са го
очаквали за групов лов в Северна България, но намеренията му били такива и
не бил взел решение къде точно да отиде.Нямал разрешително за лов, тъй като
такова се изисквало само при индивидуален лов.На 24.11.2024г., преди да
тръгне за хижата, минал през намираща се в близост до гр.Карлово кариера,
където произвел един изстрел с оръжието си, за да го провери, като прибрал
гилзата при останалите патрони и изкарал всички останали от оръжието.След
това в обясненията си е заявил, че явно поради небрежност в патронника на
карабината му останал един патрон.Качил се в хижата, където по това време се
намирал само св. С. П. и преспал в нея. При разговора споделил с него, че
смята да се разходи до вр. „Марагидик“. На следващата сутрин между 8.30-
9.00ч. провел разговор с хижаря. След което св.П. тръгнал по задачите си.В
хижата отишъл св. М. П.,с който също разговаряли.Междувременно променил
намеренията си за маршрута на излета, като казал на св. П., че ще отиде до м.
„Козя стена“ към „Пенчовото пръскало“. Обяснил е с какви дрехи се е
облякъл за прехода туристически панталон, сив на цвят, зелен спортен
суитшърт „Адидас“ и връхна дреха- сива ветровка. Взел със себе си раница в
камуфлажен цвят, с вграден калъф за пушка. В раницата била пушката и
всичките принадлежности за лов.Обяснява, че ги е взел със себе си, за да няма
проблеми ако ги остави в автомобила си и бъде проверен. Твърди, че е тръгнал
от хижата около 9.30- 10.00ч. като се отправил в посока юг към м. „Козя
стена“. Около 10.30-11.00ч. се намирал на открита част на планината,
приблизително над хижа „Мандрата“, намираща се на юг от хижа „Тъжа“.
Тогава забелязал автомобила на парковата охрана да се движи по посока
м.“Смесите“.Предположил,че са тръгнали на рутинна проверка,защото
нямало данни за друго.Продължил да се движи на юг, като пътя до „Козя
стена“ му отнел около два часа и половина.Тръгнал да се връща,но по
различен маршрут.Тъй като имало хора от парковата охрана, а той бил с
оръжието и не искал да има проблеми с тях, макар че ,според думите му,било
обезопасено, решил да не минава през м.“Смесите“.Около 14.30- 15.00ч.
продължил към м.“Кръвенишкото дере“, когато кучето му започнало да души
и да се държи превъзбудено и го отвело до полузаровени в шумата найлонови
чували за боклук. Кучето започнало да рови и успяло с муцуна да отвори
единия чувал. Тогава възприел, че в него има месо.Тъй като видял по-рано
хората от парковата охрана решил,за да не се получат усложнения, да остави
пушката си на това място и да се върне обратно в хижата.В намерен на
мястото чувал поставил оръжието и принадлежностите за лов и след това
13
двата чувала затрупал с шума.Прибрал се в хижата,където по това време се
намирали проверяващите.Според думите му,при проведените разговори
първоначално им казал, че пушката се намира в касата му в гр.Карлово.След
това заявил,че когато стрелял с нея предния ден на кариерата за малко я
оставил и после не я намерил.След като провел консултация с адвокат решил
да съдейства и на другия ден ги завел до мястото,където впоследствие бил
извършен оглед, при който били намерени чувала с месо и чувала с пушката и
принадлежностите за лов.Заявил е,че не е отстрелял дивото животно и не е
правил пред когото и да е било подобно признание.
Окръжният съд е констатирал съществени противоречия в обясненията
на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие и тези на досъдебното
производство по отношение на часа,в който сутринта на 25.11.2021г. е тръгнал
от хижа“Тъжа“ и посоката, към която се е отправил.Лансираната версия,че е
напуснал хижата на инкриминираната дата между 09.30-10.00часа и се е
отправил към местността „Козя стена“ за достигането,до която се движел в
противоположна посока от мястото, където свидетелите К. и В. са
наблюдавали въоръжен мъж,влачещ убита дива коза, правилно е възприета от
окръжния съд като дискредитирана.В приобщените по реда на чл.279 ал.2 вр.
ал.1 т.3 от НПК обяснения на подсъдимия, дадени в присъствието на защитник
на 21.04.2021г.,същият е посочил, че е тръгнал от хижата към 08.30-09.00часа
и никъде не съобщава да е имало друго лице,още по-малко това да е свидетеля
М. П.,с който да е разговарял.Както правилно е приел окръжният съд
присъствието на това лице се появява в последващите обяснения дадени на
19.05.2021г. от подсъдимия и приобщени по надлежния ред от първия съд, в
които за първи път съобщава,че е тръгнал от хижата около 09.30-10.00
часа.Правилно окръжният съд е дал вяра на казаното от подсъдимия на първия
му разпит, че е напуснал хижата между 08.30 и 09.00часа като е обсъдил
внимателно и коректно показанията и на свидетеля С. П.,които са точни и
последователни.Този свидетел с категоричност е посочил при разпита си,че
точно в 08.30 часа всеки ден подава информация към метеорологичната
станция на връх Ботев и обвързва това обстоятелство с напускането на хижата
от негова страна и подготовката на подсъдимия за излет.Този свидетел е
изключително конкретен в показанията си, с оглед ежедневните му
ангажименти в точно определени часове и няма основание да се поставят под
съмнение думите му, според които на инкриминираната дата сутринта станали
с подсъдимия около 07.30-08.00часа,в 08.30ч. съобщил прогнозата за времето
на връх Ботев, след което тръгнал за водохващането.Заявил е,че обикновено
има работа там около 45 минути до час най-много и когато се върнал в хижата
не заварил подсъдимият.В тази връзка правилно и обосновано окръжният съд
не е кредитирал показанията на свидетеля М. П., в които съобщава, че е бил в
хижата,разговарял е с подсъдимия, който към 09.40-09-45часа тръгнал с
кучето към „Козята стена“.Този свидетел нищо конкретно не е съобщил, още
повече, че посоката, в която е тръгнал подсъдимият му е била съобщена от
самия него, доколкото и Н. в обясненията си твърди,че когато тръгнал св.П.
останал в хижата да чака св.П..Показанията на св.П. са изолирани, в
противоречие с обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното
14
производство на 21.04.2021г., както и с показанията на св.П..Нещо повече,
въззивният съд намира за нужно да подчертае, че е необяснима и появата на
този свидетел в хижата по време, когато е бил наясно, че св.П. изпълнява
ежедневните си ангажименти и няма никой друг там,като същевременно в
показанията си е пояснил,че обикновено вечер ходи там. Законосъобразно и
след прецизен анализ на гласните доказателства по делото окръжният съд е
заключил, че след като е напуснал хижата малко след 08.30часа подсъдимият
Н. е имал обективна възможност да стигне в района на връх „Зелениковец“,
респективно да е бил възприет между 10.30 и 11.00часа от свидетелите В. и К.,
като се отчете и факта, че същият е познавал много добре местността.Тези
фактически изводи се споделят напълно от апелативния съд и почиват на
пълен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства.Правилно е
прието,че в показанията на част от разпитаните по делото свидетели се
съдържа информация за времето необходимо,за да се измине разстоянието от
хижа „Тъжа“ до връх „Зелениковец“.Според свидетеля В. два часа, два часа и
половина, според свидетеля С. – около един час, според свидетеля П. – два
часа и половина – три часа.Обосновани са изводите на първия съд,че с оглед
невъзможността да се установи точния маршрут на движение на подсъдимия и
с оглед показанията на тези свидетели подсъдимият е имал достатъчно време
да стигне до връх „Зелениковец“.
В контекста на изложеното настоящата инстанция намира за напълно
несъстоятелни възраженията на защитата,с които се твърди, че показанията на
свидетелите П. и П. кореспондират по между си и необосновано окръжният
съд е игнорирал тези на свидетеля М. П..
Показанията на свидетелите Ц. В. и В. К. са обсъдени от първия съд с
необходимата задълбоченост и прецизност като са съпоставените и с другите
събрани по делото доказателства. Правилно окръжният съд е приел,че
показанията на тези свидетели са подробни, последователни, логични,
основани на преките и непосредствените им възприятия и без съществени
противоречия, досежно основните факти включени в предмета на доказване.И
двамата са заявили, че на 25.11.2021г., преди обяд, при извършване на
рутинната си проверка, достигайки до м.“Смесите“, чрез биноклите си са
наблюдавали единичен екземпляр от дива коза, която пасяла на вр.
„Зелениковец“.Според показанията на свидетеля В. К. докато били в гористата
местност за осъществяване на проверката около 10.30-11.00часа чул нещо като
изстрел, нещо като гръм и го споделил със свидетеля В., но тъй като вървели в
гората и се чупели съчки не бил много сигурен.Свидетелите сочат,че след
като се върнали на същото място м.“Смесите“ спрели, за да видят дали
животното е още там.В показанията си и двамата категорично заявяват, че на
същата място на билото на вр. „Зелениковец“ са забелязали мъж, който влачи
убита дива коза и се движи по посока „Смесите“.Свидетелите В. и К. са дали
подробно описание на лицето, което са наблюдавали.Свидетелят В. е заявил,
че са наблюдавали с бинокли човека, като го описва със зелени дрехи,с пушка
със супресор /заглушител/ да влачи животно от същия вид–дива
коза.Свидетелят К. в показанията си е възпроизвел същата информация, че е
видял човек с раница и пушка на рамото, как влачи една дива коза.Сочи, че
15
човекът е бил с раница – зелена,голяма, обемна и с камуфлажни дрехи, с
шапка зелена на цвят с козирка.Възприел е,че е бил с пушка на рамото,която
стърчала с монтиран заглушител.Съобщава, че убитата коза е била вързана с
въже и влачена от мъжа, по което определили, че животното не е
живо.Свидетелите обясняват, че са забелязали, че покрай мъжа тича куче,
което са описали като не много голямо. Св. К. го описва според възприятията
си – тъмно, бяло и черно на цвят. И двамата свидетели са се намирали на хижа
„Тъжа“, вечерта на 25.11.21г., когато подсъдимият е пристигнал там. Те
обясняват, че той е бил с дрехи, които отговарят по цветове на дрехите на
човека, когото са наблюдавали през деня, като носел и зелена раница, като
само не е имал видяната от тях пушка. Св.К. е заявил, че кучето, водено от
подсъдимия, приличало на това, което е видял през деня. И двамата свидетели
изразяват убеждение, че той прилича на мъжа, когото са наблюдавали през
деня, който е влачил убитото животно.Свидетелят Ц. В. е посочил, че отговаря
на човека, който са наблюдавали- едър човек, със зелени дрехи и раница на
гърба.Пред въззивния съд в показанията си свидетелят поясни, че лицето е
приличало по дрехите и по стойката на мъжа, който преди това са
наблюдавали, лицето му няма как да бъде видяно от такова разстояние и да
бъде разпознат по лице.Свидетелят В. К. в показанията си пред окръжния съд
е категоричен, че човекът, който е дошъл вечерта в хижата е бил абсолютно
същия – висок, строен, с маскировъчни дрехи,с голяма зелена раница и кучето
до него.
Показанията на свидетелите К. и В.,както правилно е приел и
окръжният съд, кореспондират и с приложения по делото запис от обаждането
на св.К. на тел. 112. Видно от него е, че на спешния телефон е регистрирано
обаждане на 25.11.2021г. в 11.06ч., при което св.К. съобщава на оператора, че е
видял човек с пушка, който влачел дива коза и че е наблюдавал човека „до
преди две минути“,но имал съмнението, че някой му се е обадил и той се
скрил. Съобщил е и посоката на движение- на юг, към м.“Смесите“.Впрочем
показанията на свидетелите относно посечените обстоятелства кореспондират
отчасти и с обясненията на подсъдимия Н., който,макар и да твърди, че по
това време се е намирал на друго място, е съобщил, че около 10.30-11.00часа е
забелязал автомобила на Паркова охрана да се движи в посока хижа“Табите“
по пътя за местността „Смесите“.
Неоснователен е упрекът на защитата, че първоинстанционният съд не
е взел в предвид релефа на местността и наличната растителност,с оглед
възможността на свидетелите В. и К. да имат пряко наблюдение от района на
местността „Смесите“ към връх „Зелениковец“.Окръжният съд е изложил
убедителни мотиви, с които е отговорил на тези доводи, които намират
доказателствена опора и се споделят изцяло от настоящата
инстанция.Свидетелите К. и В. са категорични, че от мястото, където са се
намирали и с биноклите са имали пряка видимост към връх „Зелениковец“ и
са наблюдавали лицето и поведението му.Свидетелят Ц. В. в показанията си е
заявил, че връх „Зелениковец“ е открита местност, виждал се един
триъгълник,който бил огрян от слънцето и се е виждало много добре.Обяснил
е,че там на билото е по-голо,нямало храсти, а пътека и е имало много добра
16
видимост към мястото,където са наблюдавали първоначално дивата коза,а
след това и човекът да я влачи.В показанията си св.К. е посочил, че от
мястото, където са наблюдавали с биноклите се виждало много
ясно.Показанията на свидетелите К. и В. кореспондират по между си и в тази
им част и са в пълно съгласие и с тези на свидетеля св.П. Т.- служител в
НПЦБ, който е заявил, че много добре познава района и че вр.„Зелениковец“
се вижда от м.“Смесите“.
Неоснователно е и възражението на защитника, че показанията на
свидетелите К. и В. са противоречиви, поради което не следвало да им се дава
вяра.Тези доводи са били поддържани и пред първия съд, който е изложил
аргументирани и законосъобразни мотиви, с които ги е отхвърлил.Окръжният
съд е констатирал известни противоречия в показанията на посочените
свидетели по отношение начина, по който са възприели, че е влачено дивото
животно, както и цвета на кучето, но правилно и обосновано е приел същите
за несъществени.В показанията си тези свидетели не посочват детайли с
точност,което е съвсем обяснимо от гледна точка на това,че са наблюдавали
събитията от бинокли, в планински терен, от няколко стотин метра
разстояние.Всички тези обстоятелства наред с изминалия времеви период от
инкриминираните събития,както правилно е приел и решаващият съд,
обосновава невъзможността тези свидетели да възпроизведат с подробности и
в детайли възприетото.Свидетелите В. и К. са били два пъти разпитвани от
окръжния съд, включително и на съдебното следствие пред въззивния съд и
правилно показанията им са оценени като достоверни, логични и основани на
преките им възприятия.В показанията на свидетеля К. при разпита му пред
въззивния съд, не се съдържа толкова конкретна информация за събитията от
инкриминираната дата, което е напълно обяснимо, с оглед изминалия
продължителен период от време от случая.Няма никакво основание да се
приеме,че тези свидетели са предубедени и че показанията им са
недостоверни.В подкрепа на този извод е заявеното и при трите им разпита, че
не са възприели лицето на мъжа,който са наблюдавали и не биха могли да го
разпознаят по физиономия.Показанията на свидетелите,в частта,в която
описват лицето,което са наблюдавали да влачи дивата коза се допълват и от
тези на свидетелите П. Б.,В. В.,В. Б.,Х. Д.,че подсъдимият, когато се прибрал в
хижата е бил облечен със зелени едноцветни дрехи,маскировъчни,с раница на
гърба,с шапка на главата и с ловно куче“кръвоследник“.Показанията на
свидетелите К. и В., в частта ,в която описват, че ловното оръжие носено от
мъжа, който са наблюдавали да влачи дивата коза е било със заглушител
кореспондира в пълна степен и с приобщеното по делото вещество
доказателство при извършения впоследствие оглед на местопроизшествие, тъй
като ловната карабина, за която няма спор по делото, че е собственост на
подсъдимия е била със заглушител.Отделно от това, както правилно е приел и
първият съд, двамата свидетели не са познавали подсъдимия,не са знаели,че е
отседнал в хижата и че именно той е тръгнал в планината с ловното си куче и
въоръжен и съобщеното от тях е израз изцяло на личните им възприятия.
Показанията на свидетелите В. и К. намират опора и в тези на
свидетелите В. Б., Ю. Ч. и П. Т..Според изнесената от тях информация е
17
установено, че в следобедните часове на 25.11.2021г. се наложило спешното
им изкачване към м.“Смесите“ в резултат на съобщената информация от
свидетелите В. и К. за забелязано лице, което влачи мъртво диво животно.От
показанията на тези свидетели са установени предприетите действия, заедно с
други лица за издирване на това лице и на следи от убитата дива
коза.Съвместните мероприятия на свидетелите,разделени на две групи,в
обширен район в планината в търсене на лицето и следи от убитото животно
не са дали резултат.От показанията на свидетелите К. и В. се установява, че
при това издирване други хора не са установени в района.Свидетелят В. е
категоричен, че в местността „Смесите„ е имало частна вила, на която са
работили хора, които са правили ограда.Те били проверени от Подвижна
охрана и половин час, след като са подали сигнала тези хора си тръгнали.През
цялото време са следили подходите от вилата от всички посоки, имало е
наблюдение и не са установили движение на други хора, друго лице не са
срещнали в този район.Свидетелят К. в показанията си е заявил, че са
предприели претърсване в района, но нищо не са открили, не е имало
абсолютно никой, видели са човешки стъпки в малко парченце от
сняг.Свидетелят В. Б. в показанията си е посочил, че около 11.00часа на
25.11.2021г. е получил нареждане от директора незабавно да тръгне, за да се
включи в издирвателните мероприятия, по повод получен сигнал за забелязан
човек да влачи убита дива коза.Тръгнал незабавно от с.Тъжа към
планината.По пътя спрели за проверка лек автомобил управляван от И. К.,
който имал вила в местността „Смесите“.Бил проверен, но нищо нередно не
открили, с него имало и работници, които били в колата.Обикаляли района до
15.30 часа, но не забелязали никакво присъствие на хора и отишли в х.“Тъжа“.
Дошли и другите му колеги и полиция и към 17.30 часа дошъл и подсъдимият
Н..В показанията си свидетелят Ю. Ч. съобщава, че са обходили района спрели
са за проверка лицето И. К. и нищо нередно не са открили.Нищо не са
намерили и никой друг не е имало.По идентичен начин звучат и показанията
на свидетеля П. Т..В показанията си св. С. П. също е заявил, че в хижата,
където е отседнал подсъдимия не е имало други лица.
Внимателният анализ на тези гласни доказателства води до единствено
възможния извод, а именно, че в района не е имало други лица, които да са
съпричастни към отстрела на дивата коза,защото от момента на подаването на
сигнала до вечерта са били извършени щателни издирвателни мероприятия в
местността и свидетелите ангажирани с тази дейност са категорични,че не са
установили присъствието на други хора,освен И. К., който е бил проверен,
както и работниците на вилата му, които са били наблюдавани от св.К. и св.В.
и че тези лица нямат причастност към случая.
Лишени от доказателствена опора са и доводите на защитата, с които
се твърди, че окръжният съд не е отчел наличието на други човешки следи в
снега, които не били на подсъдимия.От показанията на част от свидетелите
участвали в обхода в планината се установява, че са забелязали в снега пътека
от човешки стъпки, които били неясни и водели в посока към „Кръвенишко
дере“, но след това се губели, тъй като снега бил почти разтопен.Свидетелят
Ю. Ч. в показанията си е посочил, че е забелязал една следа от човешка
18
стъпка, от обувка на едно петно със сняг и когато се появил подсъдимия в
хижата не са проверявали дали обувките му и следата съвпадат.Свидетелят П.
Т. сочи,че следи не е видял.Свидетелят В. К. твърди, че открили човешки
стъпки в малко парченце сняг, като на разпита си пред въззивния съд заяви, че
следата от стъпката била неясна и според него не съответствала на обувките
на подсъдимия.Свидетелят В. в показанията си пред въззивния съд посочи, че
снежната покривка е била много малка на около метър по дължина в някаква
сенчеста част, където не бил разтопен снега и се е виждало стъпка, но не може
да се каже, че е било отпечатък от някаква обувка, както и видът на
подметката.Следите, според неговите думи, били от един човек и снегът не е
бил толкова дълбок, за да има ясен отпечатък на човешка стъпка.От
изложеното по-горе е видно, че никой от свидетелите не твърди, видяната
неясна в разтопения сняг човешка стъпка да не съответства на тази на
подсъдимия.Колеблива информация досежно това обстоятелство се съдържа в
обясненията на подсъдимия,който е посочил,че проверяващите са го помолили
да си вдигне подметката и да сравнят отпечатъка с някаква снимка и той
останал с впечатлението, че не съвпада.Подобна информация и то без
конкретика се съдържа и в казаното от свидетеля М. П.,който е заявил,че
докато бил вечерта в хижата проверяващите мерили нещо по обувките на
подсъдимия,някакви следи търсели,но казали,че не съвпадат с неговите
следи.Той ги чул докато се разправяли на другата маса.Очевидно е,че при тази
доказателствена информация еднакво несъстоятелна е тезата, както за липса,
така и за наличие на сходство между откритата човешка стъпка при обхода на
посоченото място с тази на подсъдимия.
Обясненията на подсъдимия в частта им,в която твърди,че е решил
доброволно да съдейства за установяване на мястото,където е укрил ловното
си оръжие кореспондират изцяло с показанията на свидетелите С., С., В., Б. и
Д..Безспорно е установено по делото,че подсъдимият Н. с личния си
автомобил е отвел до местността, в която е укрил оръжието и другите ловни
принадлежности свидетелите.На мястото е бил извършен оглед на
местопроизшествие, при който били намерени поставени един до друг черни
еднообразни чували, които обичайно се използват за смет, в които са били
поставени карабина марка „ TIKKA„ с монтирана на нея оптика и двунога,
синя пластмасова кутия, съдържаща 18бр. патрони и 1 бр. гилза с 19 ударена
капсула, нож в черен калъф, супресор, метеорологична станция, точило за
ножове, въже за почистване на цев, друго въже, радиостанция.В другия чувал
било намерено обезкостено трупно месо.Оръжието е намерено с патрон в
патронника.
Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от подсъдимия, че
намереното оръжие и всички други вещи, които са предназначени за лов са
негова собственост.Установено е също така по делото от заключенията на
биологическата и химическа експертиза, както и на съдебно- медицинската
експертиза, че иззетата проба от трупното месо отговаря на такава от дива
коза (Rupicapra, Rupicapra/; иззетите влакна /косми/ от трупното месо, както и
единия косъм, иззет от предадената от подсъдимия дреха съответстват на
животно от същия вид.Заключението на балистическата експертиза сочи, че с
19
иззетата при огледа карабина са произвеждани изстрели, а изследваната гилза
с ударена капсула е от ловен патрон, с какъвто стреля ловната карабина на
подсъдимия.
Наведените във въззивната жалба доводи от защитата, досежно
изолирания косъм от дрехата на подсъдимия, за който няма съмнение от
назначената по делото експертиза,че произхожда от животно от вида дива
коза, са намерили обоснован отговор в мотивите към присъдата.Правилно
окръжният съд е приел, че дрехата е предадена за нуждите на разследването в
сравнително по-късен момент на 26.11.2021г., поради което и не може да се
приеме за несъмнено, че изследваният косъм е попаднал там по време или
непосредствено след извършване на деянието.
Неоснователни са възраженията на защитата,с които се настоява, че от
събраните по делото доказателства не е установено, че животното е
умъртвено именно чрез обстрел и то с процесната карабина.В показанията си
свидетелите В. и К. са категорични, че на инкриминираната дата са
наблюдавали през биноклите си единичен екземпляр от дива коза, която
пасяла на връх „Зелениковец“. Посочили са с точност и характерните белези,
по които са разпознали вида на дивото животно.Докато извършвали
проверката, за която били тръгнали свидетелят К. чул нещо като изстрел, нещо
като гръм и го споделил със свидетеля В.,но тъй като вървели в гората и се
чупели съчки не бил много сигурен.Тези слухови възприятия на свидетеля
К.,напълно съвпадат с обстоятелството,че ловното оръжие на подсъдимия е
било открито при огледа ведно със заглушител, с обективно установения факт,
че с иззетата при огледа карабина са произвеждани изстрели, с гилзата, за
която е установено, че е ударена капсула от ловен патрон,с какъвто стреля
ловното оръжие на подсъдимия.Двамата свидетели по идентичен начин
разказват,че връщайки се обратно в местността „Смесите“ спрели да проверят
дали животното е още там и с категоричност са заявили, че на абсолютно
същото място са видели същото животно, което било влачено от мъж с ловна
пушка на рамо.От заключенията на биологическата и химическа експертиза,
както и на съдебно- медицинската експертиза, безспорно е установено, че
иззетата проба от трупното месо отговаря на такава от дива коза, а от
заключението на назначената от въззивния съд тройна съдебномедицинска,
биологическа и химическа експертиза е видно, че изследваното месо
представлява разфасовани парчета, без кости и вътрешни органи и добре
почистено и дори да е имало травми от огнестрелно оръжие е напълно
възможно такива да не се установяват. От друга страна експертите са
категорични, включително и при разпита им в съдебно заседание,че от вида
на месото може да се направи заключение, че е било прясно преди
замразяването,т.е. без следи от трупно разложение – под 24 часа от смъртта на
животното.Експертното заключение кореспондира и допълва показанията на
свидетелите К. и В..
Съвкупният анализ на всички тези доказателства и доказателствени
средства води до единствено възможния извод,а именно,че на
инкриминираната дата дивата коза е била убита чрез отстрел с ловното
оръжие на подсъдимия и дискредитира напълно тезата на защитата, че
20
животното е възможно да е починало от собствената си смърт или по друг
начин.В контекста на обсъдените по-горе доказателства няма основание да се
приеме друго освен това, че намереното месо е именно от отстреляното диво
животно още повече, че и по острието на ножа,за който също няма спор, че е
вещ на подсъдимия и е намерен заедно с другите ловни принадлежности до
чувала с месото, са установени следи от кръв,съответстващи на проби от дива
коза.
В контекста на изложеното настоящият въззивен състав изцяло споделя
изводите на първия съд, с които обясненията на подсъдимия Н.,в частта им,в
която отрича авторството на деянието за вътрешно противоречиви и изцяло
опровергани от всички събрани по делото доказателства.В тази връзка
доводите на защитата за последователност и логичност на изнесената от него
информация се явяват изцяло несъстоятелни,както и доводите,че не са
опровергани от други преки доказателства.
Обстоятелството,че по дрехите на подсъдимия свидетелите не са
забелязали видими петна от кръв също не опровергава горните изводи,
доколкото подсъдимият е бил с маскировъчни дрехи, предназначени за
лов,самият той в обясненията си сочи,че е преминал през река по време на
прехода си,където е имал обективна възможност да се почисти, а и ловните му
дрехи,с които е бил облечен не са били обект на експертно изследване.
Цялостният анализ на всички събрани, проверени и кредитирани и от
въззивния съд доказателствени източници изграждат една стройна и
безпротиворечива доказателствена верига със сериозен доказателствен
интензитет,сочеща на единствено възможните фактически изводи, че
подсъдимият е автор на престъплението,в което е обвинен и именно той с
ловното си оръжие чрез отстрел е убил на инкриминираната дата дивата
коза.Налице са достатъчно убедителни и кореспондиращи по между си
доказателства,които в своята взаимовръзка установяват, че на
инкриминираната дата подсъдимият Н. Н. е бил лицето, което влачи от билото
на планината към местността „Кръвенишки дол“ убитата преди това от него
дива коза.Наблюдаваният на връх „Зелениковец„ мъж от свидетелите В. и К.
отговаря по описание на облеклото, стойката и телосложение на подсъдимия
Н.,който е бил възприет категорично и от двамата свидетели, че носи на
рамото си ловна карабина с монтиран на нея супресор и около него има
куче.Преди това свидетелите К. и В. са наблюдавали на същото място, същата
дива коза на върха да пасе и докато са били в гората св.К. е чул нещо като
изстрел, като гръм. Подсъдимият е имал обективна възможност по същото
време и място да се намира на указаното място,тъй като е напуснал хижа
„Тъжа“ малко след 08.30часа.След подадения сигнал на тел.112 от свидетелите
К. и В. е било организирано щателно издирване в района,продължило часове
наред до късния следобед на деня от свидетелите В.,К.,Ч.,Б. и Т.,които не са
установили наличието на други лица имащи отношение към отстрела на
дивата коза.Подсъдимият се е прибрал в хижата около 17.30 часа с кучето и
раницата, но без ловното оръжие и другите ловни принадлежности.Имал е
достатъчно време да разфасова дивата коза и да укрие трупните й
останки,оръжието и другите вещи,забелязвайки присъствието на служителите
21
от горска охрана.Виждайки го свидетелите К. и В. го оприличили на мъжа,
който видели преди обяд да влачи дивата коза.Подсъдимият изложил различни
и противоречиви версии за местонахождението на законно притежаваната от
него ловна карабина.На другия ден с личния си автомобил повел лицата към
мястото,където е укрил оръжието и ловните си принадлежности. Местността,
където са намерени вещите е по посоката на движението на наблюдавания
мъж влачещ убитото животно.Пушката, разфасованото месо и другите
вещи,собственост на подсъдимия, са намерени на едно и също място,
поставени в скрити в гората еднотипни чували за смет.С оръжието е
произвеждан изстрел и е намерено с патрон в патронника, намерена е гилза с
употребяван патрон за същото оръжие,както и годни за използване патрони,
супресор, оптически прибор, нож, точило и др. - вещи предназначени за лов и
послужили за унищожаването на дивото животно,чрез неговия
отстрел.Иззетата проба от трупното месо отговаря на такава от дива коза и от
вида му може да се направи заключение,че е било прясно преди
замразяването,т.е. без следи от трупно разложение – под 24 часа от
смъртта.Иззетите от чувала с месото влакнообразни обекти принадлежат
също на чифтокопитно животно съответстващо на дива коза.По острието на
ножа, намерен заедно с другите ловни принадлежности до чувала с месото, са
установени следи от кръв,съответстващи на проби от дива коза, което сочи, че
е ползван по предназначение.
По изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав прие,
че доказателственият интензитет на събраните и анализирани по делото
доказателства доминира над тезата на подсъдимия, че не той е автор на
престъпното посегателство.Налице е система от множество косвени и
неопровергани доказателства,които изграждат единствено възможния извод,а
именно,че на посочената дата и място подсъдимият е убил чрез отстрел с
ловната си карабина защитеното диво животно.В тази връзка напълно
несъстоятелни са доводите на защитата,че авторството на деянието е
недоказано и осъдителната присъда почива на предположения, в нарушение
със забраната по чл.303 ал.1 от НПК.
При правилно установената фактическа обстановка по делото
първоинстанционният съд е направил съответстващ на закона извод, че
подсъдимият Н. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.278д пр.1 от НК.Обективните и субективните
признаци на посочения престъпен състав подробно са обсъдени в мотивите
към атакуваното присъда и се споделят изцяло от настоящия съдебен състав.
От обективна страна на инкриминираната дата и място подсъдимият Н.
противозаконно е унищожил, като е умъртвил чрез отстрел с дългоцевно
ловно оръжие диво гръбначно животно- дива коза (Rupicapra, Rupicapra). Този
животински вид е включен в Приложение №3 от Закона за биологичното
разнообразие, като е означен със знак звезда.Съгласно разпоредбата на чл.38
ал.1 т.1 от Закона за биологичното разнообразие,за животинските видове от
Приложение №3 се забраняват всички форми на умишлено улавяне или
убиване на екземпляри с каквито и да е уреди ,средства и методи.
Правилни са и изводите на съда, че деянието е извършено от
22
подсъдимия при форма на вина пряк умисъл,като същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието,предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и пряко ги е целял.С оглед познанията и
опита на подсъдимия като дългогодишен ловец,той е имал знанието за
защитените видове бозайници и птици.Оръжието, с което е извършил
деянието, е снаражено с оптика, като е възприел дивата коза, имал е ясната
представа,че тя е от защитен вид, но въпреки това я е отстрелял,като я е
умъртвил.
Във въззивната жалба е наведен довод и за явна несправедливост на
наложеното на подсъдимия наказание, като се прави искане същото да бъде
намалено към законовия минимум.
Съдът намира възражението за неоснователно.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия Н.
наказание,първоинстанционният съд е отчел всички релевантни за това факти
и не се е отклонил от изискванията на чл.35 ал.3 и чл.36 от НК.
Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение
на подсъдимия са отчетени чистото му съдебно минало, добрите
характеристични данни, трудовата му ангажираност, поддържаната до
момента позитивна жизнена стратегия.
Като обстоятелства с отегчаващ потенциал окръжният съд е отчел
обстоятелството, че деянието е извършено на територията на национален
парк, където ловуването е забранено, факта, че като дългогодишен ловец с
придобито право на лов е погазил задължението си за опазване на дивеча,
обстоятелството, че е използвал и супресор в нарушение на чл.65, т.14 от
ЗЛОД и е нямал изобщо разрешение за придобиването му, съгласно
изискванията на чл.77 ал.5 от ЗОБВВПИ.
Като извърши самостоятелна преценка на изброените по-горе
индивидуализиращи наказателната отговорност обстоятелства
Великотърновският апелативен съд намери, че отмереното, при условията на
чл.54 от НК, наказание на подсъдимия, при превес на смекчаващи
отговорността му обстоятелства, а именно една година лишаване от свобода и
кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на шест хиляди лева се
явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Горният анализ на обстоятелствата по чл.54 от НК ясно показва, че
смекчаващите обстоятелства посочени и във въззивната жалба на подсъдимия
не са били подценени от окръжния съд, нито са надценени отегчаващите
такива, поради което и отмереното наказание не е явно несправедливо, в
смисъл завишено,поради което и искането на защитата за намаляването му не
може да бъде удовлетворено.И според преценката на настоящата инстанция
така наложеното комплексно наказание на подсъдимия Н. се явява
съответно,както на личната му степен на обществена опасност, така и на
деянието и с него ще се постигне в пълен обем необходимия поправителен и
възпиращ ефект.
Правилно окръжният съд е приел, че не е налице законова пречка за
23
приложението на чл.66 ал.1 от НК, предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия и целите предвидени в чл.36 от НК в случая успешно ще се
реализират и с приложението на института на условното осъждане, поради
което наложеното наказание лишаване от свобода е било отложено за срок от
три години,считано от влизане на присъдата в сила.
Законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл.53, ал.1, б.“а“
от НК окръжният съд е отнел в полза на държавата вещите, принадлежащи на
подсъдимия Н., които са послужили за извършване на престъплението.С оглед
изхода на делото присъдил е в тежест на подсъдимия и направените по делото
разноски.
При извършената цялостна служебна проверка на атакуваната присъда,
апелативният съд не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са достатъчно основание за отмяната й.
Подсъдимият следва да заплати и направените пред настоящата
инстанция разноски за назначената тройна съдебномедицинска, биологическа
и химическа експертиза в размер на 8 837,29лева.
По изложените съображения Великотърновският апелативен съд
намира постановената присъда за правила, законосъобразна, обоснована и
справедлива, което налага на основание чл.338 във вр.с чл.334, т.6 от НПК, да
бъде потвърдена, поради което и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 10 от 20.10.2023г., постановена по НОХД
№ 149/ 2023г. по описа на Окръжен съд-Габрово.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. Ц. Н. да заплати по сметка на Апелативен
съд –Велико Търново, в полза на бюджета на съдебната власт направените
пред въззивния съд разноски в размер на 8 837,29 /осем хиляди осемстотин
тридесет и седем лева и двадесет и девет стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБългария в
15-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24
25