№ 1501
гр. Варна, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501264 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Oбразувано e по подадена въззивна жалба вх. № 280090/24.03.2021 г. от Национална
здравноосигурителна каса, чрез процесуален представител Й.Й., срещу Решение №
260670/26.02.2021 г., постановено по гр. дело № 13555/2019 г. по описа на ВРС, XXVI
състав, с което е признато за установено в отношенията между страните, че НЗОК, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кричим“ № 1, дължи на
„МБАЛ ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седаще и адрес на управление: гр. Варна, пл.
„Славейков“ № 1, сумата от 4180,00 лева, представляваща вземане за дейност по клинични
пътеки и за болнична медицинска помощ по Договор № 0031016/25.02.2015 г. за периода от
01.06.2015 г. до 31.07.2015 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране
на заявлението – 01.02.2019 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 09.05.2019 г. по ч. гр. д. №
20348/2019 г. по описа на СРС.
В жалбата се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, постановено при
нарушение на материалния закон и необосновано. Счита, че първоинстанционният съд
неправилно е пренебрегнал недължимостта на претендираните суми поради тяхното
неотчитане по надлежния ред в НЗОК, респ. РЗОК, и неудостоверяване със съответните
първични отчетни документи – фактура, спецификация към нея и първи екземпляри на
направленията за хоспитализация. В тази връзка се излага, че лечебното заведение не ги е
фактурирало за съответната година, като задбалансови за съответната година. Изтъква се, че
с горното не са спазени изискванията на чл. 28, ал. 1 от договора и чл. 19, ал. 1 от
1
Приложение № 2Б към чл. 2 от ПМС 57/2015 г., свързани със заплащане на изпълнителите
на болнична помощ, а именно извършената дейност по клинични пътеки да е отчетена при
съответните условия, ред и срок. Сочи се, че с представените по делото фактури и
спецификации тази дейност е фактурирана едва през 2018 г., т.е. три години след
договорения срок. Поради изложеното счита, че след като ищецът е извършил надлимитна
дейност по клинични пътеки, която не е отчел в срока и по реда по чл. 28 и чл. 41, ал. 1 от
договора, предявената претенция се явява неоснователна.
Отделно счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че ограниченията
при заплащането на надлимитната дейност противоречат на законовите разпоредби на чл. 52
от КРБ, чл. 5 и чл. 35 от ЗЗО. Застъпва становище, че разпоредбата на чл. 52 от КРБ е обща,
не съдържа конкретни правила за поведение и няма пряко отношение към реда, начина и
условията, при които НЗОК има правото да заплати отчетената от изпълнителя дейност по
договора, подписан между него и НЗОК. Счита, че прогласеното с горецитираната
разпоредба право на гражданите на здравно осигуряване и на безплатно ползване на
медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, се разпростира в
рамките на предвидения в чл. 4, ал. 1 ЗЗО определен по вид, обхват и обем пакет от здравни
дейности.
Посочва, че меродавен и правно значим в договорните отношения между НЗОК и
конкретния изпълнител на болнична помощ е бюджетът на лечебното заведение, така, както
е определен и утвърден по реда на ЗБНЗОК за 2016 г. Излага още, че предвиденият ред за
регламентиране финансирането на конституционно прокламираното социално право на
достъпно здравеопазване изключва пълната свобода на договаряне, като сключеният между
страните договор следва да се тълкува в контекста на нормативно утвърдените финансови
отношения между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ.
Изтъква, че чл. 35 от ЗЗО предвижда, че задължително осигурените лица имат право
да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от
бюджета на НЗОК, т.е не неограничено, а обвързано с бюджетните финансови възможности
на касата. Счита, че посочената норма рамкира само общите условия на обществените
отношения, към които се отнася, без да съдържа конкретни правила за поведение.
Сочи, че първоинстанционният съд не е посочил точно, конкретно и мотивирано на
кой от принципите, изброени в чл. 5 от ЗЗО, противоречат текстовете от процесния договор.
Излага, че възможността за промяна в стойностите на дейностите е предвидена в чл.
12 от Постановление № 57/16.03.2015 г. на Министерския съвет за приемане на методики за
остойностяване и заплащане на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, както и в чл.
8 от Правила за условията и реда за определяне и изменение на стойностите на чл. 4, ал. 1, т.
1 и т. 2, и за използване на средствата от резерва по чл. 1, ал. 2, ред 1.4 от ЗБНЗОК за 2016 г.,
приети от Надзорния съвет на НЗОК, а също и в чл. 41, ал. 1 от договора между страните.
Сочи, че в случая няма доказателства да е спазена посочената в договора процедура по
отношение на дейностите, за които ищецът претендира заплащане, съответно не се и
установява обемът от допустими по Приложение № 2 – неразделна част от договора,
средства да е бил увеличен така, че да обхваща и средствата, предмет на иска. Излага
подробни съображения, че ако дейността на изпълнителя не отговаря на определената
стойност в Приложение № 2, заплащане от страна на НЗОК не се дължи. Счита, че предвид
горното, претендираната сума е извън предмета на сключения договор между НЗОК и
„МБАЛ Варна“ ЕООД, поради което исканото заплащане от ищеца не кореспондира с
договорените условия и законовите изисквания.
2
Настоява за отмяна на атакувания съдебен акт. Претендира разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор от въззиваемата страна „МБАЛ
ВАРНА“ ЕООД, чрез адв. Ж.К., с който оспорва въззивната жалба. Счита постановеното
решение за законосъобразно, правилно и обосновано. Подробно излага, че цялата дейност за
месеците юни и юли 2015 г., включително и надлимитната, е надлежно отчетена, проверена
от въззивника чрез териториалното му поделение и приета от същия, като не е заплатена
тази част от дейността, която е определена от въззивника като надлимитна. Изтъква, че
видно от чл. 30, ал. 2, т. 1, вр. чл. 34, ал. 6 от процесния договор, съобразно редакцията му
след сключване на допълнителното споразумение от 03.04.2015 г, задължението за
представяне на финансово-отчетни документи до осмия работен ден на месеца, следващ
месеца на дейността, не се отнася за отчета на надлимитна дейност, а за отчетената лимитна
такава. В тази връзка излага, че отчитането на надлимитна дейност в по-късен етап не е
основание за неплащане на същата, тъй като не е налице неизпълнение на задължение от
страна на лечебното заведение да отчете в срок извършена дейност. Сочи, че за да получи
плащане за определената от НЗОК надлимитна дейност, лечебното заведение е подало
своевременно заявления за увеличаване на определените месечни лимити за юни и юли 2015
г., приложени по делото, като въззивникът не е предприел действия във връзка със заявената
необходимост от увеличаване на лимита. Сочи, че месечните лимити за горецитираните
месеци са определени за пръв път на 22.06.2015 г., съответно лечебното заведение не е било
наясно с размера на месечния лимит за юни 2015 г., за да може да планира дейността си за
месеца. Навежда още, че в процесния договор не е предвидена възможност след изчерпване
на предварително определените месечни стойности „МБАЛ Варна“ ЕООД да прекрати
извършването на определените по договора дейности. Изтъква, че цитираните от въззивника
ЗБНЗОК за 2016 г. и „Правила за условията и реда за определяне и изменение на
стойностите на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2, и за използване на средствата от резерва по чл. 1, ал. 2,
ред 1.4 от ЗБНЗОК за 2016 г.“ не са били част от действащата към процесния период правна
уредба, като подчертава, че нито тогава действащата такава, нито сочената от въззивника не
регламентират отпадане на задължението на НЗОК да заплаща осъществената болнична
помощ на съответния изпълнител единствено поради обстоятелството, че същата надвишава
предварително определения месечен лимит. Излага подробни съображения в тази насока.
Сочи, че разпоредбата на чл. 45 от ЗЗО, с която НЗОК е задължена да заплаща определени
видове медицинска помощ, е императивна, а с Методиката за остойностяване и заплащане
на медицинска помощ, приета с Постановление № 57/16.03.2015 г. на Министерския съвет,
се определя само фактическият състав на отчитане на тази помощ пред НЗОК – т.е.
изискванията, за да се достигне до извода, че възложената работа е извършена, приета от
възложителя и плащането е станало изискуемо. В тази връзка поддържа, че клаузите от
процесния договор, ограничаващи правото на изпълнителя да получи насрещна престация за
извършена и отчетена дейност, но надвишаваща определените в Приложение № 2
стойности, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради противоречието им с
императивни законови разпоредби и прокламираните със същите основни принципи на
задължителното здравно осигуряване. Изтъква, че здравеопазването и здравното
осигуряване са основно право на гражданите съгласно чл. 52 от Конституцията на РБ, като в
съответствие с това законът предоставя на НЗОК всички възможности така да планира,
организира и пренасочва определения с бюджета й финансов ресурс, че да гарантира
надлежно изпълнение на вменените й законови задължения – свободен достъп на
здравноосигурените лица до качествена и своевременна медицинска помощ в избрано от тях
лечебно заведение на територията на страната, както и заплащане на лечебните заведения за
предоставената от последните медицинска помощ по чл. 45 от ЗЗО.
Настоява подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Претендира
разноски.
3
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивната страна Национална
здравноосигурителна каса - юрисконсулт Й.Й., поддържа изложените доводи във въззивната
жалба. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна „МБАЛ Варна“ ЕООД, редовно призована,
не изпраща представител. С молба вх. № 17978/13.06.2021 г. пълномощникът на същата –
адв. Ж.К., поддържа депозирания отговор и настоява за отхвърляне на въззивната жалба.
Претендира разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
следва да се произнесе само в пределите на релевираните такива.
Предявен е иск с правно основание чл. 415, вр. с чл. 422 ГПК от „МБАЛ Варна”
ЕООД срещу Национална здравноосигурителна каса - гр. София, за приемане за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 4180,00
лева, представляваща незаплатена стойност на оказана от ищеца болнична помощ по
клинични пътеки №№ 083, 104, 075, 184 за периода 01.06.2015 г. - 31.07.2015 г., съобразно
Договор № 031016/ 25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
01.02.2019 г., до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 09.05.2019 г. по ч. гр. д. №
203048/2019 г. на СРС.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства
се установява, че между страните, на основание чл. 59 от Закона за здравното осигуряване
/ЗЗО/ и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности между
Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2015 г., е сключен
Договор № 031016/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки,
изменен с Допълнително споразумение от 03.04.2015 г. и анекси от 22.06.2015 г.,
13.07.2015 г., 22.07.2015 г., 04.08.2015 г., 20.08.2015 г., по силата на които изпълнителят
"МБАЛ Варна" ЕООД, ЕИК *********, е поел задължение да оказва на определен кръг
лица, посочени в договора, болнична медицинска помощ по подробно изброени
клинични пътеки, както и да извършва конкретни медицински дейности. Възложителят,
от своя страна, се е задължил да заплаща съответните дейности съгласно Постановление №
94 от 24.04.2014 г. на МС за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на
медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, а след 03.04.2015 г. – съгласно
Постановление № 57 от 16.03.2015 г. на МС за приемане на методики за
остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО и
съгласно Договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г. за приемане на обемите и цените на
медицинската помощ за 2015 г. между НЗОК и БЛС.
4
С горецитираните анекси са коригирани стойностите на дейностите за болнична
медицинска помощ, посочени в Приложение № 2 към индивидуалния договор.
Безспорно е, че през месеците юни и юли 2015 г. дружеството- изпълнител е
извършило описаната в исковата молба дейност по оказана болнична медицинска помощ,
както и че същата е отчитана ежедневно по електронен път в информационната система на
НЗОК. Видно от протокол от проведено съдебно заседание пред първоинстанционния съд на
10.03.2020 г., процесуалният предствител на НЗОК потвърждава, че първите екземпляри от
направленията за хоспитализация за процесните случаи са представени своевременно на
РЗОК. Не се спори и че ищцовото дружество е отправило писмени заявления до РЗОК –
Варна, за увеличаване на средствата на ЛЗ по Приложение № 2 към ИД № 031016/25.02.2015
г., както следва: за месец юни – с вх. № 29-02-634/03.07.2015 г., за месец юли – с вх. №№ 29-
02-751/04.08.2015 г и 29-02-763/05.08.2015 г.
В конкретния случай спорни се явяват въпросите относно отчитане по надлежния ред
в НЗОК на претендираната сума, неудостоверяването на същата с първични отчетни
документи, спазването на договорната процедура за корекция на бюджета, дължимостта на
заплащане от страна на въззивника за процесните надлимитни дейности, доколкото
същите касаят спешни и планови пациенти, като последните са приети преди достигане на
месечния лимит за месеците юни и юли 2015 г.
Здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени
отношения са уредени със Закона за здравното осигуряване (обн. ДВ, бр. 70 от 19.06,1998 г.,
посл. изм. ДВ, бр.21 от 12.03.2021 г.) Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗО,
задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата
от задължителните здравно осигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, която
се осъществява от НЗОК и от нейните териториални поделения – районни
здравноосигурителни каси; задължителното здравно осигуряване предоставя основен пакет
от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. В чл. 45, ал. 1 са посочени видовете
медицинска помощ, чието оказване се заплаща от НЗОК, а чл. 46 указва, че редът за
предоставяне и изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ
по чл. 45 се определят в националните рамкови договори и в договорите между РЗОК и
изпълнителите.
Съгласно чл. 55, ал.1, т. 3а от горецитирания закон, националните рамкови договори
съдържат обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на отделните
видове медицинска помощ по чл. 45.
В чл. 22 от ЗЗО е посочено, че основният финансов план за набиране и разходване на
паричните средства на задължителното здравно осигуряване е Бюджетът на НЗОК, като
същият е отделен от държавния бюджет. Съгласно чл. 25, той се състои от приходна,
разходна част и задължителен резерв, вкл. за неотложни и непредвидени плащания.
На основание чл. 4, ал. 4 от ЗБНЗОК, Надзорният съвет на НЗОК приема Правила за
условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2, и за
използване на средства от резерва по чл.1, ал. 2, ред 1.4 от ЗБНЗОК.
Тъй като процесният казус касае престирана болнична помощ за 2015 г., приложими
са: Националният рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и Българския
лекарски съюз за 2015 г.( обн. в ДВ, брой 6 от 23.01.2015 г.); ЗБНЗОК за 2015 г.; Правила за
условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2, и за
използване на средства от резерва по чл.1, ал. 2, ред 1.4 от ЗБНЗОК за 2015 г.
5
Последните регламентират подробно условията и реда за определяне стойностите на
дейностите на болнична медицинска помощ. На основание чл. 5, ал. 1 от същите, всяка
РЗОК определя стойността за дейностите за болнична медицинска помощ към договорите с
ИБМП, разпределени по месеци, в рамките на утвърдените от НС на НЗОК за съответната
РЗОК стойности. В чл. 7, ал. 2 е указано, че утвърдените от НС на НЗОК стойности за
ИБМП по видове, по месеци и по тримесечия, са задължителни за ИБМП и са неразделна
част от сключените от тях договори – Приложение № 2 към индивидуалните договори.
Съгласно чл. 40 от процесния индивидуален договор между страните,
възложителят определя стойностите на дейностите за болнична медицинска помощ
съобразно горепосочените Правила. Налага се обоснован извод за наличие са определени
стойностни рамки, в които възложителят дължи плащане. Последното се подкрепя и от
установеното в чл. 40, ал. 3 от договора, че изпълнителят не може да отчита с финансово-
отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медицински изделия на стойност,
надвишаваща утвърдената в Приложение № 2 за съответния месец. В чл. 32, ал. 13 е
предвидено, че превишението на стойността на дейностите е основание за отхвърляне на
плащането.
Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на ищцовото
дружество, че договорно въведените ограничения на обема на заплащане на болничната
помощ противоречат на императивни правни норми. Напротив, същото се явява в
съответствие със законово установеното лимитиране на бюджетното финансиране и
плащане.
Следва да се отбележи, че правната уредба на здравното осигуряване предвижда
възможност за корекция - чрез увеличаване на размера на предвидените в Приложение №2
към договорите стойности на БМП, с разпоредбите на Методика за заплащане на дейностите
в болничната помощ (Приложение № 2Б към чл. 2 на Постановление № 57 от 16.03.2015 г.
на МС за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската
помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО) и Правила за условията и реда за определяне и
изменение на стойностите по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2, и за използване на средства от резерва
по чл.1, ал. 2, ред 1.4 от ЗБНЗОК за 2015 г.
Чл. 21, ал. 4 от Методиката и чл. 8, ал. 1 от Правилата изрично предвиждат, че при
достигнане на съответните месечни лимити, за случаи на спешна диагностика и лечение
изпълнителите на БМП могат да подадат в РЗОК писмено заявление за увеличение на
размера на месечната стойност на разходите за дейностите в БМП в Приложение №2 от
индивидуалния договор за сметка на стойностите в същото за следващите месеци от
тримесечието – в размер до 5% от стойността на съответното тримесечие, или до 5% от
утвърдените стойности за следващото тримесечие. Заявлението следва да бъде подадено в
срока за представяне в РЗОК на отчетите за заплащане на дейността за съответния месец и
разгледано в рамките на същия срок (чл. 21, ал. 5 от Методиката; чл. 8, ал. 2 от Правилата).
Случаите извън спешните такива се включват в листа на чакащите (чл. 21, ал. 4 от
Методиката; чл. 8, ал. 4 от Правилата). Съгласно чл. 8, ал. 5 от Правилата, изключения от
реда на ал. 4 не се допускат, като при обективно възникнали обстоятелства, ИБМП
информират незабавно съответната РЗОК и случаите се внасят за разглеждане от НС на
НЗОК. Т.е. заплащането на дейности над лимита е възможно при наличието на две
кумулативни предпоставки: 1) неотложност на случаите при необходимост от спешна
медицинска помощ или наличие на обективни причини за невключване в листата на
чакащите при планови пациенти; 2) писмено заявление за увеличение на месечната
стойност, определена в Приложение № 2, в срока за представяне в РЗОК на отчетите за
заплащане на дейността за съответния месец.
6
Подаването на писмени заявления от "МБАЛ Варна" ЕООД до РЗОК за увеличение
на стойностите по Приложение № 2 за месеците юни и юли 2015 г., както беше посочено по-
горе, не е спорно между страните. Видно от входящите им номера в РЗОК, същите са
подадени в срока за представяне на отчетите за заплащане на дейността за съответния месец
– до 8-о число на последващия месец.
Ищцовата претенция обхваща както извършени дейности в случаи на спешна
диагностика и лечение, така и планова дейност. Съгласно т. 7 от заключението на
допуснатата пред първа инстанция съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвена, спешните случаи са 2 - на обща стойност 900,00
лева, за месец юни 2015 г., а плановите такива са 4 за месец юни 2015 г. - на обща стойност
2400,00 лева, и 2 за месец юли 2015 г. - на обща стойност 880,00 лева. В т. 6 на
заключението вещото лице излага, че лимитът на лечебното заведение се определя на база
на датата на изписване на пациентите, която е датата на отчитане на извършените дейности.
Посочено е, че за месец юни 2015 г. лимитът е достигнат на 26.06.2015 г. в 9:00 ч., с
изписването на пациент с ИЗ № 741, а за месец юли – на 31.07.2015 г. в 10:00 ч., с
изписването на пациент с ИЗ № 864. В т. 8 са отразени датите, на които са приети плановите
пациенти, за чиято хоспитализация НЗОК е отказала плащане като надлимитна дейност. За
месец юни това са пациент с ИЗ № 720 – приет на 22.06.2015 г. в 8:00 ч., пациент с ИЗ № 722
– приет на 22.06.2015 г. в 8:10 ч., пациент с ИЗ № 723 – приет на 22.06.2015 г. в 8:20 ч., и
пациент с ИЗ № 726 – приет на 22.06.2015 г. в 8:30 ч. За месец юли: пациент с ИЗ № 838 –
приет на 22.07.2015 г. в 8:20 ч., и пациент с ИЗ № 842 – приет на 22.07.2015 г. в 8:10 ч.
Установява се, че същите са приети преди изчерпване на стойностите, определени в
Приложение № 2 за съответния месец. По делото няма данни към датите на прием на
посочените пациенти лечебното заведение да е било уведомено от РЗОК за изчерпване на
месечните лимити в съответствие с т. 9 на Правилата, следователно към съответните дати не
е било налично основание пациентите да бъдат насочени към листата на чакащите.
Настоящият съдебен състав приема, че последното е обективно обстоятелство по смисъла на
чл. 8, ал. 5 от Правилата за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по
чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2, и за използване на средства от резерва по чл.1, ал. 2, ред 1.4 от
ЗБНЗОК за 2015 г. В случая, налице са и двете кумулативни предпоставки за заплащане на
надлимитни дейности от страна на НЗОК. От страна на ответника - сега въззивник, обаче, не
са ангажирани доказателства нито че заявеното увеличение за спешни случаи е разгледано
от РЗОК – според разпоредбите на чл. 21, ал. 5 от Методиката и чл. 8, ал. 2 от Правилата,
нито че обстоятелствата по плановите случаи са докладвани пред НС на НЗОК за вземане на
решение – каквото е изискването на чл. 8, ал. 6 от Правилата.
Релевираното в отговора на исковата молба и поддържаното във въззивната жалба
възражение, че процесните дейности не са заплатени поради неотчитането им с
предвидените в чл. 28, ал. 1 от ИД № 031016/25.02.2015 г. първични медицински финансово-
отчетни документи: първи екземпляр от направлението за хоспитализация, фактура и
спецификация за извършена дейност по клинична пътека, съдът намира за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ИД № 031016/25.02.2015 г., в спецификациите по
ал. 1 на същия член се включва само договорена и извършена дейност по клинични пътеки
на изпълнителя, отчетена в ежедневните отчети по реда на чл. 32 и потвърдена за заплащане
в месечното известие по чл. 32, ал. 11. Следователно нефактурирането на процесната сума в
срока по чл. 29 на договора не се явява годно правно основание за отхвърляне на плащането
на същата. Такова би било единствено липсата на бюджетни средства, удостоверено с
решение на НС на НЗОК, за каквото по делото няма данни да е било взето. В подкрепа на
горното е и изложеното в показанията на разпитания в хода на първоинстанционното
производство свидетел – Екатерина Христова- Жекова. От показанията й се установява, че
задължение на лечебното заведение е да отчита дейността за всеки ден до 17 ч. на
7
следващия ден по електронен път, в уебсайта на НЗОК, а задължение на НЗОК е в рамките
на ден след края на месеца да изпрати чрез същия сайт месечно известие с информация за
одобрената за заплащане и отхвърлената дейност. Излага, че причините за отхвърляне на
дейността задължително се посочват от НЗОК, като те могат да бъдат грешка или надвишен
лимит, както в процесния случай. Сочи, че фактурирането се извършва след месечното
известие, само за сумите, одобрени за плащане от НЗОК, като инспекторите на последната
не приемат фактури на стойност, различна от обявената. Изтъква, че именно това е
причината, поради която процесната сума не е фактурирана веднага. Същата била
фактурирана през 2018 г., когато след консултации с юристи разбрали, че има възможност
да бъде заплатена.
Съдът намира за неоснователно и въведеното с отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност. Процесното вземане е такова, произтичащо от
надлимитна дейност, то няма как да е предварително известно на страните по
правоотношението и не е повтарящо се задължение, поради което няма правна
характеристика на „периодично плащане“. Предвид горното, към него е приложима общата
петгодишна давност, на основание чл. 110 ЗЗД. Видно от материалите по делото, последната
не е била изтекла към момента на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от „МБАЛ Варна“ ЕООД - 01.02.2019 г.
По изложените съображения, съдът намира предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1, във вр. чл. 415 от ГПК за основателен и доказан. Същият следва да бъде уважен
изцяло. Изводът за основателност на предявения иск, обуславя такъв и за акцесорната
претенция на ищеца, касаеща присъждане на законната лихва върху главницата от 4180,00
лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК в съда - 01.02.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
По гореизложените мотиви, обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора, право на разноски има въззиваемото дружество. Същото,
съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК и Фактура № **********/31.08.2021 г. за
плащане по банков път, претендира адвокатско възнаграждение в размер на 451,56 лева с
вкл. ДДС. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
доказала реалното им заплащане на процесуалния си представител. Съгласно разпоредбата
на чл. 113, ал. 1 ЗДДС, фактурата удостоверява извършена доставка на услуга или стока или
получаване на авансово плащане преди това. Фактурата като първичен счетоводен
документ, съгласно чл. 4, ал. 1 ЗСч, е носител на информация за регистрирана стопанска
операция, като не е доказателство за извършено плащане по същата. Доказателства за
извършен банков превод в случая не са представени. Предвид това, разноски на страната не
следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260670/26.02.2021 г. по гр. дело № 13555/2019 г. по
описа на Районен съд – Варна, XXVI състав.
8
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9