Р Е Ш
Е Н И Е
№157
гр.
Шумен, 09.07.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на единадесети юни през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.А.Карагьозян
2.Р.Хаджииванова
при секретаря Т.Кавърджикова като
разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова
в.гр.дело №162 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №188/25.02.2019г. по гр.д.№3403/2017г.
ШРС е осъдил Р.Д.П. да заплати на Б.Й.Б. в качеството му на частен правоприемник (цесионер) на „Първа
инвестиционна банка " АД , сумата 10 072,27лв. - главница по договор за банков кредит №
12КР-АА-1982 - представляващи частичен иск по
чл.430 , ал.1 от ТЗ вр. с чл.99 от ЗЗД , от общо 42054, 20лв., като е отхвърлил
предявения частичен иск по чл.430 ,
ал.1 от ТЗ вр. с чл.99 от ЗЗД , за
разликата от 10 072,27лв. до пълния предявен размер на частичния иск от 10829,69лв., като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на
ответника в размер на 757,42лв., представляващо
надплащане на посочената главница по договор за банков кредит №
12КР-АА-1982, а заявеното от Р.Д.П. възражение за прихващане е отхвърлено за разликата от 757,42лв. до пълния предявен размер от 7 679,06лв., като неоснователно. Със същото решение Р.Д.П. е осъдена да заплати на Б.Й.Б., в
качеството му на частен правоприемник (цесионер) на „Първа инвестиционна банка " АД , на основание чл.430,ал.2
от ТЗ , чл.86,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД , общо лихви 14 170,31лв./при допусната в диспозитива на решението очевидна фактическа грешка,
според която е посочено че сумата 14170.31лв. представлява просрочени,
наказателни и потенциални лихви, вместо общо
претендирани лихви/, от които 803.51лв.
- просрочени, наказателни и потенциални лихви към
28.04.2014г. /при допусната в диспозитива на решението очевидна фактическа
грешка, според която е посочено, че сумата от 803.51лв. представлява договорна лихва за периода 29.04.2014г. до
15.06.2017г., вместо просрочени, наказателни и
потенциални лихви към 28.04.2014г./ и 13366.80лв договорни лихви за периода
29.04.2014г. до 15.06.2017г. /при допусната в диспозитива на решението очевидна фактическа грешка,
според която е посочено че сумата 13366лв. представлява наказателна лихва, считано до 15.06.2017г., вместо договорни лихви за периода
29.04.2014г.-15.06.2017г./, дължими по договор за банков кредит № 12КР-АА-1982. Присъдени са и следващите се разноски. Отразено е, че решението е постановено при участието на трето лице– помагач А.И.П..
Решението е обжалвано от ответната страна
в осъдителната част, съответно в частта, с която е отхвърлено депозираното от
нея възражение за прихващане за разликата от 757.42лв. до пълния предявен размер от
7 679,06лв.. Сочи, че същото се явявало нищожно, недопустимо, неправилно и
постановено в противоречие на материалния закон и при грубо нарушение на съдопроизводствените
правила. Спорът с оглед
разпоредбата на чл.365 от ГПК следвало да е подсъден на окръжен съд като първа
инстанция. Решението се явявало недопустимо, тъй като първоинстанционният съд
се бил произнесъл по иск, с който не бил сезиран. Атакуваният акт се явявал
неправилен. Ищецът нямал качеството търговец и банка, поради което и не се
явявал частен правоприемник на „Първа
инвестиционна банка”АД по договора за банков кредит. Ако се приемело, че
договорът за цесия е валиден, то след неговото сключване договорът за банков
кредит се прекратявал и след тази дата нямало как някой да черпи права от него.
Освен това към датата на цесията ответницата не само не дължала суми, но и била
надвнесла поради виновно поведение на банката 5607.12лв.. Предсрочна изискуемост
можела да настъпи само в случай, че между страните била уговорена такава. В
случая между ищеца и ответницата договор не съществувал. Към датата на
сключване на договора за цесия П. нямала ликвидни и изискуеми задължения към
банката, а от друга страна остатъкът от кредита не бил станал изискуем, поради
това и липсвал предмет на договора за цесия/ликвидно и изискуемо вземане/,
поради което и договорът за цесия бил нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД.
Сочи също, че при разглеждане на делото първоинстанционният съд допуснал
нарушение на съдопроизводствените правила-допуснал събирането на нови
доказателства от страна на ищеца, срокът за което бил преклудиран. Моли,
решението да бъде отменено в обжалваните
части и вместо него постановено друго такова,
с заявените претенции бъдат изцяло отхвърлени.
Въззиваемата страна и третото лице –помагач вземат становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 05.07.2007г., между Първа Инвестиционна Банка АД-гр.С., в
качеството на кредитор и ответницата Р.Д.П.,
като кредитополучател, бил сключен
договор за банков кредит №
12КР-АА-1982, по силата на който банката предоставила на П. парична сума в общ
размер от 48 000 лв. за текущи битови нужди и погасяване на съществуващи
задължения, срещу поето от последната задължение да върне същата на равни
месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер , определени в
погасителния план-Приложение №1, неразделна част от договора/ на 240 равни
анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 468,19лева, дължима на 15-то число
от текущия месец/, като крайният срок за погасяване на кредита бил 15.07.2027г.. За
обезпечаване на погасяването на кредита, в полза на банката била учредена първа
по ред договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ дворно място и
построени в него сгради, намиращо се в с.К., общ.Д., обл.Г.., собственост на В.П.
/брат на третото лице помагач, което е и бивш съпруг на ответницата/.
Видно от приложената справка за лице за периода 01.01.2002г.-25.07.2016г., на 31.12.2013г. била вписана възбрана върху имота. С писма изх.№287-80/25.02.2014г. и изх.№287-81/25.02.2014г., банката поканила П. да заплати дължимата вноски и предприеме действия по отмяна на наложената възбрана, като я уведомила, че в противен случай ще обяви кредита за предсрочно изискуем, но няма данни същите да са получени от кредитополучателя.
С Договор за цесия от 28.04.2014г. , банката прехвърлила на ищеца вземането към ответника, възникнало на основание сключения между Банката и П. договор за банков кредит №12КР-АА-1982/05.07.2007г., ведно с принадлежностите му, срещу цена от 42 857,71лв., заплатена на датата на сключване на договора.
Съгласно извлечение от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка”АД към 28.04.2014г./датата на сключване на договора за цесия/, задължението на ответницата по договора за банков кредит било в размер на 42857.71лв., от които: редовна главница-41590.73лв., просрочена главница-463.47лв. за периода 15.01.2014г. до 15.04.2014г., договорна лихва – 150.34лв. за периода 15.04.2014г.-28.04.2014г., просрочена договора лихва -479.49лв. за периода 15.02.2014г.-15.04.2014г., просрочена наказателна лихва -5.88лв. за периода 10.04.2014г.-28.04.2014г. и потенциална лихва-167.80лв..
На 07.05.2014г. в СВ по молба на ищеца, на осн.чл.171 от ЗЗД било вписано обстоятелството за заместване на кредитора. Било изпратено уведомително писмо изх.№287-196/28.04.2014г., с което цедентът уведомил ответника за извършената цесия. Според посоченото в уведомлението от св.Р.и св.И., служители при ПИБ, същото било връчено на адресата на 30.04.2014г., на работното й място при условия на отказ.
По делото са представени и
2бр. нотариални покани от 31.05.2016г. и 24.01.2017г. от Б. до П., връчени чрез
нотариус с рег.№*, първата от които връчена на 08.07.2016г. лично на адресата,
а втората-при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на 17.02.2017г., с които последната е уведомена за цесията и
обявяването на кредита за предспрочно изискуем.
По подадено от Б.Й.Б. заявление по чл.410 от ГПК , било
образуваноо ч.гр.дело №54/2015г. на ШРС, по което била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 70/28.01.2015г., с която било разпоредено П. да заплати на цесионера - Б. , сумата 22 000лв.,
представляваща друга част от
обща дължима сума 42 857,71лв. по договор за цесия и нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека. В срока по чл.414 ГПК постъпило писмено възражение от
длъжника. Въз основа на подадена от Б. искова молба, съдържаща установителна
претенция чл.422, ал.1 от ГПК, било
образувано
гр.д.№786/2015г. на ШРС. С
решение
№231/23.03.2016г. , потвърдено с
решение на горната инстанция по
в.гр.д.№256/2016г. на ШОС,
искът бил отхвърлен, с мотиви, че не било налице надлежно уведомяване на
длъжника по кредита за настъпилата предсрочна изискуемост, което обявяване да й
е съобщено преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417, т.2 от ГПК. В мотивите на решението е посочено, че Б. изпратил уведомителни писма от
08.05.2014г., с които съобщил на П., че предвид допускането на
вписване на възбрана върху имота, служещ за обезпечение на кредита и просрочие
на част от месечна вноска, обявява вземането в размер на 42 857 лв. за
предсрочно изискуемо. Писмата не били връчени чрез куриер и поща, като на едно
от тях посочено, че било отказано получаването от съпруга на ответницата и
трето лице помагач А.П., който бил упълномощен за целта от кредитора й.
При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до
следните изводи:
Заявени са претенции с правно основание чл.430, ал.1 и
ал.2 от ТЗ вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл.99, ал.2 от ЗЗД- претендира се осъждането
на ответницата да заплати на ищеца сумата
10829.69лв.-главница, част от вземане за главница в размер на 42054.20лв. и
сумата 14170.31лв.-лихви, от които договорни лихви в размер на 13366.80лв. за
периода 29.04.2014г.-15.06.2017г. и 803.51лв.-просрочени, наказателни и
потенциални лихви към 28.04.2014г., съгласно договор за цесия от 28.04.2014г.,
с който на ищеца е прехвърлено вземане
на
„Първа инвестиционна банка " АД по
договор за банков кредит № 12КР-АА-1982/05.07.2007г..
Ответницата Р.Д.П. е депозирала възражение за прихващане
на претенцията за главница с нейно насрещно вземане в размер на 7679.06лв.,,
представляващо надплащане по
договор за банков кредит № 12КР-АА-1982/05.07.2007г.,
дължащо се на неправилно формиране от банката на анюитетна вноска, чрез
начисляване на по-висока лихва от
договорената, в нарушение на т.9-9.4 от договора за банков кредит.
Неоснователно се явява възражението на
жалбоподателя, че атакуваното решение било нищожно, тъй като спорът бил
търговски и на основание чл.365 от ГПК,
подлежал на разглеждане пред окръжен съд като първа инстанция. На първо място,
неразглеждането на спор от родово компетентния съд не е основание за нищожност,
а за недопустимост на решението В настоящия случай не сме и изправени пред такава хипотеза - заявени са
частична претенция за заплащане
на главница и претенция за заплащане на лихви, всяка с цена под 25 000лв.,
поради което и с оглед разпоредбата на чл.104, т.4 от ГПК, компетентен да се произнесе
по същите се явява районен съд като първа инстанция. Следва да се отбележи и че сборът на цената на двата иска отново не
е над 25000лв.. Производството,
предвидено в глава тридесет и втора „Производство по търговски спорове” е
приложимо само за тези търговски спорове, подсъдни на окръжен съд като първа
инстанция/искове по търговски дела с цена на иска над 25000лв./, какъвто
процесният спор не е.
Неоснователно е и възражението, че
решението се явявало недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се бил
произнесъл по иск, с който не е сезиран – съгласно доклада, съдът бил сезиран с
иск с правно основание чл.240 вр. с чл.79 от ЗЗД, а постановил решение с
различно правно основание - по чл.430,
ал.1 и 2 от ТЗ, чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД. Обстоятелството, че в
доклада по делото не е посочена коректно цифрово правната квалификация на
спора/поради техническа грешка или друга причина/, не налага извод за
недопустимост на обжалваното решение. Съдът с доклада си е посочил твърдените
правнопораждащите юридически факти и е разпредели доказателствената тежест,
съответно с решението си е дал правилна /цифрово/ правна квалификация на
заявените претенции и се е произнесъл по всички правнорелевнатни факти и
искането, заявено с исковата молба.
По същество: Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между банката
кредитор-„Първа инвестиционна банка”АД-гр.С.-кредитор и ответницата, изпълнение
на задължението на кредитора по конкретния договор за кредит, настъпване
изискуемостта на паричното задължение на последната, прехвърляне на вземането на ответницата чрез
договор за цесия на ищеца, съобщаване на цесията на
длъжника от първоначалния кредитор.
Ответната страна следва да установи факта
на заплащане на дължимите главница и лихва по договора .
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че „Първа инвестиционна банка”АД-гр.С. и Р.Д.П.
са били в облигационни
отношения, уредени от сключения между тях договор за кредит, като не се
спори, че кредиторът е предоставил на кредитополучателката уговорената сума. Ответната
страна не е ангажирала доказателства, че е погасила изцяло задължението си за
връщане на дължимите суми по договора. Установи се също, че кредиторът е
прехвърлил вземането си по договора на ищеца
Б.Й.Б., както и че цесията е била надлежно съобщена на ответницата. С уведомително писмо изх.№287-196/28.04.2014г./връчено при отказ на П. на 30.03.3014г./, цедентът е уведомил П. за
извършената цесия. Дори да се приеме, че към онзи момент /30.04.2014г./ уведомяването не е
било извършено надлежно , то несъмнено това е сторено с връчването на
препис от исковата молба по гр.д.№786/2015г. на ШРС, към която са били приложени соченото уведомление и договора за цесия.
Настоящата инстанция не споделя
възражението на жалбоподателката, че не била настъпила предсрочна изискуемост,
тъй като такава настъпвала само ако е уговорена между страните, а в случая
договор между ищеца и ответника не съществувал.Цесията има действие спрямо длъжника от момента, в който
е уведомен за нея от цедента/чл.99, ал.3 от ЗЗД/.Цесионерът придобива вземането
с всичките му пренадлежности по чл.99, ал.2 от ЗЗД, включително всички
произтичащи от или във връзка с прехвърленото вземане права, в това число и с
правото да обяви неговата предсрочна изискуемост. Или в случая върху новия
кредитор Б. са преминали всички права, които банката е имала по отношение на
длъжника във връзка със съществуващото към момента на цесията вземане към П., в
това число и да обяви кредита за предсрочно изискуем при наличие на
предвидените в договора предпоставки за това/определение №305/11.06.2018г. по
търг.д.№646/2018г., Іт.о./. Предвид това
и следва да се приеме, че ищецът е упражнил правото си да направи вземането
предсрочно изискуемо и е довел до знанието на длъжника тази предсрочна
изискуемост поне към момента на
получаване на препис от исковата молба по гр.д.№786/2015г./което се е
осъществило на 18.06.2015г./ и
приложенията към нея/включително уведомително писмо от 08.05.2014г., информиращо
П., че е обявил вземането за предсрочно изискуемо/. Не се ангажираха
доказателства за твърдяното от ищеца по-ранно уведомяване на ответницата за
настъпилата предрочна изискуемост.
Установи се, че в нарушение на чл.30.1
от договора за кредит, върху недвижимия имот - обезпечение по договора за
кредит, била вписана възбрана на 31.12.2013г./видно от приложената справка за
лице за периода
01.01.2002г.-25.07.2016г./, съответно в нарушение на чл.30.2а, длъжникът не е
извършил плащане по договора повече от 5-дни след датата, на която плащането е
станало изискуемо/ответницата признава, че последно плащане по договора за кредит
е извършила през м.01.2014г./. Предвид това и към момента на уведомяването на П. за
предсрочната изискуемост на задължението, са били налице предпоставките за обявяването
й.
Няма пречка и банката да прехвърли вземанията си срещу П. на ищеца,
доколкото ограничението на чл.16 от ЗПК/в сила към правнорелевантния момент/ не
важи за процесния договор за кредит/чл.3, ал.3/.
Ето защо и следва да се
приеме, че ответницата дължи на Б. претендираната главница - в размер на 10829.69лв., от която сума след
извършеното прихващане със сумата 757.42лв.,
остава дължима от ответницата сумата 10072.27лв..
Първионстанционното решение не е
обжалвано в частта, с която
претенцията за заплащане на главница е била отхвърлена за разликата от 10072.27лв.
до пълния предявен размер от 10829.69лв. ,
поради извършено прихващане.
Настоящата инстанция споделя изводите на
първоинстанционния съд касателно неоснователността на възражението за
прихващане в останалата част и на основание чл.272 от ГПК, препраща към същите.
Действително в т.9 от договора за банков кредит е уговорено заплащането на
договорна/възнаградителна/ лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ,
увеличен с надбавка от 6 пункта, като в т.9.1 е посочено, че с оглед това и
отразените лихвени плащания в погасителния план не отразяват точния размер на
дължимата лихва за всеки отделен лихвен
период, погасяването на кредита обаче, съгласно р.VІІ, т.16 е уговорено да се извършва
на равни месечни погасителни вноски, поради което, дори и соченият в
погасителния план размер на лихвата в определен период да е бил по-нисок от този към датата на сключване на договора,
то се е дължал целия размер на анюитетната вноска, като в този случай се е
погасявала по-голяма част от главинцата, и обратно. В този смисъл е и заключението на назначената по делото ССЕ от 21.11.2018г.. Съгласно
същото, осчетоводените операции отразявали промяната на лихвения процент по
кредита и давали отговор на въпроса как се изменя главницата. Осчетоводяването било настъпило поради
настъпилото просрочие на задължението . В Приложение №3 към експертизата е
отразена промяната на главницата , съобразно договорените условия в т.9 от договора
за кредит. Вещото лице е посочило,че дължимата вноска по главницата се променя,
но надвнасянето е пренебрежимо малко, тъй
като вноските се внасяли със закъснение
и надвнасянето покривало натрупаните наказателни лихви. Към дата 28.04.2014г. , като са взети предвид
извършените плащания , общият дължим остатък по погасяване на редовна и просрочена
главница по банкови счетоводни документи е 42054.20лв.. Последното плащане от П.
било направено на 09.04.2014г., като постъпилите суми са отнесени за погасяване
на лихви. Плащане по редовната главница с падеж от 15.01.2014г. до 15.04.2014г.
не било постъпвало.
По отношение на претенцията за заплащане на
дължимите лихви общ в размер на 14170.31лв., от които: 803.51лв.-просрочена, наказателна и
потенциална лихва, съгласно извлечение от счетоводните
книги на „Първа инвестиционна банка”АД към 28.04.2014г. и
13366.80лв.-договорна лихва, изчислени съобразно погасителния
план за периода 29.04.2014г.-15.06.2017г.:
Съгласно приетото в постановките на
Тълкувателно решение №3/2017г. на ОСГТК,
уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и
ползването на паричната сума за срока на договора и изменението на договора
поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на
преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за
длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди
първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника,поради което уговореното
възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи. Уредбата на предсрочната изискуемост по
договора за банков кредит в чл.432, ал.1 ТЗ е изрична относно размера на
вземането на кредитора - „предсрочно връщане на сумата по кредита” и изключва
заплащането на възнаграждение в размер на уговорените за срока на договора
лихви. Предвид това и е прието, че размерът на вземането при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочнатаизискуемост до датата на
плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му.
Предвид изложеното и за
периода от 29.04.2014г. до обявяване на вземането по договора за предсрочно
изискуемо/18.06.2015г./ ответницата дължи на ищеца заплащането на договорната
лихва, изчислена в размер съобразно
уговореното в договора за кредит-годишна
лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с
надбавка от 6 пункта, или в размер на 2498.91лв..Доколкото липсват доказателства за размера на лихвата за този период, съдът определи
същия на основание чл.162 от ГПК и с помощта на компютърна програма/. В сочения размер претенцията за заплащане на договорна
лихва се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена. В останалата част до пълния
предявен размер от 13366.80лв. претенцията следва да бъде отхвърлена, доколкото
след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, не се следва заплащането на
договорна лихва. Дължат се и просрочените и наказателни лихви в размер на 635.71лв./150.34лв.
договорна лихва, 479.49лв.-просрочена договорна лихва и 5.88лв.-просрочена
наказателна лихва съгласно извлечението от счетоводните книги на „ПИБ”АД към
28.04.2014г./. Не се установява
дължимостта на потенциална лихва в размер на 167.80лв., доколкото липсва
наличието на уговорка за заплащането на таква съгласно договора за кредит. Или претенцията за заплащане на лихва се явява
основателна общо в размер на 3134.62лв., от която 2498.91лв.-договорна
лихва за периода 29.04.2014г.-18.06.2015г.
и 635.71лв просрочена договорна и
просрочена наказателна лихва, съгласно извлечението от счетоводните книги на
„ПИБ”АД към 28.04.2014г./, като в
останалата част до пълния размер общо от 14170.31лв., претенцията за заплащане
на лихви следва да бъде отхвърлена.
Предвид изложеното
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която ответницата е осъдена да заплати общо
лихви в размера над 3134.62лв. до
14170.31лв., от които просрочени, наказателни и потенциални лихви към
28.04.2014г. в размера над 635.71лв. до 803.51лв./за 167.80лв.-потенциална
лихва/ и договорни лихви в размера над 2498.91лв.
до 13366.80лв /за 10867.89лв./ за
периода 29.04.2014г. до 15.06.2017г., като вместо това бъде постановено друго,
с което претенциите за заплащане на лихва в сочените части бъдат отхвърлени.
В
останалата обжалвана част – касателно присъдената главница от 10072.27лв., 2498.91лв.
– договорна лихва и 635.71лв.- просрочени договорни и наказателни лихви, съгласно извлечението от счетоводните
книги на „ПИБ”АД към 28.04.2014г.,
съответно
в частта, с която е отхвърлено възражението за прихващане до пълния предявен
размер, решението се
явява правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора решението следва да бъде коригирано и в частта
касателно присъдените разноски.
Само за прецизност следва да се
отбележи, че не се установиха сочените от жалбоподателя нарушения на
процесуалните правила, а и същите не се отразяват върху допустимостта и
правилността на решението.
На основание чл.78 от ГПК, въззиваемият
следва да заплати на жалбоподателката, съобразно изхода на спора, разноски
пред въззивната инстанция в размер на 220.71лв./размерът е изчислен само въз
основа на заплатената държавна такса за въззивно обжалване в размер на
484.85лв., доколкото в хода въззивното производство не са представени
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция/, както
и да доплати такива в размер на 900.76лв. за първа инстанция.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА решение №188/25.02.2019г. по
гр.д.№3403/2017г. на ШРС в частта, с която Р.Д.П. е осъдена да заплати на Б.Й.Б. в качеството му на частен
правоприемник (цесионер) на „Първа инвестиционна банка " АД , общо лихви
в размера над 3134.62лв. до 14170.31лв./при допусната в диспозитива на
решението очевидна фактическа грешка, според която е посочено,
че сумата 14170.31лв. представлява просрочени,
наказателни и потенциални лихви, вместо общо претендирани лихви/, от които просрочени, наказателни и потенциални
лихви, съгласно извлечението от счетоводните книги на „ПИБ”АД към 28.04.2014г в
размера над 635.71лв. до 803.51лв., който размер 167.80лв. представлява
потенциална лихва/при допусната в диспозитива на решението очевидна фактическа
грешка, според която е посочено, че сумата от 803.51лв. представлява договорна лихва за периода 29.04.2014г. до
15.06.2017г., вместо просрочени, наказателни и потенциални лихви към
28.04.2014г./ и договорни лихви в размера над 2498.91лв. до 13366.80лв./при
допусната в диспозитива на решението очевидна фактическа грешка, според която е
посочено че сумата 13366лв. представлява наказателна лихва, считано до 15.06.2017г.,
вместо договорни лихви за периода 29.04.2014г.-15.06.2017г./,.както и в частта,
с която П. и осъдена да заплати на Б. деловодни разноски в размера над 1215.03лв.
до 2230.59лв., като вместо това в тази
част постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Б.Й.Б. с ЕГН********** ***, срещу Р.Д.П. с ЕГН********** ***, иск
за присъждане на потенциални лихви към 28.04.2014г. в размер на 167.80лв./ за размера
над 635.71лв. до 803.51лв./ и за присъждане на договорни лихви за периода
29.04.2014г.-15.06.2017г. в размер на 10867.89лв. /за размера над 2498.91лв. до 13366.80лв./, съгласно
договор за цесия от 28.04.2014г., с който е прехвърлено вземане на „Първа инвестиционна банка "
АД по договор за банков кредит № 12КР-АА-1982/05.07.2007г..
ОСЪЖДА Б.Й.Б.
да заплати на Р.Д.П. с оглед изхода на
спора, разноски
пред въззивната инстанция в размер на 220.71лв., както и да доплати такива в
размер на 900.76лв. за първа инстанция.
Потвърждава решението в останалата ,
обжалвана част.
В необжалвана част
решението е влязло в законна сила.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.