РЕШЕНИЕ
№ 6734
Варна, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XXII състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ЯНКА ГАНЧЕВА |
При секретар АННА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКА ГАНЧЕВА административно дело № 20247050700113 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от Я. Г. Г., [ЕГН], от [населено място], против Заповед № 365з-9680/15.12.2023 г. на Директора на ОДМВР Варна, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". В жалбата се поддържа, че оспорения акт е незаконосъобразен, постановен в нарушение на предписаната от закона форма, административнопроизводствените правила и материалния закон. Сочи, че в заповедта са цитират документи, които не са представени на защитника на Г., не е запознат с писмо рег. № СП-9665/2021 г. от 1.06.2023 г. и Постановление от 29.05.2023 г. по пр.пр. 9665/2021 г. на ВОП. В хода на производството е отказано предоставяне на жалбоподателя на документи от разследването, макар, че МВР има техническа възможност за това. Липсата на достъп до административната преписка е съществено процесуално нарушение, ограничена е възможността за участие в административното производство по смисъла на чл. 207, ал.8 от ЗМВР. Направени са искания, по които до приключване на производството органът не се е произнесъл, в съответствие с изискванията на чл. 13, ал.3, т.2 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г. Направено е искане на отвод на член на ДРО от 19.06.2023 г., на 29.06.2023 г. Г. е запознат със заповед от 26.06.2023 г., с която е изменен състава на ДРО, но това не може да се приеме за становище на ДРО. Отправено е искане за спиране на дисциплинарното производство на осн. чл. 54, ал.1, т.3 от АПК, от 21.06.2023 г., на което не е предоставено становище от ДРО на осн. чл. 13, ал.3, т.2 от Инструкцията. В писмени обяснения дадени от Г. са посочени твърдения, които предполагат събиране на доказателства, липсва становище на ДРО. Г. е предоставил данни относно реда за документиране на проверки на МПК, като е посочил указания – заповед, на ръководни служители в V РУ, разпоредили да не се изписват проверки по Приложение №7, когато нарядът е смесен със служител на Пътен контрол. ДРО не е изяснил тези твърдения, но ответника е посочил, че доводите на Г. не са подкрепени с доказателства. Поддържа, че заповед от 3.10.2023 г., с която е изменена и допълнена заповедта за образуване на дисциплинарното производство е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила. Не са налице данни за изменение на фактическата обстановка към 10.02.2022 г., и тя би била изяснена при пълно и безпристрастно разследване, което не е извършено. Данните по отношение на деянието са налични в началото на производството, описани са в Постановление по ДП № 161/2021 г. от 29.05.2023 г. и са обвинителна теза в досъдебното производство. В хода на производството ДНО е оборил обвинителната теза в постановлението за привличане на обвиняем, което е послужило за основание за образуване на разследването. От представена обобщена справка на ДРО от 23.10.2023 г. е посочено, че са допуснати и други две нарушения, установени от комисията в хода на производството. В случая със заповед от 7.06.2023 г. на Г. са предявени обвинения по чл. 203, ал.1, т.7 от ЗМВР – използване на служебно положение за лична облага и чл. 203, ат.1 т.8 от ЗМВР злоупотреба с доверие. С тези деяния служителят не е спазил етичните норми на ЕК, посочени в т.15, 19, 20, 42, 49 и 50. С неспазването на ЕК, Г. осъществява нарушение по смисъла на чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР. Със последващата заповед за изменение и допълнение са посочени нови обвинения, за деяния несъвместими с етичните правила на държавните служители в МВР, нарушения на т.15, 19, 20, 42, 49, 50 и 51. Друго обвинение срещу служителя е за нарушение на чл. 200, ал.1, т.15 от ЗМВР. С втората заповед по същество не се отменят обвиненията посочени в заповед от 7.06.2023 г., те не се изменят, а се предявяват нови обвинения на Г.. ДНО в нарушение на чл. 48, ал.1, вр. чл. 47, ал.1, т.6 от Инструкцията е издал заповед за изменение и допълнение, с което е ограничил правото на защита на служителя. Поддържа, че дисциплинарното производство по заповед от 7.06.2023 г. е следвало да бъде прекратено, на осн. чл. 209, т.2 от ЗМВР и с последващ акт да се предявят нови обвинения сходни с тези по заповед от 3.10.2023 г. Допуснати са съществени процесуални нарушения касаещи обобщената справка на ДРО. Данните в нея носят белези на заключително мнение на комисията, което мнение е съпоставимо с мотивите на ДНО. Процесуалните нарушения свързани с обобщената справка по отношение на форма, обективност, пълнота и ред за предявяване са от съществено значение, защото са заключителен акт, чрез който се предоставя възможност за защита. Обобщена справка от 23.10.2023 г. е предоставена на Г., но не и на защитника му, нарушение на чл. 207, ал.7 от ЗМВР и чл. 50, ал.4 от Инструкцията. Формата на предоставената обобщена справка не съответства на изискванията на чл. 49 от Инструкцията. Относно повода за образуване на дисциплинарното производство, комисията не е предоставила конкретни данни за образуването, защото приетите нарушения на служебната дисциплина не кореспондират с отразеното в Постановление от ДП № 161/2021 г. по описа на ОслО, в постановлението няма фактически данни и правни изводи за използване на служебно положение за лична облага и злоупотреба с доверие. Въпреки изброените действия по събиране на доказателства, ДРО не е представил свое виждане за установена фактическа обстановка. При неизяснена фактическа обстановка, без конкретен повод, комисията е посочила, че извършител на деянието е Г., макар и да не е ясна фактическата обстановка, да няма данни с действие или бездействие е извършено нарушението. Комисията не е представила данни относно решаване на въпроси за относимостта, допустимостта, достоверността и достатъчността на доказателствата. Посочените нарушени разпоредби не кореспондират с последиците от установеното нарушение по чл. 200, ал.1, т.15 от ЗМВР. Не е обосновано защо е прието, че Г. е извършил деянията при условията на пряк умисъл. Неправилно комисията е приела, че са налице тежки нарушения на служебната дисциплина, с изключителна обществена опасност. Нарушен е чл. 49, т.10 от Инструкцията, защото комисията няма предложение за налагане на наказание. Комисията не е предложила подпомагащия в защитата на Г. да бъде запознат с материалите от Обобщената справка. Жалбоподателят не е запознат със съдържанието на становище рег. № УРИ № 442р-33297/3.11.2023 г. на ДРО, цитирано в обжалваната заповед. Г. не е запознат със задължителното, съгласно чл. 49, т.10 и 11 от Инструкцията, предложение на комисията за налагане на дисциплинарно наказание. Не е запознат със становището на ДРО във връзка с проведеното дисциплинарно производство, не му е било предоставено и той не е давал обяснения по повод изложеното в него, т.е. не е давал обяснения непосредствено преди произнасяне на ДНО. Правото на изслушване по чл. 206, ал.1 от ЗМВР е неотменимо, правото за запознаване с обобщената справка и даване на обяснения по чл. 207, ал.8, т.1 и т.6 от ЗМВР са такива при които само при кумулативното им осигуряване правото на защита е осигурено в пълен обем. В хода на производството не са събрани всички относими доказателства, Г. е посочил служители от V РУ които са разпоредили реда на отчитане на работата в смесен наряд, но това становище е неглижирано. В обобщената справка комисията е установила административни нарушения по ЗДвП, но е изследвано допустимо ли е това, по какъв ред са установени нарушенията. Налице са противоречията на Н. И. и Г. И. дадени пред ДРО и в досъдебното производство. ДРО не е положил усилия да установи обективната истина, да извърши оценка на доказателствата. Неправилно е прието, че Г. не е споменал „най-важното нарушение – пукнато предно стъкло“. Това е така защото жалбоподателя не е установил такова нарушение. Допуснати са нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 206, ал.1, ал.4, чл. 207 ал.3, ал.7, ал.8 т.3-6 от ЗМВР. Не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Нарушенията по отношение на формата на акта, водят до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В Етичния кодекс за поведение и ЗМВР има ясни критерии за дължимото поведение на служителя към обществото, при съпоставяне на фактическото и дължимото поведение се дава ясна морална оценка. Това лишава от възможност ДНО да изготвя морални оценки. В заповедта липсват данни за мястото, времето и обстоятелствата при които са извършени всяко едно от посочените нарушения на Етичния кодекс. Факта на образувано наказателно дело не е предпоставка за налагане на дисциплинарно наказания, установяването на нарушението не може да става само въз основа на материалите от следственото дело. В сведенията на Г. и Н. И. се навеждат твърдения за извършено престъпление по чл. 304а от НК, като ДНО е избрал да кредитира показанията на свидетелите, а не на служител с 20 г. стаж, поддържа, че дадените сведения от свидетелите са манипулирани. Използваните от ответника доказателства – протокол за изготвяне на ВДС № 422696/2022 г. от прилагане на СРС оборва твърдението на разпитаните свидетели, че Г. е участвал съзнателно, с цел вземане на пари. Жалбоподателят не е участвал и не е бил свидетел на корупционна проява, въпреки предявените обвинения по т.49, 50 и 51 и затова не е информирал своите началници. Съгласно ТР № 3/7.06.2007 г. на ВАС наказание уволнение се налага за поведение, несъвместимо с морала и действия, уронващи престижа на службата. Двете условия на правната норма са дадени кумулативно. Поведение, несъвместимо с морала, може да представлява действие или бездействие. А действие, уронващо престижа, изисква външно изразен волеви акт на нарушителя. Оспорва извода на ДНО, че деянията изразяващи се в бездействие, без външно изразен волеви акт, а именно по т.50, по т.51 представляват бездействия, които са несъвместими с морала , но те не могат до доведат до уронване на престижа, което е втората задължителна предпоставка за съставомерно нарушение по чл. 203 ал.1, т.13 от ЗМВР. Знанието от страна на наказания за извършено от Н. корупционно действие е недоказано. Разпитаните свидетели са пряко заинтересовани от изхода на проверката, защото са участвали в извършване на престъпление. Разговорът в служебния автомобил, обективиран в звукозапис, посредством СРС не съдържа по своето смислово значение данни за възприемане на корупционно поведение от страна на Г., а напротив налице е липса на обективно възприятие за случилото се. Факта, че проверката не е отразена в Приложение №7 не налага извод за възприет акт на корупция. По устни указания на ръководството на V РУ към 10.02.2022 г. служителите при даване на съвместен наряд със служители на Сектор „Пътна полиция“ не са имали задължение да попълват в Приложение № 7 проверените водачи на МПС, които вече са отразени във формата на Пътен контрол. В ежедневната форма за отчет – Приложение № 11 е отразена проверката на Н. И., по този начин индиректно се вменява недобросъвестно поведение на служителя, което е съобразено като част от обстоятелствата установяващи възприемане на акта на корупция. Не са налице факти, относно посоченото нарушение на т.15 от Етичния кодекс , не са посочени какви действия са извършени в тази връзка от служителя и какво е възнамерявал да предприеме, не са изложени мотиви относно незаконността им. По т.19 от ЕК не е посочено в какво се изразява конкретното нарушение, как същото е способствало за неспазване на тази разпоредба, аналогично е и по отношение на приетото нарушение на т.20 от ЕК. Тези нарушения, водят до нарушаване правото на защита на служителя. Оспорва наличието на предпоставки за приложението на т.50 и т.51 от ЕК, поради липса на годни доказателства за това. За да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява елементите на дисциплинарна отговорност, органът да е направил преценка, да е изложил мотиви за тях. Това не е направено. По изложените доводи моли да се отмени оспорения акт и да се присъдят сторените по делото разноски.
В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Счита, че е нарушен принципа на безпристрастност още с образуване на дисциплинарното производство. ДНО е използвал доказателствени средства, изготвени СРС от следствено дело, което е престъпление по чл. 360 от НК, както към този, който ги предоставя, така и към този, който ги е искал. Нарушението не е доказано, не са събрани доказателства за уронване престижа на службата. При определяне на наказанието не е взета предвид личността на наказаното лице, полицай с дългосрочна служба и 11 бр. награди.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли оспорения акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. В депозирани писмени бележки сочи, че в хода на дисциплинарното производство са събрани доказателства, с които по безспорен начин се доказва, че заповедта е издадена от материално компетентен административен орган, съгласно дадените му правомощия по чл. 204, ал.3 от ЗМВР, в предвидените в чл. 195 от ЗВНР срокове, както и че наложеното наказание съответства на извършеното от служителя тежко нарушение на служебната дисциплина. Преди налагане на наказанието е спазен чл. 207 от ЗМВР. В определения срок Г. е дал писмени обяснения, с които ДНО се е запознал. След запознаване с обобщена справка от 23.10.2023 г. Г. е дал допълнителни обяснения. Тези обяснения в голяма степен кореспондират със събраните доказателства, с изключение на факта, дали Г. е чул и видял, че колегата му получава парична сума от И.. Разпитаните свидетели са категорични, че Г. е чул и разбрал, че колегата му получава парична сума. В изпълнение на чл. 207, ал.12 от ЗМВР е изготвено становище от 3.11.2023 г., с което е предложено на служителя да бъде наложено наказание „уволнение“. Приложена е кадрова справка, отразяваща кариерното развитие на Г.. При определяне на наказанието, ДНО е съобразил всички събрани доказателства , тежестта на нарушението, настъпилите последици, формата и вината и цялостното поведение на служителя по време на службата. Оспорва доводите на жалбоподателя, че деянието не е доказано. При обсъждане в съвкупност на събраните доказателства е видно, че Г. е извършил вменените му във вина нарушение, като не е съобразил законността на действията си на 10.02.2022 г., не е опазил доброто име на институцията, която представлява, не е насърчил спрения от колегата му Н. водач на МПС да спазва законите, като за това дава личен пример с поведението си и не е проявил нетърпимост към корупционното поведение на Н.. Като служител в МВР Г. не се е противопоставил на корупционните действия на Н., с който е бил в наряд и не е информирал своите началници за всеки акт на корупция, достигнал до неговото знание. Това поведение е недопустимо за държавен служител. С действията си Г. е показал пред св. Н. И. и Г. И. незачитане на българските закони, с което е дал лош пример, че може да се избегне законовото санкциониране за допуснати нарушения на ЗДвП, чрез проява на корупционно поведение. Г. е извършил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители на МВР, уронващи престижа на службата, които са станали достояние на неограничен кръг лица. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски.
Съдът след като се съобрази по отделно и по съвкупност със събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На 1.06.2023 г. е постъпило писмо от ВОП, с приложен препис от постановление от 29.05.2023 г., с което е привлечен като обвиняем Я. Г. Г., за това, че на 10.02.2022 г. в [населено място], в качеството му на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – полицейски орган – полицай в група „Охранителна полиция“ към V РУ на ОДМВР – Варна, като служител от съвместен отряд, осъществяващ функции по контрол на пътното движение, в съучастие като извършител с друго длъжностно лице – Н. Н. като извършител, поискал от Н. И. и приел от Г. И. и Н. И. – дар – парична сума от 150 лв., който не му се следва, за да извърши действия по служба, вменени му като задължение по чл. 189, ал.1 от ЗДвП, да не състави на Н. И., като водач на МПС АУАН за констатирано нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП и по чл. 101 ал.1 от ЗДвП , въпреки наличие на основанията за това предвидени в ЗДвП. Престъпление по чл. 302, ал.1, вр. чл. 301, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.
Със Заповед № 365з-3824/7.06.2023 г. на Директора на ОДМВР – Варна е образувано дисциплинарно производство срещу мл. инспектор Я. Г. старши полицай /водач на патрулен автомобил/ в група „Охранителна полиция“ на V РУ при ОДМВР – Варна, като считано от датата на връчване на заповедта, същия е временно отстранен от длъжност. ДНО приел, че с деянието описано в постановлението за привличане на обвиняем, Г. е осъществил тежко дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина, по смисъла на чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал.1, т.7, пр.2, чл. 203, ал.1, т.8 от ЗМВР. Като с деянията служителя не е спазил етичните норми за поведение от ЕК за поведение на държавните служители в МВР т.15, т.19, т.20, т.42, т.49 и т.50, като неспазването на тези норми са довели до уронване на престижа на службата, деяния несъвместими с етичните правила – чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР. На 19.06.2023 г. заповедта е връчена на Г. срещу подпис. В заповедта е посочено, че подпомагащ защитата на служителя е адв. В..
В хода на дисциплинарното производство е приложена кадрова справка за Г., видно от която в периода от 2013 г. до 2022 г. служителя е награждаван с една писмена похвала, както и с 10 парични награди със заповеди на Министъра на вътрешните работи. На Г. не са налагани дисциплинарни наказания. Представена е длъжностна характеристика на длъжността полицай - старши полицай.
От представен протокол за разпознаване на лица по фотоснимки е видно, че Н. И. е разпознал лицето Н. Н., като човека на който е дал 150 лв.
От протокол за разпит от 25.03.2022 г. на св. Г. И. се установява, че е брат на Н. И.. През м.02.2022 г. брат му се обадил, че е спрян за проверка. Св. отишъл на място и видял, че полицейската кола била спряна в посока "Виница", но в насрещната лента, в началото на ръкава за качване на магистралата посока [населено място]. Камиончето било спряно на около 5 м. зад полицейската кола. На място имало двама полицаи. Единия, по-млад бил изправен до патрулната кола, а по-възрастния говорил с брат му до буса, на тротоара. Братът на свидетеля казал, че си е забравил документите, полицая обяснил, че е установил спукано предно панорамно стъкло. Служителя започнал да обяснява колко струва едно стъкло - 150 лв. , като заради тези пари трябва да спре от движение МПС. Продължително полицейския служител обяснявал, какви са правилата, как братът на свидетеля е несериозен. Свидетеля казал на брат си да отива да му съставят акта и да вика платформа. Като чул това полицая сменил тона, казал, че иска да помогне на брат му. Разговора продължил, като свидетеля разбрал, че полицая си проси пари и го попитал 150 лв. стигат ли. Свидетеля и брат му събрали общо сумата от 150 лв. И. попитал как да даде парите, полицая му казал давай ги направо, след което свидетеля се протегнал и ги подал в ръката му. Полицая прибрал парите в джоба си, взел личните документи от младия полицай и ги върнат на брат му. През цялото време по-младия полицай стоял до патрулката и не участвал в самата "проверка". На два пъти младия полицай идвал до колегата си, казвали си нещо, след което отново се връщал до патрулката. Според свидетеля по-младия полицай е чувал разговора, а и е бил наясно с нарушенията извършени от И., но не взел отношение да го санкционира. В разпит от 5.04.2022 г. същия свидетел сочи, че сумата от 150 лв. е дал на мъж около 50-55 г., висок около 180 см., а по-младия полицай не може да опише, защото не е говорил с него.
От представен протокол за разпознаване на лица по фотоснимки е видно, че Г. И. е разпознал лицето Н. Н., като човека на който е дал 150 лв.
С писмо до Директора на Дирекция "Вътрешна сигурност" МВР - София на осн. чл. 15, ал.1 от Организационно-техническите правила за работа с автоматизирана информационна система "Видеозаснемане на пътен контрол" е изискан диск с файлове аудио и видеоинформация от АИС на служебен автомобил с рег. № [рег. номер] от 10.02.2022 г. в диапазона от 9.30 ч. до 12 ч.
Приложен е протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство видеозапис и звукозапис, от прилагане на специално разузнавателно средство, по искане за използване на СРС от 31.01.2022 г. по описа на ВОП, разрешен с разрешение от 1.02.2022 г. . Видно от протокола на 10.02.2022 г. в полицейския автомобил е воден видеозапис и звукозапис. От частта на записа от 10.29 ч. до 11.05 ч. се установява, че Г. е узнал за взетия подкуп от Н. Н., в тази насока са репликите на Н. "Ъ-й, тука го вкарай, щото тук ще има спиране от движение. Вкарай го, не носи такова, чакай, сега ще ти кажа номера: Варна, дваисът и шест, нула, пет, Търговище, Карлово. В последствие Н. казва "Сто и петдесет кинта", отговора на Мъж-1 /жалбоподателя: "Айде бе?". Н. - "А, не бе! ". Мъж-1 "Аз щях да го изтаковам между другото, ма викам заприказвахте се, ще изчакам иначе.." Николай Николов "Почерпи бе". Мъж-1 "Той си мислеше, че си усмихнат такъв, а едва ли не няма да го таковам".
Представено е разпореждане за ППД за 10.02.2022 г., с отразен участък за обслужване, списък на инструктираните служители, ежедневна форма на отчет Приложение № 11, към чл. 75, ал.2, в която е отразено, че в 10.35 ч. е извършена проверка на водач Н. З. И., като следващата проверка е в 11.11 ч. Приложена е и справка за провеждане на инструктаж на служители от V РУ Златни пясъци, в което е отразено състав на наряда - Н. Н. - водач на МПС и Я. Г.. Приложен е и отчетен месечен график за м.02.2022 г.
Видно от приложен доклад за проверени лица и превозни средства от 10.02.2022 г. Приложение №:7, към чл. 33, ал.2 т.2 са отразени десет лица, проверени по време на наряда, сред които не фигурира Н. И..
С протокол от 19.06.2023 г. Г. е предал служебната си карта и полицейски знак, с протокол за приемане на ОБВВПИ.
На 19.06.2023 г. е депозирано писмено искане от Г. за отстраняване на член на ДРО - инспектор Д. Н..
На 21.06.2023 г. Г., чрез адв. В. е депозирал искане до Председателя на ДРО за спиране на дисциплинарното производство до наличие на окончателен акт на съда по отношение на престъпните обстоятелства, посочени в заповед от 7.06.2023 г.
Изготвено е становище от 3.07.2023 г. от ДРО, че искането за спиране на производството е неоснователно.
На 24.06.2023 г. е изготвена покана до Г. за запознаване със заповеди за образуване на дисциплинарно производство, за определяне на ДРО. Заповедта е връчена на Г. на 19.06.2023 г., който е отразил, че желае да бъде подпомаган в защитата от адв. В..
Със заповед № 365з4399/28.06.2023 г. ДНО е изменил състава на ДРО, определен със заповед от 7.06.2023 г. С издадената заповед Г. е запознат на 29.06.2023 г. Новият член на комисията е запознат със събраните до момента доказателства и извършени процесуални действия.
На 4.07.2023 г. са депозирани обяснения от Г., в които е посочил, че е запознат със заповед от 7.06.2023 г., като не желае да дава обяснения.
Депозирани са писмени сведения от Н. И. на 1.08.2023 г., в които същия сочи, че бил спрян за проверка от двама полицай. По-възрастния му взел документите - лична карта и СУМПС и ги дал на по-младия да извърши проверка в таблета. И. не носил СРМРС, застраховката и талон за ГТП. По-младия полицай казал, че не може да установи дали автомобила е с преглед. На предното стъкло на И. имало пукнатина. По-възрастния полицай казал, че трябва да спре буса от движение, И. обяснил, че придвижва буса до фирмата, на около 500 м. за да смени стъклото. Полицая започнал да вика на висок глад, че не може така и ще спре буса от движение. По-младия полицай станал свидетел на всичко това - нарушенията че не носи документи, че предното стъкло е пукнато. Н. продължил да вика на висок глас, че едно стъкло струва 150 лв. Н. И. се притеснил и се обадил на брат си, който пристигнал на място. По-възрастния полицай продължил да вика, че едно стъкло е 150 лв. Г. И. попитал за 150 лв. ли става въпрос. Н. казал "да". Тогава двамата разбрали, че полицая иска да му дадат 150 лв. Г. И. дал 150 лв. на полицая. През това време по-младия полицай бил встрани и според Н. И. ясно разбрал какво се е случило. Н. викнал на колегата си да му върне документите, по-младия полицая дошъл до тях и ги върнал. Цялата проверка била около час. Н. И. бил силно възмутен от поведението на полицаите, не му написали акт, а взели 150 лв. подкуп. Двамата полицаи имат вина, И. сочи, че е сигурен, че младия полицай е участвал съзнателно в това, с цел вземане на пари.
От ДРО с писмо от 11.08.2023 г. са изискани данни от Началника на V РУ регистрирана ли е докладна записка от Я. Г., за това, че е станал свидетел на вземане на подкуп.
С писмо от 15.08.2023 г. ДРО е уведомен, че няма данни за регистрирана докладна записка от Г..
С писмо от 29.08.2023 г. Началника на V РУ е посочил, че Я. Г. е оправомощен да съставя актове и фишове от ЗДвП със заповед от 21.02.2022 г., като в тази връзка е представена заповед № 365з-1065/21.02.2022 г., т.е. към 10.02.2022 г. Г. е нямал такива правомощия.
С предложение от 15.08.2023 г. на председател на ДРО е предложено на осн. чл. 214, ал.3, пр.2 от ЗМВР дъ бъде удължен с един месец срокът за временно отстраняване от длъжност на мл. И. Я. Г. – старши полицай /водач на патрулен автомобил/ в група „Охранителна полиция“ на V РУ при ОДМВР – Варна, считано от 19.08.2023 г.
Със Заповед № 365з-7572/18.08.2023 г. на Директора на ОДМВР Варна, на осн. чл. 43, ал.4 и чл. 214, ал.3 от ЗМВР е удължен с един месец срока за временно отстраняване от длъжност на мл. И. Я. Г., считано от 19.08.2023 г. до 19.09.2023 г. За издадената заповед няма данни Г. да е уведомен.
Изготвена е покана от 18.08.2023 г. до Г. за запознаване със заповед от 18.08.2023 г. за удължаване на срока за временно отстраняване. Поканата е връчена на 22.08.2023 г. на Г..
Изготвено е предложение от председател на ДРО от 24.08.2023 г. за удължаване на срока за приключване на дисциплинарното производство.
Със Заповед № 365з-6164/31.08.2023 г. на Директора на ОДМВР Варна, на осн. чл. 43, ал.4 от ЗМВР, и чл. 24, ал.1 от Инструкция 8121з-877/6.07.2021 г. срока за извършване на дисциплинарното производство е удължен до 7.10.2023 г. За издадената заповед Г. е уведомен на 13.09.2023 г.
Изготвена е покана от 8.09.2023 г. до Г., за запознаване със заповед от 31.08.2023 г. Поканата е връчена на 13.09.2023 г.
С докладна записка от 14.09.2023 г. Председателя на ДРО е уведомил ДНО за установени данни за промяна във фактическата обстановка и квалификацията на нарушението.
Със Заповед № 365з-7362/3.10.2023 г. на Директора на ОДМВР Варна, на осн. чл. 43, ал.4 от ЗМВР, и чл. 24, ал.1 от Инструкция 8121з-877/6.07.2021 г. срока за извършване на дисциплинарното производство е удължен до 7.11.2023 г. За издадената заповед Г. е уведомен на 19.10.2023 г.
Изготвена е покана от 16.10.2023 г. до Г., за запознаване със заповед от 3.10.2023 г. Поканата е връчена на 19.10.2023 г.
Със Заповед № 365з-7363/3.10.2023 г. на Директора на ОДМВР Варна, е прието, че поради промяна на фактическата обстановка, следва да се промени квалификацията на деянията. На осн. чл. 43, ал.4 от ЗМВР, чл. 47, ал.1 т.5 от Инструкция от 6.07.2021 г. е приета нова фактическа обстановка, а именно, че на 10.02.2023 г. в [населено място], след като му е станало известно, че длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – полицейски орган – Н. Н., младши автоконтрольор в „Охранителна полиция“ – V РУ при ОДМВР – Варна поискал от Н. И. и приел от Г. И. и Н. И. дар – парична сума от 150 лв., която не му се следва, за да не извърши действия по служба вменени му като задължения по чл. 186, ал.1 и чл. 189, ал.1 от ЗДвП, а именно да не състави на Н. И., като водач на МПС АУАН за констатирано нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП и по чл. 101 ал.1 от ЗДвП, чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл. 179, ал.6, т.1 от ЗДВП, като младши инспектор Г. не е докладвал на началниците си по установения ред за деяние. Прието е, че деянието е станало достояние на широк кръг лица от съд, прокуратура, МВР и на неограничен брой граждани. С поведението си служителят не е спазил етичните норми за поведение от ЕК за поведение на държавните служители в МВР т.15, т.19, т.20, т.42, т.49, т.50 и т. 51, като неспазването на тези норми са довели до уронване на престижа на службата, деяния несъвместими с етичните правила – чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР. Заповедта е връчена на Г. на 19.10.2023 г.
Изготвена е покана на 16.10.2023 г. до Г. за запознаване със заповед от 3.10.2023 г., получена от последния на 19.10.2023 г.
На 23.10.2023 г. е изготвена обобщена справка, относно резултати от разследването по дисциплинарното производство, ДРО е предложил Г. да бъде запознат с всички материали по воденото производство, образувано със заповед от 7.06.2023 г. и да се изготви становище до ДНО, относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо служителя.
Изготвена е покана от 23.10.2023 г. до Г. за запознаване с обобщена справка и материалите по дисциплинарното производство, даване на допълнителни писмени обяснения. Поканата е връчена на 30.10.2023 г.
На 31.10.2023 г. са депозирани обяснения от Я. Г., в които сочи, че на 10.02.2023 г. е бил разпределен в наряд с Н., като последния бил старши на наряда и водач на служебния автомобил. Налице е несъответствие в справката, тъй като Г. не е управлявал служебния автомобил. В електронна форма на отчет в 10.35 е отразена проверка на МПС с рег. № [рег. номер] с водач И.. Малко преди това колегата на Г. спрял товарен автомобил. Водачът спрял на 5-6 м. зад служебния автомобил. Н. извършил проверка на водача, като Г. бил зад камиончето. Движението било интензивно, било шумно и не чувал разговора между водача и колегата му. Г. придружил водача до служебния автомобил за проверка на документите, които били поискани от колегата му. Водачът заявил, че не носи СРМПС, но брат му щял да го донесе. Г. извършил справка в таблета, докато проверявания водил разговор по телефона. При проверката в таблета не се установило дали МПС е минало периодичен преглед за техническа изправност. Водача заявил, че МПС е регистрирано скоро, Н. потвърдил, че в такива случай автомобилите не излизат на справката. В системата Г. извършил и справка на водача. Междувременно дошъл брата на проверяваното лице, като с Н. те провели разговор зад служебния автомобил. През това време Г. бил в служебния автомобил. Чул разговор на висок глас и отишъл при колегата си. Новопристигналия се държал грубо и държал сметка защо ППС е спряно на това място, Г. се опитал да потуши гнева, след което се върнал в служебния автомобил да довърши справката. Като направил проверката Г. отишъл при Н., който се бил отдалечил с проверявания водач до тротоара, зад спряното за проверка МПС. Обяснил, че от справката не е установил водача да има нарушения, а колегата му заявил, че братът на спрения шофьор е донесъл документите му. Г. се върнал отново до служебния автомобил, а останалите продължили разговора. По-късно Н. казал на Г. да върне документите на водача. Г. сочи, че не е имал възможност да чуе разговора между двете лица, които били непосредствено зад камиончето. Към 10.02.2022 г. Г. не разполагал с правомощия да осъществява контролна дейност по ЗДвП, да съставя АУАН и фишове, а правомощията за това били на колегата му от Пътен контрол. След потегляне на проверявания автомобил Г. и Н. коментирали поведението на водача и брат му, били възмутени от неуважителното му отношение. Ако някой в този разговор е споменал, че някой "е почерпил" Г. не го взел на сериозно, защото извършената справка била отразена в таблета, а проверката е извършена в обсега на камерите на служебния автомобил, който е оборудван с микрофон. Сочи, че не е виждал някой да е искал или получавал пари по време на работа, поради което не е докладвал за вземане на подкуп или акт на корупция. По повод липсата на информация за проверката на И. в Приложение № 7 сочи, че на инструктажите в районното управление многократно е обсъждан въпроса необходимо ли е при смесен наряд, да се записват проверените лица в Приложение № 7, след като същите се записват в таблетите на автоконтрольорите, указанията били, че това не е необходимо. В Приложение №7 Г. записвал лица на които са връчени призовки, за които са съставени АУАН или фиш. На по-късен етап след проверка било разпоредено в Приложение № 7 да се записват всички проверени лица.
Изготвено е становище от ДРО от 3.11.2023 г., с което е предложено на младши инспектор Г. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и да му бъде прекратено служебното правоотношение в МВР.
На 15.12.2023 г. е издадена заповед № 365з-9680 от Директора на Директора на ОДМВР - Варна, с която на Г. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", на осн. чл. 204, т.3, чл. 206, ал.1, ал.2, ал.4 и ал.4 вр. чл. 226, ал.1, т.8 и чл. 227 от ЗМВР. В заповедта е прието, че Г. в качеството му на полицай по охрана на обществения ред не е изпълнил задължението си да попълни данните на И. и управлявания от него автомобил в приложение № 7 от инструкцията за ППД - задължение по силата на чл. 33, ал.1 вр. ал.2 от Инструкцията за ППД. Преценено е, че е налице нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.2 т., от ЗМВР, за което съгласно чл. 200, ал.1 т.15 от ЗМВР е предвидено налагане на наказание порицание. В заповедта е направен анализ на събраните доказателства, като е прието, че за нарушението по чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон или издадените въз основа не него подзаконови актове, за това, че Г. не е попълнил Приложение № 7 по чл. 33, ал.2, т.2 от Инструкцията за патрулно постовата дейност не следва да се търси дисциплинарна отговорност на Г., тъй като е изтекъл едногодишния срок по чл. 195, ал.1 от ЗМВР.
ДНО е приел, че на 10.02.2022 г. в [населено място], след като му е станало известно, че друго длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - полицейски орган - Н. Н. поискал и приел парична сума в размер на 150 лв., която не му се следва, за да не извърши действие по служба, Г. не е докладвал на своите началници по установения ред за деянието и не се е противопоставил на Н. да не извърши деянието. Преценено е, че деянието на Г. е станало известно на широк кръг от лица - съд, прокуратура, МВР, неограничен брой граждани, като с поведението е създал впечатление в обществеността, че полицейските служители не съобразяват законността на действията, които предприемат, вместо да изпълняват задълженията си и да разкриват престъпления, сами участват в извършването на противоправни деяния. Служителят не е опазил доброто име на институцията, не е дал личен пример с поведението си, като деянията са несъвместими с етичните правила за поведение на служителите в МВР. Прието е, че с поведението Г. е нарушил чл.15, 19, 20, 42, 49 и 50 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В изпълнение на разпоредбата на чл.206, ал.2 ЗМВР при определяне на вида и размера на наказанието, ДНО е взел предвид следните обстоятелства: „тежест на нарушението“ – нарушението е тежко, защото засяга обществените отношения, свързани с доверието от страна на обществото в полицейската институция, законосъобразното функциониране на МВР като администрация, уронва престижа на МВР, с което се намалява общественото доверие спрямо органите на МВР; „обстоятелства, при които е извършено нарушението“ – служителя не е проявил нетърпимост към корупционно поведение на двама граждани, станал е свидетел на акт на корупция извършен от Н., но не се е противопоставил; „настъпилите последици“ – действията на служителя са станали достояние на полицейски органи, граждански лица и органи на съдебната власт, с което е увредил доброто име на МВР, тъй като околните са придобиви впечатление, че полицейските служители са пренебрегнали законово установени норми за поведение. Деянията водят до загубване на общественото доверие, уронват престижа на МВР, злоупотребено е с доверието, което е възложено на служителя, като е назначен на държавна служба със задължение да прилага и спазва законите; „форма на вината“ – служителят е извършил нарушението умишлено/при пряк умисъл/ – съзнавал е противоправния му характер, предвиждал е произтичащите от него вредни последици и е искал, и целял настъпването им. Обсъдено е и цялостното поведение на служителя – Г. по време на службата си в МВР, няма налагани наказания. Награждаван е 9 пъти с отличие „Индивидуална парична награда“, един път с отличие „Парична награда“ и един път с отличие „Писмена похвала“.
В хода на съдебното производство са изискани сведения дадени от Г. И. на 29.09.2022 г., в които разказва подробно за проверката, сочи, че през цялото време по-младия полицай стоял до патрулния автомобил и не участвал в самата проверка, два пъти идвал до колегата си, като полицаите си казвали нещо.
По делото е приложена Инструкция от 2.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност.
Съгласно заповед № 365з-7290/18.10.2022 г. на Н. Н. е наложено дисциплинарно наказание уволнение.
В хода на съдебното производство е разпитан св. С. Р.. Видно от показанията му, той работи в V РУ, командир на отделение, като водил инструктажите и обобщавал смяната. Р. бил началник на Г.. Нарядите се състояли от един служител от КАТ и един от ППД. Когато посещавали сигнали водещия служител бил този от ППД - обществен ред, а при проверка на ППС служителя от КАТ. На инструктажите се давала информационна карта и лист за да се записват лицата и проверените МПС. В Приложение № 7 се описват часът, мястото на спиране, проверяваното лице. Всеки служител следвало да попълва данните - пътния полицай в таблета, а другия служител в Приложение №7, но понякога това се изтървало, защото проверките минават бързо. Р. не е давал лично указания да не се попълва Приложение № 7, на провежданите инструктажи не е споменавано за това.
От разпита на свид. Г. И. се установява, че през 2022 г. брат му - Н. И. му се е обадил притеснен, че е спрян за проверка. Свидетелят отишъл на място и там видял полицай на име Н., имало и по-млад полицай. Полицейския автомобил и буса били ориентирани в противоположни посоки, като младия полицай почти през цялото време бил до патрулния автомобил, само за малко дошъл и разменил реплики с по-възрастния. Свидетелят и брат му предали сумата от 150 лв. на Н., който бил до буса, от страната на пътника. Докато предавали паричната сума И. не си спомня къде е бил другия полицай. Според свидетеля, част от разговора е чут от жалбоподателя, а и при приключване на проверката не бил съставен акт или друг протокол, както и че полицейските служители са срам за институцията. Отделно от това сочи, че жалбоподателят може да не е участвал в схемата, но предполага това защото по-младия полицай не се е заинтересовал защо буса е освободен.
Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна с правен интерес от оспорване на издадения индивидуален административен акт, чийто адресат се явява и в рамките на законоустановения срок по оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество подадената жалба е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Заповедта е издадена от компетентен административен орган по чл. 204, т. 3 от ЗМВР - съответният на заеманата от жалбоподателя младши изпълнителска длъжност, ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР – директор на ОДМВР - Варна.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР - посочен е извършителят на дисциплинарното нарушение, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено, нарушените разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание, под което са субсумирани релевантните факти.
Съдът приема, че са спазени са преклузивните срокове по чл. 195, ал. 2 във вр. с чл. 196, ал. 1 и ал.2 от ЗМВР. В съответствие с императивната разпоредба на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарно наказание се налага за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Краткият двумесечен срок се включва в рамките на двугодишния, а дисциплинарно наказващият орган няма право да се позовава на по-продължителния срок при наличие на предпоставки за приложение на по-краткия – тогава, когато и нарушението и нарушителят са установени. И двата срока са преклузивни по своя характер, което означава, че с изтичането им се погасява правото на дисциплинарно наказващия орган да реализира дисциплинарната отговорност спрямо служителя, независимо дали нарушението е било доказано. Спазването на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР е процесуална гаранция за законосъобразност и на оспорената заповед, за което съдът следи служебно, съгласно разпоредбата на чл. 168,ал. 1 от АПК. Срокът по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР започва да тече от момента на откриване на нарушението. Легална дефиниция на това понятие е дадена от законодателя в разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР. Според тази норма, дисциплинарното нарушение се смята за открито когато органът, компетентен да наложи дисциплинарно наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение се счита за установено, съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая дисциплинарното производство е образувано със заповед от 7.06.2023 г. Дисциплинарното производство е приключило пет месеца и 7 дни след образуването му, след като срокът на проверката е продължен с изрични заповеди двукратно, на осн. чл. 24, ал.1 от Инструкция № 8121з-877/6.07.2021 г. Съгласно чл. 205, ал.6 от ЗМВР дисциплинарното производство приключва в срок до 4 месеца от образуването му, а по дисциплинарни производства, представляващи фактическа и правна сложност, този срок може да бъде продължаван до два месеца със заповед на органа по чл. 204. Предвид изложеното, съдът приема, че срокът визирани в чл. 205 от ЗМВР е спазен, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал.2 ЗМВР, определени съобразно изискванията на чл. 196, ал.1 и ал. 2 от закона.
Спазени са процесуалните гаранции за упражняване правата на жалбоподателя, предоставена му е възможност за лично участие в хода на производството - да даде обяснения, да прави възражения, искания и да представя доказателства, така и по отношение на възможността да се ползва от посочения от него, подпомагащ го в защитата лице, упражняващо адвокатска професия. Заповедта за образуване на дисциплинарното производство е връчена на жалбоподателя и защитника му срещу подпис. След връчване на заповедта са депозирано искане от Г. за промяна в състава на дисциплинарно разследващия орган. Искането е разгледано в срок, като със заповед от 28.06.2023 г. е изменен състава на ДРО.
На 21.06.2023 г. е постъпило и второ искане от Г., чрез адв. В., от което недвусмислено може да се направи извод, че защитника му е запознат както с постановлението за привличане на обвиняем, така и с писмо на ВОП от 1.06.2023 г., поради което съдът не приема доводите на защитата, че в хода на дисциплинарното производство не са представени за запознаване всички събрани документи. В представената преписка не се съдържат доказателства, че жалбоподателя е направил искане за предоставяне на документи от разследването, а такива не са предоставени от ДРО. Липсват и доказателства, че по направени искания ДРО не се е поизнесъл. Във връзка с искания на жалбоподателя е издадена заповед за промяна на състава на ДРО. ДРО е изготвил и становище относно искането за спиране на производството. Следва да се посочи, че по смисъла на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, самостоятелни и независими едно от друго производства. Видно от данните по делото, дисциплинарната отговорност на служителя не е ангажирана за извършване на умишлено престъпление от общ характер, а за извършване на деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на държавната службата. В този смисъл са неоснователни доводите на касатора за допуснато съществено нарушение в хода на дисциплинарното производство, тъй като ДРО не е изразил становище по искането за спиране на дисциплинарното производство, до приключване на наказателното дело.
По доводите на жалбоподателя, че в писмени обяснения е посочил твърдения, за които ДРО е следвало да събере доказателства, относно реда за документиране на извършени съвместни проверки, както и че ръководни служители в V РУ са разпоредили проверките да не се записват в Приложение № 7 съдът прецени следното, действително с образуване на дисциплинарното производство е прието, че Г. е нарушил служебната дисциплина - нарушение по чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР, тъй като не е изпълнил задължението си да попълни Приложение № 7, от инструкция за ППД, но от оспорената заповед е видно, че за това нарушение на Г. не е наложено наказание, поради изтичане на сроковете визирани в чл. 195, ал.1 от ЗМВР. След като за това нарушение не е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя, то не са налице твърдяните съществени процесуални нарушения допуснати в хода на дисциплинарното производство.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че вместо да се прекрати образуваното производство, със заповед от 3.10.2023 г. е допуснато изменение и допълнение на заповедта за образуване на производството, което е съществено нарушение. Съгласно чл. 47, ал.1, т.6 от Инструкция 8121з-877, ДРО провежда разследването, като при промяна във фактическата обстановка и/или квалификацията на нарушението в тридневен срок предлага на дисциплинарно наказващия орган да бъде изменена заповедта за образуване на дисциплинарното производство. В случая тази норма е спазена, като ДРО е уведомил ДНО за промяна във фактическата обстановка, в резултат на което е издадена заповед от Директора на ОДМВР - Варна от 3.10.2023 г. за промяна. В случая отговорността на Г. е ангажирана за деяние извършено на 10.02.2022 г., след събиране на доказателства - писмени и гласни, ДРО е установил, че Г. не е получил сума от 150 лв. от Г. и Н. И., за да не извърши действие по служба, да не санкционира И. за извършени нарушения по ЗДвП, установил е, че Г. не е поискал и приел дар - парична сума от Н. и Г. И., а тези дейния са извършени от колегата му в наряда, отделно от това е установено, че към 10.02.2022 г. Г. не е имал правомощия да осъществява контролна дейност по ЗДвП, а такива е придобил по-късно, поради което е приета нова фактическа обстановка. Правилно е издадена заповед за изменение и допълнение за заповедта за образуване на дисциплинарно производство, която е надлежно връчена на жалбоподателят.
Съдът приема, че изготвената обобщена справка по чл. 207, ал.7 от ЗМВР, съдържа всички посочени в чл. 49 от Инструкция 8121з-877 данни, като само не е посочено предлаганото дисциплинарно наказание за едно от нарушенията. Съдът констатира, че в становище от 3.11.2023 г. ДРО е направил предложение, на Г. да бъде наложено наказание "уволнение". Факта, че в справката липсва данни по чл. 49, т.10 от Инструкцията съдът приема, че не е съществено процесуално нарушение, доколкото с последващ акт ДРО е изразил становище за вида на наказанието, което следва да се наложи на Г..
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че обобщена справка от 23.10.2023 г. не е връчена на защитника му. Видно от същата - приложена на л.37-44 от преписката, на 30.10.2023 г. Г. и адв. В. са запознати със справката, за което са се подписали.
Наведените доводи относно нарушение по чл. 200, ал.1 т.15 от ЗМВР са неотносими към производството, доколкото за това нарушение не е ангажирана отговорността на Г., поради изтичане на сроковете по чл. 195 от ЗМВР. Съдът споделя доводите на жалбоподателя, че не е запознат със становище от 3.11.2023 г., но соченото нарушение не е от категорията на съществените. Жалбоподателят се защитава срещу факти, подробно описани и анализирани в обобщена справка от 23.10.2023 г., след което е депозирал и обяснения. В становище от 3.11.2024 г. ДРО е анализирал обясненията на Г., като е приел, че те не съдържат нови факти, като е предложил на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Предвид изложеното неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения на чл. 206, ал.1, ал.4, чл. 207, ал.3 и ал.7, ал.8 от ЗМВР. Факта, че в оспорената заповед не е посочено, пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване не представлява съществено процесуално нарушение, в случая жалбоподателя е осъществил правото си на оспорване в законоустановения срок.
Въпреки изложеното съдът приема, че производството срещу Г. е проведено при допуснати съществени нарушения на принципите на законност – чл.4 АПК, истинност – чл. 7 АПК, самостоятелност и безпристрастност - чл.10 АПК, което е довело до недопустимо ограничаване правото му на защита. Отделно, изводът за извършено умишлено тежко дисциплинарно нарушение е изведен на база недопустими доказателства – такива, които не са събрани по надлежния ред. Така допуснатите нарушения обосновават извод за съществени пороци в дисциплинарното производство, които налагат отмяна на обжалваната заповед.
Съображенията на съда са следните:
От страна на ДНО е извършено грубо нарушение на принципа за безпристрастност по чл.10 АПК. Още в заповедта за образуване на дисциплинарното производство ДНО е посочил, че деянието, за което на Г. е повдигнато обвинение по ДП № 161/2021г., сочат на извършени тежки дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР, съставомерни по чл.203, ал.1 т.7 ЗМВР, както и по чл.194, ал.2, т.2, съставомерно по чл.203, ал.1, т.8 ЗМВР. Изначално ДНО е формирал и убеждение, че „служителят съзнателно, преднамерено и неправомерно се възползвал от служебното си положение, извклякъл материална облага за себе си и е поставил себе си в по-благоприятно положение, чрез използване на оказаното доверени“, както и че се е възползвал от служебното си положение“. Така издадената заповед за образуване на производството, налага извод, че ДНО е игнорирал презумпцията за невиновност и не е съобразил, че сами по себе си процесуалните действия по привличане като обвиняем и налагане на мярка за неотклонение, не са достатъчни за да се квалифицират определени деяния (за които е повдигнато обвинение) като престъпления, респ. нарушения на служебните задължения и на правилата на Етичния кодекс. Същите може да са индиция за извършено дисциплинарно нарушение, но то следва да бъде обективно разследвано и безспорно установено в хода на дисциплинарното производство с допустими доказателствени средства.
Извод за безспорно доказани дисциплинарни нарушения, преди приключване на дисциплинарното разследване, е направен от ДНО и в Заповед от 3.10.2023 г. за изменение и допълнение на първоначалната заповед, и за преквалификация на деянията, квалифицирани като дисциплинарни нарушения. В поканата за изслушване, по идентичен начин ДРО е възпроизвел фактите, правните квалификации и изводите за доказани дисциплинарни нарушения. Изложените в заповедта за образуване на дисциплинарно производство и поканата за изслушване факти, констатации, интерпретация на събраните доказателства, квалификации и изводи, обосновават извод, че ДНО е формирал съзнание и убеждение за доказаност на дисциплинарните нарушения и за наличие на виновно поведение, както и воля да санкционира същото с най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ - още към момента на образуване на дисциплинарното производство, и е манифестирал същите явно пред лицето, срещу което се води разследването, с което грубо е нарушил принципите за безпристрастност и обективност в процеса.
Предвид нормата на чл.206, ал.1 и 2 ЗМВР, е недопустимо ДНО предварително да изразява становище по доказателствената сила на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, респ. да изразява становище за доказаност на извършено дисциплинарно нарушение и виновно поведение на служителя, преди да му осигури правото на изслушване – лично или в писмени обяснения. Такова произнасяне ДНО има право на направи едва със заповедта по чл.210, ал.1 ЗМВР.
Съгласно чл.10, ал.2 АПК, в производството по издаване на административен акт не може да участва длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. По арг. от разпоредбата на чл.41, § 1 от Хартата за основните права на ЕС, следва да се приеме, че принципът по чл.10, ал.2 АПК има за цел да гарантира в пълен обем правото на лицата, засягащите ги въпроси да бъдат разглеждани от органите, водещи производства по АПК, безпристрастно и справедливо.
Проявата от страна на ДНО на предубеденост в изхода на производството е основание по чл.10, ал.2 АПК за отвод, независимо че не е поискан такъв, и като не се е отвел, ДНО е допуснал съществено процесуално нарушение, което опорочава процедурата по налагане на дисциплинарно наказание до степен, налагаща неговата отмяна – така в Решение на ВАС № 6274/13.05.2010г. по адм.д. № 12897/2009г., Решение на ВАС № 9448/03.08.2016г. по адм.д. № 5135/2016г. Нормата на чл.13, ал.6 от Инструкция № 8121з-877 за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, сочи, че ДНО е длъжен да изложи /предварително/ свои доводи в писмени мотиви само в случаите, в които не приема изводите и предложенията на ДРО.
Освен в нарушение на принципите на законност, истинност, обективност и безпристрастност, изводът за извършено дисциплинарно нарушение е изведен на база на недопустими доказателства - веществени доказателства, получени при използването на специални разузнавателни средства.
Съгласно чл.205, ал.2 ЗМВР, за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение, ДНО може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване.
Съгласно чл.206, ал.3 ЗМВР, за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. Наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, вкл. събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител – чл.206, ал.4 ЗМВР. Съгласно чл.207, ал.3 ЗМВР, ДРО е длъжен да извърши всички процедурни действия за пълно, обективно и всестранно разследване. При осъществяване на функциите си по дисциплинарното производство разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона. Съгласно ал.6 от с.р., в рамките на своите правомощия ДРО самостоятелно решава какви действия трябва да бъдат извършени и носи дисциплинарна отговорност за тяхното своевременно и законосъобразно извършване. Нормата на чл.215а ЗМВР, сочи, че организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР се уреждат с инструкция на министъра на вътрешните работи – в случая Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021г. – в сила към момента на извършване на процесуалните действия по дисциплинарното разследване.
От разпоредбите на чл.206, ал.4 и чл.207, ал.3 ЗМВР следва, че както ДРО, така и ДНО имат право да събират доказателства, като за целта използват всички допустими по закон начини и средства. В този смисъл е и разпоредбата на чл.13, ал.1 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021г. Според ал.3 на с.р. до приключване на проверката по чл.205, ал.2 ЗМВР – т.е. след образуване на производството със заповед по чл.207, ал.1 и преди изготвяне на обобщената справка по чл.207, ал.7 ЗМВР, всички необходими действия за събиране на доказателствата се извършват от ДРО. ЗМВР, както и Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021г., не предвиждат специални правила за събиране на доказателства, поради което приложение следва да намерят общите правила по АПК.
Съгласно чл.39, ал.1 АПК, фактите и обстоятелствата от значение за административното производство, каквото е и дисциплинарното се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. Според ал.2 не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по реда, предвиден в специалните закони.
Съгласно чл.40, ал.1 АПК писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производството. Съгласно чл.44, ал.1 АПК административният орган може да изисква сведения от неучастващи производството лице, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и не могат да бъдат установени по друг начин. Сведенията се дават писмено.
В конкретния случай в хода на дисциплинарното производство надлежно по реда на чл.40, ал.1 АПК са събрани писмени доказателства, изходящи от V РУ месечни/седмични графици, ежедневни ведомости, информационни карти, часови графици, ежедневни отчетни форми - Приложение 11 към чл.75, ал.1, т.1, доклад за проверени лица - Приложение № 7 по чл.33, ал.2, т.2 от ИППД , както и писмени сведения снети по реда на чл.44, ал.1 и ал.2 АПК. Не въз основа на тях обаче са приети за доказани вменените дисциплинарни нарушения. От надлежно събраните писмени доказателства се установяват други дисциплинарни нарушения – неизпълнение на задълженията по чл.33 ал.2, т.2 от ИППД, за които се предвижда налагането на наказание „порицание“, но видно от обжалваната заповед, за тях жалбоподателя не е наказан, поради изтичане на срока по чл. 195 от ЗМВР.
В случая изводът за доказани тежки дисциплинарни нарушения е направен основно на база материалите, постъпили от Окръжна прокуратура - Варна по ДП № 161/2022г. - протоколи за разпит на свидетели, протоколи за разпознаване на лица по фотоснимки, веществени доказателствени средства, изготвени чрез използването на специални разузнавателни средства, като последните не са допустими в дисциплинарното производство. Съгласно чл.39, ал.1 АПК, фактите и обстоятелствата от значение за случая могат да се установяват с всички доказателствени средства, които не са забранени от закон. Аналогична е и разпоредбата на чл.206, ал.3 ЗМВР.
Производството по издаване на индивидуални административни актове и в частност на заповедите за налагане на дисциплинарни наказания, се осъществява с оглед установяване на обективната истина по случая, за да може крайното решение да бъде в съответствие с нея. Този извод следва от общия смисъл на правото на чл.35 АПК и чл.205, ал.2 и чл.206, ал.1 ЗМВР, а именно да се установят всички факти и обстоятелства от значение за разглеждания случай – а именно извършване на дисциплинарно нарушение в случая. Нарушенията при събиране на доказателства и позоваването на ненадлежни такива, опорочават съществено заповедта за налагане на дисциплинарно наказание до степен, налагаща нейната отмяна / в тази насока Решение № 1107/25.01.2018г. по адм.д. № 11536/2017г./ Съдът приема, че приобщените материали от воденото досъдебно производство са доказателства, събрани чрез доказателствени средства по реда на НПК, надлежно са приобщени към преписката и са предявявани за запознаване от лицето, срещу което е образувано и се води дисциплинарното производство, поради което няма пречка да се ползват в дисциплинарното производство.
Това обаче не се отнася за приобщените по преписката веществени доказателства, изготвени посредством използването на специални разузнавателни средства. По отношение на тези веществени доказателства от закона е въведена изрична забрана за използването им в друго производство, различно от това, за чиято цел са събрани - т.е. могат да се използват само за нуждите на наказателното производство. Съгласно чл.32 от Закона за специалните разузнавателни средства /ЗСРС/, резултатите, получени чрез СРС, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления при условията и реда, посочени в закона. От тълкуването на тази разпоредба следва, че дори и при законно експлоатирани СРС, липсва нормативна възможност за използване на тези резултати в рамките на дисциплинарното производство.
В случая ДРО и ДНО, за да формират решаващия извод за доказани дисциплинарни нарушения, извършени от жалбоподателя, са се позовали и са се аргументирали именно с веществените доказателства, изготвени чрез СРС, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила / в тази насока Решение на ВАС № 3881/26.03.2021г. по адм.д. № 13456/2020г.; Решение на ВАС № 15875/22.12.2020г. по адм.д. № 10898/2020г.; Решение № 13200/05.11.2014г. по адм.д.№ 6621/2014г./
За да обосноват дисциплинарното обвинение ДРО и ДНО са анализирали приобщени от досъдебното производство материали – протоколите за разпит на свидетели и за разпознаване по фотоалбум. Доколкото със същите се документират процесуални действия извършени по реда на НПК - т.е. по реда на специален закон по смисъла на чл.39, ал.2 АПК, по арг. от чл.206, ал.3 ЗМВР след като същите са приобщени и предявени на наказаното лице, са годни доказателства в дисциплинарното производство. Още повече че разпитаните по досъдебното производство свидетели са давали показания, под заплаха от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. Видно от дадените показания от 31.03.2022 г. в хода на досъдебното производство св. Н. И. сочи, че по-младия полицай /жалбоподателят/ е бил в патрулката, като не е разговарял с проверяваните. При описание на местоположението на двете МПС Н. И. сочи, че бусът бил спрян на около 15 м. зад патрулката и по-скоро жалбоподателя не е чувал разговора между Н. и И.. В показания от 25.03.2022 г. св. Г. И. сочи, че по-младия полицай стоял до патрулката, като не може да го опише, защото не е разговарял с него и той не е участвал в проверката. Преди да тръгнат по-възрастния полицая взел документите от по-младия и ги върнал на проверяваното лице. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели дадени в хода на досъдебното производство, защото същите са логични и последователни, а отделно от това са депозирани около месец след случилото се. Двамата свидетели са разпитани и в хода на съдебното производство. От анализа на показанията дадени непосредствено след случилото се и в с.з. съдът приема, че не може да се направи еднозначен и безпротиворечив извод, че Г. е разбрал, че колегата му е взел подкуп от 150 лв. , за да не състави на И. АУАН за допуснати нарушения на чл. 100, ал.1, т.2, т.3 и т.6 от ЗДвП. Това е така по следните съображения: на първо място свидетелите сочат, че двете МПС – буса на И. и полицейския автомобил са били спрени в противоположни посоки, като разстоянието между тях е било 10-15 м. Отделно от това Н. И. сочи, че по време на проверката по-младия полицай е бил в полицейския автомобил. Уговорката за даване на сумата от 150 лв. е станала от дясната страна на кабината на буса, а според Н. И. жалбоподателят е бил в полицейския автомобил. От събраните по делото писмени доказателства е видно, че Г. не е бил водач на полицейския автомобил, т.е. същия е бил на дясната седалка, при това положение няма как жалбоподателя да има видимост към колегата си и проверяваните лица. Не на последно място съдът приема, че двамата свидетели, както при първоначалния разпит от м.03.2022 г., така и в с.з. не са категорични, че на Г. е станало известно поведението на Н. Н., а именно, че е взел подкуп. Г. е разбрал, че не е съставен АУАН, но на първо място това не е негово задължение, а отделно от това отговорността му е ангажирана, за това, че му е станало известно, че Н. е взел подкуп, който не му се следва, за да не състави АУАН на И.. Съдът приема, че само от показанията на двамата свидетели не може да се направи еднозначен извод, че жалбоподателя е разбрал, че по време на проверката Н. е взел подкуп от 150 лв.
Така установените факти, не са достатъчни за да се обоснове извод, че жалбоподателят е извършил вменените му дисциплинарни нарушения, за които е санкциониран с най-тежкото наказание. От заповедта за промяна във фактическата обстановка, по която се води дисциплинарното производство, от обобщената справка и обжалваната заповед е прието, че осъществява състав тежко нарушение на служебната дисциплина и на ЕК, при изграждане на мотивите си ДРО и ДНО са се позовали на разпита на свидетелите Н. и Г. И., както и на веществените доказателства, изготвени чрез използване на СРС.
При оценка само на годните доказателства, не се установява дисциплинарното нарушение, изразяващо се в това, че Г. не се е противопоставил и не е докладвал по надлежния ред корупционно поведение на полицейски служител, на което е станал свидетел. Данни за това, че Г. е узнал за случилото се са отразени в приложен протокол за СРС.
В случая ДРО не е провел самостоятелно, обективно и безпристрастно разследване, в което да се потвърдят или опровергаят фактите и обстоятелствата, установени по реда на НПК в наказателното производство.
За вменените шест нарушения на правила от Етичния кодекс, за които е прието, че Г. е уронил престижа на службата, на практика изводът за извършено дисциплинарно нарушение е основан на предположение, че на жалбоподателят е станало известно извършено престъпление от колегата му и не е докладвал за това. Именно тези обстоятелства са довели ДНО до заключението, че са извършени деяния, които са несъвместими с цитираните в заповедта етични правила за поведение на държавен служител в МВР, станало обществено достояние и уронило престижа на институцията. / В тази насока Решение на ВАС № 10563 от 18.07.2012г. по адм. дело № 9098/2011г.; Решение на ВАС № 15157/29.11.2012г. по адм.д.№12543/2012г. на 5 членен състав; Решение на ВАС № 11239/02.08.2013г. по адм.дело № 540/2013г; Решение на ВАС № 5172/14.04.2014г. по адм.д. № 13436/2013г.; Решение на ВАС № 10761 от 01.09.2017г. по адм.д. № 3116/2017г; Решение на ВАС № 1979/13.02.2019г. по адм.д. № 1116/2018г./
По изложените съображения обжалваната заповед следва да се отмени като незаконосъобразна.
При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, които са в размер [рег. номер]. заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Варненският административен съд, двадесет и втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на Я. Г. Г., [ЕГН], от [населено място], Заповед № 365з-9680/15.12.2023 г. на Директора на ОД МВР Варна, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение".
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна да заплати на Я. Г. Г., [ЕГН], от [населено място], разноски за производството в размер на 1000 (хиляда) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |