№……………
гр. Варна................2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІI тричленен състав, в публично заседание на седемнадесети ноември
две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ:
Даниела Станева
Димитър Михов
при секретаря Наталия Зирковска и с
участието на прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова кас. АНД № 1225/2022
г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е касационно
по чл.
63в от ЗАНН, вр. чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“, чрез процесуален представител срещу Решение
№497/10.04.2022 г. по АНД № 20213110203523/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, с което е отменено наказателно постановление №
23-0000814/21.06.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна, с което на основание чл. 98, ал. 8, пр.1 от ЗАвП на М.К.Д.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение
на чл. 24, ал. 3 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ.
Касаторът сочи, че решението е незаконосъобразно, поради
неправилно отразена фактическа обстановка от страна на първоинстанционният съд,
както и неправилно приложение на материалния закон. Съдът не е взел предвид
факта, че изпитният протокол се явява документ, отразяващ фактите и събитията,
настъпили от началото до края на изпита. Видно било, че протоколът е подписан
преди изпита, тъй като е констатирано, че председателят във времето между 14:00
и 14:10 часа не е бил на мястото, което навежда на съмнение относно
достоверността на извършените действия. Излагат се доводи, че протоколът следва
да се разпише в края на изпита при спазване на чл. 24 от Наредба №
41/04.08.2008 г. на МТ. Сочи, че липсват категорични и безспорни доказателства,
че М.Д. е изпълнил задълженията си по чл. 24 от Наредбата преди започване на
процесния изпит. Излагат се доводи, че санкционната разпоредба отговаря на
фактическия състав на нарушението. Твърди се, че без провеждане на изпит
председателят е нарушил изискванията за провеждане на обучение, тъй като именно
изпита завършва състава на обучението. В заключение сочи, че
административнонаказващият орган е събрал всички относими доказателства, които
потвърждават нарушението, както и неговия извършител. Счита, че е неправилна и
преценката досежно изготвения от контролните органи доклад. С оглед изложеното
моли решението на ВРС да се отмени и да се постанови ново, с което да се
потвърди издаденото наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение и отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът – М.К.Д., чрез адв. Г., депозира писмен
отговор за неоснователност на касационната жалба. Споделя като кореспондиращи с
доказателствата, правилни и законосъобразни изводите на ВРС, с които е отменено
НП. Сочи, че в хода на производството не е доказано, че не е предприел необходимите
действия преди началото на изпита, като от обективна страна това е възможно да
се случи и преди отиването му в сградата на РД „АА“ – Варна. Посочва, че нито
Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, нито Закона за автомобилните превози
предвижда задължение на председателя на комисията да присъства през цялото
време на провеждането на изпита, като сочи че отсъствието на председателя
непосредствено преди началото и връщането му преди края на изпита не
осъществява състава на административно нарушение. Твърди, че нарушението не е
доказано, доколкото не е налице нито едно писмено доказателство за твърдяното
нарушение и липсват свидетели – очевидци на извършването му. С оглед изложеното
моли решението на ВРС да се остави в сила и отправя искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение. В условие на евентуалност оспорва юрисконсултското
възнаграждение.
Представителят на
ОП – Варна, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд
от страна, която има интерес от оспорване на въззивното решение, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
Районният съд е приел, че на 25.02.2021 г. в 14:00 в
гр. Варна, ***, ет. 5, каб. № 3 се е
провел изпит за придобиване на професионална компетентност за водач на МПС за
извършване на обществен превоз на товари към фирма „Волан“ ЕООД. Председател на
изпитната комисия е бил М.Д.. Същевременно за периода от 14:00 ч. до 14:15 ч.,
по повод приключване на комплексна проверка на „Волан“ ЕООД, Д. е бил в
сградата на РД „Автомобилна администрация“, находяща се в гр. Варна, ***където
бил непосредствено възприет от служители на РД „АА“ – Й. и К.. Същият ден К. е
посетил сградата на ***, където е получил информация, че изпитът в 14:00 часа е
започнал без Д. да е присъствал. Служителят е изготвил писмен доклад до
Началника на отдел „Контрол“ в РД “АА“ – Варна с рег. № 41-ОД-51-586/01.03.2021
г. относно приключване на комплексна
проверка на „Волан“ ЕООД, в който е отразил присъствието на Д. от 14:00 до
14:15 ч. в сградата на РД „АА“.
При така установените факти, на 09.03.2021 г. К. е
съставил срещу Милен Д. АУАН за нарушение на чл. 24 ал.3 от Наредба №
41/04.08.2008 г. на Министъра на транспорта, въз основа на който е издадено
обжалваното НП, с което на основание чл. 98 ал.8 от ЗАвПр е ангажирана
административно-наказателната отговорност на М.К.Д., като на същия е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
Въз основа на тези фактически установявания след
извършена по отделно и в съвкупност преценка на събраните доказателства, РС
направил изводите, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Въззивният съд е приел, че факта, че Д. не е присъствал в периода от 14:00 ч.
до 14:15 часа, а съответно и във времето за придвижване от ул. „Д-р Пискюлиев“
до ул. „Тролейна“ е несъмнено установен и не се оспорва от страните, но е извел
извод ,че не са налице каквито и да било доказателства, от които да се
установява, че ответника в настоящото производство не е изпълнил задълженията
си като председател на изпитната комисия по снемане на самоличността на
кандидатите, отправяне на съответните разяснение и посочване на началния и
крайния час на всяка част от изпита. ВРС е посочил в мотивите на оспореното решение,
че е нормално и законосъобразно тези нормативни изисквания да се осъществят в
периода, предхождащ началния час на изпита. Съобразявайки свидетелските
показания на служителите на РД „АА“ въззивният съд е приел, че те не са
присъствали на място на провеждане на изпита преди неговия начален час и
предвид липсата на друг източник на информация е счел, че твърдяното нарушение
се явява недоказано, а издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно. Освен изложеното ВРС е приел, че е налице и
неправилно приложение на санкционната норма на чл. 98, ал. 8, пред. 1 от ЗАвП,
като е посочил, че доколкото за нарушенията на реда и изискванията за
провеждане на изпити за квалификация в ЗАвП няма специална санкционна
разпоредба, то следва да се приложи общата санкционна норма на чл. 105, ал. 1
от ЗАвП. С оглед, на което Районен съд – Варна е отменил издаденото НП.
Решението е правилно и законосъобразно.
Настоящата
съдебна инстанция споделя изцяло мотивите на ВРС, че от събраните по делото
доказателства, както писмени, така и гласни не се установява безспорно
извършеното нарушение.
Разпоредбата
на чл. 24, ал. 3 от Наредба № 41/2008 г. сочи, че преди началото на изпита
председателят на изпитната комисия дава указания относно реда за провеждането
му, оценяването и времето за решаване на тестовете и казусите. От събраните
доказателства се установява, че преди и по време на провеждане на изпита, нито
актосъставителят, нито свидетелят по съставяне на АУАН са присъствали в изпитната
зала. От свидетелските показания се установява единствено, че към 14:00 часа Д.
е бил в сградата на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, но
не и, че преди този час той не е изпълнил задълженията си, предвидени в
разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от Наредба №41/04.08.2008 година. Касационната
инстанция споделя възраженията на ответника, направени с отговора по касационна
жалба, че в наредбата не е конкретизирано в кой точно момент преди началото на
изпита следва да бъдат дадени посочените указания. Ето защо се приемат за
неоснователни възраженията на касационния жалбоподател, че тези действия следва
да се извършат непосредствено преди началото на изпита, а не 10 или 15 минути
по – рано. Фактът, че в изготвения от проверяващите доклад е посочено
отсъствието на ответника Дечев, не обосновава извода, че същият не е изпълнил
задълженията си като председател на изпитната комисия.
За да се
ангажира административнонаказателна отговорност на привлеченото лице е
необходимо органът, върху когото е доказателствената тежест, да докаже пред
съда по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че
административно нарушение е извършено от соченото за нарушител лице. В
процесния случай това не е сторено. Ето защо касационната инстанция не възприема
възраженията, направени с касационната жалба, че са налице доказателства, че
председателят на комисията не е изпълнил своите задължения, в това число и
процесното.
Касационната
инстанция, счита че обвинението се явява основано на предположение, направено
въз основа на факта, че служители на Регионална дирекция „АА“ – Варна са видели
Д. в сградата на дирекцията. Поради това правилно въззивния съд е заключил, че
от доказателствата не се установява еднозначно и безсъмнено председателят на изпитната
комисия да е допуснал нарушение по чл. 24, ал. 3 от Наредба №41/04.08.2008 г.
на МТ. С оглед изложеното, като е
отменил наказателното постановление, въззивният съд е постановил акт в
съответствие със събраните доказателства, въз основа на правилната им преценка
и е направил изводи в съответствие с приложимите разпоредби от Закона за
автомобилните превози, Наредба 41/04.08.2008 г. и ЗАНН.
Не се
споделят възраженията, направени с касационната жалба, че след като ответникът
е бил в сградата на дирекцията от 14:00 до 14:15 часа, то протоколът от
проведения изпит е подписан преди това, съответно това навежда съмнения относно
достоверността и валидността на извършените действия. Тези твърдения не се
доказват пред настоящата съдебна инстанция и почиват на предположения.
За
прецизност следва да се посочи, че касационната инстанция не споделя мотивите
на въззивният съд, че е налице неправилно приложение на санкционната норма.
Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 8,
пр. 1 от ЗАвП, който наруши изискванията за провеждане на обучение на водачи за
придобиване на начална квалификация или за усъвършенстване на познанията им и
изискванията при водене на свързаната с тях документация, за които не е
предвидено друго наказание, се наказва с глоба или с имуществена санкция 500
лв. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредба 41/04.08.2008 г., изискването за начална
квалификация на водача е изпълнено, когато водачът притежава познания,
придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит. От
цитираната разпоредба недвусмислено следва, че провеждането на изпита за
придобиване на квалификация е неразделна част от провеждането на обучението,
поради което нарушенията на изискванията и реда за провеждане на изпита
безспорно се включват в бланкетния състав на
чл. 98, ал. 8 от ЗАвП.
Посоченото
в предходния абзац не променя крайния извод за незаконосъобразност на
наказателно постановление, предвид изложените по-горе мотиви за противоречието
му с материалноправни разпоредби. Оспореното решение е законосъобразно и следва
да бъде оставено в сила.
При този
изход на спора, своевременно направеното искане от представителя на ответника
по касация за присъждане на разноски следва да бъде уважено. На основание
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Варна
следва да бъде осъдена да заплати на М.К.Д. сумата от 300 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция, съгласно договора от 25.05.2022 г. и
списъка по чл.80 от ГПК за разноски. По отношение по договор за правна защита и
съдействие от 30.06.2021 г. адвокатството възнаграждение в размер на 300 лева е
присъдено на М.К.Д. с оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение,
съответно не следва да се присъждат отново.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка
с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 497/10.04.2022 г. по АНД № 20213110203523/2021 г. по описа на
Районен съд – гр. Варна.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна да заплати на М.К.Д., ЕГН **********
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.