Определение по дело №2003/2018 на Районен съд - Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ….                                         08.06.2018 г.                        гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД          XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на осми юни                                                  две хиляди и осемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                    

                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова

гр. д. № 2003 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и исковата молба е редовна и след осъществяване на процедурата и изтичане на срока по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, намира:

 

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на страните проекта за доклад по същото.

Следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора документи.

Следва да бъде уважено искането на ответника за допускане на съдебно – техническа експертиза с въпроси, подробно посочени в отговора на исковата молба, тъй като имат значение за делото, а за тяхното изясняване са необходими специални знания.

По искането за допускане на свидетел, направено от ответника, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след изслушване на становището на страните относно това кои обстоятелства във връзка с проверката, за която е съставен констативният протокол, се оспорват, с оглед отделяне на спорното от безспорното и преценка на необходимостта от събиране на гласни доказателства.

Следва страните да бъдат напътени към доброволно уреждане на спора.

 

Предвид гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 28.06.2018 г., от 14.00 часа, за която дата да се призоват страните и вещото лице.

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:

„Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ГПК.

 

         Ищецът Д.Т.С. твърди в исковата си молба, че с ответника се намирали в договорни отношения, по силата на които ответникът се явявал дружество, което разпространява и продава електрическа енергия, а ищецът - потребител на такава енергия. В началото на месец април 2018 год., ищецът разбрал, че ответното дружество му е начислило сумата от 186,12 лева, която сума била за преизчислена електрическа енергия. На 04.04.2018 год. ищецът отишъл в „ЕВН” - Стара Загора, за да разбере на какво основание дължи сумата от 186,12 лева, при което му било отговорено да подаде заявление за услуга - Протокол от подмяна на СТИ и от метрология. Още същия ден му бил издаден Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 504/18.12.2017 год., Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 350777 от 03.10.2017 год., както и справка за коригиране на сметка за електроенергия към Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 504/18.12.2017год. Връчени му били още        уведомление с изх. № 172188/04.04.2018год., съобразно което ищецът бил уведомен, че допълнително му начислявали сумата от 186,12 лева, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количество ел. енергия, към клиентски № **********, за периода 03.01.2017 год. до 03.04.2017 год., и фактура „оригинал" № ********** / 04.04.2018год., за сумата от 186,12 лева.

         От получените документи ищецът установил, че при извършената проверка не били установени никакви дефекти по електромера, пломбите били налични, стойностите на отчетената грешка били в пъти под нормата за максимално допустимата грешка, т.е., електромерът отчитал точно и правилно, не били констатирани конструктивни изменения на електромера, но бил пробит предния панел на електромера. Грешките, които бил отчел електромерът при експертизата били в допустимите норми за грешка и дори не се доближавали до допустимите норми за грешка.

         На 16.04.2018 год., ищецът отишъл да заплати сумата от 186,12 лева за неконсумираната от него ел.енергия към „ЕВН”, не защото им дължал тази сума, а защото му казали, че ако не плати тази сума, ще му прекъснат електрозахранването.

         Според ищеца ответното дружество е допуснало редица нарушения на ПИКЕЕ, общите условия за пренос на електрическа енергия, както и съществени нарушения на общите условия на договорите за продажба на ел.енергия при налагането на санкцията, още повече, че ПИКЕЕ и другите нормативни актове не му давали право да преизчислява едностранно сметките за ел.енергия. Първото нарушение било във връзка с общите условия на договора за продажба на електрическа енергия на „ЕВН ЕС". В чл.4, ал.2 от общите условия по договорите за продажба било записано, че снабдяването с ел.енергия се извършва при спазване принципите на равнопоставеност и прозрачност. С преизчисляването и коригирането на сметката на ищеца за потребена ел.енергия за минал период от страна на ответното дружество, по посочените по - горе актове, принципа на равнопоставеност и прозрачност бил нарушен. Как, защо, на какво основание, при какви условия е била преизчислена, и то два пъти за един и същ период, и как е била коригирана сметката за потребена ел.енергия, не било обяснено на ищеца. Следващото нарушение се изразявало в начина на подмяна на средството за техническо измерване с оглед изготвянето и връчването на книжата до ищеца от страна на ответника за тези им действия. В чл.36, чл.37 и чл.63, от общите условия за пренос на ел.енергия бил посочен начинът и това кой има право да поиска проверка на средството за измераане, както и условията за съставянето и връчването на протоколите. При извършване на проверка на измервателното устройство от служител на „ЕВН”, служителят бил длъжен да състави протокол от огледа, демонтажа, начина на съхранение след демонтажа, както и да удостовери тези си действия с подпис в протокола, а също така и да връчи протокола за подпис на клиента. Ако клиентът не е присъствал, то протоколът се разписвал от свидетели. За тези си действия, ако клиентът не е присъствал, ответникът бил длъжен да го уведоми, изпращайки му протокол с препоръчано писмо с обратна разписка, като след получаване на писмото се считало, че клиентът е уведомен надлежно. За извършване на проверка, оглед и снемане на измервателното устройство от служител на „ЕВН”, ищецът твърди, че не бил уведомен, протокол от извършената проверка на измервателното съоръжение не му бил връчван нито лично, нито чрез пощата с обратна разписка. Ищецът не бил уведомен за тези действия и изобщо нямал представа какво е записано в този протокол, както и кой го е разписал. Не ставало ясно и как ответното дружество е определило, че именно ищецът е манипулирал средството за търговско измерване СТИ (електромер). Ищецът твърди, че нямал представа, защо и как му е била преизчислена ел.енергия. Счита, че само орган, облечен в държавна власт, би могъл да санкционира или да приеме решение или становище за преизчисляване и съответно да наложи глоба или преизчисление. Ответникът не бил такъв орган, а бил равнопоставен с ищеца контрагент по договорно отношение. Като такъв той имал всички права да докаже и установи, че ищецът е виновен за това, че (СТИ) е било манипулирано или изобщо да докаже, че ищецът е виновен за неправилното отчитане. Ищецът твърди, че никога не е докосвал  таблото и електромера. Сочи, че СТИ, по силата на чл.116,ал.6 и чл.120,ал.1 ЗЕ, било собственост на ответното дружество и какво те правят с него, как го съхраняват и опазват, не било негово задължение. Отговорността за правилното съхранение и опазване на СТИ от чужда намеса било на ответника. По силата на чл. 82 ЗДД, страна по двустранен договор можела да претендира пропуснати ползи или претърпени вреди, само ако докаже, че насрещната страна е била недобросъвестна и/или умишлено е нанесла щети или вреди. Ищецът твърди, че не е въздействал на СТИ и винаги е бил добросъвестна страна по сключеният между него и ответника договор. Твърди още, че не е получавал и протокол по надлежния ред и не знаел дали е извършена метрология, как е извършена и от кого, дали съответствало на изискванията на закона за измерванията. Относно коригирането на сметката на ищеца ответникът твърдял, че основанието за преизчисляване  на ел.енергията се намирало в чл. 48 и 51 от ПИКЕЕ, а според ищеца разпоредбите на чл. 48 - 51 ПИКЕЕ били приети от КЕВР в нарушение на предоставената й делегация с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Те били посветени на начина на определяне и изчисляване на стойността на количеството електрическа енергия при установена неточност, вследствие на извършените два вида проверки. При внимателния прочит на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ се установявало, че такова правомощие не било делегирано на КЕВР, поради което с тези текстове тя излизала извън делегираната й компетентност. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗНА наредбата била нормативен акт, който се издавал за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Като подзаконов акт по неговото прилагане с правилата можела да се урежда само материята, за която било предвидено да бъдат издадени - чл. 12 ЗНА. Не било допустимо в подзаконовия нормативен акт да бъдат предвидени разпоредби, с които да се допълват или изменят законовите разпоредби, за прилагането на които бил издаден подзаконовият нормативен акт. Ищецът счита, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана консумирана енергия от доставчика, била лишена от законово основание - такава разпоредба липсвала в ЗЕ и в Наредба № 6 от 09.06.2004 година, като освен това с решение №165 от19.11.2009г. по т.д.№103/2009г. на ВНС, II т.о., решение №104 от 5.07.2010 г. по гр.д.№ 885/2009г. на ВКС, II т.о., решение №26/04.04.2011г. по т.д.№ 427/2010г. на ВКС, II т.о. и решение №189 от 11.04.2011г . по т.д.№39/2010г. на ВКС,II т.о. , постановени по реда на чл.290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г . на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, било прието, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия било лишено от законово основание. С решение №189 /11.04.2011г. по т.д. №39/2010г. била отречена и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите ОУ поради неравноправния им характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите подобни клаузи били нищожни по силата на чл.146,ал.1 от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушавали основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Действително, с оглед последните изменения в Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 година, извършването на корекция на сметка било изрично уредено, чрез препращане към правилата на ДКЕВР по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ и общите условия по чл. 98а от ЗЕ. Приети и в сила от 12.11.2013 г. били Правила за измерване на количеството ел.енергия / ПИКЕЕ/, които регламентирали реда и начина за проверка на СТИ, начина на констатиране на неправилно отчитане на СТИ. Според ищеца приемането на тези правила не променяло изводите на Върховния касационен съд, че доставчикът на ел.енергия следвало да докаже за всеки един отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната, момента на осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и реално консумирана енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. Недопустимо било, според ищеца, едностранно, с приемането на правила, да се въвежда обективна отговорност на потребителя. В тази насока била и практиката на Европейската общност. Принципите на Европейското законодателство в тази област били посочени категорично и конкретно в приложимата Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност. Директива 2012/27/ЕС била публикувана в Официалния вестник на ЕС на 14.11.2012 г. и била влязла в сила след двадесет дни. Държавите членки били задължени да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, за да се съобразят с посочената директива до 5 юни 2014г., и независимо, че в Република България посочената Директива не била транспонирана правилно и нашето законодателство не било съобразено с нея, то точно поради този факт посочената Директива следвало да се прилага изцяло и безусловно от институциите на Република България. В посочената Директива - в чл. 9 и чл. 10  било описано, че отчитането и фактурирането на потребената енергия трябва да бъде основана на точно, действително и реално потребление. В настоящия случай „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД не доказвало точно, реално и действително потребление от страна на ищеца на консумирана от ел. енергия, т.е. ответникът само въз основа на негови предположения по правила и общи условия, които били в грубо противоречие с посочената Директива, преизчислил за минал период и то предполагаем период, някаква потребена ел. енергия, която в действителност не била консумирана от ищеца. Следователно, начислената корекция на потребената електроенергия от ответника за минало време се основавала на нищожна норма, поради което не пораждало валидно задължение за ищеца за заплащането й. Отречена била възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на приетите Общи условия и правилата на ПИКЕЕ, тъй като поставяли в неравноправно положение потребителите на този вид услуги и поради това следвало да се считат за нищожни по силата на член 146, ал. 1 от ЗЗП и член 26, ал. 1 от ЗЗД, както и ищецът твърдял, че извършената корекция била в разрез с императивните норми на Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност.

         Ищецът твърди в исковата си молба, че не дължи сумата от 186,12 лева на ответника и че никога не е въздействал неправомерно, въобще никога не е докосвал таблото и намиращите се вътре в него СТИ (електромер). Сочи, че винаги е бил добросъвестен, докато ответникът, в грубо противоречие с редица правни норми, като ЗЗД, ЗЗП, както и Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност бил преизчислил потребената от ищеца ел.енергия. Ответното дружество не било орган , който може едностранно да определя каква сума дълж ищеца, въз основа на недоказано от тяхна страна и позоваващо се на предположение потребление. Към момента дори ответникът нямал правно основание за преизчисление на потребена ел.енергия. ПИКЕЕ били отменени изцяло. Ищецът твърди, че платил сумата, начислена му от ответника за ел.енергия, не защото дължал тази сума, а защото му било заявено, че ако не плати, ще му бъде прекъснато електрозахранването. ,

Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 186,12 лева, която сума твърди, че не дължи и е заплатена от него без основание. Претендира за направените по делото  разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е подал отговор, с който счита предявения иск за допустим, но неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

 Не оспорва фактите, че ищецът е потребител на електрическа енергия с доставчик ответника и че на ищеца е била начислена допълнителна електрическа енергия на стойност 186,12 лева за период 03.01.2017г. – 03.04.2017г.

Излага подробни съображения за фактическите и правните основания, даващи право на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД да извършва едностранна корекция на сметка за изминал период, както следва:

Твърди, че в случая техническата проверка и едностранната корекция на сметката на ищеца за изминал период са били извършени след влизане в сила на новите текстове на ЗЕ /чл. 98а, ал.2, т.6 от ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т.5 от ЗЕ/ приети със ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ и ПИКЕЕ /обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г./, даващи основание за това. Правото на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД да коригира сметките за ел. енергия за минал период от време била установена НЕ В ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ НА ДРУЖЕСТВОТО, а в чл. 45. ал. 1 във връзка с Раздел IX от приетите на основание чл. 83. ал.1. т. 6 от ЗЕ ПИКЕЕ (обн. дв бр. 98 от 12.11.2013г.), които вече подробно и детайлно уреждали условията „и редът за установяване случаите на неизмерена. неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия.м Ответникът твърди, че в случая изцяло били спазени редът и процедурата за проверка на електромера на ищеца и за едностранна корекция на сметката му, предвид констатираната манипулация на същия, разписани в ПИКЕЕ от 12.11.2013 г.. Сочи, че разписаните правила по никакъв начин не обуславяли като предпоставка за извършването на едностранна корекция наличието на виновно поведение за манипулирането на електромера, от което и да е лице.

В заключение счита, че понастоящем законодателят е дал възможност на крайния снабдител да коригира в своя полза сметката в посочените случаи, като този ред вече е нормативно и детайлно регламентиран в ПИКЕЕ. Цитира съдебна практика в този смисъл.

Затова моли да бъде отхвърлен иска. Претендира разноски.

        

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът разпределя доказателствената тежест, както следва:

По иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на сумата в размер на 186,12 лева по фактура №**********/04.04.2018 г., с която е коригирана сметката за ел.енергия за минал период от 03.01.2017г. – 03.04.2017г., а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаване, респ. за задържане на тези сума.“

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора заверени преписи от: констативен протокол  №504/18.12.2017 г., касов бон от 16.04.2018 г., заявление за услуга, констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ 350777/03.04.2017 г., писмо изх. №172188/04.04.2018г., фактура №**********/04.04.2018 г., известие за доставяне от 06.04.2017 г., известие за доставяне от 16.04.2018 г., справка за коригиране на сметката за ел.енергия от 02.04.2018 г.

 

ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачи, подробно посочени в отговора на ответника.

 

НАЗНАЧАВА за вещо лице Димитър Денев Димитров, при депозит от 100 лева, вносими от ответника в тридневен срок от получаване на настоящото определение.

Вещото лице да се уведоми след представяне на доказателства за внесен депозит.

 

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА им, че в случай на постигане на съдебна спогодба, дължимата държавна такса е на половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ НА ИЩЕЦА препис от отговора на ответника, ведно с приложенията към него, като му се укаже, че може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с отговора в първото по делото съдебно заседание.

 

На основание чл. 146 във връзка с чл. 140, ал. 3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване на делото, ведно с проекто - доклада, като им указва, че могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най – късно в първото по делото съдебно заседание.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :