Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
29.09.2020 година
град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 24.06. 2020 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
ТЪРГОВСКО ДЕЛО № 226 по описа за 2019 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание по чл.
226 от КЗ/отм./ във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищцата В.Й.В. твърди в исковата молба, че на 11.12.2016г. по улица
„****“ в посока запад- изток, в землището на град С.З., местност „Г.“, на около
800 метра източно от Пласментно-снабдителна база „Л. - С.З.“, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.“ peг. № СТ П. АВ, Д.П.Д. - роден на *** ***, е нарушил
правилата за движение по пътищата, като в тъмната част на денонощието на
горепосочената дата управлявал лек автомобил марка „Ф.” модел „П.“ peг. № СТ П. АВ, със скорост на движение от 76 km/h, която е технически несъобразена /спрямо далечината на
видимост при включени и технически изправни къси светлини на фаровете (от около
52 km/h и по-ниска от нея), и опасна зона за спиране
от около 80 метра, при реална видимост пред автомобила от около 47 метра/, тъй
като не дава възможност за своевременно възприемане на попътно движещия се
вдясно на пътното платно в посока запад-изток велосипедист Г.Г.Д.. Посочва се, че при попадането на същия във видимата
зона на лекия автомобил, за намаляване на скоростта и спиране при възникналата
опасност за движението на автомобила му - като не намалил скоростта и не спрял
автомобила при възникналата опасност за движението, вследствие, на което с
деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на Г.Г.Д.
с ЕГН: ********** от гр. С.З., като след деянието, деецът е избягал от
местопроизшествието.
Посочва се, че с присъда
№ 22/19.06.2018 г. по НОХД № 205/2018 г. по описа на ОС - С.З., подсъдимият Д.П.Д.
е признат за виновен в това, че на 11.12.2016 г. по улица „****“ в посока
запад-изток, в землището на град С.З., местност „Г.“, на около 800 метра
източно от Пласментно-снабдителна база „Л. - С.З.“, при управление на МПС - лек
автомобил марка „Ф.”, модел „П.“ per. № СТ П. АВ, е
нарушил правилата за движение по пътищата, като не намалил скоростта и не спрял
автомобила при възникналата опасност за движението, вследствие на което с
деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на Г.Г.Д.
с ЕГН: ********** от гр. С.З., като след деянието деецът е избягал от
местопроизшествието.
Сочи се, че на основание
чл.343, ал.3, предл.3 б.“б“, предл.1,
вр.чл.343, ал.1 б.“в“, предл.1,
вр.чл.342, ал.1, предл.3 от
НК, и чл. 58а, ал.1, от НК е осъден на 3/ ТРИ/ ГОДИНИ “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”,
което наказание да изтърпи при първоначален „ОБЩ” режим на основание чл. 57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл.343г,
във вр. с чл.343, ал.3, предл.3
б.“б“, предл.1, вр.чл.343,
ал.1 б.“в“, предл.1, вр.чл.342,
ал.1, предл.3 от НК, вр. с
чл. 37, ал.1 т.7 и чл.49, ал.2 от НК подсъдимия Д.П.Д., с ЕГН: ********** и бил
лишен от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок
от 5/ПЕТ/ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Посочва се, че с решение
№ 240/28.09.2018 г. по ВНОХД № 429/2018 г. по описа на АС - Пловдив е
потвърдена присъда № 22/19. 06. 2018 г., по НОХД № 205/2018 г. на
Старозагорския окръжен съд.
А с решение №
12/27.03.2019 г. по НД № 1215/2018 г. по описа на ВКС е потвърдено решение №
240/28.09.2018 г. по ВНОХД № 429/2018 г. по описа на АС - Пловдив, което е
влязло в сила.
В исковата молба се
сочи, че от справка от интернет страницата на Гаранционен фонд се установява
наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на МПС с ДК№ СТП.АВ на автомобилистите cep. GO, №*********, застраховател ЗК „У.” АД към дата на
ПТП /11.12.2016 г./, валидна от 31.12.2015 г. до 30.12.2016 г.
От препис-извлечение от
акт за смърт № 2178/23.12.2016г. на Община С.З. се установява, че Г.Г.Д., с ЕГН ********** е починал на 21.12.2016 г.
От удостоверение за
наследници изх.№ 483/29.01.2019г. се установява, че ищцата - В.Й.В., с ЕГН**********
е наследник на починалия Г.Г.Д. и като родител и
законен наследник на починалия при ПТП Г.Г.Д. има
качеството на увредено лице по смисъла на КЗ и съответно право на обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили като пряка и
непосредствена последица на непозволено увреждане от смъртта на сина й.
Ищцата посочва, че тя и
сина й са живели в общо домакинство, като са били в много топли и близки
отношения. Г.Г.Д. е полагал грижи за нея, предвид
нейната възраст и свързаните обичайни здравословни проблеми за нея. Поддържал е
градината в дома, както е помагал и в домакинската работа. Подпомагал е
финансово семейството, тъй като ищцата е безработна. Бил е опора и глава на
семейството. Ищцата е приела много тежко смъртта на сина си и все още мъката от
загубата му е силна.
В случая не е спорно
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП - 11.12.2016 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение
да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.
Посочва се, че на
следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
Твърди, че смъртта на Г.Г.Д.,
се намирала в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил – Д.П.Д., което
било установено с влязлата в сила присъда № 22/19.06.2018 г. по НОХД № 205/2018
г. по описа на ОС – С.З., която съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за
гражданския съд.
В исковата молба е взето
становище относно размерът на иска за неимуществени вреди, като се посочва, че съгласно чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а
справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Посочва, че понятието “справедливост” не е
абстрактно и според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението, а такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
В молбата се сочи, че
при определяне на обезщетенията следва да се съобрази възрастта на починалият -
31 години при настъпване на ПТП, родствената връзка между ищцата и пострадалия
/родител- дете/, изключително близките отношения между нея и пострадалия й син.
Сочи се, че житейски погледнато, загубата на дете е най-голямото нещастие,
което може да се случи на родител. Чувството на безпомощност пред
безвъзвратното отнемане на най-скъпото същество е непреодолимо и скръбта е
неизмерима и причинява неимоверни страдания, които неминуемо водят до промяна
както в мирогледа на родителя, така и в поведенческите му реакции. Смъртта на
млад, в работоспособна възраст син се е отразила изключително негативно върху
психичното състояние на ищцата, като болките и страданията я съпътствали и щели
я съпътстват през целия й живот, поради невъзвратимостта на загубата.
Ищцата посочва, че
внезапната смърт на сина й я е лишила завинаги от неговата обич и опора, от
възможността да се радва на неговото развитие, бъдещо семейство и от
подкрепата, която й е оказвал и от която би имала нужда и в бъдеще. В молбата
се посочва, че пострадалият е бил мъж в работоспособна възраст и е помагал
финансово на майка си, както и че до смъртта му са живяли в едно домакинство.
Към 11.12.2016 г. Г.Г.Д. е работил по трудов договор, а майка му В.Й.В. е била
трайно безработна, каквато била и към настоящия момент. Средствата за
издръжката на общото им домакинство и живот са били осигурявани единствено от Г.Г.Д..
Съобразявайки горните
критерии, се сочи, че следва да бъде определено застрахователно обезщетение в
размер на 200 000 /двеста хиляди/ лева.
В молбата се посочва, че
при прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от
застрахователя /какъвто е настоящия случай/ лихвите върху обезщетенията за
неимуществените вреди се дължат, съгласно общото правило при непозволеното
увреждане /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането, както и съгласно
предвидената за това възможност в разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. 1 - во от КЗ. Позовавайки се на практика на ВКС, обективирана в
решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, ищцата посочва, че също е
възприет принципът, че обезщетение за забава в размер на законната лихва се
дължи по правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД по прекия иск на увредения срещу
застрахователя чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм/ по
застраховка “Гражданска отговорност”. Поради това, ищцата счита, че ЗК „У.“ АД
следва да и заплати законна лихва, считано от 11.12.2016г. - датата на увреждането до окончателното изплащане.
Моли съда, да осъди ЗК „У.“
АД ЕИК ****, да и заплати / на В.Й.В.,
ЕГН ********** ***/, в качеството й наследник на починалия Г.Г.Д. с ЕГН: **********, сумата от 200 000 /двеста хиляди/ лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане - претърпени болки и страдания от смъртта на сина й Г.Г.Д. с ЕГН: ********** от гр. С.З., вследствие на ПТП,
настъпило на 11.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от
11.12.2016г. /датата на увреждането/ до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се и
адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Съгласно изискванията на
чл.127, ал.4 от ГПК, сочи банкова сметка:
*** В.Й.В. в банка „***”-ЕАД, BIC: ***, IBAN : ***.
Постъпил
е отговор на искова молба от ответника ЗК ,,У.‘‘ АД, в който се оспорва изцяло
предявения от ищцата иск, като неоснователен, както по основание, така и по
размер.
Ответното дружество не
оспорва наличието на валидно към датата на процесното ПТП застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите"
по отношение на л.а. модел „Ф.", марка „П.", с рег. № СТ П. АВ.
Ответното дружество
взема становище по допустимостта на претенцията, като заявява, че не споделя
изложеното от пълномощника на ищеца твърдение, че приложима в случая е Част
IV-та от отменения Кодекс за застраховането (КЗ). Посочва, че в процесния
случай договорът за застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите е сключен по време на действие на Кодекс за застраховането
(отменен), преди влизане в сила на настоящия Кодекс. Посочва се, че
пътнотранспортното произшествие се е осъществило на 11.12.2016 г., тоест след
приемане на новия Кодекс за застраховането (01.01.2016
г.). Исковата молба също е депозирана пред съда през 2019-та година, т.е. при
действието на новия КЗ. Кодексът за застраховането, като нормативен акт,
съдържа както материални, така и процесуални норми. С оглед основните принципи
на правото процесуалните норми действат занапред и само ако изрично е
предвидено в тях имат обратно действие. Посочва се, че в Преходните и
заключителни разпоредби /ПЗР/ на сега действащия КЗ не е предвидено старият
кодекс да се прилага за възникнали при действието му застрахователни събития и
вземания, възникнали по време на действие на новия КЗ за сключени преди 2016 г.
застрахователни договори, вкл. и договор за застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Допълнителен аргумент за това твърдение,
ответникът посочва, че § 22 от ПЗР на
сегашния КЗ, в който е предвидено, че за застрахователни договори, сключени при
действието на отменения с него кодекс, се прилага част IV от вече отменения
кодекс, т.е. изрично е придадено обратно действие на закона само за тази част -
„IV", която обаче не урежда хипотези, приложими за настоящия случай.
Поради тези съображения ответното дружество счита, че въпреки, че
застрахователната полица е сключена при действието на КЗ отменен, приложим ще
бъде установения в новия КЗ ред, а именно чл. 380, ал. 1 от КЗ, тъй като
инцидентът е възникнал и щетите са претърпени по време на действие на новия КЗ.
Това
налагало необходимостта като абсолютна процесуална предпоставка да бъде
изпълнено условието за съдебно предявяване на вземането и то да е предшествано
от писмено искане на пострадалия до застрахователя по гражданска отговорност на
застрахования, за заплащане на застрахователно обезщетение. Тъй като,
ответникът посочва, че при тях липсват
данни за предявена доброволна претенция от ищцовата страна, намира предявения
иск за недопустим, позовавайки се на
Определение от 19.05.2016 г. по гр. дело № 29/2016 г., по описа на Районен съд
Сливен, IV-тo гражданско отделение.
В случай, че съда намери исковата претенция за допустима,
ответникът смята същата за недоказана и завишена по размер, тъй като от
представените по делото материали фактическата обстановка не е напълно
изяснена. С оглед постановената присъда и разпоредбата на чл.300 от ГПК, не
оспорва вината на водача Д.П.Д.. Заявява обаче, че има неизяснени детайли,
които са от значение за решаване на настоящия гражданскоправен
спор и които съдът следва да вземе под внимание.
Ответникът заявява, че водачът на велосипеда не е спазил
изискванията на чл. 80 от ЗДвП, а именно, че същият е длъжен да ползва
светлоотразителна жилетка при управлението му извън населени места, през
тъмната част на денонощието и при намалена видимост. Сочи, че водачът на
велосипеда е задължен да се движи възможно най-близо до дясната граница на
платното за движение, а от представената по делото документация е ясно, че една
от техническите причини за настъпване на ПТП е движението на велосипеда по
платното за движение, както и че инцидентът се е реализирал в тъмната част на
денонощието. Сочи, че от направените разпити на свидетели, инкорпорирани и в
постановеното наказателно решение има данни, че Георги Д. е употребил алкохол,
не е ясно колко е била концентрацията на алкохол в кръвта и дали изобщо е
възможно това обстоятелство да бъде установено. Чл. 5, ал. 3 от ЗДвП предписва,
че на всеки участник в движението по пътищата, който управлява пътно превозно
средство е забранено да управлява същото с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда.
Предвид гореизложеното,
ответникът счита, че водачът на велосипеда е допринесъл за настъпване на
вредата, поради което и на основание чл. 51 (второ предложение) от ЗЗД размерът
на исканото застрахователно обезщетение следва да бъде намален.
Доколкото понесените от
ищцата неимуществени вреди представляват пряка и непосредствена последица от
процесното ПТП, същите подлежат на репарация, като посочва, че обезщетението
следва да се определи от съда по справедливост по аргумент от чл. 52 от ЗЗД.
Съответното обезщетение се основава на цялостна преценка на обстоятелствата в
конкретния случай - вид и характер на уврежданията, предизвиканите от тях
негативни последици за пострадалия. Позовавайки се на Постановление 4/1968 г.
на ВС, ответникът посочва, че при определяне на размера на обезщетението, съдът
следва да има предвид възрастта на ищеца, отношенията му с починалото лице и
други обстоятелства като конкретните болки и страдания, претърпени от него.
Твърди, че исканото застрахователно обезщетение по процесния случай е
прекомерно завишено, поради което и на основание на изложените вече факти и
обстоятелства, го оспорва.
Оспорва и претенциите за
заплащане на лихва, тъй като не смята, че застрахователят е изпаднал в забава,
за да се е породило задължение за лихва.
Моли съда, да отхвърли
иска срещу ЗК „У." АД, като недопустим, а ако признае претенцията за
допустима, да отхвърли същата като недоказана по основание и размер, като им
присъди направените разноски и юрисконсултско възнаграждение, а при частично
уважена претенция - юрисконсултско възнаграждение по компенсация, съобразно
отхвърлената част от иска.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира
за установено следното:
Съгласно §22 от ПЗР на КЗ / Обн., ДВ, бр.102/29.12.2015
г., в сила от 1.01.2016 г./ "За застрахователните договори, сключени преди
влизането в сила на този
кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ, освен ако страните договорят
друго след влизането в сила на този
кодекс". В настоящият случай договорът за застраховка “Гражданска
отговорност”, обективиран в застрахователна полица BG /02/115001794640 е сключен на 08.07.2015 г. От страна на
ответното дружество не са изложени твърдения за наличие на постигната друга различна
договорка между страните по процесната полица. Поради това съдът намира, че в
настоящия случай е приложим § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 226 от КЗ /отм./, доколкото в кодекса няма изрична норма, с която
да е придадено на чл. 498, ал.3 от КЗ обратно действие. В част IV от КЗ (отм.), в която се намира нормата на чл. 226 от КЗ/отм./
не предвижда изискване за провеждане на извънсъдебна процедура за уреждане на
отношенията между пострадал и застраховател, то непредявяването от ищеца на
претенция за заплащане на неимуществени вреди не е условие за допустимостта на
иска. Следователно заявяването на претенция за вреди първо пред застрахователя
в конкретния случай не е положителна процесуална предпоставка за допустимост на
производството пред съда, предвид разглеждането му по реда на КЗ (отм.).
Не е спорно между страните съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите" по отношение на л.а. модел „Ф.",
марка „П.", с рег. № СТ П. АВ, управляван по време на процесното
ПТП от Д.П.Д..
От присъда №
22/19.06.2018 г. по НОХД № 205/2018 г. по описа на ОС - С.З. се установява, че
подсъдимият Д.П.Д. е признат за виновен в това, че на 11.12.2016 г. по улица „****“
в посока запад-изток, в землището на град С.З., местност „Г.“, на около 800
метра източно от Пласментно-снабдителна база „Л. - С.З.“, при управление на МПС
- лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.“ per. № СТ П.
АВ, е нарушил правилата за движение по пътищата, като не намалил скоростта и не
спрял автомобила при възникналата опасност за движението, вследствие на което с
деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на Г.Г.Д.
с ЕГН: ********** от гр. С.З., като след деянието деецът е избягал от
местопроизшествието, като на основание чл. 343, ал. 3, предл.
3 б.“б“, предл. 1, вр.чл. 343,
ал. 1 б.“в“, предл. 1, вр.чл.
342, ал. 1, предл. 3 от НК, и чл. 58а, ал. 1, от НК е
осъден на 3/ ТРИ/ ГОДИНИ “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което наказание да изтърпи при
първоначален „ОБЩ” режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС и на
основание чл. 343г, във вр. с чл. 343, ал. 3, предл. 3 б.“б“, предл. 1, вр.чл. 343, ал. 1 б.“в“, предл. 1,
вр.чл. 342, ал. 1, предл. 3
от НК, вр. с чл. 37, ал. 1 т. 7 и чл. 49, ал. 2 от НК
подсъдимия Д.П.Д., с ЕГН: ********** и бил лишен от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 5/ПЕТ/
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
С решение № 240/28.09.2018 г. по ВНОХД №
429/2018 г. по описа на АС - Пловдив е потвърдена присъда № 22/19. 06. 2018 г.,
по НОХД № 205/2018 г. на Старозагорския окръжен съд.
С решение №
12/27.03.2019 г. по НД № 1215/2018 г. по описа на ВКС е потвърдено решение №
240/28.09.2018 г. по ВНОХД № 429/2018 г. по описа на АС - Пловдив, което е
влязло в сила.
От препис-извлечение от
акт за смърт № 2178/23.12.2016г. на Община С.З. се установява, че Г.Г.Д., с ЕГН ********** е починал на 21.12.2016 г.
От удостоверение за
наследници изх. № 483/29.01.2019 г. се установява, че ищцата - В.Й.В., с ЕГН**********
е наследник на починалия Г.Г.Д..
От заключението на
назначената по делото комплексна съдебно- автотехническа и медицинска експертиза,
която съдът възприема като изготвена добросъвестно и компетентно се установява,
че на 11.12.2016 г.в тъмната част на денонощието по ул. „ ****” между 18:00 и
19:00 в посока запад и скорост на движение около 74 км/ч и опасна зона за
спиране около 70 м се движи л. а. „Ф.” с peг. № СТ П. АВ, управляван от Д.П.Д..
В същото време, в същата посока с около 12 км/ч се движи велосипед, управляван
от велосипедиста Г.Г.Д.. Автомобилът застига
велосипеда и на около 0,5 м източно от т. Ор и на
около 0,4 м северно от южната граница на платното за движение настъпва удар.
Първоначалният контакт е между ППС е между предна дясна челна част на
автомобила и задното колело на велосипеда. Първоначалният контакт между
автомобила и Д. е бил реализиран в дясната подбедрица по нейната външна
повърхност. Възможно е тя да е била достъпна за такъв удар след завъртане на
тялото след предшестващ удар между МПС и велосипеда. Следващият удар е бил
реализиран в дясната лопатка и дясната теменно-тилна област на главата.
Уврежданията в тези области обяснява счупването на стъклото на автомобила
вдясно и деформацията на предната дясна колонка. Вследствие на удара
велосипедиста Д. е отхвърлен напред и надясно спрямо посоката си на движение и
изпада в крайпътната канавка, намираща се южно от пътното платно. След
отхвърлянето на Д. от автомобила той е попаднал върху терена с придадената му
скорост, когато са били получени останалите повърхностни увреждания.
Технически правилно е
водачът на велосипед да ползва светлоотразителна жилетка при управлението му
извън населените места, през тъмната част на денонощието. В материалите по
делото и приложеното ДП 1228 ЗМ 438/2016 г. по описа на ОД на МВР, сектор
„Пътна Полиция” няма данни велосипедиста да е ползвал светлоотразителна
жилетка.
Водачът на автомобила в
показанията си твърди, че се е движил с включени къси светлини. Дължината на
светлинното петно върху пътната настилка, осветено от късите светлини на
автомобила в дясната му част е около 50 м. След заместване на спирачния път S0=
50 м и решаване на квадратното уравнение спрямо скоростта на движение V, се
получава V = 15,3 м/сек = 55 км/ч. Технически правилно е при избора си на
скорост в тъмната част на денонощието, на неосветен участък от пътя, водачът да
се съобрази с дължината на участъка, осветен от светлините на автомобила.
Технически съобразената скорост на движение, спрямо далечината на видимост при
включени къси светлини е около 55 км/ч и по - малко от нея.
Техническите причини за
настъпване на ПТП са:
- Субективните действия
на велосипедиста, който се е движил без да ползва светлоотразителна жилетка, с
което е възпрепятствал своевременното да бъде възприет от водача на автомобила.
- Субективните действия
на водача на л. а. „Ф. П.”, който не е съобразил скоростта си на движение с атмосферните
условия и конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре при
възникване на опасността.
Конкретната причината за
смъртта на Д. е охлаждане на организма, видно от аутопсионната
находка. Получените травматични увреждания и по-конкретно черепно-мозъчната
травма е предпоставка Д. да изпадне в безпомощно състояние, след което е
настъпило охлаждането.
В материалите по делото
няма данни, водачът на велосипеда да е носил светлоотразителна жилетка.
Велосипедът се е движил
вдясно по посока на движението си, движил се е по платното за движение, близо
до дясната му граница, на около 0,40 м. северно от нея.
Велосипедистът не би
могъл да предотврати настъпването на ПТП, тъй като е застигнат от движещия се
попътно зад него лек автомобил.
Технически възможно е
велосипедистът да е своевременно възприет от водача на лекия автомобил, ако е
ползвал светлоотразителна жилетка, при управление на велосипеда извън населено
място в тъмната част на денонощието.
Невъзможно е да се
определи концентрацията на алкохол в кръвта на двамата водачи към момента на
ПТП с разлика във времето една седмица. Пострадалият Д. е бил жив в продължение
на часове, при което дори ако е имал алкохол в кръвта той е бил излъчен. Същото
се отнася и до водача на автомобила.
Черепно-мозъчната травма
не е неминуемо смъртоносна, но може да причини загуба на съзнание. В състояние
на безпомощност Д. е бил подложен на ниски температури, незадължително
отрицателни, което е причина за охлаждане на организма и смъртен изход.
От заключението на назначената по делото съдебно-психологична
експертиза,
която съдът възприема като изготвена добросъвестно и компетентно се установява, че са налице
данни за преживяна стресова реакция по отношение
на В.Й.В., вследствие смъртта на нейния
син Г.Г.Д..
Резултатите от психологическото изследване при осв. В.В. дават индикации за
чувство на постоянна тъга, която лицето не е в състояние да преодолее; чувство
на безнадеждност от живота; плачливост; разстройство на контакта; трудност при
вземане на решения; отрицателна представа
за себе си;
неспособност за работа; разстройство на съня; повишена
уморяемост, загуба на либидото и засилено
безпокойство и тревожност за здравето. Данните от проведеното
психологическо изследване на В.В. показват много висока степен
ситуативна тревожност и висока степен личностова
тревожност, оформена като качество на
личността. Това състояние на субективен дистрес
и емоционално разстройство,
обикновено нарушаващи социалното функциониране,
възникват в периода на адаптация към значими
жизнени промени или към последиците
на стресогенно жизнено събитие.
В конкретния
случай продължително натрупване на кумулативен
стрес при освидетелстваната В.Й.В. след загубата на сина
й при инцидент по време на
ПТП, я правят често напрегната и объркана, лесно уморяема и трудно изпълняваща ежедневните си задачи. Това
поражда у нея чувството за невъзможност
за справяне в ситуацията за изпълнение
както на рутинни дейности, така и за планиране
на бъдещето или за продължаване
на съществуването, а в настоящата ситуация в известна степен нарушава и извършването на ежедневни битови
дейности. Стресорът е засегнал целостта на социалното обкръжение
на индивида. Всичко това играе
важна роля като рисков фактор
за появата и оформянето на симптомите
на разстройството в адаптацията: подтиснато настроение, разсеяност, затвореност, самоизолация, проблеми със съня,
отчаяние и песимизъм. Повишената тревожност, чувството за безпокойство
и напрежение - всичко това я кара да
се чувства физически уморена и емоционално изчерпана. Преживява разочарованията толкова навътре, че все още
не може да
се освободи от тях, и е убедена,
че никога няма да успее
да преодолее загубата на сина
си, загинал при инцидент в ПТП.
Вследствие смъртта
на сина й Г.Г.Д. настъпва промяна в психологичното състояние на осв. В.В., изразяващо се в: изключително висока степен тревожност; емоционална лабилност; високи нива на стреса
и застрашеност от сърдечни заболявания; изразена, тежка депресия и необходимост от вземане на
спешни мерки за назначаване на съответно лечение
след консултация с психиатър.
От показанията на свидетеля С.Й.Д. /работодател на постардалия/
се установява, че Г.Г.Д. е живял в едно домакинство с майка си, като се е
грижил за нея и е осигурявал финансовата издръжка на семейството. Сочи, че е
бил изключително отговорен, трудолюбив и
дисплиниран като работник, който съвестно е
изпълнявал трудовите си задължения.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В случая
между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП – 11.12.2016 г., по силата на
което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при
използването на застрахования автомобил трети лица.
На следващо
място следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
По делото
безспорно се установи, че смъртта на Г.Г.Д., се намира в
пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на
водача на застрахования автомобил – Д.П.Д., което е установено с влязлата в сила присъда № 22/19.06.2018 г. по
НОХД № 205/2018 г. по описа на ОС - С.З., която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени
вреди се явява доказан по основание.
Относно размерът на иска
за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
В настоящия случай при
определяне на обезщетенията съдът съобрази възрастта на починалият – 31 години
при настъпване на ПТП, родствената връзка между ищците и пострадалия /родител-дете/,
близките отношения между родителят и пострадалия. Житейски погледнато загубата
на дете е най-голямото нещастие, което може да се случи на родител. Чувството
на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото същество е
непреодолимо и скръбта е неизмерима и причинява неимоверни страдания,
които неминуемо водят до промяна както в
мирогледа на родителя, така и в поведенческите му реакции. Смъртта на млад, в
работоспособна възраст син се е отразила изключително зле върху психичното
равновесие на ищцата, като болките и страданията ще я съпътстват през целия й
живот, поради невъзвратимостта на загубата й. Това категорично се установява от
заключението на съдебно-психологичната експертиза.
В психологически план при ищцата се установява изключително висока степен тревожност; емоционална лабилност; високи нива на стреса
и застрашеност от сърдечни заболявания; изразена, тежка депресия и необходимост от вземане на
спешни мерки за назначаване на съответно лечение
след консултация с психиатър.
Това състояние по
отношение на ищцата е мъчително за
психиката, нанася трайни поражения на душевното здраве, общото
състояние и баланс на личността. Настъпила е безвъзвратна промяна в живота й, която се е отразила на цялостното й функциониране -лично, социално и трудово. Пречупено е семейното й
щастие, усещането за сигурност и хармония.
Внезапната смърт на сина й е лишила завинаги майката от неговата обич и
опора, от възможността да се радват на неговото израстване, бъдещо семейство и
подкрепата, от която би имала в бъдеще нужда. Следва да се има предвид и факта,
че пострадалият е бил мъж в работоспособна възраст и е помагал финансово на
майка си.
Смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е
най-тежкия удар, който родител може да преживее, поради което трудно може
паричен еквивалент да компенсира тежкия психически товар. Преминаването през
мъката на родителите е много дълго, трудно и болезнено, но съобразявайки горните критерии съдът определи
размера на обезщетението от 200 000
лв.
От платежно нареждане от 28.01.2020 г. се установява, че ответникът е
заплатил по банкова сметка ***вени вреди и сумата от 31 750 лева законна
лихва за периода от 11.12.2016 г. до 27.01.2020 г. Плащането е извършено на
27.01.2020 г. след обявяване на делото за решаване и преди постановяване на
съдебното решение, поради което този факт не може да бъде отчетен при
постановяване на съдебното решение от настоящата инстанция.
Принцип в гражданския процес е спорното право да се установява към момента
на предявяване на иска, респективно - към момента на приключване на съдебното
дирене в инстанцията по същество, при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК, което в случая не е
приложимо.
От страна на ответното
дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия.
Съобразно с въведеното с т. 7
ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието
или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.
е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо
дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на
Закона за
движение по пътищата и виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза,
когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика - т. 7 на ППВС № 17/63
г.
От друга страна, не всяко нарушение на уредените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е основание да се
приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на застрахователното обезщетение, като за да е налице т. нар.
"компенсация на вини", следва противоправното поведение на увредения
да е пряка и непосредствена последица (в необходимата причинно-следствена
връзка) за настъпване на вредоносните последици. Това доказване трябва да бъде
пълно и главно, като процесуалното задължение (доказателствената тежест) за
неговото установяване принадлежи на страната, която твърди този положителен
факт и която релевира частично правоизключващо
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат - ответникът-застраховател
по договор за застраховка "Гражданска отговорност". При
неустановяване на тези правнорелевантни факти по
несъмнен, безспорен начин в процеса на доказване при прилагане на правилата за
разпределение на доказателствената тежест - арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът следва да приеме тези
обстоятелства за неосъществени в обективната действителност.
В този смисъл е и практиката на
ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 98/24.06.2013 г.
на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК, в което се приема, че
"задължителната практика е ориентирана към становището, че изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказани по
безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване".
От събраните по делото
доказателства и от заключението на назначената поделото съдебно комплексна
съдебно- автотехническа и медицинска експертиза не се установява по безспорен
начин нарушение на разпоредбата на чл. 20, т. 1 от ЗДвП, а именно водачът на
велосипед е длъжен да ползва светлоотразителна жилетка при управлението му
извън населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена
видимост.
В експертизата не се сочи
липсата на светлоотразителна жилетка, а е посочено, че в материалите по делото
и приложеното ДП 1228 ЗМ 438/2016 г. по описа на ОД на МВР, сектор „Пътна
Полиция” няма данни велосипедиста да е ползвал светлоотразителна жилетка.
За правилната оценката на
доказателствата, следва да се отчита и една специфика - светлоотразителната
жилетка не е част от възлите и детайлите на ППС /за разлика от червения светлоотразител, предпазния колан, фар или др./, а е
персонален, личен аксесоар. Важно е да се отбележи в случая, че светлоотразителната жилетка, която ищецът е бил длъжен да
носи, значително повишава възможността – той да бъде забелязан от по- далечно
разстояние и намалява риска от настъпването на ПТП. Извод в тази насока се
съдържа в самия закон, а в конкретния случай и в заключението на авто- техническата експертиза не се установява причината,
поради която водачът на лекия автомобил не го е забелязал, не е изяснена по
делото дори от самия водач.
Що се касае до липсата на
светлоотразителна жилетка, това е закононарушение, което не се намира в
причинно-следствена връзка с настъпването на деликта, респ. на вредите от него.
Самото наименование на това специално предпазно облекло сочи, че то няма
собствена светлина, а отразява светлина при осветяването му. Предвид
установения механизъм на ПТП и траекториите на движение на двамата участници в него,
Г.Г.Д. не е бил осветен от фаровете на лекия
автомобил, нито има доказателства за друг участник в движението, който да се е
намирал в такава близост, че да го осветява, за да позволи възприемането му.
В заключението на съдебно комплексна
съдебно- автотехническа и медицинска експертиза е посочено, че л. а. „Ф.” се е
движил с около 74 км/ч, а опасната зона за спиране е около 70 м. с включени
къси светлини. Дължината на светлинното петно върху пътната настилка, осветено
от късите светлини на автомобила в дясната му част е около 50 м. След
заместване на спирачния път S0= 50 м и решаване на квадратното уравнение спрямо
скоростта на движение V, се получава V= 15,3 м/сек = 55 км/ч. Технически
правилно е при избора си на скорост в тъмната част на денонощието, на неосветен
участък от пътя, водачът да се съобрази с дължината на участъка, осветен от
светлините на автомобила. Технически съобразената скорост на движение, спрямо
далечината на видимост при включени къси светлини е около 55 км/ч и по - малко
от нея. Практически невъзможно би било при тези стойности на дължината на
светлинното платно – 50 м. /разстоянието, в което би се отразила светлината от
фаровете при осветяване на светлоотразителна жилетка/, скоростта на движение -
74 км/ч и опасната зона за спиране – 70 м., водачът на лекият автомобил да възприеме
движещия се велосипедист и да избегне удара.
При това положение не може да
се приеме, че ако Г.Г.Д. е носел светлоотразителна
жилетка, е щял да бъде забелязан от водача и то своевременно, за да реагира
последният адекватно на пътната ситуация. Ето защо съдът намира, че в случая не
се установи сочения от ответника принос на Г.Г.Д. за
настъпване на вредоносния резултат и не са налице основания за намаляване
размера на обезщетението. Това е така, тъй като същият е допуснал нарушаване на
правилото по чл. 20, ал. 2,
изр. 1 от ЗДвП и е могъл да предотврати настъпването на ПТП, ако бе съобразил скоростта
си на движение с пътните условия – тези на конкретната видимост, което да му
позволи своевременно да възприеме намиращия се в неговата лента за движение
велосипедист /при обективната му възможност да го възприеме/ като опасност за движението,
на която следва да реагира незабавно с предвиденото в закона поведение –
намаляване на скоростта и спиране.
На следващо място следва да
бъде отчетен и факта, че деликвента не е спрял след удара, а е напуснал мястото
на произшествието, като по този начин е поставил пострадалия в безпомощно
състояние, довело до измръзване и смърт, които последици не би могло да се
установи по делото биха ли настъпили с летален изход при оказана помощ на
пострадалия.
Поради това не е налице
съпричиняване от страна на пострадалия на
вредоносния резултат.
При прекия иск, с който
увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя /какъвто е
настоящия случай/ лихвите върху обезщетенията за неимуществените вреди се
дължат, съгласно общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането, както и съгласно предвидената за това възможност
в разпоредбата на чл. 223, ал.
2, изр. 1 - во от КЗ. В практиката на ВКС,
обективирана в решение № 45/15.04.09г. по т.д. № 525/08 г. на ВКС ТК, решение
№72/30.04.09г. по т.д. №475/08г. на ВКС-ТК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, също е възприет принципът, че обезщетение за забава в размер на законната
лихва се дължи по правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД по прекия иск на увредения
срещу застрахователя чл. 226, ал. 1 от КЗ/ по застраховка “Гражданска
отговорност”. Поради това ,ЗК“У.“АД следва да заплати на ищцата законна лихва, считано
от 11.12.2016 г. - датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените
искове са основателни и доказани по размер и следва да бъдат уважени.
По отговорността за разноските:
Ищцата е освободена от
задължение за заплащане на държавна такса и разноски по делото на основание чл.
83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ОС – С.З. държавна такса в размер на 8 000
лева и 750 лева възнаграждения за вещи лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2
от ГПК
ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
В настоящия случай ответникът
не е бил поканен извънсъдебно да заплати процесното обезщетение, а направо е заведeно настоящото дело. Ответникът от своя страна е
заплатил сумата от 100 000 лева неимуществени вреди и сумата от
31 750 лева законна лихва за периода от 11.12.2016 г. до 27.01.2020 г., видно от платежно нареждане от 28.01.2020 г., след обявяване на делото
за решаване и преди постановяване на съдебното решение, поради което иска за
главница следва да бъде отхвърлен до размера на сумата от 100000 лева и за сумата от 31 750 лева законна лихва за
периода от 11.12.2016 г. до 27.01.2020 г., поради плащане.
В случая не може да се приеме, че е налице признание на иска с плащането
след обявяване на делото за решаване. Освен това ответникът не е признал иска,
въпреки дадената от съда възможност за спогодба по спорния предмет на делото, което е
било именно с оглед на преценката дали са налице кумулативно дадените предпоставки
за възлагане на отговорността за разноски на ищеца по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
При това положение съдът намира, че ответната страна не може да се ползва с
привилегията на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като с поведението
си, неплащайки няколко месеца изискуемо задължение при известен адрес и банкова
сметка, ***о за решаване е станал повод за завеждане на настоящия иск.
С оглед на горното съдът намира, че ответникът е в забава и е станал
причина за завеждане на делото.
Заплащането на претендираната сума по съществотото си не представлява признание на иска.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че разноски следва да бъдат
присъдени на ищцата в пълен размер, тъй като с поведението си, плащайки след
обявяване на делото за решаване, ответникът е станал причина за извършването
им.
Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата не е определен на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва
да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 5 530 лева,
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С.,
, бул.,,****да заплати на В.Й.В., ЕГН ********** ***, в
качеството й наследник на починалия Г.Г.Д. с ЕГН: **********,
сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане - претърпени болки и страдания от смъртта на сина й Г.Г.Д., с ЕГН: ********** от гр. С.З., вследствие на ПТП,
настъпило на 11.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 11.12.2016 г. /датата на увреждането/
до окончателното изплащане на сумата, платими по банкова сметка *** В.Й.В. в
банка „***”-ЕАД, BIC: ***, IBAN: ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Й.В.,
ЕГН ********** ***, в качеството й наследник на починалия Г.Г.Д.
с ЕГН: ********** против ЗК „У.“ АД
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., , бул.,,****иск за сумата
от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено
увреждане - претърпени болки и страдания от смъртта на сина й Г.Г.Д., с ЕГН: ********** от гр. С.З., вследствие на ПТП,
настъпило на 11.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 11.12.2016 г. /датата на увреждането/
до 27.01.2020г. в размер на 31 750
лева, поради плащане.
ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. ,,****да заплати на адв. С.В.,***
сумата от 5 530 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. ,,****да заплати в полза на ОС – С.З. направените
по делото разноски в размер на 8750 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на ТРЕТО ЛИЦЕ помагач Д.П.Д. на страната на ответника ЗК „У.“ АД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с
приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: