Решение по дело №52821/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9025
Дата: 16 май 2024 г.
Съдия: Александър Велинов Ангелов
Дело: 20231110152821
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9025
гр. С.., 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20231110152821 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 181, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМ. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата 3 760,00 лева, представляваща
левовата равностойност на полагаща се на ищеца и неосигурена от ответника
храна за периода от 14.09.2020 г. до 24.04.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 27.09.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
изплащане на вземането, и сумата 702,17 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане на горната главница за периода от 28.09.2020 г. до
26.09.2023 г. Претендират се и направените в производството разноски.
В исковата молба ищецът Ц. П. В. твърди, че в периода от м.09.2020 г.
до м.04.2023 г. е бил държавен служител в М., като посочва, че със Заповед №
.. на министъра на вътрешните работи е назначен на длъжността “г.” към
отдел “К.” при С.. Служебното му правоотношение било прекратено със
Заповед № . Поддържа, че на основание чл. 181, ал. 1 ЗМ. имал право да
получи левовата равностойност на неосигурената от ответника храна, като
посочва, че през процесния период размерът й бил определен на 120,00 лева
месечно. Счита, че разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМ. не прави разграничение
между служителите на М., поради което същата следва да намери приложение
по отношение на всички служители на М., независимо от техния статут и
независимо в коя категория по чл. 142, ал. 1 ЗМ. попадат. Поддържа, че
правният статут на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМ. се урежда както от
общия ЗДСл, така и от специалния ЗМ.. Поддържа, че служителите по т. 2 на
чл. 142, ал. 1 ЗМ. следва да се ползват от разпоредбите на специалния закон,
включително и от чл. 181, ал. 1 ЗМ., предвиждащ право на храна или на
1
левовата й равностойност. Навежда твърдения, че служителите на М. по чл.
142, ал. 1, т. 2 ЗМ. не са посочени в заповедите на министъра на вътрешните
работи за определяне на размера на левовата равностойност на храната на
служителите в М. за процесния период от 2020 г. до 2023 г. Счита за
неправомерно това ограничаване на кръга на служителите на М. с право да
получават ежемесечно левовата равностойност на храната. Изчислява, че
левовата равностойност на храната, която му се е полагала за процесния
период – от 14.09.2020 г. до 24.04.2023 г., възлиза на 3 760,00 лева,
представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна в размер на по
120,00 лева, като уточнява, че за месец септеМ.и 2020 г. е имал 13 отработени
дни, поради което дължимата сума възлиза на 70,00 лева, а за месец 04.2023 г.
– 15 отработени дни, съответно дължимата сума е в размер на 90,00 лева.
Твърди, че съгласно чл. 20 от Вътрешните правила за изплащане на заплатите
в М., утвърдени със Заповед № .. на министъра на вътрешните работи, всички
плащания от С. на служителите се извършват до 27-мо число на текущия
месец, за който се дължат. Счита, че в тези плащания попада и процесното за
заплащане на левовата равностойност на храната, поради което претендира
мораторна лихва върху всяко едно от дължимите месечни вземания, считано
от 28.09.2020 г. /28-мо число на най-ранното месечно задължение, включено в
исковия период/.
Ответникът С.. е депозирал отговор в законоустановения срок, с който
оспорва исковете. Твърди, че спрямо държавните служители по чл. 142, ал. 1,
т. 2 ЗМ., какъвто се явява и ищецът, приложение намира ЗДСл, като ЗМ. се
прилага само в случаите, изчерпателно изброени в чл. 142, ал. 4 ЗМ., сред
които не попада разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ЗМ.. Твърди, че
разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ЗМ. визира всички служители на М., както тези
по чл. 142, ал. 1, така и тези по ал. 3. Твърди още, че в случая не е налице
правно основание за изплащане на ищеца на левовата равностойност на
храната, тъй като последната не се полага на абсолютно всички служители в
М., а единствено на тези, които извършват дейности, свързани със
специфичен характер на труда. Счита, че липсват доказателства през исковия
период ищецът да е извършвал подобни дейности. Поддържа, че условията и
редът за предоставяне на сумите и доволствията по чл. 181, ал. 1 - 3 ЗМ. се
определят с наредби на министъра на вътрешните работи. В случая е
приложима Наредба № .. за условията и реда за осигуряване на храна или
левовата й равностойност на служителите на М., като ответникът твърди, че
изрично още в чл. 1 от наредбата е посочено, че същата се прилага
единствено по отношение на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 3,
т.е. от обхвата й са изключени служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМ.. Излага
твърдения, че служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМ. не фигурират и в
заповедите на министъра на вътрешните работи за определяне на размера на
сумите и доволствията, като счита, че посоченото изключение не било
незаконосъобразно. Твърди, че в хипотезата на чл. 181, ал. 3 ЗМ., правото на
получаване на левовата равностойност на храната принадлежи единствено на
2
тези държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМ., които извършват
дейности, свързани със специфичен характер на труда.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл. 181 ЗМ. на служителите на М. се осигурява храна или
левовата й равностойност. В тежест на ищеца е да докаже, че в негова полза е
възникнало вземане за парично обезщетение – левовата равностойност на
храна за държавни служители за периода от 14.09.2020 г. до 24.04.2023 г., на
посоченото основание и в претендирания размер. По иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По делото не е налице спор, че между страните през процесния период е
съществувало служебно правоотношение, като със заповед № . ищецът е
назначен за неопределено време на длъжността „г.“ в . “А.” към отдел „К.“
при С., по силата на което Ц. П. В. е имал статут на държавен служител по
смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМ..
Основният спорен въпрос по делото е дали в процесния период ищецът
е бил държавен служител по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДСл и дали при уреждане
на неговия статут се прилага и специалния ЗМ.. В зависимост от това, следва
да се определи на кои лица се следва храна и левовата й равностойност,
съобразно правната уредба на ЗМ. и подзаконовите нормативни актове
относно прилагането му.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ЗМ. /в приложимата към процесния
период редакция/ определя три групи служители в системата на М. – 1.
държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и
защита на население, 2. държавни служители и 3. лица, работещи по трудово
правоотношение. Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМ., статутът на държавните
служители по ал. 1, т. 1 се урежда със ЗМ., а според чл. 142, ал. 3 ЗМ.,
статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2, какъвто се явява и ищецът,
се урежда със Закона за държавния служител.
Изчерпателното изброяване на разпоредби в ЗМ. приложими към
служителите заемащи длъжности по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМ. - чл. 56, чл. 151,
ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190,
ал. 2, чл. 191 и 233 - е въведено със Закона за изменение и допълнение на
Закона за М. /ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.10.2020 г. / и представлява
връщане на част от правата на тези служители отнети от законодателя през
2016 г. за тази група служители в М., като в периода от 14.10.2016 г. до
01.10.2020 г. приложими спрямо тези служители принципно са само
разпоредбите на Закона за държавния служител. При това положение
допълнително изплащане на равностойност за храна се дължи само при
условията на чл. 181, ал. 3 ЗМ. – за служителите, които изпълняват
специфични дейности, визирани в приложимата за процесния период Наредба
3
№ .., издадена от министъра на вътрешните работи по приложението на чл.
181, ал. 3 и. ал. 5 от ЗМ., свързани със специфичния характер на труда, за
които на служителите на М. се полага безплатна храна, каквито обаче в
случая не се твърди и не се установява да са били извършвани от ищеца,
доколкото същият е изпълнявал обща административна дейност със
стандартно работно време. В наредбата е предвидено изрично, че
служителите, извършващи дейности, свързани със специфичния характер на
труда, с право на безплатна храна, се определят поименно със заповед на
ръководителите на съответните структури, каквато заповед също не е
представена по делото.
Следва да се приеме, че целта на чл. 142, ал. 1 ЗМ. е да разграничи
служителите в различни категории, които да имат и съответния различен
статут /права и задължения/ според това дали изпълняват специфични за
министерството функции /например полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението – чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМ./ или функции,
които може да са аналогични на тези в други министерства или държавни
органи. След като тези служители имат съвсем различни задължения и
трудови функции по ЗМ. и други нормативни актове, то не може да се
изхожда от идея за приравняване на правата им по отношение на заплата,
права на храна или нейната равностойност в пари, облекло, социално
осигуряване и други. Законодателят е придал на държавните служители със
статут по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМ. само част от правата, с които се ползват
останалите категории служители на М., като сред придадените права не е
правото по чл. 181, ал. 1 ЗМ. за безплатна храна и нейната парична
равностойност. Предвид изложеното нормата на чл. 181, ал. 1 ЗМ. следва да
се тълкува заедно с нормата на чл. 142, ал. 4 ЗМ. и да се приеме, че право на
безплатна храна по чл. 181, ал. 1 ЗМ. имат само служителите по чл. 142, ал. 1,
т. 1 и т. 3 и ал. 3 ЗМ., сред които не попада ищецът /в този смисъл са следните
съдебни актове: решение № .. по в. гр. д. № . на ..; решение № . г. по в. гр. д.
№ . на .../.
По изложените съображения съдът намира, че претенцията за
заплащане на сумата 3 760,00 лева, представляваща неизплатена левова
равностойност на храна за 32 месеца за периода от 14.09.2020 г. до 24.04.2023
г. се явява неоснователна. Предвид неоснователността на главния иск,
акцесорните претенции за лихви също следва да се отхвърлят.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в размер 50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. П. В., с ЕГН **********, с адрес гр. С..,
срещу С.., със седалище и адрес на управление гр. С.., ул. „Ан.. ..“ ., искове с
правно основание чл. 181, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМ. и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата 3 760,00 лева, представляваща сбор от ежемесечно дължимите
суми за храна в размер на по 120 лева на месец, за период от 14.09.2020 г. до
24.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 27.09.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата 702,17 лева мораторна лихва върху
главницата от 28.09.2020 г. до 26.09.2023 г.
ОСЪЖДА Ц. П. В., с ЕГН **********, с адрес гр. С.., да заплати на
С.., със седалище и адрес на управление гр. С.., ул. „Ан.. ..“ ., сумата 50 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5