Решение по дело №148/2021 на Административен съд - Добрич

                 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 275 / 20.09.2021 г., гр. Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при секретаря Мария Михалева разгледа докладваното от председателя адм. д. №148/2021 г. по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба на Д.А.Д. ***, депозирана чрез пълномощника му адв. Торстен Хьон, против Решение №6/21.02.2021 г. на Директор на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на Д. срещу  Разпореждане №241-00-102-1/21.01.2021 г. на Ръководителя на осигуряването по безработица, с което на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е разпоредено спиране на образуваното производство по отпускане на парично обезщетение за безработица по заявление №241-00-102/07.01.2021 г., подадено от жалбоподателя.

Жалбоподателят в жалбата си до съда, излага подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и моли същото да бъде отменено и преписката върната на органа за продължаване на производството по заявление №№241-00-102/07.01.2021 г., подадено от Д.Д.. Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по жалбата - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Добрич оспорва жалбата чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ц., като прави искане за прекратяване на производството и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В с.з. излага подробни съображения в подкрепа на становището за законосъобразност на оспореното решение.

Жалбата е подадена от лице, имащо правен ин­терес от оспорване, за което оспореният акт е неблагоприятен. Същата е депозирана в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване и поради това се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, но не по изложените в нея съображения.

От фактическа страна от събраните по делото доказателства се установява следното:

Жалбоподателят е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) със заявление от 22.07.2019 г., в което е посочил, че трудовото му правоотношение с „Тийм Пауър Европа“ ЕООД е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.4 от Кодекса на труда, считано от 19.07.2019 г. и че е упражнявал трудовата си дейност в друга държава- Германия. Към заявлението е представена Заповед № 43/19.07.2019 г., с която  осигурителят „Тийм Пауър Европа“ ЕООД и прекратил считано от 19.07.2019 г. трудовия договор с Д.А.Д..

В административното производство е установено, че осигурителят „Тийм Пауър Европа“ ЕООД е в списъка на предприятията, осигуряващи временна работа.

На 09.10.2019 г. ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Добрич е издал Разпореждане № 241-00-1100-1, с което е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица. Разпореждането е мотивирано с наличето на влязъл в сила отказ на ТД на НАП Варна за издаване на удостоверение А1.

Жалбоподателят е подал жалба по административен ред, по който  Директорът на ТП на НОИ Добрич е постановил Решение № 28/08.11.2019 г., с което е отхвърлил жалбата срещу разпореждането като неоснователна. Решението е оспорено пред АдмС-Добрич, по което е образувано адм. дело №184/2020 г.. Съдът с Решение №194/10.07.2020 г. е отхвърлил жалбата на Д. срещу обжалваното решение.

Във връзка със събраните в административната преписка доказателства, на 19.01.2021 г., Ръководителя на осигуряване за безработица е изпратил писмо до Управителя на дружеството-работодател „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“ ЕООД , с искане да се коригира декларация обр.1 относно лицето Д.А.Д..

С оглед и обстоятелството, че проверката срещу дружеството и към 2021 г. продължава на 27.01.2021 г. упълномощено за изпълнение правомощията на Ръководител на осигуряването за безработица длъжностно лице издало Разпореждане №241-00-102-1, с което на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО спряло производството по отпускане на ПОБ, образувано по заявлението на Д.А.Д..  Като мотиви на разпореждането било посочено, че са дадени предписания на дружеството за корекция на данни в Регистъра на осигурените лица за месец септември 2019 г. и юли, август и септември 2020 г. В срок жалбоподателят Д. обжалвал посоченото разпореждане пред Директор ТП на НОИ Добрич, който постановил оспореното по настоящото дело решение от 26.02.2021 г. за потвърждаване на разпореждането за спиране. В решението си контролният административен орган отразил обстоятелствата по подаване на заявлението от Д.Д. и установените данни за осигуряване при дружеството "ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА" ЕООД, както и че по отношение на този осигурител е възложена пълна планова ревизия. От Директора на ТП на НОИ Добрич е посочено, че в случая са налице условията на чл.54г, ал.4, т.2 от КСО – спиране на производството при наличието на извършване на проверка от контролен или друг компетенте орган относно обстоятелствата от значение за правото или размера на обезщетението, като в този случай спирането е до приключване на проверката, но  за не повече от 6 месеца, когато издаването на акта не може да стане преди нейното приключване.

В последното с.з. по делото е представен от ответника КП №5-03-00975827/10.08.2021 г. за извършена проверка по разходите на ДОО на „ТАЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“ ЕООД от ТП на НОИ гр. Варна; задължителни преписания дадени на дружеството от контролния орган на ТП на НОИ Варна, както и Разпореждане №241-00-102-2/26.08.2021 г. на Ръководител на Осигуряване за безработица при ТП на НОИ Добрич, с което разпореждане е възобновено производството по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, подадени от Д.А.Д., като в тази връзка е направено искане за прекратяване на производството, поради липса на правен интерес от страна на оспорващия.

При така установеното от фактическа страна, от правна такава, съдът намери следното:

На първо място, обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, са издадени от материално компетентния административен орган, по аргумент от чл. 54ж, ал. 1 и чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "ж" от КСО.

Според чл. 54а от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд " Безработица " най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 54б от КСО дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд " Безработица " за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. От така посочената нормативна уредба следователно става ясно, че при преценката относно дължимостта и съответно размера на обезщетението за безработица задължително следва да се вземе предвид дали за лицето са били внесени или са дължими осигурителни вноски, както и какъв е бил размерът на среднодневното възнаграждение или осигурителен доход.

В конкретния случай, видно от съдържанието на потвърденото с обжалваното решение разпореждане, в същото като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 54г, ал. 4 от КСО, която към датата на постановяване на разпореждането и съответно потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ Добрич гласи, че длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международни договори, по които Република България е страна. Очевидно е, че в случая административният орган е имал предвид втората от хипотезите по чл. 54г, ал. 4 от КСО, доколкото това и изрично е посочено в решението на по-горестоящия орган.

Съгласно чл. 54г, ал. 4, т. 2 от КСО, в сила от 01.01.2021 г., понастоящем основание за спиране вече е извършването на проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението, като в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца. Безспорно от събраните писмени доказателства по делото се установява, че се извършва проверка от контролен орган на дружеството-осигурител /КП и предписания/, т.е. спирането попада изрично в т.2 на чл.54г, ал.4, ал.2 от КСО, като изрично е посочено, че в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца. Разпореждането за спиране производството на осн. чл.54г, ал.4 от КСО е издадено на 21.01.2021 г., като шестмесечния срок изтича на 21.07.2021 г., като към този срок е следвало административния орган да възобнови производството. Това обаче е направено на 26.08.2021 г. Само на това основание, решението следва да бъде отменено.

Направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за прекратяване на производството е неоснователно, тъй като към момента на подаване на жалбата за оспорващи е бил налице правен интерес от оспорване на решението на Директора на ТП на НОИ Добрич.

Предвид изложеното следва като незаконосъобразно да бъде отменено оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - Добрич. Преписката, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, ще следва да се върне на административния орган за продължаване на административното производство по искането за отпускане на парично обезщетение за безработица и произнасяне съобразно със събраните доказателства по същество по заявлението.

Независимо от изхода на спора, по делото не са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар на упълномощения от Д. адвокат, поради което и такъв не се дължи. Доколкото е внесена и ДТ в размер на 10 лева, то съдът намира, че ответника не следва да се осъжда за същата, тъй като производството по тези дела е безплатно и това, че оспорващият е внесъл неправилно такса в размер на 10 лева, то тя си остава в негова тежест.

Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, във вр.с чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, АдмС-Добрич, ІV състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №6/26.02.2021 г. на Директор на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на Д.А.Д. срещу  Разпореждане №241-00-102-1/21.01.2021 г. на Ръководителя на осигуряването по безработица.

ВРЪЩА преписката на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Добрич, за продължаване на административното производство с произнасяне по същество по искането за отпускане на парично обезщетение за безработица по заявление №241-00-102/07.01.2021 г., подадено от жалбоподателя.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 119, вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2 б. "ж" от КСО.

 

 

 

                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: