№ 282
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева
Иван Ал. Стоилов
при участието на секретаря Вероника Р. Димитрова
в присъствието на прокурора В. П. Т.
като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100608195 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на Глава XXI от НПК.
Делото е образувано по жалба на адв. Х. Х., пълномощник на подс. Л. С. срещу Присъда,
постановена на 27.06.2024г. по НОХД № 8593/2023г. на СРС, НО, 96 състав. С присъдата
съдът е признал подс. Л. С. за виновна по обвинение за извършено престъпление по чл. 211
вр.чл. 210 ал.1 т.3 вр.чл. 209 ал.1 от НК и при условията на чл. 54 от НК й е наложил
наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66, ал.1 от НК
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от пет години.
Със същата присъда в тежест на подсъдимата са присъдени и направените по делото
разноски.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановената присъда, като се счита
същата за неправилна и необоснована, постановена въз основа на неправилно установени
фактически констатации, неподкрепени от доказателствата по делото. Отделно от това се
твърди наличие на съществени процесуални нарушения изразяващи се в липсата на
задълбочено обсъждане на доказателствата в мотивите към постановената присъда. В
жалбата се прави искане за отмяна на обжалваната присъда като бъде постановена нова, с
която подсъдимата да бъде призната за невинна. Липсват искания за събиране на
доказателства.
1
След запознаване с мотивите към обжалваната присъда е депозирано допълнително
изложение от адв. Х. Х. – САК, защитник на подс. Л. С.. С него се допълват вече
изложените доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт и за
допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила. Защитата
подробно се спира и анализира показанията на св. А.М.. Изтъкнато е възражение за
изключването на тези показания от доказателствената съвкупност поради неспазването на
процедурата по провеждане на разпита на свидетеля в хода на ДП, поради заявеното от него,
че някой обстоятелства не са били посочени от него и, че не му е била предоставена
възможност да прочете протокола за разпита след приключването му. На следващо място
намира извода на първоинстанционния съд за противоречивия характер на показанията на
св. М., дадени в хода на съдебното следствие за неиздържан и немотивиран. Намира, че
позовавайки се на показанията, дадени от свидетеля в хода на досъдебното производство,
съдът се е позовал на доказателства несъбрани по надлежния ред и е игнорирал други,
събрани, но не приобщени, с което е допуснато нарушение на процесуалните правила. За
неизяснен въпрос от показанията на св. М. намира дали изтеглените от него суми от
сметката на „Кания“ ЕАД са били предавани на ръка на подс. С.. Относно показания на св.
Г.Г. се изтъква, че същият е заявил, че е извършил необходимите проверки, но от
показанията му е видно, че реална проверка е извършена едва след последващото му
уведомяване от пострадалите М. и Г.. Според защитата изповяданата сделка е в резултат не
на претендираната престъпна дейност на подсъдимата, а на небрежното изпълнение на
законовите задължения на свидетеля в качеството му на нотариус. Поради тези съображения
намира, че показанията на този свидетел не са с необходимата степен на достоверност,
даващата основание за положителното им кредитиране. Досежно показанията на св. В.Ц.
изтъква наличието на известни противоречия, касаещи промени в номерацията на
ателиетата, и предположения, разколебаващи категоричния характер на тези показания,
който първоинстанционния съд е възприел. При анализ на свидетелските показания на
свидетели: Д. М., Т.М. и И.Ф. намира, че в конкретния казус липсва заблуждение у тях, което
да е формирано от представянето на документи от подсъдимата, чиято проверка относно
достоверността на отразените в приложените документи обстоятелства е от значение за
издаването на исканите официални документи в рамките на тяхната компетентност. От
правна страна, посочва, че подсъдимата от обективна и субективна страна не е осъществила
състава на вмененото й престъпление, а именно измама чрез въвеждане в заблуждение и
поддържане на заблуждението. Развиват се подробни съображения в тази насока, като се
изтъква, че и двата признака от субективната страна на престъплението – пряк умисъл и
користна цел у дееца не са налице по настоящото дело. Посочва се, че подсъдимата е
сключила договорите – предварителен и окончателен с намерение да ги изпълни и именно с
това съзнание същата е набивала необходимите документи и е поискала издаването на
същите от съответните длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. В заключение
се моли за отмяна на обжалваната присъда и постановяването на нова, с която подс. С. да
бъде призната за невинна и да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление
по чл. 211, вр. чл. 210, ал.1, т.3, във вр. с чл. 209, ал.1 от НК.
2
Съдът, след като се запозна жалбата, допълнението към нея и материалите по делото,
намери, че за правилното изясняване на обстоятелствата по същото не се налага
провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция. Освен че не са отправени
конкретни твърдения за наличие на неизяснени обстоятелства и не е посочено кои са те,
липсват и данни, сочещи на потребност от изясняването на относими към предмета на
делото факти.
В хода на съдебната прения пред настоящата инстанция адв. Х., защитник на подс. С.,
поддържа изцяло съображенията, изложени в допълнителното изложение към въззивната
жалба. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е назаконосъобразна, необоснована
и неправилна, по изложените съображения. Моли присъдата на СРС да бъде отменена, като
вместо това постанови нова присъда, с която да призна подсъдимата Л. С. за невиновна по
така повдигнатото й обвинение.
Подсъдимата С., в правото си на лична защита, поддържа адвоката си.
Прокурорът счита, че постановената от СРС присъда, с която подсъдимата Л. С. е призната
за виновна, в извършване на престъпление по чл. 211, вр. 209, ал. 1, т. 3, вр. чл. 209, ал. 1 от
НК, е правилна и законосъобразна, постановена е въз основа на събраните по делото
доказателства и при установена фактическа обстановка, и следва същата да бъде
потвърдена. Моли за потвърждението на постановената присъда.
В предоставената й последната дума, подс. С. счита себе си за невиновна случая. Посочва,
че не е направила нищо и моли да бъде оправдана.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 14 въззивен състав, след като обсъди доводите в
депозираната жалба, допълнителното изложение към нея, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:
На първо място, първоинстанционният съд е анализирал задълбочено и подробно събрания
по делото доказателствен материал. При това правилно е установил фактите по делото. Ето
защо няма основание присъдата да бъде отменяна.
След самостоятелен анализ на доказателствена съвкупност по делото въззивният съд приема
за установена фактическа обстановка, идентична с приетата от първоинстанционния съд.
Подсъдимата Л. М. С. е родена на **** г. в гр. Лом, област Монтана, българка, с българско
гражданство, с висше образование, неосъждана, омъжена, безработна, живуща в гр. София,
ул. ****, с ЕГН **********.
С решение № 1 от 25.02.2002 г. по ф. д. № 1061/2002 г. по описа на СГС в регистъра на
Фирмено отделение на съда било вписано дружество „АММИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, с ЕИК
*********, със съдружници: свидетелят А.М. М. и подсъдимата Л. М. С.. Основен предмет
на дейността на дружеството била предприемаческа дейност, включително покупка, строеж
3
и поддържане на недвижими имоти и тяхната продажба. С пряката предприемаческа дейност
в дружеството се занимавал управителят на дружеството М., а с подготовката на строежите,
контактите с различни административни органи по този повод, с намиране на клиенти и
осъществяване на сделките с тях с построеното – подс. С.. Във връзка с дейността си С. е
получила от М. търговско пълномощно, с което тя имала право да представлява „АММ-
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД навсякъде, където трябва, в качеството си на търговски пълномощник
на дружеството по смисъла на Търговския закон.
По поръчка на подс. С., през м. май 2007г. възложила изготвянето на идеен инвестиционен
проект за триетажна жилищна сграда с магазини и подземен паркинг, находяща се в УПИ
ХII-430, 974, 975, кв. 14, по плана на м. „Гърдова глава“, район „Витоша“ - Столична
община, гр. София и административен адрес: гр. София, ж. к. „Гърдова глава“, ул. „****“ №
6 на св. В.И.Ц. - управител на 13.08.2024 г. в „Архитектурно бюро - В. Ц.“ ООД. Било
предвидено застрояване с триетажна жилищна сграда с магазини, офис, подземен паркинг с
гаражни клетки, гаражи, сутерен със складови помещения и апартаменти. Сградата била
разделена на две секции с делатационна фуга, наречени блок „А“ и блок „Б“. В блок „Б“ на
мансардния, четвърти етаж, на кота + 11,85 метра - целият с обща застроена площ от 290.70
кв. м, били предвидени за изграждане четири тавански помещения - съответно със светла
площ 59,3 кв. м., 40,9 кв. м., 75,4 кв. м. и 87,2 кв. м. Идейният инвестиционен проект бил
одобрен на 20.07.2007 г. и за изпълнението му било издадено Разрешение за строеж №
425/17.08.2007 г. от и. д. Главен архитект на район „Витоша“ – Столична община. След
заверка от компетентните общински власти, оригинали на одобрения проект и на
разрешението за строеж останали в подс. С..
С Нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на
жилища и други обекти № 55, том LLXLI, дело № 38483, с вх. peг. № 56067/06.08.2007 г. на
Служба по вписвания към Агенция по вписванията, Ф.С.А., М.Г.Ц., Р.А. М. и „АММ-
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, представлявано от неговия управител - свидетеля М., като
собственици на УПИ XII-430, 974, 975, кв. 14, м. „Гърдова глава“, район „Витоша“ -
Столична община и административен адрес: гр. София, ж. к. „Гърдова глава“, ул. „****“ № 6
взаимно си учредили правото на строеж за построяването в описаното дворно място на
триетажна сграда с магазини и подземен паркинг, разделена на две секции наречени блок
„А“ и блок „Б“ с разгъната застроена площ от 2 298,80 кв. м, съгласно одобрен
инвестиционен проект - идейна фаза на 20.07.2007 г. от Главния архитект на район „Витоша“
- Столична община, както следва: за Ф.С.А. правото на строеж за апартамент № 7 на ет. 2
надпартерен етаж в блок „Б“ със застроена площ от 77,5 кв. м., апартамент № 8 на ет. 2
надпартерен етаж в блок „Б“ със застроена площ от 133,40 кв. м., СПА- център, разположена
на две нива в сутерена и на партера на блок „Б“ със застроена площ от 177,30 кв. м., за
М.Г.Ц. правото на строеж за търговски обект - кафене, находящо се на партера в блок „Б“ със
застроена площ от 78,00 кв. м., заедно със складово помещение под кафенето в сутерена,
заедно с две тавански помещения - таванско помещение № 4, на третия етаж на кота +9,10 в
блок „Б“ със застроена площ от 128,80 кв. м. и таванско помещение № 6, на мансардния етаж
4
на кота +11,85 в блок „А“ със застроена площ от 125,67 кв. м., както и с две складови
помещения - склад № 5 в сутерена на жилищната сграда блок „А“ с площ от 2,80 кв. м. и
склад № 2 в сутерена на сградата блок „Б“, както и гаражна клетка № 5 и гаражна клетка №
6 в блок „Б“, за Р.А. М. правото на строеж за апартамент № 7 на втори надпартерен етаж в
блок „А“, със застроена площ от 109,80 кв. м. и склад 8 в сутерена на блок „А“ с площ от
3,30 кв. м., както и гаражна клетка № 3 и гараж № 2 в блок „А“, а за „АММ-ИНЖЕНЕРИНГ“
ООД правото на строеж за всички останали обекти в сградата, предвидена за застрояване
съгласно одобрен инвестиционен проект - идейна фаза на 20.07.2007 г. от Главния архитект
на район „Витоша“ - Столична община без обектите, за които било учредено право на
строеж в полза на А., Ц. и М.. Страните декларирали, че сключват нотариалния акт в
изпълнение на Предварителен договор за учредяване на право на строеж върху поземлен
имот срещу задължение за построяване на жилищни и нежилищни обекти, сключен между
тях на 29.11.2006 г. в гр. София. Срещу учреденото му в договора право на строеж извън
обема на правото му на собственост, „АММ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, поело задължението да
финансира и построи със собствени сили и средства в полза на останалите съсобственици в
поземления имот имотите подробно описани в точки 1, 2 и 3 от договора, за които на А., Ц.
и М. им било учредено право на строеж.
През м. февруари 2008 г. св. Ц. - управител на „Архитектурно бюро - В. Ц.“ ООД, изготвил
отново по поръчка на подс. С., преработка /архитектурна част/ на инвестиционния проект
за описаната триетажна жилищна сграда. Съгласно този преработен проект в блок „Б“ на
мансардния четвърти етаж, на кота +11,85 метра - целият с обща застроена площ от 290,7 кв.
м, вместо таванските помещения били вече обособени за изграждане две ателиета - ателие
№ 5 със застроена площ от 163,4 кв. м. и ателие № 7 със застроена площ от 102,30 кв. м и
общи части на двете ателиета - 25,70 кв. м. Преработеният инвестиционен проект бил
одобрен на 24.06.2008 г. в рамките на издаденото Разрешение за строеж № 425/17.08.2007 г.
от и. д. Главен архитект на район „Витоша“ – Столична община. След изготвянето му и
неговата заверка от компетентните общински власти един оригинал от проекта останал в
подс. Л. М. С..
След като строежът на сградата бил започнал възникнала нужда от средства за
довършването на сградата, както и за други строителни проекти на фирмата. Подс. С.
решила да ги набави чрез банков кредит „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД. За обезпечаването
на кредита подсъдимата учредила договорна ипотека върху обектите в жилищната сграда на
ул. „****“ № 6, между които и върху ателие № 5.
С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 21, том 4, дело № 3525 от
02.03.2010 г., вписан в Агенцията по вписванията, банка „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД
предоставила на „АММ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД банков кредит в размер на 1 200 000 лева,
главница, лихви, разноски и наказателни лихви, обезпечен с учредена договорна ипотека в
полза на банката върху 17 броя самостоятелни обекти в триетажната жилищна сграда,в груб
строеж, находяща се в гр. София, ж. к. „Гърдова глава“, ул. „****“ № 6, включително и върху
Ателие № 5, в подпокривното пространство на блок "Б", на кота +11,85 м., със застроена
5
площ от 163,40 кв.м., а с включени общи части - от 211,58 кв. м. Солидарен длъжник по
кредита и страна по договора за ипотека заедно с „АММ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, свидетелят
М. в лично качество, станала лично и подс. С..
Цитираният банков кредит не бил погасен. Банката се снабдила с изпълнителен лист и
сезирала с него съдебен изпълнител. Ателие № 5, заедно с другите самостоятелни обекти в
сградата - обезпечения по договора за ипотека, станали предмет на изпълнително дело №
201384404006666/2013 г. по описа на ЧСИ С.Я. - peг. № 844 на КЧСИ на РБ и изнесени на
публична продан.
С Разрешение за ползване № СТ-1231/14.10.2010 г. на заместник-началника на ДНСК било
разрешено ползването на триетажната жилищна сграда с построените в нея отделни
жилищни и нежилищни обекти.
Нуждата от пирични средства продължавала. Поради това подс. С. решила привидно да
продаде ипотекирания в полза на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД имот - ателие № 5 на нейни
близки лица. Продажна цена на имота щяла да бъде осигурена чрез банково кредитиране от
„ЕМПОРИКИ БАНК-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, което да бъде обезпечено с втора ипотека върху
ателие № 5. Подсъдимата решила да промени номерацията на ателие № 5 с друга - № 13, и
така създаде невярна представа за кредитора, че за същия имот в Имотния регистър на
Агенцията по вписванията няма вписани вещни и други тежести е имотът не е бил предмет
на отчуждителни сделки.
В периода между 02.03.2010 г. и 29.03.2011г., по неустановен начин подс. С. придобила от
В.И.Ц. - управител на „Архитектурно бюро - В. Ц.“ ООД през м. май 2008г. привидно
изготвен през м. май 2008 г. и привидно одобрен на 24.06.2008 г. преправен преработен
инвестиционен проект, в рамките на издаденото Разрешение за строеж № 425/17.08.2007 г.
от и. д. Главен архитект на район „Витоша“ – СО. В проектът, в блок „Б“ на мансардния
четвърти етаж, на кота +11,85 метра - целият с обща застроена площ от 290,7 кв. м, ателие №
5 със застроена площ от 163,4 кв. м. било вписано като ателие № 13. В този проект
таванските помещения на четвъртия мансарден етаж били преобразувани в ателиета, като
ателие № 5 включило площта на тавански помещения 5 и 6 и част от общ коридор.
След това подс. С. възложила на св. Б.П.П. - проектант и съсобственик на „ГеоБул“ ООД, да
изготви проект за нанасяне на сгради и самостоятелни обекти в имот 68134.1935.1988 по
кадастралната карта на гр. София, район „Витоша“, в който проект ателие № 5 на четвъртия
мансарден етаж на сградата да фигурира като № 13. Подс. С. предоставила на св. П.
необходимите документи и преправения, преработен инвестиционен проект. След
„геодезическо заснемане“ и „оглед на място“ П. изготвил схема на самостоятелния обект в
сградата, съгласно която ателие № 13 на ет. 4 в сграда № 68134.1935.1988.2.4 е с площ по
документ 163,40 кв. м., представлява ателие за творческа дейност на един етаж, неразделна
част от който е и склад № 14 от 7 кв. м. и 4,50 % ид. части от общите части на сградата и
ателието има съсед на същия етаж имот 68134.1935.1988.2.12 и под обекта: имот
68134.1935.1988.2.2, имот 68134.1935.1988.2.3 и имот 68134.1935.1988.2.10.
6
Със свое Заявление вх. № 99-9379/29.03.2011 г., в качеството й на търговски пълномощник
на АММ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, подс. С. поискала от Службата по геодезия, кадастър и
картография (СГКК) - Софияград изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, състоящо се в съединяване на поземлени имоти с идентификатори 68134.1935.430,
68134.1935.974 и 68134.1935.975 в новообразуван поземлен имот 68134.1935.1988 и
нанасяне на две сгради в него, включително триетажната жилищна сграда в гр. София, ж. к.
„Гърдова глава“, ул. „****“ № 6 с построените в нея отделни жилищни и нежилищни обекти.
Към заявлението си подс. С. представила Удостоверение за актуалното състояние на „АММ-
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД изх. № 20110118142009/18.01.2011г., Нотариален акт за учредяване
право на строеж срещу задължение за построяване на жилища и други обекти № 55/2007г.,
Нотариален акт за образуване на съсобствен регулируем имот № 87/2007 г., скица № 70-00-
1005 по peг. преп. 04.05.2010 г., Схема на самостоятелен обект - ателие 13, от 15.03.2011 г. в
сграда с идентификатор 68134.19.35.1988.2.4. и преправения преработен инвестиционен
проект (архитектурна част), привидно изготвен от В.И.Ц. през м. май 2008 г. и привидно
одобрен на 24.06.2008 г. в рамките на издаденото Разрешение за строеж № 425/17.08.2007 г.
от и. д. Главен архитект на район „Витоша“ - СО, в който проект, в блок „Б“ на мансардния
четвърти етаж, на кота +11,85 метра - целият с обща застроена площ от 290,7 кв. м, ателие №
5 със застроена площ от 163,4 кв. м. било вписано като ателие № 13.
Със Заповед № КД-14-22-171/04.04.2011 г. предложеното от С. изменение било одобрено,
като в сградата с идентификатор 68134.1935,1988.2 бил обособен самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1935.1988.2.4 за ателие № 13, за който била издадена и схема №
9916/20.04.2011 г. за самостоятелен обект, изготвена по съответния ред в СГКК София-град
въз основа на представените от С., като търговски пълномощник на „АММ-ИНЖЕНЕРИНГ“
ООД, преправен преработен инвестиционен проект (архитектурна част), привидно одобрен
от и. д. Главен архитект на район „Витоша“ - СО и изготвения от свидетеля П. проект за
схема.
По заявления на С. до район „Витоша“ - СО и Агенцията по вписванията „новият“ имот бил
заявен в отдел ОП-Витоша - СО-ДОП и Агенцията по вписванията. За него били издадени
удостоверение за вписвания и вещни тежести, удостоверение за данъчна оценка и оценка
площообразуване за ателие № 13, съгласно които „новият“ имот привидно не бил обременен
с вещни и други тежести и не бил по-рано предмет на отчуждителни сделки.
На 13.07.2011г. с Нотариален акт № 49, том II, вписан с вх. peг. № 1703, нот. дело № 192/2011
г. на нотариус peг. № 152 на Нотариалната камара, вписан под № 158, том LNNIV, дело №
16104 в Службата по вписванията, ателие № 5 било продадено като ателие № 13 от „АММ-
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, представлявавано от подс. С., на свидетелите М.Б.А. и А.Й.А. -
близки на свидетеля А.М. М.. Част от „продажната цена“ в размер на 62 000 евро била
изплатена на продавача със средства от получен от купувачите банков кредит от
„ЕМПОРИКИ БАНК-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, обезпечен с вписана в полза на банката ипотека, с
молба, вписана в Имотния регистър на Агенцията по вписванията, с вх. peг. № 173305, том
IV, № 127 от 13.07.2011г. Полученият банков кредит не бил погасен и през 2013г. с вх. peг. №
7
19551, том IX, акт № 162, върху имота, по искане на кредитора, получил междувременно
ново име „КРЕДИ АГРИКОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, била вписана възбрана след издаден на
18.03.2013г. изпълнителен лист по гр. дело № 10221/2013 г. на СРС, ГО, 76-ти състав.
На 01.12.2011г. в Търговския регистър на Агенция по вписванията било вписано дружество
„КАНИЯ“ АД, с ЕИК ********* със Съвет на директорите: подс. Л. М. С., Ж. Х.а М.а
/съпруга на А.М. М./ и самият А.М. М.. От 12.10.2015 г. дружеството било преобразувано в
„КАНИЯ“ ЕАД и вписан едноличен собственик на капитала му - Х. А. М. /син на А.М./.
На 25.02.2016 г. подс. С. била заличена като член на Съвета на директорите на „КАНИЯ“
ЕАД. Управлението на дружеството било поето еднолично от Х. М.. На последната
посочена дата, подс. С. придобила дяловете на А.М. в капитала на „АММ-ИНЖЕНЕРИНГ“
ООД и била вписана в търговския регистър като едноличен собственик на капитала на
„АММ-ИНЖЕНЕРИНГ“ -преобразувано в ЕООД и управител на същото дружество. Като
управител на дружеството след 25.02.2016 г., подс. С. имала качеството на длъжностно лице
по смисъла на чл. 93, т. 1,б. „б“ от НК - на същата било възложено да изпълнява ръководна
работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице.
Kъм началото на 2016 г. финансовият проблем за осъществяване на дейността на „АММ-
ИНЖЕНЕРИНГ“, както и за личните нужди на подс. С. все още съществувал. Подс. С.
решила да извърши нова привидна „продажба“ на други лица на вече продадения на М. и А.
А. имот - ипотекиран в полза на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД като ателие № 5 и
ипотекиран в полза на „ЕМПОРИКИ БАНК-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /„КРЕДИ АГРИКОЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/ като ателие № 13, като при новата „продажба“ тя представи имота на
бъдещите купувачи като ателие № 6, собственост на „АММ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, който
имот привидно да не е обременен с вещни и други тежести и да не бил по-рано предмет на
отчуждителни сделки.
В началото на 2016 г. Ж.-П. Г. и С.Д. М. започнали да търсят жилище в района на ж.к.
„Манастирски ливади“, което да закупят. Техен познат ги свързал с подс. Л. М. С., която им
представил като собственик на строителна фирма и занимаваща се с продажба на жилища.
Подс. С. ги поканила на вечеря в жилището си на ул. „****“ № 6. Предложила им за покупка
два апартамента на същата ул. „****“ - един с площ от 100 кв. м. и друг - с площ от 161,4 кв.
м. - ателие на четвърти мансарден етаж в блок, като им заявила, че имотите са собствени на
управляваното от нея дружество„АММ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и се продават. Г. и М. се
заинтересували от предложенията.
На неустановена дата, в периода от 28.04.2016 г. до 11.05.2016 г., в гр. София, подс. С.
осигурила личен достъп на свидетелите Ж.-П. Г. и С. М. до намиращите се в жилищната
сграда на ул. „****“ № 6, вх. „Б“ апартамент с площ от 100 кв. м., а след него и до ателие с
площ от 163,40 кв. м, разположено на 4-ти мансарден етаж в жилищната сграда на ул. „****“
№ 6, вх. „Б“, което в действителност било ателие № 5, предмет също и на договора за
покупко-продажба с М. и А. А., вписан в него като ателие № 13. На Ж.-П. Г. и на С.Д. М.
подс. С. заявила, че ателието е собственост на „АММ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и се предлага
8
за продажба, че върху имота няма вещни или облигационни тежести в полза на трети лица,
вещно право на ползване, сключени договори за наем, че върху имота няма наложена
възбрана, че не подлежи на реституция и няма съдебен спор върху имота и като такъв би им
го продаде за сумата от 176 000 лева, равностойни на 90 000 евро.
Свидетелите Г. и М. много харесали процесното ателие. Подс. С. ги приканила по-бързо да
сключат предварителен договор за покупко-продажба на имота и да заплатят капаро в
размер на 50 000 лева за него, като им казала, че има и друг кандидат-купувач, готов да го
купи. Също така С. се уговорила с Г. и М., че могат да заплатят продажната му цена и на
части, дори и след нотариалното сключване на договора за покупко-продажба, без конкретен
срок. Подсъдимата им обещала, че ще осигури всички необходими документи за
нотариалното сключване на сделката. Макар С. да не представила на Ж.-П. Г. и на С. М.
никакви документи за собствеността на имота - предмет на бъдещата покупко-продажба и
двамата свидетели да не знаели, че ателие № 6 като самостоятелен обект в сградата в град
София, Столична община - Район Витоша, ж. к. „Гърдова глава“, на улица „****“ № 6, вход
„Б“, на мансардния етаж на кота +14,10 м изобщо не съществува в правния мир, че в
действителност същото било ателие № 5 по преработеният инвестиционен проект на
сградата, одобрен на 24.06.2008 г. в рамките на издаденото Разрешение за строеж №
425/17.08.2007 г. от и. д. Главен архитект на район „Витоша“ - СО, ипотекирано в полза на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД и едновременно с това - ателие № 13, закупено по-рано от М.
и А. А., ипотекирано в полза на „ЕМПОРИКИ БАНК-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД („КРЕДИ
АГРИКОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД), Г. и С. се съгласили с всички поставени от С. условия по
бъдещата сделка, включително и с това уговореното капаро в размер на 50 000,00 лева да се
преведе по сметка на трето лице - „КАНИЯ“ ЕАД. Свидетелите взели решение да сключат
предварителен договор за покупко-продажба с „АММИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД.
На 11.05.2016 г. подс. С., като управител и едноличен собственик на капитала на „АММ-
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД - дружество-продавач, сключила с купувачите Ж.-П. Г. и със С. М.
предварителен договор за покупко-продажба на ателие № 6, находящо се в град София,
Столична община - Район Витоша, ж. к. „Гърдова глава”, на улица „****“ № 6, вход „Б“, на
мансардния етаж на кота +14,10 м - самостоятелен обект в сграда, намиращ се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1935.1988, с адрес на обекта: гр.
София, СО-Район „Витоша“, ул. „****“ № 6, етаж 4, ателие 6, със застроена площ 163,40 кв.
м., с прилежащ към него склад № 14 с площ от 7,00 кв. м., заедно със съответните 4,50 ид.
части от общите части на сградата, от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ
№ XII-430, 974 и 975 по плана на гр. София, местността „Гърдова глава“, целият с площ от
1700 кв. м. при съседи: УПИ I за училище, УПИ Х-429 и УПИ XV-431, който имот
съставлява поземлен имот с идентификатор 68134.1935.1988, по кадастралната карта и
регистри на гр. София, който имот в действителност бил ателие № 5 по преработения
инвестиционен проект на сградата, одобрен на 24.06.2008 г. в рамките на издаденото
Разрешение за строеж № 425/17.08.2007 г. от и. д. Главен архитект на район „Витоша“ - СО,
предмет също и на договора за покупко-продажба с М. и А. А., вписан в него като ателие №
9
13, ипотекиран в полза на „ЕМПОРИКИ БАНК-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД („КРЕДИ АГРИКОЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД). В договора подс. С., като управител и едноличен собственик на
капитала на „АММ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД писмено, а преди това и устно, декларирала, че
имотът или части от него не са прехвърляни на трети лица, че върху имота няма вещни или
облигационни тежести в полза на трети лица, вещно право на ползване, сключени договори
за наем и други, че върху имота няма наложена възбрана, не подлежи на реституция и в
момента няма съдебен спор за имота.
На същият ден св. Г. превел, чрез С. М., по посочената от С. банкова сметка на „КАНИЯ“
ЕАД в „Първа инвестиционна банка“ АД, IBAN ****, BIC: FINVBGSF уговореното капаро -
сумата от 50 000 лева - съпружеска имуществена общност. Веднага след постъпването й по
сметката, сумата била изтеглена на каса от свидетеля А.М. и предадена от него на подс. С..
На неустановена дата през месец юни 2016г. подс. С. предала владението върху имота на Г. и
М., които се настанили и заживели в него.
Подс. С. се заела да осигури необходимите за окончателното сключване пред нотариус на
договора за покупко-продажба документи за имота, с които да продължи да поддържа
възбуденото от нея у бъдещите купувачи заблуждение, че имотът е собственост на „АММ-
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, че върху него няма вещни или облигационни тежести в полза на
трети лица, вещно право на ползване, сключени договори за наем, че върху имота няма
наложена възбрана, че не подлежи на реституция, няма съдебен спор за имота и същият
имот не е бил предмет на отчуждителни сделки.
В периода между 13.07.2011 г. и 11.05.2016 г. подс. С. придобила по неустановен начин
преправен преработен инвестиционен проект, привидно изготвен от В.И.Ц. - управител на
„Архитектурно бюро - В. Ц.“ ООД през м. май 2008 г. и привидно одобрен на 24.06.2008 г. в
рамките на издаденото Разрешение за строеж № 425/17.08.2007 г. от и. д. Главен архитект на
район „Витоша“ - СО, в който проект в блок „Б“ на мансардния четвърти етаж, на кота
+11,85 метра - целият с обща застроена площ от 290,7 кв. м, ателие № 5 със застроена площ
от 163,4 кв. м. било вписано като ателие № 6.
След 11.05.2016г. и преди 04.08.2016г. подс. С., като управител и едноличен собственик на
капитала на „АММ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, възложила на своя познат - свидетеля Б.П.П.,
проектант и съсобственик на „ГеоБул“ ООД, да изготви проект за нанасяне на сгради и
самостоятелни обекти в имот 68134.1935.1988 по кадастралната карта на гр. София, район
„Витоша“, в който проект ателие № 5 на четвъртия мансарден етаж на сградата да фигурира
като № 6. С. лично предоставила на П. наред с други документи и преправения преработен
описан по-горе инвестиционен проект, в който ателие № 5 в блок „Б“ на мансардния
четвърти етаж, на кота +11,85 метра било вписано като ателие № 6. След „геодезическо
заснемане“ и „оглед на място“ П. изготвил проект на схема на самостоятелния обект в
сградата, съгласно която ателие № 6 на ет. 4 в сграда № 68134.1935.1988.2.4 е с площ по
документ 163,400 кв. м., представлява ателие за творческа дейност на един етаж, неразделна
част от който е и склад № 14 от 7 кв. м. и 4,50 % ид. части от общите части на сградата и
ателието има съсед на същия етаж имот 68134.1935.1988.2.12 и под обекта: имот
10
68134.1935.1988.2.2, имот 68134.1935.1988.2.3 и имот 68134.1935.1988.2.10.
Със свое Заявление вх. № 01-237975/04.08.2016 г. подс. С., като управител и едноличен
собственик на капитала на „АММ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, поискала от Службата по
геодезия, кадастър и картография (СГКК) - София-град изменение на кадастралната карта
икадастралните регистри, състоящо се в изменение на номера на самостоятелния обект от
ателие № 13 на ателие № 6 и издаване на схема на обекта, за което представила пред
службата Нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване
на жилища и други обекти № 55/2007 г., а с допълнително внесено от нея Заявление с вх. №
05- 8999/17.08.2016 г. - и придобития от нея по неустановен начин преправен преработен
инвестиционен проект, привидно изготвен от В.И.Ц. през м. май 2008 г. и привидно одобрен
на 24.06.2008 г. в рамките на издаденото Разрешение за строеж № 425/17.08.2007 г. от и. д.
Главен архитект на район „Витоша“ - СО, в който проект в блок „Б“ на мансардния четвърти
етаж, на кота +11,85 метра - целият с обща застроена площ от 290,7 кв. м, ателие № 5 със
застроена площ от 163,4 кв. м. било вписано като ателие № 6 и изготвения от свидетеля П.
проект за схема на ателие № 6.
По заявления на С., като управител и едноличен собственик на капитала на „АММ-
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, „новият“ имот бил заявен от нея и деклариран в отдел ОП-Витоша -
СО-ДОП и Агенцията по вписванията и за него в тези служби по предвидения в закона ред
били издадени удостоверение за вписвания и вещни тежести, удостоверение за данъчна
оценка и оценка площообразуване за ателие № 6, съгласно които имотът привидно не бил
обременен с вещни и други тежести и не бил по-рано предмет на отчуждителни сделки.
В периода от 11.05.2016г. до 18.08.2016г. подс. С. настоявала в телефонни разговори със
свидетелите Г. и М. за заплащането от тях на остатъка от продажната цена, поради спешната
нужда от пари.
На 18.08.2016 г. св. Ж.-П. Г. превел, чрез С. М., по посочената от С. банкова сметка на
„КАНИЯ“ ЕАД в „Първа инвестиционна банка“ АД, IBAN ****, BIC: FINVBGSF
допълнителна вноска по договора - сумата от 10 000 лева - съпружеска имуществена
общност. Постъпилата по сметката на „КАНИЯ“ ЕАД сума била изтеглена от свидетеля
А.М. и той я предал на С..
На 23.08.2016 г. в СГКК за ателие № 6 била издадена схема № 15- 415926/23.08.2016 г. за
самостоятелен обект в сграда, която схема била получена от С., като управител и едноличен
собственик на капитала на „АММ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД.
На 18.10.2016г. св. Ж.-П. Г. отново по настояване на С., поради нужда от пари, превел, чрез
С. М., по посочената от С. банкова сметка на „КАНИЯ“ ЕАД в „Първа инвестиционна
банка“ АД, IBAN ****, BIC: FINVBGSF допълнителна вноска по договора - сумата от 13 000
лева - съпружеска имуществена общност. Постъпилата по сметката на „КАНИЯ“ ЕАД сума
била изтеглена от свидетеля А.М. и той я предал на С..
На 19.10.2016 г., подс. С. и свидетелите Г. и М. се срещнали в гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № ****, в нотариалната кантора на свидетеля нотариус Г.И.Г., регистриран под
11
peг. № 637 на Нотариалната камара на Република България. Там подс. С. представила пред
свидетелите Г. и М. и пред нотариуса осигурените от самата нея необходими документи за
нотариалното сключване на договора за покупко-продажба на описания недвижим имот с
Нотариален акт № 138, том II, peг. 8105, дело 233 от 19.10.2016 г.; Нотариален акт за
учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилища и други обекти
№ 55, том LLXLI, дело № 38483, с вх. peг. № 56067/06.08.2007 г. на Служба по вписвания
към АгВп; Разрешение за строеж № 425/17.08.2007 г., изд. от СО-район „Витоша”;
Разрешение за ползване № СТ-05-1231/14.10.2010 г., изд. от ДНСК; Одобрен архитектурен
проект от 10.04.2008 г.; Таблица за определяне на идеални части от общите части и от
правото на строеж на жилищна сграда; Удостоверение за административен адрес, с изх. №
68-00- 498/15.04.2010 г., изд. от „ГИС София" ЕООД; Схема на самостоятелен обект в сграда
№ 15-415926/23.08.2016 г., изд. от АГКК; Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 11.05.2016 г.; Справка за актуално правно състояние на „АММ-
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД от ТР към 19.10.2016 г.; Решение на едноличния собственик на
капитала на „АММ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД за продажба на недвижим имот от 11.05.2016 г.;
Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, с изх. № 36551/09.09.2016
г., изд. от Служба по вписвания към АгВп; Удостоверение за данъчна оценка с изх. №
**********/10.08.2016 г., изд. от СО отдел „ОП“, район "Витоша"; Декларации по чл. 264,
ал. 1 от ДОПК; Декларация по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП; Квитанции за платен
местен данък, такса по ЗННД и такса за вписване, както и проект на нотариалния акт в
електронен вариант, подписала Нотариален акт № 138, том II, peг. 8105, дело 233 от
19.10.2016 г. На посочените дата и място С., като управител и едноличен собственик на
капитала на „АММ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, декларирала устно и писмено пред Г. и М.,
както и пред нотариуса, че „АММ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД притежава изцяло и в пълен обем
правото на собственост върху продавания недвижим имот, представя пред нотариуса
необходимите документи, легитимиращи правото му на собственост върху него, че същият
не е обременен с чужди вещни права, тежести и възбрани, не е съдебно оспорен и трети
лица не са заявили претенции относно собствеността му, имотът не е предмет на искови,
обезпечителни и изпълнителни производства, не е заложен по реда на Закона за особените
залози, че върху него няма наложена възбрана по Закона за отнемане в полза на държавата
на незаконно придобито имущество, не е апортиран в капитала на търговско дружество,
няма сключени предварителни договори за продажба на имота с трети лица, или договори за
наем, че няма каквито и да са облигационни или вещни права или претенции върху имота от
трети лица, че с прехвърлянето на собствеността върху имота не се увреждат правата на
кредитори по смисъла на чл. 135 от ЗЗД, че не са налице каквито и да са обстоятелства,
които биха възпрепятствали купувачите да упражняват правото си на собственост в пълен
обем и/или биха довели до пълна или частична евикция на купувачите от имота.
След извършването на формална проверка на представените му документи и като научил
волята на страните, нотариусът подписал нотариалния акт с договора за покупко-продажба и
го предоставил за вписване в Служба по вписвания.
12
След провеждане на телефонни разговори между подс. С. и свидетелите Г. и М., последните
превеждали на подс. С. допълнителни вноски по договора, тъй като подсъдимата настоявала
за изплащане на остатъка от продажната цена, поради спешната нужда от пари:
На 28.11.2016г. св. Ж.-П. Г. превел, чрез С. М., по посочената от С. банкова сметка на
„КАНИЯ“ ЕАД в „Първа инвестиционна банка“ АД, IBAN ****, BIC: FINVBGSF
допълнителна вноска по договора сумата от 11 000 лева - съпружеска имуществена общност,
придобита по време на брака си със С. М. и с която сума той и С. М. заедно разполагали и се
разпореждали. Постъпилата по сметката на „КАНИЯ“ ЕАД сума била изтеглена от
свидетеля А.М. и той я предал на С..
На 08.12.2016г. св. Ж.-П. Г. превел, чрез С. М., по посочената от С. банкова сметка на
„КАНИЯ“ ЕАД в „Първа инвестиционна банка“ АД, IBAN ****, BIC: FINVBGSF
допълнителна вноска по договора сумата от 2 500 лева - съпружеска имуществена общност,
придобита по време на брака си със С. М. и с която сума той и С. М. заедно разполагали и се
разпореждали. Постъпилата по сметката на „КАНИЯ“ ЕАД сума била изтеглена от
свидетеля А.М. и той я предал на С..
На 14.12.2016 г. св. Ж.-П. Г. превел, чрез С. М., по посочената от С. банкова сметка на
„КАНИЯ“ ЕАД в „Първа инвестиционна банка“ АД, IBAN **** 6 5 6 , BIC: FINVBGSF
допълнителна вноска по договора сумата от 1 500 лева - съпружеска имуществена общност,
придобита по време на брака си със С. М. и с която сума той и С. М. заедно разполагали и се
разпореждали. Постъпилата по сметката на „КАНИЯ“ ЕАД сума била изтеглена от
свидетеля А.М. и той я предал на С..
На неустановена дата в периода от 14.12.2016г. до 27.12.2016г. свидетелите С. М. и Ж.-П. Г.
случайно научили, че закупеният от тях имот е предмет на публична продан при ЧСИ С.Я. и,
че бил обременен с договорна ипотека в полза на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, а след това
и с друга такава в полза на „ЕМПОРИКИ БАНК-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД („КРЕДИ АГРИКОЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД) и, че по воденото изпълнително дело от ЧСИ Я., вече била установена
идентичност между ателие № 5 - ипотекирано първоначално през 2010г. в полза на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ателие № 13 - продадено през 2011г. на М. и А. А. и
ипотекирано в полза на „ЕМПОРИКИ БАНК-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД („КРЕДИ АГРИКОЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД) и ателие № 6, което Г. и М. закупили от „АММ- ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД,
представлявано от подс. С..
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-техническа
експертиза се установява пълна идентичност между ателие № 5 /ипотекирано първоначално
през 2010 г. в полза на „Уникредит Булбанк“ АД/, ателие № 13 /продадено през 2011 г. на
свидетелите М. и А. А. и ипотекирано в полза на „Емпорики Банк-България“ ЕАД /„Креди
Агрикол България“ ЕАД/ и ателие № 6 /продадено на свидетелите Ж.-П. Г. и С. М. през 2016
г./.
В мотивите си СРС обстойно е анализирал доказателствената съвкупност по делото, а
13
именно: показанията на свидетелите Г.И.Г., С.Д. М. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.
4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК на л. 78-81 от том 2 от ДП), Ж.-П. Г. (вкл. приобщените по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 100-102 от том 2 от ДП), А.М. М. (вкл.
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 103 и л. 104 от том 2 от
ДП), М.Б.А. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК на л.
115- 116 от том 2 от ДП), А.Й.А. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2,
пр. 2 НПК на л. 117 от том 2 от ДП), Д. Т.а М. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 134-135 от том 2 от ДП), И.Т.Ф. (стара фамилия А.) (вкл.
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 136 от том 2 от ДП),
В.И.Ц. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК на л. 223
от том 2 от ДП), Б.П.П. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК
на л. 224 от том 2 от ДП), З.Ж.М. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2,
пр. 2 НПК на л. 225 от том 2 от ДП), А.А.С. (стара фамилия П.) (вкл. приобщените по реда
на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 226 от том 2 от ДП) и Татяна Н.М. (вкл.
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 227 от том 2 от ДП);
предварителен договор за покупко-продажба от 11.05.2016 г. (л. 16-18 от том 1 от ДП),
Нотариален акт от 19.10.2016 г. (л. 8-9 от том 1 от ДП); платежни нареждания (л. 82-88 от
том 2 от ДП); отчети по сметка на „Кания“ ЕАД (л. 105-114 от том 2 от ДП); справки от
Служба по вписванията-гр. София (л. 120- 133 и л. 246-279 от том 2 от ДП и л. 25-30 от том
3 от ДП); справка от „ПИБ“ АД (л. 231-241 от том 2 от ДП); справка от СГКК-София град (л.
47 от том 3 от ДП), Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК (л. 33-42 от том
3 от ДП); заключението на съдебно-графическа експертиза (л. 148-151 от том 2 от ДП);
заключението на съдебно-техническа експертиза (л. 183-186 от том 2 от ДП) и справка за
съдимост на подсъдимата.
Първоинстанционният съд е направил подробен, съдържателен и обоснован доказателствен
анализ, с който въззивната инстанция се солидализира. В мотивите към присъдата, Съдът е
посочил кои доказателствени източници от тях възприема, в кои части, както и кои
обстоятелства счита за установени от тях. Настоящата инстанция намира, че на базата на
този доказателствен анализ, първоинстанционният съд е достигнал до правилни правни
изводи, които обуславят осъдителната присъда. Правилно в основата на своите изводи съдът
е поставил показанията на св. С. М., които са прецизно и детайлно анализирани. От тях се
извличат съществени елементи от обективната страна на осъщественото от подс. С. деяние,
като периода на извършване, конкретните действия на подсъдимата, мястото на извършване
и др. Свидетелката последователно и категорично заявява обстоятелства, който са били
коректно възприети и възпроизведени в фактическото описание на деянието. Отчетено е
било и единственото несъществено противоречие в нейните показания относно
наименованието на дружеството, по чиято сметка са били превеждани паричните сума от
пострадалите. Това противоречие е напълно преодоляно с приложението по делото писмени
доказателства, в частност платежните нареждание и извлеченията от банковите сметки на
дружеството „Кания“ ЕАД. Изложеното от свидетелката напълно кореспондира с
показанията на св. Г., които информативен характер спрямо обстоятелствата изложени от св.
14
М.. Нейните показания са в корелативна връзка и изцяло подкрепени от останалите писмени
доказателства – предварителен договор за покупко-продажба и нотариален акт от
19.10.2016г. Първоинстанционният съд правилно е изключил и не се е позовал на показания
на св. Г., дадени пред органите на досъдебното производство, като е изложил мотиви в тази
насока, с които настоящата инстанция се солидализира и не намира за необходимо да
преповтаря.
Свидетелят Г. е нотариусът, който е изповядал сделката по покупко-продажбата между подс.
С. и свидетелите М. и Г.. Относно неговите показания защитата изтъква възражение, че
процесната сделка не е в резултат на престъпна дейност от страна на подсъдимата , а поради
небрежното изпълнение на законовите задължения на св. Г., в качеството му на нотариус. За
да отговори изчерпателна на така направеното възражение, въззивният съд намира за
необходимо да посочи, че в дейстивтелност св. Г. не е извършил проверка на имота по
неговия идентификатор и така не е установил, че ателието вече е било продадено през 2011г.
на А., както и че върху същото има вписани ипотеки и наложени възбрани в полза на две
кредитни институции, но изповядването на сделката пред него се е случило на 19.10.2016г.
По делото обаче са налични достатъчно по своя обем и съдържание доказателства, от които
ясно се очертава времевия период на обвинението и именно, че самото заблуждение в
свидетелите М. и Г. е възбудено от подсъдимата в период предхождащ потвърждаването на
покупко-продажбата пред нотариуса, а именно от 28.04.2016г. до 11.05.2016г., когато страни
са сключили предварителен договор за покупко-продажба. Следва да се отбележи, че подс.
С. е поддържала тази заблуда и в периода преди окончателното сключване на сделката пред
нотариуса – от 28.04.2016г. до самото сключване на сделката 19.10.2016г., както и след него.
Изхождайки от изложеното, въззивният съд намира направеното в тази насока възражение
за неоснователно. Дейстията на нотариуса са явяват ирелевантни към конкретното деяние. В
тази насока следва да се посочи, че са налични доказателства относно действията на
подсъдимата по снабдяване с необходимите документи на процесното ателие, които да
гарантират безпроблемното протичане на покупко-продажбата му.
Във въззивната жалба са инкорпорирани и възражения относно показанията на св. А.М..
Защитата намира, че показанията му дадени в хода на досъдебното производство следва да
бъдат изключени от доказателствената маса поради неизпълнение от страна на
разследващите органи на разпоредбата на чл. 236, ал.1 от НПК, тъй като свидетелят е
заявил, че някои обстоятелства не са били посочени от него и, че не му е предоставена
възможността да прочете протокола за разпит след приключването му. Между показанията
на св. М. от досъдебното производство и тези, дадени в хода на съдебното следствие е
налице противоречие относно обстоятелството дали паричните суми преведени от св. М. и
св. Г. по сметката на „Кания“ ЕАД са били давани на подс. С., след като са били изтеглени от
св. М.. При определяне на достоверността на показанията, първоинстанционният съд се е
позовал на наличието на отчети от сметките на „Кания“ ЕАД, които удостоверяват, че след
като инкриминираните суми са били преведени от пострадалите лице, св. М. ги е теглил в
същия или следващите дни. Настоящата инстанция намира, че противоречията, които са
15
възникнали се преодоляват от горепосочените писмени доказателства.
Първоинстанционният съд е подходил с необходимата прецизност към свидетелските
показания на св. М.. При обсъждането на неговите показания следва да се има предвид, че
свидетелят и подсъдимата са били бивши съдружници в две дружества. На следващо място
самият М. се е съгласил сумите по продажната цена на ателие № 13 да бъдат превеждани по
сметката на представляваното от него дружество. Поради изложените обстоятелства,
настоящата инстанция намира, че депозираните от св. М. показания в хода на съдебното
следствие по-скоро имат за цел да оборят обвинението и да обслужат защитната теза на
подс. С.. Оценката на показанията на св. М. не е направена изолирано, а след съпоставка
помежду им и в контекста на цялостната доказателствена съвкупност по делото. Не може да
се счете също, че произволно е игнорирана доказателствената информация, изведена от него
непосредствено пред решаващия съд и е бил отдаден произволен приоритет на тези от хода
на досъдебното произвоство. Напротив, показанията на свидетеля са били обсъдени и
преценени съобразно действително им съдържание и значение спрямо доказателствената
маса. Неоснователно е възражението на защитата за допуснато процесуално нарушение при
разпита на св. М. в хода на досъдебното произвоство. В настоящият случай липсва хипотеза,
при която разследващите органи да имат изричното задължение да прочетат показанията на
свидетеля. Съгласно разпоредбата на чл. 236, ал.1 от НПК органите на досъдебното
производство представя протокола за действията по разследване на лицата, които са взели
участие в извършването им, за да се запознаят с него, или по тяхно искане го прочита. В
случаят липсват каквито и да било данни св. М. да е отправил изрично искане за прочитане
на протокола от страна на органите на досъдебното производство. На същият е била
предоставена възможност да се запознае с протокола, като в случай на разминаване с
отразеното и казаното от свидетеля, същият е имал възможност да поиска поправка на
протокола за разпит на свидетел или да откаже да го подпише. Св. М. е разписал протокола,
с което е удостоверил, че се съгласява с изложеното от него. Всичко гореизложено води до
извода, че правилно първоинстанционният съд е приел, че не са били допуснати
процесуални нарушения при извършване на разпита на св. М..
Първоинстанционният съд е кредитирал като последователни, логични и непротиворечиви
показанията на св. В.Ц.. Защитата излага съображения за наличието на известни
противоречия и предположения, разколебаващи категоричния характер на тези показания.
Настоящата инстанция, както и първата, намира, че това възражение се основава на
превратното тълкуване на показания на св. Ц.. Свидетелят категорично е заявил, че са
правили само една преработка още докато обектът е бил на етап строителство и тя се е
изразявала в преобразуването на складови помещения в ателиета. Също така изрично
твърди, че тази преработка не му е възлагана от други хора освен подс. С. и св. М.. На
следващо място свидетелят е категоричен, че не е имало последващи разговори след тази
преработка за получаване на различна номерация на ателие № 5. Въпреки установените
файлове в архитектурното бюро промяната на номерацията на ателие № 5 и ателие № 7,
свидетелят е категоричен, че нито той, нито колегата му са изготвяли документи във връзка
с промяната на номерацията. Още повече, че св. Ц. е заявил, че повторните преработки на
16
инвестиционният проект от 2011г. и 2016г. представляват копия на долната част на чертежа
на първата преработка, която е била подписана от него, но същият не е изготвял или
подписпал последващите.
На следващо място, поради застъпени в жалбата възражения, следва да се разгледат
показанията група свидетели – служители в съответните институции: Д. М., Т.М., И.Ф., З.
М., А.С., които са обработвали подадени от подс. С. заявления. Съдът намира за необходимо
да посочи, че техните показания имат информативен характер единствено относно
обстоятелството, че заявител по предоставените документи, с които са се искали съответните
изменения или издаване на данъчна оценка е била единствено подс. С.. Изложеното от тях
се подкрепя и от заключението на съдебно-графическата експертиза, от което се установява,
че подс. С. е подписала всички заявления, които са били изготвени и предоставени във
връзка с изготвянето на данъчна оценка, изменения в кадастралния регистър и
кадастралната карта, изготвяне на схеми и т.н. Настоящата инстанция не установи
наличието на твърдения, че в конкретния казус е било възприето, че е налице заблуждение в
тези длъжностни лица. Напротив първоинстанционният съд коректно е посочил, че ползва
показанията на тези свидетели единствено като проверка на обстоятелството, че всяка една
от тях е участвала в обработката на подадените от подсъдимата заявления. Още повече, че от
налична съдебно-графическа експертиза безспорно се явява, че именно подсъдимата е
лицето, което е подписало всяко едно от тези заявления.
Показанията на свидетели М. А. и А. А.а са значими относно първата фиктивна продажба на
процесното ателие. Те са еднопосочни и се подкрепят от писмените доказателства по делото,
свързани с покупко-продажбата на ателие № 13 и по-конкретно нотариалният акт от
13.07.2011г. От тях се извличат данни за нуждата от парични средства на дружеството
„АММ-ИНЖЕНЕРИНГ“ и набавянето на такива чрез фиктивна покупко-продажба и
повторното ипотекиране на процесния имот.
В обобщение на всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че в настоящото
наказателно производство повдигнатото обвинение е било доказано по законоизискуемия
несъмнен и категоричен начин.
На базата на доказателствения анализ, направен от първоинстанционния съд, с който
въззивната инстанция се солидализира, се установява, че от обективна страна подс. С. е
осъществила и двете форми на изпълнителното деяние по смисъла на чл. 211, вр. чл. 210,
ал.1, т.3, вр. чл. 209, ал.1 от НК.
На първо място, на неустановена дата в периода от 28.04.2016г. до 11.05.2016г. в гр. София,
подс. С. е възбудила заблуждение в пострадалите М. и Г., че предложения им за продажба
имот е собственост на „АММ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, че ще им го продаде, както и че
върху имота няма вещни или облигационни тежести, наложена възбрани, не подлежи на
реституция и няма съдебен спор върху имота. В периода от 11.05.2016г. до 14.12.2016г.
подсъдимата е поддържала формираното заблуждение в пострадалите, като видно от
17
доказателства по делото тя не е имала възможност и намерението реално да прехвърли
собствеността върху имота, тъй като й е било известно, че същият е бил ипотекиран два
пъти в полза на две различни банкови институции. Следва да се посочи, че и в двете
предходни ипотеки подсъдимата е имала активно участие по смяната на номерата на
ателието, както и по набавянето на необходимите документи във връзка с изпълнението на
обезпечителните и разпоредителни сделки.
Безспорно е налице и квалифициращия признак по смисъла на чл. 210, ал.1, т.3 от Нк,
доколкото подс. С. е действала в качеството и на длъжностно лице – управител и едноличен
собственик на капитала на на „АММ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД.
Квалифициращият признак по смисъла на чл. 211 от Нк също е налице. Причинената имотна
вреда в размер на 88 000лв. покрива признака „особено големи размери“, доколкото към
2016г. минималната работна заплата в страната е била 420лв., а стойностния праг е в размер
на 58 800лв.
Деянието е безспорно доказано и от субективна страна. С поведението си подс. С. е
преследвала користна цел да набави за себе си и дружеството си „АММ-ИНЖЕНЕРИНГ“
ЕООД имотна облага в размер на 176 000лв. Прекият умисъл се извлича от многобройните
действия, извършени от подсъдимата по набавянето на неистински документи и
представянето им пред служителите на съответните държавни институции с цел снабдяване
с множество официални документи с невярно съдържание, както и от продължителния
период от време, през който подс. С. е действала по предварително замислената от нея
схема, чрез която е имала за цел да придобие по неправомерен начин парични средства.
Настоящата инстанция намира, че присъдата не страда от пороци и в частта на
индивидуализацията на наказанието. При правилна преценка на индивидуализиращите
вината на подсъдимата обстоятелства първоинстанционният съд законосъобразно и
справедливо е определил вида и размера на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 3
/три/ години, което на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изтърпяването на така наложеното
наказание с изпитателен срок от 5 /пет/ години. Правилно първоинстанционният съд е
определил, че за постигане на целите по смисъла на чл. 36 НК не е необходимо налагането
на факултативно предвиденото наказание „конфискация“ за така извършеното
предстъпление по чл. 211 от НК.
Правилно като резултат от осъждането, на подсъдимата Л. С. е възложено да заплати
направените по делото разноски.
В обобщение на всичко гореизложено, при цялостната, извършена на основание чл.313 от
НПК, служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или
непълнота на доказателствата, поради което и намира, че обжалваната присъда на СРС
следва да бъде изцяло потвърдена.
Поради това Софийски градски съд, 14 въззивен състав
18
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 27.06.2024г. по НОХД № 8593/2023г. на СРС, НО, 96 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19