O П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2009
04.10.2019г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, десети
състав на Гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ:
Борис Илиев
Христо Иванов
като
разгледа докладваното от мл.съдия Христо Иванов в. гр.д. № 2228 по описа на ПОС за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 423 ГПК.
Образувано
е по възражение вх. № 33989/27.05.2019 г., подадено от М.К.Д.,
ЕГН **********, срещу
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 41 ГПК , издадена по ч.гр.д.
№ 13339/2016 г. по описа на Районен съд Пловдив, 21 с-в. Длъжникът възразява,
че не е получил заповедта за изпълнение, тъй като същата не му е била връчена
по надлежния ред. Посочва още, че за първи път разбрал, че е длъжник на
15.05.2019г., след като посетил кантората на ЧСИ Стефан Горчев, от която преди
това получил Постановление за възлагане на недвижим имот по изп.дело
№20168250400524.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от кредитора по заповедта за
изпълнение – „Банка Пиреос България” АД, ЕИК *********. Излагат се подробни съображения за
осъществено надлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника М.К.
Д. се акцентира на обстоятелството, че тя му е била връчена лично на
21.01.2017г. Представено е заверено
копие на ПДИ с изх.№1768/20.01.2017 по изп.дело №20168250400524 . Поради това моли възражението да
не бъде приемано.
Окръжен
съд Пловдив при извършена служебна проверка за допустимостта на производството
намира, че възражението е подадено от процесуално легитимиран субект, пред
надлежния за разглеждането му съд и е насочено срещу акт, който подлежи на
атакуване по този ред.
Въззивният
съд като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност
намира молбата за неоснователна поради следните съображения:
Съобразно
разпоредбата на чл. 423 ГПК в едномесечен срок от узнаване на заповедта за
изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането,
може да подаде възражение до въззивния съд в изчерпателно изброени хипотези. За
да бъде прието възражението следва да са налице две предпоставки: една обща –
длъжникът да е спазил едномесечния срок, и една допълнителна – да е осъществено
някое от основанията по чл. 423 ал.1 т.1-4 ГПК. Ако съдът намери, че не е
налице дори и една от двете предпоставки, същият не следва да приема
възражението. За тяхното наличие съдът се произнася с крайния акт и по същество
на искането /така Определение № 232/19.05.2015 г. по ч.гр.д. № 2210/2015 г. на
ВКС, I ГО/.
В
настоящия случай не е налице първата от двете посочени предпоставки, а именно
длъжникът да е спазил едномесечният срок от узнаване за заповедта за
изпълнение. В подаденото възражение пред Окръжен съд е посочено, че датата на
узнаване за заповедта е 15.05.2019 г., но за спазване на посочения срок не са
посочени каквото и да е доказателства. Ангажиране на доказателства досежно
спазването на преклузивния срок по чл. 423 ал.1 ГПК е изцяло в тежест на
длъжника, като поради липсата на такива, не може да се приеме, че предвидената
предпоставка за приемане на възражението е реализирана. Както вече беше
посочено касае се за въпрос по същество на спора, като съдът следва да се
произнесе по спазването на срока със своя краен акт. Отделно от това, от
представената ПДИ с изх.№1768/20.01.2017 по изп.дело №20168250400524 е видно,
че М.К.Д.
лично е получил Заповедта за незабавно изпълнение на 21.01.2017г.
Поради
изложеното подаденото от длъжника възражение не следва да бъде приемано.
Така
мотивиран, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение с вх. №
33989/27.05.2019 г., подадено от М.К.Д., ЕГН **********, срещу Заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
13339/2016 г. по описа на Районен съд Пловдив, 21 с-в..
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: