№ 116
гр. Дупница, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20211510201000 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 585548-F585687/05.07.2021 г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ София при ЦУ на НАП, упълномощен
съгласно Заповед на изп. директор на НАП № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., с което на основание
чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на жалбоподателя
„РАМЗИ 2017“ ЕООД , със седалище и адрес: гр. Дупница, ул. „Симеон Велики“ №26, с
ЕИК *********, чрез адв. К.Р. е наложена имуществена санкция в размер на 500,00
(петстотин) лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
НП е обжалвано в срок от санкционирания субект, като се твърди, че е
незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения.
Сочи се, че описаното нарушение не е извършено. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощения от
него процесуален представител адв. Р., който поддържа жалбата и направените с нея
искания.
Въззиваемата страна НАП, редовно призована, се представлява в съдебното заседание
от редовно упълномощен юристконсулт Васева, която оспорва жалбата и пледира за
оставянето и без уважение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 05.01.2021 г., около 12:06 часа, свидетелите В.У. и М.С., в качеството си на
инспектори по приходите на НАП, извършили проверка на търговски обект – бърза закуска
„Chiken Рамзи“, стопанисван от „РАМЗИ 2017“ ЕООД , със седалище и адрес: гр. Дупница,
ул. „Симеон Велики“ №26, с ЕИК *********, находящ се на ул. „Княз Борис I“ № 26.
Проверката имала за цел да установи дали се издават фискални документи при извършване
1
на продажби.
Свидетелите извършили контролна покупка на стоки - тост /сандвич/ и студена
напитка, на стойност 6,20 лева, при което заплатили в брой. За заплащането на тази сума
служителят в обекта не им издал служебен или фискален бон от функциониращото в обекта
фискално устройство, съгласно изискванията на ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13 декември
2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства.
След това свидетелите се легитимирали на служителите в обекта. 3а извършената
проверка бил съставен констативен протокол (ПИП) № 0404810/05.01.2021 г., с който
управителят на дружеството бил поканен да се яви пред ТД на НАП - Благоевград и да носи
посочените в протокола документи. Освен това, от фискалното устройство в обекта бил
разпечатан дневен отчет КЛЕН (разпечатка за всички извършени за деня продажби). От този
отчет, който е неразделна част от АНП се вижда, че процесната продажба не фигурира в
него.
АУАН е съставен от св. В.У., на посочената в поканата дата, в присъствието на
управителя Рамзес Абдул Руайда и на свидетеля при установяване на нарушението и
съставяне на акта М.С.. Актът е връчен веднага след съставянето му срещу подпис на
законния представител на дружеството-жалбоподател, който е изложил възражения в него.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП № 585548-F585687/05.07.2021 г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ София при ЦУ на НАП, упълномощен
съгласно Заповед на изп. директор на НАП № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., с което на основание
чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на жалбоподателя
„РАМЗИ 2017“ ЕООД , със седалище и адрес: гр. Дупница, ул. „Симеон Велики“ №26, с
ЕИК *********, чрез адв. К.Р. е наложена имуществена санкция в размер на 500,00
(петстотин) лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Съдът намира гореописаната фактическа обстановка за безспорно установена, на
базата на събраните по делото писмени доказателствени материали и гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите У. и С. и само частично от
принципно неотносимите показания на св. Михайлов. Съдът изцяло приема с доверие
показанията на органите по приходите, като ги намира за пълни и точни, логични и
последователни и подкрепящи се от наличните по делото писмени доказателства. Съдът
приема показанията на св. Михайлов единствено за частично относими към процесната
проверка, доколкото твърди, че е бил на работа и е имало поръчки. Съдът кредитира изцяло
с доверие и писмените доказателствени материали, които не се оспорват от страните.
Съдът, на базата на безспорно установените фактически констатации, намира от
правна страна следното:
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В
изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен
орган и в рамките на неговите пълномощия, констатираното нарушение е изчерпателно
описано в акта за установяване на административно нарушение, по идентичен начин –
описано и в наказателното постановление, подведено е правилно под съответната норма на
материалния закон, надлежно връчени на нарушителя чрез законния му представител с оглед
гарантиране на неговите права. Поради тези причини съдът намира, че
административнонаказващият орган не е извършил нарушения при провеждане на
процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление.
Нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС гласи: „ Всяко регистрирано и нерегистрирано по
2
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да
получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.”.
Настоящата редакция на нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС разширява възможностите
на търговците, като дава възможност те да издават фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон) или касова бележка, издадена от одобрена за съответния
търговски обект интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон). Независимо, дали клиентът е поискал или не издаването на касова бележка,
за търговеца съществува задължението да издаде такава. Предвид изложеното и доколкото
по делото е безспорно установено, че в конкретния случай жалбоподателят, чрез негов
служител, изобщо не е изпълнил задължението си по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, като не е издал
фискална касова бележка или системен бон при плащането на стойността на стоката, съдът
намира, че търговецът е осъществил от обективна страна състава на административното
нарушение, за което е привлечен към отговорност - това по чл. 118, ал. 1 ЗДДС вр. чл. 185,
ал. 1, тъй като по безспорен начин се установява, че при покупката, осъществена от
проверителите, не им е издадена за извършената продажба фискална бележка от въведения в
експлоатация функциониращ в обекта фискален апарат. Изцяло в тази насока е и практиката
на касационната инстанция за нарушения по чл. 118, ал.1 от ЗДДС - Решение № 186 от
16.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 175 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил;
Решение № 66 от 01.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 56 / 2021 г. на Административен съд –
Кюстендил; Решение № 29 от 03.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 364 / 2019 г. на
Административен съд – Кюстендил и др.;
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е
ангажирана административнонаказателната отговорност на търговско дружество, и
доколкото се касае за обективна отговорност, то не следва да се обсъжда въпроса за
субективната страна на деянието, тъй като отговорността, която търговецът следва да
понесе, е безвиновна съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН.
Наказващият орган е преценил правилно вида и тежестта на наказанието по чл. 185,
ал.1 от ЗДДС, и тъй като същото не е със завишена степен на обществена опасност точно е
определил размера на санкцията, а именно минималният, предвиден в закона.
Цитираната в пледоарията на процесуалния представител на жалбоподателя съдебна
практика на настоящия съдебен състав касае друг вид нарушение относно фискалната
наличност при неизползване на функцията служебно въведени пари и е изцяло неотносима
към настоящия случай, при който е санкционирано неиздаването на фискален бон.
По отношение преценката дали извършеното нарушение представлява маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира следното - при определяне на
маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват
разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от
ЗАНН, по отношение на обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат
разпоредбите на общата част на НК. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай” е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. С
оглед цитираните разпоредби, „маловажен случай” ще е налице само ако съвкупната
преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното нарушение, в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид. След съвкупна преценка на събраните по
3
делото доказателства, настоящият състав приема, че административното нарушение, за което
е санкционирано дружеството, не следва да се квалифицира като „маловажен случай”. В
конкретния случай не са събрани доказателства, които да установяват обстоятелства,
обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
административно нарушение. Изцяло в тази насока е и Решение № 289 от 07.07.2014 г. по
н. д. № 235 / 2014 г. на Административен съд – Кюстендил.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 585548-F585687/05.07.2021 г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – София, при ЦУ на НАП, упълномощен съгласно Заповед на изп.
директор на НАП № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., с което на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на жалбоподателя „РАМЗИ 2017“ ЕООД , със
седалище и адрес: гр. Дупница, ул. „Симеон Велики“ №26, с ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция, в размер на 500,00 (петстотин) лева, за нарушение на чл. 118, ал. 1
от ЗДДС, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени
в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4