Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 20.11.2020 г. град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
двадесет и седми октомври 2020 година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Съдебен
секретар: Диана Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията докладчик
МИНЧЕВ търговско
дело № 28 по описа за 2020 година, за да постанови решението, взе
предвид следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 11.02.2015г. между „Е.” АД /с
предишно наименование „С.Ж. Е.“ АД/ и „А.Е.А.” ЕООД - кредитополучател е
сключен Договор за кредит за финансиране на инвестиции № 14 от 11.02.2015 г., с
който на ответника е предоставен кредит в размер на 678 000 лева.
Сочи се, че сумата е
усвоена изцяло на 17.02.2015 г., както и че съгласно чл. 9 от Договора,
кредитът следва да се погаси за 120 месеца, съгласно изготвен погасителен план
с месечни вноски - първа дължима на 25.03.2015 г., последна дължима на
25.02.2025 г. С анекс № 4 от 02.05.2018г. страните се споразумяват, че главницата
ще бъде погасена чрез 83 месечни вноски, като последната вноска е дължима на
24.03.2025 г.
Приложимият към главницата номинален
лихвен процент е в размер на BIRSGEB (БЛП - базисен лихвен процент на „Е.“ АД,
с предишно име „С.Ж. Е.“ АД) в лева, увеличен с надбавка в размер на 0,7 %. Към
деня на подписване на договора BIRSGEB е бил в размер на 4,60 %. На основание
чл. 10.1 от част 1-ва на договора, дължимата лихва върху главницата се дължи
ежемесечно. При просрочие или при предсрочна
изискуемост се начислява наказателна лихва в размер на 3% над номиналната.
Изложено е, че с Анекс №
2 от 11.04.2016 г., страните се споразумяват, че номиналния лихвен процент по
договора се формира като номинална годишна лихва в размер на ЗМ СОФИБОР,
увеличен с надбавка от 3,857%, като към датата на сключване на споразумението,
ЗМ СОФИБОР е бил размер на 0,143%.
Посочено е, че съгласно
Регламент на ЕС 2016/1011, БНБ преустановява
изчисляването на СОФИБОР от 01.07.2018 г. и всяка банка избира какъв
индекс ще прилага като заместител. Индексът СОФИБОР се заменял с референтен
лихвен процент и така номиналния лихвен процент по кредита се формира от
референтен лихвен процент (РЛП), изчисляван от „Е.“ АД на база лихвената
статистика на БНБ за депозити до 1 месец плюс договорената надбавка в размер на
3,857%. Стойността на референтния лихвен процент към датата на сключване на
анекса и към настоящият момент е 0 (нула).
На основание чл. 10.1 от
Договора за кредит, лихвата се начислява на база реален брой дни в месеца и 360
дни в годината, като сроковете за заплащане на лихвата са в деня на падежа -
25-то число от месеца.
Твърди се, че от първата
вноска за главница плащанията се извършват със закъснение, видно от начислената
лихва за забава. Вноската за месец Ноември 2018 е частично платена, а всички
следващи вноски са напълно неплатени. Последното плащане е извършено на
01.04.2019 г. в размер на 1353.90 лв., с което частично е погасена главница от
вноската за ноември 2018 г.
Сочи се, че на основание
чл. XVII.1. от Част II на Договора, при забава на плащането на цяла или част от
погасителна вноска за главница или лихва, продължила повече от два месеца,
както и при забава на две поредни вноски за лихва и/или главница, независимо от
срока на забавата, цялото остатъчно задължение по договора става предсрочно
изискуемо.
На 24.07.2019 г. до
страните по договора за кредит са изготвени покани за доброволно изпълнение и
волеизявление за изискуемост, които са получени на същата дата от И.Г.И., в качеството
му на физическо лице - солидарен длъжник и като управител и представляващ „А.Е.А.“
ЕООД и „А.**“ ЕООД чрез саморъчно отбелязване и подпис.
Във връзка с наличието
на валидно изискуемо вземане Банката е депозирала Заявление по чл.417 от ГПК,
пред Районен съд-гр. С.З. за което са издадени Изпълнителен лист и Заповед за
незабавно изпълнение, издадени по ч.гр.д № 4614/2019г по описа на Районен
съд-гр. С.З..
Поради факта, че е
депозирано Възражение и от тримата ответници настоящата искова молба е насочена
към тримата, които ищецът моли да бъдат осъдени в условията на солидарна
отговорност.
Ищецът моли, съда да
приеме за установено и да осъди ответниците да изпълнят задължението си и да
платят солидарно на „Е.” АД сумите, както следва:
ГЛАВНИЦА - 554 275.83
лева
ЛИХВА ЗА ЗАБАВА, за
периода от 24.11.2018г до 24.07.2019 година -15 713,96 лева
Обезщетените за забава
за периода 24.07.2019г. до 03.09.2019 - 1 242,50 лева
Дължими такси и
застраховки по кредита: 150,23 лева
Законна лихва върху
главницата от 11.09.2019г. до окончателното погасяване на вземането.
Претендира за
направените по делото разноски по производството в размер на 11 427.65 лева
държавна такса в размер на 2 % от материалния интерес /довнасяне/ и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК във вр.
с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с
чл.25,ал.2 от Наредба за заплащане на правната помощ в размер на 1 000 лева.
В законния срок са постъпили отговори на исковата молба от ответниците „А.Е.А.“ ЕООД, И.Г. ИЛЕВ
и „А.**“ ЕООД, с които заявяват, че оспорват предявените искове и предлагат да
постигнат споразумение с ищеца относно спорните въпроси, предмет на делото.
Молят за възможност да проведат с ищеца преговори. В съдебно заседание,
ответниците, чрез техния проц. представител взема
становище, че в тежест на
ищеца е да докаже основанията на своята претенция, поради което иска се явява
недоказан по размер.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът прави уточнения на
първоначалната искова молба. Ищецът взема становище, че в отговорите на
ответниците са направени бланкетни възражения и счита
същите за неоснователни.
Твърди, че към настоящия момент ответниците не са
извършили плащания за погасяване на дължимите суми и с оглед на депозираните от
тях писмени възражения срещу заповедта за незабавно изпълнение, ищецът заявява,
че поддържа настоящия установителен иск.
Моли, да се допусне
изменение на петитума, както следва:
Моли, съда да постанови решение,
с което да признае за установено, че „А.Е.А.“ ЕООД, ЕИК ***, „А.**“ ЕООД, ЕИК ***
и И.Г.И., ЕГН **********, при условията на солидарно отговорност, дължат на „Б.Д.“
АД, ЕИК *** - в качеството на универсален правоприемник на „Е.“ АД, ЕИК *** на
основание сключен Договор за кредит за финансиране на инвестиции №14 от
11.02.2015г., следните суми, за които е издадена Заповед № 2449 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по № 4615
/2019г. по описа на РС-С.З., а именно:
- 554 275.83 лв. (петстотин петдесет и четири хиляди двеста
седемдесет и пет лева и осемдесет и три ст.) - главница по Договор за кредит за
финансиране на инвестиции №14 от 11.02.2015г.,
15 713.96 лв. (петнадесет хиляди седемстотин и тринадесет лева и
деветдесет и шест ст.) - лихва за забава за периода от 24.11.2018г. до
24.07.2019г. (датата на обявяване на предсрочна изискуемост);
- 1 242.50 лв. (хиляда двеста четиридесет и два лева и петдесет ст.) -
лихва за забава за периода от 24.07.2019г. (датата на обявяване на предсрочна
изискуемост) до 03.09.2019г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК);
- 150.23 лв. (сто и петдесет лева и двадесет и три ст.) - дължими
такси и застраховки;
Законна лихва върху
главницата, считано от 11.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането;
- 11427.65 лв. (единадесет хиляди четиристотин двадесет и седем лева и
шестдесет и пет ст.) - държавна такса по частно гражданско дело №4615/2019г. по
описа на ОС-С.З..
Претендира за
направените в рамките на настоящото производство разноски, в това число и
юрисконсултско възнаграждение в размер на
1 000.00 лв.
Моли, да се присъдят в
полза на „Б.Д.“ АД, в качеството на универсален правоприемник на „Е.“ АД,
разноските, направени от ищеца в производството по ч. гр. д. № 4615/2019 г., по
описа на Районен съд - С.З., с оглед възприетото в Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Безспорно установено между
страните по делото е, че:
Видно от приложеното частно гражданско дело № 4615/2019г. по описа на
Районен съд – С.З., на основание чл. 417 от ГПК съдът е издал заповед за парично
задължение № 2449/13.09.2019 г. в полза на кредитора „Е.“ АД за
сумите: 554275,83 лева главница; 15713,96 лева лихва от 24.11.2018 г. до
24.07.2019 г.; 1242,50 лева обезщетение за забава от 24.07.2019 г. до
03.09.2019 г. и 150,23 лева такса, ведно със законна лихва от 11.09.2019 г. до
изплащане на вземане, както и сумата 11427,65 лева разноски по делото. От
длъжника е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, поради което съдът е
указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. В указания му
едномесечен срок ищецът е предявил иска, по който е образувано настоящото
производство.
От представените
доказателства се установява, че на 11.02.2015г. между
„Е.” АД /с предишно наименование „С.Ж. Е.“ АД/ и „А.Е.А.” ЕООД -
кредитополучател е сключен Договор за кредит за финансиране на инвестиции № 14
от 11.02.2015 г., с който на ответника е предоставен кредит в размер на 678 000
лева.
Съгласно чл. XVII.1 от
Част II от Договор за кредит за финансиране на инвестиция № 14 от 11.02.2015
г., при забава на плащането на цяла или част от погасителна вноска за главница
или лихва, продължила повече от два месеца, както и при забава на две поредни
вноски за лихва и/или главница, независимо от срока на забавата, цялото
остатъчно задължение по договора става предсрочно изискуемо.
С анекс № 4 от 02.05.2018
г. по Договор за кредит за финансиране на инвестиция № 14 от 11.02.2015 г.
страните по договора се споразумяват, че главницата по договора е в размер на 555629,73 лв. и съгласно
погасителният план ще бъде погасена за 83 месеца, първа дължима вноска
24.05.2018 г. и последна дължима вноска на 24.03.2025 г..
На 24.07.2019 г. до ответниците
са изпратени покани за доброволно изпълнение и волеизявление за изискуемост,
които са получени на същата дата от И.Г.И., в качеството му на физическо лице -
солидарен длъжник и като управител и представляващ „А.Е.А.“ ЕООД и „А.**“ ЕООД,
чрез саморъчно отбелязване и подпис.
По делото е
назначена и изслушана ССЕ, от заключението на която се установява, че С
анекс № 4 от 02.05.2018 г. по Договор за кредит за финансиране на инвестиция №
14 от 11.02.2015 г. страните по договора се споразумяват, че главницата по
договора е в размер на 555629,73 лв. и съгласно погасителният план ще
бъде погасена за 83 месеца, първа дължима вноска 24.05.2018 г. и последна
дължима вноска на 24.03.2025 г. На 02.05.2018 г. сумата по кредита в размер на
555629,73 лв. е изцяло усвоена по сметка №С128258629 -„Разчетна
сметка, по която е отпуснат кредита" с титуляр „А.Е.А." ЕООД.В
счетоводната система на „Б.Д." на 03.09.2019 г. са отразени операции с
основание „събитие по изискуемост" по „разчетната
сметка, по която е отпуснат кредита" - №********** и „Разчетна
сметка за просрочена главница - № С128258632 с дължимите главници по договора
за кредит. На същата дата - 03.09.2019 г. със същото основание са осчетоводени
и вземанията за начислените договорни просрочени лихви- „Кредитна сметка, разчетна за просрочени лихви „ N9 С128258631. Общо дължимите суми от „А.Е.А."
ЕООД по Договор за кредит за финансиране на инвестиция N9 14 от 11.02.2015 г. и анексите към него
до 24.07.2017 г. са в размер на 569978.58 лв. и включват
просрочена главница, предсрочно изискуема главница общо в размер на 554275,83
лв. , договорни лихви за периода от 24.11.2018 г. до 24.07.2019 г. - 15552,52
лв. и дължими застраховки по кредита - 150,23 лв. .Общо дължимите суми по
Договор за кредит за финансиране на инвестиция N9 14 от 11.02.2015 г. и анексите към него до 11.09.2019 г. са в размер на 575363,52 лв. и включват просрочена главница и предсрочно
изискуема главница общо в размер на 554275.83
лв. , договорни лихви за периода от 24.11.2018 г. до 24.07.2019 г. -
15552,52 лв. и дължими
застраховки по кредит -150.23 лв.
и обезщетение за забава след изискуемост- 5384,94 лв..
С оглед така
установените факти се налагат следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск за изпълнение на задължение по сключен договор за
кредит с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с
чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ. Съгласно чл. 430 ал. 1 от ТЗ, с договора за банков
кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. В ал. 2 от посочената
разпоредба е предвидено, че заемателят плаща лихва по
кредита, уговорена с банката.
Вмененото по процесния договор задължение на банката да
предостави на ответниците за ползване кредит в договорения размер, срокове и
условия е изпълнено от нейна страна. Вещото
лице по назначената ССЕ установява, че на 02.05.2018 г. сумата по кредита в
размер на 555629,73 лв. е изцяло усвоена от ответника „А.Е.А." ЕООД.
Основанието,
на което ищцовата банка претендира
ответниците да бъдат осъдени да заплатят дължимите по кредита суми, е
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост е
изменение на договора, което настъпва по волята на една от страните при
кумулативното наличие на обективния факт и субективния - упражненото от
кредитора право да обяви вземането за предсрочно изискуемо - чрез нарочно
волеизявление за отнемане на преимуществото на срока, което следва да достигне
до знанието на длъжника.
От представените покани е видно, че ищецът е обявило надлежно предсрочна
изискуемост, с достигане на волеизявлението му до длъжника, чрез изпратените до
него покани.
Съгласно заключението на вещото лице общо
дължимите суми по Договор за кредит за финансиране на инвестиция N9 14 от 11.02.2015 г. и анексите към него до 11.09.2019 г. са в размер на 575 363,52 лв. и включват просрочена
главница и предсрочно изискуема главница общо в размер на 554275.83 лв. , договорни лихви за
периода от 24.11.2018 г. до 24.07.2019 г. – 15 552,52 лв. и дължими застраховки по кредит -150.23 лв. и обезщетение за забава
след изискуемост- 5384,94 лв..
Исковата претенция е изцяло основателна, поради което предявения установителен иск следва да бъде уважен за претендираните в ИМ суми.
Предвид
този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца направените по делото разноски, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК. Проц. представител
на ответника адв. А. е направил възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на
ищеца, което съдът намира за основателно. Тъй
като ответното дружество е представлявано от юрисконсулт, възнаграждението за
процесуално представителство и защита следва да бъде определено от съда
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, по приложение на чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Възнаграждението за процесуално представителство на ответното дружество
като юридическо лице от юрисконсулт е в размер от 100 до 300 лева, като в
случая възнаграждението следва да бъде намалено от 1000 лв. на 300 лв., тъй
като по делото са проведени две съдебни заседания, а същото не се отличава с
правна и фактическа сложност. На ищеца следва да се
присъди сторените в заповедното производство разноски в размер на
11 427,65 лв. държавна такса. Пред
настоящата инстанция са направени разноски в размер на 11 427,65 лв. заплатена
държана такса за образуване на делото; 756 лв. – заплатено възнаграждение на
вещо лице и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ето защо дължимите на ищеца разноски са в общ размер
на 23 911,30 лв..
Ето защо, Окръжен съд- гр.С.З.
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че ответниците „А.Е.А.“
ЕООД, ЕИК ***, гр. С.З. , ***, с управител И.Г.И.; „А.**“ ЕООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр. С.З., ***,
с управител И.Г.И. и И.Г.И. *** с ЕГН ********** ***, дължат СОЛИДАРНО на ищеца “Б.Д.” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.**, следните суми по Договор за кредит
за финансиране на инвестиции № 14 от 11.02.2015 г., за които на
основание чл. 417 от ГПК е
издадена заповед за парично задължение № 2449/13.09.2019 г. по
частно гражданско дело № 4615/2019 г. по описа на Районен съд – С.З., а именно:
554 275.83 лева -
главница;
15 713,96 лева лихва за
забава, за периода от 24.11.2018 г. до 24.07.2019 година;
1 242,50 лева - обезщетените
за забава за периода 24.07.2019г. до 03.09.2019 г.;
150,23 лева - дължими
такси и застраховки по кредита, ведно със законна лихва върху главницата от
11.09.2019 г. до окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА „А.Е.А.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. С.З., ***,
с управител И.Г.И.; „А.**“ ЕООД, ЕИК *** , със седалище
и адрес на управление гр. С.З., ***, с управител И.Г.И. и И.Г.И. *** с ЕГН ********** ***, да заплатят СОЛИДАРНО на ищеца “Б.Д.” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.**, разноски по делото в общ
размер на 23 911.30 лв..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на всяка от страните с въззивна жалба
чрез Окръжен съд- гр.С.З. пред Апелативен съд- гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :………………..