РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Бургас, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20222120203286 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Ц. Н. с ЕГН ********** от село К., обл.Я.,
ул.“********* и съдебен адрес в ************* против наказателно
постановление №22-0769-001633 от 08.08.2022г. издадено от Началник група
към ОД МВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“–Бургас, с което за нарушение
на чл.174 ал.3 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) на жалбоподателя
са наложени наказания глоба в размер от 2000 (две хиляда) лева и е лишен от
право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца. На
основание Наредба №Із-2539 на МВР са му били отнети 12 контролни точки.
Обобщено в жалбата се релевират оплаквания за неправилност на НП.
Навеждат се доводи, че диспозитивите на АУАН и НП значително се
различавали по съдържание, като не отговаряли на нормите на ЗАНН, с което
се създавала невъзможност да се установи в какво точно се изразява
нарушението. Сочат се нови гласни и писмени доказателства. Моли се съдът
да отмени изцяло обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично
и се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата,
1
ангажират се нови доказателства и излага подробни и обосновани
съображения за отмяна на НП. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител ЮК,
представя писмени доказателства по съществото на спора. Претендират се
разноски за ЮК възнаграждение.
Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становището
на процесуалния представител на жалбоподателя и на въззиваемата страна и
прецени събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства, при
съблюдаване на разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по реда на чл.59 ал.2 ЗАНН (нов) (видно от посочената в НП дата
на връчването му на жалбоподателя-24.08.2022г (на гърба на лист 6 от
делото), а жалбата е входирана в БРС на 07.09.2022г (на лист 3 от делото).
Подадена е от легитимно лице и е срещу подлежащ на обжалване акт,
съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата
се явява неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебен
контрол, намира за установено следното:
На 14.07.2022г, около 05,55 часа, в гр.Бургас, в ж.к.“Меден Рудник“ до
бл.136, в посока бензиностанция „Газпром“, лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „CLK 200“ с рег.№У **** АР профучал покрай една от
колонките на бензиностанцията където се намирал клиент и после се забил в
електрически стълб на отсрещната страна на улицата. Чувайки този трясък
свидетелката Т. С. работеща на бензиностанцията като касиер излязла и
видяла, че от мястото на шофьора излиза мъж, а отвън до багажника на
автомобила от лявата му страна стояла жена, която помогнала на шофьора да
излезе от колата. Мъжът говорел, че жената управлявала. Свидетелите И. и
М. и двамата служители на Четвърто РУ-Бургас по това време на работа били
извикани на място, където самостоятелно катастрофирал посоченият по-горе
лек автомобил. Когато пристигнали мъжът и на тях казал, че не е управлявал
автомобила. Същият бил във видимо нетрезво съС.ие. Свидетелите полицаи
запазили местопроизшествието и повикали колегите си от КАТ. На място
2
пристигнал актосъставителят Х. на длъжност мл. автоконтрольор и
установил, че е налице спор относно това кой е управлявал катастрофиралия
автомобил. От присъстващите на място мъж и жена установил, че първият
били военен, а жената искала да поеме вината. На място актосъставителят
установил свидетел-очевидец, който твърдял, че именно мъжът е управлявал.
Направена била проверка на документите и се оказало, че това е
жалбоподателят И. Ц. Н. с ЕГН ********** от село ********. След това били
изгледани записите от охранителните камери в района на бензиностанцията.
Били снети сведения. Съставен бил протокол за ПТП (лист 49 от делото),
изготвен бил фотоалбум на компакт диск (лист 50 от делото). На водача било
предложено да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
наркотични вещества или техни аналози Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен
номер ARLB-0021. Издаден му бил талон за изследване №118516 (лист 17 от
делото).
С акта му били снети двете регистрационни табели.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта.
Въз основа на акта и другите писмени доказателства на 08.08.2022г било
издадено и атакуваното наказателно постановление, в което била
пресъздадена фактическата обстановка от акта като било добавено, че
водачът и не изпълнил предписанието за химико-токсикологично изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Административнонаказващият орган въз основа на констатациите описани в
НП преценил, че са нарушени разпоредбите на чл.174 ал.3 от ЗДвП и
наложил на водача Н. административно наказание глоба в размер на 2000 лева
и го лишил от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Горната фактическа обстановка се установи по несъмнен и категоричен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като и от
представените фотоснимки.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Х. Х., С. И. и Т. С..
Последната е очевидец на ПТП пряко и непосредствено е възприела
излизането на жалбоподателя от лекия автомобил и то от седалката на водача
в същия.
Съдът на основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
3
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както относно справедливостта на
наложените административни наказания и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган –Р. П.–началник група към сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР-Бургас, която към 08.08.2022г е била оправомощена да
издава НП, видно от приложената Заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021г на
министъра на вътрешните работи (лист 27 и 28 от делото). Актът за
установяване на административно нарушение е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице-младши автоконтрольор към сектор „ПП“–
ОДМВР–Бургас, който безспорно е длъжностно лице от службите за контрол,
предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.189 ал.1 ЗДвП е компетентен да
съставя АУАН за нарушения на този закон. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок по чл.34 ал.3 ЗАНН.
По същество, съдът следва да посочи следното:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно
превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на алкохол/наркотично вещество или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
алкохол/наркотично вещество, се наказва с „Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина“ за срок от две
години и „Глоба“ от 2000 лв. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е
лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група
пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или
стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат
наложени предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде
установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични
вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата
4
съдържа алтернативни способи и отказ на който и да е било от тях, при
липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо
обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от
изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за
медицинско изследване или доказателствен анализатор, се осъществява едно
и също нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от
02.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да
се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез
отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи
вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ
и за това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174,
ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от показанията на актосъставителя и от
приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че
въпреки че е бил поканен - жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества, както и въпреки че
му е бил издаден и връчен талон за медицинско изследване не се е явил в
МБАЛ-Бургас в предвидения срок. Съдът намира, че както в АУАН, така и в
описателната част на наказателното постановление, отправено „обвинение” е
индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво
се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на
вмененото му нарушение, поради което и административнонаказателната му
отговорност е ангажирана правилно.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП – „Глоба“ в размер на 2000 лева и
„Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок 2 години, който размер е
точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил
санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл.
28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду
си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на
извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл.28
ЗАНН би било незаконосъобразно. Отделно от това, видно от приложена
Справка за водач (лист 26 и 27 от делото), се установява, че процесното
5
нарушение далеч не е първо такова на Н., а тъкмо напротив - до датата на
нарушението същият е бил санкциониран за същото такова нарушение през
2017г. Има общо 6 влезли в сила НП и 10 фиша – т.е. неговата лична
обществена опасност също е висока.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно
индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление
следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.
63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по
обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към
чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането
им.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане
на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя
страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63 ал.2 т.5 и
чл.63д ал.4 от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-0769-001633 от
6
08.08.2022г. издадено от Началник група към ОД МВР-Бургас, сектор „Пътна
полиция“–Бургас, с което на И. Ц. Н. с ЕГН ********** от село
************** за нарушение на чл.174 ал.3 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) са наложени наказания глоба в размер от 2000 (две хиляда)
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири)
месеца и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му били отнети 12
контролни точки
ОСЪЖДА И. Ц. Н. с ЕГН ********** от село К*************да
заплати в полза на ОДМВР-Бургас съдебни разноски в размер на 80,00
(осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административния съд-Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7